Решение по дело №309/2019 на Районен съд - Казанлък

Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер ........                                                             30.07.19 г.                                             Град Казанлък

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

Казанлъшки районен съд                                                                          V-ти наказателен състав

На шестнадесети юли

Година 2019

В публично заседание в следния състав:

                                                                                                                   Председател: Деян  Илиев

Секретар: Радиана Грозева

като разгледа докладваното от съдия-докладчика Деян Илиев

АН дело № 309 по описа за 2019 година за да се произнесе съобрази:

 

Обжалвано е Наказателно постановление № 16-0284-002098 от 26.02.2016 г. на РУМВР-Казанлък. Жалбоподателят С.О.Г., недоволен от наложеното му наказание, моли съда да го отмени. Оспорва извършеното нарушение и излага оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з. редовно призован, не се явява, но жалбата му се поддържа от адв. Л.М., която моли съда да отмени НП.

Въззиваемата страна, редовно призована в с.з. не изпраща представител.

Съдът, като извърши цялостна проверка на констативния акт (АУАН) и Наказателното постановление (НП), взе предвид становищата на страните, и прецени заедно и поотделно събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е основателна, но по съображения, различни от посочените в нея.

Административнонаказващият орган (АНО) е приел за установено, че на 18.06.15 г. около 2.40 часа, жалбоподателят при управление на МПС-во м. "Фолксваген Пасат" с рег. № **** по ПП I-5, км. 201+500 м със скорост 60 км/ч е забелязал на около 40 м пред автомобила навлизане в пътното платно на пешеходеца Н. С., който бил в нетрезво състояние и стоящ първоначално до мантинелата между двете платна, но въпреки предприетото задействане на спирачната система настъпил удар, при който пешеходеца получил фрактура на лявата подбедрица (средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 от НК). Пострадалият е направил волеизявление по чл. 343, ал. 2 вр. ал. 1, б. "б" от НК за прекратяване на наказателното производство и на осн. чл. 24, ал. 1, т. 9 от НК РП Казанлък е прекратила ДП.

АНО е приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 116 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от постановление за прекратяване на наказателното производство на РП Казанлък, протокол за оглед на местопроизшествие, докладна записка, талон за медицинско изследване, доклад за установен факт и предприето действие, епикриза и експертното заключение на автотехническата експертиза (АТЕ), които кореспондират помежду си.

С постановлението за прекратяване на наказателното производство, РП Казанлък е разпоредила на АНО да проведе административнонаказателно производство.

В този случай на осн. чл. 36, ал. 2 от ЗАНН АУАН не е бил съставен.

Фактът на ПТП в с.з. не се оспорва, но основното възражение в съда е за умишлени действия на пострадалия.

От докладната записка (л. 4 от ДП) се установява, че по сведение на жалбоподателя, пострадалият внезапно е изскочил на предния капак.

От докладът за установен факт (л. 5, гръб) се установява, че жалбоподателят е заявил, че две лица са скочили към управлявания от него автомобил.

Дори и да се приеме това обстоятелство за достоверно, това не изключва преценката на съда дали жалбоподателят е имал техническа възможност да предотврати ПТП. Тази преценка обаче следва да стане, съобразно обективните находки от ПТП, установени с протокола за оглед на местопроизшествие и съответните изводи от тях, направени с АТЕ, за да се изключат или потвърдят субективните възприятия на участниците в ПТП.

От експертното заключение на АТЕ се установява, че управляваният автомобил е бил на 98,20 м разстояние от мястото на ПТП, когато пострадалият е започнал пресичане на пътното платно, а наличието на пешеходци е било възприето от водача още от 300 м разстояние.

В с.з. вещото лице установи, че травмата е типична за ПТП - удар в опорния крак. Това обстоятелство изключва хвърляне върху автомобила, а и логично е да се заключи, че ако е имал хвърляне, то би било на по-близко разстояние с цел да се лиши водача от реакция, а не започнато пресичане на разстояние от 98,20 м.

Поведението на пешеходеца има свое логично обяснение предвид данните за нетрезвото му състояние, но това обстоятелство води само до смекчаване отговорността на водача, което е било взето предвид при определяне на наказанието.

От АТЕ се установява, че жалбоподателят се е движил със 100 км/ч, което представлява нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, но този въпрос не е бил изследван от АНО. Тъй като в НП няма наказание за превишената скорост на жалбоподателя или обвинение за допускане на ПТП във връзка с нея, то обстоятелството, че е било прието, че се е движил с 60 км/ч няма съществено значение. Освен това АНО се е базирал на констатациите в постановлението на РП, а те почиват само на субективните възприятия на участниците в ПТП и по ДП не е била изготвена АТЕ.

Констатациите в постановлението нямат обвързващо значение за съда и върху тях съдът не е длъжен да изгражда генерални изводи.

От АТЕ се установява, че жалбоподателят е имал техническа възможност да предотврати ПТП, което е основен въпрос в настоящия случай и от което следва, че жалбоподателят е автор на деянието.

Поведението на водача води до изводи, че деянието е било извършено по непредпазливост и в нарушение на чл. 116 от ЗДвП, както е приел и АНО.

Разпоредбата изисква водачът да бъде предпазлив и внимателен към пешеходците.

За извършеното нарушение АНО е наложил наказание 100 лв. глоба, съобразно действащата към този момент санкционна норма на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП.

Наложеното наказание обаче е по чл. 179, ал. 2 във вр. ал. 1, т. 5, пр. 4 от ЗДвП, което се отнася до ПТП при неспазване предписанието на пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране, правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението, а такива обстоятелства по случая няма.

Следователно АНО е допуснал грешка в правоприлагането, отнасяща се до съществено нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, поради което НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

Водим от горните мотиви съдът

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 16-0284-002098 от 26.02.2016 г. на РУМВР-Казанлък, с което на С.О.Г. ЕГН ********** е било наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 100 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението пред Административен съд гр. Стара Загора.

 

 

 

                                                                                  Районен съдия,