№ 1509
гр. Варна, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Св. Стоянов
при участието на секретаря Нина Ив. И.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Св. Стоянов Гражданско
дело № 20213100102377 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:01 часа се явиха:
Ищецът И. Д. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от адв.
Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответницата Н. Г. Д., редовно призован, не се явява, представлява се от
адв. Р. Р., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
СЪДЪТ докладва молба с вх. № 22636/03.10.2022 г. от ответницата Н.
Д., с която уведомява съда, че оттегля пълномощията си от адв. С. В..
СЪДЪТ, с оглед молбата
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗВЪРШИ корекция в списъка на лицата за призоваване, като
се заличи адв. С. В. от същия.
ДА СЕ ВПИШЕ в списъка на лицата за призоваване адв. Р. Р., като
пълномощник на ответницата Н. Д. – занапред.
ПО ХОДА НА ДЕЛОТО
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Р.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото,
поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ, на осн. чл.143 ГПК, пристъпва към изясняване на
фактическата страна на спора и дава възможност на ищеца, ако желае, да
поясни и допълни фактическите си твърдения, посочени в исковата молба,
както и да изрази становище във връзка с възраженията на ответната страна,
както и възможност на ответника да заяви нови твърдения, които не е могъл
да посочи с отговора на исковата молба.
АДВ. Б.: Поддържам исковата молба. Посочил съм основанията, въз
основа на които твърдя, че ответницата дължи на доверителя ми процесната
сума. След фактическата раздяла сумите по потребителския и по ипотечния
кредит, които са били ползвани за довършване на имота в м-ст „****“,
доверителят ми ги е изплащал самостоятелно, като това което ответницата е
трябвало да плати е дължимо сега. Твърдя и че на същата по силата на
решението за развод й е предоставено за ползване цялото семейно жилище.
Твърдя, че освен семейното жилище, тя е ползвала и дворното място, което е
еднолична собственост на моя доверител, като е паркирала там автомобила
си.
Считам, че е неоснователен отговорът. Оспорването на претенция по
отношение на авторството на нотариалната покана е неоснователно.
Нотариалната покана е подадена чрез нотариуса и не намирам основание за
оспорване на авторството. Нотариалната покана е редовно връчена на
ответницата.
Считам и останалите възражения в отговора на исковата молба за
неоснователни.
АДВ. Р.: Оспорвам иска.
Поддържам отговора на исковата молба със следните уточнения:
Оспорвам, че до датата на прекратяване на сключения между страните
граждански брак, прекратен със съдебно решение на 27.05.2016 г., ищецът е
извършвал еднолично плащане на задълженията по двата процесни банкови
кредита. Поетите за задоволяване на нуждите на семейството солидарни
задължения по закон са неделими и са платени с общи семейни средства,
независимо че ищецът формално е посочен като титуляр по вноските. С
прекратяване на брака имуществената общност между страните е прекратена,
поради което във взаимоотношенията на страните вече е налице разделност и
тогава вече някой от бившите съпрузи, ако твърди, че е внесъл повече по
задълженията по банковите кредити би могъл да има право на интерес спрямо
другия съпруг.
По претенцията за потребителски кредит с „Райфайзенбанк България“
ЕАД, освен изложените с отговора на исковата молба възражения, твърдя, че
дори да се установят плащания по банковите сметки в „Райфайзенбанк
България“ ЕАД, те не са относими само към погасяване на задълженията по
потребителския кредит. Възразявам, че е извършено соченото от ищеца
плащане в общ размер на 27 751,95 лв. по този договор.
2
По отношение на претенцията за кредита от „ЦКБ“ АД, поддържам
изложените в отговора на исковата молба възражения. Моля да се има
предвид, че във връзка с твърдението за заплащането на сума от трето лице за
настоящия спор – М. И.ова, и твърдението, че плащането е извършено лично
от ищеца, чрез предоставен заем на М. И.ова, респективно върнатата от нея
дадена в заем сума, считам че с оглед приключилото съдебно производство
между страните по гр.д. № 16520/2016г. по описа на ВРС, със сила на
присъдено нещо е прието, че ищецът И. Д. не е предоставил заем на М. И.ова
в размер на 15 650лв. през 2013г. В това производство пред ВРС има индиции
за парична размяна между И. и Н. Д.и, от една страна, и М. И.ова, от друга. С
оглед приключилото производство по гр. д. №16520/2016г. по описа на ВРС,
считам, че това не е установено със сила на присъдено нещо. В тази връзка
поддържам твърденията в отговора исковата молба по какъв начин е
направена паричната размяна между страните и на какво основание. Парите
са наредени в ползва на М. И.ова от обща на страните сметка и са върнати пак
по такава. Самото банково бордеро е подписано от страните по настоящото
дело.
По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за ползване
на ПИ, еднолична собственост на ищеца, в отговора на исковата молба е
посочено, че не е налице връчена покана за плащане на обезщетение за
ползване на ПИ от Н. Д..
Непосредствено преди о.с.з. получих информация, че през лятото на
тази година Н. Д., по специална сметка на „ЦКБ“ АД, която е № ***, е
наредила с три транзакции обща сума в размер на 12 000 лв., които са
отнесени за погасяване на натрупаните стари задължения по ипотечния
кредит в полза на банка „ЦКБ“ АД. Тази сметка е предоставена от банката на
Н. Д., с оглед водените между страните разговори да не бъде обявен кредита
за предсрочно изискуем и във връзка с изискванията на банката за внасяне на
определени парични средства. Едното платежно нареждане е от 12.08.2022 г.,
а другите са някъде около тази дата. Ще помоля съда в тази връзка да ми
предостави възможност да уточня твърденията си и да ангажирам
доказателства.
АДВ. Б.: Считам, че възраженията са неоснователни. Страните са във
фактическа раздяла от януари месец 2015г. От тогава са в имуществена
разделеност, без значение дали брака е приключен. Всичко, което е платено
след фактическата раздяла го има в становищата на ищеца по
бракоразводното дело, с което същият заявява, че има извънбрачна връзка.
Прибирал се е в гр. Варна само, за да види детето си. Тези твърдения са
наведени от ищеца в бракоразводното дело. Претенцията е за всичко платено
от доверителя ми след фактическата раздяла – по ипотечния и по
потребителския кредит. Становището на ответницата, която в производството
по чл. 23 от СК изрично твърдеше, че нейният принос в построяването на
жилището се изразява в това, че има изтеглени кредити и е участвала с тези в
построяването на жилището. Различното становище в днешно о.с.з., очевидно
е заради факта, че страната има нов процесуален представител и тези факти са
му неизвестни. Твърдя, че това което е платено и по двата кредита ½ от него
ответницата го дължи на моя доверител.
По отношение на М. И.ова твърдя, че сумата, приспадната по
въпросното дело на ВРС за възстановяване на тази сума, още по време на
3
процеса, М. И.ова започна да връща предоставената й в заем сума, като
сумата беше внасяна по сметката по кредита. Невярно е твърдението, че
сметката е била обща и плащането било по отношение на двете страни. М.
И.ова е само във взаимоотношения с доверителя ми. Моят доверител е теглил
кредит еднолично и този кредит е предоставен на М. И.ова. С този кредит М.
И.ова, сестра на ответницата, си купува жилище. Твърдението, че сметката е
била обща и плащането било по отношение на двете страни е невярно, тъй
като М. И.ова е във взаимоотношения с доверителя ми. Плащането е по
банков ред и е безспорно. Няма основание да се твърди друго, а и нейното
твърдение е, че връща сумата по кредите. Ние приемаме, че е връщане на заем
чрез плащане на задълженията на клиента ми към „ЦКБ“ АД.
Това, че ответницата ползва и дворното място, като паркира автомобила
си там е включено в поканата. Това е заявено и чрез становище в делото за
делба. Ще представя копие от тези твърдения и по настоящото дело. Още
тогава Н. Д. е уведомена, че претендираме и ползването от нейна страна на
дворното място, а не само на жилищната сграда.
По отношение на цитираната от колегата сума в размер на 12 000 лв. не
мога да взема становище, но е очевидно, че същата е внесена след завеждане
на иска. Има непогасена сума по този кредит и ако е правила вноски, то
считам, че има ред, по който да ги потърси.
АДВ. Р.: Във връзка с изложеното оспорване от колегата, касаещо
нотариалната покана от 01.07.2016 г., която се твърди, че е връчена от
нотариус К. И., то същата е оспорена още с отговора на исковата молба.
Освен авторството сега оспорвам, че на разписката, положеният подпис на
получателя е този на Н. Д..
АДВ. Б.: Касае се за официален документ и авторът на тази покана е
моят доверител.
СЪДЪТ на осн. чл.145, ал.3 ГПК ПРИКАНВА страните към спогодба,
като им разяснява преимуществата на доброволния способ за разрешаване на
спора чрез взаимни отстъпки, както и че при постигане на спогодба
половината от внесената от ищеца държавна такса ще подлежи на връщане на
осн. чл.78, ал.9 ГПК.
АДВ. Б.: Правили сме много опити в тази насока.
АДВ. Р.: Не съм запознат със ситуацията между страните. Ще предложа
на колегата да поговорим.
АДВ. Б.: Има покана, в която ответницата признава задълженията, но
иска да й бъдат платени други суми.
АДВ. Р.: Готови сме да обсъдим след осз варианти за доброволно
уреждане на отношенията между страните.
СЪДЪТ, след изясняване на предварителните въпроси по делото и като
4
взе предвид, че страните не могат да постигнат спогодба, на основание чл.146
от ГПК, пристъпва към УСТЕН ДОКЛАД на делото, съобразно мотивите на
Определение № 2333/21.06.2022 г. по делото, както следва:
Производството е образувано по искова молба на И. Д. Д.,
ЕГН**********, за осъждане на Н. Г. Д., ЕГН**********, за следните суми,
на следните основания:
- 13 875.97лв., представляваща ½ ид.ч. от платените от ищеца в периода
2015-2020г. месечни вноски по Договор за потребителски кредит от
13.12.2013г. сключен от ищеца и от ответницата (солидарни длъжници) и
„Райфайзенбанк България" ЕАД (кредитор), ведно със законната лихва от
датата на подаване на настоящия иск - 28.09.2021г. до окончателното
заплащане на сумата, на осн. чл.127, ал.2 от ЗЗД;
- 1561.05лв., представляваща лихва за забава върху горната главница,
дължима за периода от 20.08.2020г. до 28.09.2021г., на осн. чл.86 от ЗЗД;
- 33 992.89лв., представляваща ½ ид.ч. от платените от ищеца (лично и
чрез трето лице) месечни вноски по Договор за ипотечен банков кредит от
дата 13.02.2015г. сключен от ищеца и ответницата (кредитополучатели) и
„ЦКБ“ АД, от които сумата 16 489.89лв., представляваща ½ ид. част от
направените месечни вноски лично от И. Д. Д., платени в периода от м.08 на
2015г. до м.06.2016г. и от м.06.2018г. до м 08 на 2021г. включително, и
сумата 17 503лв., представляваща пълна стойност на направените от третото
лице М. Г. И.ова, но в изпълнение на задълженията си към И. Д. Д., за които е
налице влязло в сила Решение по гр.д. №16520/2016г. на ВРС, 9-ти с-в, вноски
за периода от м.09.2016г. до м.05.2018г., ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба до окончателното заплащане на сумата, на осн.
чл.127, ал.2 от ЗЗД;
- 20 480лв., представляващи сбор от месечния наем по чл.57, ал.1 от СК
за ползването от ответницата на собствената на ищеца ½ ид. част от сграда с
идентификатор № 10135.5403.4572.3 по КК и КР на гр. Варна, р-н
Аспарухово, кв. Галата, м. ****, сочена за предоставена на ответницата и
детето й в качеството на семейно жилище с Решение по гр. дело
№14992/2015г. на ВРС за развод, влязло в сила от 27.05.2016г., като
ползването е за период 27.05.2016г. – 28.09.2021г. включително;
- 10 980лв., представляваща сбор от месечно обезщетение за лишаване
на ищеца от ползване, чрез едноличното ползване от ответницата, на
собствен на ищеца ПИ с идентификатор №10135.5403.4572 по КК и КР на гр.
Варна, р-н Аспарухово, кв. Галата, м. ****, заедно и с находящото се в терена
паркомясто, като ползването е за периода от 22.08.2016г. до 28.09.2021г., на
осн. чл.59 от ЗС.
Обстоятелства, от които произтича претендираното право:
Ищецът твърди, че с ответницата са съпрузи, като бракът е прекратен с
развод с решение от 27.05.2016г. по гр.д. №14922/2015г. на ВРС.
Твърди още, че през време на брака, на 13.12.2013г. съпрузите (тогава)
сключили договор за потребителски кредит с „Райфайзенбанк България“ ЕАД
за сумата в размер на 40 158.03лв., по който И. Д. бил кредитополучател, а
съпругата му и ответница Н. Д. била „съдлъжник“, или солидарен длъжник за
5
задълженията на съпруга й. За периода от началото на 2015г. до м. юни 2020г.
ищецът върнал в полза на банката, от личната си банкова сметка в
„Райфайзенбанк България“ ЕАД с IBAN:***, по която е получавал трудовото
си възнаграждение, сумата от общо 27 751.95лв. Поради това и тъй като
задължението по потребителския кредит било общо претендира от бившата си
съпруга ½ част от платеното от ищеца – исковите 13 875.97лв.
На 12.08.2020г. отв. Н. Д. получила нотариална покана от ищеца за
връщане на горната сума от 13 875.97лв., със срок за изпълнение до
19.08.2020г., поради което и поради липсата на плащане претендира и лихва
за забава в исковия размер от 1561.05лв. и период до предявяване на иска.
Твърди на следващо място, че пак през време на брака, на 13.02.2015г.
съпрузите (тогава) сключили договор за ипотечен кредит с „ЦКБ“ АД за
сумата от 100 000лв., по който и двамата съпрузи били кредитополучатели, а
сумата била за семейни нужди. За периода от м.08.2015г. до м.08.2021г.
ищецът сочи да е върнал на банката (лично или чрез другиго) общо 50
482.78лв., от които 32 979.78лв. – вноски от личната му сметка с IBAN:*** в
същата бака и 17 503лв. – направени от третото лице М. Г. И.ова, но в
изпълнение на задълженията си към И. Д. Д., за които е налице влязло в сила
Решение по гр.д. №16520/2016г. на ВРС, 9-ти с-в, вноски за периода от
м.09.2016г. до м.05.2018г. Поради това и тъй като задължението по ипотечния
кредит било общо, претендира от от бившата си съпруга сумата от общо 33
992.89лв., формирана както следва: от сумата от 16 489.89лв., която
представлява ½ ид. част от направените месечни вноски лично от И. Д. Д.,
платени в периода от м.08 на 2015г. до м.06.2016г. и от м.06.2018г. до м.08 на
2021г. включително, и от сумата от 17 503лв., представляваща пълна
стойност на направени от третото лице М. Г. И.ова, но в изпълнение на
задълженията си към И. Д. Д., за които е налице влязло в сила Решение по
гр.д. №16520/2016г. на ВРС, 9-ти с-в, вноски за периода от м.09.2016г. до
м.05.2018г. Претендира и законната лихва върху сумите от деня на подаване
на исковата молба до окончателното заплащане.
Отделно от горното ищецът твърди, че по време на брака, но по дарение
от 27.08.2007г. от родителите му, получил собствеността върху ПИ №4572 в
кв. Галата, со ****. А през време на брака през 2010г. построил в терена и
еднофамилна жилищна сграда с идентификатор №10135.5403.4572.3. С оглед
на това теренът бил лична собственост на ищеца, а сградата – СИО, която
след развода станала и обикновена съсобственост. Сградата, от друга страна,
била и семейното жилище на съпрузите от 2010г., поради което с
бракоразводното решение от 27.05.2016г. по гр.д. №14922/2015г. на ВРС била
предоставена за ползване на отв. Н. Д. и общото на съпрузите дете Деляна
(самото решение било по чл.49, ал.4 СК въз основа на споразумение в хода на
делото).
Поради това и на осн. чл.57, ал.1 СК ищецът претендира от ответницата
вземане за наемна цена от 320лв. на месец (за ½ част от сградата, при твърдян
месечен пазарен наем от 640лв. за цялата сграда и при твърдение, че не търси
наем за ползваното от детето помещение), или общо 20 480лв. за периода от
27.05.2016г. до 28.09.2021г. включително.
Съответно поради едноличната си собственост върху ПИ №4572, върху
който е изградено бившето семейно жилище (сграда с №10135.5403.4572.3), и
с оглед соченото еднолично ползване от ответницата на въпросния терен и на
паркомясто в него (вдясно от входа на терена) ищецът претендира да получи
6
от ответницата и обезщетение за лишаване от ползването на целия му
поземлен имот в размер на 180лв. на месец или общо исковите 10 980лв. за
периода от 22.08.2016г. до 28.09.2021г., с която сума ответницата се е
обогатила.
По същество моли за уважаване на исковете и за съдебни разноски.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира писмен отговор. С него
тя не оспорва: брака между страните; прекратяването му с развод с решение о
т решение от 27.05.2016г. по гр.д. №14922/2015г. на ВРС; потребителския
кредит от 13.12.2013г. с „Райфайзенбанк България“ ЕАД за сума 40 158.03лв.,
по който И. Д. бил кредитополучател, а Н. Д. била записана като
„съдлъжник“; ипотечния кредит от 13.02.2015г. с „ЦКБ“ АД за сумата 100
000лв., по който и двамата съпрузи били кредитополучатели; придобИ.ето от
И. Думев на ПИ №4572, по дарение от 27.08.2007г. от родителите му;
изграждане и придобИ.е в СИО от съпрузите на жилищна сграда
№10135.5403.4572.3 през 2010г., която станала и семейно жилище на
съпрузите и детето от 2010г.; предоставянето на семейното жилище
(сградата) на детето и на майката въз основа на одобреното от съда
споразумение по бракоразводното дело.
Исковете обаче оспорва изцяло. Твърди, че задължен по потребителския
кредит за 40 158.03лв. бил само кредитополучателят - И. Д., а Н. Д. не
отговаряла, с оглед записването й за „съдлъжник“, както и с оглед че сумата
не е била използвана за семейни нужди, а за потребителски на цели на Д. .
Ако би се приело друго, твърди че Д. би могъл да получи само горницата над
половината от кредитната сума, тъй като до половината е бил лично
задължен. Евентуално поддържа, че някаква част (неясно каква) от
задълженията са били платени със семейни средства.
Относно ипотечния кредит от 13.02.2015г. с „ЦКБ“ АД за 100 000лв.
сочи, че същият бил с цел рефинансиране задълженията на съпрузите по
жилищен кредит от 15.12.2011г. и по потребителски кредит от 26.09.2013г., и
двата с „Първа инвестиционна банка“ АД, като правоприемник на
„Юнионбанк“ ЕАД. По тази причина с усвоените 100 000лв. от „ЦКБ“ АД
били погасени на 20.02.2015г. задълженията от 82 960лв. по жилищния кредит
от 15.12.2011г. и 16 208лв. по потребителския от 26.09.2013г. Твърди още, че
ако И. Д. е върнал суми по кредита от 2015г., той би могъл да получи от
ответницата само горницата над ½ част от кредитната сума, тъй като до
половината е бил лично задължен.
Оспорва И. Д. да е платил 33 992.89лв. с лично негови средства.
Отделно оспорва платените от М. Г. И.ова 17 503лв. да са лични
средства на Д.. Напротив – сумата от 15 650лв. сочи да е платена от И.ова в
изпълнение на задължението й за връщане на получена сума по поръчка от
30.09.2013г. с доверители – съпрузите, във връзка с намиране на имот за
закупуване, като връщането било поради прекратяването на поръчката. И тъй
като връщането следвало да бъде и на двамата от бившите съпрузи, то лични
на И. Д. били само 7 825лв., а другите 7 825лв. били на Н. Д.. А горницата над
15 650лв. до платените от М. И.ова 17 503лв., или сумата от 1853лв., са били
дарение от И.ова на сестра й Н..
Освен всичко друго отв. Н. Д. също е върнала на „ЦКБ“ АД сумата от 6
7
410лв. – лично от Д., отделно от горните плащания на М. И.ова, сочени за
такива в полза на Н. Д..
Така обобщено се сочи, че И. Д., лично или чрез М. И.ова, е върнал на
„ЦКБ“ АД по-малко от дължимите от него 50 000лв., евентуално че следва да
се приспаднат върнатите от Н. Д. погашения.
По иска за заплащане на наем за ползването на семейното жилище сочи
следните възражения: семейното жилище (еднофамилна сграда с №4572.3) е
била предоставена за ползване на майката и детето след споразумение в хода
на брачния процес по чл.49, ал.4 СК, поради което чл.57, ал.1 СК не се
прилага, а ползването е безвъзмездно уговорено; ползването на жилището е
от майката, но и от детето, като ползваната от последното ½ част не следва да
се включва; не е била изпратена покана до майката; размерът бил
необоснован, в т.ч. при амортизацията на сградата; изтекла е била
погасителната давност за времето преди 28.09.2018г.
По иска за обезщетение за лишаване на ищеца от ползване на поземлен
имот с паркомясто въвежда следните възражения: ответницата никога не се е
противопоставяла ищеца да ползва терена с паркомястото; последните не са
били предмет на решението по чл.49, ал.4 СК; размерът бил необоснован;
била изтекла погасителната давност за времето преди 28.09.2018г.
Относно нотариална покана (от 2016г., н-с К. И., л.5 от делото) оспорва
авторството й, като сочи да не е подписана от И. Д..
От своя страна прави възражение за прихващане по чл.298, ал.4 от ГПК,
което към момента на отговора беше напълно неясно. С разпореждане по реда
на чл.101 ГПК съдът даде изрични и ясни указания за отстраняване пороците
по възражението за прихващане, като предупреди страната за последиците от
липсата на пълно, ясно и точно изпълнение. В тази връзка бе подадена молба
от 21.04.2022г., в която се уточняват размерите на възражението – 7 852лв. и
438лв., а обстоятелствата, на които се базират са обобщено: ако се приеме, че
цялата сума от общо 16 088лв., платена от М. И.ова по банковата сметка, от
която се обслужвал ипотечният кредит на И. Д. и Н. Д. към „ЦКБ“ АД от
2015г., била в полза на И. Д., да се приемело, че сума до 15 650лв. била
върната поравно на съпрузите след прекратена поръчка от от 2013г. за
намиране на имот, а горницата била дарение за Н. Д..
Съдът, на осн. чл.146, ал.1, т.5 от ГПК, указва на ищеца, че следва
да докаже: твърдяните основание, предпоставки, размер и изискуемост на
всеки предявен паричен иск срещу ответната страна, заедно с всички
положителни твърдения, на които основава исковете си, включително
следните:
- брачното правоотношение с ответницата; момента на прекратяването
му; съдебното решение за прекратяване на брака, особеностите му и волята на
съдебния орган за последиците от развода, касаещи настоящото дело;
- по иска по чл.127, ал.2 от ЗЗД по кредита от 13.12.2013г . –
сключването на договора за кредит със сочената банка за сочената сума;
предназначението и използването на кредита за нуждите на семейството;
плащането в периода от 2015г. до м. юни 2020г. на погасителни вноски за
общо 27 751.95лв.; изричната по закон и/или по договор солидарна
отговорност на бившите съпрузи по повод на задълженията по договора за
кредит; правото на регрес от ответницата за ½ част от доказано върнатите от
8
ищеца части от кредитната сума;
- по иска по чл.86 от ЗЗД – още получена на 12.08.2020г. от ответницата
покана за плащане, изтичането на срока за това на 19.08.2020г., изпадането в
забава на ответницата от 20.08.2020г. и размера на търсената лихва за забава;
- по производството по чл.193 ГПК относно поканата (от 2016г., н-с К.
И., л.5 от делото) – че подписът на „подател“ е поставен от И. Д.;
- по иска по чл.127, ал.2 от ЗЗД по кредита от 13.02.2015г. –
сключването на договора за кредит със сочената банка за сочената сума;
предназначението и използването на кредита за нуждите на семейството;
плащането в периода от м.08.2015г. до м.08.2021г. на общо 32 979.78лв. –
вноски от личната му сметка с IBAN:*** в същата бака и на 17 503лв. –
направени от третото лице М. Г. И.ова, но в изпълнение на задълженията си
към И. Д., за които е налице влязло в сила Решение по гр.д. №16520/2016г. на
ВРС, 9-ти с-в, вноски за периода от м.09.2016г. до м.05.2018г.; изричната по
закон и/или по договор солидарна отговорност на бившите съпрузи по повод
на задълженията по договора за кредит; правото на регрес от ответницата за
½ част от доказано върнатите от лично от ищеца, респ. за 100% от върнати
чрез М. И.ова, части от кредитната сума;
- по иска по чл.57, ал.1 от СК – още ползването на семейното жилище от
майката (ответницата) и от детето през предявения период; възникналото чрез
това и чрез съдебното решение наемно правоотношение; конкретно
ползваните от детето помещения в семейното жилище; размера на средния
месечен наем за цялото семейно жилище и съответно частта от него, дължим
от ответницата;
- по иска по чл.59 от ЗЗД – още едноличната си собственост на терена с
паркомястото; ползването им от ответницата през исковия период, с което тя
се е обогатила, а ищецът е обеднял; размера на вземането си.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.5 ГПК указва на ответника, че следва
да докаже: всички положителни факти на които основава възраженията си, в
това число и следните: липсата на надлежно договорено солидарно
задължение за Н. Д. по потребителския кредит от 2013г. с оглед
съдържанието на договора; ползването на потребителския кредит от 2013г.
само за лични цели на И. Д.; правото на ищеца на регрес само за горницата
над дължимите лично от него суми по договорите за кредит (ако е върнал
повече от ½ част); че от заплатените от М. И.ова средства по сметката,
обслужваща ипотечния кредит, 15 650лв. е върната поравно на И. Д. и на Н. Д.
с оглед прекратена поръчка от 30.09.2013г. за закупуване на имот, а горницата
до пълната сума е дарение от М. И.ова на сестра й Н. Д., в това число кога и
как е сключен договорът за дарение; че Н. Д. върнала на „ЦКБ“ АД сумата от
6 410лв. по ипотечния кредит от 2015г.; че общото дете на страните ползвало
½ част от семейното жилище през исковия период, която част не следва да се
включва при евентуална основателност на иска за наем за семейното жилище;
че ползването на жилището (сградата) било безвъзмездно уговорено;
амортизацията на сградата; изтеклата погасителна давност относно
обезщетенията за имотите за преди 28.09.2018г.; и всички други заявени.
Съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК обявява за безспорни по делото:
брака между страните; прекратяването му с развод с решение от 27.05.2016г.
9
по гр.д. №14922/2015г. на ВРС; потребителския кредит от 13.12.2013г. с
„Райфайзенбанк България“ ЕАД за сумата 40 158.03лв., по който И. Д. бил
кредитополучател, а Н. Д. била записана като „съдлъжник“; ипотечния кредит
от 13.02.2015г. с „ЦКБ“ АД за сумата 100 000лв., по който и двамата съпрузи
били кредитополучатели; придобИ.ето от И. Думев на ПИ №4572, по дарение
от 27.08.2007г. от родителите му; изграждане и придобИ.е в СИО от
съпрузите на жилищна сграда №10135.5403.4572.3 през 2010г., която станала
и семейно жилище на съпрузите и детето от 2010г.; предоставянето на
семейното жилище (сградата) на детето и на майката въз основа на
одобреното от съда споразумение по бракоразводното дело.
Спори се по всички други предпоставки на исковете.
АДВ. Б.: Запознат съм с проекта за доклад.
Нямам възражения по доклада.
АДВ. Р.: Запознат съм с проекта за доклад.
Нямам възражения по доклада.
СЪДЪТ намира, че с оглед изявленията на страните и на осн. чл.146
ГПК следва да oбяви за окончателен изготвеният доклад по делото, поради
което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен изготвеният доклад по делото.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени от ответницата в днешно
открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК – че погасяването на
кредита е със семейни средства.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени ответницата в днешно
открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК – че сумата в общ размер на
27 751.95лв. не е платена от ищеца по изтегления потребителски кредит от
„Райфайзенбанк България“ ЕАД.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени от ответницата в
днешно открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК – че плащанията от
М. И.ова не са по заем, за което има СПН.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени от ответницата в
днешно открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК – че връщането на
сумите от М. И.ова размер на 15 650 лв. през 2013 г. е общо за сем. Д.и.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени от ответницата в
днешно открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК – че ищцата няма
10
връчена нотариална показана за обезщетение за ползване на имота.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени от ответницата в
днешно открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК, с нововъзникналия
факт, че през август месец 2022 г. Н. Д. е наредила с три транзакции обща
сума в размер на 12 000 лв., които са отнесени за погасяване на натрупаните
стари задължения по ипотечния кредит в полза на банка „ЦКБ“ АД.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени от ищеца в днешно
открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК – че фактическата раздяла е
настъпила през януари месец 2015 г. и след този период сумите по кредите са
платени еднолично от ищеца.
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени от ищеца в днешно
открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК – че лицето М. И.ова е
връщала сумите по сметка на кредита в изпълнение на задължението си към
И. Д..
ДОПЪЛВА доклада с уточненията, направени от ищеца в днешно
открито съдебно заседание по реда на чл.143 ГПК – че ответницата ползва и
дворното място, като е паркирала автомобила си, за което е получила
нотариална поканата.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допълване на доклада, в
частта с новонаправеното едва днес оспорване на подписа на ответницата,
положен на разписката към представената нотариална покана. Причината е, че
в трайната съдебна практика се приема, че оспорванията за неавтентичност на
документи следва да бъдат направени от ответника до приключване на срока
за отговор на исковата молба, а направените днес оспорвания на разписката са
нови и по тази причина са преклудирани в тази част.
УКАЗВА на двете страни по делото, че всяка от тях следва да докаже
положителните твърдения, уточнени в днешно о.с.з.
СЪДЪТ намира, че до събиране в рамките на настоящото производство
следва да бъдат допуснати процесуално допустимите и относими към
предмета на делото доказателства и на основание чл.148 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с исковата молба, а именно копие от: нотариална
покана от 01.07.2016 г., нотариално заверена от нот. К. И.; разписка от
22.08.2016 г.; нотариална покана от 22.07.2020 г., заверена от нот. Диана
Бейлерян; договор за потребителски кредит; договор за ипотечен банков
11
кредит „Възможност“ № 80800КР-АА-4458/13.02.2015 г.; банкови извлечения
– 25 листа; картен материал на м-ст „****“;
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
документите, представени с отговора на исковата молба, а именно копие от:
Решение № 2090/27.05.2016г., постановено по гр.д. 14922/2015 г. по описа на
ВРС; Решение № 3509/25.07.2018 г., постановено по гр.д. № 16520/2016г. по
описа на ВРС, IX-ти състав; Решение № 621/20.05.2019г., постановено по
в.гр.д. № 2559/2018г. по описа на ВОС, II състав; Решение №
199/26.01.2021г., постановено по гр.д. № 4056/2019г. на ВКС, IV ГО; Решение
№ 1110/23.06.2021г., постановено по в.гр.д. 272/2021 г. по описа на ВОС;
Договор за ипотечен кредит сключен на 13.02.2015г. между Централна
кооперативна банка АД и И. Д. и Н. Д.; Нотариален акт № 67, том I, per.
№1314, дело № 78 от 2015г. заверено от нотариус С.на Д. с per. № 363 от
регистъра на Нотариалната камара; Нотариален акт № 158, том II, per. №3387,
дело № 287 от 2011г. заверено от нотариус М. Т. с per. № 334 от регистъра на
Нотариалната камара; Договор за потребителски кредит от 26.09.2013г.
сключен между МКБ Юнионбанк между и И. Д. и Н. Д.; 13бр. платежни
нареждания с наредител Н. Д. по сметка с IBAN **; 2 бр. скици на имот с кад.
№ 10135.5403.4572 и с кад. № 10135.5403.4572.3; Банково извлечение на
сметка с титуляр И. Д. с IBAN *** за период от 01.09.2011г. до 01.03.2014г. –
50 броя; платежни нареждания с наредител М. Г. по сметка с IBAN ** – 16
броя.
АДВ. Б.: Моля да бъде допусната ССчЕ, по която вещото лице да
отговори на следните въпроси: Какво е задължението на страните по двата
кредита; Какви вноски и кой е заплащал тези вноски към кредитните
институции от януари месец 2015г. до предявяване на исковата претенция, а
именно 29.09.2021г. Отделно от горното, моля вещото лице да обследва и
какви суми и на какво обща стойност М. И.ова е внасяла по сметка на
доверителя ми.
Моля да ми дадете възможност да представя заверени преписи от
становищата на ответницата във връзка с воденото дело с М. И.ова, както и по
отношение на делото за делба, където имаме претенция за заплащане на тези
суми, тъй като това е уведомление получено от страна на ответницата по
другото дело.
Моля да ни бъде допуснат свидетел за установяване, че ответницата е
ползвала имота и дворното място; както и да ни бъде допуснат друг свидетел
по отношение на това от кога страните са фактически разделени.
Към момента не мога да посоча имената на свидетелите.
АДВ. Р.: По искането за ССчЕ не се противопоставям.
Във връзка с изложените от моя стара твърдения, че е заплатена сумата
в размер на 12 000 лв., моята доверителка твърди, че тези вноски са във
връзка със стари задължения по банковия кредит от „ЦКБ“ АД. С отговора на
исковата молба е изложено възражение, че дори ищецът да е заплащал суми,
то те не надвишават неговата половина по вноските от кредита. В тази връзка,
моля да ми се даде възможност, в кратък срок, да уточня твърденията ми и да
формулирам доказателствени искания за заплатените суми в общ размер на
12
12000лв. В тази връзка ще моля ССчЕ да обхваща и периода към настоящата
година, но към момента не мога да кажа конкретен период и дати.
По отношение на искането за предоставяне на възможност за
представяне на писмени становища, от страна на моята доверителка по други
дела, не се противопоставям.
Представям и моля да приемете препис от платежното нареждане, с
което е предоставена сумата на М. И.ова през 2013 г., изходяща от „МКБ
Юнионбанк“ ЕАД. С отговора на исковата молба е представен договор,
сключен с „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, от който е видно които са страните по
договора. На платежното нареждане фигурира подписите на И. Д. и на Н. Д..
Не мога да представя документа в оригинал, защото съм го взел от
производството по гр. дело № 16520/2016 г. по описа на ВРС. По
разпореждане на съда е представено платежното нареждане официално от
банката и от там съм се снабдил с копието. С оригинала на платежното не
разполагам. По горецитираното дело платежното нареждане е заверено за
вярност от страна на банката и прието от съда.
По отношение на представената ни възможност за събиране на гласни
доказателства, уточнявам, че единият ни свидетел е М. Т. К., с която ще
установяваме: имало ли е и какви договорки между И. и Н. Д.и, от една
страна, и М. И.ова и нейния съпруг за закупуване на общ на страните имот;
ако са били налице подобни договори престъпило ли се е към реално
изпълнение на договора, кога и по какъв начин; предавани ли са пари от Д.и
на М. И.ова и с каква уговорка; изпълнено ли е договореното между страните,
как са се развили отношенията между тях след 2016 г.; М. И.ова предавала ли
е пари на Д.и – само на единия или и на двамата, защо им е платила тези пари,
ако е направила това, и други в тази насока.
С втория ни свидетел – Д. В. А.-П. – ще установяваме след датата на
съдебното решение за прекратяване на брака на Д.и от май месец 2016 г., Н.
Д. ползвала ли е сградата, която преди това е била семейно жилище,
находящо се в гр. Варна, м-ст „Боровец“, кога и по какъв начин; сама ли е
ползвала сградата; общото им дете ползвало ли е сградата и ако е ползвало
каква част е ползвало то и други в тази насока. С посочения свидетел ще
установяваме Н. Д. ползвала ли е незастроената част от ПИ, ако - да кога и по
какъв начин; ищецът И. Д. притежавал ли е ключ от входните врати към ПИ,
могъл ли е безпрепятствено да го ползва и други в тази насока.
Моля да ми бъде дадена възможност да представя доказателства за за
платената сума от общо 12 000 лв.
АДВ. Б.: Тези преводи, който се твърди, че са извършени не биха могли
да бъдат предмет на настоящото производство. Това са нови обстоятелства,
които са настъпили след завеждане на исковата молба и дори и да има такива
преведени средства, аз не знам какъв е повода. Страните са имали 5-6
кредита. Една част от тях са покрити. Ако има такова плащане не знам по кой
кредит е. Считам искането за преклудирано с оглед разменените книжа между
страните.
По отношение на гласните доказателства на М. К. да изяснява неща,
които се установяват с писмени доказателства относно факта кой, на кого и
какво е връщал или не – считам че движението по сметките, което е предмет
на доказване в настоящото производство е напълно достатъчно доказателсвто.
13
Настоящото производство е за това има ли отпуснат кредит на Д., този заем
бил ли е преведен по сметката на М. И.ова и тя връщала ли е суми, ако да – на
кого, кога и в какъв размер. Твърдя, че доверителят ми й е дал заем в размер
на 17 000лв., а тя е върнала една голяма част. В тази връзка ще представя
извадка от протокола по друго дело, от което е видно, че на нея са й
приспаднати тези суми. Твърдението, че върнатите суми били на двамата е
ирелантно, защото договора за заем е едноличен. Ответницата няма права и
задължения по кредита. Ние нямаме претенция към ответната страна за този
кредит. Установяване на тези факти с гласни доказателства са ирелевантни за
спора.
По отношение на искането за това кой, кога и как е ползвам семейното
жилище е недопустимо, с оглед обстоятелството, че има влязло в сила
съдебно решение, с което е предоставено цялото жилище на ответницата.
Това как го е ползвала това няма отношение за спора. Ако не греша е
упоменато дори, че доверителят ми го е напуснал окончателно от май месец
2015 г. Моят доверител, поради лошите им отношения, не е бил допускан до
жилището. Считам, че е допустим свидетелят по отношение на това дали
ответницата е ползвала дворното място. Ако свидетелят бъде допуснат само в
тази чест не се противопоставям.
По отношение на представения документ не си спомням дали е
представен по другото дело, но той е преправен, защото има удебелени цифри
и трябва да се снабдя с оригиналния документ. Оспорвам автентичността на
платежното нареждане, автентичността на документа, подписите на страните,
както и това кой е автора на графичния текст. Конкретно искане ще направя
когато видя оригиналния документ. Ако такъв документ в оригинал има в
банката, ще моля да бъде служебно изискан от банката.
АДВ. Р.: Подписът най-горе е на И. Д., а в долната част на документа,
левият е на доверителката ми, а десният е на служител на банката.
АДВ. Б.: Задължителните реквизити на документа са получателят, което
ясно и точно е видно, че е М. И.ова, посочена е нейната банкова сметка,
посочена е сумата, а историята на този документ е, че доверителя ми е подпис
подобен документ, но автора на графичния текст е ответницата. Тя просто е
попълвала този документ. Ние не разполагаме с този документ, затова
ответницата го представи по другото дело. Тези подписи, които са отдолу,
още когато беше представен твърдяхме, че са добавени след това.
Ирелевантно е според мен да се установява по този начин каква е волята на
доверителя ми.
Оспорвам, че положените долни подписи са на Н. Д. и на служителя. Не
мога да кажа подписите чии са и дали това е подписа на моя доверител.
Приемам, че щом ответницата не спори, че горе вдясно подписа е на И. Д. и аз
не го оспорвам, но оспорвам долните два подписа.
Текстът на платежното е дописан или е преправен след полагането на
подписите. Графичните изображения са различни. Очевидно е, че на
различните редове текстовете са изписан от различни лица. Моля да бъде
изискан оригинала на платежното нареждане от банката.
АДВ. Р.: Ще се ползвам от документа. Присъединявам се към
14
становището на адв. Б. да се изиска оригиналът на платежното от банката, а
ако не се съхранява в банката, то да бъде изискано копие от приложеното по
такова по гр.дело № 16520/2016 по описа на ВРС. След представяне на
документа по настоящото дело, ще направя доказателствени искания, с оглед
оспорване на подписите.
АДВ. Б.: Установяването на това, че има добавяне на текст може да
бъде извършено само на оригинален документ. Подписът, който се твърди, че
е на ответницата е с различен химикалов компонент от останалите.
Оригиналът никога не е бил представян.
АДВ. Р.: Моля вещото лице при изготвяне експертизата да проследи
сметката на моята доверителка, която е открита „ЦКБ“ АД с IBAN № ***.
Моля вещото лице да вземе под внимание и постъпленията по тази сметка,
защото именно постъпленията по тази сметка са с основания покрИ.е
задължения по банковия договор на ипотечния кредит.
АДВ. Б.: Не виждам защо трябва да има специална сметка, при
положение, че има една сметка по кредитите. Не се противопоставям.
СЪДЪТ, за да се произнесе по всички искания, наМ. следното:
Представеното от процесуалния представител на ответницата платежно
нареждане от „МКБ Юнионбанк“ ЕАД следва да бъде прието към
материалите по делото.
Предвид оспорването от процесуални представител на ищеца, съдът
намира, че следва да се открие производство по реда на чл.193 от ГПК за
оспорване истинността на документа в две части: Първата е оспорване на
подписа, поставен в долната част, по-вляво, за който се сочи да е изпълнен от
Н. Д.; Втората част е за подписване на документа при условията на бланкет,
при непълно или добавено текстуално съдържание на документа в графите
„платете на“, „IBAN“, „Основание за превод“, „IBAN на наредител“. В частта
за подписа на служителка на банката няма как да се открие процедура по
чл.193 от ГПК, защото не са вписани и не се сочат имена на служителката.
С оглед горното следва да се укаже, че доказателствената тежест за
доказване автентичността на документа в тези части е на ответната страна,
доколкото се касае за частен документ и подпис на ответницата.
Следва да се изиска от банката оригиналът на документа, ако се пази, и
след постъпване на същия да се даде възможност на двете страни да поставят
въпроси на съдебно-графична или съдебно-графологична експертиза.
По отношение на останалите доказателсвтени искания, съдът намира, че
съдебно-счетоводна експертиза следва да бъде допусна, като вещото лице да
отговори на въпросите относно размера на задълженията на страните по двата
процесни договора за кредит, както и относно плащанията и погашенията,
извършени по всеки от кредитите, но на базата на съхраняваните платежни
документи в съответните банки, за периода от сключване на договора за
кредит и до момента на изготвяне на експертизата. Съдът намира, че в
15
обследването следва да се включи и период след депозиране на исковата
молба по делото, включително и през лятото на тази година, тъй като се касае
за обстоятелства в хода на делото, които на осн. чл.235, ал.3 от ГПК следва да
бъдат взети предвид от съда. Дали и доколко данните в тази част ще имат
пряко отношение към предмета на спора, съдът ще прецени с крайния си
съдебен акт.За пълнота при изготвяне на експертизата следва да се включи и
обследване на сметка открита „ЦКБ“ АД с IBAN № *** с титуляр ищцата,
досежно плащанията, извършени през лятото на 2022 г.
По отношение на искането за предоставяне на срок за уточняване на
плащането на сумата в общ размер на 12 000 лв., съдът намира, че не са
налице предпоставки за това, тъй като страната следваше в днешното о.с.з. да
въведе крайните си твърдения, но изясняването на обстоятелствата за наличие
или липса на плащане през лятото на 2022г. така или иначе ще бъде предмет и
на съдебно-счетоводната експертиза, като преценката за крайна относимост
ще се осъществи с крайния съдебен акт.
По отношение на искането за допускане на свидетелски показания,
съдът намира, че следва да допуснат на ищеца двама свидетели при режим на
водене. С единия свидетел страната ще установява ползването на имотите,
особено този, находящ се в гр. Варна, м-ст „****“ през процесния период, а с
втория свидетел страната ще доказва момента на фактическата раздяла между
съпрузите. Следва да се укаже на а ищеца в едноседмичен срок от днес, с
писмена молба, да уточни имената на свидетелите.
По отношение на искането за допускане на свидетелски показания на
ответницата, съдът счита, че следва да се допуснат двама свидетели при
режим на водене, за равнопоставеност и право на защита на страната. По
отношение на свидетелите за установяване ползването на жилището, като
семейно такова, възраженията на процесуалния представител на ищеца ще
бъдат взети предвид при преценка на доказателствата, но за пълнота могат и в
тази част да бъдат изслушани показанията. По отношение на свидетелските
показания за установяване на ползването на терена, същите са относими и
допустими за настоящото производство. Аналогично с оглед тезата на
ответника с отговора на исковата молба за наличие на някакво договорно
основание за плащане и след това връщане на сума, в ползва на М. И.ова и
връщане от нея, следва да се допусне свидетел за изясняване на въпросните
отношения между М. И.ова, Н. Д. и И. Д., като по отношение на плащанията
свидетелят се ангажира за основанието за извършеното плащане, за което
съдебната практика допуска свидетелски показания за изясняване на
извършено плащане.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА към доказателствения материал по делото
нареждане за кредитен превод от М. И.ова, извършено в „МКБ Юнионбанк“
ЕАД.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по оспорване автентичността на
представен днес документ - платежно нареждане, с което е предоставена сума
на М. И.ова, през 2013г., изходящо от „МКБ Юнионбанк“ ЕАД, в две части:
16
1/ относно подписа, положен в долната част, по-вляво, за който се
твърди да е изпълнен от Н. Д.;
2/ относно подписване на документа при бланкет, при непълно и/или
добавено текстуално съдържание на документа в графите „платете на“,
„IBAN“, „Основание за превод“, „IBAN на наредител“,
на осн. чл.193 от ГПК.
УКАЗВА, че доказателствената тежест за доказване автентичността на
документа в тези части е на ответната страна по делото.
ДА СЕ ИЗИСКА от МКБ „Юнионбанк“ ЕАД оригиналът на нареждане
за кредитен превод от 2013г. в полза на М. Г. И.ова, ЕГН **********.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на двете страни по делото, след представяне на
оригинала на платежното нареждане за кредитен превод, да поставят въпроси
по съдебно-графична или съдебно-графологична експертиза.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-счетоводно експертиза, вещото
лице по която, след запознаване с материалите по делото и след извършване
на подробни справки в съответните банки, за което страните по делото са
дали съгласието си, а при нужда ще бъде разкита и банкова тайна, както и
съответни изчисления, да даде отговор на следните въпроси:
1/ Какво са задълженията на страните по всеки от двата спорни кредита
– ипотечен банков от 13.02.2015г. с „ЦКБ“ АД и потребителски от
13.12.2013г. с „Райфайзенбанк България" ЕАД?
2/ Какви вноски са били правени по всеки от двата кредита, кога, от кой
фактически наредител и на какво вписано основание – поотделно по двата, за
периода от януари месец 2015г. до исковата молба, както и след това до деня
на изготвяне на експертизата?
3/ Какви суми и на каква обща стойност лицето М. И.ова е внасяла по
сметка на ищеца И. Д. във връзка с някои от кредитите?
4/ Какви плащания са извършени през лятото на 2022 г. от сметка
открита „ЦКБ“ АД с IBAN № *** с титуляр Н. Д., в какъв размер и на какво
основание.
ОПРЕДЕЛЯ депозит в размер на 400.00лв., вносим в едноседмичен
срок от днес както следва: от ищеца в размер на 300 лв., а от ответницата в
размер на 100 лв., като в същия срок представят и доказателства за
плащането.
При невнасяне на депозита в срок експертизата може да бъде заличена
или страната да бъде глобена за неизпълнение указанията на съда.
Вещото лице ще бъде определено допълнително в закрито заседание
след внасяне на депозита.
17
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответницата да представяне
на платежни нареждания за внесени суми на обща стойност 12 000 лв. по
сметка на ответника през август месец 2022 г.
ДОПУСКА до разпит /по искане на ищеца/ двама свидетел при режим
на водене, като единият – за установяване ползването на имотите, особено
този, находящ се в гр. Варна, м-ст „****“ през процесния период, а вторият –
за установяване момента на фактическата раздяла между съпрузите.
УКАЗВА на ищеца в едноседмичен срок от днес с писмена молба да
уточни имената на свидетелите.
ДОПУСКА до разпит /по искане на ответницата/ двама свидетел при
режим на водене, като единият – за установяване ползването на жилището,
като семейно такова, както и за установяване ползването на терена, а вторият
– за изясняване на парични отношения между М. И.ова, Н. Д. и И. Д., като по
отношение на плащанията свидетелят се ангажира за основанието за
извършените плащания във връзка с тези отношения.
СЪДЪТ обявява, че възраженията на процесуалния представител на
ищеца относно относимостта на ползването на жилището, като семейно
такова, ще бъдат взети предвид по преценка на доказателствата
Определението във всичките му части е окончателно.
АДВ. Б.: Моля да изискате и приложите по настоящото производство
делото на ВРС във връзка с М. И.ова. Има документи в него относно
плащането и становища, които лицето е дело.
АДВ. Р.: По така на правеното искане считам, че за настоящия процес
са относими само съдебните решения по визираното от колегата дело, а
другите документи и изявления събрани в хода на процеса не следва да се
ползват като доказателство по настоящото дело.
СЪДЪТ поддържа становището си от закрито заседание за това, че от
съществено значение са само крайните съдебни актове по делото на ВРС. Но
Доколкото в отговора на исковата молба ответницата поиска прилагането на
гр. д. № 16520/2016г. по описа на ВРС по настоящото дело, а от друга страна
18
по-рано в днешно о.с.з. ищецът поиска представяне на извадки от това
предходно дело, то по същество няма пречки да се уважи искането, а
материалите ще се ценят съгласно правилата на ГПК а именно с крайния
съдебен акт.
С оглед на горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДА СЕ ИЗИСКА гр. дело №16520/2016г. по описа на ВРС, IX състав, за
прилагане по настоящото дело.
За събиране на допуснатите гласни, писмени и експертни доказателства,
съдът намира, че следва да отложи делото за друга дата и час.
За процесуална икономия и с цел да се избегнат бъдещи молби за
отлагане на производството, поради служебна ангажираност на
процесуалните представители, съдът посочва като дата за следващо с.з.:
19.01.2022 г.
Страните заявиха, че е удобна дата.
За събиране на доказателствата, делото следва да бъде отложено за
друга дата и час, предвид което и
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 19.01.2022 г. от
11:00 ч., за която дата и час страните са редовно уведомени от днес.
След внасяне на депозита делото да се докладва за назначаване на вещо
лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 10:54ч.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
19