РЕШЕНИЕ
№ 3573
гр. София, 27.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ
като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно
наказателно дело № 20211110207199 по описа за 2021 година
при секретаря Даринка Цанева като разгледа докладваното от
съдията НАХД № 7199 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление /НП/ № F 508592/23.06.2020 г., издадено
от ХХХХ – директор на ТД на НАП – „Големи данъкоплатци и осигурители“,
гр. София, на „ХХпредставлявано от ХХХХна основание чл. 180а, ал. 1 от
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/, са наложени следните
административни наказания:
1. „имуществена санкция“ в размер на 214,40 лв. /двеста и
четиринадесет лева и четиридесет стотинки/ съставляваща 5 на сто от
неначисления ДДС в размер на 4 288,09 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал.
2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 117, ал. 3 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/;
2. „имуществена санкция“ в размер на 643, 97 лв. /шестстотин
четиридесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/ съставляваща 5 на сто
от неначисления ДДС в размер на 12 879,48 лв., за нарушение на чл. 86, ал. 1
и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 117, ал. 3 от ЗДДС и
3. „имуществена санкция“ в размер на 324, 13 лв. /триста двадесет и
четири лева и тринадесет стотинки/ представляваща 5 на сто от неначисления
ДДС в размер на 6 482,50 лв., за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 82,
1
ал. 2, т. 3 и чл. 117, ал. 3 от ЗДДС.
Срещу издаденото наказателно постановление, в законоустановения
срок е постъпила жалба от ХХХХ, в качеството й на изпълнителен директор
на „ХХХХД, в която е изразено становище за незаконосъобразност на
наказателното постановление, поради противоречие с приложимия
материален закон и допуснати нарушения на
административнопроизводствените правила. Жалбоподателят твърди, че
постановлението е издадено след изтичане на срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Навеждат се доводи, че административнонаказващият орган /АНО/,
демонстрира трайно поведение на неспазване на установените в закона
срокове, позовавайки се на обстоятелството, че НП е връчено 10 месеца, след
неговото издаване. Алтернативно се сочи, че има достатъчно основания
процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“, по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН, доколкото всички действия предприети от дружеството-
жалбоподател са осъществени преди образуването на
административнонаказателното производство, а до този момент, дружеството
не е санкционирано за други нарушения от този вид. По изложените
съображения се моли за пълна отмяна на издаденото наказателно
постановление.
В съдебното заседание, в което е даден ход на делото по същество,
дружеството-жалбоподател „ХХХХ АД, редовно призовано, се представлява
от адв.ХХ, с представено по делото пълномощно (л.13 от СП). Същата
поддържа изложените в жалбата съображения и моли наказателното
постановление да бъде отменено в неговата цялост и претендира
присъждането на разноски.етендират се разноски.
Процесуалният представител на въззиваемата страна - ТД на НАП
„Големи данъкоплатци и осигурители“ – гр. София, се представлява от юрист
ХХХ- редовно упълномощена, която пледира съдът да потвърди издаденото
наказателно постановление. Представя писмени бележки, в които излага
подробни доводи в тази насока. Моли за присъждане на съдебни разноски –
юрисконсултско възнаграждение, както и отправя възражение за
прекомерност на претендираното от процесуалния представител на
жалбоподателя, адвокатско възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
от фактическа страна следното:
Дружеството - жалбоподател „ХХХсъс седалище и адрес на управление
гр. СоХХе представлява от ХХ с ЕГН ********** и Калин Василев
Бошняков с ЕГН **********.
Във връзка с възложена проверка на свидетеля Н. С., на длъжност
главен-инспектор по приходите при ТД на НАП – гр. София, било изготвено
искане № П-29002919100269-0РП-001/14.06.2019 г., за представяне на
документи и писмени обяснения от задълженото лице „ХХХХ, във връзка с
2
доставката на стоки на територията на Република България от 6 различни
контрагента, притежаващи качеството чуждестранно лице. Искането било
връчено на декларирания от дружеството електронен адрес.
На 21.06.2019 г. от страна на „ХХХ били подадени писмени обяснения,
към които били приложени и копия от следните фактури – 12 бр. копия от
фактури издадени от „ICEBERG SEAFODD”, на обща стойност 337 912.50
евро, 5 бр. копия от фактури издадени от „DENHOLM SEAFOOD LIMITED”,
на обща стойност 217 896.00 евро, 1 бр. копие от фактура издадена от
„CARMONTI”, на стойност 39995.76 евро, 1 бр. копие от фактура издадена от
„SAVOY COMMODITIES LIMITED” на стойност 97 131.71 евро, 1 бр. копие
от фактура издадена от „AGPMEAT” на стойност 42 614.53 евро.
На 17.07.2019 г. било изпратено по електронен път, ново искане за
предоставяне на документи и писмени обяснения от задължено лице № П-
29002919100269-040-002, като на 08.08.2019 г., дружеството-жалбоподател
изпратило протоколи по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, част, от които били и
протоколи отразени в дневниците за покупки и продажби през м. 11, 2018г.,
относно следните фактури - № 09171000755/29.12.2017 г., №
09181001068/22.02.2018 г., № 09181001394/05.03.2018 г.
На 25.09.2019 г. при извършения анализ на предоставената информация,
както и на подадените от страна на проверяваното дружество документи -
дневници за продажби и справки, било установено, че при облагаема
доставка на услуги от чуждестранно лице, изискуемият данък /ДДС/ се дължи
от получателя - „ХХХ, който следва да го начисли чрез издаването на
протокол съгласно изискванията на чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС в срок до 15
дни от датата, на която данъкът е станал изискуем. Контролните органи
установили, че в дневниците за покупки и продажби и СД по ЗДДС за месец
ноември 2018г., са включени следните фактури:
- № 09171000755/29.12.2017 г., на стойност 21 440, 46 лв., издаден
протокол № **********/01.11.2018 г. с ДДС в размер на 4288, 09 лв.;
- № 09181001068/22.02.2018 г., на стойност 64 397, 41 лв., издаден
протокол № *********/01.11.2018 г. с ДДС в размер на 12 879, 48 лв.;
- № 09181001394/05.03.2018 г., на стойност 32 412, 50 лв., издаден
протокол № *********/01.11.2018 г. с ДДС в размер на 6482, 50 лв.
При тези факти било прието, че дружеството-жалбоподател е издало
протоколите след законоустановения срок, не е начислило ДДС в дневниците
за продажби и в справките – декларации по ЗДДС в данъчния период, в който
е следвало, с което е нарушило чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС. Въз основа на
така установеното от свид. Н. С. бил съставен АУАН № F508592/25.09.2019
г., който бил връчен на упълномощен представител на дружеството. В срока
по чл. 44 от ЗАНН, постъпили писмени възражения, срещу така съставения
АУАН.
На 23.06.2020 г., директор на ТД на НАП „Големи данъкоплатци и
осигурители“ – гр. София, издал оспореното НП № F 508592/23.06.2020 г., с
3
което на основание чл. 180а, ал. 1 от ЗДДС, наложил следните
административни наказания: 1. „имуществена санкция“ в размер на 214,40 лв.
/двеста и четиринадесет лева и четиридесет стотинки/ съставляваща 5 на сто
от неначисления ДДС в размер на 4 288,09 лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1 и
ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 117, ал. 3 от Закон за данък върху добавената
стойност /ЗДДС/; 2. „имуществена санкция“ в размер на 643, 97 лв.
/шестстотин четиридесет и три лева и деветдесет и седем стотинки/
съставляваща 5 на сто от неначисления ДДС в размер на 12 879,48 лв., за
нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 117, ал. 3 от ЗДДС
и 3. „имуществена санкция“ в размер на 324, 13 лв. /триста двадесет и четири
лева и тринадесет стотинки/ представляваща 5 на сто от неначисления ДДС в
размер на 6 482,50 лв., за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т.
3 и чл. 117, ал. 3 от ЗДДС.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания на Н. С., както и съдържащите се по
административнонаказателната преписка писмени доказателствени средства.
Съдът кредитира показанията на свидетеля С. като логични и
безпротиворечиви, а от същите се установява, че той е извършил проверката
по документи спрямо дружеството-жалбоподател и е приел, че не са
декларирани в законоустановения срок описаните фактури. В подкрепа на
свидетелските показания са и приложените по делото протоколи по чл. 117 от
ЗДДС, които са издадени на 01.11.2018 г.
Доколкото няма противоречия между събрания доказателствен
материал, а страните не спорят относно установената фактическа обстановка,
то съдът намира, че не е нужно провеждането на по-задълбочен анализ.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в преклузивния срок, изхожда от лице с правен
интерес и срещу подлежащ на обжалване акт и в този смисъл е процесуално
допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления,
районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това
означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно е приложен
както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията,
посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от
ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно констатира, че
НП е издадено изцяло в разрез с изискванията на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, тъй
като не е спазен шестмесечният срок за издаването му, считано от
съставянето на АУАН. Безспорно е установено, че АУАН № F508592 е
съставен на 25.09.2019 г., а оспореното НП № F 508592 е издадено на
23.06.2020 г., т.е. близо 9 месеца след съставянето на АУАН, което е
самостоятелно основание за отмяна на наказателното постановление.
4
Давностните сроковете по чл. 34 от ЗАНН са установени, именно с цел да
осигурят бързо и ефикасно провеждане на административнонаказателното
производство, като бездействието на АНО е скрепено с липсата на
възможност да осъществи едно от правомощията си, а именно да накаже
нарушителя.
С оглед обема на проверка, който настоящият съдебен състав дължи на
страните, следва да бъде посочено, че още със съставянето на АУАН и
липсата на действия от страна на АНО, в синхрон с чл. 52, ал. 4 от ЗАНН,
настоящият процес е бил опорочен, доколкото административнонаказващият
орган не е осъществил проверка на законосъобразността на съставения
АУАН. Тази липса на достатъчна активност от страна на АНО е довела и до
нарушение на разпоредбите на чл. 42, ал. 1 ЗАНН, респективно чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН, тъй като в съдържанието на АУАН и НП, липсват минимално
предвидените от законодателя реквизити, чрез които се въвеждат в
обвинението, елементите от обективната и субективната страна на
нарушението, а именно, дата, място, обстоятелства, при които е осъществено,
субект на нарушението. В АУАН липсва дата на извършване на нарушението,
доколкото актосъставителят се е задоволил да посочи, само какви са
сроковете за издаването на протокол по чл. 117 от ЗДДС, както и периодът за
деклариране по ч. 124 от ЗДДС, но не и да обвърже тази законова разпоредба
с установените по делото факти.
На следващо място и за пълнота в контекста на изложеното, е
необходимо да се посочи, че отговорността на дружеството-жалбоподател е
ангажирана за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, съгласно който -
регистрирано лице, за което данъкът е станал изискуем, е длъжно да го
начисли, като: 1. издаде данъчен документ, в който посочи данъка на
отделен ред; 2. включи размера на данъка при определяне на резултата за
съответния данъчен период в справка-декларацията по чл. 125 за този
данъчен период; 3. посочи документа по т. 1 в дневника за продажбите за
съответния данъчен период, а ал. 2 гласи, че данъкът е дължим от
регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчният
документ, а в случаите, когато не е издаден такъв документ или не е издаден в
срока по този закон - за данъчния период, през който данъкът е станал
изискуем.
В наказателното постановление за дата на извършване на нарушенията е
прието следното. За нарушението по:
- пункт 1, за фактура с № 09171000755/29.12.2017 г. - 14.02.2018 г.;
- пункт 2, за фактура с № 09181001068/22.02.2018 г. – 14.04.2018 г.;
- пункт 3, за фактура с № 09181001394/05.03.2018 г. – 14.04.2018 г.
За съда обаче не става ясно въз основа, на коя законова разпоредба АНО
е определил датата на извършване на нарушенията, доколкото чл. 117, ал. 3 от
ЗДДС, гласи, че протоколите следва да бъдат издадени в 15 дневен срок от
дата на изискуемост на данъка. От друга страна чл. 124 от ЗДДС, задължава,
5
отчитането в дневника за продажби, да е в съответния данъчен период, а
съгласно чл. 125 от ЗДДС справка-декларация, се подава в срок до 14 число,
включително на месеца, следващ данъчния период, за който данъкът се
отнася.
Дори и да се приеме, че срокът е изчисляван въз основа на чл. 125 от
ЗДДС, то е некоректно изчислен, доколкото тогава към 14 число на всеки
съответен месец, дружеството не би могло да е осъществило нарушение,
доколкото за дата на нарушението следва да се приеме 15 число на всеки от
съответните месеци, от която дата вече дружеството вече би било в
нарушение на горепосочените разпоредби.
С оглед на изложеното се налага изводът, че неправилно е посочена
датата на извършване на нарушението в АУАН и НП. В акта за установяване
на административно нарушение, така и в атакуваното наказателно
постановление, при описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението е направено смесване на данъчните периоди – месеците
декември 2017 г., както и месеците февруари, март и април 2018 г., което
също ограничава правото на защита на санкционираното юридическо лице и
представлява основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Съдът намира, че дори и да не е посочена изрично датата на
нарушението, същата следва да може да бъде изведена от начина на
формулиране на цялото текстово съдържание на акта, което в процесния
случай не е постигнато. Поради което и волята на АНО остава опорочена, а
този порок, води до невъзможност на жалбоподателя да разбере, на коя точно
дата е нарушил законовите разпореди. Датата на извършване на деянието е
съществен негов елемент от обективна страна, обуславящ времевите рамки на
обвинението. Същият пряко кореспондира, както с факта на извършеното
нарушение, така и с упражняване на последващ контрол за законосъобразност
върху така извършената санкционна дейност. Недопустимо се явява неговото
извеждане въз основа на анализ, изчисления или друг начин, в противоречие с
изрично определената дата на извършване на нарушението в АУАН и НП.
Така констатираните съществени процесуални нарушения, водят и до
единствения изход в настоящото производство, а именно отмяна на
наказателното постановление в неговата цялост, поради
незаконосъобразността му.
С оглед изхода на делото, настоящият съдебен състава намира, предвид
направено искане, с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, че на
дружеството-жалбоподател „ХХХ, следва да бъдат присъдени направените от
същото по делото разноски, а именно за адвокатски хонорар на адв. ХХХ
САК, което възнаграждение е определено в размер на 420 /четиристотин и
двадесет/ лева с включен ДДС., съобразно Договор за правна защита и
съдействие от 26.11.2021 г. с оглед правния интерес и платено, видно от
приложената по делото фактура от 26.11.2021 г. и преводно нареждане от
6
същата дата и което възнаграждение Национална агенция за приходите
следва да бъде осъдена да заплати на дружеството жалбоподател. Доколкото
размерът му е определен съобразно Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, то възражението за прекомерност на
въззиваемата страна следва да бъде отхвърлено.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № F 508592/23.06.2020 г.,
издадено отХХХХ– Директор на ТД на НАП – „Големи данъкоплатци и
осигурители“, гр. София, с което на „ХХХХ, представлявано отХХХХ, на
основание чл. 180а, ал. 1 от Закон за данък върху добавената стойност
/ЗДДС/, са наложени следните административни наказания: 1. „имуществена
санкция“ в размер на 214,40 лв. /двеста и четиринадесет лева и четиридесет
стотинки/ съставляваща 5 на сто от неначисления ДДС в размер на 4 288,09
лв. за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 117, ал. 3 от
Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/; 2. „имуществена санкция“
в размер на 643, 97 лв. /шестстотин четиридесет и три лева и деветдесет и
седем стотинки/ съставляваща 5 на сто от неначисления ДДС в размер на
12 879,48 лв., за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал. 2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл.
117, ал. 3 от ЗДДС и 3. „имуществена санкция“ в размер на 324, 13 лв. /триста
двадесет и четири лева и тринадесет стотинки/ представляваща 5 на сто от
неначисления ДДС в размер на 6 482,50 лв., за нарушение на чл. 86, ал. 1 и ал.
2 вр. чл. 82, ал. 2, т. 3 и чл. 117, ал. 3 от ЗДДС.
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите, гр. София да заплати на
„ХХХХ сумата от 420 /четиристотин и двадесет/ лева представляваща
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд - София град, в 14-дневен срок от датата на
уведомяването на страните за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7