№ 3117
гр. София, 07.10.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на седми
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Мирослава Кацарска
като разгледа докладваното от Мирослава Кацарска Търговско дело №
20211100901524 по описа за 2021 година
Ищецът „Г..бг“ ЕООД с исковата молба твърди, че е дружество с основна дейност,
свързана с развитието на българското Г.ърско общество, като за изпълнение на същата
създава виртуални пространства за общуване на потребителите. Сочи, че на 03.06.2021 при
проверка от управителя в организацията register.bg е установил, че домейнът gamers.bg е
собственост на ДЗЗД „Б..БГ“, с посочения имейл, като съдружници в същото към онзи
момент са Д. Т., мажоритарен, като същият е и мажоритарен съдружник и управител на
„П.м.“ ООД. Твърди, че е отправил запитване за продажната цена на домейна и му е
отправена оферта от посочения имейл на стойност 1200 лв., като са проведени преговори и
страните се били съгласили на цена от 1000 лв. с ДДС. Счита, че договорът бил сключен с
достигане на приемането у предложителя, т.е. на 04.06.2021г. и ищецът е изпълнил
задължението си да преведе посочената цена по изпратена от продавача „П.м.“ ООД
фактура и банкова сметка, но домейнът не му бил прехвърлен. С оглед горното по исковата
молба е заявил два иска, а именно да се признае за установено, че е сключен валиден
договор за покупко-продажба на правата върху описания домейн gamers.bg и втори иска – да
се признае за установено, че ищецът е придобил правата върху процесния домейн, като в
уточнителна молба е уточнен иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД, а именно осъждане
на ответника да изпълни задължението си по сключения договор и да предаде на ищеца
домейна. С разпореждане от 16.08.2021г. съдът му е указал уточнение на исковете и внасяне
на ДТ по всеки от тях съобразно цена в размер на 1000 лв. или 40 лв.
С отговора на исковата молба ответникът „П.м.“ ООД е заявил възражение за
прекратяване на делото пред СГС и че родовата му подсъдност е пред районен съд.
Поддържа възражението и с допълнителния отговор.
С ДИМ ищецът „Г..бг“ ЕООД оспорва възражението като се позовава на чл. 365 от
ГПК и счита, че доколкото делото се отнасяло до това има ли валидно сключен договор, то
било без определен материален интерес и подсъдно на СГС.
Съдът при разглеждане на доводите на страните, намира следното:
Съгласно чл. 104, ал.1, т.4 от ГПК на окръжен съд са подсъдни искове по граждански
1
и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с посочените изключения. Следователно
само когато цената на поне един от обективно и субективно съединените искове е над 25 000
лв. спорът би бил подсъден на окръжен съд.В разпоредбата на чл. 104 са посочени кои
искове са подсъдни на окръжен съд като първа инстанция и настоящите не попадат в нито
една от хипотезите. Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 365 от ГПК, която
регламентира производството по търговски спорове, като цитира т. 1, съгласно която
разпоредба съдът се произнася по искове с предмет или правоотношение, породено или
отнасящо се до търговска сделка, включително сключването й, тълкуването,
действителността, изпълнението или неизпълнението или прекратяването й. Това не
променя родовата подсъдност, а само дали искът ще се гледа по реда на глава 32 или не.
Съобразно чл. 69, ал.1 т.4 – по искове за съществуване, унищожаване или разваляне на
договор или сключване на окончателен договор, цената на иска е стойността на договора. В
случая исковите претенции на ищеца са за установяване на съществуването на договора за
покупко-продажба и реализиране на правата му по него, а именно търси реално изпълнение
на задължението на насрещната цена и не може да се приеме, че същите са неоценяеми.
Напротив, исковете са оценяеми и базата за оценка, доколкото не се касае за недвижим
имот, е стойността на договора. Същата се изразява в уговорената по договора цена, която е
1000 лв. Следователно съдът е сезиран с искове, които са с цена на иска 1000 лв. и върху
такава цена на иска е събрана държавна такса. Не може да се приеме, че исковете са
неоценяеми, като дори и искът за установяване, че ищецът е собственик на домейна, попада
в хипотезата на оценяем такъв, като предметът на спора – домейна обуславя цената му, а се
твърди пазарна такава в размер на 1000 лв.
Трайна е казуалната практика на Върховния касационен съд, че понятието "търговско
дело" е по-широко от понятието "търговски спор", по смисъла на чл. 365 от ГПК, като
изброените в разпоредбата спорове не изчерпват предмета на търговските дела, каквито са
не само тези, образувани по искове, с които се търси реално изпълнение на задължения по
търговска сделка, но и споровете относно права, възникнали като последица от нейното
неизпълнение, прекратяване или разваляне. Уреденото в глава ХХХІІ от ГПК производство
по търговски спорове с двойна размяна на книжата е приложимо само за търговските дела,
родово подсъдни на окръжния съд като първа инстанция, съобразно чл. 104, т. 4 от ГПК. В
случая, делото е предвид цената на исковете, е родово подсъдно на районен съд като първа
инстанция, но не поради това, че спорът е граждански, а не търговски (в този см.
определение № 214 от 11.04.2018 г. по ч. т. д. № 710/2018 г., Т. К., ІІ т. о. на ВКС. В този
смисъл, спорът се явява търговски, но с оглед цената на исковете е подсъден на районен съд
и в този смисъл изричното възражение на ответника „П.м.“ ООД е основателно.
Разпоредбата на чл. 365 ГПК не регламентира специални правила относно родовата
подсъдност по търговските спорове, а реда за разглеждането им в случаите, при които тези
спорове са родово подсъдни на окръжен съд съгласно правилата на чл. 104 ГПК (изрично в
този смисъл определение № 48 от 25.12.2012 г. по ч.т.д. № 906/2011 г. на ВКС, I ТО и
мн.др.). В случая исковете, макар и с предмет сделка, която се сочи, че е между търговци и
2
може да се приеме за търговска сделка, са с цена на иска 1000 лв., независимо от това дали
се търси реалното изпълнение на задължение по договора или се търси право на собственост
върху домейна, пак се сочи негова пазарна цена от 1000 лв. и не се установява надлежно
пазарната цена да е в пъти по-висока, и по-конкретно да е над 25 000 лв., за да се приеме, че
е налице основание спорът да е родово подсъден на окръжен съд. Няма специална норма в
закон относно предмета на сделката – домейн, както напр. по ЗАПСП, който да обусловя
подсъдност на делата на ОС, независимо от цената на иска, поради което съдът намира, че
цената на исковете и всеки по отделно и всички заедно е далеч под 25 000 лв., същите не са
неоценяеми, както се твърди от ищеца и делото следва да бъде изпратено на СРС по
подсъдност.
Спорът с оглед цената на исковете е посъден на районен съд. Предвид горното СГС
следва да прекрати производството пред себе си и изпрати делото на СРС по подсъдност.
Воден от горните съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по делото пред СГС.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на СРС.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба
в едноседмичен срок от съобщаването му на страните съгласно чл. 121 от ГПК.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3