Р Е Ш Е Н И Е
№ 611 / 19.09.2022г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на тридесет и първи август две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател: Цветомира Димитрова
Членове: Павлина Господинова
Биляна Икономова
при секретаря Ивелина Въжарска и в присъствието на прокурор Атанас Палхутев при Окръжна прокуратура, гр. Хасково, като разгледа докладваното от съдия Димитрова АНД (К) №478 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационното производство е по реда на глава дванадесета от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Л.С.Д. с посочен адрес: ***, с посочен съдебен адрес:***, офис **, против Решение №82 от 30.03.2022 г., постановено по АНД №129 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 г.
В касационната жалба се твърди, че решението било неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че в случая електронният фиш не съдържал всички изискуеми съгласно чл.189 ал.4 от ЗДвП реквизити. В частност, в него не били описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение, които да индивидуализират по безспорен и категоричен начин авторът и нарушението от обективна и субективна страна. В процесния електронен фиш на практика не било направено достатъчно фактическо описание на нарушението, което се вменявало на нарушителя, представляващо задължителен реквизит за такъв акт по чл.189 ал.4 от ЗДвП. Сочи се също, че в конкретния случай доказателствата сочели, че е връчен единствено електронен фиш с известие обратна разписка, като нямало данни да е изпратен снимков материал, нито изискващата се декларация по чл.189 ал.5 от ЗДвП, в която да се даде възможността да се декларира кой е управлявал МПС в онзи момент. Това означавало, че АНО не е изпълнил задължението си да разясни на лицето правата му по повод подадения електронен фиш и на практика да му предостави реална възможност да упражни правото си на защита чрез попълване на декларацията, предвидена в чл.189 ал.5 от ЗДвП. Това обстоятелство обуславяло недоказаност на автора на нарушението. На следващо място се навеждат доводи, че административнонаказателното производство било формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура освен за издаваните актове и наказателни постановления, и за електронния фиш, след като според чл.189 ал.11 от ЗДвП влезлият в сила електронен фиш се смятал за влязло в сила наказателно постановление. В конкретния казус нарушението било установено посредством облекчената процедура по издаването на електронни фишове. Цитира се разпоредбата на чл.189 ал.4 изр.1 от ЗДвП и се сочи, че изводът, който се налагал от граматическото тълкуване на нормата бил, че нарушението се констатира на база установеното от техническото средство и изготвения от него снимков материал, но това не освобождавало АНО от задължението му за описание на нарушението съгласно изискванията на чл.189 ал.4 от ЗДвП в неговата пълнота, като посочи по какъв начин е извършено нарушение за скорост. Навеждат се и доводи, че като част от административнонаказателната преписка бил представен Протокол за използване на АТСС, съставен по образец – приложение към чл.10 ал.1 от Наредбата. От предоставената от АНО снимка не ставало ясно кога и къде е направена същата, както и точното разположение на АТСС в онзи момент, като по делото не било удостоверено, че процесното АТСС било законосъобразно приведено в работен режим на твърдяното място и време. Липсата на безспорни доказателства, свидетелстващи по нормативно предвидения ред за местоположение на уреда на посочените в електронния фиш дата и място препятствала възможността да се установи действително ли скоростта на автомобила била измерена в онзи момент. Това обстоятелство въвеждало съмнение относно извършването на нарушението, съответно административното нарушение по чл.21 ал.2 от ЗДвП не било безспорно доказано, както било индивидуализирано в електронния фиш. Освен изложеното, електронният фиш не съдържал конкретна информация по какъв начин било извършено нарушение на скорост – реквизит, който не бил предвиден в чл.189 ал.4 от ЗДвП, но било необходимо да присъства в съдържанието, поради прилагане на общите правила за ангажиране на административно наказателната отговорност. Твърди се, че били допуснати достатъчно съществени нарушения на процесуалния и материалния закон, обуславящи незаконосъобразността на оспорения електронен фиш. Моли се за отмяна на решението на районния съд и постановяване на друго, с което да се реши делото по същество с отмяна на издадения електронен фиш като незаконосъобразен.
Ответникът по касационната жалба, чрез процесуален представител, в писмена защита ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита касационната жалба за неоснователна.
Касационната инстанция, като се съобрази с нормата на чл.218, ал.1 от АПК, обсъди наведените касационни основания и извърши и служебна проверка относно допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, срещу неблагоприятен за нея акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е основателна.
Административен съд - Хасково, след проверка на контролираното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното:
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматично техническо средство, Серия К №5370183 на ОДМВР – Хасково, с който за извършено на 22.10.2021г. нарушение на чл.21 ал.2, във връзка с чл.21 ал.1 от Закон за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл.189 ал.4, във връзка с чл.182 ал.2 т.6 от ЗДвП, на Л.С.Д. е било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 850.00 лв.
За да постанови решението си районният съд приел, че съставеният електронен фиш формално отговаря на изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП и съответства на утвърдения от министъра на вътрешните работи образец. Съдът е приел, че в конкретния случай се установява безсъмнено извършването на описаното в електронния фиш административно нарушение, няма допуснати съществени процесуални нарушения, спазена е предвидената процедура, като подробно е мотивирал съображенията си.
Настоящата инстанция намира, че районният съд е достигнал до неправилни изводи за законосъобразно издаване на електронния фиш спрямо касатора.
Обжалваният пред районният съд електронен фиш е издаден спрямо Л.С.Д. от гр.В.. Видно от приетите от районният съд като писмени доказателства справки, представени като част от АНП, същата е вписана в базата на данни на ПП-МВР като ползвател на процесното м.п.с., с рег. № ********, по отношение на което, на 22.10.2021г., с АТСС тип ARH CAM S1 е установено, че при разрешена стойност на скоростта 60, се движи с превишение от 77 км.час, и това не е спорен между страните факт.
Неправилно въззивният съд е приел, че същият в това му качеството може да бъде адресат на електронният фиш на основание чл. 188, ал.1 от ЗДвП.
Тълкувайки нормите на чл. 189, ал.5 от ЗДвП и чл. 188, ал.1 от ЗДвП, в тяхната взаимна връзка е видно, че електронният фиш може да се издаде само по отношение на собственика на м.п.с. или на лицето на което същото е предоставено. Последното обстоятелство може да се установява единствено с декларация по реда на чл. 189, ал.5, изр. 2-ро от ЗДвП, в която собственикът декларира изрично, кое е лицето извършило нарушението.
В конкретният случай, по представената АНП липсват доказателства, а и не се твърди от ответника, че преди издаването на електронният фиш, такава декларация, е подадена.
Следователно, с издаването на електронният фиш незаконосъобразно е ангажирана отговорността на лице, което не е собственик или лице посочено от последния, по реда на чл. 189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП.
Не може да се приеме, че е налице идентичност между лицето вписано в талона като ползвател и лицето на когото е предоставено моторното превозно средство. Последното подлежи винаги на конкретно установяване - спрямо момента, в който е осъществено административното нарушение.
Както вече бе посочено, в случая не е установено по предвиденият законодателен ред, че на посочените в електронният фиш дата и място именно касационният жалбоподател е управлявал описаното в санкционният акт моторно превозно средство, а същият не се установява да е собственик на автомобила от представената от касационният ответник справка за собственост. Предвид което неправилно последният е възприет за субект на нарушението и спрямо него е издаден санкционният акт. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция по идентични случаи - Решение № 556 от 28.06.2019г. по КАНД № 506 по описа на АдмС-Хасково за 2019г. и Решение № 66/16.03.2021г., постановено по АНД(К) № 1173/2020г. по описа на АдмС-Хасково.
За пълнота е уместно да се посочи и че обстоятелството дали на посочените в електронният фиш дата и място, процесното м.п.с. е било предоставено, респ. е и управлявано именно от санкционираното лице се установява по несъмнен начин не само от материалите съдържащи се в АНП, но и от събраните в хода на въззивното производство гласни доказателства. От показанията на единствените разпитани по делото свидетели С. и Б. се установява, че на процесните дата и място, в автомобила, освен жалбоподателката са се намирали още три лица – двамата свидетели и приятелка на санкционираното лице. Установява се от същите показания и че св. Б. е стояла на задната седалка на автомобила, находяща се зад пасажерската, но нито един от тези двама свидетели не сочи в показанията си, че автомобилът в този момент е управляван от жалбоподателката, респ. кое от другите три лица находящи се в моторното превозно средство е и лицето управлявало последното.``
Като не е установил това обстоятелство и не е отменил електронният фиш, а вместо това го е потвърдил, районният съд е допуснал нарушение на закона.
Ето защо касационната жалба се явява основателна и следва да бъде уважена.
Решението на въззивният съд макар и валидно и допустимо, но като неправилно следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго такова по същество на спора, с което електронният фиш да бъде отменен.
Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №82 от 30.03.2022 г., постановено по АНД №129 по описа на Районен съд – Хасково за 2022 г. и вместо това
ОТМЕНЯ Електронен фиш, сер. К № 5370183 издаден от ОДМВР-Хасково.
Решението е окончателно.
Председател: Членове: 1.
2.