№ 4036
гр. Варна, 23.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Тони Кръстев
Членове:Десислава Г. Жекова
мл.с. Марина К. Семова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20233100502031 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх. № 48245/27.06.2023 г. от Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, гр.
София, подадена чрез процесуален представител юрисконсулт В. Д.-М., против Решение №
1710/18.05.2023 г., постановено по гр.д. № 13649/2022 г. по описа на Районен съд – Варна,
26-ти състав, в частта, с която е уважен предявеният от Б. Р. Я., ЕГН **********, иск за
присъждане на законната лихва, считано от 21.02.2020 г. до окончателното плащане, върху
сумата от 25 000 лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания и сумата от 129,10
лева, представляваща неизплатено застрахователно обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в разходи за лечение, като вредите са в резултат на ПТП, настъпило на
09.03.2019 г. в гр. Варна по вина на Т. С. П., водач на л.а. „Мазда СХ 5“ с рег. № * **** **,
застрахован при ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“.
Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради което
се моли за отмяна в частта, с която е уважен искът за обезщетение за забава. Навежда
доводи, че застрахователят е изпълнил своите задължения по чл. 496, ал. 2, т. 1 от КЗ, като е
определил и изплатил застрахователно обезщетение на пострадалото лице. Счита, че
погрешно е прието от ВРС и в противоречие на разпоредбите на чл. 497, ал.1, т.1 и 2 от КЗ,
че началният момент, от който се дължи лихва за забава, е от датата на предявяване на
доброволната претенция пред застрахователя. Изразява становище, че ако се дължи лихва,
то тя следва да се изчисли от изтичането на три месеца след предявяване на доброволната
претенция по чл. 380 от КЗ, т.е. от 25.05.2020 г., което обяснява с поставянето на
разпоредбата на чл. 497 от КЗ в частта, регламентираща особеностите на задължителните
застраховки. Счита, че разпоредбата на чл. 430, ал. 1 от КЗ е обща норма и е неприложима в
случая, след като е предвидена специална такава по т. 2 на чл. 497, ал. 1 от КЗ. Позовава се и
на съдебна практика на ВКС, подкрепяща споделеното становище. Поради изложеното,
моли за отмяна на първоинстанционното съдебно решение в частта, с която е уважен искът
за законна лихва и неговото отхвърляне или при условията на евентуалност – да бъде
присъдена с начален момент от датата на изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Моли за
присъждане на разноски.
1
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна Б. Я. чрез адв. С. депозира
отговор на въззивната жалба, с който оспорва въззивната жалба и счита доводите на
въззивника за неоснователни. Посочва съдебна практика по въпроса, съгласно която
застрахователното дружество дължи лихва за забава върху обезщетението, считано от
момента на сезирането му, тъй като отговаря за забавянето на застрахования (делинквент), с
оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя от отговорността
на делинквента. Счита, че действително според чл. 409 от КЗ застрахователят дължи лихва
за забава върху застрахователното обезщетение, след изтичане на срока по чл. 405 от КЗ,
освен в случаите на чл. 380, ал. 3 от КЗ, но в чл. 429, ал. 3, изр. 2 от КЗ във връзка с чл. 493,
ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ било уредено, че застрахователят дължи на увреденото
лице лихвите за забавата на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“,
считано от по-ранната дата: на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или на уведомяване на
застрахователя от увреденото лице, стига лихвите да са в лимита на отговорността на
застрахователя. Посочва, че пострадалото лице е представило всички необходими и
съществуващи към момента доказателства за изясняване на настъпилото произшествие.
Според въззиваемата страна даденият тримесечен срок се явява санкция на неправомерно
отлагане на задължението на застрахователя да определи и изплати обезщетение. По
изложените съображения моли за оставяне на въззивната жалба без уважение и да бъде
потвърден първоинстанционният съдебен акт.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално допустима е и
отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на основание чл. 267,
ал. 1 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане въззивна жалба вх. № 48245/27.06.2023 г. от
Застрахователна компания „Уника“ АД, ЕИК *********, гр. София, против Решение №
1710/18.05.2023 г., постановено по гр.д. № 13649/2022 г. по описа на Районен съд – Варна,
26-ти състав, в частта, с която е уважен предявеният от Б. Р. Я. иск за присъждане на
законната лихва считано от 21.02.2020 г. до окончателното плащане върху присъдените
суми в размер на 25 000 лева – застрахователно обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 129,10 лева – застрахователно обезщетение за имуществени вреди, като вредите са в
резултат на ПТП, настъпило на 09.03.2019г. в гр. Варна по вина на Т. С. П., водач на л.а.
„Мазда СХ 5“ с рег. № * **** **, застрахован при ответното дружество по застраховка
„Гражданска отговорност“.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 22.11.2023 г. от
14:00 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и им указва възможността да уредят доброволно
отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им
указва, че при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез медиация, като
ползват Центъра по медиация към съдебния район на Окръжен съд – Варна. Центърът е
разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при
Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „А. Кънчев" № 12. За контакт с Координатора на
Центъра към ОС – Варна Нора Великова: тел. *********. Информация за Центъра по
2
медиация и медиацията като процедура, списъка с медиатори и др., страните могат да
получат и на интернет страницата на Окръжен съд – Варна.
УВЕДОМЯВА страните, че медиацията е достъпен алтернативен метод за
решаване на правни спорове и за постигане на взаимно изгодно споразумение. Процедурата
по медиация е неформална и поверителна. Ръководи се от медиатор - трето неутрално,
безпристрастно и независимо лице, специално обучено да подпомага спорещите страни и да
способства за постигане на оптимално решение на спорните въпроси.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3