Р Е Ш Е Н И Е
№….........../16.12.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети ноември през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 1706 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявени по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК от „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на
управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4 срещу В.Х.Ж., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1, чл. 10а, ал.
1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за
приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 1046,65 лв., представляваща непогасен остатък
от главница по договор за потребителски кредит № ***от 10.12.2015 г., сключен
между ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД, ЕИК *** вземанията по който са прехвърлени от последното
дружество на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, с договор за цесия от 01.07.2017 г. и впоследствие –
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД
на ищеца с приложение № 1 от 01.03.2018 г. към допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2018 г.,
до окончателното изплащане на задължението; сумата от 174,51 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по
кредита за периода от 20.02.2016 г. до 04.02.2017 г.; сумата от 51 лв., представляваща такса за оценка
на досие, начислена за периода от 20.02.2016 г. до 04.02.2017 г.; сумата от 257,02 лв., представляваща такса за
услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя,
начислена за периода от 20.02.2016 г. до 04.02.2017 г.; сумата от 597,10 лв., представляваща такса за
услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на
кредитополучателя, начислена за периода от 27.02.2016 г. до 04.02.2017 г.;
сумата от 121,86 лв., представляваща
обезщетение за забава, начислено за периода от 21.02.2016 г. до 01.11.2018 г.,
за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 16534/2018 г. по описа на Районен съд – Варна.
По твърдения в исковата молба по
силата на договор за потребителски кредит № ***от 10.12.2015 г. „Провидент Файненшъл България“ ООД
е отпуснало на В.Х.Ж. кредит за лични нужди в размер на 1200 лв., която сума
ответникът се е задължил да върне, ведно с договорна лихва в размер на 236,71
лв., при фиксиран за целия срок на договора лихвен процент. Задължил се е да
заплати още такса за оценка на кредитно досие в размер на 60 лв. и такси за
предоставени допълнителни услуги „Кредит у дома“, както следва: 307,07 лв. за предоставяне на
заемната сума в брой по неговото местоживеене и 716,50 лв. за събиране на
вноските по кредита също по неговото местоживеене. Посочените такси са платими
при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същите да бъдат
включени в погасителните вноски. Така, общата дължима сума по договора възлиза
в размер на 2520,28 лв., платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски,
всяка от които в размер на 42 лв. (включваща главница, договорна лихва и
такси), при падеж на първата погасителна вноска – 19.12.2015 г. и краен срок за
издължаване на всички задължения по кредита – 04.02.2017 г. Ищецът твърди, че
ответникът е извършил плащания по договора в общ размер на сумата от 394 лв., с
която са погасени частично задълженията му, като непогасени са останали
следните суми: 1046,65 лв. – главница, 174,51 лв. – договорна лихва, 51 лв. –
такса за оценка на досие, 257,02 лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ за
предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя и 597,10
лв. – такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по
местоживеене на кредитополучателя. Излага, че всички вноски по кредита са падежирали с изтичане крайния срок на договора и ответникът
дължи също обезщетение за забава в размер на 121,86 лв. за периода от
21.02.2016 г. до 01.11.2018 г.
Заявява, че вземанията по договора са прехвърлени от първоначалния кредитор
- „Провидент Файненшъл
България“ ООД, в полза на „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, с договор за цесия от 01.07.2017 г. и впоследствие –
от „Изи Асет Мениджмънт“ АД
на ищеца с приложение № 1 от 01.03.2018 г. към допълнително споразумение от
01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 16.11.2010 г., като ищецът е упълномощен да извърши уведомление по реда на
чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Посочва, че са изпратени две уведомителни писма до ответника
за извършените цесии, получени от него на 16.03.2018 г. Отделно счита, че
уведомяването е извършено и с връчването на препис от исковата молба, ведно с
приложенията към нея.
Твърди, че за дължимите суми по кредита ищецът се е снабдил със заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните,
че в полза на ищеца съществуват вземания срещу ответника за неизплатените суми
за главница, договорна и мораторна лихва и такси по кредита, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на заявлението в съда. Претендира и
присъждането на сторените в заповедното и исковото производство разноски,
включително юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищецът не изпраща представител. Предварително
депозира писмена молба, в която поддържа исковата молба и обективираното е нея
искане. Представя и списък на разноските по чл. 80 ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК
ответникът, чрез назначения му особен представител, депозира отговор на
исковата молба, в които излага становище за допустимост на предявените
искове. Не оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, като
оспорва единствено размера на исковите претенции.
В открито съдебно
заседание ответникът не се явява и не се представлява. В предварително подадена
писмена молба особеният представител поддържа депозирания отговор.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
С обявения за окончателен доклад по делото като безспорно и ненуждаещо се
от доказване по делото е отделено обстоятелството, че е налице облигационно
правоотношение между „Провидент Файненшъл
България“ ООД и ответника В.Х.Ж., възникнало въз основа на процесния договор за
потребителски кредит № ***от 10.12.2015 г. Същото се потвърждава от представения договор (л. 5).
От съдържанието на документа е видно още, че кредитът е в размер на 1200 лв.,
която сума потребителят се е задължил да върне заедно с фиксирана възнаградителна
лихва в размер на 236,71 лв. при годишен лихвен процент (ГЛП) от 31,82 % и
годишен процент на разходите (ГПР) - 48 %. Наред с това, потребителят се е
задължил да заплати на кредитора още такса за оценка на досие в размер на 60
лв. и такса за услуга „Кредит у дома“ от 1023,57 лв. Общата дължима сума по
договора е отразена в размер на 2520,28 лв., платима на 60 седмични вноски,
първите 59 от които в размер на 42,01 лв., а последната – в размер на 41,69
лв., с падеж на първата вноска 17.12.2015 г. и посочен ден от седмицата, в
който се дължат плащанията – сряда.
Според
клаузата на чл. 3 от договора таксата за оценка на досие се начислява за
„услуги по оценка на досието на клиента“ и същата е платима при подписване на
договора, но включена в седмичните вноски за улеснение на клиента.
Съгласно чл.
25 от договора услугата „Кредит у дома“ се изразява в предоставяне на кредита в
брой по местоживеене на клиента и събиране на седмичните погасителни вноски
отново по неговото местоживеене, като за същата се дължи такса, 30 % от която е
равна на разходите, свързани с предоставяне на кредита, а останалата част - с
разходите за събиране на вноските по уговорения начин. Предвидено е, че и тази
такса е дължима от клиента при подписване на договора, но платима на равни
вноски през периода на кредита за негово улеснение.
Според чл. 27 от договора с подписване на същия клиентът
потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит. Усвояването на
кредита също е безспорен между страните факт.
Уговорката, обективирана в чл. 22 от договора предвижда,
че Провидент има право да прехвърля изцяло или
частично правата си по договора без съгласието на клиента, като впоследствие го
информира.
Страните не спорят още, че вземанията по процесния
договор за потребителски кредит са прехвърлени от „Провидент Файненшъл
България“ ООД на „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, с договор за цесия от
01.07.2017 г. и впоследствие – от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца с приложение № 1 от 01.03.2018
г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., за което
ответникът е уведомен.
За установяване размера на претендираните вземания по делото е допуснато
провеждането на съдебно-счетоводна експертиза. От приетото и неоспорено от
страните експертно заключение (л. 89) се установява, че по договора са
начислени такси за оценка на досие в размер на 60 лв., както и за услуга
„Кредит у дома“ в размер на 1023,57 лв. Извършени са плащания общо в размер на
394 лв., с която сума са погасени частично задълженията по кредита, както
следва: 153,35 лв. главница, 62,20 лв. лихва, 9 лв. такса оценка досие и 169,45
лв. такса „Кредит у дома“. Според заключението непогасените суми по кредита,
определени към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК са в следните
размери: 1046,65 лв. главница, 174, 51 лв. договорна лихва, 51 лв. такса за
оценка на досие и 854,12 лв. такса за услуга „Кредит у дома“.
Видно от материалите
по приобщеното ч. гр. д. № 16534/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, въз
основа на подадено на 01.11.2018 г. заявление от „А.з.с.н.в.” ЕАД срещу В.Х.Ж. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за процесните
суми, която е връчена на длъжника (настоящ ответник) по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. С разпореждане от 27.12.2018 г. заповедният съд е дал указания на
кредитора за предявяване на установителен иск за вземанията по заповедта и в
указания едномесечен срок по чл. 415 ГПК заявителят е инициирал настоящото
производство.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Положителните
установителни искове, с които съдът е сезиран, са допустими, доколкото са
налице общите предпоставки за съществуването и надлежно упражняване на правото
на иск, както и специалните такива, свързани с реда за търсената защита по чл.
422, ал. 1 ГПК (съгласно т. 10а от Тълкувателно решение по тълк.
дело № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Основателността на предявените
искове е обусловена от следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: наличието на валидно
възникнало облигационно правоотношение между „Провидент
Файненшъл България“ ООД и ответника по
процесния договор за потребителски кредит; изпълнението на поетите от кредитора
задължения по договора, тоест предоставянето на заемната сума и допълнителните
услуги; настъпила изискуемост на задълженията в претендирания размер и
неизпълнение на същите, както и наличието на валидно сключени договори за
цесия, по силата на които вземанията по потребителския договор са прехвърлени в
полза на ищеца и уведомяването на длъжника за това. Съгласно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, обективирани в
разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да проведе пълно и
главно доказване на положителните факти, пораждащи съдебно предявените
вземания. По отношение на неизпълнението, което като отрицателен факт от
действителността, е достатъчно твърдението на ищеца, като ответната страна носи
доказателствената тежест да установи положителния факт, който го изключва, а
именно точно изпълнение.
Безспорно е между страните, че в полза н. „А.з.с.н.в.” ЕАД са цедирани процесните вземания, поради което същият притежава
активна материалноправна легитимация. Прехвърлянето е
произвело действие по отношение на длъжника (настоящ ответник), на основание
чл. 99, ал. 4 ЗЗД, доколкото му е съобщено от предишния кредитор – също безспорен
по делото факт.
Цедираните вземания произтичат от
сключен между ответника и „Провидент Файненшъл България“ ООД договор за кредит № ***от
10.12.2015 г. Договорът има характеристиките на потребителски кредит, поради
което възникналото между страните облигационно правоотношение се регулира от
нормите на Закона за потребителския кредит, обн., ДВ.
бр. 18
от 5.03.2010 г., в редакцията му, изм. ДВ. бр. 57 от 28.07.2015 г., действаща
към момента на неговото сключване. Същите са императивни и за спазването им
съдът следи служебно (арг. от чл. 21, ал. 1 ЗПК, чл.
5 ГПК и т. 1 от Тълкувателно решение по тълк. дело №
1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
От гореизложеното съдържание на договора се установява, че сделката отговаря
на изискванията на специалния закон. Уговорените между страните клаузи са
формулирани на разбираем и ясен език и договорът има всички задължителни
реквизити по чл. 11, ал. 1 ЗПК. В договора е инкорпориран и погасителен план,
съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, съгласно изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.
Следователно договорът е действителен и между праводателя
на ищеца и ответника е налице валидно възникнало облигационно правоотношение.
Безспорно е също предоставянето на уговорената сума от 1200 лв. Кредитът е
изцяло усвоен, съответно за ответника е възникнало насрещно задължение да върне
заетите средства, ведно с уговорената възнаградителна лихва на посочения падеж.
Изискуемостта на вземанията за главница и договорна лихва е настъпила с
изтичане срока на договора – 02.02.2017 г., когато е
падежът на последната погасителна вноска (л. 94).
Предмет на разглеждане в производството са също и вземанията на ищеца за начислени
такси по кредита – такса за оценка на досие и такса за услуга „Кредит у дома“.
Макар особеният представител на ответника да не оспорва изрично дължимостта на
тези такси, съобразявайки служебните си задължения за проверка съответствието
на уговорките между страните с императивните материалноправни норми, настоящият
съдебен състав намира тези искове за неоснователни по следните съображения:
По отношение на иска за начислената такса за оценка на досие:
На първо място, цитираната по-горе клауза на чл. 3 от договора, предвиждаща
заплащането на тази такса, не отговаря на изискванията на чл. 10а, ал. 4 ЗПК,
тъй като от нейната обща формулировка („за предоставяне на услуги по оценка на
досието“) и не става ясно за какви точно действия (услуги) се дължи въпросната
такса. Следователно същата заобикаля изискванията на закона и е нищожна, по
аргумент от чл. 21, ал. 1 ЗПК.
На следващо място, предвид обстоятелството, че оценката на досието
логически предхожда сключването на договора, тази дейност касае усвояването на
кредита, във връзка с което кредиторът не може да изисква заплащане на такси и
комисиони, на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК.
Отделно, оценката на кредитоспособността на потребителя е задължение на
кредитора съгласно чл. 16, ал. 1 ЗПК, който носи и риска от неплатежоспособността
на длъжника и възлагането на разноски в тежест на последния във връзка с тази
дейност противоречи на добрите нрави, респективно клаузата е нищожна и на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
По отношение на иска за начислени такси за услуга „Кредит у дома“:
В договора е посочено, че общо дължимата такса „Кредит у дома“ е в размер
на 1023,57 лв., като при изчисляване на отразения общ годишен размер на
разходите от 48 % не е включена тази такса. Посочената сума следва да бъде
взета предвид при преценка на действителния годишен процент на разходите по
кредита, доколкото въпросната такса е начислена като покупна цена на твърдяната
услуга, респективно представлява разход за потребителя по смисъла на чл. 19,
ал. 1 ЗПК. Така, при размер на кредита от 1200 лв. и уговорен начин на
погасяване чрез 60 седмични погасителни вноски в размер на 42,01 лв., годишният
процент на разходите, изчислен чрез кредитен калкулатор за бързи кредити,
достъпен на интернет страницата „Calculator.bg”, възлиза в размер на 333,70 %, което обуславя
извод за нищожност на клаузата на чл. 25 от договора, в която е уговорена
таксата, на основание чл. 19, ал. 5 във вр. ал. 4
ЗПК.
Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът
кредитира, при условията на чл. 202 ГПК, като правилно и обосновано, длъжникът
е извършил частични плащания по кредита в общ размер на 394 лв., от които
178,45 лв. са отнесени от кредитора за
погасяване на начислените такси (9 лв. за такса оценка на досие и 169,45 лв. за
такса „Кредит у дома“). Предвид извода за нищожност на клаузите на чл. 3 и чл.
25 от договора, въз основа на които са начислени тези такси, сумата от
178,45 лв. е заплатена без основание и
подлежи на връщане. Настоящият съдебен състав намира,
че същата следва да бъде приспадана от задълженията
на потребителя при спазване на поредността,
предвидена в разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, като най-напред бъде извършено
погасяване на задължението за договорна лихва, възлизащо на 174,51 лв. за
периода 20.02.2016 г. – 04.02.2017 г. Остатъкът от 3,94 лв., следва да бъде
отнесен към дължимата главница – 1046,65 лв., при което непогасеното задължение
остава в размер на 1042,71 лв., до която сума искът за главница се явява
основателен.
С оглед установената експертното заключение забава на
ответника, на основание чл. 33, ал. 1 ЗПК същият дължи и обезщетение за забава
в размер на законната лихва. Доколкото при извършеното прихващане с недължимо
платените от длъжника суми вземането на кредитора за възнаградителна лихва се
погасява изцяло, обезщетението за забава е дължимо само върху непогасената
главница от 1042,71 лв. За претендирания период от 21.02.2016 г. до 01.11.2018
г. законната лихва върху тази сума възлиза в размер на 59,75 лв., поради което
и претенцията за обезщетение за забава се явява основателна само до този
размер.
В заключение, съдът намира, че следва да бъдат уважени предявените
установителни искове за главница от 1042,71 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както и за обезщетение за забава от 59,75 лв. за периода 21.02.2016 г. - 01.11.2018 г.
За разликата до пълния предявен размер на исковете за главница от 1046,65 лв. и
обезщетение за забава от 121,86 лв., както и исковете за договорна лихва от
174,51 лв., такса за оценка на досие от 51 лв., такса за услуга „Кредит у дома“
за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя от 257,02
лв., както и такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните
вноски по местоживеене на кредитополучателя от 597,10 лв. претенциите
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и предвид
направеното в искане, в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 367,16 лв. за сторени съдебно-деловодни
разноски в настоящото производство, съразмерно с уважената част от исковете,
при обща размер на разноските по делото от 748,72 лв., от които 255,04 лв. за
държавна такса (л. 36), 193,68 лв. за депозит за особен представител (л. 57),
200 лв. за депозит за вещо лице (л. 79) и 100 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 12 на Тълкувателно решение
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС, в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 46,57 лв. за сторените в заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и юрисконсултско възнаграждение,
съразмерно с уважената част от исковете, при общо присъдени разноски с
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в размер на 94,96 лв.
Ответникът не е направил искане за разноски, поради което такива не следва
да му бъдат присъждани.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове, че ответникът В.Х.Ж., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес: ***, дължи на
ищеца „А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и адрес на управление:***,
офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 1042,71 лв. (хиляда четиридесет и
два лева и седемдесет и една стотинки), представляваща непогасен остатък от
главница по договор за потребителски кредит № ***от 10.12.2015 г., сключен
между ответника и „Провидент Файненшъл
България“ ООД, ЕИК *** вземанията по който са прехвърлени от последното дружество
на „Изи Асет Мениджмънт“
АД, ЕИК ***, с договор за цесия от 01.07.2017 г. и впоследствие – от „Изи Асет Мениджмънт“ АД на ищеца
с приложение № 1 от 01.03.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017
г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
16.11.2010 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на заявлението в съда – 01.11.2018 г., до
окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 59,75 лв. (петдесет и девет лева и седемдесет и пет
стотинки), представляваща обезщетение за
забава, начислено за периода от 21.02.2016 г. до 01.11.2018 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр.
д. № 16534/2018 г. по описа на Районен съд – Варна, КАТО ОТХВЪРЛЯ предявените искове за следните суми: за разликата над уважения размер на
претенцията за главница от 1042,71 лв. до
пълния предявен размер от 1046,65 лв. (хиляда четиридесет и шест лева и
шестдесет и пет стотинки), за разликата
над уважения размер на претенцията за обезщетение за забава от 59,75 лв. до пълния предявен размер от 121,86 лв.
(сто двадесет и един лева и осемдесет и шест стотинки), за сумата от 174,51 лв. (сто седемдесет и четири лева и петдесет и
една стотинки), представляваща договорна възнаградителна лихва, начислена за
периода от 20.02.2016 г. до 04.02.2017 г., за
сумата от 51 лв. (петдесет и един лева), представляваща такса за оценка на
досие, начислена за периода от 20.02.2016 г. до 04.02.2017 г., за сумата от 257,02 лв. (двеста
петдесет и седем лева и две стотинки), представляваща такса за услуга „Кредит у
дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на кредитополучателя,
начислена за периода от 20.02.2016 г. до 04.02.2017 г., както и за сумата от 597,10 лв. (петстотин деветдесет и седем лева
и десет стотинки), представляваща такса за услуга „Кредит у дома“ за събиране
на погасителните вноски по местоживеене на кредитополучателя, начислена за
периода от 27.02.2016 г. до 04.02.2017 г.;
ОСЪЖДА В.Х.Ж., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати н.
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 367,16 лв. (триста
шестдесет и седем лева и шестнадесет стотинки), представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 ГПК във вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ;
ОСЪЖДА В.Х.Ж., ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да заплати н.
„А.з.с.н.в.” ЕАД, ЕИК***, със седалище и
адрес на управление:***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, сумата
от 46,57 лв. (четиридесет
и шест лева и петдесет и седем стотинки),
представляваща сторени в заповедното производство съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с уважената част от исковете, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК във вр. чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ;
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
двуседмичен срок от връчването му на страните;
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: