№ 399
гр. Пловдив, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ в публично заседание на
шести октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Екатерина Вл. Мандалиева
Членове:Недялка Д. Свиркова Петкова
Величка З. Запрянова
при участието на секретаря Елена П. Димова
като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно гражданско
дело № 20215300501200 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от Н. Д. ИЛЧ., ЕГН: **********, чрез
адвокат И.И., против Решение № 260348/08.02.2021 г., постановено по г. д. №
19048/ 2019 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от
жалбоподателя против Г. Н. СТ., ЕГН: **********, иск за осъждането му да
преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на
собственост на ищеца, като премахне и развали до основи масивна
едноетажна постройка с размери дължина 3,05 м., ширина 1,16 м., височина –
2,8 м., със застроена площ от 3,54 кв.м., прилепена към двуетажната жилищна
сграда, която се намира в собствения на ответника имот, представляващ УПИ
VII-173 от кв. 50 по плана на село Б., община Родопи, като в полза на
ответника са присъдени разноски в размер на 550,00лв.
В жалбата се излагат подробни съображения за неправилност и
необоснованост на първоинстанционното решение, както и допуснати
процесуални нарушения. Поддържат се доводи за неоснователно
пренебрегване от първостепенния съд на обстоятелството, че процесната
постройка представлява незаконен строеж, който затруднява достъпът до
слънце и светлина до жилищната сграда и парцела на жалбоподателя, като от
това последният включително търпи негативни емоции и психически
дискомфорт във връзка с външния вид. Съдържа се оплакване, че
неоснователно решаващият съд не е приел за разглеждане в първото съдебно
заседание по делото допълнително заявени обстоятелства за пречки, които
1
процесната пристройка създава за ползването на гаража на жалбоподателя,
породени при силни дъжд, снеговалеж и вятър. Иска се отмяна на
атакуваното решение и вместо това уважаване на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срок е постъпил отговор от въззиваемата страна Г. Н. СТ., чрез
адвокат И.Н., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Излагат се подробни съображения в подкрепа на атакуваното решение и се
моли то да бъде потвърдено. Претендират се разноски за въззивното
производство.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, против
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима и подлежи на разглеждане.
Окръжен съд Пловдив, като обсъди доводите на страните и събраните
по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация чл.
109 от ЗС, предявен от Н. Д. ИЛЧ. срещу Г. Н. СТ. за осъждане на ответника
да преустанови неоснователните си действия, с които смущава правото на
собственост на ищеца, като премахне и развали до основи масивна
едноетажна постройка с размери дължина 3,05 м., ширина 1,16 м., височина –
2,8 м., със застроена площ от 3,54 кв.м., прилепена към двуетажната жилищна
сграда, която се намира в собствения на ответника имот, представляващ УПИ
VII-173 от кв.50 по плана на село Б., община Родопи.
За да постанови обжалваното сега решение, районен съд е приел за
недоказано процесната сграда да е създала пречки, по-големи от
обикновените, което води до липса на единия от кумулативно предвидените
елементи за обосноваване на основателност на предявения негаторен иск.
Посочил е, че отстоянието на процесната пристройка на по-малко от 3 метра
от границата с имота на ищеца, макар да е нарушение на строителните норми
на чл. 31, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, само по себе си не представлява пречка по –
голяма от обикновената за ползване на имота на ищеца, а наличието
подлежи винаги на конкретна преценка, с оглед обстоятелствата по делото,
като доказването е в тежест на ищеца. Приел е за неоснователни и
твърденията на жалбоподателя, че именно в резултат от процесния строеж в
имота му се стича вода и се натрупва сняг в зимните месеци, както и че
създаването на негативни емоции от вида на постройката не би могло да
получи защита по реда на чл. 109 от ЗС.
При извършена служебна проверка по чл. 269 от ГПК, в рамките на
дадените му правомощия, съдът намира така обжалваното решение за
валидно и допустимо. Не са налице нарушения на императивни
материалноправни норми, които въззивният съд е длъжен да отстрани без да
има изрично направено оплакване в тази насока, съгласно задължителните
2
указания дадени с ТР № 1/2013 на ОСГТК на ВКС.
По посоченото в жалбата относно правилността на обжалваното
решение:
От фактическа страна няма спор, а и от представените по делото
нотариален акт за дарение на недвижими имоти № 29, том 4, рег. № 3776,
дело № 622/ 17.05.2007 г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № 30, том 4, рег. № 3777, дело № 623/ 17.05.2007 г. се установява, че
ищецът е собственик на идеални части от УПИ VI-172 в село Б., община
Родопи и от построената в него жилищна сграда. Имотът е съседен на
притежавания от ответника УПИ VII-173, като последният го е придобил по
силата на наследствено правоприемство и нотариален акт за дарение на
идеални части от недвижим имот № 26, том I, рег. № 1367, дело № 20 от
31.08.2009 г. Границата между двата имота, е също безспорно установена и
съобразена с последно издадената за това Заповед № 204/13.11.1978 г. на
Градски народен съвет Пловдив, с която е одобрена поправка на
кадастралната основа за изменение на регулацията между парцели VI-172 и
VII-173 от кв. 50 по плана на село Б. (самата заповед е приложена на л. 78 от
делото на РС).
С изготвения по делото доклад по чл. 146 от ГПК е обявено за
безспорно между страните и обстоятелството, че въззиваемият е изградил
процесната пристройка, долепена до жилищната сграда в собствения му имот.
Също така от заключението на вещо лице К., което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се установява, че процесната постройка,
която попада в УПИ VII-173, е долепена до входа на двуетажната жилищна
сграда в УПИ VII-173 и е с размери 1,16/3,05 м., застроена площ от 3,54 кв.м.
и височина 2,80 м. За неин покрив служи железобетонна плоча на
двуетажната жилищна сграда, като в трите посоки /запад, север и изток/ е със
стреха, издадена на 30 см. от трите подпорни стени. Пристройката се намира
на отстояние от 1,61 м. от страничната регулационна граница между двата
имота, а от приложена скица № 3 се вижда, че двуетажната масивна жилищна
сграда, към която постройката е долепена, се намира на разстояние 2,77 м. от
тази граница. В съдебно заседание от 17.06.2020 г. от вещото лице е
уточнено, че имот VI-172 е с голяма денивелация и е по - нисък със 130 см.
спрямо VII-173. Посочено е, че оградата попада изцяло в имот VI-172, което
не е отразено на скица № 3, като спрямо първото отразено разстояние от 2,90
м., разстоянието от ъгъла на сградата в имот VI-172 до основите на оградата е
2,40 м.
При така установените данни спорът между страните е концентриран
върху това законно ли е построена процесната пристройка, създава ли и какви
пречки пред необезпокояваното ползване на собствения на жалбоподателя
съседен имот, както и представляват ли тези пречки достатъчно основание, за
да се наложи нейното премахване и разваляне до основи, с каквото искане е
сезиран съдът.
3
Негаторният иск е предоставен на собственика или носителя на
ограниченото вещно право за защита на притежаваните от него вещни права
от неоснователни посегателства, които, без да отнемат владението, пречат на
собственика да осъществява спокойно и в пълен обем правомощието си да
ползва собствения си имот.
Съгласно т. 3 от тълкувателно решение № 4/06.11.2017 г. по
тълкувателно дело № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС, двете задължителни условия
за уважаването на иска по чл. 109 от ЗС са: 1/ неоснователност на действията
на ответника по негаторния иск и 2/ създаването на пречки за собственика да
упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Изисква се
кумулативност. Ако действията на ответника са основателни, няма да е
налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Хипотезата на чл. 109 от ЗС няма да е
налице и когато действията са неоснователни, но не създават пречки на
собственика. Необходимо е ищецът да докаже не само че е собственик на
имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно
въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или
бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на
собствения му имот, по-големи от обикновените. Преценката за това кои
въздействия са недопустими от гледна точка на чл. 50 от ЗС е конкретна по
всяко дело. Така дадените указания по приложението на закона са
задължителни за всички съдилища.
Настоящата инстанция приема, че първата предпоставка за уважаване
на предявения негаторен иск е налице.
Процесната пристройка, представляваща преддверие към жилищната
сграда в имот VII-173, е незаконно строителство, доколкото се намира на
разстояние от 1,61 м. от страничната регулационна граница на имота. Липсват
еднопосочни данни кога е изпълнено строителството , доколкото свидетелят
Т. И.а твърди, че това е станало през 2002 г., а свидетелят Я. С.а посочва
1989-1990 г. Строителна документация липсва. Действащата и към двата
момента относима нормативна уредба относно допустимите отстояния при
жилищно застрояване от страничната регулационна граница между имотите
обаче не е спазена. При действието на Наредба № 5 за правила и норми по
териториално и селищно устройство, относима в периода 1977 – 1995 г. и
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от нея, при свободно застрояване, сградата на
основното застрояване трябва да бъде на разстояние 3 м. от страничните
регулационните линии при височина на сградата до 8,5 м. (какъвто е
настоящият случай). При действието на ЗУТ, в сила от 31.03.2001 г. и
съгласно чл. 31, ал. 1, т. 1 от него то е отново най – малко 3 м. И в двата
случая нормативно установеното разстояние от 3 м. до страничната
регулационна граница на имота не е спазено, което обосновава и извода за
наличие на неоснователно въздействие, осъществено от страна на
въззиваемата страна.
В този смисъл неоснователни са оплакванията в жалбата за неизяснена
фактическа обстановка по делото и по – конкретно това, че не е изяснен
4
статутът на процесната постройка. По реда на чл. 192 от ГПК от третото лице
– Община Родопи са изискани: протокол за дадена строителна линия и ниво
/скица - виза/, архитектурен план, декларация – съгласие от собственик на
съседен имот и извадки от действащия план на село Б., касаещи строежа на
двуетажната масивна постройка, със застроена площ от 75,00 кв.м. и в
частност за процесната постройка, която е долепена до нея, от северната
страна, построени в УПИ VII-173 от квартал 50 по плана на село Б., община
Родопи, област Пловдив. В отговор на искането по делото е постъпила молба
от 25.02.2020 г. от Община Родопи, с приложени заверени копия от
регулационния план на село Б., одобрен със Заповед № 326/1976 г., както и
последващите му изменения, одобрени със Заповед № 204/1978 г. и Заповед
№ 191/1991 г., които са приети по делото. Даден е също така отговор, че в
резултат от извършена справка в деловодната програма на общината не са
открити данни за заявени или издадени документи за строителство в УПИ
VII-173 от квартал 50 по плана на село Б.. За по – точен отговор е поискана
информация за година на построяване на описаната жилищна сграда и
пристройка към нея. Такава конкретизация не е направена. На следващо
място ответникът е бил задължен по реда на чл. 190 от ГПК (съдебно
заседание от 17.06.2020г.) да представи документите, описани в т. 3 от
Исковата молба, раздел Искания, като му е указано, че непредставянето им
ще се цени от съда съгласно чл. 161 от ГПК. В съдебно заседание на
31.08.2020 г. пълномощникът на ответника е заявил, че не представя исканите
документи, защото не разполага с тях. В действителност въззиваемият в нито
един момент не е твърдял за процесната постройка да са били налични
строителни книжа.
При извод за наличие на първата предпоставка, подлежи на преценка
съществуването на втората такава – наличие на пречки за използването на
имота на жалбоподателя, по-големи от обикновените, каквото е изискването
на чл. 50 от ЗС, доколкото действията на въззиваемия са извършени в
собствения му имот, а не в този на жалбоподателя.
Своевременно въведените в предмета на спора и поради това
подлежащи на разглеждане такива пречки са: ограничаване достъпът на
светлина до жилищната сграда на жалбоподателя и негативните емоции,
свързани с недобрия външен вид на процесната постройка. Неоснователни са
оплакванията в жалбата относно неприемането за разглеждане като част от
предмета на спора, поради несвоевременното им заявяване, въведените след
приемане по делото на окончателния доклад по чл. 146 от ГПК, фактически
твърдения за създавани при силен вятър и валежи от дъжд и сняг неудобства
за използване на имота на жалбоподателя. Първостепенният съд не е допуснал
процесуално нарушение, доколкото посочените твърдения не уточняват вече
5
приетия спорен предмет по делото. Те представляват нови фактически
основания, заявени от жалбоподателят след дадения му с разпореждане №
113815/28.11.2019 г. срок за това. Обстоятелството, че същите тези твърдения
са въведени и по – късно, чрез показанията на свидетеля Т. И.а, а
впоследствие коментирани от съда в атакуваното сега решение, не ги прави
част от спорния предмет на делото. Поради това не подлежат на разглеждане
и в настоящото производство доводите във въззивната жалба, изложени в т. 4
на стр. 2-ра и 3-та от нея.
Във връзка с установяването на посочените своевременно заявени
пречки за използване имота на жалбоподателя по делото са ангажирани
свидетелски показания и е приета съдебнотехническа експертиза, изготвена
от вещото лице Бина К. – Христова.
Показанията на свидетеля Т. И.а в частта им, касаеща затруднения
достъп на светлина, затъмняване и засенчване на първия жилищен етажа на
къщата на жалбоподателя, съдът кредитира като логични и последователни.
Същите кореспондират и на заключението, изготвено от вещо лице К., което
настоящата инстанция приема като обективно, пълно и компетентно
изготвено. От него се установява, че доколкото пристройката е със
значително по – малки размери, приблизително по средата на северната
фасада на жилищната сграда, мислено двете представляват два
паралелепипеда с размери 13м х 10м х 6м и 1,16м х 3,05м х 2,80м. Така при
построяване на хвърлените сенки от големия паралелепипед (масивната
двуетажна сграда) малкият паралелепипед (пристройката) винаги ще бъде в
сянката на големия и няма да хвърля собствена сянка. Установеното налага
несъмнен извод, че имотът на жалбоподателя е засенчен в резултат от
извършеното в имота на въззиваемия строителство. Не е налице обаче
причинна връзка между засенчването и ограничения достъп на светлина до
първия жилищен етаж на сградата на жалбоподателя от една страна и от
друга процесното преддвение. При построяване на хвърлените сенки от
двуетажната сграда, пристройката винаги ще попада в сянката на основната
сграда (защото е от юг) и няма да хвърля собствена сянка. По този начин
засенчването и достъпът на светлина до сградата на жалбоподателя са в
резултат от масивната двуетажна сграда в имота на въззиваемия, а тя не е
предмет на настоящото производство. Премахването на пристройката по
6
никакъв начин няма да се отрази за увеличаване осветеността на имота на
жалбоподателя, защото нейната сянка е изцяло погълната от сянката на по –
голямата двуетажна жилищна сграда, като установената денивелация (данни
и на двете страни, вкл. установена и от приетите заключения) в имота на
жалбоподателя не дава отражение върху този резултат (разпит на вещо лице
К. в съдебно заседание от 15.12.2020 г.). Не се споделят доводите в жалбата за
компрометиране на това заключение, като некомпетентно и непълно, поради
неизвършен оглед на място. Както в самото заключение, така и в съдебно
заседание от 15.12.2020 г. вещо лице К. е посочила, че е ползвала
измерванията и констатациите, направени от вещите лица Р. и К. по вече
приетите заключения. Процесният имот е бил посетен от тях в
непродължителен период от време и липсва пречка вече установените от
предходните две вещи лица актуални данни, да бъдат използвани за работата
по последната назначена експертиза, доколкото страните не са оспорили
изходните данни и посочените от вещите лица Р. и К. резултати от
измервания.
Отрицателните преживявания на жалбоподателя от недобрия вид на
постройката не са доказани по делото. Но дори и да бяха установени, не се
споделят доводите в жалбата, че те представляват пречка за упражняване
правото на собственост в неговия пълен обем. Същите са несъвместими с
предоставената от иска по чл. 109 от ЗС защита. Не се твърди и установява
пристройката да накърнява упражняването на правото на собственост в
аспекта му на неприкосновеност на дома и ограничаване или смущаване на
личното пространство, като проявление на правомощието „ползване“.
Неприятното усещане от пристройката, чийто външен вид е в разрез с
естетическите разбирания на жалбоподателя, излиза извън рамките на това
защитимо правомощие, включено в обема на материалното субективно право
на собственост.
Поради това следва да се приеме, че не са налице пречки от
изграждане на процесното преддверие по смисъла на чл. 50 от ЗС. Липсата на
така посочената втора предпоставка при изискване за кумулативното им
наличие, обуславя неоснователност на предявения иск по чл. 109 от ЗС. В
посочения смисъл е и установената съдебна практика, цитирана от
първостепенния съд, която се споделя напълно и от въззивната инстанция.
7
Предвид пълното съвпадане на крайните изводи на въззивната
инстанция с тези на първостепенния съд, въззивната жалба се явява
неоснователна, а обжалваното решение следва да бъде потвърдено като
правилно.
С оглед крайния изход от спора на въззиваемата страна се дължат
разноски на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По представен по реда на чл. 80
от ГПК списък и уточнение в проведено на 06.10.2021 г. съдебно заседание, те
са в размер на 300,00 лв. адвокатско възнаграждение, което е уговорено и
платено в брой съгласно Договор за правна защита и съдействие №
40610/14.05.2021 г. Същите следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260348/08.02.2021 г., постановено по г. д.
№ 19048/2019 г. по описа на Районен съд Пловдив, III-ти гр. състав.
ОСЪЖДА Н. Д. ИЛЧ., ЕГН: **********, с адрес: село Б., общ. Родопи,
обл. Пловдив, ул. „Възраждане“ № 16А да заплати на Г. Н. СТ., ЕГН:
**********, с адрес: село Б., общ. Родопи, обл. Пловдив, ул. „Възраждане“ №
18, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 300,00 лв. (триста лева),
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред
Върховния касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8