РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И
Е
№ 315
гр. Пловдив, 05 февруари 2020 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ състав, в публично заседание на двадесети
ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при
секретаря Б.К., като разгледа
докладваното от председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 3084 по описа за 2018 г. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За характера на производството, жалбата и становищата
на страните:
1. Производството е по реда на Дял трети,
Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване КСО/.
2. Образувано
е по жалба, предявена от В.Г.Д., с ЕГН **********, с адрес ***, против Решение
№ 2153-15-186/27.09.2018 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, с което е
оставена без уважение жалба на Д., срещу Разпореждане № ********** Протокол №
2140-15-573/09.08.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на
НОИ – Пловдив.
Навеждат
се доводи за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, като се иска
неговата отмяна. Твърди се в тази насока, че неправилно органите на НОИ са
зачели положения от нея осигурителен стаж за периодите от 03.03.1976 г. до 17.08.1977 г. (01 г. 05 м. 14 дни) и от 01.09.1977
г. до 30.09.1994 г. (17 г. 01 м. 00 дни) при осигурител СО „Редки метали“, в рудник
„Орлов дол“, съответно рудник „Момино“, като такъв от трета категория, вместо
от втора категория. Претендират се сторените по делото разноски, съгласно
представен списък.
3. Ответникът по жалбата – Директор
на ТП на НОИ гр. Пловдив, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна
и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа се, че оспореният
административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите и правни основания
за неговото постановяване. Претендира се присъждане на съответното юрисконсултско
възнаграждение.
ІІ. По допустимостта:
4. Жалбата е подадена в рамките на
предвидения за това процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от
оспорването, което налага извод за нейната ДОПУСТИМОСТ.
ІІІ. За фактите:
5. Изначално производството е започнало
по повод Заявление вх. № 2113-15-1322/10.04.2018 г. по описа на ТД на НОИ -
Пловдив, с което Д. е направила искане за отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1-2 от КСО. Към заявлението са представени
документи за осигурителен стаж.
След
анализ на представените със заявлението писмени доказателства и допълнително
извършена проверка, е издадено Разпореждане
№ ********** Протокол № 2140-15-573 от 09.08.2018 г. от Ръководителя на
пенсионното осигуряване при ТП на НОИ – Пловдив, с което на Д. е отказано
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст (ОСВ) по условията на
чл. 696, ал. 2 от КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15 години
осигурителен стаж при условията на втора категория труд. С разпореждането на
жалбоподателката е зачете осигурителен стаж, положен за времето от 01.08.1974 г.
до 09.04.2018 г. както следва:
-
осигурителен стаж от втора категория труд 01 г. 05 м. 05 дни за периода от 01.08.1974 г. до
06.01.1976 г. при осигурител "ВМЗ" ЕАД гр. Сопот на длъжност
"бояджийка при работа с органични разтворители" и
-
осигурителен стаж от трета категория труд 26 г. 01 м. 21 дни.
На
основание чл. 104 КСО общият осигурителен стаж превърнат към трета категория
труд е установено в размер на 27 г. 11 м. 05 дни.
Мотивите
за издаване на процесното разпореждане се свеждат до следното:
Осигурителният
стаж за периода от 01.09.1977 г. до 30.09.1994 г. положен в ДСО "Редки
метали" Момино е зачетен от трета категория труд. В трудова книжка
осигурителят е направил предложение осигурителният стаж от 01.09.1977 г. до
30.09.1994 г. на длъжност "работник кухня" да бъде зачетен от втора
категория труд по т. 61а от ПКТП /отм./ за работа в радиоактивна среда. Във
връзка с правилното категоризиране на осигурителния стаж за периода от
01.09.1977 г. до 30.09.1994 г. с писмо № 2113-15-1322#1/12.07.2018 г. до отдел
КПК при ТП на НОИ е изискано да се уточни съгласно първичните документи има ли
данни в кой отдел или звено фигурира лицето и стажа положен ли е в обсега на
йонизирани лъчения.
Съгласно
констативен протокол № КП-5-15-00439414/19.07.2018 г. за извършване на проверка
относно удостоверяване на осигурителния стаж и условията, при които е положен
труда е констатирано, че проверката не може да бъде извършена, тъй като в
следствие на пожар са унищожени разплащателните ведомости и другите първични
документи за периода.
Осигурителният
стаж за периода от 01.09.1977 г. до 30.09.1994 г. положен в ДСО "Редки метали"
Момино е зачетен от трета категория труд, тъй като няма достатъчно категорични
данни трудът да е положен при специфичните условия на т.61а от ПКТП /отм./ -
постоянно и непрекъснато в обсега на йонизиращи лъчения при осъществяваната
дейност като "работник кухня" и "калкулант".
Въз
основа на тези фактически установявания е издадено процесното разпореждане, с
което каза се, на основание чл. 69б, ал. 1 и ал. 2 и чл. 68, ал. 1 от КСО, на
жалбоподателката е отказано отпускането на лична пенсия за ОСВ.
6. Този резултат е обжалван от Д.
пред горестоящия в йерархията административен орган, който с Решение № 2153-15-186/27.09.2018 г. е потвърдил оспореното разпореждане,
възприемайки изцяло мотивите, изложени в същото.
7. В хода на съдебното
производство са разпитани двама свидетели, както следва:
Ф.Г. Д.: Същата заявява, че с В. са били
колежки много години в „Редки метали“. К.започнала работа като калкулант-касиерка през 1978 г. в рудника в село Момино. В.
й била колежка там. И тя била калкулант-касиер. Те
калкулирали храната на работниците и в същото време работили на касата, когато
минавали работниците да си взимат храната. К.работила в рудник на „Редки
метали“ от 1978 г. до 1991 г. В стола идвали да се хранят сондьорите,
технологичните работници и всички, които работили на територията на рудника
идвали да се хранят при тях. Те работили на три смени. Работниците идвали
постоянно при тях. Освен храна давали безплатно Михалковска
вода, кисело мляко и кафе. Не е сигурна, но май ги давали само на работниците,
а на администрацията не давали от тях. Тези безплатни напитки се давали на
сондьори и технологични работници. Работниците идвали както са облечени от
обекта с работните си дрехи. Влизали при тях в стола и си взимали храна.
Камионите, които карали урана спирали точно до стола. Там била автобазата. Имало
пералня до автобазата и там се перели дрехите на работниците. Понякога, когато
пералнята на стола била повредена, покривките от стола се перели в пералнята на
работниците. Столът бил на 20 метра от административната сграда. Сорбцията била на 500-600
метра от сградата на стола. В сорбцията се извличала урана и там басейните били
открити, и миризмите се разнасяли навсякъде. Камионите натоварени с урановата
руда, която според свидетелката превозвали за Благоевград, минавали покрай
стола на 50 – 60 м. от сградата, там бил порталът. След като камионът излезел
от портала, той отново минавал покрай оградата на стола, тъй като от външна
страна пътят минавал покрай оградата на около 5 метра от сградата на стола.
Порталът, през който излизали камионите бил на около 50 м. от стола, но след
като напуснели портала, вече извън обекта, камионите минавали на около 5 м.
покрай оградата на стола. К.заявява, че се е пенсионирала през 1991 г. на 50
години и й признали работата в стола като втора категория труд. От калкулантите тя първа се пенсионирала. Други нейни колежки калкулантки освен нея нямало пенсионирани - те починали.
Когато тя започнах работа в рудника в село Момино, в „Редки метали“, заварила В.
да работи там в стола. И след като се пенсионирала, В. продължи да работи там.
В.Д.М.: Заявява, че познава В. от работата си.
Работила като помощник готвач в рудника в село Момино, а В. работила като калкулант. Сега била пенсионерка, а стажът й в рудника в
село Момино й е признат втора категория труд, но пак по същия начин - с дело. Тя
започнала работа в село Момино през 1976 г., а В. дошла в рудника след нея - не
си спомням точно кога, може би година след като започнала работа. Съкратили я
през 1998 г., а В. била съкратена по-рано, но не си спомня точно кога. На три
смени работел столът. В него се хранили сондьорите, технологичните работници и
администрацията, всички, които работили в рудника се хранили при тях.
Работниците идвали при тях да се хранят както са облечени с работните си дрехи,
с които работели на сондажите. Имало изисквания да се преобличат, но те не
държали много на такива работи и по всяко време идвали при тях за кафе, за чай,
особено когато било студено времето. До стола имало автобаза, където ремонтирали
камионите, които извозвали киселината и тези камиони, които карали урановата
руда в Елешница. Камионите минавали точно покрай стола. Обектът бил заграден и
камионите минавали покрай оградата на 4-5 метра от стола. Имало специална
пералня за работните дрехи на работниците. В стола нямало пералня. Покривките
на стола се перели в пералнята на работниците. Първите, които се пенсионирали
от работниците в стола, се пенсионирали при втора категория труд, а след това
младите, които останали, започнали да им отказват да ги пенсионират при втора
категория. Част от колежките й в стола починали от рак на около 60-годишна
възраст, като главната готвачка, една от касиер-калкулантките,
която била колежка на В., две от общите работнички в стола – едната починала на
62 г., другата на 68 г., всички починали от рак. Сорбциите
се намирали близо до стола. Не може да определи на какво разстояние са били, но
се виждали от столовата. Още като влезнели от портала се усещала миризмата на
киселини, на отрови, а столът се намирал по-близо до сорбциите
от портала.
8.
В хода на съдебното производство е изслушано заключение по допуснатата съдебно-техническа
експертиза (СТЕ), оспорено от процесуалния представител на ответника. Вещото
лице, след запознаване с наличните по делото доказателства и извършена проверка
на място на територията на бившето уранодобивно
предприятие на територията на с. Момино село, е дало следното заключение:
8.1. С
Разпореждане на Министерския съвет от 20 юни 1956 г. се създава Управление
”Редки метали” към Министерски съвет, със задача проучване, добив и преработка
на уранови руди в страната. По-късно се създава ДСО „Редки метала”.
В схемата на ДСО „Редки метали” като поделение е
Рудоуправление /РУ/ „Октомври” с множество миннодобивни, преработващи и
обслужващи звена разположени на територията на централна и южна България в т.ч.
АТП „Стряма”, СМП „Стряма”, МДП „Белозем” и МДП „Царимир”.
От средата на 1985 г. РУ „Октомври” е преименувано в
Минногеотехнологичен комбинат /МГТ/ „Октомври” с.
Момино.
Съгласно представен по делото Констативен протокол
вх. № 3200-237 от 24.10.2011 г. за извършена проверка на издадени документи за
пенсиониране от „Тракия-РМ“ ЕООД, гр. Пловдив за период на проверка от
27.05.1976 г. до 11.07.1997 г. е отразена констатация както следва:
В рудника се е извършвало добив и преработка на
уранова суровина, видно от списъка на обектите за прекратяване производството
на уранови суровини и концентрати, приложен към ПМС № 163 от 23.08.1992г.
8.2.
Структурата
на предприятието за периода на работа на жалбоподателя съгласно данни от
Държавен архив Пловдив по години е както следва:
- Рудоуправление /РУ/ „Октомври” с. Момино,
Пловдивско, 1968 г. – 1985 г.;
- Минно-геоложки /МГК/ „Октомври” с. Момино,
Пловдивско, 1985 г. – 24.01.1990 г.;
- Дъщерна фирма „Похимет -
Октомври”, с. Момино, Пловдивско към Държавна фирма „Редки метали“, гр. София,
25.01.1990 г. – 30.09.1991 г.;
- Еднолично търговско дружество с ограничена отговорност
с държавно имущество „Тракия – РМ“ ЕООД, с. Момино, Пловдивска област,
01.10.1991 г. – 06.07.2004 г.
8.3.
Рудник „Момино“ и рудник „Тракия“ са един и същи
обект.
Мястото на полагане на труда на заеманите от
жалбоподателката съгласно вписаните в трудовата книжка длъжности: - „работник
кухня“, „касиер калкулатор“, работник кухня-калкулатор“ и „домакин и
калкулатор“ е в стола на рудник с. Момино село.
Кухнята, столът за хранене, работническият стол се
намират на територията на рудник „Момино“, по-късно рудник „Тракия“ в с. Момино
село.
8.4. Миннодобивно
предприятие „Момино” е функционирало в землището на с. Момино село на територия
възлизаща:
Съгласно скица № 53 от 23.06.2004 г., представляваща
ДСО „Редки метали“ № 44, Момино село 3209/24.07. година не се чете, Община
Раковски, акт № 106 от 13.03.1992 г., 26-00-14/27.01.2003 г. - 14,000
дка.;
Съгласно скица № ФА296 от 22.10.2008 г.,
представляваща имот № 000191, ЕКАТТЕ 48948, Община Раковски - 11,847 дка.
8.5. От начина
на разположение на сградите на скицата и при извършения оглед на място вещото
лице е дало заключение, че всички сгради свързани с административните дейности
по управление, контрол и обслужващи дейности са разположени на територията на
рудника. В непосредствена близост до описаните помещения са разположени добивните полета за извършване на сондажи за извличане на
уранова суровина. Най-близките сондажи в с. Момино са се намирали на
приблизително разстояние 100-150 метра от административните и обслужващи сгради
на рудника.
Площадката в с Момино се е използвала за добив
/извличане/ на уранова суровина по геотехнологичния
метод /техническо наименование/ в нормативната база е използвано наименование хидрометалургичен метод /подземно хидрометалургично
извличане/.
В рудника в с. Момино е извършван процеса на
извличане на урановата суровина като
обогатения разтвор се пренася по тръбопроводи в сорбционните
установки на рудника.
Процесът на извличане на урана от урановите рудни
находища протича под земната повърхност.
Техническата особеност, че част от сондажите
разположени на площадката технологично се изпълняват под наклон с цел извличане
на урановата суровина от т.нар. лещовидни рудни тела, при което наклона на
пробива /сондажа/ е насочен в посока обслужващите сградите на рудника, не
указва влияе на степента на йонизиращите лъчения на повърхността.
В сорбционните установки
на площадката на рудника, съставени от утаителни съдове и колони с йоннообменни
смоли се извършва концентрацията на
урановия разтвор и свързаните с това процеси на коагулиране, сепариране, сорбция и екстракция /десорбция/
с разтворители и йонообменни смоли.
След
процеса на излужване работните разтвори се утаяват в
открити утаители /басейни/ разположени на територията на предприятието и отстоящи на около 100-150 метра от административните и
битови сгради в с.Момино.
В процеса на технологична обработка и утаяване на
работните разтвори същите са източник на вредно въздействие, изразяващо се в
радиоактивно излъчване и изпарение на сярно-кисели аерозоли.
Към останалите бедни на уран разтвори се добавя
свежа сярна киселина и те се връщат в нагнетателните
сондажи за осъществяване на циркулация.
Контролът и внасянето на корекции в концентрацията
на извличащите урана разтвори се осъществява от химическата лаборатория за
промишлени разтвори и сорбционни смоли разположена на
площадката на рудника в непосредствена близост до административната и
обслужващи сгради.
Йонообменните смоли,
обогатени на уран, се обработват за обратното извличане на урана от тях /десорбция/. Получените разтвори се включват в процесите на
по-нататъшната обработка /химическо очистване и утаяване до разтвор с повишена
концентрация на U3О6 под формата на гъста течна
фаза /уранов концентрат, пулп/.
Подготовката за експедиция и транспорт на урановия
концентрат се извършва на площадката на с. Момино.
Извлечения обогатен на уран разтвор /пулп/ се товари
на автоцистерни от неръждаема стомана и се транспортира с автомобили към
заводите за хидрометалургична преработка намиращи се
Бухово и Елешница. От площадката в с. Момино са правени по 6-7 курса
дневно.
Процесите и дейностите в сорбционните
установки на рудника /сорбционен комплекс/ се
извършват над земната повърхност и протичането им е свързано с потенциална
опасност от въздействия на йонизиращи лъчения и аерозолни
изпарения, като последните са резултат от взаимодействието с концентрирана
сярната киселина, използвана за разтворител на урановите съединения.
Сорбционните установки на рудника в с. Момино са
били разположени на запад от административните и обслужващи сгради и са отстояли на разстояние не по-голямо от 100-150 метра. На
същото разстояние са били и най-близо разположените сондажи.
Не са налице данни на база които да се определи
каква е била степента и интензивността на радиоактивните лъчения в и около административната
сграда.
8.6.
При извършване на дейности по прекратяване на и ликвидация на уранодобива от месец 08.1992 г. /начална дата съгласно
графика в постановление № 163/ до 31.12.1996г. се извършват дейности по
техническа ликвидация на съоръженията пряко свързани с добива на уранови
съединения и последваща рекултивация на земята в добивните полета и прилежащите територии.
Дейностите са свързани с демонтаж и извличане на
съоръженията представляващи технически средства за добив и обработка на урановите
разтвори /сондажни тръби, тръбопроводи, гъвкави връзки, метални съоръжения,
вани и контейнери от неръждаема стомана/ и тяхното измерване, описване,
завеждане и съхранение /складиране/ за целите на счетоводната отчетност и
последващи дейности /бракуване, продажби/.
С
оглед особеностите на процеса на техническа ликвидация на дейностите по уранодобив и рекултивация на
замърсените добивни площи може да се приеме, че са
били налице вредни въздействия съизмерими с тези при активна добивна дейност.
8.7.
По делото е представен
Констативен протокол вх. № 3200-237 от 24.10.2011г. за извършена проверка на
издадени документи за пенсиониране от „Тракия-РМ“ ЕООД, гр. Пловдив за период
на проверка от 27.05.1976 г. до 11.07.1997г., относно оформен в трудова книжка
осигурителен стаж, във връзка с предложение, направено от осигурителя, за
зачитане на стажа по условията на втора категория по т. 61а от отм. ПКТП за
лицето В.Д.М. По данни в трудовата книжка г-жа М е работила като работник кухня
и помощник готвач към ДСО “Редки метали“, Рудник „Момино“ за времето от
27.05.1976 г. до 11.07.1997 г. и към МДП „Белозем“, с.Белозем за времето от
01.10.1991 г. до 11.07.1997 г. Цел на проверката е да се установи дали стола, в
който е работила жалбоподателката се намира на терена на рудник за добив и
преработка на радиоактивни вещества. /стр.198-199/
При проверката видно от приложените заповеди в
трудовото досие, местоработата на В.Г. Д.
е както следва:
- Заповед № 106 от 02.06.1976 г. издадена от ДСО
„Редки метали” РУ Рудоуправление „Орлов дол“, Рудник „Момино“ назначава В. на
длъжност „работник кухня”, при рудник „Момино“ с основна месечна заплата
съгласно щатна таблица № 36, пореден № 7 – не се чете лева. Допълнително
възнаграждение за: 10% за работа при трудни условия; считано от 27.05.1976 г.
/стр. 207/;
- Заповед № 893 от 15.03.1979 г. издадена от ДСО
„Редки метали” РУ „Октомври“, Рудник „Момино“, са изплатени разлики в основната
заплата на лицето на основание, че за периода от 01.08.1978 г. до 01.03.1979 г.
същата е изпълнявала длъжността „помощник майстор“ /стр. 208/;
- Заповед № 728 от 23.07.1979 г. издадена от ДСО
„Редки метали” РУ „Октомври“, Рудник „Момино“, преназначава В. от длъжност
„работник кухня” на длъжност „помощник готвач“, с основна месечна заплата не се
чете лева.
Допълнително възнаграждение за: 10% за работа при
трудни условия; считано от 27.05.1979 г. /стр. 209/;
- Заповед № 1434 от 04.12.1985 г. на основание член
22, ал. 1 от Постановление № 59 на Министерски съвет от 14 октомври 1985г.,
считано от 01.10.1985 г. на В. на длъжност „помощник готвач“ в рудник „Тракия“
– Работнически стол се определя индивидуална работна заплата не се чете лева. Допълнителните възнаграждения се запазват в
досега определените размери. /стр. 210/;
- Допълнителни споразумения към Трудов договор № 327
от 08.07.1993 г. и № 106 от 05.01.1995 г. от „Тракия РМ“ ЕООД, МДП с. Белозем,
на основание член 119 от КТ от 01.10.1985 г. не се променя местоработата на
лицето на длъжност „помощник готвач“ в минно добивно
предприятие /МДП/ Белозем – стол, работнически стол, запазват се допълнителните
възнаграждения за продължителна работа и условия на труд. /стр. 211-212/
- Заповед № 343 от 11.07.1979 г. издадена от „Тракия
РМ” ЕООД – МДП „Белозем“, с. Момино село, се прекратява трудовия договор на В.,
считано от 11.07.1997 г. /стр. 213/;
- В колективният трудов договор на ЕТД „Тракия-РМ”
ООД в сила от 01.04.1993 г., Приложение № 1 „Списък на длъжностите, имащи право
на допълнителен платен годишен отпуск за работа в среда на йонизиращи лъчения”,
Раздел ІІ – 10 работни дни, точка 1 „Всички останали работници и служители,
работещи на територията на минно-добивните
предприятия /рудници/.
- В колективният трудов договор на „Тракия-РМ” ЕООД
за 1996 г., Приложение № 1 „Списък на длъжностите, имащи право на допълнителен
платен годишен отпуск за работа в среда на йонизиращи лъчения”, Раздел ІІ – 10
работни дни, точка 1 „Всички останали работници и служители, работещи на
територията на минно-добивните предприятия /рудници/.
Въз основа на тези констатации и приложените по
делото документи вещото лице е дало заключение, че жалбоподателката е
получавала допълнително възнаграждение за работа при трудни условия /условия на труд/, т.е. налице са данни за получавани
допълнителни възнаграждения за работа във вредни условия /йонизираща среда/. В представените документи не са налице данни
за ползване на отпуск за вредност.
8.8. Със заповед № РД 08-05 от 10.04.1991 г. на основание
Постановление № 43 от 18 март 1991 г. на Министерския съвет за определяне
размера на вноските за социално осигуряване са определени размер на
осигурителните вноски по категории персонал съобразно труда за пенсиониране,
както следва:
- 50% върху брутните суми изплатени по трудово
възнаграждение за първа категория труд при изброяване на съответните трудови
длъжности;
- 45% върху брутните суми изплатени по трудово
възнаграждение за втора категория труд в която при изброяване на трудовите
длъжности на първите две места са посочени съответно главен счетоводител и
счетоводител.
- 35% - всички работници извършващи услуги.
/стр.128/
В УП-2 Изх. № 32-00-55 от 08.03.2011 г. издадено от
„Тракия РМ” ЕООД са посочени получените от лицето В.Г.Д. брутно трудово
възнаграждение за периода 01.01.1986 г. – 31.12.1988 г.
/03г. 00м. 00дни/ в размер на 8 049,23 лева.
При формиране на осигурителният доход са спазени
разпоредбите на чл. 111 от отменения ППЗП.
Осигурителният доход е начислен, изплатен и върху
него са начислявани и внесени
осигурителни вноски, чийто размер не е посочен.
Данните в УП-2 отговарят на тези в изплащателните
ведомости. /стр.12-13/
За периода преди 1991 г. възнаграждения и други
доходи от трудова дейност, върху които са изчислени и внесени осигурителните
вноски са посочени по елементите на възнаграждението, които участват при
формирането на съответния осигурителен доход, без да се прави рекапитулация на
сумите по размери /по периоди или общо, ако са включени едни и същи елементи/.
Осигурителните вноски за различните категории труд
са изготвяни по обобщени данни на база рекапитулация по платежните ведомости за
всички служители на предприятието.
Дължимите от осигурителя суми за осигурителни вноски
за отделните категории труд са превеждани в НОИ с платежните нареждания които
се съхраняват за период от 5 години.
Платежните ведомости съхранявани в „Тракия-РМ” ЕООД
са персонално индивидуализирани по отношение на изплатените суми за
индивидуално възнаграждение, но не и за процента или стойността на начислената
и внесена осигурителна вноска за съответния работник и/или служител в т.ч. и за
жалбоподателя В.Г.Д..
В материалите по делото не са налице данни, въз
основа на които може да се определи върху каква категория труд са извършени
осигурителни вноски от работодателя за периодите посочени в УП-3.
ІV. За правото:
9. Оспореният административен акт –
Решението на директора на ТП на НОИ гр. Пловдив, е постановен от материално компетентен
орган и в изискуемата от закона форма. Процесното разпореждане е издадено в
хода на административно производство, развило се на основание чл. 90 от КСО,
което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО
административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е
възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.
Изложеното
до тук обаче, не е в състояние да санира допуснатите в хода на
административната процедура съществени нарушения на
административно-производствените правила, съответно неточните фактически
констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи относно
приложението на материалния закон. В следващото изложение ще бъдат
конкретизирани съображенията за тези изводи.
10.
Противоположните становища, поддържани от страните в настоящото
производство, се отнасят до правилното приложение на материалния закон и
се концентрират във въпроса като каква
категория следва да бъде зачетен положеният от Д. труд на длъжност „касиер-калкулатор“,
„работник кухня“, „калкулатор“, „домакин и калкулатор“, „р-л кухня и
калкулатор“ през периода от 03.03.1976 г. до
17.08.1977 г. (01 г. 05 м. 14 дни) и от 01.09.1977 г. до 30.09.1994 г. (17 г.
01 м. 00 дни) при осигурител СО „Редки метали“ (за които Д. претендира втора категория
по т. 61а от ПКТП /отм./).
11. Настоящият съдебен състав намира, че категориите труд за
процесните периоди следва да бъдат зачетени така, както се претендират от
жалбоподателката.
При постановяване на оспорените
административни актове, органите на НОИ не са изследвали в пълнота приложимите
материалноправни норми, относими към спорния административноправен въпрос, с
оглед структурата на работодателя на жалбоподателката, специфичните условия на
труд и наличието на специална нормативна уредба относно работници,
инженерно-технически работници до началник на участък включително, заети в
обогатяването и преработката на радиоактивни руди и радиоактивни смоли.
12.
На първо място следва
да бъде съобразено, че с разпоредбата на т. 61а (в редакцията й от ДВ, бр. 49 от 1990
г.) от раздел втори на
ПКТП /отм./, действащ до 31.12.1999 г., е създаден преференциален режим за
пенсиониране на работещите в посочените в текстовете отрасли и дейности, а
именно работещите на територията на рудниците, хидрометалургичните
заводи и обектите за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества; водачи на моторни
превозни средства, работници и инженерно-технически работници от автосервизите,
автотранспортните и строителните поделения, работещи в условията на йонизиращи
лъчения, невключени в раздел първи. Работници,
служители, ИТР, заети в производството, организацията, контрола и ръководството
на технологичните процеси в обсега на йонизиращи лъчения и комбинирани
нерадиационни вредни въздействия в поделенията на Фирмата „Редки метали“,
включително Ремонтно-машиностроителния завод (РМЗ) и поделението за
материално-техническо снабдяване (товарно-разтоварна
база за руда и готов продукт). Органите на ХЕИ за Фирмата „Редки метали“ и
здравните служби, които контролират условията на труд в поделенията на Фирмата
„Редки метали“.
Няма спор, че жалбоподателката през
процесните периоди е работила в структурите на СО „Редки метали”. Впоследствие
и при фирмената организация, отделните обекти в държавното стопанско обединение
са били юридически обособени, а по-късно с влизане в сила на ТЗ през 1991 г. и преобразувани
като еднолични търговски дружества с държавно участие с Разпореждане № 22 от
23.09.1991 г. на Министерския съвет на РБ. По силата на това разпореждане (Приложение № 2) е създадено и дружеството-работодател
и осигурител на Д. - “ТРАКИЯ - РМ” ЕООД след 1991 г. с предмет на дейност: добив, обогатяване и преработка на радиоактивни, редкометални
и други минерални суровини, геоложки проучвания. В частност, касае се за уранодобивна дейност - производството на уранови
суровини и концентрати (арг.
чл. 1, ал. 1 и ал. 2 от Постановление № 163 на МС от 20.08.1992 г. за
прекратяване на дейността по добив на уран).
13. В случая обаче, релевантните факти и
обстоятелства за разрешаване на настоящия административноправен въпрос, не са
изследвани в пълнота от страна на органите на НОИ. До извод в обратната насока
не води и извършената проверка, обективирана в КП № КП-515-00439414/19.07.2018
г., доколкото същата е приключила със заключение, че поради възникнал пожар в
административната сграда на "Тракия РМ" ЕООД гр. Пловдив, при който голяма
част от архива е унищожена „… е
невъзможно извършване на проверка, относно удостоверяване на осигурителен стаж
и доход за лицето В.Г.Д. за периода от 01.09.1977 г. до 30.09.1994 г.“. До
идентичен извод, а именно, че „…няма
достатъчно категорични данни трудът да е положен при специфичните изисквания на
т. 61а от ПКТП (отм.).…“, е достигнал и Директорът на ТП на НОИ – Пловдив. Нито
в хода на административното производство по издаване на процесното разпореждане,
обаче, нито в хода на неговото административно обжалване е изследван характерът
и мястото на извършваната от жалбоподателката трудова дейност през процесните
периоди, отговаряща на заеманите от нея длъжности – „касиер-калкулатор“,
„работник кухня“, „калкулатор“, „домакин и калкулатор“, „р-л кухня и
калкулатор“ (така
както са вписани в трудовата й книжка),
с оглед преценка на категорията на този труд – ІІ или ІІІ. Това от своя страна
възпрепятства съда да извърши цялостна проверка за правилното определяне на
категорията труд, което в случая е от съществено значение за отпускане на
исканата от Д. лична пенсия за ОСВ.
Изложеното до тук налага да се приеме,
че административният орган в нарушение на чл. 35 от АПК не е изяснил фактите и
обстоятелствата от значение за случая, не е изпълнил задължението си по чл. 36,
ал. 1 от АПК да събере служебно всички доказателства, относими към конкретния казус,
вследствие на което е нарушил принципа за служебно начало, залегнал в чл. 9,
ал. 2 от АПК. Казано с други думи, административният орган не е събрал всички
доказателства (независимо
от обстоятелството дали е имал или не искане за това от заинтересованото лице), необходими за законосъобразно и
справедливо решаване на въпроса - предмет на производството.
В случая е нарушен и принципът на
„истинност“ възведен в чл. 7 АПК, тъй като административният орган не е изискал
сведения от неучастващи в производството лица, доколкото това очевидно е било нужно
за изясняване на съществени факти и обстоятелства (относно мястото и характера
на извършваната от жалбоподателката трудова дейност във връзка със
заеманите от нея длъжности „касиер-калкулатор“, „работник кухня“, „калкулатор“,
„домакин и калкулатор“, „р-л кухня и калкулатор“ през периода от 03.03.1976 г. до 17.08.1977 г. и от 01.09.1977 г. до
30.09.1994 г.) от значение за производството и те, с оглед събраните доказателства (относно
обстоятелството, че архивът на осигурителя е унищожен в резултат на пожар –
лист 81 и сл. по делото),
не е можело да бъдат установени по друг начин. Тази възможност е уредена в чл.
44, ал. 1 от АПК и тъй като съгласно чл. 7, ал. 3 от кодекса истината за фактите се
установява по реда и със средствата, предвидени в този кодекс, пенсионният
орган е бил длъжен да използва всички възможни процесуални средства,
включително и тези по чл. 44 АПК, предоставени му от процесуалния закон, за да
основе издадения от него акт на действителните факти от значение за случая.
Нещо, което в случая не е сторено.
14.
Ето защо, за
разрешаването на настоящия административноправен спор следва да бъде отчетен
фактът, че трудовите функции в предприятията за добив,
обогатяване и преработка на радиоактивни, редкометални и други минерални
суровини, очевидно са се осъществявали на трите
нива на организация (приложение
на ПМС № 163/1992 г.) –
участък, минно добивно предприятие (МДП), в
конкретния случай “ТРАКИЯ - РМ” ЕООД, съответно районно управление (преди преобразуването).
По делото липсват данни, които да
създават дори индиция, а още по-малко да обосноват извод, че е имало работници,
служители, ИТР, които да са осъществявали своята работна функция извън
конкретните обекти, където се е извършвала уранодобивната
дейност. Впрочем, административният орган е постановил процесния отказ, като е
счел, че липсват данни за условията, при които Д. е полагала осигурителния си
стаж, в т.ч. работила ли е същата в среда на йонизиращи лъчения, съответно на
територията на рудниците, хидрометалургичните заводи
и обектите за подземно хидрометалургично извличане за
добив и преработка на радиоактивни вещества. Не се твърди обаче, нито пък се
установява, че жалбоподателката е осъществявала трудовата си функция като „касиер-калкулатор“,
„работник кухня“, „калкулатор“, „домакин и калкулатор“, „р-л кухня и
калкулатор“ на работно място, извън обекта за добив на уранови суровини и
концентрати. Напротив, данните, съдържащи се в показанията на разпитаните по
делото свидетели, сочат точно обратното, а именно, че трудовите функции на
трите нива на организация на дейността по извличане на радиоактивните суровини,
са се осъществявали на територията на самите обекти и са били пряко свързани с
организацията, контрола и ръководството на тази дейност.
Разбира се, очевидно е, че степента на
досег с вредните за здравето вещества и лъчения при осъществяване на различните
трудови функции, е била различна по степен на трите нива от организацията,
контрола и ръководството на процеса. Явно на ниво участък, където е ставало
прякото извличане на радиоактивните метали, досегът с вредните
за здравето на човека вещества, е бил пряк, непосредствен и непрекъснат през
цялото осъществяване на трудовите функции. Логично при това положение се явява обстоятелството,
че за тези работници, ИТР до
началник участък включително, е предвидена специална категоризация по т. 4д от Постановление № 40 на МС от 23.08.1968 г. за
подобряване здравното състояние и трудоспособността на работниците от някои
тежки и вредни производства и стимулиране стабилизирането на работната сила (ПМС № 40/68 г.), според която
посочените лица добиват право на пенсия
за изслужено време и старост при възраст 45 години и трудов стаж 15 години, ако
са работили най-малко 7 и половина години в такива обекти.
На второто ниво на организация,
осъществяването на трудовите функции от работници и инженерно-технически
работници (включително и нормировчици, които без съмнение се включват в
категория ИТР) до ръководител (директор) включително в хидрометалургичното
производство за добив и преработка на радиоактивни вещества, макар и да не са
осъществявани непрекъснато на участъците и да не са свързани пряко с добива на
уранови суровини, изпълнението на трудовите функции е налагало такъв досег с
вредни вещества и радиоактивни метали, че в т. 2 от ПКТП /отм./ да се предвиди,
положеният от тях труд да бъде зачетен при условията на първа категория труд.
Най-сетне, влиянието на вредни
вещества и лъчения е било най-ниско по отношение на осъществяването на
трудовите функция на работниците и служителите на третото ниво на организация,
контрол и ръководство на „ТРАКИЯ - РМ“ ЕООД, съответно неговия предшественик.
Но все пак осъществяването на тези трудови функции по необходимост е налагало
досега до тази вредна за здравето среда, поради тази причина ПКТП /отм./ предвижда
за тази категория работещи, пенсионирането да се извършва при условията на т.
61а от ПКТП, т.е. при условията на втора категория труд.
Казано с други думи, за работата на
трите нива на организация в уранодобивната дейност
- производството на уранови
суровини и концентрати, са предвидени първа, съответно втора категория труд, но
не и трета. Както вече бе казано, осъществяването на трудовата функция на
участък, което изисква пряка, непосредствена и непрекъсната работа във вредна
среда (радиоактивни вещества и лъчени) обосновава категоризирането при
условията на ПМС 40/1968 г. /отм./. Осъществяването на трудовата функция на
второто ниво - МДП, макар да не изисква пряк, непосредствен и непрекъснат досег
с тази вредна среда, налага по необходимост периодичен досег с нея и то в
такава степен, че обосновава категоризирането в първа категория труд. Както се
посочи, на третото ниво на организация, където допирът до тази среда е
най-малък, но очевидно необходим за осъществяване на трудовата функция, категоризирането
се осъществява при условията на т. 61а от ПКТП /отм./. Не случайно последно
цитираната правна норма предвижда втора категория труд за всички работещи на територията на рудниците, хидрометалургичните
заводи и обектите за подземно хидрометалургично
извличане за добив и преработка на радиоактивни вещества, без да поставя
изискване за заеманата длъжност (готвач, шофьор, чистач, счетоводител и т.н.),
тъй като работещите на територията на посочените обекти, макар и да не са пряко
свързани с добива и преработката на радиоактивни вещества, няма как да бъдат
изолирани от радиоактивни и други вредни лъчения /в този
смисъл Решение № 6180/09.05.2014 г.,
постановено по адм. дело № 1993 по описа за 2012 г. на ВАС, Решение № 12289 от
10.05.2012 г. постановено по адм. дело № 3983 по описа за 2012 г. на ВАС,
Решение № 15265/12.12.2017 г., постановено по адм.
дело № 11699/2016 г. по описа на ВАС и др./
15. От показанията на разпитаните по
делото свидетели, които съдът възприема като непротиворечиви и съответстващи на
данните по делото (трудова
книжка – лист 64 и сл., скица на рудник Момино – лист 202, Констативен протокол
от 24.10.2011 г. съставен по повод извършена документална проверка относно
положения стаж от лице с инициали В.Д.М., на длъжност „работник кухня и помощник готвач към ДСО „Редки метали“, Рудник
Момино, за времето от 27.05.1976 г. до 30.09.1991 г.“, и приложенията към
КП – лист 198 и сл.), се
установява, че Д. е изпълнявала своите трудови функции в работническия стол,
който се е намирал на територията на Рудник Момино и е обслужвал всички лица, работещи
на неговата територия, че столът е бил на 20 метра от административната сграда,
а сорбцията, където се извличал уранът - на 500-600 метра. Установява се също
така и че камионите с натоварената уранова суровина са минавали в
непосредствена близост до сградата на стола.
Действително
според разпоредбата на чл. 104, ал. 10 от КСО категорията труд, както и дейността по чл. 69 и 69а не
могат да се доказват със свидетелски показания, като не се допускат свидетелски
показания и за установяване на условията на труд и на заеманата длъжност,
когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането
му.
В
случая обаче са налице писмени доказателства, които са издадени от работодателя/осигурителя,
при който е положен трудът – на първо място трудовата книжка на Д., чиято материална доказателствена сила
като официален документ по смисъла на чл. 347 от КТ, не бе оборена и на второ
място - удостоверение обр. УП-2 от 08.03.2011 г., от които безспорно се установява,
че за спорния период същата е работила на процесните длъжности в сферата на уранодобива.
Отделно
от това, цитираната разпоредба не съдържа забрана за установяване на естеството
на изпълняваните трудови функции и на условията на труда в случаи, когато
писмените доказателства, установяващи тези обстоятелства са унищожени от
непреодолима сила (т.е.
от непредвидени или непредотвратими събития от извънреден характер, какъвто е
настоящия случай).
16.
В горния смисъл е и
приетата по делото съдебна експертиза, която изцяло се възприема от съда като
обективно и компетентно изготвена, въвеждаща в процеса с необходимата пълнота
релевантни за разрешаването на настоящия административноправен спор факти и
обстоятелства. Вещото лице след запознаване с наличните по делото доказателства
и извършена проверка на място на територията на бившето уранодобивно
предприятие на територията на с. Момино село, е дало заключение, че сорбционните установки на рудника в с. Момино са били
разположени на запад от административните и обслужващи сгради и са отстояли на разстояние не по-голямо от 100-150 метра. На
същото разстояние са били и най-близо разположените сондажи. Посочено е в
тази връзка, че процесите и дейностите в сорбционните
установки на рудника /сорбционен комплекс/ се извършват
над земната повърхност и протичането им е свързано с потенциална опасност от
въздействия на йонизиращи лъчения и аерозолни
изпарения, като последните са резултат от взаимодействието с концентрирана
сярна киселина, използвана за разтворител на урановите съединения.
Все в тази насока, вещото лице е формирало
извод, че с оглед особеностите на процеса на техническа ликвидация на
дейностите по уранодобив от месец 08.1992 г. (начална
дата съгласно графика в постановление № 163) до 31.12.1996 г. и рекултивация на замърсените добивни
площи може да се приеме, че са били
налице вредни въздействия съизмерими с тези при активна добивна
дейност.
Дадено и
заключение, че жалбоподателката е получавала допълнително възнаграждение за
работа при трудни условия на труд, т.е. налице са данни за получавани
допълнителни възнаграждения за работа във вредни условия /йонизираща среда/. Действително,
вещото лице е основало
своите изводи въз основа на представени документи (Констативен протокол
вх. № 3200-237 от 24.10.2011 г. и приложенията към него – лист 198 и сл.), част от трудовите досиета на друго
лице, но това лице е осъществявало трудовите си функции на същата длъжности при
същия осигурител, поради което няма пречка, обсъжданите документи да не бъдат
съобразени и при категоризирането на труда на Д. положен на длъжностите
„касиер-калкулатор“, „работник кухня“, „калкулатор“, „домакин и калкулатор“,
„р-л кухня и калкулатор“ през периода от 03.03.1976
г. до 17.08.1977 г. и от 01.09.1977 г. до 30.09.1994 г. при осигурителя СО
„Редки метали“, още повече, че както многократно се посочи, към настоящия
момент архивът на осигурителя е унищожен при форсмажорни обстоятелства (пожар).
17. За пълнота
следва да се добави, че
невъзможността да бъде извършена съответната проверка (поради унищожаване на архива вследствие на възникналия пожар), не може да
послужи като основание за незачитане на процесния стаж, при положение, че
жалбоподателката разполага с надлежно съставена и заверена трудова книжка, с
надлежно вписан стаж от работодателя й. Все в тази насока следва да се посочи, че внасянето на
съмнения относно положения от нея трудов стаж, обосновано с действия на
осигурителя, за които не може да се ангажира отговорността й, само по себе си
не е достатъчно, за да се откаже заявеното от Д. право на пенсия. Още повече,
че административният акт не може да почива на предположения, а на конкретно
установени факти и обстоятелства. В този смисъл обосноваването на изводи със
липсата на „…достатъчно категорични данни
трудът да е положен при специфичните изисквания на т. 61а от ПКТП (отм.).…“
е в разрез с посочения по-горе принципа за „истинност“ залегнал в чл. 7, ал. 1
от АПК, според който, каза се, административните актове се основават на
действителните (а не на предполагаемите) факти от значение за случая.
В
подкрепа на изложеното е и разпоредбата на чл. 40, ал. 1
от НПОС,
в която е предвидено, че осигурителният стаж се установява с трудови, служебни
и осигурителни книжки, с документ по утвърден образец, издаден от осигурителя и
с данните по чл. 5, ал. 4,
т. 1 от КСО,
а според ал. 3 на същия член, документите по ал. 1 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни
документи и договори за възлагане на труд, а в случаите, когато такива
липсват или в тях не са направените нужните отразявания, трудовите книжки са доказателство за установяването не само на трудовия
стаж, но и на заеманите от работника длъжности.
При
това положение, представената от Д. на пенсионния орган трудова книжка, чиято материалната доказателствена сила като официален документ по смисъла
на чл. 347
от КТ,
не е оборена по съответния ред, е годно и достатъчно доказателство за
направените в нея отразявания.
18. При това положение, крайният извод на
съда е, че положеният от Д. труд на длъжност „касиер-калкулатор“, „работник
кухня“, „калкулатор“, „домакин и калкулатор“, „р-л кухня и калкулатор“ през
периода от 03.03.1976 г. до 17.08.1977 г. и от
01.09.1977 г. до 30.09.1994 г. при осигурител СО „Редки метали“ („ТРАКИЯ - РМ“
ЕООД), следва да бъде зачетен като такъв от втора категория по т. 61а от ПКТП
/отм./.
Изложеното до тук, не е съобразено от горестоящия в йерархията
административен орган при постановяване на обжалваното в настоящото
производство решение, което е довело до неправилната му преценка за законосъобразност на оспореното
пред него разпореждане.
19.
Това има за последица
незаконосъобразност на оспореното Решение № 2153-15-186/27.09.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № № **********
Протокол № 2140-15-573/09.08.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ – Пловдив. Те ще следва да
бъдат отменени. На основание чл. 173, ал. 2 от АПК делото следва да бъде
изпратено като преписка на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО при ТП
на НОИ - гр. Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-3051/02.07.2018 г. по описа
на ТП на НОИ гр. Пловдив, подадено от В.Г.Д., при съблюдаване на дадените с
настоящото решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
V.
За разноските:
20. При посочения изход на спора, на
основание чл. 120, ал. 2 от КСО, на жалбоподателката се дължат извършените
разноски по производството. Те се констатираха в размер на 950 лв., представляващи
заплатените депозит за вещо лице и възнаграждение за
един адвокат.
Предвид горното и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК, Пловдивският
административен съд, ІІ отделение, ХVІІ състав
Р Е Ш И
:
ОТМЕНЯ Решение № 2153-15-186/27.09.2018 г. на
Директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него Разпореждане № № **********
Протокол № 2140-15-573/09.08.2018 г. на Ръководителя на пенсионното осигуряване
в ТП на НОИ – Пловдив.
ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице по чл. 98, ал.
1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване при ТП на
НОИ - Пловдив за ново произнасяне по заявление за отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст вх. № 2113-15-1322/10.04.2018 г. по описа на ТП на
НОИ - Пловдив, подадено от В.Г.Д., при съблюдаване на дадените с настоящото
решение указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА Националния осигурителен институт да
заплати на В.Г.Д., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 950 лв.,
представляваща
заплатените депозит за вещо лице и възнаграждение за
един адвокат.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: