№ 9201
гр. София, 13.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ
КЮЛЕРОВ
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от СТАНИМИР Н. ЙОРДАНОВ КЮЛЕРОВ
Гражданско дело № 20211110150637 по описа за 2021 година
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр.
чл. 99 ЗЗД.
Ищецът „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК 20..., със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представлявано от Т М, чрез адв. Е.А. от ПАК,
твърди в исковата молба, че за него е налице правен интерес да поиска от
съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи сумата
по издадената заповед за изпълнение по ч. гр. дело № 58590 по описа за 2020
г. на СРС. В съдебно заседание искът се поддържа.
Ответника „ФИРМА“ ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представляван от Я С И, в срока по чл. 131 от ГПК е
подал писмен отговор до съда, в който изцяло оспорва исковете, моли да
бъдат изцяло отхвърлени, претендират се направените по делото
разноски.
Съдът, след преценка на доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приетото и приложено като доказателство ч.гр. д. № 58590 по
описа за 2020 г. на СРС, на 25.11.2020 г. било депозирано заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, за
посочените суми. В закрито разпоредително заседание, проведено на
25.11.2020 г., по ч.гр. д. № 58590 по описа за 2020 г. на СРС, съдът уважил
искането и издал заповед за изпълнение против длъжника. Така издадената
1
заповед била връчена на длъжника, като същия в срока по чл. 414 от ГПК,
депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, с оглед на което на
ищеца бил даден срок по реда на чл. 415 от ГПК да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. В
срока по чл. 415, ал. 4 ГПК заявителят е предявил иск по чл. 422 ГПК, като
във връзка с изложеното съдът намира, че предявеният иск е допустим.
На основание член 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г. при отмяна на
полет съответните пътници имат право на обезщетение от опериращия
въздушен превозвач по чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. – 400 евро за всички
полети от 1 500 км. до 3 500 км. Съгласно Решение на Съда на ЕС по дело №
С-402/07, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците
на отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, така
че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от РЕО №
261/2004 г., когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време
е равна на или по-голяма от три часа, т.е. когато достигат своя краен пункт на
пристигане три часа или повече след предварителното планираното от
въздушния превозвач време за пристигане по разписание.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
92 ЗЗД, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. в тежест на ищеца е да докаже, че:
между Е К и ответника е налице сключен договор за превоз за полет на
11.07.2019 г. от Бургас до Глазгоу, че кацането на самолета, извършващ
полета, е осъществено с повече от 3 часа закъснение, поради което е налице
основание за ангажиране на договорната отговорност на ответника съгласно
чл. 5, т. 1, б. „в“ от РЕО № 261/2004 г., предвид факта, че процесният полет с
разстояние над 1 500 км. е закъснял с повече от 3 часа, че вземането на Е К е
придобито от ищеца по силата на договор за цесия, което прехвърляне е
съобщено от цедента (Е К) на ответника. При доказването на посочените
обстоятелства в тежест на ответника е да докаже погасяване на задължението.
А. По отношение наличето на полет, качеството на пътник на Е К
и закъснеието повече от три часа: Между страните не е спорно, а същото
се установява и от приетите по делото доказателства, че ответното дружество
е изпълнило полет от Бургас до Глазгоу на 11.07.2019 г., който е с разстояние
над 1500 км. Видно от самотелен билет от 03.06.2019 г., между Е К и
„ФИРМА“ ООД е налице сключен договор за превоз за полет на „ФИРМА“
ООД от Бургас до Глазгоу, на дата 11.07.2019 г. Не се оспорва
обстоятелството, че Е К е била пътник в самолета, а също така и че полета е
закъснял – трябвало е да пристигне в Глазгоу на 11.07.2019 г. в 07:50 часа, а е
пристигнал на 12.07.2019 г. в 01:56 часа. Във връзка с изложеното съдът
счита, че по делото се установява, че Е К е имала потвърдена резервация и е
била пътник на процесния полет на „ФИРМА“ ООД от Бургас до Глазгоу на
дата 11.07.2019 г., че процесният полет е с разстояние над 1500 км., че същият
е изпълнен с повече от три часа закъснение. Следователно и на основание чл.
5, т. 1, б. „в“, вр. чл. 7 от РЕО № 261/2004 г. пътникът Е К има право на
обезщетение в размер на 400 евро.
2
Видно от договор за цесия от 13.10.2020 г., сключен между пътника Е К
и ищеца „ФИРМА“ ЕООД, Е К чрез своя баща и законен представител А К е
прехвърлила в полза на „ФИРМА“ ЕООД вземането си за неустойка спрямо
„ФИРМА“ ООД във връзка със закъснението на процесния полет.
Б. По отношение на действителността на договора за цесия:
Настоящия състав счита, че възражението на ответника, че договорът за цесия
е недействителен, е неоснователно. Доказано е, че лицето А К е родител на Е
К – по делото е представено и прието като доказателство извлечение от
регистъра на ражданията с вх. № 125866 от 17.06.2022 г. Безспорно е, че като
такъв А К има право да подпише договора от името на детето Е К в
качеството му на законен представител. Съгласно разпоредбата на чл.129, ал.
1 от СК всеки от родителите може сам да представлява малолетното си дете в
негов интерес. В конкретния случай се касае за разпоредително действие, с
което възмездно е прехвърлено вземане на малолетното дете за обезщетение
от закъснял полет, което безспорно е в интерес на детето. Прехвърлянето на
вземането е възмездно - детето е получило справедлива пазарна цена, която,
макар и по - ниска от номинална стойност на вземането, представлява
значителна част от неговата стойност. С прехвърлянето на вземането се
избягва още неудобството от водене на продължителен съдебен процес и
риска от потенциалното отхвърляне на претенцията за обезщетение, което
отново недвусмислено потвърждава, че сключеният договор за цесия е в
интерес на детето. С оглед горното родителят е разполагал с представителна
власт сам да представлява малолетното си дете съгласно разпоредбата на чл.
129, ал. 1 от СК. Договорът за цесия не е нищожен и поради противоречие с
разпоредбата на чл. 130 от СК, тъй като в конкретния случай цитираната
разпоредба не намира приложение, тъй като възмездното разпореждане с
вземане на детето не попада в никоя от посочените в чл.130, ал.3 и ал. 4 от СК
хипотези. На основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД предишният кредитор
(цедентът) е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето на вземането,
като прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня, когато то му бъде
съобщено от предишния кредитор. По делото е представено пълномощно, по
силата на което цедентът е упълномощил цесионера да съобщи на длъжника
за прехвърлянето на вземането. В приложеното по делото уведомително
писмо, подписано от представител на цедента, е посочено, че вземането на Е
К за неустойка спрямо „ФИРМА“ ООД във връзка със закъснението на
процесния полет е прехвърлено от кредитора на „ФИРМА“ ЕООД.
Посоченото изявление е връчено на длъжника по електронен път на
26.10.2020 г., което обстоятелство съдът е отделил като безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелство с протоколно определение от
20.06.2022 г. Ето защо, съдът приема за доказано обстоятелството във връзка
с надлежното съобщаване на цесията на ответника, от което следва, че ищеца
е активно материалноправно легитимирано да претендира заплащането на
задълженията на ответника към пътника Е К във връзка със закъснението на
процесния полет.
3
В. По отношение наличието на договор за въздушен превоз между
пътника и ответника, явяне на гишето и закъснение: Видно от
приложения билет като доказателство по делото се установява закупуването
на самолетния билет и наличието на валидно правоотношение между пътника
и въздушния превозвач. Съгласно Определение на СЕС по дело С-756/18 от
24.10.2019, за доказването на явяването на гише от пътника не е
задължително наличие на бордна карта. В този си съдебен акт съдът изразява
следната позиция: "Всъщност така пътниците, които се претърпели голямо
закъснение на своя полет, имат възможност да се ползват от правото си на
обезщетение, без да бъдат подлагани на несъответстващото на тяхното
положение изискване, изразяващо се в задължението впоследствие да
докажат, във връзка с претенцията си за обезщетение, че са се представили на
гишето за регистрация на закъснял полет, посредством който във всички
случаи са били превозени. Положението би било различно само ако
въздушният превозвач разполага с доказателства, че обратно на твърденията
на тези пътници, последните не са били превозени посредством съответния
полет, което националната юрисдикция следва да провери." В диспозитива на
горепосоченото определение съдът категорично решава: "не може да бъде
отказано предвиденото в разглеждания регламент обезщетение единствено
поради това че в рамките на претенцията си за обезщетение те не са доказали,
по-конкретно посредством бордните си карти, че са се представили на гишето
за регистрация за този полет, освен ако не бъде доказано, че тези пътници не
са били превозени с разглеждания полет, което националната юрисдикция
следва да провери." Закъснението на процесния полет се доказва по безспорен
начин от представеното с исковата молба и прието и приложено като
доказателство по делото извлечение от имейл кореспонденция с летище
Глазгоу с вх. № 125866 от 17.06.2022 г. във връзка с гр.д. 23854 по описа за
2021 г. по описа на СРС, което е със сходна фактическа обстановка и
потвърждава закъснението на процесния полет с над 7 (седем) часа.
Г. По отношение възражението за мултимодалност на
пътуването: Едно от възраженията на ответника е, че е налице
мултимодално пътуване, с което се обосновава неприложимост на Регламент
261/2004. Съгласно т .2.2.5. от Тълкувателните насоки за Регламент 261/2004
"Мултимодалните пътувания, включващи повече от един вид транспорт в
рамките на единен договор за превоз, не са обхванати от регламента.
Допълнителна информация по този въпрос се съдържа в Раздел 6." В
процесния случай обаче на първо място следва да се вземе предвид, че не е
налице повече от един транспорт. На следващо място, посочената разпоредба
не разпределя по какъвто и да е начин доказателствена тежест на пътника за
установяване на наличието на мултимодално пътуване. На следващо място, в
съображение 5 изрично се посочва, че Реламентът се приага за пакетни
туристически услуги, включително и за полети без разписание: (5) Тъй като
разликата между въздушни услуги по разписание или без разписание
намалява, такава защита следва да се прилага спрямо пътници не само на
4
полети по разписание, но и на полети не по разписание, включително и тези,
които са част от пакетни екскурзии. Съгласно съображение 16 от
Регламента единственото изключение от това правило е предвидено, ако
пакетната туристическа услуга е отменена по причина различна от отмяната
на полета: " (16) В случаи на отмяна на пакетна екскурзия по причини,
несвързани с отменен полет, настоящият регламент не се прилага." За да се
избегне всяакакво съмнение относно отговорността на въздушния превозвач и
отношенията му с туроператора или организиатора на пакетна туристическа
услуга, следва да се уточни понятието за "туристически пакет" и
"организатор".
Съгласно Директива (ЕС) 2015/2302 на Европейския парламент и на
Съвета от 25 ноември 2015 година относно пакетните туристически
пътувания и свързаните пътнически услуги, за изменение на Регламент (ЕО)
№ 2006/2004 и Директива 2011/83/ЕС на Европейския парламент и на Съвета
и за отмяна на Директива 90/314/ЕИО на Съвета туристически пакет означава
предварително договорената комбинация от не по-малко от два от
следните елементи, когато се продава или предлага за продажба на цена,
която включва всички разходи, и когато услугата обхваща срок, по-дълъг от
двадесет и четири часа или включва настаняване за пренощуване:
а) транспорт;
б) настаняване;
в) други туристически услуги, които не са свързани с транспорта или
настаняването, и представляват значителна част от туристическия
пакет.
Отделното фактуриране на различните елементи от същия
туристически пакет не освобождава организатора или продавача на дребно
от задълженията им по настоящата директива;
Съгласно същата Директива организитор означава лицето което не
случайно организира туристически пакети и ги продава или ги предлага за
продажба, пряко или посредством продавач на дребно.
По смисъла на Регламента „туроператор“ означава, с изключение
на въздушен превозвач, организатор по смисъла на член 2, точка 2 от
Директива 90/314/ЕИО на Съвета от 13 юни 1990 г. относно пакетните
туристически пътувания, пакетните туристически почивки и пакетните
туристически обиколки.
Относно отговорността по Регламент 261/2004 е ирелеватно дали
самолетният билет е закупен директно от въздушния превозвач или от трето
лице, като например туроператор.
Регламент 261/2004 дефинира „опериращ въздушен превозвач“ като
въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява
полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо
или физическо, имащо договор с този пътник.
5
Приложното поле на Регламент 261/2004 е уредено в чл. 3, ал. 5,
съгласно който регламентът се прилага за всеки опериращ въздушен
превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от
параграфи 1U2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който
няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия
регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има
договор с този пътник.
Параграф 1 и 2 от чл. 3 гласят:
1. Настоящият регламент се прилага:
а) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се на територията на
държава- членка, към която Договорът се прилага;
б) за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до
летище, разположено на територията на държава-членка, за която Договорът
се прилага, освен ако те не са получили облаги или обезщетение и не им е
предоставена помощ в тази трета страна, ако опериращият въздушен
превозвач на съответния полет е превозвач от Общността.
2. Параграф 1 се прилага, при условие че пътниците:
а) имат потвърдена резервация за съответния полет и, освен в случая с
отмяната, посочен в член 5, се представят на гишето за регистрация,
като е предвидено и в час, посочен предварително и в писмен вид
(включително по електронен път) от въздушния превозвач, туроператора
или упълномощен пътнически агент,
или, ако не е посочен час,
не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане; или
б) са прехвърлени от въздушния превозвач или туроператор от полета, за
който са имали резервация, на друг полет, независимо от причината.
Буквалното и систематичното тълкуване на посочените разпоредби не оставя
никакво съмнение, че отговорността за изплащане на обезщетение по чл. 7 от
Регламент 261/2004 е изцяло и единствено за опериращия въздушен
превозвач. Регламентът изрично посочва, че е възможно да няма директен
договор между пътника и превозвача, както в дефиницията на опериращ
въздушен превозвач, така и в чл. 3, регулиращ приложното поле.
Д. По отношение на задължителността на рекламационно
производство: Ответника навежда твърдение, че е налице елемент на
задължинтелност носно рекламационното производство, което съдът счита за
неосноветелно. Константната съдебна практика – например Решение №
263463 от 28.05.2021 г. по в. гр. д. № 10832 / 2019 г. на Възз. IV-a състав на
Софийски градски съд, Решение № 262286 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346 /
2020 г. на Възз. Н-в състав на Софийски градски съд, Решение № 12979 от
17.01.2019 г. по гр. д. № 32409 / 2018 г. на Софийски районен съд и др.,
приема, че рекламационото производство не е приложимо относно
6
обезщетението от закъснял полет, а урежда единствено отговорността при
липси и повреди на багаж и товари. Също така съдебната практика приема, че
за процесното обезщетение се прилага общата погасителна давност за
обезщетение, а не тази за рекламационното производство, предвидено в
Закона за гражданското въздухоплаване /ЗГВ/ - в този смисъл са Решение №
263463 от 28.05.2021 г. по в. гр. д. № 10832 / 2019 г. на Възз. IV-a състав на
Софийски градски съд, Решение № 262286 от 06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346 /
2020 г. на Възз. П-в състав на Софийски градски съд, Решение № 12979 от
17.01.2019 г. по гр. д. № 32409 / 2018 г. на Софийски районен съд и др.
С оглед всичко по-горе казано, искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. чл. 92 ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр.
чл. 99 ЗЗД е изцяло основателен, поради което същият следва да бъде уважен.
С оглед този изход от спора право на разноски има ищеца, на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК. Ищеца е направил по делото разноски в общ размер на 710
лева, както следва: По заповедното производство по ч.гр. дело № 58590 по
описа за 2020 г. на СРС, са направени разноски в размер на 325 лева, от които
25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение. По исковото
производство по настоящото дело ищеца е сторил разноски в размер на 385
лева, от които 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение
с ДДС.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „ФИРМА“ ООД с ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление АДРЕС, представляван от Я С И дължи
на „ФИРМА“ ЕООД с ЕИК 20..., със седалище и адрес на управление
АДРЕС, представлявано от Т М, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92
ЗЗД, вр. чл. 5, т. 1, б. „в“ и чл. 7 от РЕО № 261/2004 г., вр. чл. 99 ЗЗД сумата в
размер на 400 /четиристотин/ евро, ведно със законната лихва от 25.11.2020
г. до окончателно изплащане на вземането, представляваща обезщетение за
закъснял с повече от три часа полет № BGH5545 от Бургас до Глазгоу, на
дата 11.07.2019 г. в 07:50 часа, което вземане е придобито от ищеца по силата
на договор за цесия от 13.10.2020 г., за която сума в производството по ч.гр.д.
№ 58590 по описа за 2020 г. на СРС, II ГО, 59 състав, е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.03.2021 г.
ОСЪЖДА „ФИРМА“ ООД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление АДРЕС, представляван от Я С И да заплати на „ФИРМА“
ЕООД с ЕИК 20..., със седалище и адрес на управление АДРЕС,
представлявано от Т М, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
710 /седемстотин и десет/ лева, представляваща напарвените по делото
разноски, както следва – 385 лева разноски по исковото производство, от
7
които 25 лева държавна такса и 360 лева адвокатско възнаграждение с ДДС и
325 лева разноски по заповедното производство по ч. гр. дело № 58590 по
описа за 2020 г., от които 25 лева държавна такса и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Банкова сметка на ищеца:
BG88FINV9150...
След влизане в сила на решението, служебно изготвен препис да се
приложи към заповедното производство и да се докладва за произнасяне
на съдията-докладчик по делото.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8