РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 08.02.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и осемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА
МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 14626 по описа за 2016 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.226, ал.1 от КЗ (отм.).
Ищцата
Ф.А.А. твърди, че на 11.01.2016 г., около 18:30 часа в посока от с. Христо
Даново към с. Кърнаре по път PDV - 1070, на км 1+800 на ляв завой, поради
движение с превишена скорост, водачът на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„ Е290Д“, с peг. № *******- Г.М.Б., реализирал ПТП, в резултат на което е
починал пътуващия в същия автомобил З.Е.А.. Сочи, че вината на шофьора е
установена с влязла в сила на 15.10.2016 г. осъдителна присъда по НОХД №
1782/2016 г. Ищцата излага, че е понесла изключително тежко смъртта на сина си З.Е.А.,
станала е неспокойна, започнала е да изпитва чувство на тревога и страх.
Поддържа,
че към датата на увреждането, за автомобила, причинил инцидента, е налице валидно
сключена застраховка „Гражданската отговорност“ със ЗАД „ОЗК - З.“ АД. Прави
искане за заплащането на сумата от 150 000 лева за претърпените неимуществени
вреди - болки и страдания от смъртта на нейния син, настъпила в резултат на
процесното ПТП, ведно с лихвата върху тази сума от датата на деликта -
11.01.2016 г.
Ответникът
З.А.Д.„ОЗК - З.“ АД оспорва механизма на произшествието, като твърди, че е
налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия З.А., който
не е бил с поставен предпазен колан. Твърди, че принос за настъпването на ПТП
има и насрещно движещия се микробус марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. №******,
чийто водач А.А. е нарушил разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП.
Ответникът възразява и, че причина за настъпването на смъртта е ненавременно
оказаната медицинска помощ от страна на Център за спешна медицинска помощ – гр.
София.
Съдът,
след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Разпоредбата
на чл. 226, ал.1 от КЗ (отм.), дава право на увреденото лице при
пътнотранспортно произшествие да насочи иск за обезщетяване на претърпените
вреди направо срещу застрахователя, при който делинквента има застраховка
“Гражданска отговорност”. Когато пострадалият от ПТП е починал, съгласно ТР
№1/21.06.2018 г., по тълк. д. №1/2016 г., на ОСГТНК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в
конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. По този иск ищецът следва
да установи, че има вземане за непозволено увреждане срещу водач на МПС (фактическият
състав на който е виновно и противоправно поведение на водача, в причинна
връзка, от което са произлезли вреди) и наличие на застрахователно
правоотношение, произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“
между този водач и ответника - застраховател. На доказване от негова страна
подлежи и изискваната от посочените ППВС родствена връзка между ищеца и
починалия, а когато претендиращ вреди е друго лице, то следва да установи, че е
създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата
смърт продължителни болки и страдания.
По
делото са представени препис-извлечение от акт за смърт, издадено от
ГРАО-Пловдив и удостоверение за наследници изх. № 18/25.01.2016 г., издадено
от кметството на с. Христо Даново, общ. Карлово, обл. Пловдив, от които е
видно, че ищцата Ф.А.А. е майка на починалия на 11.01.2016 г. З.Е.А. и негов
законен наследник.
С
влязла в сила на 15.10.2016 г. осъдителна присъда по НОХД № 1782/2016 г., подсъдимият
Г.М.Б. е признат за виновен в това, че при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Мерцедес”, модел „Е290Д”, с регистрационен
номер *******на основание чл. 300 ГПК, на
11.01.2016г., на път PDV-1070 (с. Христо Даново - с. Кърнаре), при километър
1+800м., с. Христо Даново в посока с. Кърнаре, общ. Карлово, обл. Пловдив, е
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 20, ал. 1 от ЗДвП, и по
непредпазливост е причинил смъртта на З.Е.А., което съставлява престъпление по
чл. 343а, ал. 1, б. „Б“, във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „В“, във вр. с чл. 342,
ал. 1 от НК.
Предвид
разпоредбата на чл. 300 ГПК присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно това дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. Следователно, влязлото в сила решение
на наказателния съд обвързва настоящата инстанция да приеме за доказано:
извършването на деянието от подсъдимия; причиняването смъртта на сина на
ищцата; противоправността на деянието - същото осъществява състав на
престъпление, поради което е и противоправно; както и виновността на
управляващия МПС, действал по непредпазливост.
По
делото като безспорно е отделено обстоятелството, че гражданската отговорност
на посочения от ищцата делинквент към датата на процесното ПТП е била
застрахована при ответника по застрахователна полица BG/23/115001716414 от
29.06.2015 г.
Свидетелят
Б.А.Ч., приятелка на ищцата, заявява, че преди да почине, З.Е.А. и съпругата му
са живеели в една къща с майка си, като взаимно са си помагали. Излага, че смъртта
на сина й се
е
отразила тежко върху емоционалното състояние на ищцата, която и до момента не е
преодоляла загубата му.
Предвид
изложеното, настоящият състав приема, че по делото са доказани всички елементи
от фактическия състав на непозволеното увреждане, доколкото с решението на
наказателния съд е установено деянието, неговата противоправност и виновно
поведение на водача на л.а. „Мерцедес”, модел „Е290Д”, с рег.№ ********, в
резултат на което е настъпила смъртта на З.Е.А..
Относно
размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, съдът приема следното:
Обезщетението
за неимуществени вреди в хипотезата на чл. 226, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД се определя от съда в съответствие с установения в чл.52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Съдът взе предвид факта, че ищцата е загубила родния си син, който
макар и да е имал собствено семейство, е живеел с майка си в едно домакинство.
От настъпилата вследствие на процесното ПТП смърт ищцата е изпитвала и ще
продължи да търпи силни емоционални страдания до края на живота си, като
съобразявайки социално-икономическите условия в страната, настоящият състав намира,
че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди е в размер на
120 000 лв. Обезщетението в този размер съответства, както на установения в чл.
52 от ЗЗД принцип за справедливост, а
също така и възмездява неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в
резултат на непозволеното увреждане.
Относно релевираното от ответника
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалия
наследодател на ищцата, който се е возил без обезопасителен колан са събрани
гласни доказателства и е приета по делото комплексна съдебномедицинска и
автотехническа експертиза.
Свидетелят Г.М.Б., водач на л.а. „Мерцедес“, с peг. № ********, твърди, че ПТП е настъпило
при навлизане в ляв завой, когато, за да предотврати удар с насрещно движещ се
бус, автомобилът му е навлязъл в насрещното платно, след което е излязъл от
пътя и се преобърнал неколкократно. След удара е видял, че наследодателят на
ищцата е изпаднал от автомобила на около три метра от него. Свидетелят заявява,
че е шофирал с поставен обезопасителен колан, като няколко пъти си е ударил
главата, но като цяло не е имал сериозни наранявания. Твърди, че починалият З.А.
се е возел без поставен предпазен колан.
От изслушаната по делото комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза се установява, че причина за
настъпването на ПТП е високата скорост на движение на автомобила около 115 км/ч
на ляв завой, при което водачът при рязкото навиване на волана наляво губи
контрола върху управлението и излиза извън пътното платно вляво, удряйки се в
канавка с предна дясна ходова част със скорост от около 88 км/ч, след което е
последвало неколкократно преобръщане надлъжно на тревната площ.
З.А. е получил следните травматични
увреждания: черепно-мозъчна травма, състояща се от охлузвания и кръвонасядания
по главата - в челната и теменната области и ограничен кръвоизлив под меките
мозъчни обвивки, кръвоизлив в стомахчета (субарахноидален кръвоизлив); масивна
гръдна травма, състояща се от счупване на всички ребра в двете гръдни половини
по две линии (с хлътване на фрагменти двустранно към гръдната кухина и масивно
кръвонасядане в междуребрената мускулатура), счупване на гръдната кост (с
кръвонасядане в мускулатурата), изливане на 1500 мл. кръв в плевралната кухина (хемоторакс),
контузия на двата бели дроба; кръвопропиване в медиастинума (средистението), изливане
на 50 мл. кръв в сърцевата торбичка (хемоперикард), контузия на сърцето; коремна
травма, състояща се от изливане на 500 мл. кръв в коремната кухина и частично
разкъсване стената на лявата илиячна артерия, с масивен кръвоизлив в
извънперитонеалното пространство; травма на гръбначния стълб и таза, състояща
се от компресивно счупване на тялото на първи поясен прешлен и отваряне на
дясната сакро-илиячна става, с кръвонасядане на тазовата мускулатура; травма на
долните крайници, състояща се от счупване на главата на лявата раменна кост и счупване
на дясната бедрена кост; малокръвие (анемия) на трупа и вътрешните органи,
изразяващи се в подчертана бледост на трупа, на вътрешните органи и на
послесмъртните петна, суховата срезна повърхност на белите дробове и кръвоизливи
под вътрешната сърдечна обвивка.
Според експертизата при челния кос удар
на автомобила с предна дясна част, тялото на пътника А., седящ на предна дясна
седалка, се е преместило инерционно значително напред, при което от удар на
главата в челното стъкло и на гръдния кош, корема и дясното коляно в бордното
табло, са се получили съответно мозъчен кръвоизлив, счупването на ребрата
двустранно и на гръдната кост; кръвоизливът в гръдната кухина с контузията на
белите дробове и сърцето; коремната травма; счупването на дясната бедрена кост
и отварянето на дясната сакроилиячна става. Последвалото преобръщане на
автомобила и изпадане на А. на терена е довело до получаването на компресионно
счупване на първи поясен гръбначен прешлен, счупването на лявата раменна кост и
частичното разкъсване на лявата илиячна артерия. По отношение на получените
повреди по лекия автомобил е дадено заключение, че преминавайки през
крайпътната канавка, със силен удар в предно дясно колело той навлиза в нивата,
където продължава движението си напред - заорава два пъти с последващо
преобръщане, при което се получават откъсване на предно дясно колело и предно
дясно окачване, както и счупено предно стъкло в горната лява част, деформиран
таван, смачкана задна дясна врата и образувал отвор, деформиран заден десен
калник, счупено стъкло на предна лява и предна дясна врата.
Според вещите лица при инициалния удар
тялото на пътника на предната седалка може да се премести инерционно напред на
разстояние до 72,20 см. и ако няма поставен предпазен колан, тялото и главата
се удрят в интериора на автомобила отпред, при което са получени описаните
по-горе травматични увреждания, разположени по предната и предимно дясната
повърхности на тялото на пострадалия А.. След този удар е започнало преобръщане
на автомобила надлъжно, както и на тялото на А. в купето на автомобила, при
което по тавана на купето се установява наличие на капки кръв, отразени в
констативния протокол на ПТП. След преобръщането на автомобила, пътникът А. изпада
от купето, при което са получени описаните по-горе травматични увреждания,
разположени предимно по лявата повърхност на тялото му. С оглед морфологията и
локализацията на травматичните увреждания на починалия, повредите по
автомобила, механизма на ПТП и свидетелските показания, вещите лица са приели,
че починалият е пътувал без поставен предпазен колан, който колан задържа тялото
към седалката при челния удар и преобръщането на автомобила.
В съдебно заседание вещите лица допълват,
че при поставен предпазен колан починалият не би изпаднал от автомобила.
Излагат, че сравнявайки уврежданията на водача, които не са смъртоносни и
повредите по автомобила, които са много по-леки от дясната страна на автомобила
и механизма на ПТП, както и механизма на ПТП - със значително придвижване
напред на тялото, ударът в различни части при преобръщането, изпадането, обстоятелството,
че основните телесни увреждания са настъпили вътре в автомобила и при
значително по-малки увреждания на водача с поставен колан в сравнение със
сериозните увреждания на пътника А. без поставен колан, насочват, че в случая
коланът би предпазил пътника на предна дясна седалка от увреждания, които да
доведат до летален изход. Според вещите лица са възможни увреждания от самия
колан, но натрошаване на тялото на гръдния кош с разкъсване на вътрегръдни
органи при скорост от 88 км/ч не биха били настъпили ако е използван предпазен
колан. Самата травма на главата, макар и да е налице кръвоизлив, не е била
смъртоносна, доколкото не е имало счупване на черепа.
С оглед на така ангажираните
доказателства и предвид характера и местоположението на получените травматични
увреждания, съдът намира, че наследодателят на ищцата не е бил с поставен
предпазен колан по време на настъпване на катастрофата и е нарушил разпоредбата
на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. От друга страна, съдът намира за доказано, че
непоставянето на обезопасителен колан е в причинна връзка с настъпилите
травматични увреждания, довели до смъртта на З.А.. Независимо, че при процесното
ПТП автомобилът се е преобърнал неколкократно, при което е възможно да се
получат увреждания по главата, вещото лице С. е посочило, че в случая
черепно-мозъчната травма не е от естество да причини смърт, а уврежданията от
поставен колан не биха били толкова интензивни, че да доведат до натрошаване на
тялото на гръдния кош с разкъсване на вътрегръдни органи. Видно от
експертизата, деформациите по купето на МПС-то не са били с такъв характер, че
да нанесат смъртоносни травми върху седящия на дясна предна седалка пътник.
Следва да се вземат предвид и свидетелските показания на водача на л.а.
„Мерцедес“, от които се установява, че свидетелят е бил с поставен предпазен
колан и непосредствено след катастрофата е успял да сам да излезе от
автомобила, т.е. при същия механизъм на ПТП не е получил смъртоносни
увреждания, което обстоятелство в съвкупност със заключението на КСМАТЕ
мотивира съда да приеме, че в конкретния случай поставянето на предпазен колан
би предотвратило получаването от страна на З.А. на увреждания, водещи до
настъпването на неговата смъртта. Задължението на законодателя за поставянето
на обезопасителен колан, визирано в чл. 137а ЗДвП, цели предотвратяването или
ограничаването на травмите, които водачите и пътниците биха могли да получат
при едно ПТП, като за нарушаването на разпоредбата е без значение дали
пострадалото лице има вина за
настъпването на произшествието. Макар и поведението на водача на л.а.
„Мерцедес“ да е противоправно и да е довело до смъртта на З.А., последният с
непоставянето на обезопасителен колан също е съпричинил в значителна степен за
настъпването на травматичните увреждания, довели до смъртта му, поради което
съдът определя неговия принос в размер на 40 %. Определеното по справедливост
обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв., следва да бъде
редуцирано до размера на 72 000 лв.
Следва да се отбележи, че ирелевантни
за ангажиране отговорността на застрахователя са твърденията му, че вина за ПТП
има и насрещно движещия се микробус марка „Форд“, модел „Транзит“ с рег. №******,
чийто водач А.А. е нарушил разпоредбата на чл. 44, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, както
и че причина за настъпването на смъртта е ненавременно оказаната медицинска
помощ от страна на Център за спешна медицинска помощ – гр. София, тъй като
вината на застрахования делинквент е доказана с вляза в сила присъда, поради
което застрахователното дружество отговаря изцяло за всички причинени вреди.
При това положение ищцовата претенция
за неимуществени вреди следва да бъде уважена до размера на 72 000 лв., а за
разликата до претендираните 150 000 лв. следва да се отхвърли.
С оглед императивната разпоредба на чл.
84, ал. 3 ЗЗД, законната лихва върху присъденото обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 72 000 лв. следва да бъде начислена от датата на
увреждането (11.01.2016 г.), поради което искането на ищцата е основателно.
На основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от
ЗА, ответникът следва да заплати на процесуалния представител на ищеца адв. Р.М.,
съобразно уважената част от исковете, адвокатски хонорар за оказаната безплатна
правна помощ в размер на 2829,60 с ДДС.
На ответника на основание чл. 78, ал. 3
и съобразно отхвърлената част от исковете, следва да бъдат присъдени
направените разноски в общ размер на 272 лв., от които 160 лв. – за КСМАТЕ; 12
лв. – депозит за вещо лице и 100 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК и
съобразно уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да
заплати по банкова сметка ***. – държавна такса по делото.
Мотивиран от горното, Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.“
АД, ЕИК********, със съдебен адрес ***, р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“,
ул. „********, да заплати на Ф.А.А., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***,
офис 411А, чрез адв. Р.М., на основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) сумата от 72 000 лв. (седемдесет и два
хиляди лева), представляващи застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата
неимуществени вреди от смъртта на нейния син З.Е.А., настъпила в резултат на
пътнотранспортно произшествие, реализирано на 11.01.2016 г., около 18:30 часа в
посока от с. Христо Даново към с. Кърнаре, общ. Карлово, по път PDV - 1070, на
км 1+800, по вина на Г.М.Б., чиято гражданска отговорност като автомобилист за
вреди, причинени при управление на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел
„Е290Д“, с peг. № ********, към посочената дата е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
присъденото обезщетение от датата на деликта - 11.01.2016 г. до окончателното
му изплащате, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 150
000 лв.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.“
АД, ЕИК********, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на
процесуалния представител на ищеца адв. Р.М., с адрес ***, офис 411А, съобразно
уважената част от исковете, адвокатски хонорар за оказаната безплатна правна
помощ по делото в размер на 2829,60 с
ДДС.
ОСЪЖДА Ф.А.А., ЕГН **********,
със съдебен адрес: ***, офис 411А, чрез адв. Р.М., да заплати на З.А.Д.„ОЗК - З.“
АД, ЕИК********, със съдебен адрес ***, р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“,
ул. „********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и съразмерно на отхвърлената
част от иска, заплатените пред настоящата инстанция разноски в общ размер на
272 лв.
ОСЪЖДА З.А.Д.„ОЗК - З.“ АД, ЕИК********, със съдебен адрес ***,
р-н „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „********, да заплати на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка *** 2880 лв.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
.
СЪДИЯ: