№ 28
гр. Шумен , 03.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I в публично заседание на двадесет
и седми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица Ив. Хаджииванова
Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Въззивно гражданско
дело № 20213600500194 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260034 от 16.10.2020 год., постановено по гр.д. № 363 по описа за 2020
год. на Районен съд – Велики Преслав съдът на осн. чл. 149 от СК е осъдил Й. Ц.. Й. да
заплати на малолетното си дете Д. Й. Ц.., действащо чрез своята майка и законен
представител А.. Ф. Я.. месечна издръжка за периода от 10.04.2020 год. до 13.08.2020 год.,
включително, в размер на 190лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от
14.08.2020 год. до окончателното изплащане. Със същото решение е отхвърлена като
неоснователна и недоказана исковата претенция за горницата над 190 лева месечно до
пълния предявен размер от 200 лева месечно.
Недоволен от така постановеното решение в частта, в която съдът е уважил иска за
заплащане на издръжка за минал период остава ответникът в първоинстанционното
производство. Счита, че съдебният акт в атакуваната част е неправилен и необоснован.
Излага, че през претендирания период от време е бил безработен и не е реализирал доходи.
Освен това навежда твърдение, че през исковия период детето не е ходило на училище,
поради влошената епидемиологична обстановка и настъпването на лятната ваканция, затова
за издръжката му не са били необходими извънредни разходи. Моли решението в
атакуваната част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлена
исковата претенция или да бъде присъдена минимална издръжка в размер на 152,50 лева.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата, действаща чрез процесуалния си
1
представител адв. В. К., Адвокатска колегия - Ш. е депозирала писмен отговор, в който
взема становище по неоснователността на жалбата. Моли атакуваното решение да бъде
потвърдено.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК
въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и
трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. №
307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г.
о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното
решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са
допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
По делото не е депозирана жалба срещу решението в частта, с която е отхвърлена
исковата претенция с пр. осн. чл. 149 от СК за горницата над 190 лева месечно до пълния
предявен размер от 200 лева месечно, поради което решението в тази част е влязло в законна
сила.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа
страна:
Не е спорно, а и от удостоверение за сключен граждански брак серия КМР № 62702, изд.
от Община Велики Преслав, се установява, че страните са сключили граждански брак на
05.03.2008 год., прекратен с представеното пред въззивната инстанция Решение № 260061/
25.11.2020 год. по гр.д. № 362 по описа за 2020 год. на РС - Велики Преслав. От брака си
имат дете – Д. Й. Ц.., родена на 18.03.2008 год. (Удостоверение за раждане серия КМР №
67149, изд. от общ. Велики Преслав).
Видно от приложеното Решение № 260061/ 25.11.2020 год. по гр.д. № 362 по описа за
2020 год. на РС - Велики Преслав гражданският брак между страните е прекратен по
взаимно съгласие и е утвърдено постигнатото споразумение по чл. 51 от СК, съгласно което
упражняването на родителските права над малолетното дете е предоставено на майката
М.З., като е определен режим на лични контакти на детето с бащата и същият е осъден на
месечна издръжка от 185 лв., считано от 14.08.2020г., платима до 1-во число на текущия
месец, до настъпване на причини за изменение или прекратяване правото на издръжка,
ведно с лихва за забава върху всяка просрочена вноска.
Съгласно представеното пред въззивната инстанция удостоверение изх. № 3/18.05.2021
2
год., съставено от “С.С. 78” ЕООД, средното нетното трудово възнаграждение на А.. Ф. Я..
за периода месец май – месец септември 2020 год. възлиза на 272 лв.
Доколкото не са представени доказателства за доходите на Й.Й. и предвид
обстоятелството, че същият е в трудоспособна възраст и няма доказателства за намалена
работоспособност, първоинстанционният съд е приел, че последният реализира минималния
месечен доход за страната.
