№ 15299
гр. София, 01.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20241110158021 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от Х. Д. М. срещу „.“
ЕООД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат от
разпространението на неверни клеветнически твърдения в електронната медия с адрес:
www.pik.bg, чрез публикуването на статия от 02.09.2024 г., със заглавие: „Скандал! По
заповед на .. и аверите му Х. М. и .., мутри убиват от бой бащата на младата
борцова надежда Д. П.“, ведно със законната лихва за забава от 02.09.2024 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че на 02.09.2024 г., на електронната интернет платформа с адрес:
www.pik.bg, с наименование: „Информационна агенция ПИК“, била публикувана
статия със заглавие: „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и .., мутри убиват
от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“. Твърди, че съгласно констативен
протокол с рег. № 1917/2024 г., т. 1, № 150 по описа на нотариус Б. Н., било
установено, че непосредствено под статията бил публикуван и колаж от две снимки,
едната от които негова, а другата на .., върху които била позиционирана и лента с
надпис „Полиция/Police”, имаща за цел създаването на престъпни внушения. В
процесната статия се съдържали неверни твърдения по адрес на ищеца, приписващи
му извършването на изключително тежки престъпления, свързани с участие в
престъпна група, с цел убийство по поръчка на посоченото в заглавието на статията
лице. В статията се създавали внушения, че изложените данни са по информация на
служители на МВР, като било посочено, че съгласно свидетелски показания,
коментираното убийство било „инициирано именно от .. и десните му ръце Х. М. и ..“ .
Според информацията в статията, „след първоначална разпра Х. М. и .. докладвали на
.. за сакатлъка и той разпорежда ударни бригади да ликвидират П. и то по-
възможно най-болезнения и унизителен начин“. Ищецът счита, че с
разпространяването на посочените твърдения са нарушени честта, достойнството и
доброто му име в обществото. В статията се съдържали факти, които създавали
внушения, че ищецът е взел участие в извършването на тежки престъпления.
Вследствие от разпространените неверни твърдения по адрес на ищеца, считано от
02.09.2024 г. до настоящия момент, същият претърпял изключително интензивни
отрицателни емоции и стрес. Сочи, че предвид факта, че е разпознаваема личност, с
оглед дейността му в спорта и качеството му на председател на БФБ, се наложило да
опровергава пред широк кръг лица разпространените неистинни твърдения по негов
1
адрес. Отбелязва, че спрямо него никога не е било провеждано разследване, за което и
да било деяние от посочените в статията. В резултат от разпространените неверни
твърдения по негов адрес изпитвал потиснатост, нервно напрежение, страх от
привличане към наказателна отговорност и неудобство, предвид засягането на
обществения му образ. Вследствие от преживените негативни емоции, ищецът страдал
от безсъние, високо кръвно и постоянно главоболие, които търпял и до настоящия
момент. Ищецът твърди, че доставчик на електронната медийна услуга –
„Информационна агенция ПИК“, с домейн: www.pik.bg, е ответното дружество. Счита,
че с процесната статия, публикувана на електронната медия на ответника са
разпространени клеветнически твърдения по негов адрес, които надхвърлят границите
на свободното мнение. С оглед изложеното, моли съда да осъди ответника да му
заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на 10 000 лв.,
ведно със законната лихва за забава от 02.09.2024 г. до окончателното погасяване на
дълга. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че процесната статия била
първоначално публикувана в друг информационен сайт – crimesbg.com, с автор Ива
Иванова. След извършена проверка от страна на редакторите на pik.bg, статията била
споделена в сайта на електронната медия, без извършени редакции.
Съгласно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК разпределението на
доказателствената тежест е, както следва: ищецът следва да установи при условията на
пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: 1) възлагане на друго
лице – изпълнител, извършването на определена работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи /деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина/, 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с него.
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията.
Отделя като безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните, че „.“ е собственик и администратор на електронна информационна медия
със следния електронен адрес – „www.pik.bg“, в която на 02.09.2024 г., била
публикувана статия със заглавие: „Скандал! По заповед на .. и аверите му Х. М. и ..,
мутри убиват от бой бащата на младата борцова надежда Д. П.“.
Съдът намира предявения иск за допустим, а исковата молба за редовна по
смисъла на чл. 127 и чл. 128 от ГПК. На основание чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва
да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните.
С исковата молба са представени писмени документи, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен
спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото. Следва да
бъде уважено искането на ищеца за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
свидетели. Исканията на ищеца за събиране на писмени доказателства по реда на чл.
190 ГПК и чл. 192 ГПК, както и за изслушване на обясненията на представителя на
ответното дружество по реда на чл. 176 ГПК, следва да бъдат оставени без уважение,
тъй като не са необходими за правилното решаване на правния спор. Следва да бъде
2
уважено искането на ответника за събиране на гласни доказателства чрез разпит на
един свидетел при режим на довеждане, както и за издаване на съдебни удостоверения
по чл. 186 ГПК. Без уважение следва да бъде оставено искането на ответника за
събиране на писмени доказателства по реда на чл. 190 ГПК, доколкото има за цел
установяването на факти, които са възложени в тежест на ответника.
На основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 09.05.2025 г. от 11.15 ч., за
която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва, че най-късно до първото
по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и
доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
УКАЗВА на ответника „.“ ЕООД, че в едноседмичен срок от получаване на
настоящото определение следва да представи доказателства, удостоверяващи
наличието на учредена в полза на адв. Д. К. представителна власт, или да потвърди с
писмена молба извършените от него процесуални действия по подаването на отговор
на исковата молба.
ПРИ НЕИЗПЪЛНЕНИЕ на дадените указания в срок съдът ще приеме, че по
делото няма постъпил писмен отговор от ответника и ще измени доклада.
ДА СЕ ВРЪЧИ НА СТРАНИТЕ препис от настоящото определение, а на ищеца
– и препис от отговора на ответника.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ПРИЕМА И ПРИЛАГА приложените с исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА на основание чл. 159, ал. 2 ГПК събирането на гласни доказателства
чрез разпит на двама свидетели на ищеца при режим на довеждане, които да дадат
показания относно посочените в исковата молба факти.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за събиране на писмени
доказателства по чл. 190 ГПК и чл. 192 ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца по чл. 176, ал. 1 ГПК.
ДОПУСКА събирането на гласни доказателства чрез разпит на един свидетел
на ответника при режим на довеждане, който да даде показания относно посочените в
отговора на исковата молба факти.
ДА СЕ ИЗДАДАТ на ответника исканите съдебни удостоверения, след
представяне на проекти на съдебни удостоверения.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за събиране на писмени
доказателства по чл. 190 ГПК.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба като им
указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със спогодба
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като направените
разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е уговорено друго и
спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат да
използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и средства –
отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба, ищецът
3
може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса – чл.
78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център
по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде
видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg). Медиацията е платена
услуга.
Към Софийски районен съд работи Програма „Спогодби”, която предлага
безплатно провеждане на процедура по медиация, от която страните също могат да се
възползват.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4