Решение по дело №172/2022 на Административен съд - Русе

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 юни 2022 г.
Съдия: Йълдъз Сабриева Агуш
Дело: 20227200700172
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

           196

гр.Русе, 24.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РУСЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на петнадесети юни, през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

                                                 Председател: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА

Членове: ЙЪЛДЪЗ АГУШ

                                                                    ИВАЙЛО ЙОСИФОВ

при секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА и с участието на прокурора ГЕОРГИ МАНОЛОВ, като разгледа к.а.н.д. № 172 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е касационно по чл.63в от ЗАНН, във вр. с чл.208 и сл. от глава XII от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Община Русе, чрез процесуалния й представител, против решение № 195/21.02.2022г., постановено по АНД № 2506/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което с което е отменено наказателно постановление № Е-234/13.10.2021 г., издадено от кмета на Община Русе. С наказателното постановление, за нарушение по чл.21, т.7 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе, приета от Общински съвет – Русе (Наредба № 15) и на основание  чл.57, ал.1 от същата наредба, на „Ивиян транс“ ЕООД, със седалище гр.Мартен, обл. Русе е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева. Като касационни основания се сочат допуснати от въззивната инстанция съществени нарушения на процесуалните правила във връзка с оценката на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. В жалбата се излагат подробни доводи в подкрепа на становището за неправилност на обжалваното решение. Иска се неговата отмяна и решаване на делото по същество чрез потвърждаване на наказателното постановление. Претендира се присъждането на направените разноски, включително тези във въззивното производство.

Ответникът по касационната жалба – „Ивиян транс“ ЕООД, със седалище гр.Мартен, обл. Русе, чрез процесуалния си представител, изразява становище за нейната неоснователност. Моли съда да постанови решение, с което да остави в сила обжалваното въззивно решение. Претендира присъждането на направените в касационното производство разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за основателност на жалбата и счита, че въззивното решение следва да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП.

Съдът, като взе предвид изложените в жалбата оплаквания, становищата на страните и събраните по делото доказателства, след касационна проверка на обжалваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 06.07.2021г., около 12.15ч., с камион с рег.№ Р 2693РН, собственост на „Ивиян транс“ ЕООД, със седалище гр.Мартен, обл. Русе, са транспортирани насипни товари с непокрита каросерия по ул.“Чипровци“ в гр.Русе, като с посочените действия е нарушена разпоредбата на чл.21, т.7 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе, приета от Общински съвет – Русе.

За да отмени наказателното постановление районният съд е приел, че НП е издадено срещу дружеството „Илиян транс“ ЕООД, в противоречие с обстоятелството, че АУАН и направените справки от сектор ПП ОДМВР Русе, касаят фирмата „Ивиян транс“ ЕООД, като приема че не се касае до техническа грешка, което води до невъзможност да се индивидуаризира по несъмнен начин нарушителя.

РРС е приел в решението, предмет на касационната проверка, че нарушението не е доказано от обективна и субективна страна, като излага мотиви, че санкционирането на собственика на камиона е необосновано, тъй като единствен безспорно установен факт е именно собствеността върху автомобила.

Не са установени обстоятелства, които да свързват пряко превоза и собствеността на товара със собственика на автомобила, който е наказаното лице.

Не се споделя виждането на контролираната инстанция, според което от НП не може да се индивидуализира по несъмнен начин нарушителя.

В разпоредителната част на НП е посочено, че се налага административно наказание на „Ивиян транс“ ЕООД, със седалище гр.Мартен, обл. Русе, като в обстоятелствената част наказаното лице, което е ЮЛ, е индивидуализирано със седалище, адрес на управление, управител, както и ЕИК. Допуснатата техническа грешка при изписване на наименованието на дружеството в обстоятелствената част на НП, не води до невъзможност да се индивидуализира наказаното лице.

Данните, с които то е описано в обстоятелствената част, както и посочването на правилното му наименование в разпоредителната част,  индивидуализират по несъмнен начин наказаното лице.

Касационната инстанция намира за нужно да посочи, че кога едно процесуално нарушение е съществено, е изяснено в чл.348, ал.3, т.1 от НПК. За да бъде квалифицирано нарушението като такова е необходимо да са налице следните две кумулативни условия: то да е довело до ограничаване на процесуалните права на страната и да не е било отстранено.

В конкретната хипотеза не са налице посочените предпоставки, поради което допуснатото нарушение не е съществено, а по съществото си е техническа грешка.

Касационният състав не споделя изложените мотиви от РРС, според които авторството на нарушението не било установено, не било доказано, че собственикът на МПС, е лицето, което е транспортирало насипни товари с непокрита каросерия, на ул.Чипровци, в гр.Русе.

Касационната инстанция намира, че за да е налице „владение“ по смисъла на § 1, т.29 от ДР на ЗУО, респ. § 1, т.16 от ДР на Наредба № 15, не е необходимо фактическата власт върху отпадъците да е упражнявана лично от съответното физическо лице като е допустимо тя да се осъществява и чрез трети лица, включително чрез предоставянето на тези трети лица на превозното средство, чрез което са транспортирани насипните товари. Дружеството не сочи владението върху собственият му товарен автомобил да му е било отнемано противозаконно или спрямо него да са извършвани други действия от трети лица, които да изключват възможността му да контролира своята вещ. Щом по делото липсват данни и твърдения наказаното лице да е губило фактическата власт върху собственото си МПС – товарен автомобил с рег.№ ******, то следва да се приеме, че дружеството е упражнявало фактическата власт и върху товарите, натоварени на този камион и поради това е имал качеството на техен притежател.

В това си качество той може да е субект на нарушението по чл.21, т.7 от Наредба № 15, тъй като то се изразява в транспортирането на насипни товари в транспортно средство с непокрита каросерия, а за да бъде извършено това действие, по необходимост насипните товари трябва да са се намирали във фактическата власт на транспортиращото ги лице, т.е. то да е било техен притежател.

Като е достигнал до противоположни правни изводи районният съд е постановил едно неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото решено по същество като наказателното постановление бъде потвърдено.

С оглед изхода на спора и на основание чл.143, ал.3 от АПК вр.чл.63, ал.3 и ал.5 от ЗАНН, в полза на касатора следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, което, с оглед липсата на правна и фактическа сложност на делото, съдът определя в размер на 100 лева за всяка от двете инстанции съгласно чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо в размер на 200 лева. Както се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк. д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта едноличен административен орган, т.е. в полза на Община Русе, която разполага със собствена правосубектност като юридическо лице – чл.136, ал.3 от Конституцията на Република България и чл.14 от ЗМСМА.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2, изр.1, пр.2 и чл.222, ал.1 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 195/21.02.2022г., постановено по АНД № 2506/2021 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е отменено наказателно постановление № Е-234/13.10.2021 г., издадено от кмета на Община Русе и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № Е-234/13.10.2021 г., издадено от кмета на Община Русе, с което, за нарушение по чл.21, т.7 от Наредба № 15 за управление на дейностите с битови, строителни и масово разпространени отпадъци на територията на Община Русе, приета от Общински съвет – Русе, и на основание  чл.57, ал.1 от същата наредба, на „ИВИЯН ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище гр.Мартен, обл.Русе, представлявано от управителя И.Г.И., е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лева.

ОСЪЖДА „ИВИЯН ТРАНС“ ЕООД, с ЕИК **********, със седалище гр.Мартен, обл.Русе, представлявано от управителя И.Г.И., да заплати на Община Русе, представлявана от кмета Пенчо Пламенов Милков, сумата от 200 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                             

                                                         ЧЛЕНОВЕ: