РЕШЕНИЕ№260370
25.02.2021 г., гр. Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Бургас, гражданско
отделение, LVI-ти граждански състав, в открито заседание на двадесет и пети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА АСЕНИКОВА
при секретаря Илияна Гальова, като разгледа докладваното от съдия Асеникова гражданско дело № 9846 по описа за 2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по исковата молба на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, EИК: *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3,
представляванo
Коста Чолаков и Борис Паличев, чрез пълномощника адвокат В., със съдебен адрес:***,
против П.Т.У., ЕГН:**********,
с адрес: ***, с която са предявени
обективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл. 213 КЗ (отм.) вр. чл. 45 ЗЗД вр. чл. 86 ЗЗД вр. чл. 422 ГПК за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО, че ответникът ДЪЛЖИ
на ищеца сумата от 7 392, 31 лева –
главница, представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44010211601095 в полза на „Мото
Уни“ ЕООД, за лек автомобил „Мазда 6“, с рег. ……, съгласно сключена застраховка
„Каско+“ по застрахователна полица № 440215021000291, за обезвреда на
имуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП на 17.02.2016г., около 17 часа, в
гр. Бургас, на ул. „Янко Комитов“ срещу блок 178, причинено от ответника при
управление на велосипед, както и сумата от 2602,
52 лева – мораторна лихва за периода от 16.04.2016 г. до 07.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на
08.10.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3818 от 09.10.2019 г. по ч.
гр. д. № 8588/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас. Претендират се и
разноски.
В исковата
молба и
уточнението към нея са изложени твърдения, че на 17.02.2016 г., в 16, 59 часа,
в гр. Бургас, на ул. ,,Янко Комитов“ срещу блок 178, ответникът, при управление на велосипед след
употреба на алкохол /0.95 промила в кръвта/, ответникът е преминал отдясно
наляво по посока на движението, с което е станал причина за настъпване на ПТП с
преминаващия лек автомобил
„Мазда 6“ с рег. …., по който са нанесени следните щети:
челно стъкло-тон. със сензор – за подмяна; фар десен – ксенон за подмяна;
облицовка предна броня – за боя; рамка предна решетка – за боя; преден капак –
средна деформация; капак преден десен – средна деформация; дефузьор радиатор –
за подмяна; предна решетка – за подмяна. Посочва се, че на 07.04.2016 г.
съгласно сключена застраховка „Kаско+“ по застрахователна полица № 440215021000291
ищцовото дружество е изплатило в полза на собственика на автомобила по образуваната
щета № 44010211601095 застрахователно обезщетение в размер на 7392, 31 лева,
както следва: автобояджийски услуги – 691, 60 лева; автобояджийски материали –
310 лева; стъкло – 1260, 83 лева; фар десен – 3695, 83 лева; въздуховод – 69,
50 лева; решетка – 132, 50 лева; ДДС – 1232, 95 лева. Отбелязва се, че
виновният водач няма сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Поддържа
се, че с изплащане на застрахователното обезщетение в полза на увреденото лице
ищцовото дружество е встъпило в правата на застрахования срещу причинителя на
вредите до размера на платеното обезщетение. Сочи се, че ответникът е бил
поканен от ищеца да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение с писмо
изх. № 92-2851/14.04.2016 г., получено на 16.04.2016 г. За претендираните с
исковата молба вземания била издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 8588/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, срещу
която длъжникът подал възражение.
В
законоустановения срок по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника П.Т.У.,
чрез пълномощника му адвокат И., с който оспорва предявените искове по
основание и размер и моли за отхвърлянето им. Счита, че липсват предпоставките
за суброгация, тъй като ответникът не е лице по смисъла на чл. 410, ал. 1 КЗ, респективно
по чл. 50 ЗЗД. Оспорва съществуването на описаните в исковата молба щети,
евентуално оспорва да са причинени от ответника. Поддържа се, че застрахователят е следвало да
откаже изплащането на обезщетение поради това, че вредите са причинени от
застрахованото лице, което не е положило дължимата грижа за опазване на
застрахованото имущество. Излагат се доводи, че причина за настъпване на
вредите е противоправното поведение на водача на МПС, който не е спазил
императивни правила на ЗДвП, като конкретно се посочва движение с превишена
скорост. Навеждат се съображения относно липсата на причинна връзка между
поведението на ответника и описаните от ищеца вреди – конкретно относно невъзможността
същите да са причинени от сблъсък на автомобила с тялото на ответника и
възможността да са причинени от друго събитие.
Съдът, като съобрази доводите на
страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на
основание чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
На основание чл. §22 ПЗР на КЗ за застрахователните договори, сключени
преди влизането му в сила на 01.01.2016 г., се прилага част четвърта от
отменения КЗ, освен ако страните договорят друго след влизането в сила на КЗ.
Доколкото суброгационното право на ищеца се основава на застрахователен
договор, сключен преди 01.01.2016 г., приложение следва да намерят разпоредбите
на КЗ (отм.).
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1, изр.
1 КЗ (отм.) с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят
встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
Процесният случай не попада в хипотезата на чл. 213, ал. 1, изр. 4 КЗ (отм.),
тъй като ответникът не е водач на моторно превозно средство, който да има
валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В
тази насока несъстоятелни са възраженията на ответника за липса на пасивна
легитимация. Следва да се отбележи, че и разпоредбата на действащия чл. 410,
ал. 1, т. 1, пр. 1 КЗ (в сила от 01.01.2016 г.) предвижда, че с плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования
до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, срещу причинителя на вредата.
За възникване на суброгационното право на
застрахователя по имуществено застраховане срещу делинквента следва да са
налице следните материални предпоставки (юридически факти): 1) ищецът да е застраховател по сключен
договор за имуществено застраховане на увреденото имущество; 2) на застрахованото
имущество да са нанесени вреди в определен размер, които са пряка и
непосредствена последица от виновно противоправно поведение на ответника; 3) ищецът
да е изплатил застрахователно обезщетение в полза на застрахованото лице.
По
делото не се спори, а и се установява, че ищцовото дружество е застраховател по
застрахователна полица № 440215021000291 от 06.11.2015 г., обективираща сключен
договор за застраховка „Каско+“ за автомобил, марка „Мазда“, модел 6, рама № JMZGJF92871329845, произведен
2015 г., със застраховани лица „Интерлийз
Ауто“ ЕАД като собственик
и „Мото Уни“ ЕООД като лизингополучател, със срок на действие от 09.11.2015 г.
до 08.11.2016 г., при застрахователна сума 64 390 лева, с клауза „Пълно
каско“ и „Официален сервиз“.
Безспорно е
също, а и се установява от представеното платежно
нареждане за групово плащане от 07.04.2016 г., ведно с опис към него, и
ликвидационен акт от 05.04.2016 г. по щета
№ 44010211601095, заведена на 18.02.2016 г., че ищцовото дружество със
съгласието на собственика „Интерлийз Ауто“ ЕАД е заплатило в полза на „Мото
Уни“ ЕООД сумата от 7392, 31 лева.
Спорно
по делото е обстоятелството дали на застрахованото имущество са нанесени вреди
в претендирания размер, които да са пряка и непосредствена последица от виновно
противоправно поведение на ответника.
Приложен
по делото е протокол за ПТП № 1527288, съставен на 17.02.2016 г., в 17:30 часа,
при посещение на място от К.М. – мл. автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“
РДВР – гр. Бургас. В него е описано, че на 17.02.2016
г., в 16, 59 часа, в гр. Бургас, на ул. ,,Янко Комитов“ срещу блок 178, П.Т.У.,
като водач на двуколесно ППС – велосипед, преминава отдясно наляво по посока на
движението по пътното платно през пешеходна пътека № 8.1 и става причина за ПТП
с правомерно движещия се лек автомобил „Мазда 6“, рама № JMZGJF92871329845, с рег. ….,
собственост на „Мото Уни“ ЕООД, управляван от водача Й.Г.Й.. Отбелязано е, че
водачът на велосипеда е с концентрация на алкохол в кръвта 0, 95 промила, както
и че му е издаден талон за кръвна проба. По отношение на велосипеда като видими
щети са описани изкривен преден калник и деформирана предна капла, а по
отношение на автомобила – броня, решетка, капак, фар, предно обзорно стъкло. Протоколът е подписан от участниците в ПТП, както и от
съставилото го длъжностно лице. В съдебната практика (Решение № 24 от
10.03.2011 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г., I т. о., ТК, Решение № 73 от
22.06.2012 г. на ВКС по т. д. № 423/2011 г., I т. о., ТК, Решение № 85 от
28.05.2009 г. на ВКС по т. д. № 768/2008 г., II т. о., ТК) се приема, че протоколът
за ПТП, съставен от компетентно длъжностно лице при посещение на мястото на
настъпване на транспортното произшествие, представлява официален свидетелстващ документ, притежаващ обвързваща съда
материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 ГПК – относно механизма на настъпване на ПТП, участниците в
него и причинените вреди. При положение, че удостоверените в протокола
за ПТП факти не са опровергани чрез пълно и главно доказване от оспорващата ги
страна в процеса, съдът е длъжен да ги приеме за настъпили в обективната
действителност.
Неоснователни
са възраженията на ответника, че посочените в исковата молба вреди изобщо не са
настъпили. В тази част протоколът за ПТП се ползва с материална доказателствена
сила, която не е оборена по делото, а и се подкрепя от събраните писмени
доказателства. От съставения на ответника АУАН №
463351/17.02.2016 г. е видно, че графата, предназначена за описване на
претърпените имуществени вреди, действително не е попълнена, но в
обстоятелствената част на акта, при описание на нарушението, е отразено, че от
ПТП са настъпили щети по МПС и велосипед. Съгласно
представеното опис-заключение по щета № 44010211601095 от 18.02.2016 г.,
изготвено от застрахователя, увредените детайли по процесния автомобил са:
челно стъкло-тон. със сензор – за подмяна; фар десен – ксенон за подмяна;
облицовка предна броня – за боя; рамка предна решетка – за боя; преден капак –
средна деформация, за боя; калник преден десен – средна деформация, за боя.
Отбелязано е, че предстои следващ оглед. Изготвено е и опис-заключение от
19.02.2016 г., в което към описаните на 18.02.2016 г. вреди са добавени:
дифузьор радиатор – за подмяна; предна решетка – за подмяна. Приложено е
експертно становище от 19.02.2016 г. от „Мото Уни“ ЕООД като официален дилър на
„Мазда“, предназначено за послужване пред ищцовото дружество по щета №
44010211601095, в уверение на това, че по процесния автомобил е установена
следната щета: увредена предна броня – скъсано заловно място (ухо). Не могат да
бъдат споделени съображенията на ответника, че това експертно становище
опровергава твърденията на ищеца за настъпване на вредите при процесното ПТП. При
анализа на горепосочените писмени доказателства може да се направи извод, че за
надлежното установяване на вредите застрахователят е направил два огледа и е
поискал становище от официалния сервиз дали са налице и други вреди освен
установените от него, но даденото от сервиза становище не го обвързва да
приеме, че са налице посочените вреди, които да подлежат на възстановяване.
Неоснователни
са доводите на ответната страна относно липсата на причинна връзка между
поведението на ответника и настъпилите вреди.
Протоколът
за ПТП се ползва с материална доказателствена сила и в частта относно механизма
на ПТП – датата, часът и мястото на настъпването му, участниците в него, както
и извършените от тях действия и/или бездействия. И тази част доказателствената
сила на протокола не е оборена по делото, а и се подкрепя от събраните
доказателства.
Свидетелят
Радостин У. (син на ответника) няма непосредствени впечатления относно
механизма на ПТП, тъй като не е присъствал при настъпването му, а преразказва
казаното от ответника, поради което показанията му имат характера на вторични
доказателства, които не се следва да се вземат предвид при наличието на събрани
по делото първични доказателства. Показанията на свидетеля К.М. – мл.
автоконтрольор, съставил протокола за ПТП, също нямат доказателствена стойност,
доколкото протоколът за ПТП е подписан от него в качеството му на длъжностно
лице, а по делото не са оспорени удостоверителната компетентност на
актосъставителя или редът, по който е съставен актът. Свидетелят Й.Й. – водач
на застрахования автомобил, разказва пред съда, че е бил спрял в лявата лента
за движение, пред пешеходна пътека, за да даде път на пешеходец, като вдясно на
пешеходната пътека бил спрял микробус. Когато пешеходецът преминал, свидетелят
потеглил, но с периферното си зрение видял как отдясно внезапно изскача
колоездач и набил спирачки. Свидетелят заявява, че е бил спрял, когато
колоездачът се е ударил в колата. Съдът кредитира показанията на свидетеля,
които са добросъвестно изложени и съответстват на събрания по делото
доказателствен материал, включително на протокола за ПТП, подписан и от него.
Следва да се отбележи, че приложените към образуваната по повод инцидента
административно-наказателна преписка сведения, подписани от водача Й.,
представляват свидетелски показания в писмена форма, поради което не са
допустимо доказателствено средство по настоящото дело.
По
делото е допуснато извършването на съдебно-автотехническа експертиза, както и
на повторна такава. Съдът, като прецени приетите по делото заключения на вещите
лица намира, че следва да ги кредитира, тъй като са изготвени обективно,
компетентно и добросъвестно. От тях се установява, че застрахованият автомобил,
управляван от Й.Й.,***, близо до
завод „Хемус“, в посока юг, като наближавал първото Т-образно кръстовище с
локална улица отдясно след бул. „Проф. Якимов“, където е имало маркирана
пешеходна пътека тип М 8.1 (т. н. „зебра“) и веднага до нея автобусна спирка. Пътното
платно на бул. ,,Янко Комитов“ се състои от две платна за движение, разделени
със зелена ивица. Дясното платно се състои от две ленти за движение, разделени
с прекъсната линия, като автомобилът са е намирал в лявата лента. В дясната
лента, преди пешеходната пътека, е престоявал микробус. Докато автомобилът се е
движил в лявата пътна лента, преди пешеходната пътека, ответникът У., качен на
велосипед, предприел пресичане по пешеходната пътека отдясно-наляво спрямо
посоката на движението на автомобила. Това предизвикало сблъсък между двете
ППС, при който велосипедът се е ударил с предното си колело в предния десен
калник и дясната челна страна на автомобила. Първият контакт на предното колело
на велосипеда бил с предния десен край на предната броня, последвал контакт с
предния десен калник, предния десен фар, предната решетка на предната броня. Тялото
на велосипедиста е преминало върху предния капак към предното обзорно стъкло, претърколило
се е и е паднало на земята. Скоростта на автомобила в момента на удара е била
около 15 км/ч. В резултат от сблъсъка върху застрахованото имущество са
причинени пукнатина на предно обзорно стъкло, отчупена част от предния десен
фар, драскотини по предния десен край на облицовката на предната броня и деформация
на предния десен калник. Увредените повърхности не са проектирани да оказват
съпротивление на удари причинени от външни тела, каквито в случая са
велосипедът и тялото на пешеходеца. Контактите с фара и челното стъкло са
довели до счупвания и драскотини поради крехката структура на тези детайли. Вещите
лица уточняват, че са огледали настъпилите щети въз основа на цветни снимки,
които се намират на диск при застрахователя, като от приложените по делото
снимки не се виждат добре щетите по автомобила, а освен това много е трудно да
се заснемат констатираните пукнати и надрасквания по стъклото. При така
установения механизъм на ПТП, характера и мястото на констатираните щети вещите
лица са категорични, че същите са в причинно-следствена връзка с процесното
произшествие.
По
смисъла на § 6, т. 19 от ДР на ЗДвП велосипедът е пътно превозно средство.
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3 ЗДвП на водача на пътно превозно средство
е забранено да управлява пътно превозно средство с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 на хиляда и/или след употреба на наркотични вещества или техни
аналози. На основание чл. 80, т. 2 ЗДвП водачът на велосипед е длъжен да се
движи възможно най-близо до дясната граница на платното за движение. По смисъла
на § 6, т. 54 от ДР на ЗДвП пешеходната пътека е част от платното за движение,
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци, предназначена
за преминаване на пешеходци. Съобразно правилото на чл. 107, т. 2 ЗДвП за
пешеходци се считат лицата, които бутат велосипед. Установява се по делото, че
ответникът, управлявайки велосипед, е преминал върху пешеходна пътека с
концентрация на алкохол в кръвта 0, 95 промила. При тези обстоятелства
презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД за вина на ответника остава неопровергана. С
оглед на изложеното съдът приема, че настъпилите по застрахованото имущество
вреди са резултат от виновно противоправно поведение на ответника.
Несъстоятелни
са доводите на ответника, че причина за настъпване на вредите е противоправното
поведение на водача на МПС, който се е движил с превишена скорост, доколкото по
делото се установи, че в момента на удара скоростта на потеглящия автомобил е
била около 15 км/ч.
Не
се установява по делото застрахованото лице да не е положило дължимата грижа за
опазване на застрахованото имущество, поради което да е налице твърдяното от
ответника основание застрахователят да откаже да му изплати застрахователно обезщетение.
Неоснователни
са възраженията на ответната страна по отношение на размера на вредите. По
делото е представена фактура от 28.03.2016 г., с получател „Интерлийз Ауто“ ЕАД
и доставчик „Мото Уни“ ЕООД, по щета № 44010211601095, за сумата от 7 392, 31 лева с ДДС,
както следва: автобояджийски услуги – 691, 60 лева; автобояджийски материали –
310 лева; стъкло – 1260, 83 лева; фар десен – 3695, 83 лева; въздуховод – 69,
50 лева; решетка – 132, 50 лева; ДДС – 1232, 95 лева. От заключенията на вещите
лица се установява, че автомобилът е бил в нов, в първата година от
експлоатация след годината на производство, по-точно 3 месеца след първа
регистрация. Деформациите на повърхностите на автомобила не са от тежка степен,
но отстраняването им изисква специализирани технически средства и прилагане на
термично въздействие. Драскотините се отстраняват със способите на лаково
покритие – в случая червен металик. Повредите са били отстранени в официален
сервиз на доставчика на автомобила – „Мото Уни“ ЕООД, гр. Бургас, за което са
представи калкулация на извършените възстановителни дейности и е издадена
фактура. Възстановителните работи включват стойността на демонтажните и
монтажни работи на частите за замяна и на такива, които дават достъп зад тях,
разкомплектоване на повредените части, възстановяване на частите, подлежащи на
ремонт с нови оригинали части, чиято цена съответства на предлаганите от
официалния доставчик на съответната марка автомобили. Технологичните операции
по демонтажа/монтажа на повредените части са необходими и съответстват на
указанията на производителя на автомобила. Нормовремената за ремонт са по данни
на Наредба № 49/2014 г. за задължителното застраховане на МПС (ДВ бр. 90/2014 г.)
и методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на
моторни превозни средства при условията на „Гражданска отговорност“ на Наредба
№ 24/2006 г., одобрена от Комисията за финансов надзор, за задължителното
застраховане по чл. 249, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането и за методиката
за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни
средства при условията на „Гражданска отговорност“. Цената на сервизния час е
среднопазарна за конкретния вид тенекеджийски и бояджийски операции. Вещите
лица са категорични, че анализът на повредите, ремонтно възстановителните
работи и тяхната стойност дават основание да се приеме, че размерът на разходите за
отстраняване на щетите на автомобила, настъпили при ПТП на 17.02.2016 г.,
възлиза на 7392, 31 лева.
С
оглед на изложеното съдът намира, че са налице всички предпоставки за
упражняване на суброгационното право на ищеца-застраховател по отношение на
ответника-делинквент, поради което предявеният главен иск следва да бъде изцяло
уважен.
По делото е
представена изходяща от ищеца регресна покана
изх. № 92-2851/14.04.2016 г. за възстановяване на изплатената сума по щета №
44010211601095 в общ размер от 7 407, 31 лева, от която 7 392, 31
лева – стойност на щетата, и 15, 00 лева – ликвидационни разходи. Видно от
приложеното известие за доставяне, регресната
покана е получена лично от ответника на 16.04.2016
г. От деня, следващ получаването на регресната покана, ответникът е изпаднал в
забава, поради което предявеният акцесорен иск се явява доказан по основание.
На основание чл. 162 ГПК съдът определи, че за периода на забава от 17.04.2016
г. до 07.10.2019 г. размерът на дължимата мораторна лихва възлиза на 2608, 22
лева, но с оглед диспозитивното началото в гражданския процес и доколкото искът
е предявен за сумата от 2602, 52 лева същият следва да бъде уважен в този
размер.
При
този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищцовото дружество има
право на разноски съобразно направеното искане за присъждането им и
представените доказателства за извършването им, а именно за сумата от 1429, 80
лева, от която 615 лева за заповедното и 814, 80 лева за исковото производство.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.Т.У.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, дължи на „ДЗИ -
ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД, EИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Средец, ул. „Георги Бенковски” № 3, представляванo Коста Чолаков и Борис Паличев,
сумата от 7392, 31 лева – главница,
представляваща платено от ищеца застрахователно обезщетение по щета № 44010211601095 в полза на „Мото
Уни“ ЕООД, за лек автомобил „Мазда 6“, с рег. А 9060 МС, съгласно сключена
застраховка „Каско+“ по застрахователна полица № 440215021000291, за обезвреда на
имуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, настъпило на 17.02.2016г., около 17 часа, в гр.
Бургас, на бул. „Янко Комитов“ в резултат от виновно противоправно поведение на
ответника, който при управление на велосипед след употреба на алкохол /0.95
промила в кръвта/ е преминал отдясно наляво по посока на движението върху
пешеходна пътека, както и сумата от 2602,
52 лева – мораторна лихва за периода от 17.04.2016 г. до 07.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на
08.10.2019 г. до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3818 от 09.10.2019 г. по ч.
гр. д. № 8588/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас.
ОСЪЖДА П.Т.У.,
ЕГН:**********, с адрес: ***, да заплати
на „ДЗИ - ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД,
EИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Средец,
ул. „Георги Бенковски” № 3, представляванo Коста Чолаков и Борис Паличев,
сумата от 1429, 80 лева, представляваща разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/ ДИАНА АСЕНИКОВА
Вярно с оригинала:
И.Г.