От социален доклад с изх. № ПР/Д-Н-ВП/63-002/28.09.2020 г. на Дирекция "Социално
подпомагане" Велики Преслав, изготвен след посещение на социален работник на
жилището, в което майката пребивава заедно с детето, се установява, че от месец април 2020
год. грижи за детето се полагат от майката. Обитават жилище собственост на бабата и
дядото на детето по майчина линия. По данни на майката на детето ежедневно се дават по 5
лева джобни, освен това момичето има мобилен телефон, който 2 пъти месечно се зарежда с
ваучер по 6 лева. Отразено е, че детето ползва очила от 2-годишна възраст, има диагноза
двоен астигматизъм, като в началото диоптърът е бил 1,25, а към момента е 5 на едното око
и 4,5 на другото. Посочено е, че детето ходи на медицински прегледи през 6 месеца и
приема лекарства за запазване на диоптъра на стойност 30 лева/месечно. Допълнено е, че
през месец септември 2020 год. са закупени нови очила на детето за сумата от 225 лева. При
посещение на адреса, на който пребивават майката и детето в гр. В.П., кв. , ул. № се
установява, че жилището представлява едноетажна къща със 7 стаи, три тоалетни, бани,
механа и широк двор с кладенец, градинска люлка, маса и столове, оранжерия и цветя,
обособено място за отглеждане на животни. Детето и майката ползват две стаи с коридор,
обзаведени с легла, диван, телевизор, маса, столове, мокет, вграден гардероб, отоплението е
с печка на твърдо гориво. За детето е осигурено достатъчно лично пространство. Пред
социалния работник майката е заявила, че работи като сервитьор към АР „*” с работно
време 4 часа и има фирма ЕТ „А. 86” кафе-аперитив „*”, като се самоосигурява на
минималната работна заплата за страната. Констатирано е, че детето има изграден кръг от
близки хора като е особено привързано към майка си и членовете на разширеното семейство
по майчина линия. Д. има и изграден приятелски кръг сред връстниците си в училище и се
приема добре в класа. Баба й и дядо й по бащина линия са починали. В заключителната част
е посочено, че майката притежава необходимия родителски капацитет и полага добри грижи
за детето Д. като адекватно задоволява неговите потребности с материалната подкрепа на
своите родители.
По делото са събрани гласни доказателства посредством разпита на свид. В.М. и Ф.М.
(баща на ищцата), водени от ищцата.
Свид. М. излага, че след раздялата на страните през месец април 2020 год. ищцата и
детето отишли да живеят в дома на родителите й, които й оказват помощ и подкрепа при
отглеждането на Д.. Навежда твърдение, че бащата имал къща във В.П., която продал и си
закупил апартамент. Категорично заявява, че до този момент бащата не е заплащал никаква
3
издръжка на малолетното си дете. Сочи, че при последната среща на Д. с баща й, детето й
било споделило, че баща му му дал 5 лева. Излага, че всеки месец е необходимо да се
закупуват специални лекарства за очите на детето, чиято стойност възлиза на 30-40 лева, а
на всеки 6 месеца го водят на очен лекар. Счита, че за издръжка на Д. са необходими 200-
300 лева месечно, платими от всеки един от родителите. Свид. М. също заявява, че всеки
месец се закупуват лекарства за очите на Д. като твърди, че струват 45 лева. Допълва, че
през месец септември 2020 год. са закупили диоптрични очила на детето за сумата от 260
лева. Твърди, че когато детето ходи на училище му дават 5 лева джобни пари на ден.
Предполага, че месечното трудово възнаграждение на ищцата възлиза на 500-600 лева, с
оглед на това, че работи на две места – като сервитьор и като едноличен търговец, но при
необходимост винаги я подкрепя финансово. Уточнява, че през лятото барчето, в което
работи, е затворено. Навежда твърдение, че месечната издръжка на Д. възлиза на 180-200
лева общо.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с пр. осн. чл. 149 от СК.
Съгласно чл. 149 от СК издръжка за минало време може да се търси най-много за една
година преди предявяването на иска.
Претендира се издръжка за детето Д. за минал период от време от 10.04.2020 год. до
13.08.2020 год. включително.
По делото не е спорно, че страните са родители на малолетното дете Д. Й. Ц.., като за
процесния период същото е било ученичка в 6-ти клас.
Не е спорно също така, че нищо ищцата, нито ответникът имат алиментни задължения
към други, ненавършили пълнолетие лица.
Налице е спор досежно размера на присъдената от районния съд издръжка за минал
период.
Между страните няма разногласия, че са разделени от април месец 2020 год. като през
този период за детето се е грижила майка му и членовете на разширеното й семейство. Не са
събрани надлежни доказателства, от които да се установява, че за процесния период бащата
е предоставял финансови средства за задоволяване потребностите на детето. От показанията
на свид. М. единствено се установява, че 1 път Д. й споделила, че баща й Й. й дал 5 лева.
Не са представени писмени доказателства (фактури, касови бонове), от които да се
установява, че за процесния период за детето Д. са правени извънредни или други
допълнителни разходи, освен тези за които се съдържа информация в свидетелските
показания, а именно: около 40 лева месечно за очни лекарства. От материалите по делото
безспорно се установява, че нови очила на детето са закупени през септември месец 2020
4
год., т.е. извън исковия период, поради което заплатената сума (225 лева според отразеното
в социалния доклад или 260 лева съгласно показанията на свид. М.) не следва да се взима
предвид при определяне размера на издръжката за минал период. Освен това през процесния
период обучението е било предимно в онлайн форма, предвид усложнената
епидемиологична обстановка в страната, поради което не се установи необходимост от
допълнителни разходи за издръжка на детето.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че Й. следва да бъде осъден да
заплаща на детето си издръжка за минало време за периода от 10.04.2020 год. до 13.08.2020
год. включително на осн. чл. 149 СК. Съобразно доходите на родителите и възрастта на
детето, съдът счита, че следва да се определи обща необходима издръжка в размер на 300, от
които бащата следва да заплаща по 175 лева месечно, ведно със законната лихва върху
сумата, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателното изплащане.
При определяне размера на издръжката съдът съобрази обстоятелството, че към 2020 год. по
силата на ПМС № 350/19.12.2019 г. минималната работна заплата е била 610 лева, т.е. най-
ниската сума за издръжка на дете е към този период е била в размер на 152,50 лв.
Присъдената издръжка, която е само с по 20 лева месечно повече от минималната гарантира
един необходим минимум за задоволяване на основни нужди на детето и заплащането на
издръжка в така определения размер не би затруднило бащата.
С оглед гореизложеното, решението следва да се отмени в частта, в която на осн. чл. 149
от СК Й. Ц.. Й. е осъден да заплати на малолетното си дете Д. Й. Ц.., действащо чрез своята
майка и законен представител А.. Ф. Я.. месечна издръжка за периода от 10.04.2020 год. до
13.08.2020 год., включително, за горницата над 175 лв.до присъдените 190 лева.
В отхвърлителната част решението е влязло в законна сила.
При този изход на въззивното производство и двете страни имат право на разноски, но
те не следва да бъдат присъждани, тъй като до края на устните състезания пред Шуменски
окръжен съд никоя от тях не е релевирала съответно искане в тази насока.
Така мотивиран, Шуменски окръжен съд:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260034 от 16.10.2020 год., постановено по гр.д. № 363 по описа за 2020
год. на Районен съд – Велики Преслав в частта, в която Й. Ц.. Й. е осъден на осн. чл. 149 от СК да
заплати на малолетното си дете Д. Й. Ц.., действащо чрез своята майка и законен представител А..
Ф. Я.., месечна издръжка за периода от 10.04.2020 год. до 13.08.2020 год. включително, само за
горницата над 175 лева до присъдените 190 лева месечно, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ претенцията с правно осн. чл. 149 от СК, предявена от малолетното дете Д. Й.
Ц.., ЕГН: ********** действащо чрез своята майка и законен представител А.. Ф. Я.., ЕГН:
5
**********, и двете с адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул. № срещу баща му Й. Ц.. Й., ЕГН: **********, с
постоянен адрес: гр. В.П., обл. Ш., ул. № за заплащане на месечна издръжка за минало време за
периода от 10.04.2020 год. до 13.08.2020 год. включително, само за горницата над 175 лева до
присъдените 190 лева месечно.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част, в която на осн. чл. 149 от СК Й. Ц..
Й. е осъден да заплати издръжка за периода 10.04.2020 год. - 13.08.2020 год. вкл. за детето Д. Й.
Ц.., действащо чрез своята майка и законен представител А.. Ф. Я.., в размер на 175 лева месечно.
В останалата необжалвана част, с която е отхвърлена исковата претенция с пр. осн. чл. 149 от
СК за горницата над 190 лева до пълния предявен размер от 200 лева месечно, решението е влязло
в законна сила.
На осн. чл. 280, ал. 3, т. 2 от ГПК решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6