Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Варна,31.05.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито
съдебно заседание, проведено на дванадесети май две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ
при участието на секретаря Нина Атанасова, като
разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 130/2021 г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 226 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215, ал. 2 във
връзка с ал. 1 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, и е след отмяна на
Решение № 714/17.06.2020 г., постановено по адм. дело № 1798/2019 г. по описа
на Административен съд – Варна, с Решение № 292/11.01.2021 г., постановено по
адм. дело № 10749/2020 г. по описа на Върховния административен съд /ВАС/ на
Република България, и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд.
Образувано е по жалба на „Амик-94“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед №
РД-60/19.02.2019 г. на Кмета на Община Ветрино, обективирано в Протокол № 2 от
25.04.2019 г., в частта относно определената пазарна стойност на еднократното
обезщетение общо в размер на 8 842,00 лева, което
следва да получи дружеството-жалбоподател в качеството му на собственик на
имоти, засегнати от енергиен обект „Разширение на газопреносна инфраструктура
на „Булгартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния /магистрален/ газопровод до
българо-сръбската граница“, а именно: 3,307 дка от поземлен имот с
идентификатор № 10865.79.9 /стар № 079009/, 1,969 дка от поземлен имот с
идентификатор № 10865.81.35 /стар № 081035/ и 4,327 дка от поземлен имот с
идентификатор № 10865.90.18 /стар № 090018/, всички представляващи земеделска
земя, втора категория, в землището на с. Ветрино, ЕКАТЕ 10865, трайно засегнати
от сервитута.
С жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност
на оспореното решение поради издаването му при съществено нарушение на
процесуалните правила и на материалния закон. Твърди се, че размерът на
определеното обезщетение е силно занижен. Сочи се, че в хода на
административното производство са използвани неактуални данни, без да са
съобразени спецификите на пазара на недвижими имоти в Община Ветрино, както и
че при определяне на размера на обезщетението комисията не се е съобразила с
Решение № 6 от 04.07.2006 г. на Конституционния съд на Република България,
постановено по конституционно дело № 5/2006 г., с което е дадено задължително
тълкуване на понятието „равностойно парично обезщетение“. Отправя се искане за
отмяна на обжалваното решение и присъждане на направените съдебно-деловодни
разноски.
Ответникът – Община Ветрино, не изразява становище по
подадената жалба.
Заинтересованата страна – „Булгартрансгаз“ ЕАД, чрез
процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и
моли за нейното отхвърляне.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и
доводите на страните, приема за установено следното:
Със Заповед № РД-02-15-32/24.03.2014 г. на Министъра
на регионалното развитие /л. 6-9/ е одобрен подробен устройствен план –
парцеларен план за обект „Преносен газопровод „Южен поток“ на територията на
Република България – за част от общата дължина на газопровода на територията на
област Варна, общини Варна, Белослав, Аврен, Провадия и Ветрино, включващ парцеларни
планове за трасето на газопровода, неговите технологични площадки и елементите
на обслужващата техническа инфраструктура, план за застрояване за „Компресорна
станция „Варна“ и приемен терминал „Паша дере“ и ПЗ за „Възел за регулиране на
газа „Провадия“, с изключение на линейната част от газопровода.
Със Заповед № РД-02-15-106/09.07.2014 г. на Министъра
на регионалното развитие /л. 10-13/ е одобрен подробен устройствен план –
парцеларен план за обект „Преносен газопровод „Южен поток“ на територията на
Република България – за част от общата дължина на газопровода на територията на
област Варна, общини Варна, Белослав, Аврен, Провадия и Ветрино, за линейната
част от газопровода.
С т. 2 от Решение № 312 от 10.05.2018 г. на
Министерски съвет /л. 4/, на основание § 1 от Допълнителните разпоредби на
Закона за държавната собственост и § 5, т. 62 от Допълнителните разпоредби на
Закона за устройство на територията, обект „Разширение на газопреносната
инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/
газопровод до българо-сръбската граница“ е определен за национален обект и за
обект с национално значение.
С писмо изх. № 24-00-2876-1/01.02.2019 г. /л. 14-15/
Изпълнителният директор на „Булгартрансгаз“ ЕАД отправя молба до Кмета на
Община Ветрино, на основание чл. 64, ал. 6 от ЗЕ, във връзка с чл. 210, ал. 1 и
ал. 2 от ЗУТ, да назначи комисия, която да определи размера на дължимото от
„Булгартрансгаз“ ЕАД обезщетение за учредяване на сервитутно право.
Със Заповед № РД-60/19.02.2019 г. на Кмета на Община
Ветрино /л. 16-17/, на основание чл. 44, ал.2 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ и чл. 64, ал. 4 и ал. 6 от ЗЕ,
във връзка с чл. 210 и чл.211 от ЗУТ, е назначена комисия със задача да
определи размер на обезщетение на собствениците на поземлени имоти, върху които
възниква сервитут при изграждането на обект „Разширение на газопреносната
инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД паралелно на северния /магистрален/
газопровод до българо-сръбската граница“, като разгледа пазарна оценка,
изготвена от независим оценител.
За определяне на пазарната стойност на размера на
дължимото обезщетение за части от имоти в землището на с. Ветрино, общ. Ветрино
/ЕКАТТЕ 10865/, обл. Варна, засегнати от сервитут на газопровод и технологични
съоръжения, е изготвена експертна оценка /л. 43-73/ от независим лицензиран
оценител, който е определил пазарната стойност на имотите, в т.ч. и тези на
жалбоподателя, която оценка е възприета изцяло от Комисията по чл. 210 от ЗУТ.
Експертът е използвал два метода за определяне на пазарната стойност на земята
– „пазарен метод“, при който справедливата цена се определя чрез сравняване на
имота с идентични или сходни имоти, за които е налична ценова информация при
спазване на подбор на оферти-продава и изчисление на средна претеглена цена,
чрез използване на допълнителни коефициенти, и „приходен метод на поземлената
рента“, при който стойността се изчислява на база на привеждане на бъдещи
доходи в настоящата стойност. Даден е тегловен коефициент на пазарния метод 90
%, а на метода на поземлената рента – 10 %. В резултат на това независимият
оценител е определил среднопретеглена пазарна стойност на земеделските земи /ниви,
орна земя/ в размер на 1 364,00 лева, а за ливади, пасища и мери – 963,00
лева. Прибавяйки съответните коефициенти: Кс за срока, за който се учредява
вещното право – 0,9 /максимален размер/, и Ксп – коефициент за наложените от
сервитута ограничения на собственика на земята – 0,75 /при нормативни граници
от 0,5 до 1/, оценителят е определил пазарна цена на земеделските земи в размер
на 920,70 лв./дка и за ливади пасища и мери – 520 лв./дка.
Възприемайки напълно изготвената експертна оценка, комисията
по чл.210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-60/19.02.2019 г. на Кмета
на Община Ветрино, е постановила оспореното решение, обективирано в Протокол №
2 от 25.04.2019 г., с което е определила размера на пазарната стойност на
обезщетението за имотите, засегнати от сервитута, възникващ от изграждането на
обект „Разширение на газопреносната инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД
паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница“.
По отношение на засегнатите части от имотите на „Амик-94“ ЕООД е определена
пазарна стойност на обезщетението в общ размер на 8 842,00 лева.
Видно от протокол от 25.03.2019 г. /л. 29/ обявление
относно Протокол № 2 от 25.04.2019 г. на комисия по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ,
назначена със Заповед № РД-60/19.02.2019 г. на Кмета на Община Ветрино, е
публикувано на официалната страница на Община Ветрино в раздел „Общинска
собственост“. Обявлението, в което са посочени конкретните размери на
стойността на обезщетението за всеки от засегнатите имоти, е приложено на л.
31-38 от адм. преписка.
С писмо № 94АХ-1107/22.05.2019 г. /л. 40-41/ Кметът на
Община Ветрино е уведомил „Амик-94“ ЕООД за определената от комисията по чл.
210 от ЗУТ пазарна стойност на обезщетението за засегнатата площ от имотите на
дружеството в размер на 8 842,00 лева.
Уведомлението е получено от „Амик-94“ ЕООД на
12.06.2019 г., видно от приложеното на л. 39 от адм. преписка известие за
доставяне. На 25.06.2019 г. дружеството подава жалба до Административен съд –
Варна срещу решението на комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, назначена със
Заповед № РД-60/19.02.2019 г. на Кмета на Община Ветрино, обективирано в
Протокол № 2 от 25.04.2019 г., в частта относно определената пазарна стойност
на обезщетението за засегнатата площ от имотите на дружеството в размер на
8 842,00 лева.
В хода на съдебното производство при първото разглеждане на делото от Административен съд – Варна е допуснато изготвянето на съдебно оценителна експертиза /СОЕ/. Вещото лице Н.
М.е приложила пазарен метод /метод на сравнителните аналози/, като при
изчисленията по този метод е използвало справки от Агенцията по вписванията –
Провадия за реални сделки със сходни земеделски земи. В приложение № 1 към
заключението по СОЕ са приложени два броя нотариални актове и един брой
постановление за възлагане на недвижим имот /л. 55-60 от адм. дело № 1798/2019
г. по описа на Административен съд – Варна/. Използван е също и методът на
капитализиране на бъдещите рентни приходи. В резултат на това е определена
средна пазарна стойност и за трите имота от 1 614,53 лв./дка, или за
засегнатите части от поземлен имот с идентификатор № 10865.79.9 /стар № 079009/
– 5 339,25 лева, от поземлен имот с идентификатор № 10865.81.35 /стар №
081035/ – 3 179,00 лева, и от поземлен имот с идентификатор № 10865.90.18 /стар
№ 090018/ – 6 986,07 лева. С оглед така определената пазарна стойност на
земята експертът е изчислил стойността на дължимото обезщетение за сервитутното
право върху засегнатата част от процесните имоти, както следва: за засегнатата
част от поземлен имот с идентификатор № 10865.79.9 /стар № 079009/ –
4 805,33 лева; за засегнатите части от поземлен имот с идентификатор №
10865.81.35 /стар № 081035/ – 2 861,10 лева, и за засегнатата част от
поземлен имот с идентификатор № 10865.90.18 /стар № 090018/ – 6 287,46
лева. При изчисляване на стойността на обезщетението вещото лице е определило
коефициент за срочност Кс – 0,9, и коефициент, отчитащ вида на сервитута и
ограниченията, които налага на собственика, Ксп – 1. Изготвено е и отделно
оценяване на имотите, респ. определяне на размера на дължимото обезщетение за
сервитутното право, съгласно стойността на рентните приходи.
Експертното заключение е оспорено от процесуалния
представител на заинтересованата страна с оглед на което е назначена тройна
съдебно-оценителна експертиза.
При изготвяне на заключението по тройната СОЕ трите
вещи лица са определили размера на пазарната стойност на имота чрез приходен
метод /метод на капитализиране на доходи от рента/ и метод на пазарните
множители /пазарни аналози/, като при изчисленията по втория метод са
използвали справки от публикувани в интернет данни и офертни сделки със сходни
земеделски земи, с корекции на цената според различията им. Придаден е
коефициент за тежест на метода на капитализиране на доходи от рента 10 % и на
сравнителни метод – 90 %. В резултат на това е определена справедлива пазарна
стойност за трите имота, както следва: за поземлен имот с идентификатор №
10865.79.9 /стар № 079009/ – 1 595,00 лв./дка, за поземлен имот с
идентификатор № 10865.81.35 /стар № 081035/ – 1 493,10 лв./дка, и за поземлен
имот с идентификатор № 10865.90.18 /стар № 090018/ – 1 640,70 лв./дка. В
заключението няма данни за периода на изследваните в интернет оферти, но
съществото на проверяването за такива сочи към изследвани офертни цени към
момента на съставяне на експертизата. Вещите лица са определили коефициент за
срочност Кс – 0,9 и Ксп /коефициент, отчитащ вида на сервитута и ограниченията,
които налага на собственика Ксп/ – 1. С оглед определената пазарна стойност на
земята в сервитутната зона и посочените коефициенти експертите са изчислили
пазарната стойност на дължимото обезщетение за сервитутното право върху
засегнатата част от процесните имоти, както следва: за засегнатата част от
поземлен имот с идентификатор № 10865.79.9 /стар № 079009/ – 4 750,00
лева; за засегнатите части от поземлен имот с идентификатор № 10865.81.35 /стар
№ 081035/ – 2 646,00 лева, и за засегнатата част от поземлен имот с
идентификатор № 10865.90.18 /стар № 090018/ – 6 391,00 лева, или общо в
размер на 13 787,00 лева.
В отменителното решение на ВАС са изложени мотиви за
допуснати нарушения при изготвянето и на трите различни експертни заключения. При
изготвянето на независимата оценка в административното производство и тройната СОЕ
са използвани офертни цени, вместо реални такива по справка от Агенцията по
вписванията за действително сключени сделки. Според трайната съдебна практика това
не позволява да се определи реалната пазарна цена по смисъла на чл. 65 ал. 1 от
ЗЕ, доколкото офертата, сама по себе си, не е индикация за сключена сделка. Двете
съдебни експертизи пък са изследвали пазарната цена на имотите към момента на
тяхното съставяне, вместо към момента на изготвяне на оценката в
административното производство, а именно последният е меродавен за определяне
на оценката, съответно на размера на пазарната стойност на обезщетението за
имотите на жалбоподателя, засегнати от сервитута. Доколкото за определяне на
обезщетението за сервитута е задължително да се изследват не само тегловните
коефициенти, а и реалната пазарна стойност на имота, ВАС е приел, че е
невъзможно определяне на справедлива оценка на сервитута по нито едно от
експертните заключения, поради което е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на Административен съд – Варна.
Във връзка с дадените от ВАС указания за определяне на
справедлива пазарна оценка на процесните имоти съобразена изцяло с критериите,
разписани в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, в настоящото съдебно производство е назначена
СОЕ, чието заключение е приложено на л. 43-49 от делото. За определяне на
пазарната цена на процесните имоти вещото лице инж. К.В. е използвала методът
на пазарния аналог /сравнителен метод/ и методът на доходите /приходен метод/.
Посочено е, че към периода на оценката има извършени продажби в района, за
които има вписани нотариални актове в Службата по вписванията към Районен съд –
Провадия, които са посочени в заключението. Съдът констатира, че същите са
идентични с използваните при изготвянето на заключението по СОЕ при първото
разглеждане на делото два броя нотариални актове и един брой постановление за
възлагане на недвижим имот, които са приобщени към събрания доказателствен
материал. За определяне на пазарната цена на имотите по приходния метод
експертизата е използвала данните за изплатена средногодишна рента за 1дка към
2018 г. – 2019г. в землището на с. Ветрино, публикувани на сайта на Областна
дирекция „Земеделие“ – Варна. По делото е приложен одобрен от Директора на
Областна дирекция „Земеделие“ – Варна списък на землищата на територията на
Община Ветрино с определено средно годишно рентно плащане за ползване на
земеделски земи за стопанската 2018-2019г. /л. 52 от делото/. Определен е
тежестен дял на сравнителния метод 90 %, а на приходния метод – 10 %.
Определена е пазарна стойност за всеки от оценяваните три имота, както следва:
за поземлен имот с идентификатор № 10865.79.9 /стар № 079009/ – 1 562,00
лв./дка, за поземлен имот с идентификатор № 10865.81.35 /стар № 081035/ –
1 367,00 лв./дка, и за поземлен имот с идентификатор № 10865.90.18 /стар №
090018/ – 1 639,00 лв./дка. Вещото лице е определило коефициент, отчитащ
срока на действие на сервитута, Кс – 0,9, и коефициент, отчитащ вида на
сервитута в зависимост от ограниченията, които сервитут налага на собственика
на земята за ползването й, Ксп – 0,75. При определянето на коефициента Ксп експертът
е посочил, че са отчетени начинът на трайно ползване – нива, на процесните
имоти, както и ограничението относно вида на насажденията.
Предвид определената пазарна стойност на земята в
сервитутната зона и определените коефициенти, вещото лице В. е изчислила пазарната
стойност на дължимото обезщетение за сервитутното право върху засегнатата част
от процесните имоти, както следва: за засегнатата част от поземлен имот с
идентификатор № 10865.79.9 /стар № 079009/ – 3 487,00 лева; за засегнатите
части от поземлен имот с идентификатор № 10865.81.35 /стар № 081035/ – 1 817,00
лева, и за засегнатата част от поземлен имот с идентификатор № 10865.90.18
/стар № 090018/ – 4 787,00 лева, или общо в размер на 10 091,00 лева.
В открито съдебно заседание по приемане на заключението
вещото лице заявява, че изготвеното заключение е актуално към датата на
издаване на обжалвания административен акт. Пояснява също така, че след
реализиране на сервитута имотът ще може да се ползва, но с някои ограничения –
няма да може да се ползва за насаждения с по-дълбока коренова система, а само
за едногодишни растения, които са нискостеблени и с недълбока коренова система.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира жалбата за допустима. Същата е подадена от надлежна страна, в срока по
чл. 149, ал. 1 от АПК и пред компетентния да я разгледа съдебен орган.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради
следното:
Обжалваният индивидуален административен акт е издаден
от компетентен колективен административен орган, а именно комисия по чл. 210,
ал. 1 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-60/19.02.2019 г. на Кмета на Община
Ветрино съгласно предоставените му от закона правомощия.
Оспореното решение е издадено в необходимата форма,
надлежно подписано от всички членове на комисията, в състава, определен в
посочената заповед на Кмета на Община Ветрино. Същото е мотивирано, като са
посочени правните и фактическите основания за издаването му.
В хода на производството по издаването на обжалвания
административен акт са спазени административнопроизводствените правила,
регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспореното решение обаче е постановено в противоречие
с материалноправни разпоредби.
Съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЕ при разширение на
съществуващи и при изграждане на нови линейни енергийни обекти в полза на
лицата, които ще изграждат и експлоатират енергийния обект, възникват сервитути.
В § 1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на ЗЕ се
съдържа легално определение на понятието „енергиен обект“, според което това е обект
или съвкупност от обекти, с предназначение в него или посредством него да се
извършва производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена
мощност, добив или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и
преобразуване на параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и
природен газ, нефт или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни
мрежи и съоръжения, разпределение на електрическа, топлинна енергия или
природен газ през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения, без
инсталациите на клиентите
В настоящия случай възникналият сервитут е такъв по
чл. 64, ал. 2, т. 2 от ЗЕ – право на прокарване на линеен енергиен обект в
полза на лице по ал. 1 от ЗЕ, каквото се явява „Булгартрансгаз“ ЕАД, поради
което и съгласно чл. 64, ал. 4, т. 2, за неговото възникване е необходимо да е
налице влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя
местоположението и размерите на сервитутните зони на линейния енергиен обект в
засегнатите имоти, и титулярят на сервитута да изплати или внесе еднократно
обезщетение по реда на ал. 6 на разположение на собственика, и на носителите на
други вещни права върху засегнатия имот.
Според чл. 64, ал. 6, изречение първо от ЗЕ
определянето на размера и изплащането на обезщетенията за сервитутите на
енергийните обекти се извършват по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по взаимно съгласие на страните въз основа на
оценка от независим оценител.
Приложимите критерии за определяне на размера на
обезщетението по чл. 64, ал. 4, т. 2 от ЗЕ са нормативно посочени в чл. 65, ал.
1 от ЗЕ. Това са площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на
сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на ограничението и
справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в
границите на сервитута.
В процесния случай, размерът на обезщетението е
определен съобразно реда на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, която норма предвижда, че
изготвянето на оценки и определянето на размера на обезщетенията се извършва по
пазарни цени, определени от комисия, назначена от кмета на общината. Според
настоящия съдебен състав, посочената в изготвения в хода на административното
производство оценителски доклад оценка на сервитутното право в общ размер на 8 842,00 лева е изготвена в нарушение на предвидените критерии
в чл. 65, ал. 1 от ЗЕ, а именно не отговаря на критерия по т. 4 от посочената
правна норма – справедлива пазарна оценка на имота или на частта от него, която
попада в границите на сервитута. При изготвянето на експертната оценка по
метода на сравнителните аналози са допуснати нарушения, свързани с използването
на офертни цени, вместо цени по реално сключени сделки със земеделски земи,
притежаващи сходни характеристики и местонахождение като процесните такива,
засегнати от сервитута. Това прави крайната пазарна оценка необоснована.
Справедливата пазарна оценка по смисъла на чл. 65, ал. 1, т. 4 от ЗЕ е основният
критерий за възмездяване на собственика на служещия имот, която оценка следва
да се основава на пазарната цена на имота, т.е. цената, която би получил
собственикът на имота, ако земята се продава в условията на свободно
договаряне. С изготвената в хода на ревизията експертна оценка, изцяло
възприета от комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, не е определена такава
справедлива пазарна оценка. Идентични съображения са изложени и в отменителното
решение на ВАС, във връзка с което е образувано настоящото съдебно
производство.
Предвид посочените по-горе в настоящото изложение
аргументи, възприети и от ВАС в решението за връщане на делото, свързани с
използването на офертни цени, вместо реално осъществени аналогови сделки, и с
момента, към който са изготвени оценките, относно определянето на справедлива
пазарна оценка на засегнатите от сервитута имоти, не следва да бъдат
кредитирани и заключенията по единичната и тройната СОЕ, приети при първото
разглеждане на делото от Административен съд – Варна.
Съдът намира, че в конкретния случай пазарната
стойност на еднократното обезщетение за учредения сервитут във връзка с
изграждането и експлоатирането на енергиен обект „Разширение на газопреносна
инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния /магистрален/
газопровод до българо-сръбската граница“ върху площ с размер 3,307 дка от
поземлен имот с идентификатор № 10865.79.9 /стар № 079009/, 1,969 дка от поземлен имот с идентификатор №
10865.81.35 /стар № 081035/ и 4,327 дка от поземлен имот с идентификатор №
10865.90.18 /стар № 090018/, всички представляващи земеделска земя, втора
категория, находящи се в землището на с. Ветрино, ЕКАТЕ 10865, трайно засегнати
от сервитута, собственост на жалбоподателя, следва да се определи въз основа на
заключението на вещото лице инж. К.В. по извършената в хода на настоящото
съдебно производство СОЕ, а именно: в общ размер на 10 091,00 лева. Това
заключение е изготвено съобразно нормативните изисквания на чл. 65, ал. 1 от ЗЕ
и чл. 210 от ЗУТ, във връзка с чл. 64, ал. 6 от ЗЕ и се възприема от настоящия
съдебен състав като компетентно дадено и обективно и безпристрастно изготвено.
При определяне на пазарната оценка на земята са
използвани методът на пазарния аналог /сравнителен метод/ и методът на доходите
/приходен метод/, като на първия е придадена по-голяма тежест 90 %, спрямо 10 %
на приходния метод, при определяне на пазарната цена на дка на процесните
имоти. Използваните от експертизата сравнителни аналози представляват реално
осъществени сделки със земеделски земи, идентични по вид, площ и
местонахождение с процесните. В съдебно заседание по приемане на заключението
вещото лице изрично заявява, че оценката е изготвена към момента на издаване на
административния акт, който именно е меродавен за определяне на пазарната
стойност на еднократното обезщетение.
Съобразно законовите изисквания са определени и съответните
тегловни коефициенти в СОЕ, като същите са мотивирани от експерта-оценител.
Отбелязано е, че коефициентът Кс, отчитащ срока на действие на сервитута, е
определен на 0,9 предвид безсрочното ползване на сервитута. По отношение на
определения коефициент Ксп, отчитащ вида на сервитута в зависимост от
ограниченията, които същият налага на собственика на земята за ползването й, в
размер на 0,75 е посочено, че са съобразени начинът на трайно ползване – нива,
на процесните имоти и ограничението относно вида на насажденията. Във връзка с
това в съдебно заседание вещото лице дава разяснения, че след реализиране на
сервитута имотът ще може да се ползва, но с някои ограничения – няма да може да
се ползва за насаждения с по-дълбока коренова система, а само за едногодишни
растения, които са нискостеблени и с недълбока коренова система. Правилно
коефициентът Ксп не е определен в максимален размер, тъй като ограниченията,
които налага сервитутът, не са в степен пълно неизползване на земята, а касаят
единствено вида на насажденията.
Предвид изложените съображения съдът счита, че оспореното
решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № РД-60/19.02.2019
г. на Кмета на Община Ветрино, обективирано в Протокол № 2 от 25.04.2019 г., в
частта относно определената пазарна стойност на еднократното обезщетение общо в
размер на 8 842,00 лева за
възникнал сервитут във връзка с изграждането и експлоатирането на енергиен
обект „Разширение на газопреносна инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД,
паралелно на северния /магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница“
върху площ с размер 3,307 дка от поземлен имот с идентификатор № 10865.79.9
/стар № 079009/, 1,969 дка от поземлен имот с идентификатор №
10865.81.35 /стар № 081035/ и 4,327 дка от поземлен имот с идентификатор №
10865.90.18 /стар № 090018/, всички представляващи земеделска земя, втора
категория, находящи се в землището на с. Ветрино, ЕКАТЕ 10865, трайно засегнати
от сервитута, собственост на „Амик-94“ ЕООД, е незаконосъобразно, постановено в
противоречие на чл. 65 от ЗЕ. Същото следва да се измени, като се увеличи
общият размер на пазарна стойност на дължимото еднократното обезщетение във
връзка с възникналия сервитут от 8 842,00 лева, на
10 091,00 лева.
При този изход на
делото искането на
жалбоподателя за присъждане съдебно-деловодни разноски е основателно. На възмездяване подлежат направените
от „Амик-94“ ЕООД разноски във връзка с воденето на делото при предходното му
разглеждане от Административен съд – Варна и в касационното производство пред
ВАС, за извършването на които са представени доказателства, в общ размер на
1850 лева /850 лева разноски по адм. дело № 1798/2019 по описа на
Административен съд – Варна и 1000 лева разноски по адм. дело № 10749/2020 по
описа на ВАС/.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд – Варна, Пети състав
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение на комисията по чл. 210 от ЗУТ,
назначена със Заповед № РД-60/19.02.2019 г. на Кмета на Община Ветрино,
обективирано в Протокол № 2 от 25.04.2019 г., в частта относно определената
пазарна стойност на еднократното обезщетение общо в размер на 8 842,00 лева, което следва да получи „Амик-94“ ЕООД в
качеството му на собственик на имоти, засегнати от енергиен обект „Разширение
на газопреносна инфраструктура на „Булгартрансгаз“ ЕАД, паралелно на северния
/магистрален/ газопровод до българо-сръбската граница“, а именно: 3,307 дка от
поземлен имот с идентификатор № 10865.79.9 /стар № 079009/, 1,969 дка от
поземлен имот с идентификатор № 10865.81.35 /стар № 081035/ и 4,327 дка от
поземлен имот с идентификатор № 10865.90.18 /стар № 090018/, всички представляващи
земеделска земя, втора категория, в землището на с. Ветрино, ЕКАТЕ 10865,
трайно засегнати от сервитута, като УВЕЛИЧАВА общия размер на пазарната стойност
на дължимото еднократно обезщетение от 8 842,00 лева на 10 091,00 лева.
ОСЪЖДА Община Ветрино да заплати на „Амик-94“ ЕООД,
ЕИК *********, сумата от 1850 /хиляда осемстотин и петдесет/ лева,
представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен
административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му
на страните.
Съдия: