Р Е Ш Е Н И Е №194
гр. Перник, 14.07.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЕРНИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, Трети
въззивен състав, в открито съдебно
заседание на пети юли две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОВАЧКА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТ БОШНАКОВА
КРИСТИАН ПЕТРОВ
при секретаря Златка
Стоянова, като разгледа докладваното от съдия Р. Бошнакова в.гр.д. № 338 по описа на съда за 2017 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 159а от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 5730/2016 г. по описа
на Пернишки районен съд и поправено с решение от 04.05.2017 г., са уважени предявените
кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1,
2 и 3 от КТ, като уволнението, извършено със заповед № ***, издадена от заместник-кмета на Община Перник на
основание чл. 190, ал. 1, т. 4, изр. 1-во и т. 7 от КТ, е признато за незаконно
и отменено, а ищецът П.Е.Р. е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност *** в отдел ***. Първоинстанционният съд частично е уважил предявения
осъдителен иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1
от КТ за заплащане на обезщетение за оставането без работа поради незаконното
уволнение за периода от 06.10.2016 г. до 17.02.2017 г. в размер на сумата от
2304.60 лева, заедно със законната мораторна лихва от подаване на исковата
молба – 01.12.2016 г., до окончателното й заплащане, като е отхвърлен този иск
за разликата от 1703.40 лева, претендирана като обезщетение за оставането без
работа поради незаконното уволнение за периода от 18.02.2017 г. до 06.04.2017
г., и претенцията за присъждане на законната лихва върху обезщетението за
периода от 06.10.2016 г. до 01.12.2016 г.
Решението
на първоинстанционния съд в частта, в която са уважени предявените кумулативно
обективно съединени искове, е обжалвано от ответника. Въззивникът поддържа, че обжалваното
решение е постановено при неправилна преценка на доказателствата и на
материалния закон. Навежда се, че нарушенията са ясно и конкретно описани в
заповедта, изискани са обяснения във връзка с тях и служителят не е трудоустроен,
поради което той не се е ползвал с предварителната закрила по чл. 333 от КТ.
Иска решението в обжалваните му част да бъде отменено и вместо него да бъде
постановено друго, с които предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Претендира разноски.
В
срока по чл. 263, ал. 2 от ГПК е подадена насрещна въззивна жалба от ищеца П.Е.Р..
Оплакванията, развити в тази въззивна жалба, са свързани с релевирани доводи за
неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост на решението поради
неотчитане на целия период, през който е останал без работа в резултат от уволнението,
като въззивникът иска отмяна на решението в частта, в която частично е отхвърлен
искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за
разликата от 1703.40 лева. Тъй като за претенцията за присъждане на законната
лихва върху обезщетението за периода от 06.10.2016 г. до 01.12.2016 г.
решението не е обжалвано, в тази част същото е влязло в сила.
Съгласно
чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо в обжалваните му части.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно
и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за
установено следното:
Не
се спори между страните, а и от трудовата книжка на ищеца П.Р., която по силата
на чл. 347 от КТ представлява официален свидетелстващ документ, и приложените
към представеното трудово досие трудов договор и допълнителни споразумения към
него се установява, че между страните в настоящото съдебно производство е съществувало
безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът П.Р. е полагала
труд при ответника Община Перник на длъжността *** в отдел ***, при
уговорено месечно основно трудово възнаграждение в размер на сумата от 450 лева.
От
заповед № ***, издадена от изпълняващия
функциите кмет на Община Перник - заместник-кмета инж. В.К. (така заповед № ***),
се установява, че работодателят с едностранно волеизявление е прекратил процесното
трудово правоотношение на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, изр. 1-во и т. 7 от КТ, като е наложил на ищеца най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение, за
извършени от него дисциплинарни нарушения, изразяващи се в неизпълнение на задължението
да осъществи съответната комуникация и подаване на сигнал за възникнал пожар
срещу магазин Кауфланд в центъра на гр. Перник, през което време са опожарени и
изгорели напълно складове на Жилфонд и Минералмаш.
Тежестта
на доказване, т.е. задължението за установяване законността на уволнението съгласно
процесуалните правила на чл. 154, ал. 1 от ГПК за разпределянето на доказателствената
тежест в гражданския процес е на работодателя – въззивникът Община Перник.
Дисциплинарната отговорност е лична отговорност за виновно неизпълнение на
задълженията на работника или служителя по индивидуалното трудово правоотношение
с работодателя. Тази отговорност се реализира чрез налагането на предвидено в
закона дисциплинарно наказание, но след като бъдат изслушани или приети
обясненията на работника или служителя по отношение на дисциплинарното нарушение
съгласно чл. 193, ал. 1 от КТ, за което не са изтекли преклузивните срокове по
чл. 194 от КТ, и въз основа на мотивирана заповед по чл. 195, ал. 1 от КТ, в
която се посочват нарушителят, извършеното от работника или служителя дисциплинарно
нарушение с ясно и точно описание на същото и кога то е извършено, наказанието
и законният текст, въз основа на който се налага. Законосъобразното развитие на
процедурата по налагане на дисциплинарното наказание – дисциплинарно уволнение,
е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на
защита на уволнения работник, както предписва правната норма, регламентирана в
чл. 193, ал. 1 от КТ.
Но
когато дисциплинарно уволненият е от категорията на работниците и служителите,
изчерпателно изброени в чл. 333, ал. 1, 3 и 5 от КТ, работодателят преди да наложи
най-тежкото дисциплинарно наказание е длъжен да изпълни изискванията за предварителната
закрила.
С
разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от КТ законодателят е свързал изискванията
на предварителната закрила при уволнение с посочените в закона основания за
прекратяване на трудовото правоотношение, сред които е и дисциплинарното уволнение,
за трудоустроен работник и служител. Когато за извършване на уволнението се
изисква предварителното разрешение на инспекцията по труда или съгласието на синдикален
орган и такова разрешение или съгласие не е било искано или не е било дадено
преди уволнението съдът отменя заповедта за уволнение като незаконно само на
това основание без да разглежда трудовия спор по същество – арг. от чл. 344,
ал. 3 от КТ.
Такъв
е и разглежданият случай, тъй като при прекратяване на трудовото правоотношение
на 06.10.2016 г., на която дата е връчена уволнителната заповед на ищеца при
отказ и която по силата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ е моментът на прекратяване
на процесната трудовоправна връзка поради налагане на дисциплинарно наказание –
уволнение, ищецът П.Р. се е ползвал с предварителна закрила, тъй като е бил
трудоустроен служител при ответника Община Перник.
От
представеното по делото експертно решение № 2744 от 09.12.2014 г. на ТЕЛК при
МБАЛ Р. Ангелова – Перник, което според направеното официално удостоверяване е
влязло в сила на 29.14.2014 г. и което в изпълнение на чл. 1, ал. 6 от
Наредбата за трудоустрояване (Наредбата) е изпратено до работодателя, се
установява, че ищецът е с призната трайно намалена работоспособност от 85 % със
срок до 01.12.2016 г. Като причини за настъпилата трайно намалена
работоспособност са посочени общи заболявания, от които ищецът П.Р. страда.
Установява се по делото, че с решението на ТЕЛК, който е компетентният здравен
орган съгласно чл. 1, ал. 3 от Наредбата, са дадени предписания за
противопоказни условия на труд за ищеца П.Р., свързани с физическо
обременяване, неблагоприятни климатични условия, обременяване на гръбначен
стълб и горни крайници и работа между движещи се предмети. Прието е със същото,
че ищецът може да изпълнява заеманата към момента на издаване на решението
длъжност *** в Община Перник. Следователно към момента на настъпване на конститутивното
действие на уволнителната заповед – 06.10.2016 г., ищецът П.Р. е бил трудоустроен
служител при ответника Община Перник по смисъла на чл. 333, ал. 1, т. 2 във вр.
с чл. 314 от КТ, а работодателят не установява чрез пълно и главно доказване,
както предписва правната норма, регламентирана в чл. 154, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 333, ал. 1 и 2 от КТ, че за процесното уволнение на основание чл. 190 от КТ
е поискал предварителна разрешение от Инспекцията по труда, съответно мнение на
ТЕЛК. За да се приложат правилата за предварителна закрила при дисциплинарно
уволнение, следва обективно да съществуват основанията, предвидени в чл. 333,
ал. 1 от КТ, а в случая те са налице, тъй като ищецът П.Р. е придобил качеството
„трудоустроен“ от момента на издаване на предписанието за трудоустрояване от
органа, определен в чл. 1, ал. 3 от Наредбата за трудоустрояване и от този
момент се е ползвал от установената в чл. 333 от КТ предварителна закрила при
уволнение. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл.
333, ал. 1, т. 2 от КТ е дали работникът заема длъжност, определена за
трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на
изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респективно
преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа
е подходяща за здравословното състояние на служителя, както е в разглеждания
случай, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Предварителната закрила по
чл. 333, ал. 1, т. 2 от КТ за трудоустроени работници и служители обхваща
всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия
на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за
трудоустроени (в този смисъл е и задължителната за въззивните и първоинстанционните
съдилища практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК с решение № 706
от 22.12.2009 г. по гр.д. № 2688/2008 г. на ВКС, ГК, II ГО, решение № 431 от
17.01.2014 г. по гр.д. № 2869/2013 г. на ВКС, ГК, IV ГО и други), поради което
неоснователно е възражението на въззивника Община Перник в обратния смисъл.
Правните
последици от неспазването на закрилата по чл. 333 от КТ е незаконност на
уволнението, което подлежи на отмяна без да се разглежда спорът по същество, а
работодателят Община Перник не установи до края на съдебното дирене пред настоящата
съдебна инстанция, а и не твърди, че е поискал и получил предварително разрешение
от Инспекцията на труда, съответно мнение на ТЕЛК преди да прекрати процесното
трудово правоотношение с налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание –
уволнение.
С
оглед на така установеното, спорът не следва да бъде разглеждан по същество –
арг. чл. 344, ал. 3 от КТ, поради което законосъобразно първоинстанционният съд
е признал процесното уволнение за незаконно и го е отменил.
По иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 2 от КТ.
Тъй
като уволнението е незаконно, както и с оглед на обстоятелството, че ищецът е
полагала труд при ответника към момента на прекратяване на трудовото правоотношение
по безсрочен трудов договор, налице са всички материални предпоставки за уважаване
на обусловения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ и уволненият
служител следва да бъде възстановен на заеманата преди уволнението длъжност.
По иска с правно основание чл. 344, ал.
1, т. 3 във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ.
За
да бъде уважен искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл.
225, ал. 1 от КТ трябва да се установи, че са настъпили три юридически факта:
да е налице противоправно поведение на работодателя, изразяващо се в незаконно
упражняване на потестативното право да прекрати с едностранно волеизявление
съществуващото с ищеца трудово правоотношение; ищецът да е претърпял вреди под
формата на пропуснати ползи, изразяващи се в невъзможността да полага труд по
трудово правоотношение в продължение на шест месеца след уволнението и
причинно-следствена връзка между незаконното уволнение и оставането без работа.
В
конкретния случай уволнението е признато за незаконно и отменено.
От
извършената констатация от оригинала на трудовата книжка на ищеца П.Р. от
въззивния съд в открито съдебно заседание, проведено на 05.07.2017 г., се
установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено, като след това
записване липсват отбелязвания ищецът да е полагала труд по трудово правоотношение
при същия или друг работодател. От процесния уволнителен акт – заповед № ***,
се установява, че процесното трудово правоотношение е прекратено на основание чл.
190, ал. 1, т. 4, изр. 1-во и т. 7 от КТ, считано от 06.10.2017 г.
Следователно,
доказано е оставянето на ищеца след уволнението без работа за периода от 06.10.2016
г. до 06.04.2017 г., което е в пряка причинно-следствена връзка с незаконното
прекратяване на трудовото правоотношение от работодателя.
Съгласно
чл. 228 във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя се определя за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника
или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, получено през календарния
месец, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното
обезщетение. От приетото заключение на съдебно-икономическа експертиза се
установява, че същото е в размер на 668 лева. Следователно за процесния период
от 06.10.2016 г. до 06.04.2017 г. работодателят Община Перник дължи обезщетение
за принудителната безработица на ищеца П.Р. в размер на 4008 лева (668 х 6
пълни месеца), поради което осъдителният иск трябва да бъде уважен изцяло,
заедно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 01.12.2016 г.,
до окончателното й изплащане.
Тъй
като е възникнало ново обстоятелство след приключване на съдебното дирене пред
първоинстанционния съд – изтичане на пълния срок на исковата претенция по чл.
225, ал. 1 от КТ, обжалваното решение следва да бъде отменено в частта, в която
е отхвърлен искът с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ за разликата от
1703.40 лева и за периода от 18.02.2017 г. до 06.04.2017 г.
При
този изход на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК
в полза на въззивника-ищец трябва да се присъди сумата от 500 лева, представляваща
заплатеното от него адвокатско възнаграждение за процесуално представителство
пред въззивната инстанция. Така уговореното и заплатено от въззивника-ищеца адвокатско
възнаграждение е съобразено с минималните размери на адвокатските възнаграждения,
определени в чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.,
поради което възражението на въззивника Община Перник по чл. 78, ал. 5 от ГПК
за прекомерност на адвокатското възражение е неоснователно.
По
изложените съображения Пернишки окръжен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 159а от 28.02.2017 г., постановено по гр. д. № 5730/2016 г.
по описа на Пернишки районен съд и поправено с решение от 04.05.2017 г., в частта, в която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за сумата
1703.40 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради
незаконното уволнение, извършено със заповед № ***, издадена от заместник-кмета
на Община Перник на основание чл. 190, ал. 1, т. 4, изр. 1 и т. 7 от КТ, за периода
от 18.02.2017 г. до 06.04.2017 г., като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК
*********, с адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, да заплати на П.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. чл. 225, ал. 1 от КТ сумата 1703.40 лева, представляваща
обезщетение за оставането му без работа поради незаконното уволнение, извършено
със заповед № ***, издадена от заместник-кмета на Община Перник на основание
чл. 190, ал. 1, т. 4, изр. 1 и т. 7 от КТ, за периода от 18.02.2017 г. до
06.04.2017 г., заедно със законната
лихва върху тази сума от предявяване на исковата молба на 01.12.2016 г. до
окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 159а от 28.02.2017 г., постановено по гр.д.
№ 5730/2016 г. по описа на Пернишки районен съд и поправено с решение от
04.05.2017 г., в останалата обжалвана част.
РЕШЕНИЕТО в необжалваната му част е влязло в сила.
ОСЪЖДА Община Перник, ЕИК
*********, с адрес: гр. Перник, пл. Св. Иван Рилски № 1А, да заплати на П.Е.Р., ЕГН **********, с адрес: ***,
на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 273 от ГПК сумата 500.00 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение
пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния
касационен съд на Република България по правилата на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок от връчването на препис от него на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: 1.
2.