Присъда по дело №128/2022 на Районен съд - Плевен

М О Т И В И:

Производството е образувано по внесен от прокурор при Районна
прокуратура - Плевен обвинителен акт против подсъдимата ***, с
ЕГН:********** от *** за това, че на 24.10.2021 г. в ***, общ. Долна
Митрополия, обл. Плевен нарушила мерки, издадени против
разпространяването на заразна болест по хората - короновирусна инфекция
„СОУГО-19“ посочени в заповед № РД-01-610/22.10.2020 година на
Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на
основание Закона за здравето, като лице по цитираната заповед, поставено
под карантина с предписание № 15-32663 от 19.10.2021 година, издадено от
*** регионална здравна инспекция- Плевен, не изпълнила задължението си да
спазва карантината на адреса, посочен в предписанието: ***, за посочения в
него срок - 9 дни като напуснал адреса, и деянието е извършено по време на
пандемия, обявена от световната здравна организация, свързана със смъртни
случаи – престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1от НК.
Районна прокуратура – Плевен, редовно призована, се представлява от
прокурор ***.
Подсъдимата ***, редовно призована, се явява лично. За нея се явява
служебен защитник адв. *** от АК – Плевен назначен в хода на досъдебното
производство.
Съдът даде ход на делото за провеждане на Разпоредително заседание и
обсъждане на въпросите по чл. 248 от НПК.
Пристъпи към снемане самоличността на подсъдимия.
На основание чл. 272, ал. 4 от НПК, Председателят на състава извърши
проверка относно връчването на преписите и съобщенията по чл. 247б от
НПК на страните по делото и изпълни процесуалните изисквания съобразно
чл. 274, ал. 1 от НПК и чл. 274, ал. 2 от НПК.
Председателят на състава прикани страните да вземат становище по
въпросите по чл. 248 от НПК.
Прокурорът изрази становище по чл. 248, ал. 1 от т.1 до т. 8 от НПК,
като не направи искания.
Защитникът на подсъдимата *** – адв. *** *** от АК – Плевен изрази
становище напълно аналогично на прокурора, като единствено по т. 4 заяви,
че желае делото да се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по
реда на Глава XXVII от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
На основание чл. 252 от НПК, моли съда, да се пристъпи към
разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, веднага след
приключване на настоящото разпоредително заседание.
Подсъдимата ***, изразява съгласие с казаното от защитника си по
въпросите по чл. 248 от НПК.
1

Мотивиран от горното и на основание чл. 248, ал. 5, т. 4, вр.ал. 6 от
НПК, Съдът с определение обяви на страните, че по въпросите по чл. 248, ал.
1 от НПК, съставът на съда приема следното:
1.Делото е подсъдно на Съда.
2.Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
3.Не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществено нарушение на процесуалните правила, довели до ограничаване на
процесуалните права на обвиняемия и пострадалия.
4.С оглед изявленията на страните, че желаят съкратено съдебно
следствие по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, допуска
разглеждане на делото по реда на глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК.
5.Не се налага разглеждане на делото при закрити врати, привличане на
резервен съдия и съдебен заседател, назначаване на защитник, вещо лице,
преводач, или тълковник, нито извършването на процесуални действия по
делегация.
6. Не се налага промяна относно взетата мярка за процесуална принуда
по отношение на подсъдимия.
7.Не се налага събирането на нови доказателства.
8.С оглед обстоятелството, че незабавно след приключване на
настоящото разпоредително заседание ще се пристъпи към разглеждане на
делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК - чл. 371, т. 2 от НПК, не следва да се
насрочва дата за призоваване, нито да се призовават свидетели и вещото лице
посочени в списъка на лицата за призоваване приложен към обвинителния
акт.
Съдът посочи, че Определението подлежи на обжалване в частта му по
т.3, относно липсата на допуснати процесуални нарушения и по т.6, относно
мярката за неотклонение, пред Окръжен съд – Плевен в седемдневен срок,
считано от днес.
Съдът, като взе предвид становището на защитника на подсъдимия
намери за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.370 от НПК - съкратено съдебно следствие
в производството пред първата инстанция и решение за предварително
изслушване на страните се взема при наличието на две хипотези:

Първата - служебно от съда.
Втората - по искане на подсъдимия.
В случая съдът следваше да прецени дали са налице предпоставките и
условията за разглеждане на делото по реда на Глава ХХVІІ от НПК, с
провеждане на съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, а именно
2

- когато е налице признаване на всички факти и обстоятелства изложени в
обвинителния акт и изрично е изразено съгласие да не се събират
доказателства за тези факти.
Съдът счете, че искането на подсъдимата чрез защитника е направено
своевременно, преди започване на съдебното следствие, при което следва да
се констатира наличие на условията за провеждане на съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК, като за целта съдът следваше да разпореди
предварително изслушване на подсъдимия.
На основание чл. 370, ал. 4 от НПК, съдът с определение разпореди
предварително изслушване на страните в частност на подсъдимата.
Подсъдимата *** признава изцяло фактите, описани в обвинителния
акт, като заяви съгласието си да не се събират доказателства за тези факти.
Изрази и желание делото да се гледа по реда на съкратеното съдебно
следствие.
На основание чл. 372, ал. 1 от НПК, съдът разясни на подсъдимата ***
правата по чл. 371 от НПК и я уведоми, че съответните доказателства от
досъдебното производство и направените от нея самопризнания по чл. 371, т.
2 от НПК, ще се ползват при постановяване на присъдата.
Съдът, с оглед отново да констатира наличие на информирано съгласие,
запита подсъдимата ***, дали признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обвинителния акт и дали е съгласна да не се събират
доказателства за тези факти.
Отговорът на подсъдимата ***:
„Признавам се за виновен. Съжалявам за извършеното. Признавам
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съм съгласна да не се събират нови доказателства за тези факти.“
При това положение, след като съдът установи съобразно изискванията
на чл. 372, ал. 4, във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК, че самопризнанието, което
подсъдимата *** направи в съдебно заседание, относно фактите и
обстоятелствата, изложени в обвинителния акт изцяло се подкрепят от
събраните на досъдебното производство доказателства, с определение обяви,
че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанията на
подсъдимата, без да събира доказателства за фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт.
Съдът, след като се убеди, че са налице условията за провеждане на
съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, разпореди да продължи
разглеждането на делото с провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.
371, т. 2 от НПК.
След даване ход на съдебното следствие и докладване на
заключителната част на обвинителния акт, съдът запита подсъдимата дали
поддържа изразеното по време на предварителното изслушване становище и
желае ли да даде обяснения по обвинението.
3

Отговорът на подсъдимата *** бе следния:
„Разбирам обвинението за какво е, признавам изцяло изложената в
обвинителния акт фактическа обстановка. Съгласна съм да бъдат
ползвани събраните доказателства от досъдебното производство при
постановяване на вашата присъда и са ми известни правата по чл. 371,
т. 2 от НК.”
Съдът на основание чл. 283 от НПК, прочете и приобщи към
доказателствата по делото всички писмени материали намиращи се в
досъдебно производство – пр. преписка № 4972/2021 г. по описа на РП –
Плевен, които имат характер и значение на доказателства, т.е. да съдържат
фактически данни свързани с обстоятелствата по делото, допринасящи за
тяхното изясняване и са установени при условията и по реда на НПК.
След като не се направиха искания за нови съдебно следствени
действия, с оглед всестранното, обективно и пълно изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът намери, че делото е изяснено от фактическа
и правна страна, поради което обяви съдебното следствие за приключено и
даде ход на съдебните прения.
Участващият по делото прокурор, в хода на съдебните прения поддържа
обвинението, така както е предявено с обвинителния акт.
При направените от подсъдимата, цялостно признание на фактическите
обстоятелства предмет на обвинителния акт, в съкратеното съдебно
следствие, счита за безспорно доказано от обективна и субективна страна
извършването на престъпното деяние, при възведените правни квалификации
по отношение на подсъдимия.
Излага съображения, че в случая на подсъдимата следва да се наложи
наказание за извършено престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК -
,,Пробация“ в размер на 6 месеца, с пробационни мерки – Задължителна
регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, при периодичност 2 пъти
седмично и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок
от 6 месеца.
Защитникът на подсъдимата *** – адв. *** от АК – гр. Плевен, при
проведеното съкратено съдебно следствие и направено признание от страна
на подзащитната му *** на всички факти по обвинението, излага доводи
основно във връзка с индивидуализацията на следващото се наказание.
Счита, че на подзащитната му следва да бъде наложено наказание при
условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, а именно - 6 месеца по т. 1 и т. 2
на чл. 42а, ал. 2 от НК, както и да не се налага на осн. чл. 55, ал. 3 от НК
кумулативно предвиденото наказание Глоба, като счита, че по този начин ще
се постигнат целите на чл. 36 от НК.
Съдът, обвързан от процесуалната норма на чл. 373, ал. 3 от НПК,
обсъждайки направеното от подсъдимия самопризнание в хипотезата на чл.
372, ал. 4 от НПК - пълно признание на всички факти от обстоятелствената
4

част на обвинителния акт, приема за установено от фактическа страна, така
както и се твърди в същия, а именно:
С Решение № 325/14.05.2020 г. на Министерски съвет на Република
България върху територията на цялата страна във връзка с разрастваща се
пандемия от вируса „COVID-19“ е обявена извънредна епидемична
обстановка, чийто срок, към датата на деянието - 24.10.2021 г., бил удължен с
Решение № 629 на Министерски съвет от 26 август 2021 г., считано от
01.09.2021 г. до 30.11.2021г.
Със Заповед № РД-01-610/22.10.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България за лица, подлежащи на болнично
лечение, домашно лечение и карантина, на територията на страната били
въведени правила и мерки свързана с предотвратяването на
разпространението на вируса „COVID-19“.
Въведените правила и мерки, според цитираната Заповед - конкретно
т.13, предвиждали всички близки контактни на потвърден случай на COVID-
19, да подлежат на карантина в описания в Заповедта срок, считано от
последния контакт с потвърдения случай, като се поставят под карантина в
дома или на друго място, на което лицето е посочило, че ще пребивава с
предписание по образец на ***а на съответната регионална здравна
инспекция или на оправомощено от него длъжностно лице.
В т. 15 от цитираната Заповед се предвиждало в периода на карантина
лицата по т. 13 да имат задължението да не напускат домовете си или
мястото, в което са посочили, че ще пребивават за посочения в
предписанието срок и да спазват инструкциите, посочени в Приложението.
Посочената заповед била издадена на осн. чл. 61, ал.7, 9 и 12 от Закона
за здравето и чл. 73 от Административнопроцесуалния кодекс.
Подсъдимата *** живее на адрес ***, *** заедно със своето семейство.
На 18.10.2021г. нейната дъщеря - ***, с която живеели в едно
домакинство била установена с положителен резултат за „COVID-19“ .
В тази връзка на осн. чл. 61 от Закона за здравето и Заповед №РД-01-
610/22.10.2020г. на Министъра на здравеопазването (цитирана по горе),
подсъдимата *** била поставена под карантина като близка контактна на
потвърден случай на „COVID-19“ с предписание за поставяне под карантина
изх. № 15-32663/19.10.2021г. на *** регионална здравна инспекция-Плевен.
Карантината следвало да се изпълнява на адрес - ***, ***, считано от
19.10.2021 г. за срок девет дни.
На 19.10.2021 г., в 13:36 часа, служител на РЗИ-Плевен уведомил, на
предоставения за контакт мобилен телефон, синът на подсъдимата ***-
свидетелят ***, за обстоятелството, че той, неговата сестра ***, майка му ***
и останалите членове на семейството, живущи на същия адрес, са поставени
под карантина, като за всеки един е издадено предписание за поставяне под
карантина, като той поел ангажимент да ги уведоми.
5

За обстоятелството по уведомяването било съставено писмено
удостоверение, подписано от служителя на РЗИ-Плевен.
На същия ден свидетелят *** уведомил лично подсъдимата ***, че
считано от тази дата е поставена под карантина за девет дни, като разяснил
изчерпателно какво означава това, и че същата няма право да напуска дома за
срока на карантината.
На 24.10.2021г. подсъдимата ***, съзнавайки обстоятелството, че е
поставена под карантина и, че има задължението да не напуска адреса си, го
напуснала и тръгнала към магазин в селото, находящ се на ***. По същото
време в магазина била на работа като продавач свидетелят ***, която знаела,
че подсъдимата *** е поставена под карантина, тъй като била уведомена от
кмета на селото за това.
Подсъдимата *** влязла в магазина, като още на вратата била
забелязана от свидетелката *** и от други граждани на селото, които по това
време се намирали там, между които и свидетелят ***.
Тъй като и останалите лица познавали подсъдимата *** и знаели, че
същата е поставена под карантина казали да не влиза в магазина и да се
прибира в дома си. Тя им отвърнала, че нищо няма и е дошла да си купи
нещо за пиене. Според свидетелите същата изглеждала в нетрезво състояние.
След като не била допусната до магазина, подсъдимата *** си взела напитка
от кафеавтомата и тръгнала по улицата. Бил подаден сигнал за случая, по
който било образувано настоящото наказателно производство.
Събирането и проверката на доказателствените средства се извърши по
реда и при условията на чл. 371, т. 2, във вр. чл. 373, ал. 3 НПК.
Изведената въз основа на тях фактическа обстановка, която съдът
изложи е безспорно и несъмнено установена, за което се цениха направените
в съдебно заседание самопризнания от подсъдимата ***, подкрепени от
приложените към досъдебното производство и приобщени по надлежния ред -
чл. 283, във вр. чл. 373 от НПК писмени доказателствени средства. Гласните
доказателства, са пряко и косвено са относими към фактите, релевантни за
обвинението и изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Доказателствата, приобщени по делото, включително и гласните, са
събрани по съответния ред, условия и в съответната форма.
Същите са безпротиворечиви, логични, взаимно кореспондиращи и
допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Липсват противоречия, които да налагат, обсъждането им от съда,
извън вече изложения аргумент за безпротиворечивостта им. Поради
изложеното и съдът прие, че направеното от страна подсъдимата ***
признание относно всички релевантни факти по обвинението, кореспондира и
се подкрепя от събраните безпротиворечиви доказателства, като на
основание императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 и ал. 3 от НПК, ползва
тези самопризнания за изграждането на фактически и правни изводи при
6

постановяване на присъдата.
При така приетата за установена фактическа обстановка съдът намери,
че подсъдимата *** действително е осъществила състава на престъплението
по предявеното обвинение, доколкото този извод кореспондира не само
на направеното от нея самопризнание, но и на данните в писмените и гласни
доказателствени материали, събрани при воденото разследване по
досъдебното производство.
Действията във връзка с напускането на конкретния адрес в ***, общ.
Долна Митрополия, обл. Плевен, на който тя е посочила, че ще пребивава
през съответния период, вписан в издаденото предписание с Изх. № 15-32663
от 19.10.2021 година на ***а на РЗИ – гр. Плевен, не са предмет на спор, и са
категорично установени от приложените доказателства.
С оглед на това следва да се приеме, че посредством тях тя е
осъществила и състава на престъпление по чл. 355, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК
от обективна страна, тъй като те са довели до нарушаване на забрана, изрично
предвидена като мярка против разпространението на посочената по-
горе заразна болест по хората чрез издадената Заповед № РД-01-
610 от 22.10.2020 година на Министъра на здравеопазването на Република
България, а деянието е било извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено на основание чл. 84, т. 12 от
Конституцията на Република България с решение на Народното събрание на
РБ от 13.03.2020 година във връзка с разрастваща се епидемия от COVID-
19 на територията на страната.
Предписанието на ***а на РЗИ – гр. Плевен е връчено на подсъдимата,
която е била запозната не само с обстоятелството, че е била поставена под
карантина, но и че носи наказателна отговорност при нарушаване на
задълженията, свързани с нея.
Поради изложеното тя явно е действала с пряк умисъл, тъй като е
осъзнавала последиците от своите действия и чрез последните е
целяла тяхното настъпване.
При описаната фактическа обстановка и изложените по-горе
съображения съдът прие за безспорно от правна страна, че след като на
24.10.2021 година, в ***, общ. Долна Митрополия, обл. Плевен, е нарушила
мерки против разпространението на заразна болест по хората, определени със
Заповед № РД-01-610 от 22.10.2020 година на Министъра на
здравеопазването на Република България, издадена на основание чл. 63 от
Закона за здравето и чл. 29, ал. 1 от Наредба № 21/2005 г. за реда за
регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести, като в качеството на
лице по т. II.1 от заповедта, поставено под карантина с предписание Изх. №
15-32663 от 19.10.2020 година на ***а на РЗИ – гр. Плевен, не е изпълнила
задължението си да не напуска адрес – ***, ***, на който е посочила, че ще
пребивава, в 14 дневен срок, считано от 19.10.2021 г. до
27.10.2021 г. включително, и деянието е било извършено по време на
7

извънредно положение, свързано със смъртни случаи, обявено на осн. чл. 84,
т. 12 от Конституцията на Република България с решение на Народното
събрание на РБ от 13.03.2020 г. във връзка с разрастваща се епидемия
от COVID-19 на територията на страната, подсъдимата *** при форма на вина
пряк умисъл, както от обективна, така и от субективна страна е осъществила
състава на престъпление по смисъла на чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК, в
извършването на което я призна за виновна.
При определяне размера на наказанието, което следва да се наложи за
извършеното престъпление, като смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства съда отчита чистото съдебно минало на подсъдимата *** към
инкриминираната дата, което определя същата като лице с невисока степен на
обществена опасност в качеството на деец; дадените от нея обяснения при
разследването по досъдебното производство, с които е спомогнала за
разкриване на обективната истина; направеното в тях самопризнание, сочещо
за наличие на проявено критично отношение към самото
престъпление; причините – необходимост от закупуване на хранителни
продукти, които са довели до нарушаване на съответната противоепидемична
мярка.
Отегчаващи вината обстоятелства съдът не констатира.
Преценявайки изложените по-горе данни по отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намери, че са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, при чието наличие и най-лекото, предвидено от закона
наказание, би се явило несъразмерно тежко, дори и ако бъде определено в
неговия най-нисък размер за съответния вид.
С оглед на това, след като съпостави техния характер и естество заедно
с направеното от подсъдимата *** самопризнание, породените от същото
правни последици по смисъла на чл. 372, ал. 1 от НПК и вида на проведеното
въз основа на него съкратено съдебно следствие, прие, че заради безусловния
характер на съответния текст – чл. 373, ал. 2 от НПК, при определяне на
самото наказание ще следва да се приложи нормата на чл. 58а, ал. 4 от НК в
редакцията по ДВ бр. 26 от 06.04.2010 година, действала към датата за
извършване на престъплението, доколкото се явява по-благоприятна за дееца.
Въз основа на тези съображения и чрез приложението на чл. 55, ал. 1, т. 2, б.
„б”, пр. 1-во от НК, намери за необходимо да замени предвиденото в чл. 355,
ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК наказание „Лишаване от свобода” с „Пробация”,
налагайки на подсъдимата визираните в чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК
пробационни мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от
6 /шест/ месеца и “Задължителни периодични срещи с пробационен
служител” за същия по размер срок, като прие, че по този начин, с такива
определени по отношение на тяхната продължителност и вид мерки, ще се
създадат условия за постигане целите на личната и генерална превенция на
наказателната репресия, посочени в нормата на чл. 36 от НК.
Въз основа на установените по делото факти и след като отчете целите,
8

преследвани с изпълнението на наложената пробационна мярка
„Задължителна регистрация по настоящ адрес”, на осн. чл. 42б, ал. 1 от НК
съдът определи периодичност за нейното изпълнение в рамките на
минимално възможния срок - 2 пъти седмично.
Разпоредбата на чл. 355, ал. 2 от НК съдържа и друго (по-леко по
вид) наказание – “Глоба”, което е предвидено за налагане заедно с
наказанието “Лишаване от свобода”. При наличието на установената с чл. 55,
ал. 3 от НК възможност обаче това наказание не е наложено чрез
постановената присъда, тъй като съдът е приел, че предвиденото по-тежко по
вид наказание, каквото се явява отбелязаната в чл. 37, ал. 1, т. 2 от НК
„Пробация”, е напълно достатъчно да постигне целите по чл. 36 от НК.
По делото не са налице данни за направени разноски, поради което
съдът не се е произнасял по присъждането на такива.
С оглед на така направените фактически и правни констатации, с
оглед вътрешното убеждение на съда и с оглед стриктното спазване
разпоредбите на закона, както и с оглед принципа за справедливостта на
наказанието, съдът постанови своята осъдителна присъда в този и вид и
в този размер.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9

Номер на акта:	11
Дата:	7 февруари 2022 г. (в сила от 23 февруари 2022 г.)
Съдия:	Красимир Маринов Димитров

Дело:	20224430200128
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 януари 2022 г.

Присъда по дело №128/2022 на Районен съд - Плевен

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите