М
О Т И В И по НОХД № 2354/2010 г. по описа на ПлРС:
Обвинението е против В. *** Н. ***, за престъпление по чл.152 ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 от НК, за това че:
на 09.08.2003 г. в покрайнините на с.Каменец,
обл. Плевенска се съвъкупил с 14-годишната
М.Д.В. ***, като я принудил към това със сила и заплашване.
Обвинението е против И.И.И. ***, за престъпление по чл.152 ал.2, т.1 вр.ал.1, т.2 от НК, за
това че:
на 09.08.2003 г. в покрайнините на
с.Каменец, обл. Плевенска се съвъкупил с 14-годишната М.Д.В. ***, като я принудил към това със сила
и заплашване.
Представителят на Районна прокуратура – гр. Плевен
поддържа изцяло така повдигнатите срещу подсъдимите В.Н.Н. и И.И.И. обвинения.
Счита същите за доказани въз основа на всички събрани в хода на досъдебно
производство и съдебното следствие доказателства. Пледира съдът да признае
подсъдимите В.Н.Н. и И.И.И. за виновни и
им наложи наказания в размер на седем години лишаване от свобода, което да бъде
изтърпяно от двамата подсъдими при първоначален строг режим като, гражданските искове
предявени от пострадалата срещу подсъдимите да бъдат уважени изцяло.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск предявен от М.Д.В. против подсъдимия В.Н.Н. за
сумата от петнадесет хиляди лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
деянието предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 09.08.2003г. до окончателното изплащане на тази сума.
Съдът е приел за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск предявен от М.Д.В. против подсъдимия И.И.И. за
сумата от петнадесет хиляди лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
деянието предмет на обвинението, ведно със законната лихва от датата на
увреждането – 09.08.2003г. до окончателното изплащане на тази сума.
М.Д. В. е
конституирана и като граждански ищец и частен обвинител.
Подсъдимият В.Н.Н.
не се явява в съдебно заседание, същият е обявен за местно и
общодържавно издирване с телеграма № 33291/31.07.2006 г. на ГД “Криминална
полиция” и към момента на приключване на делото същият не е локализиран на
територията на страната. По отношение на него делото протича по реда на чл.
269, ал. 3, т. 2, т. 4, б. “а” от НК.
Подсъдимият И.И.И. се явява лично в съдебно заседание,
разбира обвинението, не се признава за виновен, потвърждава обясненията си
дадени пред съдия Д. *** по НОХД № 486/2004 г. по описа на ПлРС, прочетени на
основание чл. 279, ал. 1, т. 4 от НПК след разпита на всички свидетели в
последното съдебно заседание по делото, отрича да е извършил престъплението, в
което е обвинен иска да бъде оправдан.
Адвокат А.С. *** е назначена за служебен защитник на подсъдимия В.Н.Н., същата счита че обвинението срещу
подзащитния й Н. не е доказано и моли съда да постанови оправдателна
присъда.
Адвокат *** от АК - Плевен, защитник на подсъдимия И.И.И.,
счита че обвинението срещу подсъдимия И.И. не е доказано и моли съдът да
постанови оправдателна присъда.
Съдът като прецени
обясненията на подсъдимия И., показанията на гражданския ищец М.В.,
показанията на разпитаните свидетели, М.В., Ц.С., Д.В., В.Н., Г.В., С.О., Е.А.,
С.Я., В.А., М.Т., В.А., показанията на св. Е.А., дадени пред съдия *** и пред
съдия Д. *** и прочетени в съдебно заседание на основание чл. 281, ал. 1, т. 5
от НПК, протокол за акушеро-гинекологично освидетелстване на М.В., протокол за
съдебно-медицинско освидетелстване на М.В., заключението на ВЛ по назначената
съдебно-медицинска експертиза както и
представените по досъдебно производство № С-373/2003 г. по описа на Районна
прокуратура - Плевен писмени доказателства, намира за установено следното:
Подсъдимият В.Н.Н. и свидетелят Е.А. се познавали и на
08.08.2003 г. в с. Каменец, обл. Плевен чиито жители са, се срещнали и решили
да отидат в с.Борислав. За да се придвижат до там използвали автомобил собственост на свидетеля
Е. А. марка “Пежо”, като колата
управлявал подсъдимият В.Н..*** и на централната улица видели свидетелката С.Я.,
която познавали. Подсъдимият Н. спрял
колата, дръпнал настрани свидетелката Я. и я заплашил, че ако не се качи в
колата ще я вкара в багажника. Като чула заплахата свидетелката Я. се уплашила
и въпреки нежеланието си се качила в колата. Когато тръгнали В.Н. и казал, че ще отидат да вземат свидетелката М.В.
***. Свидетелките Я. и В. се познавали и били в приятелски отношения. По това
време свидетелката М.В. била с познати в
заведение в центъра на с. Летница и
към 22.00 ч. като видяла, че на входа се появила свидетелката Я. решила
да излезе и да я види. В този момент до нея спряла кола, в която седели
подсъдимият В.Н. и свидетелят Е. А..
Подсъдимият В.Н. слязъл от колата, хванал за ръката свидетелката М.В. и
започнал да я бута към колата, като междувременно отворил предната дясна врата
и накарал уплашената свидетелка М.В. да
седне на седалката до шофьора. След това
подсъдимият В.Н. седнал в колата и я подкарал
в неизвестна посока. Свидетелката
М.В. попитала къде отиват, но присъстващите не
отговорили. Накрая подсъдимият В.И.
и казал, че ще се поразходят малко, от което
уплашената свидетелка М.В. още-повече се притеснила и започнала да моли В.Н. да спре колата за
да слезе, но той не и обърнал внимание и
продължил да кара. Докато пътували по телефона се обадил подсъдимият И.И.
и казал, че са се събрали в къщата му да
се черпят и поканил подсъдимия В.Н. и
свидетеля Е.А. да отидат и те при тях. След
известно време подсъдимият Н. и останалите пътуващи в автомобила
пристигнали в с. Каменец и спрели пред къщата на подсъдимия И.И.. Всички слезли
от колата. Там заварили подсъдимия И.И.,
свидетелката М.Т., с която живеел на семейни начала и техните деца. Те били
седнали около масата и се черпели на
поляната пред къщата. Домакините поканили новопристигналите и им предложили да
се почерпят и те. Всички седнали и започнали да се черпят, танцуват и
говорят. Свидетелката М.В. не се включила във веселбата и многократно казвала, че не иска да остава повече и помолила подсъдимия В.Н. ***. Той не обръщал внимание на думите на св. В. и едва
след като тя се разплакала й казал да се качи в колата, за да я върне у дома й.
Свидетелката М. В. повярвала на думите му и двамата се качили в колата.
Първоначално тръгнали в посока с. Одърне, но след време подсъдимият В.Н. сменил
посоката и се насочил към с. Каменец. Като
наближили покрайнините на селото в близост до гората подсъдимият В.Н. спрял колата и казал на В.,
че иска да осъществи полов акт с нея.
Заплашил, че няма да я пусне докато не
осъществи намерението си, също да не чака помощ, защото няма кой да и помогне по това време. Заплашил, че ако не
стои мирно ще й нанесе побой. Тогава М.В.
започнала да моли В.Н. да я остави и се задърпала безуспешно. Това не
разколебало подсъдимия В.Н. и той преминал
към осъществяване на намисленото.
Първоначално повдигнал полата на
момичето, отместил бельото й така,че да може да осъществи полов акт.
Използвайки физическото си надмощие и сила свалил свидетелката М.В. по гръб и събул панталоните и бельото си. След това легнал върху момичето, със сила
разтворил краката й и въпреки съпротивляването на
свидетелката М.В. осъществил полов акт
без да еякулира в нея. След това В.Н. запалил колата и казал, че ще се
върнат в с. Каменец да вземат свидетелката С.Я., след което щял да ги закара по домовете им. Като пристигнали
пред къщата на подсъдимия И.И. там вече нямало никой и продължили към центъра на
селото, където срещнали свидетеля Е.А., който
се качил в колата и заедно тръгнали към с. Борислав и с. Одърне и накрая
се върнали към с. Каменец. По пътя бензинът в колата свършил и се наложило свидетелката М.В., свидетелят Е.А.
и подсъдимият В.Н. да продължат пеша към селото като по пътя били настигнати от
подсъдимия И.И., който карал л.а марка “Мерцедес”. Подсъдимият В.Н. дръпнал
свидетелката М.В. да се качи в колата и казал, че ще я закарат у дома й. Те се
качили в колата управлявана от
подсъдимия И.И.,***. Като стигнали до
къщата му спрял, за да слезе подсъдимият
В.Н. и продължил по пътя в посока края на
селото. Когато потеглил свидетелката М.В. направила опит да скочи от колата,
като отворила вратата, но подсъдимият И.И. я дръпнал, като я предупредил да не се прави на интересна и да се укроти, защото в
противен случай ще я пребие. М.В. започнала да го моли да не й прави нищо, но
след като спрели в по крайните на с. Каменец И.И. свалил облегалката на седалката на свидетелката М.В. и си събул панталоните. В този момент се
появил подсъдимият В.Н., отворил предната врата от страната на свидетелката М.В.
и й се развикал да се съблича. Свидетелката В. първоначално отказала, но след
като подсъдимият В.Н. започнал да я
дърпа, тя се съблякла. Тогава
подсъдимият В.Н. влязъл и седнал на
задната седалка на колата, постоял
малко след което заминал някъде. След
като останали сами подсъдимият И.И. притиснал свидетелката М.В. към седалката,
повдигнал полата й издърпал и свалил бельото й, със сила разтворил краката й, и
въпреки, че свидетелката М.В. се съпротивлявала като блъскала с длани по тялото
му и молила да спре, той осъществил полов акт
без да еякулира в нея. След това
подсъдимият И.И. накарал свидетелката М.В. да се облече и заедно свърналия се
подсъдим В.Н. ***. Докато пътували
свидетелката М.В. се свила на седалката и само попитала дали вече ще я
закарат в къщи. Подсъдимият И.И. казал,че ще я закарат, но да не казва на никой,
за това което се е случило, защото ще я намерят и ще я убият. Подсъдимите И. и Н.
оставили свидетелката М.В. *** и тя се прибрала в къщата на баща си. Когато той
се върнал от работа свидетелката М.В. му разказала какво е станало, след което
рано сутринта на 09.08.2003 г. я изпратил да се прибира за гр. Ловеч. Като се
прибрала свидетелката М.В. заварила брат
си свидетелят Г.В. и му разказала какво й се е случило. Притеснен свидетелят Г.В.
се обадил на майка им, която била заминала
за с. Борислав, за да прибере
свидетелката М.В. от баба й където била на гости. След като разбрала за случилото
се веднага се върнала в гр. Ловеч и заедно със свидетелката М.В. отишли в
полицията, където свидетелката М.В. била разпитана от следовател във връзка със
случая и била освидетелствана.
Така изложената и възприета от
съда фактическа обстановка се установява отчасти от обясненията на подсъдимия И.И., показанията на
гражданския ищец и частен обвинител М.В., показанията на разпитаните свидетели Ц.С.,
Д.В., В.Н., Г.В., С.О., С.Я., В.А., М.Т., В.Н., Е.А. - приобщени към
доказателствения материал по реда на чл. 281, ал. 1, т. 5 от НПК, Протокол за
акушеро-гинекологично освидетелстване на М.В., Протокол за съдебно-медицинско
освидетелстване на М.В., заключението на вещото лице по постановената
съдебно-медицинска експертиза.
Подсъдимият И.И.
в обясненията си дадени в съдебно заседание не
признава вината си, твърди че не
е извършил деянието, за което е предаден на съд. Оправдава действията на
подсъдимия В.Н. по отношение на пострадалата, като твърди че двамата са се
познавали отдавна и са имали
намерение да се оженят. Тези твърдения
съдът не кредитира, тъй като в хода на
съдебното следствие се установява, че пострадалата е познавала В.Н., но между
тях никога не е имало близки отношения. Същото
се потвърждава от показанията на свидетелката С.Я. и свидетелят Г.В.,
които като обективни и кореспондиращи с останалите писмени и гласни доказателства
се кредитират от съда. Показанията на свидетелката Я., дадени във хода на
съдебното следствие първоначално са твърде противоречиви, като в началото
същата твърди, че пострадалата В. се е качила съвсем нормално в колата, а след
това твърди, че е била принудена да се качи, затова съдът отчасти
кредитира нейните показания дадени пред настоящият съдебен състав и
изцяло приобщените такива след прочитането им по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2,
пр. 2 от НПК. В посочените показания се установява също, че известно време
преди инцидента свидетелката М.В. е
споделила със свидетелката С.Я., че се
страхува от подсъдимия В.Н. и не иска да ходи с него.
От показанията на гражданския ищец и частен обвинител М.В.
се установява, че е била принудена със
сила да влезе в колата и закарана против волята й в дома на подсъдимия И.И..
Същото се установява от показанията на свидетелката С.Я. която сочи, че докато
пътували към с. Каменец свидетелката М.В. е казвала на подсъдимия В.Н., че не
иска да ходи никъде и иска да се прибере в къщи. Съдът кредитира показанията на
свидетелката С.Я. в частта, в която се установява какви са били взаимоотношенията
между подсъдимия В.Н. и свидетелката М.В..
Съдът кредитира показанията на свидетелката С.Я. в частта, в която твърди, че
пострадалата е била лишена от
възможността свободно да се движи в пространството и ръководи постъпките си съобразно волята си
като насила /дърпане и бутане/ е била
принудена да влезе в колата, управлявана от подсъдимия В.Н., който затворил
вратата и привел автомобила в движение. Същото е в унисон и кореспондира с
дадените показания от пострадалата, в които се установява, че още в този момент
тя е била притеснена, а видно от
показанията на свидетелката С.Я. е, че пострадалата е имала изплашен вид. Съдът кредитира показанията на свидетелката С.Я. в
частта, в която се установява, че за разлика от останалите свидетелката М.В. не
е вземала участие във веселието и в разговорите на компанията, напротив
пострадалата е изпитвала страх и искала да се прибира. Това тя споделила,
когато двете със свидетелката С.Я.
отишли до тоалетната. Съдът кредитира показанията на свидетелката С.Я. в
частта, в която твърди, че около полунощ
свидетелката М.В. се разплакала и казала, че иска да си ходи, след което
подсъдимият В.Н. станал и двамата се
качили в колата.
Съдът не
кредитира показанията на свидетеля Е.А. в частта, в която твърди, че свидетелката М.В. доброволно е влязла в
автомбила и е изявила желание да отиде в
с.Каменец. Съдът счита, че дадените от
свидетеля показания в съдебно заседание пред съдия *** и пред съдия Д. *** и
прочетени от настоящия съдебен състав на основание чл. 281, ал. 1, т. 5 то НПК са противоречиви и взаимно отричащи се, поради
което не следва да ги цени като обективни и безпристрастни, както и поради това,
че показанията на свидетеля не кореспондират
със събрания доказателствен
материал.
Съдът не кредитира показанията на свидетелката М.Т. в
частта в която установява каква е била фактическата обстановка по време на
вечерта. Съдът намира, че св. М.Т. не е
незаинтересована от изхода на делото предвид близките отношения с подсъдимия И.И.,
с когото съжителстват заедно и от когото има две деца. Обратното – свидетелката Т. има мотив да пресъздава
несъответна на действителната фактическа обстановка, с оглед избягване
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия И.И.. Така
направените констатации обосноваващи извода на съдът да
не кредитира показанията на свидетелката М.Т. се
потвърждават и от показанията на същата
свидетелка и от обяснения на подсъдимия И.И.
в частта, в която се установява, че посочената свидетелка не е могла да възприеме и пресъздаде правилно
фактическата обстановка, тъй като не е присъствала през цялото време. От
показанията на свидетелката М.Т. и обясненията на подсъдимия И.И., които съдът
в тази им част кредитира като достоверни и обективни се установява, че
свидетелката *** е влязла за известно
време в къщата, сложила е децата да спят и след като е излязла подсъдимият В.И. и свидетелката М.В.
вече били тръгнали.
От показанията на свидетелката М.В. се установява,
че тя и подсъдимият В.Н. са се качили в
колата на свидетеля Е.А. ***. По пътя
подсъдимият В.Н. сменил посоката
на движение и тръгнал към с.Каменец. В покрайнините
на селото спрял колата и казал на свидетелката М.В., че иска да осъществи полов акт с нея и я заплашил, че няма да я пусне докато не
осъществи намерението си. Заплашил, че ако не стои мирно ще и нанесе побой. Свидетелката М.В. започнала да моли подсъдимия
В.Н. да я остави, като се задърпала безуспешно. Това не променило намерението
на подсъдимия В.Н., който повдигнал полата на момичето и отместил бельото й
така, че да може да осъществи полов акт. Свидетелката твърди, че използвайки
физическото си надмощие и сила, подсъдимият Н. я е свалил по гръб, събул
си панталоните и бельото си, след което
легнал върху момичето, със сила разтворил краката й и въпреки съпротивата
на свидетелката осъществил полов акт с
нея без да еякулира в нея. От показанията на свидетелката М.В. се установява, че по-късно през същата нощ, когато била в колата на подсъдимия И.И.
той я принудил да осъществи полов акт с него, като я притиснал към седалката,
повдигнал полата й, издърпал и свалил бельото, със сила разтворил краката й и
въпреки оказаната съпротива, изразяваща се в блъскане с длани по тялото и молби
да спре, осъществил полов акт с нея без да еякулира в нея. Показанията на
свидетелката М.В. за насилствено
осъществен полов акт се подкрепят от протокола
за освидетелстване на лице и заключението на експертизата, според което
след извършения гинекологичен преглед се установява зачервяване на лигавицата в предверието на
влагалището в неговата задна част – там, където се събират срамните устни и
задния полюс - към ануса, прясно разкъсване на девствената ципа, не са намерени
сперматозоиди във влагалищното съдържимо. При прегледа не е установена сперма,
поради което не е направено изследване на сперматозоиди. Съдът счита, че от показанията на свидетелката В. и свидетелката
*** О. извършила освидетелстването на пострадалата , приобщено по реда на чл. 283 от НПК е, че не
може да се говори за доброволно
осъществен полов акт от пострадалата, както се поддържа от подсъдимият И.И..
Същото се установява и от заключението на ВЛ от извършената съдебно-медицинска
експертиза, от което е видно че от
наличните данни може да се направи извода, че на 09.08.2003 г. по време на
прегледа извършен при освидетелстването на свидетелката М.В. е имало прясно
разкъсване на девствената ципа. Това разкъсване както и зачервяването на т.н.
“задна комисура ” са белези за наскоро извършено полово сношение т.е. находките могат да се получат по начин
и време така, както са съобщени от пострадалата - полов акт или полови актове в
посоченото от нея време. Според ВЛ липсата на травматични увреди на други
места, позволяват да се приеме, че не е имало силни удари с ръце или други
предмети или блъскане с предмети и на пострадалата са причинени болки и
страдания. Съдът приема като годно доказателство заключението на експерта,
което не е оспорено и е прието от страните, тъй като намира същото за вярно и
компетентно.
Обвинението е повдигнато за това, че всеки един от
подсъдимите в непродължителен период от време се е съвъкупил с 14-годишната М.В.,
като я принудили към това със сили или заплашване -престъпление по чл. 152, ал.
2, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 от НК. В тази си форма деянието е двуактно, като субектът принуждава
пострадалата към съвъкупление, използвайки
сила и заплашване. Липсата на съгласие от пострадалата е това,
което е мотивирало подсъдимите да
използват сила или заплашване, за да сломят нейната съпротива. Така
изпълнителното деяние съдържа упражняването на принудата с цел да се извърши съвъкупление. Използването
на сила може да се осъществи както чрез физическо въздействие върху
пострадалата, така и чрез поставянето и в такова положение, при което тя, като
не намира друг изход се съвъкуплява с дееца, въпреки вътрешното си несъгласие. Съществен елемент
от състава на изнасилване е съдържанието на волята на жертвата - липсата на
съгласие. Съдът приема, че
установеното в протокола за освидетелстване
липса на травматични увреждания не следва да води до извода, че е налице
доброволно осъществен полов акт както твърдят подсъдимите. Напротив от
показанията на свидетелката М.В. се установява тъкмо това което е установено, а
именно упражнена по отношение на нея принуда проявена
като психическо насилие и по-лека
степен като физическо такова.
Убеждението на съда, воден от доказателствата по делото и правилата на
житейската логика е, че с отправените вербални заплахи за побой, дърпане и
притискане към облегалката на седалката
подсъдимите са целяли сломяване
на съпротивата й. Съдът счита, че с оглед
крехката възраст /наскоро навършени 14 години/, физическото и
емоционално състояние на пострадалата от логически и обективна гледна точка не
се е налагало подсъдимите да използват
по-голяма физическа сила, за да
сломят нейната съпротива.
Съдът счита, показанията на свидетелката М. ***,
дадени по време на съдебното следствие за достоверни, тъй като са
последователни и отразяват една фактическа обстановка установена в последствие
и с показанията на свидетелите С.Я., Г.В., Ц.С., Д.В., В.Н., и В.А.. От техните показания се установява
физическото и емоционално състояние на В., след случилото й се - пострадалата
се променила, направила е опит да се самоубие, затворила се е в себе си,
сменила е училището, в което е учила, престанала да ходи на село и ограничила
контактите с приятелите си. Споделяла, след случилото се ,че не иска да има връзки с
момчета. Свидетелите Д.В., Г.В., С.Я. , В.Н. и В.А. непосредствено са възприели
от пострадалата разказа за случилото се и лично са установили емоционалното и
физическо състояние на пострадалата. От показанията на майката, бащата и
бабата на свидетелката М.В., свидетелят В.Н.,
Г.Д., В.А. , се установява психическото състояние на свидетелката М.В. след
преживяното и последвалия й опит за
самоубийство. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, защото не
са противоречиви, кореспондират помежду си и с показанията на М.В. и
съответстват на заключението на съдебно-медицинската експертиза относно
физическото състояние на пострадалата.
От показанията на останалите свидетели Е.А., М.Т.,
подс. И.И. и отчасти показанията на свид. С.Я. се установяват факти неотносими
към предмета на доказване по настоящето дело, а именно поведението на
пострадалата, степента в която е употребила алкохол, отношенията и с подсъдимия
преди изнасилването, като следва да се подчертае, че „така установените”
отношения не могат да се считат за достоверни, тъй като показанията на
свидетелите са в известна степен противоречиви. Тези противоречия съдът не
стича за необходимо да изяснява, тъй
като не внасят светлина към конкретното обвинение за престъпление по чл. 152 от НК, което може да бъде извършено дори и при наличието на предишни интимни
отношения между пострадалата и подсъдимите, ако половия акт е извършен чрез
употреба на сила или заплашване, като в този смисъл е константната съдебна
практика на ВКС–Р 547-86-ІІ.
С оглед на тези доказателства по
делото съдът счита за несъмнено доказани обвиненията по отношение на подсъдимите В.Н. и И.И..
Съдът счита, че с обясненията си подсъдимият И.И.
изгражда своя защитна позиция, която противоречи на останалите доказателства по
делото, още повече че съгласно разпоредбата на чл.55 от НПК не е задължен да
говори истината. Твърдението му, че подсъдимият В.Н. е осъществил
доброволен полов акт с пострадалата не кореспондират със събрания по
делото доказателствен материал, а защитната теза на подсъдимия И.И. за извършеното от подсъдимия В.И.
изградена
върху твърдението му за намерение за женитба със
свидетелката М.В. е наивна и не се подкрепя от конкретните негови действия
спрямо свидетелката.
Въз основа на тези доказателства съдът счита, че не
съществува съмнение, че подсъдимите И.Н. и В.И. - всеки по отделно е осъществил по насилствен начин полов акт
със свидетелката М.В..
При така изложената фактическа обстановка, съдът счита
за установено от правна страна, че с деянието си подсъдимият В.Н. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1,
вр. ал. 1, т. 2 от НК като на 09.08.2003 г. в покрайнините на с.Каменец, обл.
Плевен, се съвкупил с М.Д.В. ***, като я принудил към това със сила и
заплашване.
При така изложената фактическа обстановка, съдът счита за установено от
правна страна,че с деянието си подсъдимият И.И. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,
т. 2 от НК като на 09.08.2003 г. в покрайнините на с.Каменец, обл. Плевен, се
съвъкупил с *** Д.В. ***, като я
принудил към това със сила и заплашване.
От обективна и субективна страна са налице всички
признаци на посочения престъпен състав.
Деянието е извършено от подсъдимия В. *** Н. при пряк
умисъл като е съзнавал, че свидетелката М.В. не е съгласна да се съвъкупи с
него, съзнавал е принудителния характер
на употребеното насилие /физическо и психическо/ и целял
и искал чрез него да сломи
съпротивата й за да извърши полов акт с нея.
Подбуда за извършване на престъплението е незачитане
на телесната и в частност половата неприкосновеност на личността, липса на
морал и задръжки.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия В.Н. за извършеното
от него престъпление, съдът в съответствие
с разпоредбата на чл. 54 от НК съобрази смекчаващите и отегчаващи
отговорността обстоятелства.
Съдът не отчита смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия Н.
е на първо място обстоятелството, че изнасилената свидетелката М.В. е на
младежка възраст, което по категоричен начин характеризира подсъдимия, като
морално деградирал и лишен от задръжки личност.,както и факта ,че същият се е
укрил от органите на правосъдието с цел избягване на бъдещо осъждане.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е й влошеното психическо състояние на
пострадалата в резултат на упражненото спрямо нея насилие от подсъдимия.
Все пак обаче, съдът счита че не е необходимо на В.Н. да се налага максимално предвиденото в закона
наказание за престъплението като дори и наказание към средата ще съдейства
ефективно за постигане целите визирани в разпоредбата на чл. 36 от НК.
За извършеното престъпление чл. 152 ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 2 от НК и
чл. 54 от НК, съдът счита, че на
подсъдимия В.Н. следва да бъде наложено наказание седем
години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим.
Съдът намира, че доколкото е възможно с оглед
личността на Н., това наказание ще въздейства поправително и възпитателно върху
осъдения, това ще му отнеме възможността
в един по-дълъг период от време да извършва престъпни деяния, като по този
начин ще бъдат защитени значими обществени интереси. Това наказание ще
въздейства ефективно и върху останалите членове на обществото склонни да
извършат такова престъпление, което ще гарантира и генералната превенция, като цел на
наказанието.
Деянието е
извършено от подсъдимия И.И.И. при пряк умисъл като е съзнавал, че свидетелката М.В. не е съгласна
да се съвъкупи с него, съзнавал е
принудителния характер на употребеното насилие /физическо и психическо/
и целял
и искал чрез него да сломи
съпротивата й, за да извърши полов акт с нея.
Подбуда за извършване на престъплението е незачитане
на телесната и в частност половата неприкосновеност на личността, липса на
морал и задръжки.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на подсъдимия И.И. за
извършеното от него престъпление, съдът в съответствие с разпоредбата на чл. 54 от НК съобрази
смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Съдът не отчита смекчаващи отговорността
обстоятелства.
Отегчаващи отговорността обстоятелства за подсъдимия И.
е на първо място обстоятелството, че изнасилената свидетелката М.В. е на младежка възраст, което по
категоричен начин характеризира подсъдимия, като морално деградирал и лишен от
задръжки личност. Друго отегчаващо отговорността обстоятелство по отношение на
подсъдимия И.И. са предишните му осъждания. Те по един безспорен начин налагат
извода, че И. е личност придобила трайни противообществени навици с
изключително висока степен на обществена опасност, поради което спрямо него е
необходимо да бъдат взети по-интензивни мерки ангажиращи наказателната му
отговорност, които да го мотивират да се съобразява с установения в страната
обществен ред и правото на полова неприкосновеност на членовете на обществото.
Отегчаващо отговорността обстоятелство е й влошеното психическо състояние на
пострадалата в резултат на упражненото спрямо нея насилие от подсъдимия.
Все пак обаче, съдът счита че не е необходимо на И.И. да се налага
максимално предвиденото в закона наказание за
престъпленията като дори и
наказание към средата ще съдейства ефективно за постигане целите визирани в
разпоредбата на чл. 36 от НК.
За извършеното престъпление чл. 152 ал. 2 т. 1, вр. ал. 1 т. 2 от НК и
чл. 54 от НК, съдът счита, че на
подсъдимия И.И. следва да бъде наложено наказание седем
години лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален
строг режим, като на основание чл. 59,
ал. 1 от НК се приспадне времето, през което подсъдимият И.И.И. е бил с МН
“Задържане под стража” за времето от 23.07.2007 г. до 22.08.2007 г.
Съдът намира, че доколкото е възможно с оглед
личността на И., това наказание ще въздейства поправително и възпитателно върху
осъдения, това ще му отнеме възможността
в един по-дълъг период от време да извършва престъпни деяния, като по този
начин ще бъдат защитени значими обществени интереси. Това наказание ще
въздейства ефективно и върху останалите членове на обществото склонни да
извършат такова престъпление, което ще гарантира и генералната превенция, като цел на
наказанието.
Предвид изхода на процеса и на основание чл. 189, ал.
3 от НПК подсъдимите В.Н. и И.И.
следва да бъдат осъдени да заплатят солидарно по сметка на Плевенски районен
съд направените съдебно-деловодни разноски общо в размер на 164 лв. както й държавна такса в размер на 400 лв. за
всеки един от подсъдимите върху уважения
граждански иск.
ПО
ПРЕДЯВЕНИТЕ ГРАЖДАНСКИ ИСКОВЕ:
По делото е предявен граждански иск от М.Д.В. срещу подсъдимия В.Н.Н. за сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди
вследствие на извършеното от него престъпление, ведно със законната лихва,
считано от 09.08.2003 г. до окончателното изплащане на сумата.
По делото е предявен граждански иск от М.Д.В. срещу подсъдимия И.И.И. за сумата от 15 000
лева, представляваща обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди
вследствие на извършеното от него престъпление, ведно със законната лихва,
считано от 09.08.2003 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът приема, че при извършеното изнасилване
подсъдимите Н. и И. са причинили на
пострадалата травматични увреждания, които са от естество да и причинят болки и
страдания. Те са пряка и непосредствена последица от противоправно и виновно
поведение на подсъдимите, което е и основание за ангажиране на гражданската им
отговорност по чл. 45, вр. с чл. 52 от ЗЗД за поправянето на причинените неимуществени
вреди. Пострадалата е претърпяла и психологически травми, свързани с
преживяното престъпно посегателство срещу нейната полова неприкосновеност. При
определянето размера на обезщетението, съдът е взел предвид особеностите на
самото деяние, изразило се в посегателство срещу половата неприкосновеност на
14-годишно момиче, личностовите му особености, свързани с неговото възрастово,
емоционално и ителектуално развитие, както и евентуалното негативно повлияване
на деянието върху правилното й емоционално и психическо развитие. Упражнената
принуда несъмнено е причинила негативно физическо и емоционално преживяване на
пострадалата. В конкретния случай от особена важност е отражението на случилото
се в бъдещето и по-скоро травмата, която остава отпечатък и последици за цял
живот.
В тази връзка настоящата съдебна инстанция счита, че
следва да бъде уважен гражданския иск предявен от М.В. срещу подсъдимия В.Н.Н. за
претърпени неимуществени вреди за сумата от 10 000 лева, ведно със законната
лихва от датата на увреждането 09.08.2003 г. до окончателното изплащане на
сумата, като за разликата до 15 000 лева отхвърля предявения граждански
иск като неоснователен и недоказан.
Съдът счита, че следва да бъде уважен гражданския иск
предявен от М.В. срещу подсъдимия И.И.И. за претърпени неимуществени вреди за
сумата от 10 000 лева, ведно със законната лихва от датата на увреждането
09.08.2003 г. до окончателното изплащане на сумата, като за разликата до
15 000 лева отхвърля предявения граждански иск като неоснователен и
недоказан.
С оглед гореизложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: