Номер 45424.09.2020 г.Град Шумен
Окръжен съд – ШуменСъстав I
На 24.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Мирослав Г. Маринов
Членове:Ралица И. Хаджииванова
Соня А. Стефанова
като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно частно
гражданско дело № 20203600500328 по описа за 2020 година
като разгледа докладваното от окръжния съдия М. Маринов в. ч. гр. д. № 328 по
описа за 2020 г. на ОС - Шумен, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК.
Делото е образувано по частна жалба с рег. № 7452/08.06.2020г. депозирана от Г. Х.
Н. с ЕГН ********** от гр. Ш., ... срещу Заповед № 318/22.05.2020г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 791/2020г. по описа на РС -
Шумен, в частта й за разноските. Жалбоподателят моли съда да отмени разноските по
заповедното производство, тъй като нямал вина за произтеклите обстоятелства, както и, че
по банков път е превел на „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ сумата от 272.64 лева.
От името на заявителя „ЕНЕРГО – ПРО ПРОДАЖБИ“ е постъпил отговор на
подадената частна жалба, в който моли същата да бъде оставена без уважение, като
неоснователна. Излага, че жалбоподателя, със своето бездействие е станал причина за
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, още повече, че е признал вземането, тъй като
след подаване на заявлението в срока по чл. 414а от ГПК е заплатил задълженията си.
При служебна проверка относно допустимостта на производството въззивният съд
съобрази следното:
Съгласно разрешенията, дадени в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело №
4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, частна жалба по реда на чл. 413 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение, в частта за разноските се администрира, съответно се разглежда от въззивния
съд само, ако в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК не е подадено възражение и при оттегляне на
възражението по чл. 414, ал. 1 от ГПК.
Частната жалба се администрира и разглежда от въззивния съд и ако производството
1
по установителния иск, предявен в хипотезата на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК,
приключи с определение за прекратяване на исковото производство, но в хипотези, при
които заповедта за изпълнение влиза в сила.
В случай, че от длъжника е подадено в срок възражение срещу заповедта за
изпълнение, какъвто е и настоящия случай, въпросът за разноските, дължими за заповедното
производство се разглежда и разрешава в рамките на исковото производство по предявения
от кредитора – заявител иск за установяване съществуването на вземанията му по
оспорената от длъжника с подаденото възражение заповед за изпълнение. В случай, че
кредиторът не предяви иска си в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК, заповедта за изпълнение и
изпълнителния лист подлежат на обезсилване от заповедния съд, поради което частната
жалба ще бъде без предмет (аргумент от чл. 415, ал. 2 ГПК).
В настоящият случай, след издаване на заповедта за изпълнение, длъжникът е
депозирал 2 (две) възражения: 1) по 414а от ГПК, че не дължи изпълнение по ЗИ, тъй като
е платил в срока за доброволно изпълнение, и че не е дал повод за предявяване на вземането;
и 2) по чл. 414 от ГПК, че не дължи изпълнение по издадената ЗИ.
И двете възражения имат суспензивен ефект по отношение на издадената ЗИ.
Ефектът се проявява до разрешаването на подадените възражения.
За разлика от възражението с предмет по чл. 414 от ГПК, което подлежи на
разрешаване от съда, сезиран с установителен иск за вземането по чл. 422 от ГПК, с
решението по което може да бъде стабилизирана издадената в полза на заявителя ЗИ, то по
възражението по реда на чл.414а от ГПК, следва да се произнесе заповедният съд. Същият
има правомощието да обезсили издадената заповед изцяло или частично /в зависимост от
това дали във възражението се твърди изцяло или частично извършено плащане от
длъжника/, без да се разглежда по същество подаденото възражение и доказателствата към
него, щом като в 3-дневния срок по ал.3 на чл.414а от ГПК, не е постъпило становище от
заявителя. В този случай може да се направи аналогия с нормата на чл.238 от ГПК, като се
приеме, че с неподаването на становище заявителят се е дезинтересирал от искането си. Ето
защо дори без разглеждането на искането по същество заповедният съд разполага с
правомощието да обезсили ЗИ.
Нормата на ал.5 на чл.414а от ГПК изрично предвижда, че неподаването на
становище и обезсилването на заповедта, не е основание да се отрече правото на заявителя
да предяви иск по чл.422 от ГПК, т.е. това е предвиденият от Законодателя ред за защита на
заявителя при пропуснат срок за становище.
При подаване на становище в посочения преклузивен 3-дневен срок, обаче, нормата
на ал.4 на чл.414а ГПК задължава заповедния съд да разгледа по същество депозираното от
длъжника възражение и становището на заявителя. Макар изрично да не е посочено какъв
правен резултат следва да има произнасянето, настоящият състав намира, че заповедният
2
съд разполага със следните две възможности, които извежда от разума и целта на закона:
1) може да не приеме, че е извършено плащане на признатото вземане по ЗИ и
съответно да не приеме възражението по чл.414а от ГПК и в този случай следва да остави
без уважение искането, както за обезсилване на ЗИ, така и за издаването на ИЛ;
2) в случай, че бъде установено извършено плащане, то би следвало да приеме за
основателно възражението по чл.414а от ГПК, като обезсили ЗИ изцяло или частично /в
зависимост от установения размер на изпълнението/, а също и да я обезсили в частта за
разноските изцяло, респ. частично /съобразно размера на изпълнението/, като бъде
съобразено дали длъжникът е станал причина за образуването на заповедното производство
по смисъла на чл.414а, ал.2 от ГПК, а също и евентуално направеното възражение за
прекомерност;
И в двата случая, обаче, заповедният съд дължи произнасяне по направеното
възражение по чл.414а от ГПК с изрични диспозитиви, които да обективират волята му
дали приема или не възражението по чл.414а от ГПК и като последица от горното – да
обезсили издадената ЗИ изцяло или частично до размера на изпълнението. Ето защо
въззивният съд приема, че макар да не е посочено изрично в закона, че заповедният съд
разполага с правомощието да обезсили издадената ЗИ щом като възражението по чл.414а от
ГПК се явява основателно, постановяването на такъв диспозитив се налага, доколкото
представлява правна последица от приетото възражение, че по издадената ЗИ не се дължи
изпълнение.
Хипотезата на чл.414а, ал.4, изр.1-во ГПК предвижда изрична възможност съдът, без
да разглежда по същество подаденото възражение, да обезсили ЗИ. При това положение, по
аргумент на по-голямото основание, следва, че разполага с такова правомощие и в случаите,
когато разглежда спора по същество. Защитата на страните, както на длъжника, така и на
заявителя, срещу акта на заповедния съд, е по реда на обжалване на постановения акт. В
случай, че възражението бъде прието и ЗИ - обезсилена, то за заявителя остава
възможността да обжалва акта на заповедния съд. А при подадено възражение по чл. 414 от
ГПК /както е в настоящия случай/, за заявителя е налице възможността да предяви иск за
установяване на вземането си по реда на чл.422 ГПК.
В настоящото производство изобщо липсва произнасяне на заповедния съд, който е и
компетентният, със съдебен акт досежно основателността на направеното възражение по
чл.414а от ГПК, въпреки че в подаденото становище, заявителят изрично не оспорва
извършеното плащане на вземането от 272.64 лева в срока по чл. 412, ал.1, т.8 от ГПК.
Налице е очевидно признание на извършеното плащане по ЗИ, като същевременно липсва
произнасяне за основателността на възражението на длъжника, както по отношение на
вземането по издадената ЗИ, така и по отношение на разноските обективирани в същата ЗИ.
Преди да е налице, влязъл в сила акт, с който да е дадено разрешение по заявеното от
3
длъжника възражение по материалното право, е недопустимо, въззивният съд да се
произнася по частна жалба по реда на чл. 413, ал. 1 от ГПК, с оглед на което съдът намира,
че настоящото въззивно производство се явява преждевременно образувано, поради което е
недопустимо и следва да бъде прекратено.
Подадената от длъжника Г. Х. Н. с ЕГН ********** от гр. Ш. частна жалба с рег. №
7452/08.06.2020г. срещу Заповед № 318/22.05.2020г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 791/2020г. по описа на РС - Шумен, в частта й за
разноските, следва да се върне на районния съд за съобразяване настъпването на
процесуалните условия за нейното администриране и разглеждане от въззивния съд, указани
в т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, едва в които
случаи същата следва да бъде върната на Окръжен съд - Шумен.
По изложените съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по в. ч. гр. д № 328/2020 г. по описа на Окръжен съд -
Шумен.
ВРЪЩА на Районен съд – Шумен частна жалба рег. № 7452/08.06.2020г. депозирана
от Г. Х. Н. с ЕГН ********** от гр. Ш., ведно с цялата преписка по нея и ч. гр. д. №
791/2020 г. по описа на РС - Шумен.
УКАЗВА на първоинстанционния Районен съд - Шумен, че следва да извърши
преценка за настъпване на условията, обуславящи допустимостта на частната жалба, в
съответствие с мотивите на настоящото определение, едва след което същата следва да се
администрира и изпрати за разглеждане на функционално компетентния Окръжен съд -
Шумен.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4