О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 217/23.1.2019г. 23.01.2019 г. Град
Ямбол
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД 16-ти граждански състав
На двадесет и
трети януари две хиляди и деветнадесета година
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: Георги Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Георгиев
гр.д.№ 3125 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството
по делото е образувано по искова молба, предявена от „Агенция за контрол на просрочени задължения” ООД с ЕИК ********* против В.Г.М., с която
се иска да се приеме
за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1756/2018 г. по описа на ЯРС, а
именно: сумата от 422,98 лв. главница
, сумата от 31,26 лв. – договорна
лихва за периода от 26.04.2017 г. до 22.11.2017 г.,сумата от 45 лв.-разходи и такси за извънсъдебно събиране на
просрочено задължение, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в
съда – 19.04.2018 г. до окончателното изплащане на вземането.
Представят се писмени доказателства,
не се правят доказателствени
искания.
В законоустановения срок по чл.
131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен
представител, в който искът се оспорва. Не се представят доказателства, прави доказателствено
искане за предоставяне от ищеца писмени доказателства за извършените от
ответника плащания по договор за паричен заем № 2776370/27.03.2017 г. от които
било възможно да се установи конкретния размер на всяко едно от извършените
плащания и тяхната дата.
Съдът, като взе предвид, че
исковата молба е редовна и предявените обективно съединени искове са допустими,
намира, че делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно
заседание с призоваване на страните.
Представените от ищцовата страна писмени
доказателства са относими и необходими и следва да бъдат допуснати.
Основателно е искането за прилагане на ч.гр.д. №
1756/2018 г. по описа на ЯРС и същото следва да се уважи.
Производството по делото следва да
бъде прекратено в частта за мораторна лихва в размер
на 20,25 лв., поради отказ от иска в тази част от страна на ищеца, а
постановената по заповедното производство заповед следва да се обезсили в тази
част.
С оглед на горното и на основание
чл. 140 и чл. 233 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото в частта относно претендираната
законна лихва в размер на 20,25 лв. за периода от 23.11.2017 г. до 19.04.2018
г. и ОБЕЗСИЛВА Заповед №
1070/11.05.2018 г. по ч.гр.д. № 1756/2018 г. на ЯРС в тази част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ЯОС в едноседмичен срок
от връчването му .
НАСРОЧВА делото в открито съдебно
заседание на 07.03.2019 г. от 11.00 часа,
за която дата и час ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните.
ДА СЕ ПРИЛОЖИ гр.д. № 1756/2017 г. по описа на
ЯРС.
ДОПУСКА
представените от ищцовата страна писмени доказателства.
На основание чл.190,ал.1 ГПК задължава ищеца в едноседмичен
срок от получаване на настоящото определение да представи писмени
доказателства за извършените от ответника плащания по договор за паричен заем №
2776370/27.03.2017 г.
На основание чл.190,ал.2 ГПК УКАЗВА но ищеца,че непредставянето на документите се преценява
съгласно чл.161 ГПК.
СЪОБЩАВА на страните ПРОЕКТО-ДОКЛАДА
по делото:
Твърди се в исковата молба, че на
27.03.2017 г. между ответника и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ е бил сключен Договор за
паричен заем № 2776370,по силата на който
заемодателя е отпуснал на ответника паричен заем в общ размер на 800,00
лв. С настоящия договор страните се съгласили,че със сключване на същия ще се
рефинансира текущ заем на ответника по договор за паричен заем № 2647539,като
страните направили изрично изявление за прихващане на насрещни изискуеми
задължения,като посочения договор имал силата на разписка. След извършено
прихващане задължението на заемателя се погасявало
изцяло,като заемодателя му изплащал остатъка от заемната сума по договора.
Твърди се,че ответника се задължил да върне заема,като заплати сума в размерна
908,48 лв.,ведно с договорна лихва на 8 месечни погасителни вноски,всяка в
размер на 113,56 лв.,които включвали първоначална главница и договорна лихва.
По договора за паричен заем ответника извършил плащания в общ размер на 720,00 лв.Заема
бил получен от ответника при
подписването на договора. Същия дължал главница в размер на 422,98 лв. Също
така дължал договорна лихва в размер на 41,86 % уговорена в договора за паричен
заем,като същия дължал договорна лихва в размер на 31,26 лв. за периода от
26.04.2017 г./датата на първата вноска/ до 22.11.2017 г. /датата на настъпване
на падежа на договора/. Също така ответника се задължил в три дневен срок от
усвояването на сумата да предостави на заемателя едно
от обезпеченията посочени в договора,като се
съгласил,че в случай на неизпълнение дължи неустойка. Същата се начислявала
еднократно,след изтичане на третия ден на сключения договор,като ответника
дължал неустойка в размер на 259,84 лв. Също така при забава на плащане на
погасителна вноска с повече от 30 календарни дни,се начислявали разходи за
събиране,определени съгласно тарифа на заемодателя,до максимален размер 45
лв.,които се дължали от ответника.Същите нямали характер на неустойка,а били
начислени съгласно чл.10а ЗПК.
На 30.01.2017 г. бил подписан
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания, заедно с Приложение
№ 1 към рамков договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 01.03.2018 г., с
което кредиторът прехвърлил вземанията си срещу ответника на ищеца. Поради
липсата на доброволно плащане от страна на ответника, ищецът подал за дължимите
сумите заявление по реда на чл. 410 от ГПК и било образувано ч.гр.д. № 1756/2018
г. на ЯРС, по което съдът издал заповед за изпълнение срещу длъжника. Същият е
бил уведомен по реда на чл. 47, ал.5 от ГПК, поради което се предявява
настоящият установителен иск.
Правното основание на предявените обективно
съединени искове е чл. 422 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Ответникът чрез особения си представител оспорва иска по чл. 422 от ГПК,като
счита,че същия е допустим,но по същество е неоснователен. Счита се,че договора
за потребителски кредит е недействителен,като липсвало „погасителен план“ като
се позовава на разпоредбата на чл.22,вр.с
чл.11,ал.1,т.11 ЗПК. Твърди се,че договора за цесия е нищожен по смисъла на
чл.26,ал.2 ЗЗД,както и че същия няма действие по отношение на ответника,като
правата на ищцовото дружество били непротивопоставими на ответника. Сочи се,че неустойката е
нищожна поради противоречие с добрите нрави,като претенцията за разходи и такси
за извънсъдебно събиране на просрочено задължение също били нищожни.
Страните
не спорят, че на 27.03.2017 г. между ответника и„Изи
Асет Мениджмънт“ АД /заемодател/ е бил сключен
Договор за паричен заем № 2776370, при посочените в исковата молба индивидуални
условия. Не спорят и относно получаването на отпуснатия кредит от заемателя.
Спорят относно дължимостта на вземанията от ответника и относно размера на задълженията.
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да докаже спорните факти: размерът на дължимите от
ответника вземания /главници и лихви/, като на осн. чл. 146, ал.2 от ГПК съдът УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за тези факти.
В тежест на двете страни е да докажат твърденията, на които основават исканията
си и възраженията си.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна
спогодба (при което на ищеца се връща половината от внесената държавна такса), медиация,
извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на спора.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на
страните, ведно с призовката за съдебното заседание, като на ищеца се връчи и
препис от отговора.
Определението не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: