№ 947
гр. Варна, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 19 СЪСТАВ, в публично заседание на първи
март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Кристиана Кръстева
при участието на секретаря Теодора К. Кирякова
като разгледа докладваното от Кристиана Кръстева Гражданско дело №
20223110109345 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 ГПК.
Образувано е по предявен иск от Национална агенция за приходите, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Княз Дондуков“ №52 срещу А. Д.
П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.,ул.М.с.,№**,ет.**,ап.* за признаване за
установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу
ответника за сумата от 724,03лева, представляваща надвзета работна заплата за периода
01.07.2020г. - 31.07.2020г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 28.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението и за
сумата от 10,06лева, представляваща обезщетение за забава периода от 09.04.2021г. до
28.05.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК №
2669/18.06.2021г. по ч.гр.д. № 7581/2021г. по описа на ВРС, 19 с-в, на основание чл. 422, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК.
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения: С
определение №385/20.07.2020г. постановено по ЧНД №575/ 2020г. по описа на ОС – Русе,
влязло в законна сила на 24.07.2020г. на ответника била наложена мярка за процесуална
принуда „Отстраняване от длъжност“, като същият бил назначен на длъжност „Главен
инспектор по приходите“, Дирекция „Контрол“, отдел“Ревизии“ при ТД на НАП Варна.
Документите за отстраняването му постъпили в счетоводството на ТД на НАП Варна едва
след приключване на работните заплати за м.юли, като ответникът получил трудово
възнаграждение в пълен размер. С уведомително писмо ответникът бил уведомен, че държи
неоснователно сумата от 724,03лева, представляваща изплатено, но недължимо трудово
възнаграждение за периода 24.07.2020г.-07.08.2020г. В отговор ответникът възразил с
писмо с вх.№ 55546-8/01.03.2021г., твърдейки, че полученото от него възнаграждение за
м.юли 2020г. било в размер на 1503,90лева, след удържан данък. Освен това заявил, че
следващото му се възнаграждение било в размер на 392,34лева, а не на търсената сума, като
и че през м.07.2020 не му било изплащано трудово възнаграждение до 07.08.2020г. вкл. През
м.07 имал единствено разрешен платен годишен отпуск от два дни, за 16-17.07.2020г., който
1
не бил ползвал и не бил прекъсвал поради невъзможност да престира труд. Претендираната
сума получил добросъвестно, без да знае че част от нея била недължима. Ищецът твърди
още, че търсената сума, като главница вкл. действително неотработените дни от ответника-
11 дни от м.07.2020г. и дължима вноска за здравно осигуряване при ползване на посочения
неплатен отпуск в размер на 5,30лева. Моли за уважаване на исковата претенция и за
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор.
Първото по делото заседание е проведено на 01.03.2022г., като редовно призованият
ответник не се е явил и не е изпратил представител. Не е направено и искане за разглеждане
на делото в негово отсъствие.
Ищецът чрез пр. си представител е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение.
Видно от приложените по делото книжа, на ответника са били указани последиците
от неспазване на сроковете за размяна на книжата и неявяване в съдебно заседание.
Уведомен е и за възможността за постановяване на неприсъствено решение срещу него и
предпоставките, при настъпване на които процесуалният закон предвижда това.
Ответникът при проявената пасивност, а именно липса на ангажиран отговор и
становище по основателността на исковите претенции в първото по делото с.з., реално не е
оспорил тези твърдения.
Предмет на исковата претенция е сума дължима по съществувало между страните
трудово правоотношение, респ. представляваща изплатено, но недължимо трудово
възнаграждение за периода 24.07.2020г.-07.08.2020г. Правният интерес от търсената защита
се извежда от предходно развило се заповедно производство ч.гр.д. № 7581/2021г. по описа
на Районен съд- Варна, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК.
Налице е субективен и обективен идентитет между вземането, за което е издаде заповедта
по чл. 417 ГПК и това, чиято дължимост е предмет на установяване в настоящото
производство. За обстоятелствата, формиращи елементите на фактическия състав на
основанието на претенцията по чл. 422 ГПК, ищецът е ангажирал писмени доказателства,
които съответстват на твърденията му. Те се преценяват като достатъчни, с оглед доказване
наличие на валидно възникнало вземане на ищеца към ответника. Предвид горното,
преценени в тяхната съвкупност, доказателствата по делото обуславят извод за вероятната
основателност на претенциите, както по основание, така и по размер.
Претенцията за обезщетение за забава е заявена в размер на законната лихва и
предвид установената забава в погашението на дълга, същата се явява доказана по
основание. Претенцията не е оспорена от ответника по размер, а след изчислението й от
съда с помощта на програмен продукт Апис Финанси, същата се явява доказана и по размер.
По тези съображения, съдът установява наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.239 ГПК, поради което и претенцията
следва да се уважи по този ред.
На основание чл. 78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски. Реализираните такива
в настоящото производство са 50лв. платена ДТ за исковото производство. На основание чл.
78, ал.8 ГПК /ДВ бр. 8/24.01.2017г./ и чл. 25, т.1 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя юк. възнаграждение в полза на ответника в размер на 100лева.
На осн. т.12 ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, следва да се присъдят в полза на
ищеца и сторените от него разноски в заповедното производство. Направени са такива в общ
размер на 75лева, от които 25лева за платена ДТ и 50лева юк. възнаграждение. Или общият
размер на разноските дължими в полза на ищеца е сумата от 75лева, които следва да се
2
присъдят в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че в полза на
ищеца Национална агенция за приходите, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление град София, бул. „Княз Дондуков“ №52 съществува вземане срещу ответника
А. Д. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.В.,ул.М.с.,№**,ет.**,ап.* за сумите, както
следва: 724,03лева, представляваща надвзета работна заплата за периода 01.07.2020г. -
31.07.2020г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 28.05.2021г. до окончателното изплащане на задължението и за сумата от
10,06лева, представляваща обезщетение за забава периода от 09.04.2021г. до 28.05.2021г., за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК № 2669/18.06.2021г. по ч.гр.д.
№ 7581/2021г. по описа на ВРС, 19 с-в, на осн. чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за
приходите, ЕИК *********, сумата от 150лева, представляваща сторени съдебно-
деловодни разноски пред първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА А. Д. П., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Национална агенция за
приходите, ЕИК ********* сумата от 75лева, представляваща направени в производството
по ч.гр.д. № 7581/2021г. по описа на ВРС съдебно- деловодни разноски, на основание чл.78,
ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3