Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Провадия, 07.05.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД в публично съдебно
заседание на двадесет и пети март две
хиляди и тринадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря М.А. след като
разгледа докладваното от съдията гр. дело №252 по описа за 2012 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е за делба във фазата на
допускането й.
Предявени са в обективно и
субективно кумулативно съединение искове от Р. Х. Ю., А. Х. Ю.ов, Г.Х. К.,
Р.А.Ш., В.А.Ш. и Ф.А.Ш. срещу Ю.Б.А., Г.Х.р., Н.М.Р. и О.Н.Р. с
правно основание чл.76 ЗНасл. за обявяване за недействително в отношенията
между страните на извършеното разпореждане с договор за дарение, обективиран в нот.акт №147, том XVIII, н.д. 3330/ 27.11.2008г. и иск с правно основание чл. 34 ЗС от Р.А.Ш., А.А.Ш., Г.Х.,
Р.А.Ш., В.А.Ш. и Ф.А.Ш. против Ю.Б.А., Г.Х.р., Н.М.Р. и О.Н.Р. за допускане и извършване на делба на следния имот : Дворно място, находящо се в с.Ц., с площ от 2 540 кв.м.,
съставляващо имот пл. №632 в кв. 98 по плана на селото, при граници : от две
страни –улици, УПИ XI- 700, край на регулацията, за който са отредени
ПИ VIII-632 с включени 810 кв.м., ПИ X-632, с включени 800 кв.м., заедно с построените в това дворно място
ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 140 кв.м. и СТОПАНСКА ПОСТРОЙКА с площ 140 кв.м.
Ищците излагат, че заедно с първите
двама ответника - Ю.А. и Г.Р. са наследници
по закон на Х. Ю.ов А.ев
б.ж. на с.Ц., починал на 10.12.1991г. Твърдят, че преживе
общият им наследодател и съпругата му Ю.А. притежавали в режим на СИО правото
на собственост върху процесния имот въз основа на придобивна давност след
изтекло в тяхна полза давностно владение, считано от 1976 г. до смъртта на
общия наследодател през 1991г. Сочат, че след смъртта на последния преживялата
му съпруга останала да живее в имота, като същия за общ на нея и на децата ѝ.Заявяват,
че всяка година посещават имота , поддържат го, правят необходимите ремонти .
Излагат, че през месец юли тази година решили да направят постъпки за
снабдяване с нотариален акт за имота и установили, че втората ответница по
делото Г.Р. била призната за собственик по реда на обстоятелствена проверка за
имота с нот.акт 146, том XVIII, н.д. 3329/27.11.2008г. В деня на снабдяването с този
нотариален акт , придобивайки собствеността в СИО със съпруга си О.Р. се
разпоредила с имота с договор за дарение
в полза на сина си О.Р., като извършеното разпореждане представлявало
разпореждане със сънаследствен имот. Твърдят, че Г. притежавала друг имот в с.Ц.,
в който живеела със семейството си и никога не била установявала власт над
процесния имот, не го владяла за себе си, поради което в нейна полза не било
изтекло изискуемото по закон давностно владение. Молят нот.акт 146, том XVIII, н.д. 3329/27.112008г. да бъде отменен в частта му за
разликата над 1/16 ид.ч. на основание чл.537,ал.2 ГПК.
В
срока по чл.131 ГПК ответниците Г.Х.Р. и Н.М.Р. изразяват становище за
недопустимост на иска. Оспорват представителната власт на подалия исковата
молба пълномощник с твърдението, че подписите положени в пълномощното не са на
лицата посочени в него. Твърдят, че само те са собственици на имота, придобит
от тях на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1989г. до
2008г. Сочат, че ищците напуснали пределите на страната и се установили да
живеят трайно в РТурция от 1989г. Завяват, че същите
не са се грижили за имота, не са посещавали същия. Никой от тях не бил
претендирал да е собственик и не бил
предявявал претенции за имота, нито се противопоставял на трайно установената
от тях еднолична власт. Твърдят, че за периода 1989-2012г. само трима от ищците
били идвали не повече от два пъти в имота в периода 2010-2012г. Сочат, че
грижите за имота, ремонтите и заплащането на сметките от 1989г. се
осъществявало изцяло от тях.
В
срока по чл.131 ГПК
ответницата Юмюгюл А. изразява
становище за недопустимост на иска. Оспорва представителната власт на подалия
исковата молба пълномощник с твърдението, че подписите положени в пълномощното
не са на лицата посочени в него. Твърди, че
собственици на имота са дъщеря ѝ Г.Р. и
съпругът ѝ Н.Р., придобит от тях на основание
изтекла в тяхна полза придобивна давност от 1989г. до 2008г. Сочи, че ищците
напуснали пределите на страната и се установили да живеят трайно в РТурция от 1989г. След смъртта на съпруга ѝ само дъщеря
ѝ Г. се грижила за нея и никой друг от децата ѝ не идвал да
я види. Сочи, че всички ремонти по къщата и сметките били заплащани от Г. и
съпруга ѝ. Сочи, че те упражнявали владение
върху имота като свой без никой да им оспорвал това от 1989г. до 2008г., а след
2008г. прехвърлили същия на сина си О..
Твърди, че за периода 1989-2012г. само трима от ищците били идвали не
повече от два пъти в имота в периода 2010-2012г.
В срока по чл.131 ГПК ответникът О.Р.
е депозирал писмен отговор, в който изразява становище за недопустимост на
иска. Сочи, че споделя становището на останалите ответници за липса на
представителна власт. Твърди , че едноличен собственик на имота, придобит от
него чрез дарение. Заявява, че само родителите му са били собственици на имота
, тъй като придобили същия на основание изтекла в тяхна полза придобивна
давност.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и по вътрешно
убеждение, приема за установено от фактическа страна следното:
От Удостоверение за наследници
№126/24.08.2011г., издадено от Община Дългопол се установява, че Х. Ю.ов А.ев е починал на 10.12.1991г.
, като е оставил за свои законни наследници Ю.Б.А., Р.А.Ш., А.А.Ш., Г.Х., Г.Х.Р., Р.А.Ш., В.А.Ш.,
Ф.А.Ш..
Видно от нот.акт №80, том IХ, рег. №11 149, дело №1537/ 27.11.2008г. на нот. №225- -Илко Кънев, вписан в СВ под №146, том XVIII , дело №3329, вх.рег. 7011/01.02.2008г. е, че Г.Х.Р.
е призната за собственик по давностно владение на дворно място , находящо се в с.Ц. с площ от 2 540 кв.м. ,
съставляващо ПИ с пл. №632 в кв. 98 по плана на селото, при граници : от две
страни улици, УПИ XI-700, за който имот
са отредени ПИ VIII-632 с включени 810 кв.м., ПИ IX-632 с
включени 930 кв.м., и X-632 с включени 800
кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 140
кв.м., ведно с мазе от 30 кв.м. и стопанска постройка с площ от 140 кв.м.
С договор за дарение от 27.11.2008г., обективиран в нот.акт №81, том IХ, рег. №11 150, дело №1538/ 27.11.2008г. на нот. №225- -Илко Кънев, вписан в СВ под №147, том XVIII , дело №3330, вх.рег. 7042/01.02.2008г. Г.Х.Р.
и Н.М.Р. даряват на О.Н.Р. дворно място, находящо се
в с.Ц. с площ от 2 540 кв.м., съставляващо ПИ с пл. №632 в кв. 98 по плана
на селото, при граници : от две страни улици, УПИ XI-700,
за който имот са отредени ПИ VIII-632 с включени 810 кв.м., ПИ IX-632 с
включени 930 кв.м., и X-632 с включени 800
кв.м., заедно с построените в него жилищна сграда със застроена площ от 140
кв.м., ведно с мазе от 30 кв.м. и стопанска постройка с площ от 140 кв.м.
Видно от удостоверение изх. №59/13.12.2012г.
, издадено от Община Карнобат А.А. Ш. и А. Х. Ю.ов са имена на едно и също физическо лице.
Видно от удостоверение изх. №272/13.12.2012г.
, издадено от Община Ардино Г.Х. и Г.Х. К. са имена на едно и също физическо лице
Видно от удостоверение изх. №5443/13.02.2013г.
, издадено от Община Бургас имената Р.А.Ш.
и Р. Х. Ю. са имена на едно и също физическо лице.
Свидетелят М. М. сочи, че помни бащата на
страните по делото, който се казвал Х.. Излага, че е съсед през три къщи на
мястото, което било около два декара. Х. направил сграда в имота, в която
живял, а след неговата смърт живяла неговата съпруга. В момента от години никой
не живеел в имота. Синовете и дъщерите му, когато си идвали от Турция
посещавали имота, които заминали при изселването. Сочи, че Г. си има къща и не
живее в този имот. Всички в селото знаели,че имотът е на бай Х.. Не знае коя
година е починал бай Х., но си спомня, че е бил 12 годишен, когато Х. закупил
къщата. В имота имало и стар сайвант, в който Х. гледал животни. Бабата не
живеела от една година в имота, а живеела при Г.. Децата всяка година си идвали
за байряма и посещавали майка си.
Свидетелят М. Ш. сочи, че е зет в с.Ц. от
1975г. Имотът се намирал в близост до къщата на неговата тъща. Излага, че Р.
живеел в този имот от 1976г. до
изселването през 1989г. при майка си и
баща си. След това там останали само майка му и баща му. Сега имота се обитавал
само от майка му. Твърди, че Р. се връщал един път годината от Турция и отсядал
в имота. Г. също живяла там докато се омъжила, след което отишла при
мъжа си, който живеел в близост до процесния имот. В момента Р. живеел на
квартира в с.Ц.. Той имал закупен имот
от общината и живял там.
Свидетелят С. К. сочи, че бабата и дядото
си купили къща в близост до неговата. Не познава децата им, но знае, че са
заминали за Турция и не ги е виждал да живеят в къщата на бай Х.. В имота бил
виждал внучката да помага на баба си. Къщата била голяма с три-четири стаи и
голям сайвант и стопанска постройка, в която живеели прабабата и прадядото. Бил
виждал Н. и жена му да се грижат за имота. Те поддържали дома, двора, правили
ремонт по сайванта, чешмата.След смъртта на дядото в имота останала да живее
жена му. Излага, че имотът е на бай Х. и не знае какво е станало след смъртта
му. Сочи, че е ходил по Великден да дава козунак и яйца и от имота излизала
жената на Н.. Миналата година , когато отишъл за празника от имота излязъл
човек, който не познавал. Сочи, че Н. и жена му имат друг имот в Ц.. В спорния
имот не бил виждал други хора освен Н. и жена му. Хората знаели, че имотът е на
бай Х.. Твърди, че не е имало спор имота да е на друг.
Свидетелят Р. И.. сочи, че познава баба Ю.
и е ходил в къщата, която била с двор около декара и нещо. Описва, че тя има
две стаи и салон. Сочи, че Н. гледа бабата и не бил виждал никой да живее в
процесната къща. Излага, че живее в с.Ц. от 23 години и бил виждал в имота само
Н. и жена му.Казва, че не познава другите деца и не ги е виждал там. Твърди, че
баба Ю. живее от 15 години в дома на дъщеря си и оттогава никой не живее в
процесния имот. Н. и жена му ходели там да гледат животни и след това се
прибирали в тяхната къща.
Съдът като взе предвид събраните в
производството доказателства, и становищата на страните намира за установено от
правна страна следното:
По предявен иск
с правно основание чл.34 ЗС за делба
следва да се установи притежанието на правото на собственост в патримониума на съделителите в делбата и основанието, на което е възникнала
съсобствеността.
Ищците твърдят,
че преживе общият има наследодател по време на брака
си с Ю.А. са притежавали в режим на СИО спорният имот, въз основа на изтекла в
тяхна полза придобивна давност, осъществявана от 1976г. до смъртта на Х. А.ев през 1991г.
Фактическият състав
на соченото от ищцците придобивно
основание по чл.79,ал.1 ЗС включва два елемента : владение и изтичане на
предвидения от закона срок. Владението следва да отговаря на признаците,
посочени в чл.68, ал.1 ЗС, а именно несъменено и спокойно упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
следва да е осъществявал лично или чрез друго лице, считайки тази вещ за своя. От събраните по делото гласни
доказателства се безспорно установява,
че процесният имот е стопанисван от общия наследодател Х. А.ев
и съпругата му от 1976г. както и че
същите са живяли
в него постоянно, което се установява от показанията и на четиримата
разпитани свидетели по делото.
Същевременно
ответницата Ю.А. оспорва иска и твърди, че имотът е на зет й и дъщеря й, тъй
като те се били грижили за нея и за имота
от 1989г. Сочи, че тя се счита за държател, а не за собственик на този
имот. Изложеното от нея се потвърждава от другите двама ответници
Г.Р. и Н.Р., които твърдят, че от 1989г. ищците се установили да живеят трайно
в РТурция и не са посещавали имота от тогава и не са
се грижили за родителите си, нито са претендирали да са собственици. Сочат, че
са установили еднолична власт върху имота, а ремонтите и сметките за него са
били изцяло в тяхна тежест от 1989г.
Във
връзка с възражението на ответниците Г. и Н. за
придобиването на правото на собственост върху процесния имот, на основание
упражнявано давностно владение върху същия, в предвидения от закона срок, годно
да ги направи собственици,съдът намира,
че същите не са доказали извършените от тях
действия , изразяващи се в грижа за поддържането му и заплащането на
сметките за него да представляват
действия на своене и манифестиране на
отношение към същия като свой. Безспорно, процесният
имот,след смъртта на общия наследодател ,се явява съсобствен между страните.
Извършените от ответниците действия
обаче не водят до отблъскване на останалите наследници и демонстрация на така
установеното владение,което да обективира отношението
им към имота като техен собствен. От събраните по делото гласни доказателства
се установява, че роднините на страните и всички хора в селото знаят, че имотът
е собствен на Х.. Не се доказа ответницата Г.
да е извършвала такива фактически
действия, чрез които да манифестира спрямо другите съсобственици установяване
на владение изключително за себе си върху целия имот, вкл. и върху чуждите идеални
части. Липсват доказателства за
отблъскване владението на останалите, както и тези действия да са достигнали до
знанието на последните, което да доведе
до извод за наличие на непрекъснато,
явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, което да е
довело до придобиване собствеността по давностно владение, респ. загубване на
правото на собственост на останалите съсобственици.В тази връзка при така установени отношения между
съсобственици, както е в настоящия случай,съсобственикът който упражнява
фактическата власт,владее своята част от имота и се явява държател на частите
от имота на останалите съсобственици. Събраните по делото доказателства обаче
не могат да доведат до извода,
че от установеното поведение на ответниците се демонстрира друго отношение към
имота, което да се обоснове своене на същия при
хипотезата, когато фактическата власт върху този съсобствен имот се упражнява само
от единия от наследниците съвместно с преживялата съпруга на общия
наследодател. Предвид това те самите, не са могли да придобият правото на
собственост върху процесния имот на основание давностно владение. Ето защо,
имотът се явява собственост на наследниците на общия наследодател на страните.
Делбата следва да бъде допусната,
предвид правата на страните, съобразно предвиденото в Закона за наследството, а
издаденият по реда на член 537,ал.2 от ГПК констативен нотариален акт следва да
бъде отменен до размера на наследствената част на ответницата Г..
Установява се,
че ответниците Г. и Н. са дарили в полза на сина си О.
целият делбен имот. Въз основа на горните
констатации съдът намира, че вещноправният ефект на дарението е осъществен само до
размера на притежаваната от Г. наследствена квота, предвид обстоятелството, че
същата не е собственик на имота в цялост, а ответникът Н. не разполага с права,
които да може да прехвърли. В тази връзка ищците са предявили иск с правно
основание чл.76 ЗНасл. с искане за обявяване на недействителността на
извършеното прехвърляне спрямо тях. Извършената разпоредителна сделка е
недействителна с оглед разпоредбата на чл. 76 от ЗНасл.,
съобразно която актовете на разпореждане
на сънаследник с отделни наследствени вещи или части от тях са недействителни,
ако те не се паднат в него дял. С оглед посочената недействителност,
извършеното разпореждане не е породило
действие спрямо останалите наследници, поради и което същата подлежи на съдебно
прогласяване.
Предвид всичко
гореизложено съдът намира, че между страните
е налице съсобственост по отношение на процесния имот възникнала на основание
наследствено правоприемство от общия
наследодател Х. А.ев,а по отношение на ответницата Ю.
А. – наследствено правоприемство и осъществена придобивна давност.
Съобразно разпоредбата
на чл.5,ал.1 ЗНасл. преките наследници на общия наследодател - негови деца са
наследили по 1/16 ид.ч. от имота , а съпругата му останалите
9/16 ид.ч.
Воден от
горното, съдът :
Р Е Ш И:
ОБЯВЯВА за
недействителен по отношение на Р. Х. Ю., ЕГН: **********, А. Х. Ю.ов,ЕГН: **********, Г.Х.
К., ЕГН: **********, Р.А.Ш., ЕГН: **********,
В.А.Ш.,ЕГН:********** и Ф.А.Ш., ЕГН:**********
договор
за дарение, сключен между Г.Х.Р.
, ЕГН : ********** и О.Н.Р., обективиран в нот.акт №81, том
IХ, рег. №11 150, дело №1538/ 27.11.2008г. на нот. №225- Илко Кънев, вписан в СВ под №147, том XVIII , дело №3330, вх.рег. 7042/01.02.2008г., на
основание чл.76 ЗНасл.
ДОПУСКА
до
съдебна делба следния недвижим имот :
Дворно място,
находящо се в с.Ц., с площ от 2 540 кв.м.,
съставляващо имот пл. №632 в кв. 98 по плана на селото, при граници : от две
страни –улици, УПИ XI- 700, край на регулацията, за който са
отредени ПИ VIII-632 с включени 810 кв.м., ПИ X-632, с включени 800 кв.м., заедно с
построените в това дворно място ЖИЛИЩНА СГРАДА с площ от 140 кв.м. и СТОПАНСКА
ПОСТРОЙКА с площ 140 кв.м., между съделители и квоти както следва : Р.
Х. Ю., ЕГН: ********** – */16 ид.ч., А. Х. Ю.ов,ЕГН: **********- */16 ид.ч., Г.Х. К., ЕГН: **********- */16 ид.ч., Р.А.Ш., ЕГН: **********
– */16 ид.ч.; В.А.Ш.,
ЕГН:********** – */16 ид.ч., Ф.А.Ш., ЕГН:********** – */16 ид.ч., Г.Х.Р. , ЕГН : ********** - */16 ид.ч. и Ю. Б.А.,
ЕГН: ********** – */16 ид.ч.
ОТМЕНЯ
нот.акт №80, том IХ,
рег. №11 149, дело №1537/ 27.11.2008г.
на нот. №225- -Илко Кънев, вписан в СВ под №146, том XVIII, дело №3329, вх.рег. 7011/01.02.2008г., с който
Г.Х.Р., ЕГН : ********** е
призната за собственик по давностно владение на дворно място, находящо се в с.Ц. с площ от 2 540 кв.м., съставляващо
ПИ с пл. №632 в кв. 98 по плана на селото, при граници : от две страни улици,
УПИ XI-700, за който имот са отредени ПИ VIII-632 с
включени 810 кв.м., ПИ IX-632 с включени 930 кв.м., и X-632 с включени 800 кв.м., заедно с построените в
него жилищна сграда със застроена площ от 140 кв.м., ведно с мазе от 30 кв.м. и
стопанска постройка с площ от 140 кв.м. за
разликата над 1/16 ид.ч. от описания имот, на
основание чл. 537,ал. ГПК.
Решението подлежи на
обжалване в двуседмичен срок от получаването му
пред Варненския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: