№ 1171
гр. Варна, 28.11.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и осми
ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Яна Панева
СъдебниЖивко Д. Русев
заседатели:К.а Ст. Хинева
при участието на секретаря Дебора Н. И.
и прокурора С. Ив. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Яна Панева Наказателно дело от общ
характер № 20213100200669 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
Подсъдимата А. Т. М. – уведомена от предходно с.з., явява се лично и с адв. К. Б. и
адв. Н. И., от преди.
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: Да се даде ход на делото.
Адв. И.: Да се даде ход на делото.
Подс. М.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ОТ ФАЗАТА НА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ
СЪДЪТ докладва полученo от ТД на НАП – Варна писмo, с коeто се уведомява, че по
отношение на дружеството „Никса“ ЕООД не са издавани ревизионни доклади за периода
2014 г. – 2015 г., а за дружеството „Електа“ ЕООД за същия период има издавани; получена
от Административен съд – Варна информация относно това, че по жалби на „Никса“ ЕООД
не са водени административни дела, а по жалби на „Електа“ ЕООД са образувани две
1
административни дела, като са приложени преписи от решенията по същите.
Прокурорът: Да се приемат.
Адв. Б.: Да се приемат.
Адв. И.: Да се приемат.
СЪДЪТ намира, че докладваните материали са относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото писмо от ТД на НАП – Варна с
вх. №29898/22.11.2024 г., писмо от Административен съд – Варна с вх. №27425/31.10.2024 г.,
ведно с приложения към него – препис от Решение № 2651/11.12.2015 г. по адм. д. №
1188/2014 г. на Адм. съд - Варна и препис от Решение № 1990/16.02.2017 г. по адм. д. № 2431
/2016 г. на ВАС; препис от Решение № 473/08.03.2016 г. по адм. д. № 2584/2015 г. на Адм.
съд - Варна и препис от Решение № 4576/12.04.2017 г. по адм. д. № 5261/2016 г. на ВАС.
СЪДЪТ докладва молба от в.л. К. с приложение към нея – 3 бр. оптични дискове,
които съдържат информация от предоставените му за изследване веществени доказателства.
Прокурорът: Да се приеме.
Адв. Б.: Да се приеме.
Адв. И.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че докладваните материали са относими и допустими, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото молба от в.л. К. с приложение
към нея – 3 бр. оптични дискове, които съдържат информация от предоставените му за
изследване веществени доказателства.
СЪДЪТ приканва подс. М. да даде обяснения.
Подс. М.: Това, което мога да кажа отново е, че дружеството е извършвало реални
сделки. Всеки месец са предавани в счетоводството фактури за продажби и покупки,
2
придружени с протоколи, след което г-жа Р. ги е осчетоводявала. Никога съм нямала
електронен подпис.
Относно ревизията: дружествата, които не ми бяха отговаряли навреме в хода на
ревизията, съм ги търсила да ми съдействат – каквото искат допълнително от НАП – Шумен
да бъде предоставено. Това го има и в записа с точно К., когато ме бавеше и не ми даваше
документите и съответно съм съдействала изцяло. Няма нещо, което да са ми искали и да не
съм предоставила.
На въпроси на адв. И.: Справките декларации до НАП всеки месец подаваше Р., сега
Д.. Тя ги изготвяше и подаваше въз основа на предадени от мен документи. Аз никога не съм
имала електронен подпис.
С К. Ж. се познавам от Р.. Затова тя, като го видя в магазина, каза, че не иска проблеми.
В хода на ревизията разбрах, че те са имали стара сага и може би ако знаех, че имат такива
взаимоотношения, не бих работила с такива дружества. Имах достатъчно много работа и все
с фирми, които за някои кО.и беше мечта да работят с тях. За съжаление след тази ревизия,
всичко, бизнеса ми….
Докато работих с К. Ж., той ми е представял винаги пълномощно. Никога не съм
плащала стока преди да видя дали е в добър търговски вид, цената също ми беше много
важна и съответно срока на доставка. Аз с тези дружества, с които работих, както се казва
им трябваха за вчера някои материали. Доставките са се извършвали до магазина, всичко ми
е носено в магазина. К. с бус, с кола, с различно МПС е доставял. Аз нямах задължение да
проверявам, не ми влиза в задълженията, дали в това дружество хората, които ми
разтоварват стоката, са назначени. Не ми влиза в задълженията и да проверявам дали
дружествата са регистрирани по ДДС, но аз го правих. Даже съм плащала за тази услуга – да
се провери дали едно дружество е рисково или не. Справки за фирмите, представлявани от
К. Ж., по принцип се правиха от Р., за което плащах – да провери дали са читави
дружествата.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към подсъдимата.
Прокурорът: Нямам искания за събиране на нови доказателства, да се приключи
съдебното следствие.
Адв. Б.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
Адв. И.: Да се приключи съдебното следствие, нямам искания по доказателствата.
На основание чл.283 от НПК председателят на състава прочита протоколите за оглед
и останалите, приложени към Досъдебното производство доказателства.
На основание чл.284 от НПК се предявиха веществените доказателствени средства,
3
находящи се в том XIV и том XV от ДП.
С оглед становищата на страните, че нямат искания за извършване на нови
следствени действия, на основание чл.286 ал.2 от НПК председателят обяви съдебното
следствие за приключено.
На основание чл. 291 от НПК, съдът
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
Прокурорът: Поддържам така възведеното обвинение срещу подс. М. за
престъплението, за което е внесен обвинителния акт. Считам, че от така събраните
доказателства се доказва нейното виновно поведение.
Накратко ще посоча, че собственик на „АнМарк 46“ ЕООД е била Ш. М., която на
30.10.2012 г. е упълномощила майка си – подс. А. М., да представлява дружеството и от
тогава нататък цялата дейност се е извършвала от подсъдимата. Притежавала е магазин,
където ръководила работата и е работила сама на трудов договор към дружеството.
Назначена била данъчна ревизия на „АнМарк 46“ ЕООД за периода 01.10.2013 г. -30.09.2014
г. Приключила е с издаване на ревизионен доклад и ревизионен акт (РА) от 03.04.2015 г.,
като с последния било определени задължения за внасяне в размер на 235 476,00 лв.
Въпреки че РА е бил връчен на подсъдимата лично, тя не го е обжалвала и той е влязъл в
сила.
В периода м. 05.2012 г. – м. 05.2015 г. счетоводството на „АнМарк 46“ ЕООД се е
водило от свид. Ц. Д. – управител на счетоводна фирма. Тя била упълномощена да подава
СД на „АнМарк 46“ ЕООД с унифициран електронен подпис, но с него можели да работят
още 4 счетоводители в кантората й, но Д. е била тази, която е обслужвала „АнМарк 46“
ЕООД, като това ставало по следния начин: или Д. е ходила в магазина, за да вземе
фактурите, които подсъдимата й давала, или подсъдимата е ходила при Д., за да й даде
съответните фактури и други счетоводни документи, в резултат на което Д. изготвила
дневници за покупки и продажби и СД по ЗДДС, които били подавани по електронен път в
НАП – Варна.
Обвинението обхваща 12 данъчни периода, през които М., като пълномощник на
„АнМарк 46“ ЕООД избегнала плащането на данъчни задължения в особено големи размери,
като потвърдила несъществуващо право на данъчен кредит по несъществуващи покупки.
Това тя направила в подадените СД в НАП – Варна, които съответно са базирани на
фактурите, които подсъдимата е предоставила на свид. Д.. Тези фактури са изброени в
обвинителния акт за всеки данъчен период. Това са фактури, по които обвинението счита, че
сделки не са били осъществени, а през данъчен период м. 07.2014 г. това е ставало и чрез
4
кредитни известия към фактури, издадени към „Стекани“ ЕООД, които целели намаляване
на дължимото за внасяне ДДС.
Както в ОА, така и в повторната ССчЕ, допълнителната ССчЕ, изготвени в хода на
съдебното следствие, са посочени номерата на 12-те СД по ЗДДС, на фактурите, на
кредитните известия, поради което няма да Ви обременявам с тези цифри.
Обвинението приема следния механизъм на действие на подс М., като пълномощник
на „АнМарк 46“ ЕООД:
Според обвинението продажбите на „АнМарк 46“ ЕООД към клиенти са
действителни. Дружеството безспорно е притежавало стоки и ги е продавало, но тези стоки
не са били закупени от доставчиците, които „АнМарк 46“ ЕООД чрез подсъдимата е
посочило и които са по делото. Същевременно „АнМарк 46“ ЕООД издава фактури с
включено ДДС на своите действителни купувачи, поради това „АнМарк 46“ ЕООД има
задължение да внесе в държавния бюджет ДДС по тези фактури, които издава на купувачите.
За да не внася това ДДС, дружеството се е нуждаело от неистински фактури за фиктивни
сделки от фиктивни доставчици и това са тези фактури и доставчици, които протичат по
наказателното производство. Тези неистински фактури, според държавното обвинение,
подсъдимата е купувала. Като ги е купувала, тя е представяла пред приходните органи, че
„АнМарк 46“ ЕООД все едно има доставчици, които са й издали фактури с ДДС за стоките и
така „АнМарк 46“ ЕООД може да иска и връщане на ДДС от Държавата. По този начин
ДДС-то, което „АнМарк 46“ ЕООД е трябвало да внесе по фактурите, които издава за реални
продажби към клиенти се намалява с ДДС-то, за което „АнМарк 46“ ЕООД иска приспадане
на данъчен кредит, т.е. връщане от Държавата. По този начин задължението на „АнМарк 46“
ЕООД от ДДС към Държавата се намалява.
Накратко ще посоча защо обвинението счита, че посочените в обвинителния акт
доставки и кредитни известия не са реални, като ще се опитам да се движа по доставчици,
тъй като голяма част от доставките се повтарят.
За данъчен период м. 10.2013 г. – посоченият доставчик е „Рувим 2013“ ЕООД –
собственик и управител, както и на „Ефект Строй“ ЕООД била свид. Е. Х.. „Рувим 2013“
ЕООД фигурира като доставчик на „АнМарк 46“ ЕООД в данъчен период м. 10.2013 г. с една
фактура; в м. 11.2013 г. с 8 фактури; в м. 12.2013 г. с 6 фактури; в м. 01.2014 г. с 3 фактури; в
м. 02.2014 г. с 16 фактури.
Далечната 2022 г., на 14.03, тук беше разпитвана свид. Е. Х.. Тя беше дълго
разпитвана, беше съпоставена в очна ставка с подсъдимата и поради противоречие в
показанията й дадени в зала, които показания сами по себе си непрекъснато се променяха, и
тези дадени в хода на ДП, последните бяха прочетени. Тя е разпитана на 02.03.2016 г. по ДП.
Там е заявила, че е продала „Рувим 2013“ ЕООД и „Ефект Строй“ ЕООД на свид. М. Я.,
който го потвърди в зала и при четене на показанията му. Това станало на 16.01.2015 г. Не е
имала за двете дружества офиси, складове или магазини. Х. е пенсионер по болест. Заявила
е, че не е вършила никаква дейност нито с „Рувим 2013“ ЕООД, нито с „Ефект Строй“ ЕООД
5
и е била собственик и управител само на документи. Познава подсъдимата. Знае, че от
„Рувим 2013“ ЕООД и „Ефект Строй“ ЕООД са били издавани фактури за покупки от
„АнМарк 46“ ЕООД, но сделки реално не е имало. Заявила е, че тези фактури са правени на
компютър в офиса на подсъдимата. Х. е категорична, че не е имало стоки, които да продава
на „АнМарк 46“ ЕООД, нямала транспорт, получавала е пари – 50-100 лв. на касов бон от
фактура. Парите й давало лицето С. – неустановено, която по-късно я запознала с
подсъдимата. Парите са били давани от името на подсъдимата.
През лятото на 2014 г. Х. и А. се скарали и прекратили отношения. Х. трябвало да
продаде „Рувим 2013“ ЕООД и „Ефект Строй“ ЕООД, а лицето М. Я., който ги купил, било
намерено от подсъдимата и свид. Д.. „Аз му продадох дружествата, за да не бъда повече
бушон на тяхната фирма.“ Свид. Я. потвърждава показанията й и заявява, че и той е
управител на „Рувим 2013“ ЕООД и „Ефект Строй“ ЕООД по документи, няма представа
какво правят тези фирми, какво са правили преди това. Дали са му 200-300 лв. да ги купи.
Има на свое име двеста фирми. В съдебно заседание на Х. бяха предявени фактури, стокови
разписки и приемо-предавателен протокол. Тя потвърди подписите си и мисля, че за два от
тях не беше сигурна. Във всеки от документите е записано, че плащането е по банков път, а
преди това Х. заяви, че М. винаги е плащала в брой. Тя не можа да отговори защо е така.
Заяви, че двете й дружества са нямали банкови сметки, като това се потвърждава от
писмените доказателства по делото, намиращи се в ревизионен доклад и РА.
Считам, че следва да се кредитират показанията на Х. от ДП, тъй като това е един
период, който е по-близък до процесния период, а и те кореспондират с останалите
доказателства по делото, а именно, че при извършена проверка по наличните в системата на
НАП касови апарати и било констатирано, че към датата на издаване на всички фактури с
получател „АнМарк 46“ ЕООД няма въведени данни за извършени плащания. „Рувим 2013“
ЕООД и „Ефект Строй“ ЕООД са дружества с големи задължения по ЗДДС, установени по
ревизионен доклад и РА за предходни периоди, че няма плащания, отразени по касовите
апарати към фактурите, издадени уж на „АнМарк 46“ ЕООД. Във всички фактури, са
констатирали данъчните органи, издадени от „Рувим 2013“ ЕООД и „Ефект Строй“ ЕООД на
„АнМарк 46“ ЕООД е посочено плащане в брой, с изключение на 4-5, където е посочено
плащане по банка, а по 2 от фактурите не е посочен начин на плащане.
Считам, че свид. Х. смени показанията си в залата не само защото е забравила, а тя
беше и доста стресната предвид обстоятелството, че на нейно име се водят много
задължения въз основа на РА за „Ефект Строй“ ЕООД и „Рувим 2013“ ЕООД, когато е била
собственик на тези дружества. На няколко пъти тя заяви, че не е имало сделки с „АнМарк
46“ ЕООД, че всичко е било само на хартия; че няма транспорт, склад и никакви пари, камо
ли стоки, след което отново промени показанията си, но показанията й от ДП, съпоставени с
писмените доказателства, както и с показанията на свид. П. Крушова, посочват, че реални
сделки не е имало. Свид. Крушова водила счетоводството на „Ефект Строй“ ЕООД, само че
тя заявява, че никога не е виждала Х., която уж била собственик и управител на това
дружество.
6
Следващия период е м. 11.2013 г. – доставчици на „АнМарк 46“ ЕООД са били
посочени „Пенелопа Билд 12“ ЕООД и „Рувим 2013“ ЕООД. За „Рувим 2013“ ЕООД посочих
по-горе. Относно „Пенелопа Билд 12“ ЕООД: показанията на свид. К. Г. – управител на
дружеството, са прочетени в съдебно заседание на 15.01.2023 г. и приобщени по надлежния
ред към материалите по делото. Видно от разпита му на ДП от 24.09.2015 г. той само се
водил управител на „Пенелопа Билд 12“ ЕООД и никога не е работил с дружеството,
упълномощил дъщеря си П. В.. Не е подписвал договор с „АнМарк 46“ ЕООД и не познава
подсъдимата. Уклончиви са показанията на П. В. и не особено убедителни, прочетени на
15.01.2023 г. в съдебно заседание. „АнМарк 46“ ЕООД й било познато; не се сеща, но
правила на „АнМарк 46“ ЕООД ремонт – теракот, фаянс; не може да посочи, не знае къде е
обекта, ходила там само 2 пъти. Работили майстори, но не помни дали били назначени на
работа в дружеството. Не знае къде са документите на дружеството. Фактурата, с която е
представена „Пенелопа Билд 12“ ЕООД е №129/2013 г. с предмет „СМР по договор“, начин
на плащане „в брой“. Придружаващи документи липсват. Фактурата не е вписана в
дневника за продажби и СД за същия данъчен период, а и въобще. Дружеството няма
назначени лица по трудов договор, нито декларирани търговски обекти, а от писмените
доказателства, съдържащи се в РА е видно, че към датата на издаване на фактура №129 няма
въведени данни за извършени плащания в касовите апарати, а е посочено плащане в брой.
„Пенелопа Билд 12“ ЕООД също няма декларирани банкови сметки. Има големи задължения
по ЗДДС, по издадени РА за предходни периоди.
Данъчен период 2013 г. като доставчици са били посочени „Рувим 2013“ ЕООД и
„Дар“ ЕООД. За „Рувим 2013“ ЕООД вече говорих, обсъждайки показанията на свид. Х..
„Дар“ ЕООД е бил със собственик и управител Б. Х., който е починал. Освен собственик на
„Дар“ ЕООД, той е бил съсобственик на „Фамилия“ ООД. Прочетени са неговите показания,
дадени в хода на ДП и са приобщени. Х. е заявил, че е собственик на около 60 фирми, не им
знае имената. Не работи с тях и ги купува срещу заплащане. Купувал фирми със
задължения, тъй като жена му е много болна и му трябвали пари. Впоследствие тя е
починала. По този начин е купил и „Дар“ ЕООД и никога не е работил с фирмата. Дори и да
е имал издадени фактури към „АнМарк 46“ ЕООД, също било срещу заплащане. Тарифата
била 3-5% от ДДС на всяка една фактура. Показанията му се потвърждават от писмените
доказателства по делото.
От извършената проверка по наличните в масивите на НАП касови апарати, било
видно, че към датите на издаване на всички фактури с получател „АнМарк 46“ ЕООД, няма
въведени данни за извършени плащания към „Дар“ ЕООД. „Дар“ ЕООД няма декларирани
банкови сметки, има огромни задължения по ЗДДС по издадени РА и РД. По всички фактури
на „Дар“ ЕООД към „АнМарк 46“ ЕООД било отразено плащане в брой.
Доколкото Б. Х. бил съдружник във „Фамилия“ ООД, ще се спра накратко и върху
това дружество, което уж е било доставчик на „АнМарк 46“ ЕООД. Б. Х. е заявил, че през м.
11.2013 г. закупил дял и от „Фамилия“ ООД. Свид. С. С. му казал, че е научил, че има фирма
за продаване и за нея трябват двама човека и за да изкарат някой лев, отишли в Добрич при
7
нотариус и купили фирмата. Всеки от тях получил по 300 лв. Х. казва, че дори и да е издавал
фактури с „Фамилия“ ООД, пак го е правил срещу заплащане. Не познава подсъдимата.
Относно фактури №77 и №79/31.03.2014 г., уж издадени на „АнМарк 46“ ЕООД, заявява, че
са само на хартия без да има доставка. Показанията му изцяло се потвърждават от тези на
свид. С., който е бил съдружник във „Фамилия“ ООД и чиито показания са четени от ДП, а
също е бил и слушан непосредствено в залата.
Данъчни периоди м. 01.2014 г. и м. 02.2014 г. касаят доставки от „Рувим 2013“ ЕООД
към „АнМарк 46“ ЕООД. Доколкото вече бяха обсъждани тези доставки, когато говорих за
първия данъчен период, няма да се спирам отново на тях. Те касаят свид. Х., която всъщност
е била собственик на „Рувим 2013“ ЕООД и само на хартия и която твърди, че сделките към
„АнМарк 46“ ЕООД са били само на хартия.
Данъчни периоди м. 05.2014 г. и м. 06.2014 г. касаят доставки от „Ефект Строй“
ЕООД, чиито собственик и управител е била Х., като доставките от „Ефект Строй“ ЕООД
относно всички данъчни периоди, които касаят настоящото производство, бяха обсъдени в
началото и няма да повтарям.
Данъчен период м. 03.2014 г. касае доставки от „Стекани“ ЕООД и „Фамилия“ ООД.
За „Фамилия“ ООД със съдружници Б. Х. и С. С. вече бе споменато и няма да се спирам
относно обстоятелството, че и според двамата те не са извършвали реални сделки, а са
получили пари срещу издаване на фактури.
Относно „Стекани“ ЕООД – декларирани доставки от „Стекани“ ЕООД има в
данъчен период м. 03.2014 г., м. 04.2014 г., м. 07.2014 г., кредитни известия с издател
„Стекани“ ЕООД, към фактури, които уж са издадени от „Стекани“ ЕООД. Собственика му
О. Г. е бил разпитан в зала на 14.03.2022 г., като са били и четени показанията му. Свид. Г. е
заявил, че не познава подсъдимата. Относно „Стекани“ ЕООД – тази фирма е прехвърлена
на негово име през 2013 г. После трябвало да я прехвърли, тъй като имала задължения, но не
помни къде я прехвърлил, след което заминава за чужбина. Т.е. отново имаме фирма-бушон,
която уж е доставяла стоки на „АнМарк 46“ ЕООД. Говори за лицето К., но не се сеща дали
му е дал пълномощно. Твърди, че след като заминал за Германия, дал пълномощно и на М.
да закрие фирмата, ама не знаел на М. имената. Аз по-неубедителни показания на
собственик на фирма не съм чела, който не помни контрагенти и сделки.
„ПроФлора“ ЕООД – появява се през данъчен период м. 07.2014 г. заедно със
„Стекани“ ЕООД. Относно „ПроФлора“ ЕООД – неин управител и собственик е свид. Н. П..
Разпитван е на 14.03.2022 г. в зала. Каза, че е работил активно в дружеството до 2014 г.,
когато му откраднали камиона, но дейността му била транспортна – карал зърно и последно
товарил от Попово, като камиона изчезнал. Докато бил управител на фирмата, освен да кара
зърно, не е карал нищо друго. Не му е позната фирмата „АнМарк 46“ ЕООД, не познава
подсъдимата, не познава Ц. Д.. Каза, че работи като шофьор в момента и това е.
Данъчен период м. 08.2014 г., когато се появява „Солид Варна“ ЕООД като доставчик
на „АнМарк 46“ ЕООД. Касае се за 12 фактури, за всяка от които е било написано плащане в
8
брой, на всяка е посочен предмет „стоки“ с изключение на 1, където е посочено „СМР по
договор“. Съгласно РА на „АнМарк 46“ ЕООД за периода, през който са били издадени
фактурите, няма данни за регистрирани трудови договори в НОИ „Солид Варна“ ЕООД,
няма доказателства обезпечаващи ресурсите и кадрите в дружеството за извършване на
доставките по фактурите, няма доказателства за кореспонденция между дружествата, не
става ясно как се договаряли двете лица, не са представени РКО от „АнМарк 46“ ЕООД за
излизане на парите от касата, а и квитанции и РКО, издадени от доставчика, платежно,
банково извлечение и нищо освен фактура, протокол и счетоводна справка. Т.е. отново става
въпрос за сделки на хартия и такива, по които няма плащания.
По нито една от сделките, предмет на обвинителния акт, няма плащане и мисля, че
това е една индиция също, че те не са реални, тъй като не са се водили търговски дела за
искане на суми, т.е. уж са прехвърлени някакви стоки, но излиза, че не са платени от
„АнМарк 46“ ЕООД на т. нар. доставчици.
Последния данъчен период – м. 09.2014 г. доставчикът е „Лил Транс 7“ ЕООД: не
приемам, че сделката е реална, като се базирам на писмените доказателства, които се
намират в РА, издаден на „АнМарк 46“ ЕООД.
Двете експертизи на в.л. М. са изключително подробни и те разбиват както данъчни
периоди, плащания, доставки, движение на стоки, нейното заключение също е, че сделките
не са реални.
Въз основа на гореизложеното, имайки предвид показания на т. нар. собственици и
управители на дружествата-доставчици на „АнМарк 46“ ЕООД през инкриминирания
период, имайки предвид липсата на счетоводни документация в повечето случаи, липсата на
банкови сметки на повечето от дружествата, липсата на отразени плащания в касовите
апарати, след като във фактурите е отразено плащане в брой и писмените доказателства,
събрани в хода на РД за РА на „АнМарк 46“ ЕООД, считам, че обвинението е доказано и
моля да признаете подсъдимата за виновна. Считам, че се касае за нереални сделки, като за
доставчици са използвани фирми, които се водят на лица, които са малоимотни, социално
слаби, болни, които закупуват фирми на свое име срещу пари, които издават фактури на
„АнМарк 46“ ЕООД срещу пари и по този начин се е стигнало до неправомерно приспадане
на данъчен кредит от страна на „АнМарк 46“ ЕООД конкретно чрез действията на
подсъдимата като пълномощник на дружеството.
Предвид горното моля да я признаете за виновна за извършеното деяние –
престъпление по чл.255 ал.3, вр ал.1 т.2 от НК, където е предвидено наказание „Лишаване от
свобода“ от 3 до 8 години и конфискация на част или цялото имущество на виновния.
Нямаме данни да е платено дори и част от данъчното задължение. Дори РА не е
обжалван, което според мен е още една индиция, че подсъдимата е приела неговите
констатации. Както стана ясно от показанията на една от свидетелките, които са работили с
подсъдимата по време на ревизионното производство, тя е била особено активна – М.,
съдействала е и в един момент, за мен е необяснимо, че получавайки РА с такива
9
задължения, тя не го е обжалвала. Нещо повече – тя дори не е направила възражения срещу
РД, където също има отразено задължение.
Предвид предвиденото наказание, с оглед на обстоятелството, че подсъдимата е
неосъждана, но имайки предвид размера на укритите данъци, аз моля да определите
наказание около минималния размер „Лишаване от свобода“, предвиден в ал.3 на чл.255,
което да отложите с подходящ изпитателен срок.
Адв. Б.: Каква е фактическата обстановка, която е установена от събраните
доказателства? А. М. е имала фирма – „АнМарк 46“ ЕООД, с която е работила. Идвали са
при нея доставчици, които са й предлагали, от различни фирми пълномощници, предлагали
са й стоки, които тя да закупи, тъй като е такъв магазин, който в последствие тя продава. От
цената, която й предлагали, се е ориентирала дали да приеме или не предложението.
Естествено, приемала е предложенията на по-ниска цена, но както установяваме, това не е
фрапиращо по-ниска цена – наполовина, на една трета – става въпрос за стотинки, за лев от
нормалните пазарни за момента цени. Какво я е водило да мисли така? Стремежа към
печалба. Естествено е да приемеш по-ниската цена, тъй като ще спечелиш от реализацията
на стоката.
Всичко това е ставало след като, както чухте, съответната фирма, която е идвала да
предлага чрез пълномощника си тези стоки, е била проверявана от нейната счетоводителка
тогава – Р./Д., и след като М. е била наясно, че има такава фирма, че е регистрирана по ДДС
и й предлагат изгодна стока, няма никаква пречка да започнат да работят с тази фирма. Още
повече, че доставките са се извършвали на място, т.е. всяка от тези фирми, която идва да
предлага, впоследствие донася на място в магазина с какъвто и да е превоз и хора дори са
разтоварвали тези стоки. Няма никакво задължение „АнМарк 46“ ЕООД и М. да проверяват
пътни листи на тези шофьори. Единственото, което се иска впоследствие или на място, е да
има приемо-предавателен протокол, да има фактура и впоследствие да бъдат осчетоводени.
Изпада в доста неловко положение, когато в края на този период, за който се говори –
през 2014 г., започва ревизия и искат от нея множество документи, които трябва да
представи. Успява да представи. Някои документи наистина са закъсН. и тя си ги е търсила.
Накрая получава РА с голяма стойност. Защо не го е обжалвала? Тя самата пред Вас каза, че
през този период е била не само в лошо физическо, но и в лошо психическо състояние. По
делото са направени съответните експертизи и действително се установи, че към него
момент и психическото й състояние не е било такова, което да й позволява да взима някакви
правилни и каквито и да е може би решения. Този голям въпрос има и е получил своят
отговор в началото на делото.
Това е фактическата обстановка, но ако искаме да анализираме доказателствата,
считам, че не може да се подхожда по начина, по който държавното обвинение прави. Какво
заяви пред Вас прокурора? „Според мен е купувала фактури, за да си намали ДДС.“ Ето Ви
доказателството, което представя през Вас. Как го обуславя това свое твърдение, което няма
нищо общо с действителността? Чрез анализ на фирмите, с които „се е работило“, т.е. от
които има представена документация. Но на какво основание ние правим анализ на
10
фирмите? Можем да разпитаме техния създател, може да разпитаме управителя,
пълномощника и т.н. Ами ако те не са знаели и не са участвали в доставката на тези стоки,
какво биха могли да кажат? Нищо. По метода, използван при изготвянето на РА, които
нееднократно бяха цитирани пред Вас – не знам защо, се каза, че след като тези хора не
знаят, след като те не са направили това нещо, означава, че М. не е получила стока от тях.
Къде е еквивалентността между тези две твърдения? Може да не знаят, може да не е
тръгнало от техен склад. Как стигаме до извода, че не е получила стоката по
пълномощниците, за които още от началото на разпитите, е описвала кои са тези, с които е
контактувала, а контактите с тези фирми, които са изредени, са ставали само чрез
пълномощници, с изключение на две от фирмите – „Рувим 2013“ ЕООД, където е била Е. Х.
и „Ефект Строй“ ЕООД, пак на Е. Х..
Искам да се спра на това лице – пропусна се нещо много важно. Може би трябва да се
чете не само протокола от ДП, където има някакви твърдения на тази г-жа Х., но и казаното
в съдебно заседание. В зала беше подложена на много сериозен разпит от представителя на
държавното обвинение. Даже беше изпитана да казва номенклатурите на съответните стоки
какво означават и Х. си каза всичко – кое е прекъсвач, кое е лампа. Очакваше се да не знае
нищо и просто да продава фактури. Това не е така. Оказа се също, че нейната фирма е
изграждала голф игрище по това време, при положение, че се твърди, че нищо не е правила
тази фирма. Тя каза, че са строили и доставяли не само на „АнМарк 46“ ЕООД, но и на цяло
голф игрище. Тя обоснова своите притеснения и поведение с това, че имала заболявания, но
ми направи впечатление, че прокурора коментира, че като била стресната тази свидетелка,
говорила различни неща. Питам се тогава дали и по какъв начин на ДП някой я е стреснал, за
да говори тези неща? Тези твърдения, които бяха по отношение на Х. са абсолютно
произволни. Тя пред Вас каза, че това, което казва, е истината и е подписала разпита си на
ДП, тъй като била в някакво състояние. Не искам да влизам в някакви предположения кой
защо й е казал да направи това. Погледнете, че приемо-предавателните протоколи са
подписани от нея. Защо ще прави такива неща ако иска да създава някакви фиктивни
положения, да изгражда нещо фиктивно, в което някой да вярва. Всичко е налице от това,
което се изисква.
Във всяка една от фирмите, където има различни пълномощници – ние сме посочили
тези, за които М. се сещаше още от ДП – някакъв М., пълномощник на „Дар“ ЕООД, К. на
„Стекани“ ЕООД, пак той на още три фирми и т.н. – те дали са били издирвани, дали са
установени, по какъв начин нещо е сторено в тази насока? Но ето например К. какво каза:
„аз тази жена не я познавам, не съм я виждал и не съм правил нищо с нея.“ Очевидна лъжа,
тъй като може да се чуе на записите, че те си говорят двамата и тя по време на ревизията си
търси фактурите. Вярно ли е, че не я познава и никога не е доставил нищо? Защо този човек
и другите – свързани ли са с него, не са ли – това е въпрос на разследване и ние не го
правим, но просто анализираме доказателствата. Очевидно тези хора, които са се
представяли като пълномощници, а те са имали пълномощие, но кой и по какъв начин ги е
упълномощил никой не може да каже сега, но тези хора вероятно са имали нуждата за
11
придават някаква автентичност на фирмите, които са се упълномощили от тях, да правят и
реални доставки, за да могат след това да ги представят като някакви доставки, които да ги
оправдаят, че тези фирми имат някаква работа, макар че се установява, че Б. и кой друг са
собственици, които за съжалявам всички ги познаваме. Откъде стигнах до тук? Прави се
анализ на всички фирми една по една, докато за нас нещата приключват до вратата на
магазина, където идва пълномощника и казва „предлагам ти кабел за Х пари на метър.
Искаш или не?“; идвам, предлагам с 5 ст. Надолу – тогава добре, приемам това предложение
и след като е прието, се донася стоката. Тя има всички тези изискуеми елементи – приемо-
предавателен протокол, фактура. След това тези стоки, както и държавното обвинение каза,
са продадени. Това също не се оспорва. В тази насока има множество доказателства – както
проверката на „Екип“, която е направена, така и това, което се докладва днес. Имало е
проверки по тези продажби на „АнМарк 46“ ЕООД и те са реални.
Точно в.л. М. в своите заключения дава отговор на това дали това, което влиза в
магазина, съответно излиза, защото ако са купувани фактури – ами те се купуват, за да
махнеш, как ще нагласиш всичко да излиза така, че това, което влиза, е излязло. Според М.
движението на тези закупени и продадени стоки си е нормално. Идентичност по вид на
закупените и продадените стоки също има. Извършените продажби от АМ са действителни.
Накрая казва, че получените стоки впоследствие са продадени от „АнМарк 46“ ЕООД.
Какво повече можем да искаме? Пак казвам, за да се осъществи това престъпление
така, както е повдигнато обвинението, че тя да потвърди неистина, а това е несъществуващо
право на данъчен кредит за съответните продукти, трябва действително да липсват тези
покупки, те да не са извършени.
Именно за това беше декларацията, която в началото беше представена от
държавното обвинение „Купувани са фактури!“ и така започва, предпоставяйки, че това е
вярно и сега ние трябва да го докажем. Само че при доказателствата, които сме събрали –
експертизи и т.н., по тези доказателства какво се установява? Работила е фирмата, идвали са
пълномощници, които дават съответните предложения, докарвали са стоките и тя, въпреки
че е проверявала дали са регистрирани, впоследствие се оказва, че има проблеми с тях. Едно
такова деяние трябва да има умисъл, за да бъде извършено – тя да го желае, да цели този
ефект и т.н. При положение, че си проверил фирмите – потвърдено от Д., защото тя го е
правила, те са носили стоките и тя потвърди, че е присъствала на моменти, когато са носени
стоки, дори и с единия от тези пълномощници – К., му е казала, че не иска проблеми, за
което обаче М. не знае. Чак когато са станали тези всички неща и вече дела са започнали, тя
разбира, че имало проблем за някакви слънчогледи. Ами тези изследвания нито са й вменени
на М., нито пък би могла да ги направи. Има фирма, регистрирана е данъчно, има си
задължения, носят й стоки с всички документи. Това показва, че няма съзнание за това, че се
извършва престъпление. Да, тези всичките фирми може да са много зле – да не са водили
счетоводството както трябва, да нямат склад или превоз, но това не влиза в задълженията на
М. да разследва всичко това и след това да търгува. Ами не става. Експертизата казва, че
документите са перфектни – каквото влиза, това излиза. Винаги може да има малка грешка,
12
но къде не става това нещо.
Като общо целта на това да се извърши и да има такава огромна щета е нямало.
Именно затова считам, че обвинението така, както е формулирано, не е доказано по никакъв
начин, поради което считам, че би следвало А. М. да бъде оправдана.
Прокурорът – реплика: Искам да уточня, че е записано в протокола, че по
отношение на поведението на свид. Х., която беше стресната и може би уплашена беше
според мен – това касае нейното поведение в съдебната зала, а не на ДП. На ДП е била
разпитвана от колежка разследващ полицай, жена. Видяхме всички какво е поведението й
тук – как в продължение на часове говори съвсем различни неща и непрекъснато се чудеше
как да се отърве от тази ситуация.
При разпита в зала на 03.02.2022 г. свид. Й. К., която основно е провеждала ревизията
на „АнМарк 46“ ЕООД и е контактувала с А., заяви следното: „Принципно всеки проучва
доставчиците си (…) за големи суми и количества.“ Изцяло се съгласявам, въпреки че не съм
данъчен служител, с изявлението на тази свидетелка, защото не може да се рискува при
доставка от нов доставчик и не може пък всички доставчици да не бъдат проверени и не
може 90% от тях да са с ужасни данъчни досиета, с огромно задължение по ЗДДС, с
издадени РА – т.е. фирми, за които свети отдавна една червена лампичка.
Адв. Б. – дуплика: Беше употребено по-рано „стресната“, сега разбирам, че е
уплашена. Не виждам от кой може да е уплашена в съдебната зала, когато заяви, че нещата,
които е казала при разпита на ДП не са такива каквито са записани и потвърждава казаното в
съдебно заседание. Затова беше подложена и на този кръстосан разпит, който тя издържа и
си каза всичко, което си беше.
По отношение на проверките – М. не ги е извършвала сама, а ги е правила Д.. Д. е
казала, че с тези фирми може да се работи.
Адв. И.: Изслушах внимателно пренията на представителя на държавното обвинение
и смея да заявява, че всичко казано беше цитиран обвинителния акт и събрани в хода на ДП
доказателства. Не се коментираха събрани доказателства съдебното производство, където
смея да твърдя, че в по-голямата част се беше доизяснила фактическата обстановка и дори
бяха открити нови обстоятелства, които опровергават така представения обвинителен акт.
Прокуратурата е повдигнала обвинение на подзащитната ми за това, че е съставила,
потвърдила неистина в несъществуването на право на данъчен кредит по несъществуващи
покупки, като се базира на 9 фирми, които са били отразени в РА, извършен от НАП –
Шумен. Още с разпита на първото вещо лице, изготвило първоначалната ССчЕ, която не бе
уважена цялостно от защитата и бе поискана допълнителна такава, за което благодарим на
съда, още тогава вещото лице каза, че е общоизвестно, че когато при насрещна проверка не
се открият фирмите или не представят необходимия брой счетоводни документи, тогава
НАП не признава тези сделки. Да, това е така, но само от страна на НАП. Това
обстоятелство не води автоматично до извода, че няма осъществена сделка. Ако едно лице
купувач закупил опредЕ. стока, като я декларира чрез издаване на фактура и я впише във
13
всички необходими първоначални документи и след това я продаде тази стока и отново я
декларира като продадена, тогава реално е една сделка, тъй като е прието че когато вещта
премине в собственост на лице, което я е закупило, а то я отчужди той после, е налице една
сделка.
По делото се установява, че „АнМарк 46“ ЕООД е закупувала стоките с издаването на
касов бон. Такива са издадени на всички фактури, които са осчетоводени и след това тези
фактури са попадали в СД за извършени покупки. По така посочените фирми от страна на
прокуратурата, аз изслушах внимателно становището на прокурора, и отразеното от техните
управители, смея да твърдя, че тук беше доста избирателно по отношение на това какво те са
казали, тъй като по този начин прокуратурата поддържа своето обвинение, разглеждайки
„Фамилия“ ООД с управител Б. Х.. Това лице наистина е заявило на ДП, че не е осъществява
търговска дейност и е изготвял фактури, които е продавал срещу заплащане. В случая
защитата нямаше възможността да разпита това лице в съдебно заседание, за съжалявам е
починал. Тук логично е водещия разследването и прокурора, който би могъл да провери, че
това лице при разпит не е посочило дали като собственик и управител е упълномощавало
някого, за да извършва търговска дейност и да издава фактури. После – на кого е давал тези
фактури – на мъж, на жена? Такива въпроси на са му задавани. Виждам, че отговорите на
лицето са записани дотолкова, че да се квалифицира само, че той не е извършвал търговска
дейност, че от името на неговата фирма не са продавани стоки и именно тази фактура, която
то е изготвило, не съдържа стоки, които впоследствие са били продадени на „АнМарк 46“
ЕООД и кое е лицето, взело тези фактури? Нямаме отговор.
Втория управител и съсобственик – С. – той твърди, че е заплашван от Б. Х. да не
казва нищо и няма поглед на дейността, която той е осъществявал. Не можем да се
позоваваме само на твърденията на това лице, което е давало обяснения в ДП при едно
некомпетентно водене на този разпит на свидетеля.
На второ място: „Дар“ ЕООД – по същия начин. Във всички фактури се вижда, че
плащането е извършвано в брой. Дали е осъществявана търговска дейност, дали има
пълномощници – не се стига до изясняване в процеса.
По отношение на фирма „Лил Транс 7“ ЕООД: управител е Л. Л.; по делото няма
приложени първични счетоводни документи. Тази проверка е само то извършената ревизия
на „АнМарк 46“ ЕООД, където НАП са казали, че от насрещната проверка няма приложени
такива документи и съответно не се признава данъчния кредит. От страна на „АнМарк 46“
ЕООД обаче има изготвени всички необходими счетоводни документи във връзка с
извършваните с „Лил Транс 7“ ЕООД сделки. ВОП е направила опит да издири това лице Л.
Л.в, но така и не го е намерила, така че в делото остава висящо тази фирма извършвала ли е
сделки с „АнМарк 46“ ЕООД, упълномощавала ли е някога да осъществява такава търговска
дейност, давала ли е фактури на някого, изготвяла ли е? Това обстоятелство остава висящо.
Ние не знаем дали тази фирма е работила, с кого и имала ли е пълномощник. Как ВОП си
позволява да повдигне обвинение за нещо, което не е изяснила в детайли. Това е само
предположение на прокуратурата, че след като не могат да намерят лицето или то няма
14
вписани фактури и първични счетоводни документи, значи няма сделки и те са фиктивни.
Решенията на ВАС казват, че невинаги когато едно лице няма кадрови потенциал или
складови помещения, това не означава, че няма осъществена сделка. Това се доказва в
тяхното решение – защо те приемат, че действително има сделки, когато дадена фирма няма
този потенциал да осъществява транспорт или кадрови състав и останалите необходими
реквизити.
По отношение на фирма „Пенелопа Билд 12“ ЕООД с управител К. Г.: това лице не е
работило с тази фирма. В своите обяснения казва, че е упълномощил дъщеря си и от там
нататък не се е интересувал вече с каквато и да е търговска дейност. Прокурорът днес
потвърди, че според неговите показания, той не е развивал търговска дейност – ами то е
ясно. Дъщеря му е човекът, осъществявал търговска дейност с фирмата. Не можем да се
съобразяваме с казаното от управител К. Г.. В показанията си П. В. заявява, че наистина е
работила с „АнМарк 46“ ЕООД и казва „Управителката А. (…) издавала фактура“, така че не
можем да твърдим, че няма осъществена търговска дейност, била тя извършени някакви
СМР или търговия на ел. материали.
По отношение на „Рувим 2013“ ЕООД и „Ефект Строй“ ЕООД: смея да твърдя и ще
желая да бъде записано в протокола, че от 23 години съм адвокат и за първи път в съдебно
заседание, аз виждам представител на прокуратурата да приема, че протоколите от ДП да се
кредитират, а да не се кредитира заявеното от свидетеля пред съда. Много ясно е, че когато
показанията са дадени пред съдия, имат по-голяма доказателствена стойност от тези, дадени
на ДП. Няма как да кредитираме нещо, което свидетелят е отрекъл пред съда в съдебно
заседание, че това, което е заявил не е вярно, а е вярно това, което казва в момента. Да,
прокуратурата приема и не желае да бъде кредитирано заявеното в съда, защото не се
потвърждава отразеното в обвинителния акт според обвинението за издадените фактури,
които били неистински.
Като допълнително доказателство защитата бе поискала от съда да се представят
решения на фирма „Електра“, където НАП не признаваше фактура №61 на „Ефект Строй“
ЕООД. В тези доказателства, в това решение на ВАС се казва, че фактурата, издадена от
„Ефект Строй“ ЕООД към „Електра“ е реална, независимо, че основанието на НАП е било,
че липсва кадрови състав, материална база за осъществяване на тези СМР, които са
посочени във фактурата. След като ВАС приема, че има осъществена търговска дейност, че
реално тази фактура не е неистинска, как тогава прокуратурата приема, че „Ефект Строй“
ЕООД не осъществявал търговска дейност, защото това била заявила управителката на ДП.
Пред нас в съдебно заседание тя потвърди, че е извършвала търговска дейност – стоките са
карани до магазина на „АнМарк 46“ ЕООД, карани са с транспорт на купувача, откъдето тя е
закупувала стоките и всичко това го има в протоколите. Не можем да твърдим, че това са
фиктивни сделки и липсват осъществени такива, за което управителката, в случая
подзащитната ми, е декларирала неистина.
„ПроФлора“ ЕООД с управител Н. П.: в тази фирма можем само да правим едни
предположения, тъй като тази фирма е регистрирана в гр. Провадия, а лицето Н. Ж. е
15
именно от там и да водим съответно възможност то да се е възползвало от обстоятелството,
че също е от този град и познава определени лица с представители от тази фирма или близки
на управителя на фирмата, но тук откъде се представят тези доказателства? Извинявам се,
имах предвид К. Ж., а не Н. Ж.. Можем само да гадаем дали това лице се е възползвало от
фактури с тази фирма, след като е установило, че дружеството не развива търговска дейност
към дадения момент.
По отношение на „Солид Варна“ ЕООД: в обвинителния акт е посочено, че тази
фирма е издала фактури, които също са били неистински и „АнМарк 46“ ЕООД ги
декларирала в СД. В обвинителния акт не е посочено кой е управител на дружеството, нито
адрес на управление; не са споменати имало ли е насрещна проверка, какви първични
документи са били представени. Упоменато е, че липсват данни за ресурсови и кадрови
потенциал за извършване на доставки, въпреки че подзащитната ми е представила
достатъчно доказателства за осъществени сделки с тази фирма. Оставам учуден как ще се
повдигне обвинение за издаването на недействителни фактури, след като не се е разпитал
нито управителя, нито собственика, нито са изискани насрещни проверки, за да се разбере
каква е дейността на фирмата, дали е имало упълномощено лице. Без нито едно такова
доказателство, ВОП прави извода, че фактурите са недействителни.
Следващата фирма – „Стекани“ ЕООД с управител О. Г.: тук вече смея да твърдя, че
прокуратурата, след като установява извършено деяние, осъществяващо признаците на
предвиденото в НК престъпление, въпреки това не си е направила труда да извърши
допълнителна проверка по отношение на посочените в обясненията на управителя О. Г.
факти, в които той казва „Упълномощих лице на име К. и той ме водеше няколко пъти във
Варна да тегля от банковата сметка на дружеството като му предавах парите“, като посочва и
банката. Направено е някакво проучване от страна на водещия разследването, като се
установено, че този К. е К. В. Ж.. Свид. Г. посочва К. В. Ж. за лицето, което е упълномощил
да извършва дейност с фирмата му и съответно е издавало факт на „АнМарк 46“ ЕООД за
извършване на дейност. Това се случва по разпознаване по снимков материал. Какво става на
следващия момент? К. Ж. беше призован в съдебна зала. Той твърди, че не познава
подзащитната ни М. – отрича да е разговарял дори с нея. Най-малкото трябва да светне
лампата на прокуратурата, че това лице може би е основното лице, движещо данъчните
измами, а не подзащитната ни, която купува и продава закупените от нея стоки, закупени от
К. Ж.. Въпреки това, това лице е призовано като свидетел. Свид. Д. потвърждава, че познава
К. Ж.. Не се провеждат никакви разследвания в тази насока.
По делото се поиска да бъде разпитан свид. В. Х., който по друго наказателно дело
протичаше отново с К. Ж. и свид. Ц. Д., тогава Р., където той заяви, че именно Д. и Ж. са
хората, които го накарали да даде своята фирма за извършване на търговска дейност и след
като фактурите са били носени от Ж., той ги е предавал на Ц. Д., която ги е декларирала в
СД с нейния електронен подпис и в следващия момент Веселин Х. става подсъдим, защото е
декларирал СД с невярно съдържание. Отново Ж. излиза на преден план като лице,
действащ с всички тези действия, за които в настоящия момент е изправена пред Вас
16
подзащитната ми.
Смея да твърдя, че в делото открих, че има назначена почеркова експертиза на К. Ж.,
но аз такава не открих. Само че се назначава.
Смея да твърдя, че когато това лице К. Ж. заяви, че не познава нито Д., нито М. – в
делото има секретни доказателства, а именно справка от ОД на МВР какъв е бил повода за
образуване на разработка по сигнал, че счетоводителката – свид. Д. – извършва данъчни
измами. Направено е с разрешение на ВОС, СРС, където се подслушвал телефона на Д. и от
там се установява, че тя осъществява контакти с това лице К. Ж., което отрича всичко на ДП
и в съдебното производство. Смея да твърдя, че в тези СРС, т.14 л.47, в проведен разговор
между подзащитната ни с Д., в разговор какво става с К., там е записано, че той е заявил
пред нея, че е пълномощник на тези фирми, които представлява и има пълномощно. Тук още
преди да започнат каквито и да са процесуално-следствени действия спрямо подзащитната
ни, още тук установяваме, че лицето К. Ж. се е представял като пълномощник на всички
фирми, от които са издадени фактури в обвинителния акт.
Смея да твърдя, че свид. Й. К., която прокуратурата толкова много пъти назова като
служител, извършващ проверката, в съдебно заседание същата заяви, че рядко някой
съдейства толкова, че да се види с нея. Тя е учудена как подзащитната ни съдейства изцяло
на служителите на НАП, за да бъде извършена проверката като дори е ходила на място и се
е виждала със служителката, за да й носи документи. Реално такива собственици или
управители на фирми в нейната трудова дейност като инспектор е нямало. Никъде тя не
споменава, че има някакви нарушения от страна на подзащитната ми. Дори беше
потвърдила, че тя е изготвила аналитична справка на всички закупени и продадени от нея
стоки, но впоследствие така и не можа да се установи къде се намира.
По отношение на свид. Ц. Д.: това е лицето, което е било основание да се образува
разработката на ОДМВР, а впоследствие да се извърши РА от НАП спрямо фирмата на
моята подзащитна. В съдебно заседание свидетелката заяви, че лично е извършвала справки
на всички дружества, с които е контактувала подзащитната ми и е осъществявала търговска
дейност и след нейното одобрение, е започвала да извършва търговска дейност. А не както
прокуратурата казва, че тя е била длъжна, но не е направила такава справка. Напротив –
това го казва счетоводителката – че тя като по-компетентно лице извършва тази проверка и
съответно по обратния ред заявява, че е правила такива справки и е одобрявала
извършването на сделките. Тя заявява, че лично в нейно присъствие К. Ж. е носил стока с
бус и е помагал да се разтовари стоката. В тези нейни показания по безспорен начин се
установява, че ако говорим за задължение, макар че такова ни липсва, подзащитната ни е
извършвала справки за редовността на фирмите, че е получавала стоки от тези фирми с
пълномощник К. Ж., и въпреки това още от заявеното на ДП нито ВОП, нито разследващия
си е направил труда да провери какво е това лице К. Ж. и защо толкова много то протича по
тези дела. Дори в пренията днес К. беше съобщен мимоходом като лице, което е разпитано в
съдебно заседание и нищо повече. А дали той не осъществява престъпна дейност? Защо тези
доказателства не бяха разделени и приложени по ДП спрямо това лице, тъй като вече второ
17
наказателно дело, по което е свидетел без да му се повдига обвинение?
По отношение на фактурите, които са издавани от „АнМарк 46“ ЕООД, а
впоследствие и издавани към купувачите на ел. материали – „Екип“ ООД: от извършените
проверки беше установено, че всички стоки, които са описани от „АнМарк 46“ ЕООД за
продадени на „Екип“ действително са в наличност и са били вложени в строителни обекти в
Бургас и в Каспичан. Първоначално отново НАП – Варна е решил по незнайни пътища да
откаже на „Екип“ признаване на данъчен кредит по фактури, издадени от „АнМарк 46“
ЕООД. След водене на дела, стигайки от ВАС, РА е отхвърлен и са признати фактурите,
издадени от „АнМарк 46“ ЕООД към „Екип“ ООД, с което задължава НАП да признае този
данъчен кредит. Ако всички сделки бяха фиктивни от страна на „АнМарк 46“ ЕООД, как
тогава щеше да има възможност да продаде тези стоки на „Екип“? Да, прокуратурата казва:
приемаме, че „АнМарк 46“ ЕООД продала определено количество на „Екип“ и това се
доказва от допълнителната ССчЕ. Да, това се доказва, но как тогава ВОП не приема, че
„АнМарк 46“ ЕООД е закупила тези стоки от посочените от нея дружества. Да, защото те
нямали определен ресурс и нямали в случая как да докажат, че са осъществявали търговска
дейност.
В настоящия процес спорът с ВОП е извършвани ли са реално доставките,
обективирани в спорните фактури, декларирани в СД от „АнМарк 46“ ЕООД. Отговорът е
обособен от анализа на събраните доказателства относно декларираните от „АнМарк 46“
ЕООД в СД на всички извършени покупки и разполагаемостта на дружеството със стоките и
предаване на правото на разпореждане с тях като собственик на получателя – в случая
дружество „Екип“ ООД.
Това заключение считам, че оборва РА за непризнатост на данъчен кредит. Както
ВОП, така и НАП се позовават на неустановена кадрова и материална обезпеченост на
доставчика, съобразно посоченото тълкувателно приложение на решение на Съвета на ЕС,
където е отразено, че не могат да се противопоставят на получателя тези обстоятелства, че
липсва кадрова и материална обезпеченост, освен ако са налице обективни данни, че той е
знаел или е бил длъжен да знае, че сделката е белязана с измама. От тук следва извода, че
ако една фирма няма данни за кадрова и материална обезпеченост, то това не е основание да
се приеме, че няма осъществена сделка. В случая дали подзащитната ми е знаела, че
сделката е белязана с измама?
Както каза кО.ата, няма как да се знае когато един доставчик, представител с
пълномощно, че представлява фирма, с негов транспорт доставя стока, определя една цена,
която е по-ниска от тази на други, извършваш съответната проверка чрез своя счетоводител
и се установява, че тази фирма е коректна, има капацитет да се работи с нея, купува се
съответната стока, приемат се фактури, издават се касов бон, осчетоводява се всичко за
извършената покупка и след това тази стока – вече собственост на „АнМарк 46“ ЕООД,
преминава в собственост на другия купувач; отново се издава фактура, вписва се по
законния ред, издават се СД. Тогава къде да смятам, че управителя – в случая пълномощника
на „АнМарк 46“ ЕООД, М. – е имала умисъл, че ще извърши данъчна измама и че тези
18
фактури, които са й дадени, е с цел да се извършена някаква измама за извършване на друга
данъчна такава?
Липсва субективния фактор – умисъл за извършване на деянието. Т.е. подзащитната
ми не е извършила престъплението, за което прокуратурата я обвинява. Това обстоятелство
установяваме по всички събрани доказателства – че стока е закупена от нея, но лицето,
което я продава, се явява пълномощник не по установения ред или такъв, който не желае да
заяви откъде е произхода на стоката и затова си служи с фалшиви пълномощни от избрани
от него фирми, за да може да продаде стоката и да се облагодетелства от парите, дадени от
„АнМарк 46“ ЕООД.
На последно място: защо РА не е обжалван от подзащитната ми? Както сама заяви,
има много приложени медицински документи за периода – на нея в този период й е
установено заболяването Крон – тежко, нелечимо заболяване и лице, което е заболяло от
тази болест не само здравословното му състояние ще се наруши, но и психичното му, тъй
като първоначално при установяване на такова заболяване и неговата нелечимост, трудно
човек би възприел това състояние и бъдещето си.
На второ място по отношение на психичното състояние беше направена СПЕ която
казваше, че подзащитната ми има биполярно разстройство, но поради обстоятелството, че
към него момент не са правени определение изследвания, няма как да знаем дали то е било
такова в наличност или впоследствие. Ако е имало някакви подобни симптоми, може би те
също са оказали влияние да не се обжалва този РА. Не може прокуратурата да се позовава на
обстоятелството, че видите ли щом РА не е обжалван, то тя признава своята вина. Други са
факторите, които са повлияли за невъзможността да бъде обжалван РА, като знаем, че има
определен срок, в който той трябва да се обжалва и след преминаването на този срок, всички
други обстоятелства са излишни за оправдаване.
С оглед на това моля съда да постанови решение, с което да признаете подзащитната
ми А. М. за невиновна в така предявеното й обвинение.
Прокурорът: Тъй като обвинението беше обвинено, че кредитира показанията на
свид. Х. само от ДП, а тези от съдебно заседание не ги кредитира, ще посоча само някои
нейни заявления. От 14.03.2022 г., след като й беше прочетен протокола от ДП пред свид. Х.,
тя заяви: „това, което съм казала на разпита, е вярно.“ Също така е заявила на въпроси на
съда: „Аз с тези две фирми (…) Нямала съм пълномощници.“ По-нататък е въпроса на адв.
Б., на който отговаря същото: „Не съм чувала да има лица, които да доставят на други фирми
стоки от името на фирмите ми, без мое разрешение.“ Това го чета във връзка с обвинението,
че прокуратурата кредитира само показанията, дадени на ДП. „Ами не мога да кажа защо
съм подписвала фактури (…) не мога да кажа защо не работих с тях.“ После на въпрос дали
е вярно, че сделките не са били реални, тъй като тя непрекъснато шикалкави и казва ту едно,
ту друго – „Вярно е. Питахте ме няколко пъти и аз казах да. Това, което разказах 2016 г. е
вярно.“
Подс. М. – право на лична защита: Не мисля, че има нещо, което адвокатите ми да
19
са пропуснали. Най-интересно беше, че на ДП мен ме извикаха най-накрая и от мен
показания не бяха снети. Благодарение на адв. Б., който отстоява правото да дадем
показания и на защита, се случи да дам показания на ДП. Те бяха с нагласата, че аз съм
човека, на който ще му бъде повдигнато обвинение. Това мен много ме озадачи.
Следващия момент, относно ревизията: аз болестта на Крон я хванах точно по време
на ревизията, която продължи 9 месеца. Относно „Екип“ – г-н Б. лично се яви като свидетел
пред Вас и заяви, че сделките са реални и всичко е поръчково, и това е доказано от ВАС.
Относно заявеното от прокуратурата, че г-жа К., водещата ревизията, че не било
нормално да се дават пари и не е било нужно да се дават средства, за да се провери някакво
дружество. 2014 г. – 2015 г. всички си проверяваха дружествата с плащане. Тогава я нямаше
тази система, където да можеш да си влезеш и да си провериш дружеството дали е рисково
или не. Към момента, когато работих с тези дружества, стоката ми е карана, тези доставчици
си бяха редовни. За миг е нямало отклонение. Нямам основателна причина да се съмнявам в
моя си доставчик, пък било то, че имал той преди някакво… Аз няма как да знам, а не може
да живееш с недоверие към всеки.
Относно твърдението на прокуратурата, че аз съм се занимавала с ДДС измами,
прокуратурата казва, че сделките ми са нереални и че съм си писала фактури – това
категорично мога да заявя с чиста съвест, че не е така. Имах си достатъчно работа и не ми е
било това метода на печелене на пари. Клиентите ми по дневници на продажби и покупки
могат да се установят.
СЪДЪТ на основание чл. 297 от НПК дава ПОСЛЕДНА ДУМА на подсъдимата:
Подс. М.: Искам съда да ме оневини. Това е моето желание. 2013г. – 2014 г., когато
дойде икономическа полиция вкъщи, полицайката беше с мен в спалнята – връщам се назад
10 години, 10 много мъчителни години (подсъдимата плаче) и тогава ми каза, ако искам да
нямам проблеми, да си сменя счетоводството. Не знам защо не го направих. 2017г. от ОД
МВР, от икономическа излезе протокол, че се стопират нещата поради липса на
доказателства срещу мен. Много интересно 2018 г. са ги почнали отново – г-жа Дъбнишка -
не мога да я забравя, са подновили. Аз нямах притеснения, защото нито съм търсила по
някакъв друг начин и метод да се оправям, за да не съм аз виновна – не, въпреки че си имам
притесненията, които всеки си ги има вътрешни. Най-интересното беше, че от 2018 г. мен ме
извикаха чак края на 2020 г., за да ми връчат обвинението – да ми повдигнат обвинение без
да ме изслушат дори. Не знам това чий пропуск е, но аз в тази институция не вярвам.
Искам съда да ме оневини.
СЪДЪТ се оттегля на тайно съвещание, като обявява, че ще постанови присъдата си
в открито съдебно заседание на 29.11.2024 г. от 10:45 часа, за която дата и час страните се
считат за уведомени от днес.
20
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 15:45 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
21