р
е ш е
н и е
№
гр. Габрово,
28.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, в публичното
заседание на седми април през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ СТАВРЕВ
при
участието на секретаря Лидия Симеонова – Любенова и прокурора ..., като
разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВ
АНД № 1037 по описа за 2020 година, и за да се произнесе
съобрази следното:
Производство по реда на чл. 59 и
сл. от ЗАНН.
Подадена е жалба от Г.Ц.С., ЕГН: **********, постоянен адрес: *** – чрез
адв. И.М. от ГАК против Наказателно постановление № 515/08.10.2020 година на зам.
- кмета на Община Габрово, с което на основание чл. 22, ал.5 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 18, ал.1,
т.1 от Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията
на Община Габрово му е наложено административно
наказание “Глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за
нарушение по чл. 4, ал.1 от същата Наредба.
В
жалбата се моли за отмяна на атакуваното Наказателно постановление на водещо
място поради неизвършване на вмененото деяние и вина единствено на другия
участник в него за настъпването му. Освен това в подобна насока се сочат и
процесуални пороци – непредставяне за подпис на процесния АУАН, съставянето му
от неоправомощени от ЗАНН лица и липса на мотиви какво е обусловило налагане на
санкция именно в посочения размер. Претендира се и присъждане на направените от
жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание адв. И.М. поддържа
искането за отмяна на атакуваното Наказателно постановление, акцентирайки върху
установеното разминаване между соченото от АНО и установеното със свидетелски
показания средство за нанасяне на процесния побой.
Община Габрово се представлява от юрк. Л., който намира вмененото нарушение
и неговия автор в лицето на жалбоподателя за доказани след законосъобразно
развита административна процедура. Ето защо моли за потвърждаване на атакувания
санкционен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата, доказателствата по делото
и разпоредбите на закона, намира за установено следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата
съдът намира за установено следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган, видно от предоставените на зам. – кмета на Община Габрово
правомощия в подобна насока по силата на Заповед № 885/07.05.2020 г. на Кмета на Община Габрово, копие от което е
приложено по делото.
Жалбоподателят и свидетелят С.Б. притежават съседни имоти в с. Сейковци,
общ. Габрово, като между двамата имало дългогодишен конфликт. На 02.09.2020 г.
около 14:00 ч. свидетелят С.Б. се отправил към геран в непосредствена близост
до двора си, като в този момент Г.С. излязъл от дома си и тръгнал към него,
държейки маркуч и неустановен по делото друг твърд предмет. След като се
приближил в непосредствена близост, жалбоподателят започнал да нанася удари на
свидетеля С.Б. с неустановения по делото предмет, които му действия продължили
около 2-3 минути. След като свидетелят Б. започнал да вика, Г.С. си тръгнал, а
на място по подаден сигнал пристигнали полицейските служители А.А. и Д.А..
Двамата провели разговор с участвалите в конфликта, при който свидетеля С.Б. им
разказал за нанесен му побой с маркуч от жалбоподателя, а последния не отрекъл
осъщественото посегателство.
За установеното нарушение по чл. 4, ал.1 от Наредба № 3 за опазване на
обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово А.А. и Д.А. съставили
против Г.С. АУАН № 458/02.09.2020 г. Жалбоподателят отказал да го подпише,
което било удостоверено с подписа на трети полицейски служител. Впоследствие е
издадено и атакуваното Наказателно постановление, надлежно връчено на санкционираното
лице на 16.10.2020 г., като на 22.10.2020 г. е депозирана и настоящата жалба
срещу него.
Приетото от съда противоправно поведение на Г.С. намира своята категорична
подкрепа в два независими един от друг гласни доказателствени източници –
показанията на свидетелите А.А. и Д.А. от една страна, посетили мястото на
инцидента непосредствено след приключването му, както и на свидетеля С.Б.,
участник в него. Съвкупният им анализ не оставя съмнение в доказания факт, че
именно на 02.09.2020 г. жалбоподателят е нанесъл побой на свидетеля С.Б. ***,
който при разпита си в съдебно заседание детайлно описа поведението на
санкционираното лице. С.Б. е направил това и пред полицейски служители А.А. и Д.А.,
посетили местопроизшествието непосредствено след приключване на инцидента и
провели разговор с установените очевидци, при който са получили ясни и
категорични данни за непредизвиканото физическо посегателство на жалбоподателя.
Нещо повече, А.А. и Д.А. ясно посочиха и че самият Г.С. не е отрекъл това си
поведение, респ. според съда е налице обилна доказателствена основа да се
приемат за доказани извършеното деяние и неговия автор. По никакъв начин
разминаването в заявленията на свидетеля С.Б. касателно използвания за нанасяне
на удари предмет не е съществена – самият той първоначално е посочил, че това е
станало с маркуч, а пред съда заяви, че става дума за друг предмет. Доказан
факт е обаче, че побой от страна на Г.С. спрямо С.Б. е имало, а това в
сърцевината си е забраненото поведение по чл. 4, ал.1 от Наредба № 3 за
опазване на обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово,
респ. с каквото и да е средство да е осъществено цитираното деяние, това не
води до отпадане на противоправния му характер.
Категорично не са налице и сочените в жалбата
процесуални дефекти, първият от които според адв. И.М. се състои в съставяне на
коментирания АУАН от некомпетентни по смисъла на ЗАНН лица. Подобно становище е
правно незащитимо с оглед разписаната от законодателя в чл. 40, ал.3, предл.
второ от от ЗАНН възможност актът да се изготви в присъствие на свидетели,
които не са били очевидци при извършване на деянието. В случая тук автор и
свидетел на този документ са съответно полицейските служители А.А. и Д.А., които по силата на чл. 37, ал.1,
б. „а” от ЗАНН във вр. с чл. 19, ал.1 от Наредба № 3 за опазване на обществения
ред и сигурността на територията на Община Габрово имат това правомощие, а и
при установената конкретика другият участник в конфликта, респ. очевидец – С.Б.,
е имал нужда от медицинска помощ и обективно му е било невъзможно лично да
участва в актосъставянето. Ето защо
според съда АУАН е изготвен от легитимирани лица, като освен това порок не може
да е и липсата на подпис в него от нарушителя. Законодателят е предвидил в чл.
43, ал.2 от ЗАНН процедура при подобно действие, която категорично е спазена – Г.С.
е отказал да положи подпис, което е вписано в АУАН и удостоверено с подписа на
трето лице – полицейския служител Данаил Христов. Поради това и второто възражение на защитата е
несъстоятелно и не води до отпадане породената спрямо жалбоподателя
административнонаказателна отговорност. Отсъствието на мотиви касателно
налагането на наказание в определения размер не променя това заключение при
наличието на възможност за съдебна преценка на този въпрос. А и след нея съдът
не открива какъвто и да е порок, тъй като за осъщественото нарушение АНО е
наложил санкция в размер на 150 лева при законов диапазон по чл. 18, ал.1, т.1 от
Наредба № 3 за опазване на обществения ред и сигурността на територията на
Община Габрово от 50 до 1 000 лева, която в този си изключително близък до
минималния размер според настоящия състав категорично съответства на
обществената опасност на извършеното и на целите на чл. 12 от ЗАНН, поради което
нейно намаляване не следва да се постановява. Въз основа на всичко гореизложено
атакуваният санкционен акт следва да бъде изцяло потвърден.
При този изход на делото и на
основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН жалбоподателят дължи заплащане на Община
Габрово за осъщественото от юрк. Л. процесуално представителство, което с оглед
фактическата и правна сложност на делото следва да възлиза на законовия минимум
от 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Наказателно
постановление № 515/08.10.2020 година на зам. - кмета на Община Габрово, с
което на основание чл. 22, ал.5 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация /ЗМСМА/ във вр. с чл. 18, ал.1, т.1 от Наредба № 3 за опазване на
обществения ред и сигурността на територията на Община Габрово на Г.Ц.С., ЕГН: **********,
постоянен адрес: ***, е наложено
административно наказание “Глоба” в размер на 150 /сто и петдесет/ лева за нарушение по чл. 4, ал.1 от
същата Наредба.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал.5 от ЗАНН Г.Ц.С., ЕГН: **********, постоянен адрес: ***,
да заплати на Община Габрово направените деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред
Административен съд - Габрово.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: