№ 1491
гр. Варна, 08.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II А СЪСТАВ в публично заседание на
четиринадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Мая М. Петрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20213100501263 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Oбразувано e по подадена въззивна жалба вх. № 280092/25.03.2021 г. от ЗАД
„ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, чрез адв. И.Ц., срещу Решение №
260656/25.02.2021 г., постановено по гр. дело № 13587/2020 г. по описа на ВРС, LIII състав,
с което ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ж. к. „Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, е осъдено да
заплати на Т. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „Копривщица“ № 14, сумата от
5060,00 лева, представляваща действителната стойност на лек автомобил марка и модел
„БМВ 525И“, рег. № ****, увреден вследствие на ПТП, реализирано на 21.08.2020 г. в гр.
Варна, по път втори клас № 29, до мебелна фабрика „Руди Ан“, по вина на водача на лек
автомобил марка „Мерцедес“, рег. № *****, застрахован по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 26.10.2020 г., до
окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че обжалваното решение е незаконосъобразно, неправилно,
постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано.
Настоява се за отмяна на атакувания съдебен акт, а в условията на евентуалност - за
намаляване размера на застрахователното обезщетение поради прекомерност, претендира се
и присъждането на разноски. Изтъква се, че първоинстанционният съд е допуснал
процесуално нарушение, като не е указал на ответното дружество конкретните факти, които
последното трябва да докаже по делото, както и не е посочил за кои от тях ответникът не е
ангажирал доказателства. Сочи, че в Определение от 26.11.2020 г. първоинстанционният съд
1
погрешно и в нарушение на оборимата презумция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД е указал, че ищецът
следва да докаже вината на водача, причинил процесното ПТП. Излага още, че не е указано
на застрахователя, че следва да сочи доказателства, с които се установяват факти и
обстоятелства, експулпиращи сочения за делинквент водач.
Навежда, че няма данни Наказателното постановление срещу сочения за делинквент
водач да е връчено на последния, поради което липсва и стабилен правораздавателен акт.
Счита, че е налице административно-наказателен спор, имащ преюдициално значение за
правилното решаване на настоящия спор, поради което е направено искане за спиране на
делото, което първоинстанционният съд не е взел предвид нито в открито съдебно
заседание, нито в мотивната част на атакуваното решение. В тази връзка пред настоящата
инстанция се поддържа особено искане за спиране на производството по делото на
основание чл. 229, т . 4 от ГПК.
Счита, че ищецът не е доказал пълно и главно категоричното съответствие между
механизма на ПТП и вида и степента на щетите върху процесното МПС. Изтъква, че в т. 4 в
заключението си по изготвената САТЕ вещото лице борави с вероятности и предположение,
но не и с категоричност.
С оглед оплаванията, във въззивната жалба са направени доказателствени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от Т. Д. Н., чрез адв. Й.А. –
ВАК, с който се оспорва въззивната жалба. Счита атакуваното решение за правилно и
законосъобразно. Сочи, че изводите на първоинстанционния съд изцяло кореспондират със
събрания в хода на производството доказателствен материал. Заявява, че безспорно по
делото е установен механизмът на настъпване на ПТП и противоправното поведение на
водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № *****. Противопоставя се на
направените във въззивната жалба искания.
Настоява за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на разноски.
В съдебно заседание въззивната страна „ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД,
не изпраща представител. С молба вх. № 17856/10.09.2021 г. изразява становище за
неоснователност на исковата претенция. Евентуално счита размера на същата за прекомерно
завишен, с оглед наличието на съпричиняване от страна на ищеца. Претендира разноски.
Прави възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В съдебно заседание процесуалният представител на въззиваемата страна не се
явява. В депозирана писмена молба с вх. № 18020/14.09.2021 г. поддържа доводите,
изложени в отговора на въззивната жалба и настоява за потвърждаване на атакувания
съдебен акт. Претендира разноски. Релевира възражение на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК.
Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по
делото доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. В обхвата на така посочените
въззивни предели съдът намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
Въззивният съд е обвързан от наведените във въззивната жалба доводи за
неправилност на първоинстанционното решение – арг. чл. 269, изр. 2 ГПК, поради което
следва да се произнесе само в пределите на релевираните такива. Предварителните въпроси
2
и направените доказателствени искания предвид оплакванията във въззивната жалба са
съобразени в определение № 2367/06.07.2021 г. С последното е дадена възможност на
въззивника за ангажиране на доказателства, като същият, поради процесуалното си
бездействие, не е осигурил такива. Това процесуално бездействие пред въззивния съд във
връзка с доказателствата, за които недоволната страна счита, че първоинстанционният съд
не е събрал в резултат на процесуални нарушения, свежда контрола на настоящата
инстанция до преценка на вече събраните от първоинстанционния съд доказателства.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ от Т. Д. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., ул. „Копривщица“ № 14, срещу ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, за осъждане на ответното дружество да заплати на
ищеца сумата от 5 060,00 лева (след допуснато изменение на предявения иск чрез
увеличение на неговия размер), представляваща действителната стойност на лек автомобил
марка и модел „БМВ 525И“, рег. № ****, увреден вследствие на ПТП, реализирано на
21.08.2020 г. в град Варна, по път втори клас № 29, до мебелна фабрика „Руди Ан“, по вина
на водача на лек автомобил марка „Мерцедес“, рег. № *****, застрахован по застраховка
"Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответното дружество, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска – 26.10.2020 г.,
до окончателното изплащане на задължението.
С нормата на чл. 432 от КЗ законът признава в полза на пострадалото лице право на
пряк иск срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на причинителя на
вредата. За да се ангажира отговорността на застрахователя по цитирания законов текст, е
необходимо към момента на увреждането да съществува валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка "Гражданска отговорност", между
прекия причинител на вредата и застрахователя. Наред с това следва да са налице и всички
кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи
отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец – противоправно
деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина на
делинквента. По аргумент от чл. 45, ал. 2 ЗЗД, вината се предполага до доказване на
противното. Следва да е спазена и процедурата по чл. 380 КЗ – ищецът да е отправил към
застрахователя писмена застрахователна претенция.
Пред настоящата инстанция между страните не е спорно, че към датата на
реализираното ПТП – 21.08.2020 г., водачът Л.М. е бил застрахован по договор за
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" при ответното дружество, че е
спазена процедурата по чл. 380, както и че увреденото лице не е съгласно с отказа на
ответното дружество да заплати застрахователно обезщетение. Спорни са въпросите относно
механизма на процесното ПТП, причинно-следствената връзка между деяние и вреди, вида и
обема на причинените вреди, съответно размера на присъдената като обезщетение за същите
в полза на ищеца сума.
От Свидетелство за регистрация Част I, се установява, че собственик на лек
автомобил марка и модел „БМВ 525И“, рег. № ****, е ищецът Т. Д. Н., ЕГН **********.
Видно от Справка № 819000-4036/2021 г., издадена от сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР – Варна, регистрацията на процесния автомобил е прекратена на 16.12.2020 г.
Въз основа на събраните по делото доказателства – констативни протоколи за ПТП
№№ 730436 и 730437 от дата 21.08.2020 г., изготвени от служители на РУ на МВР –
Аксаково, приобщената към делото преписка на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР –
Варна, и допуснатата пред първоинстанционния съд САТЕ, въззивният съд намира, че
твърденият в исковата молба механизъм на инцидента съвпада с установения по делото. По-
конкретно, от посочените доказателства се установява, че на 21.08.2020 г. е реализирано
пътнотранспортно произшествие, при което, управлявайки собствения си лек автомобил
3
марка и модел „БМВ 525И“, рег. № ****, по път втори клас № 29 в посока град Аксаково, в
лява пътна лента, до мебелна фабрика „Руди Ан“ ищецът бил блъснат отзад от лек
автомобил „Мерцедес“, рег. № *****, управляван от Л.М., като от удара автомобилът му се
преместил напред, ударил се в автобус марка „Мерцедес“, рег. № ****, и се завъртял
надясно почти на 100 градуса. Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата
Съдебно-автотехническа експертиза, която съдът кредитира като обективно и компетентно
изготвена, реалният и възможен механизъм на настъпване на застрахователното събитие е
пряк контакт между две превозни средства, движещи се в една и съща посока, като задното
превозно средство застига и удря движещото се пред него превозно средство, при което
последното се измества напред и надясно и се удря в трето превозно средство, движещо се
пред тях.
Видът на настъпилите имуществени вреди безспорно се установява от заключението
по назначената Съдебно-автотехническа експертиза, включително и от експерти на
застрахователя след извършени огледи на процесния автомобил, отразени в съставените
описи по процесната щета. Експертът дава категорично и обосновано заключение относно
причинно-следствената връзка между процесния инцидент и настъпилите вреди по
автомобила, съпоставяйки механизма на ПТП и установените увреждания. В тази връзка
неоснователно се явява твърдението във въззивната жалба, че вещото лице борави с
вероятности и предположения.
В заключението си по допълнителната САТЕ вещото лице сочи, че размерът на
разходите за възстановяване на автомобила надвишава неговата действителна стойност, т.е
налице е „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Посочено е още, че действителната
пазарна стойност на същия към датата за застрахователното събитие е в размер на 5500,00
лева. Отразено е, че е възможно автомобилът да бъде изкупен за скрап за 368,35 лева, както
и че детайлите, които е възможно да не са увредени, са в размер на 8% от пазарната
стойност на автомобила, а именно 440 лева. При определяне размера на дължимото
застрахователно обезщетение следва да бъде съобразена действителната стойност на вещта
към момента на застрахователното събитие, от която да бъде приспадната стойността на
запазените части. Предвид горното, предявената претенция следва да бъде уважена и
ищецът да бъде компенсиран до размера от 5060,00 лева.
Посочената сума следва да бъде присъдена ведно със законната лихва, претендирана
от ищеца от датата на подаване на исковата молба – 26.10.2020 г. Доколкото прякото право
на увредения, установено със закона в чл. 432, ал. 1 от КЗ, възниква едновременно с правото
на деликтно обезщетение от делинквента и е функционално обусловено от него, то
застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в който отговаря и
причинителят на вредата, а това означава, че отговорността му следва да бъде ангажирана и
за законната лихва върху присъденото обезщетение.
В допълнение следва да се посочи, че възражението за съпричиняване не може да се
изследва служебно от съда; то става част от предмета на доказване само ако е направено от
ответника в предвидените в процесуалния закон преклузивни срокове, а именно в срока за
отговора на исковата молба. Съдът дължи произнасяне само по наведеното основание за
съпричиняване. В конкретния случай ответникът е релевирал бланкетно възражение за
съпричиняване едва с писмено становище вх. № 261955/12.01.2021 г.
Установената с разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД презумпция не е оборена в процеса.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице предпоставките за
ангажиране пряката отговорност на застрахователя за обезщетение на имуществените вреди
на ищеца, причинени вследствие на реализирано на 21.08.2020 г. пътнотранспортно
произшествие.
4
Предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен, а решението на
първоинстанционния съд - да се потвърди.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от делото, претенцията на въззиваемия за компенсация на разноските,
направени за защита по неоснователна въззивна жалба, следва да бъде уважена. Същият
претендира разноски в размер на 700,00 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско
възнаграждение с вкл. ДДС, съгласно приложения списък по чл. 80 от ГПК и Договор за
правна защита и съдействие.
По възражението за прекомерност на възнаграждението:
Направеното от процесуалния предствител на въззивника възражение за
прекомерност на адвокатския хонорар на насрещната страна е неоснователно, тъй като
претендираният размер от 700,00 лева с вкл. ДДС, съответно 583,33 лева без вкл. ДДС, е
съобразен с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното, на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, настоящият състав на въззивния
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260656 от 25.02.2021 г., постановено по гр. д. №
13587/2020 г. по описа на Районен съд – Варна, LIII състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И
ЗДРАВЕ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Дианабад“, бул. „Г. М. Димитров“ № 1, да заплати на Т. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: гр.
С., ул. „Копривщица“ № 14, сумата в размер на 700,00 лева, представляваща сторени пред
въззивния съд съдебно-деловодни разноски, включващи адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на
страните, при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5