№ 15987
гр. София, 24.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА Частно
гражданско дело № 20241110167055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 410 и следв. ГПК.
Образувано е по заявление за издаване на заповед за изпълнение на „...“ ООД
срещу А. Б. А. за сумата от 2000 лв., представляваща главница по Договор за паричен
заем № .../17.03.2023г., ведно със законната лихва за периода от 09.10.2024 г. до
изплащане на вземането, сумата от 303,10 лв., представляваща договорна лихва за
периода от 17.03.2023 г. до 18.09.2023 г., сумата от 579,10 лв., представляваща
мораторна лихва за периода от 01.06.2023 г. до 01.09.2024 г., сумата от 1356,90 лв.,
представляваща договорна неустойка по чл. 6.2 от договора за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение за период от 17.03.2023 г. до 18.09.2023
г., сумата от 366 лв., представляваща еднократна неустойка за забава, сумата от 135
лв., представляваща разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за
период от 24.04.2023 г. до 01.09.2024 г.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната лихва и
лихвата за забава, както и за разноските, съразмерно с уважената част.
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за договорната
еднократна неустойка в размер на 366 лв., неустойката по чл. 6.2 от договора за
неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за сумата от 1356,60
лв., както и за сумата от 135 лв. - разходи за събиране на вземането поради забава в
плащането, съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение,
като съображенията за това са следните:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя, длъжникът
има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР на ЗЗП, по
отношение на представения договор за кредит са приложими правилата на ЗПК и
разпоредбите на чл.143 – 148 ЗЗП.
Уговорката в договор за паричен заем № .../17.03.2023г. за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
(поръчители или гаранция) е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Това е
така, тъй като неустойката излиза извън допустимите законови рамки, тъй като
кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна
1
в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е
извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и
нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка
на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително
увеличаване на размера на задълженията. По този начин на кредитополучателя се
вменява задължение да осигури обезпечение след като кредитът е отпуснат, като ако
не го направи, дългът му нараства, т. е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника
се увеличава. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т. е. същата
противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта нищожна.
Предвиждането на санкция за потребителя, ако не намери поръчители и то които да
отговарят на конкретни условия, всъщност цели освобождаване на кредитодателя от
изпълнение на задължението му по чл. 8 от Директива 2008/48 и прехвърляне на
същото в отговорност на потребителя. Директивата поставя в тежест на кредитодателя
да проучи предварително финансовото състояние на потребителя, да изиска
обезпечение на задълженията по договора за кредит най-късно към момента на
сключването му и така се постигне целта на чл. 26 от Директивата да не се допуска
предоставяне на кредити без предварителна оценка на кредитоспособността.
Прехвърлянето на неблагоприятните последици от неизпълнение на това задължение
на кредитополучателя в патримониума на потребителя е неравноправна клауза, водеща
до значително неравновесие между правата на търговеца и потребителя. В този смисъл
са и задължителните за правосъдните органи разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009
г. по т. д. № 1/2009 г., ОСТК, ВКС. За съответствието на тази уговорка със закона съдът
следи служебно, като валидността се преценява към момента на сключване на
съответния договор, а не с оглед конкретното неизпълнение.
Отделно от това, по този начин се заобикаля и законът, тъй като императивната
разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение
в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнение на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което обаче
пряко не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази
неустойка са, че вземането няма да бъде събрано, а реално така се стига до
кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално
изпълнение, което е недопустимо.
Горните мотиви са относими и по отношение на клаузата за начисляване на
еднократна неустойка за забава по т. 3 от Тарифата на заявителя в размер на 10 % от
главницата, която съдът счита за недължима, предвид разпоредбата на чл. 33 ЗПК,
която предвижда, че при забавено изпълнение кредиторът има само право на
обезщетение за забава в размер на законната лихва, каквото в случая се претендира от
заявителя. Налице е заобикаляне на посочената разпоредба, тъй като се търси още
едно обезщетение, наред с дължимото такова за забава, поради което посочената
клауза преследва забранена от закона цел. Това е така, тъй като срещу тази такса не се
дължи никакво поведение, а напротив изискуемостта на това вземане следва
автоматично от момента на изпадане на длъжника в забава. Съдът намира, че вредите,
чието обезщетяване се цели с уговорената неустойка, представляват допълнителна
дейност на кредитора във връзка със събирането на кредита, поради което същата има
характер на допълнителна такса, макар и наименована неустойка.
Таксите за извънсъдебно събиране на задължението не обезпечават
2
осъществяването на допълнителни услуги, предоставени от кредитора във връзка с
договора, а целят осигуряване на изпълнението, и то по принудителен път, поради
което представляват вземане, чието събиране е в противоречие със забраната на чл.
10а, ал. 2 ЗПК и с което по същество се цели заобикаляне на ограничението на чл. 33
ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, което обосновава извод за липса на
валидно възникнало /въз основа на нищожни договорни клаузи/ задължение на
длъжника за сочената такса.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за частично
отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК за
посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение
пропорционално и в частта на разноските, като се приеме, че подходящото за целия
претендиран размер на вземането юрисконсултско възнаграждение е в размер на 50 лв.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на
„...“ ООД, ЕИК ...., срещу А. Б. А., ЕГН ********** за сумите, както следва: 1356,90
лв., представляваща договорна неустойка по чл. 6.2 от договора за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение за период от 17.03.2023 г. до 18.09.2023
г., 366 лв., представляваща еднократна неустойка за забава, 135 лв., представляваща
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането за период от 24.04.2023 г.
до 01.09.2024 г., както и в частта на разноските за държавна такса за разликата над
57,64 лв. до пълния заплатен размер 94,80 лв. и за юрисконсултско възнаграждение за
разликата над 30,40 лв. до сумата 50 лв.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията,
за които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на
настоящото разпореждането, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не
бъде предявен в посочения едномесечен срок страната губи възможността да
приспадне внесената по настоящото дело държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от връчването на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3