РЕШЕНИЕ
№ 59
гр. Бургас, 06.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Яни Г. Гайдурлиев
Членове:Цвета Ж. Попова
Ангел Д. Гагашев
при участието на секретаря Евдокия Р. Недкова
в присъствието на прокурора Елка Русева Добрикова (ОП-Бургас)
като разгледа докладваното от Ангел Д. Гагашев Въззивно наказателно дело
от общ характер № 20212100601099 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от
НПК.
Образувано е по въззивен протест на прокурор при Районна прокуратура
– Бургас, против Присъда № 41 от 20.07.2021 г. на Районен съд – Бургас,
произнесена по НОХД № 3814/2020 г. по описа на същия съд.
С протестираната присъда, подсъдимият В. Д. К. с ЕГН ********** е
признат за невиновен в това, че на 26.06.2017 г. в град Бургас, в сградата на
Агенция по вписванията – Търговски регистър, с административен адрес град
Бургас, ж.к. „Възраждане“, пл. „Жени Патева“ № 1, пред С. К. К. – ** в
Агенция по вписванията – Търговски регистър, съзнателно се ползвал от
неистински частни документи – протокол от Общо събрание на
съдружниците на „**“ * от 26.06.2017 г. и Договор за Управление от
26.06.2017 г. между „**“ ** и В. Д. К., като от него за самото им съставяне не
1
може да се търси наказателна отговорност, поради което и на основание чл.
304 от НПК е оправдан по предявеното му обвинение за престъпление по чл.
316, вр. чл. 309, ал.1 от НК.
Прокуратурата атакува постановената присъда като незаконосъобразна,
необоснована и неправилна. Във въззивния протест се изразява становище, че
при проведеното първоинстанционно съдебно следствие са били събрани
достатъчни по обем годни обвинителни доказателства, които логично
позволявали да се направи несъмнен и обоснован извод, че подсъдимият е
извършил престъплението, за което е обвинен. Според прокурора, защитната
версия на К., както и заключението на назначената в хода на съдебното
следствие тройна експертиза били убедително опровергани от останалите
доказателства по делото, поради което се изразява несъгласие с правните
изводи на районния съд. Според прокуратурата, първостепенният съд е
допуснал и процесуално нарушение, тъй като е отказал да събере исканите от
прокуратурата доказателства – да проведе разпит на свидетел, който би могъл
да опровергае или да потвърди защитната версия на подсъдимия, а също така
е отказал да назначи повторна петорна експертиза. Моли за отмяна на
постановената присъда и за постановяването на нова такава, с която
подсъдимият К. да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение,
като му се наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца с
три годишен изпитателен срок по реда на чл. 66 от НК, както и да му се
възложат разноските по делото.
В съдебно заседание пред настоящият въззивен състав представителят
на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа протеста. Споделя изложените в
него възражения, като ги намира за подробни и обосновани. Изразява
становище, че по делото са събрани достатъчно доказателства, от които да се
направи извод за обективната и субективна съставомерност на
инкриминираните деяния, поради което предлага на въззивния съд да отмени
атакуваната първоинстанционна присъда и вместо нея да постанови нова, с
която да признае подсъдимия за виновен по предявеното му обвинение и му
наложи справедливо наказание.
Подсъдимият В.К., редовно призован, не се явява и не изразява
становище по подадения въззивен протест. Упълномощеният му защитник
изразява становище за неоснователност на въззивния протест и моли
2
атакуваната присъда да бъде потвърдена като законосъобразна, обоснована и
правилна, като се аргументира както със заключението на вещите лица по
назначената тройна графическа експертиза, така и с доказателствата, събрани
по делото, сочещи за липса на обективна съставомерност на
инкриминираните деяния.
Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след
като се запозна с изложеното във въззивния протест, като изслуша явилите се
в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и
съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и
като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен
акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и
правни изводи:
Протестът, с който е сезиран въззивният съд, се явява процесуално
допустим, доколкото е предявен в законоустановения срок от компетентна
прокуратура, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на
съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК.
Разгледан по същество, въззивният протест се явява неоснователен.
От приобщените по делото доказателства се установява следното от
фактическа страна:
Подсъдимият В. Д. К. е роден на ** г. в гр. **, общ. **, обл. **, има
постоянен адрес в гр. **, обл. **, но понастоящем живее във **, ** гражданин
е, има завършено ** образование – **, ** е.
През 2005 г. подсъдимият К. и св. Т. Ж. основали търговско дружество
„**” ** ЕИК **, вписано в Търговския регистър (ТР). Дружеството било
основано с капитал от 5000 лева, разпределен в равни дялове между
съдружниците Т. Ж. и В.К. – всеки един от тях притежавал по 250 (двеста и
петдесет) дяла, всеки от тях с номинална стойност от по 10 (десет) лева или
общо делът на всеки от тях в капитала на дружеството бил в размер на 2500
(две хиляди и петстотин) лева, т.е., всеки от тях притежавал по 50 % от
капитала на дружеството. За управител на дружеството била избрана и
вписана в Търговския регистър свидетелката Т. Ж. И..
Като предмет на дейност на дружеството били вписани разнообразни
дейности – покупки на стоки c цел продажба в първоначален, преработен или
обработен вид, продажба на стоки от собствено производство, покупка,
3
строеж или обзавеждане на недвижими имоти с цел продажба, лизинг,
складови сделки, комисионни, спедиционни и превозни сделки, търговско
представителство и посредничество, хотелиерски, туристически, рекламни,
информационни, програмни и др. сделки с интелектуална или индустриална
собственост.
Като адрес на управление на дружеството „**” ** в ТР адрес бил
вписан гр. **, ул. ** № *, но на този адрес реално дружеството нямало
представител, нито на самия адрес имало означение, че там се намира офис на
дружеството. В търговския регистър не бил вписан телефон за връзка или
електронен адрес на търговското дружество.
След учредяване на дружеството, подсъдимият К. и св. Т. Ж. сключили
брак, но поради влошаване на отношенията помежду им, през 2010 г. бракът
им бил прекратен. Въпреки развода, двамата продължили да бъдат
съдружници в дружеството.
Търговското дружество извършвало дейност чрез управителя св. Т. Ж.,
но за дейността му тя не уведомявала подсъдимия К.. Последният
инцидентно и чрез Интернет научавал, че дружеството осъществява дейност и
печели обществени поръчки.
През 2017 г. отношенията между подсъдимия и свидетелката Т. Ж. се
влошили. Между тях възникнали спорове във връзка с дейността на
дружеството и начина на провеждане на общите събрания, като в резултат на
тези спорове между съдружниците било образувано и НОХД № 1184/2018 г.
по описа на РС Стара Загора, по което подсъдимият с присъда бил признат за
невиновен в престъпление по чл. 286, ал. 1 НК, която присъда била
потвърдена с Решение по ВНОХД № 1040/2019 г. по описа на Окръжен съд -
Стара Загора.
Заради възникналите спорове през 2017 г. подсъдимият К. пожелал да
поеме управлението на дружеството, но за целта трябвало да се впише като
управител на дружеството въз основа на решение, взето от Общото събрание
на съдружниците. Тъй като нямал нужните за това правни знания, той
ангажирал адвокат от гр. Бургас, а именно адв. Евгений Мосинов (ноторно
известно е, че адв. Мосинов почина през месец декември 2018 година).
Последният поел ангажимент да подготви нужните документи, които след
това да бъдат подписани от съдружниците. На 26.06.2017 г. подсъдимият К.
4
заедно с неустановено лице, сътрудничило на адв. Мосинов, отишли до
автогарата в гр. Бургас, където им били предадени изпратени по шофьор на
автобус от гр. Стара Загора документи, които подсъдимият не видял. След
като взели документите, подсъдимият и неустановеното лице посетили
кантората на адв. Мосинов.
След това подсъдимият посетил кантората на нотариус Д., при която
като помощник-нотариус по заместване работила свидетелката А. А. Н. - И..
На 26.06.2017 г. подсъдимият представил пред служителка в кантората
на нотариуса, която вече не работила в кантората на нотариуса, а била в
чужбина, протокол от общо събрание на съдружниците в дружеството „**“ *.
Били представени за заверка на подписа и спесимен и съгласие от В.К..
Лицето, на което били представени документите, се обърнало за
съдействие към свидетелката Н. - И., в качеството й на помощник-нотариус
по заместване при нотариус Д., като я попитала дали може да се удостовери
подписа и съдържанието само на явилото се лице. Свидетелката отговорила,
че е възможно и на 26.06.2017 г. тя удостоверила подписа на явилото се пред
нея лице – подсъдимия В.К., като заверката била вписана в нотариалната
книга с рег. № 7598 от 26.06.2017 г.; свидетелката удостоверила и
съдържанието на изявлението на лицето в документа като заверката била
вписана с рег. № 7599, том 3, акт 142, при което единият екземпляр от
протокола върнала на подсъдимия, а другият бил съхранен в архива на
нотариуса с рег. № 7599, том 3, акт 142. Помощник нотариусът удостоверил в
протокола от ОС на съдружниците в „**” * подписа само на явилото се пред
нея лице и изявлението на явилото се лице В. Д. К.. Било удостоверено също
така, че В. Д. К. е положил подписа си и на представени спесимен и съгласие,
като удостоверяването било извършено на 26.06.2017 г. с рег. № 7600 от
помощник- нотариус по заместване А. Н. - И. с рег. № 491 НК.
След извършване на заверката, подсъдимият и неустановеният
сътрудник на адв. Мосинов се върнали в кантората на последния, а после
подсъдимият и неустановеният сътрудник на адв. Мосинов отишли в
Търговски регистър – Агенция по вписванията в гр. Бургас.
След като била платена дължимата държавна такса за вписване на
промяна в обстоятелствата по партидата на дружеството, подсъдимият К.
подал в ТР следните документи: Заявление А4 за вписване на обстоятелства
5
относно дружество с ограничена отговорност „**” * – за заличаване на
управителя Т. Ж. И.-К. и вписване на нов управител В. Д. К., като към
заявлението бил представен и протокол от Общо събрание на съдружниците
на „**” * от 26.06.2017 г., който бил подписан от двамата съдружници, с
нотариална заверка на подписа с рег. № 7598 от 26.06.2017г. на съдружника
В. Д. К., извършена от А. Н. – И., помощник нотариус по заместване при
нотариус В. Д. с рег. № 491 на НК, и с нотариална заверка на съдържанието от
26.06.2017 г. с рег. № 7599, том 3, акт 142, извършена от А. Н. – И., помощник
нотариус по заместване при нотариус В. Д. с рег. № 491 на НК, като в същият
този протокол били изписани имената с печатни букви и ръкописен текст на
другия съдружник Т. Ж. И. - К., и бил положен неин подпис; към заявлението
бил представен документ за платена държавна такса с основание за плащане
„такса Търговски регистър смяна на управител” с наредител **“ *; Договор за
управление между „**” * и В. Д. К. от дата 26.06.2017 г.; Декларация по чл.
141, ал. 8 Търговския закон от В.К.; Декларация по чл. 142 ТЗ от В.К.;
Декларация по чл. 13, ал. 4 от ЗТР; а също и спесимен и съгласие от В.К. от
дата 26.06.2017 г. с нотариална заверка на подписите на В.К. с рег. № 7600 от
26.06.2017 г. на нотариус с рег. № 491 НК.
Посочените документи били приети от св. С. К., която проверила
самоличността на заявителя и в качеството й на главен специалист в Агенция
по вписванията приела заявлението заедно с представените към него
документи с вх. № 20170626125106. Заявлението било разгледано на
28.06.2017 г. от длъжностно лице по регистрацията по ЗТР А. И. М., която
дала указания с рег. № 20170626125106/28.06.2017 г. заявителя да представи
протокол от решение на общото събрание на съдружниците с нотариално
удостоверяване на подписите и съдържанието, извършени едновременно.
Указанията не били изпълнени в срок и на 30.06.2017 г. и заявлението
било разпределено при длъжностно лице по регистрацията по ЗТР В. И.,
който постановил отказ за вписване на промени по партидата на дружеството
с рег. № 20170626125106-2 от 30.06.2017 г.
В хода на първоинстанционното съдебно следствие е била назначена
тройна графическа (почеркова) експертиза, от заключението на която става
ясно, че според вещите лица категорично подписът, положен в протокол от
Общо събрание на съдружниците в дружеството „**” *, е положен от
6
свидетелката Т. Ж. И.-К..
Настоящият съд, с оглед правомощието си да извършва цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да
приема за установени и други фактически положения (когато има основания
за това), сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна до
изложените по-горе фактически констатации, които се припокриват с
приетото за установено от районния съд.
Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е
изложена ясно, разбираемо, хронологически и логически последователно в
мотивите на обжалваната присъда, и обхваща всички съставомерни факти и
обстоятелства, чието изясняване е от първостепенно значение за правилното
и справедливо разрешаване на правния спор. В мотивите си районният съд е
посочил ясно и недвусмислено доказателствените материали, които е ползвал,
за да изгради своите фактически изводи, както и защо кредитира едни
доказателства, а други – не. Доказателствата и доказателствените средства са
били изследвани и анализирани задълбочено, както в тяхната съвкупност,
така и поотделно, като в тази връзка районният съд не е допуснал логически
грешки. Извършената от първостепенният съд аналитична дейност е описана
в мотивите на обжалваната присъда достатъчно ясно, което позволява на
въззивната инстанция да разбере каква е действителната воля на решаващият
съд и как е формирана. Следователно първостепенният съд е изпълнил
задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК.
Няма основание да се приеме, че фактическата обстановка по делото е
останала неизяснена. Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите
на решаващият съд, че посочените от него и събрани по делото писмени и
гласни доказателства и доказателствени средства са не само относими към
предмета на делото, но и достатъчни за изясняване на фактическата
обстановка по правния спор. Неоснователни са възраженията на
прокуратурата, че първостепенният съд е допуснал съществено процесуално
нарушение, като е отказал да назначи исканата от държавното обвинение
повторна съдебна графическа експертиза, а също и да издири и разпита като
свидетел лицето, което се е представило на подсъдимия като сътрудник на
адвокат Мосинов. Съдебната практика е константна в разбирането си, че
отказът на съда да бъдат събрани доказателства по искане на страните по
7
делото не всякога съставлява съществено процесуално нарушение, а е такова
само когато отхвърлянето на доказателствените искания е немотивирано, или
ако е довело до не попълване на доказателствената основа или до
невъзможност за проверка на събрани доказателства (вж. в този см. напр. Р
97-2019-ІІІ). В конкретният случай, първоинстанционният съд е изложил ясни
мотиви, защо е отклонил направените от прокуратурата доказателствени
искания и с тях настоящият въззивен състав е напълно съгласен.
Единственият аргумент за искането за назначаване на повторна експертиза,
изложен от прокуратурата не само пред първата инстанция, но и в настоящото
въззивно производство е фактът, че заключението на тройната съдебна
графическа експертиза противоречало на заключението на първата
експертиза. Само по себе си, това обстоятелство не е основание за допускане
на повторна експертиза, тъй като и двете експертизи са равностойни, и съдът
е в правото си да избере коя от двете експертизи да кредитира, още повече че
прокуратурата по същество не оспорва новото заключение като необосновано,
неправилно или изготвено при неясна методика на изследване. Що се отнася
до искането за разпит като свидетел на лице с неустановена самоличност,
настоящият въззивен състав напълно споделя аргументите, с които
първостепенният съд е отклонил това искане, още повече, че за изясняване на
обстоятелствата, за които това лице би трябвало да свидетелства, са налични
и други доказателствени източници, събрани в хода на съдебното следствие.
Изложените в мотивите на протестираната присъда фактически изводи
се потвърждават напълно от кредитираните показания на разпитаните в
съдебното следствие пред районния съд свидетели, от събраните в хода на
досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени
средства, в т. ч. от протоколите от проведени в досъдебното производство
разпити на свидетели С. К. (прочетени от районния съд по реда на чл. 281, ал.
5, вр. ал.1, т.2 от НПК) и В. Д. (прочетени от районния съд по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал.1, т.3 от НПК), от приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия, както и от другите писмени доказателства по делото, явяващи се
относими към предмета на делото.
Правилно районният съд се е доверил изцяло на показанията на
свидетелите А. Н. – И., С. К., Г. К. и В. Д. тъй като същите са
безпротиворечиви, последователни, логични и взаимосвързани, и са дадени
от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на тези
8
свидетели са и относими към предмета на делото, доколкото чрез тях се
възпроизвеждат съставомерни факти и обстоятелства, възприети лично от
свидетелите. Достоверността на тези свидетелски показания не може да бъде
оспорена, доколкото те кореспондират не само помежду си, но и с писмените
доказателства по делото.
Настоящият въззивен състав напълно споделя аргументите, с които
районният съд е преценил да кредитира частично показанията на
свидетелката Т. Ж. К., доколкото същата е заинтересована от изхода на
делото. Правилен е подходът на първостепенният съд да кредитира само тези
нейни показания, които получават несъмнена доказателствена подкрепа от
събрания по делото доказателствен материал и това са обстоятелствата,
свързани с несъстоялото се в присъствието и на двамата съдружници общо
събрание на съдружниците в дружеството „**“ * на 26.06.2017 г., както и
относно дейността на дружеството и адресът му на управление.
Същевременно, правилно районният съд е отказал да кредитира като
достоверно изявлението на свидетелката, че подписът положен след печатния
текст „Т. Ж. И.-К.“ в долната част на протокол от Общо събрание на
съдружниците на „**“ * от дата 26.06.2017 г. с нотариална заверка на
съдържанието на документа, не е изпълнен от нея, тъй като същото
противоречи на заключението на вещите лица по назначената тройна съдебна
графическа (почеркова) експертиза, което първостепенният съд е кредитирал.
Първоинстанционният съд е подходил внимателно при анализа на
обясненията на подсъдимия К., като се е съобразил с обстоятелството, че
същите, освен като доказателствен източник, представляват и средство за
осъществяване правото му на защита, поради което правилно е възприел да
кредитира само тези обяснения, които намират безспорна доказателствена
обезпеченост. В този смисъл, правилно районният съд отказал да кредитира
обясненията му в частта, в която подсъдимият твърди, че подписът на
протокол от Общо събрание на съдружниците в дружеството (л. 25, т. ІІІ от
ДП) не е негов, тъй като в тази им част обясненията му са в противоречие с
изготвената по делото тройна почеркова експертиза, която първостепенният
съд е кредитирал изцяло.
Не предизвиква възражения решението на първостепенният съд да се
довери изцяло на писмените доказателства и доказателствени средства,
9
приложени по делото. Писмените доказателства не са оспорени от страните и
са относими към предмета на делото. Писмените доказателствени средства са
изготвени при спазване на предвидения за това ред в НПК, не са оспорени от
страните, поради което като достоверни и относими могат да послужат за
установяване на фактическата обстановка по делото.
Настоящият въззивен състав напълно споделя доводите на районния съд
досежно експертните заключения по назначените в хода на наказателното
производство съдебни експертизи. Възраженията на прокуратурата срещу
заключението по назначената в съдебното следствие тройна експертиза,
определена от първостепенният съд като почеркова, са неоснователни. Както
правилно е посочил съдът, доколкото експертът, изготвил заключението по
назначената в досъдебното производство съдебна графическа експертиза, не е
посочил по какви признаци е дал отговор на поставените му въпроси,
използвал е за сравнение копия от документи и е направил разработки на
чернова, които не е приложил към писменото си заключение, същото
очевидно не следва да се кредитира. От друга страна, заключението на
вещите лица по назначената в съдебното следствие тройна съдебна
графическа (почеркова) е достатъчно подробно. В него е посочен използвания
сравнителен материал, а именно свободно изпълнени подписи и ръкописни
текстове от материалите по делото, а по отношение на св. Т. Ж. за
сравнителни образци са използвани и образци дадени в хода на досъдебното
производство и протоколи за разпит на свидетел. Вещите лица са анализирали
подробно изследваните образци, посочили са използваните от тях технически
средства при изготвяне на експертизата и ясно и недвусмислено са изложили
признаците на сходство, които са установили. Ето защо, може да се приеме,
че изготвеното от тях експертно заключение е обективно, независимо и
безпристрастно, и поради това следва да се кредитира изцяло.
Според настоящият въззивен състав, предвид изложената по-горе и
установена по безспорен начин фактическа обстановка, първоинстанционният
съд правилно е приложил материалния закон, приемайки, че подсъдимият В.
Д. К. не е осъществил от обективна и субективна страна съставът на чл. 316,
вр. чл. 309, ал. 1 НК.
От обективна страна безспорно се установява, че на 26.06.2017 г. в град
Бургас, в сградата на Агенция по вписванията – Търговски регистър, с
10
административен адрес град Бургас, ж.к. „Възраждане“, пл. „Жени Патева“ №
1, подсъдимият подал пред С. К. К. - ** в Агенция по вписванията -
Търговски регистър комплект от документи, сред които и протокол от Общо
събрание на съдружниците на „**“ * от 26.06.2017 г. и Договор за Управление
от 26.06.2017 г. между „**“ ** и В. Д. К., с искане за вписване на промени в
партидата на търговското дружество. От обективна страна безспорно се
установява посредством експертното заключение на вещите лица по
назначената тройна съдебна графическа (почеркова експертиза), че един от
подписите, положени в протокола от Общо събрание на съдружниците от
26.06.2017 г. е изпълнен от свидетелката Т. Ж.. Това обстоятелство води до
извод за обективна несъставомерност на деянието на подсъдимия К. по см. на
чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК, тъй като липсва неистински частен документ.
Както правилно е посочил районният съд, истински документ е този, който
представлява конкретно писмено изявление на лицето, което действително го
е съставило, като за неговата истинност е без значение дали документът е с
вярно или с невярно съдържание. В конкретният случай, представеният
протокол от Общо събрание на съдружниците се явява истински частен
документ по смисъла на чл. 93, т.6 от НК, тъй като е бил подписан и от
двамата съдружници – подсъдимия и св. Т. Ж., а за съставомерността на
действията на К. по см. на чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК е ирелевантно дали
такова общо събрание действително е било фактически проведено или не.
Що се отнася до представения от подсъдимия договор за възлагане на
управление, това деяние е несъставомерно от обективна страна – за да е
налице частен документ, преди всичко е необходимо той да съдържа
волеизявление на конкретно физическо лице, защото именно това
обстоятелство е от значение за преценката дали документът е истински, т.е.,
дали е съставен от автора на волеизявлението или от друго лице. В
конкретният случай, във въпросният договор за възлагане на управление не е
посочено физическото лице, което е направило волеизявление от името на
търговското дружество – за доверител е посочен „**“ ** със седалище и адрес
на управление гр. **, ул. „**“ № *, без да се посочва ЕИК и касателно
поставения подпис в документа като доверител, липсва уточнение кое е
лицето, автор на изявлението. Предвид тези обстоятелства, правилно
първостепенният съд е приел липса на съставомерност от обективна страна –
в документа липсва посочване на конкретно физическо лице като негов автор,
11
а е недопустимо обвинението да почива на предположения и да се презумира,
че вероятно изявлението е трябвало да изхожда от управителя на
дружеството, защото това дружество може да бъде управлявано и чрез
пълномощник на управителя, било за всички търговски действия, било за
сключване на конкретни договори, било само за един договор, какъвто е този
договор за управление.
Настоящият въззивен състав намира за законосъобразен и правилен
изводът на първостепенният съд за обективна несъставомерност на деянието
и поради липса на причинена с него обществена опасност. Както правилно е
съобразил районният съд, предвид разпоредбата на чл. 137, ал. 1, т. 5 вр. чл.
137, ал. 4 ТЗ, представеният от подсъдимия К. в Агенцията по вписванията
протокол от Общо събрание на съдружниците от 26.06.2017 г. не може да
породи желаните с него правни последици, тъй като не е с нотариална заверка
на подписите на двамата съдружници, а само на подписа на подсъдимия К..
Това впрочем се доказва и от факта на постановяване от длъжностно лице по
регистрацията по ЗТР В. И., на отказ за вписване на промени по партидата на
дружеството с рег. № 20170626125106-2 от 30.06.2017 г. Следователно, щом
материализираното в документа волеизявление изначално няма правно
значение, а правното значение на документа е съществен негов елемент,
използването на такъв документ не би довело до вредоносно засягане на
защитимите обществени отношения, поради което това деяние не е
общественоопасно и като такова – не е престъпно.
Предвид правните изводи, че инкриминираното деяние е
несъставомерно по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК, а също и по друг състав на
Особената част на НК, законосъобразно и правилно първостепенният съд е
признал подсъдимия В.Д. К. за невиновен и го е оправдал по предявеното му
обвинение за престъпление по чл. 316, вр. чл. 309, ал.1 от НК.
Законосъобразно и правилно е и решението на районният съд да не възложи
на подсъдимия заплащането на направените по делото разноски, доколкото е
налице хипотезата на чл. 190, ал.1 от НПК.
По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си,
настоящата въззивна съдебна инстанция прецени и процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от
стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
12
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване
или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на
процесуалните права на страните в производството въобще.
Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338
от НПК, Бургаски окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Присъда № 41 от 20.07.2021 г. на Районен съд
– Бургас, произнесена по НОХД № 3814/2020 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13