№ 582
гр. Ловеч, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20244310101289 по описа за 2024 година
Обективно съединени искове с правно основание чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във вр. с чл. 430 от ТЗ
и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на вземания по договор за банков кредит.
Постъпила е искова молба от „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, чрез
пълномощник юрисконсулт Т. С., срещу М. Р. Б., по реда на чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК, в която се
твърди, че по Договор за потребителски кредит № РК17-00198097 от 15.12.2017 г., сключен между
„Сибанк“ ЕАД, ЕИК *********, чийто универсален правоприемник е „Обединена Българска
Банка" АД, и М. Р. Б., кредитополучател и длъжник, Банката е предоставила на последния кредит в
размер на 10 000 лева, който е изцяло усвоен. С разпоредбата на чл. 6.1.1 от договора за кредит
между страните е уговорена възнаградителна договорна лихва, в размер на фиксиран годишен
лихвен процент по редовен дълг, равен на 7.95 %. Страните по сключения договор отнапред са
определили размера на обезщетението за забава в плащането от кредитополучателя на
задължението за погасяване на главницата по кредита, като в чл. 6.2 от договора за кредит е
уговорено, че годишният лихвен процент по просрочен дълг е равен на сбора от годишния лихвен
процент по редовен дълг по чл. 9.1 от договора за кредит и обезщетение за забава в размер на
законната лихва.
Посочва се, че в съответствие с чл. 6 и чл. 16.1, във връзка с чл. 2 от договора за кредит
страните уговорили кредитът да бъде изплатен с месечни анюитетни вноски за 120 месеца, а в чл.
21.1.1 от договора уговорили, че Банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем ако
кредитополучателят не издължи на съответния падеж частично или напълно която и да е
договорена анюитетна вноска/вноска по главница, дължима месечна лихва, такса или комисион,
както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или условията на договора за кредит.
Изтъква се, че Банката е изпълнила всички свои задължения, съгласно подписания договор
за кредит като на кредитополучателя е предоставена уговорената парична сума за възмездно
ползване и същата е усвоена от него.
Твърди се, че Банката – ищец е опитала да връчи на уведомление на ответника –
кредитополучател, с което обявява задълженията по предоставения кредит за предсрочно
1
изискуеми чрез Частен съдебен изпълнител В.П., рег.№ 879 и район на действие Окръжен съд –
Ловеч, но ответникът не е бил открит на посочения адрес и съдебният изпълнител е връчил
уведомлението при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК. Длъжникът не е заплатил задълженията,
описани в поканата, заедно с междувременно падежиралите вноски и разноските за връчване на
поканата в дадения 14-дневен срок за доброволно изпълнение.
Посочва се, че със Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК,
„Обединена българска банка“ АД е поискала от Районен съд - Ловеч да издаде заповед за
изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника М. Р. Б. за задълженията, произтичащи от
Договор потребителски кредит № РК17-00198097 от 15.12.2017 г., за което е образувано ч.гр.дело
№ 785/2024 г. по описа на същия съд, но с Разпореждане № 1455 от 09.06.2024 г. заповедният съд е
отказал издаване на исканите заповед за изпълнение и изпълнителен лист и е указал на заявителя
възможността за предявяване на осъдителен иск, на основание чл. 415, ал. 1 т. 3. от ГПК.
С оглед на това, заявителят - ищец предявява настоящият осъдителен иск.
Относно обстоятелствата, довели до предсрочната изискуемост на кредита, се твърди, че
поради настъпил случай на неизпълнение - неплащане на договорени месечни погасителни вноски,
с падежи от 06.01.2024 г. - 86.56 лева, 06.02.2024 г. - 120.85 лева, 06.03.2024 г. - 120.85 лева,
06.04.2024 г. - 120.85 лева, 06.05.2024 г. - 120.85 лева, 06.06.2024 г. - 120.85 лева и 06.07.2024 г. -
120.85 лева, с настоящата искова молба Банката - ищец упражнява правото по чл. 21.1 във връзка с
чл. 21.1.7 от договора за потребителски кредит, във връзка с чл. 432 от ТЗ, да обяви всички
неизплатени задължения, произтичащи от договора, за предсрочно изискуеми, считано от датата на
получаването на препис от исковата молба от ответника или негов представител. Позовава се на
Решение №706/30.12.2010 г. на ВКС по гр. дело №1769/2009 г., в което е прието, че самото
предявяване на иска поставя длъжника в забава и то от момента на връчване на препис от исковата
молба.
Въз основа на изложеното, се отправя искане за постановяване на решение, с което да бъде
осъден ответника М. Р. Б. да заплати на ищеца „Обединена българска банка“ АД, следните суми по
Договор за потребителски кредит № РК17-00198097 от 15.12.2017 г., а именно: 4953.23 лева –
главница, 94.69 лева – договорна лихва за периода от 06.02.2024 г. до датата на предсрочната
изискуемост и 193.07 лева – обезщетение за забава за периода от 06.01.2024 г. до датата на
предсрочната изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предсрочната изискуемост до окончателното изплащане на задълженията.
Моли и за присъждане на направените разноски в настоящото производство, както и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
В законоустановения едномесечен срок, ответникът не е подал писмен отговор, не е
изразил становище по иска, не е направил възражения, не е сочил или представял доказателства.
В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се представлява. С писмена молба,
подадена от упълномощен юрисконсулт, същият поддържа предявените искове.
Ответникът М. Р. Б., редовно призован, не се явява и не изразява становище по делото.
От събраните по делото доказателства, от данните по приложеното ч.гр.дело № 785/2024 г.
по описа на ЛРС, както и от доводите на ищеца, всички, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, вх.
№ 5046/09.05.2024 г., от „Обединена българска банка“ АД, е било образувано ч.гр.дело № 785/2024
г. по описа на Ловешкия районен съд срещу длъжник М. Р. Б. за вземания, произтичащи от същия
договор за потребителски кредит.
С влязло в сила Разпореждане № 1455/09.06.2024 г., заповедният съд е отхвърлил
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист и указал на
2
заявителя за възможността в едномесечен срок да предяви осъдителен иск за вземанията.
С оглед на това и в указания срок е предявен настоящият осъдителен иск по реда на чл. 415
ал. 1, т. 3 от ГПК.
Съдът намира за безспорни описаните в исковата молба факти относно сключения между
страните Договор за потребителски кредит № РК17-00198097 от 15.12.2017 г., по силата на който
„Сибанк“ ЕАД, чийто универсален правоприемник е ищецът „Обединена българска банка“ /„ОББ“/
АД, е предоставила на ответника – кредитополучател М. Р. Б. потребителски кредит в размер на
10000.00 лева, с крайна дата на усвояване – 14.01.2018 г. и срок на договора – 120 месеца от датата
на първо усвояване. Не се спори, че кредитът е изцяло усвоен, като в приложения погасителен план
е посочена дата на усвояване – 15.12.2017 г., а крайният срок на издължаване е 18.12.2027 г.
Съгласно чл. 4.1 от договора, потребителският кредит се издължава с месечни анюитетни
погасителни вноски, включващи главница и лихва, дължими съгласно погасителен план,
неразделна част от договора.
В чл. 6 от договора е уговорен приложимия лихвен процент по кредита, като съгласно чл.
6.1.1 годишният лихвен процент по редовен дълг е в размер на фиксиран годишен лихвен процент
по редовен дълг, равен на 7.95 % годишно.
Съгласно чл. 6.2 от договора, годишният лихвен процент по просрочен дълг е равен на
сбора от годишния лихвен процент по редовен дълг и обезщетение за забава в размер на законната
лихва.
Кредитът следвало да бъде изплатен с месечни анюитетни вноски за 120 месеца /чл. 16.1
във вр. с чл. 2 и чл. 4 от договора/, а в чл. 21.1.7 от същия е уговорено, че Банката има право да
обяви кредита за предсрочно изискуем ако кредитополучателят не издължи на съответния падеж
частично или напълно която и да е договорена анюитетна вноска, вноска по главницата, дължима
месечна лихва, такса или комисион, както и при неизпълнение на което и да е от задълженията или
условията по договора.
От представеното в заповедното производство извлечение от счетоводните книги на
„ОББ“ АД към 08.05.2024 г. за задълженията на кредитополучателя М. Р. Б. по процесния договор
за кредит, е видно, че датата на последно плащане по кредита е 25.03.2024 г. Посочени са падежите
на 3 броя неплатени месечни погасителни вноски и техният размер: 06.01.2024 г. - 86.56 лева,
06.02.2024 г. - 120.85 лева, 06.03.2024 г. - 120.85 лева, с общ размер на просрочените задължения –
328.26 лева. Към 08.05.2024 г. е отразено общо задължение по договора за кредит в размер на
5112.30 лева, в това число: 4953.23 лева – главница, 94.69 лева – договорни лихви за периода от
06.02.2024 г. до 05.04.2024 г., 4.49 лева – обезщетение за забава върху просрочените плащания за
периода от 06.01.2024 г. до 05.04.2024 г. и 59.89 лева – обезщетение за забава на предсрочно
изискуемата главница за периода от 06.04.2024 г. до 07.05.2024 г.
С исковата молба е представено уведомително писмо – покана от ищеца „ОББ“ АД до
ответника М. Р. Б., с което го уведомява за размера на просрочените му задължения към 21.06.2023
г. по процесния договор за потребителски кредит от 15.12.2017 г., както и че поради нередовно
погасяване на дължимите вноски по договора, кредитът е обявен за предсрочно изискуем в пълен
размер, като в случай, че в 14-дневен срок от получаване на поканата не погаси всички просрочени
задължения, посочен в Раздел II, т. 2 от нея, както и междувременно падежиралите месечни
погасителни вноски, начислените лихви за забава и разноските за връчване на поканата, Банката
ще пристъпи към принудително събиране на цялото задължение по кредита.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че е сезиран с осъдителни
искове с правно основание чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, за присъждане на вземания по договор за
3
банков кредит.
Съгласно чл. 430 ал. 1 от Търговския закон ТЗ/, с договора за банков кредит банката се
задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след
изтичане на срока. В ал. 2 от посочената разпоредба е предвидено, че заемателят плаща лихва по
кредита, уговорена с банката.
В случая безспорно се установи факта на предоставения на ответника банков кредит в
размер на сумата 10000.00 лева за потребителски нужди, която е усвоена от него.
Не се спори, че ищецът „ОББ“ АД, в качеството на универсален правоприемник на
първоначалния кредитор „Сибанк“ ЕАД, е изправна страна по договора за кредит, тъй като е
изпълнил задължението си, предоставяйки уговорения кредит на ответника, но последният не е
изпълнил задължението си за редовно плащане на месечните погасителни вноски по кредита, като
считано от 06.01.2024 г. е допуснал забава в изплащането на дължимите погасителни вноски.
С оглед допуснатите просрочия, се установи, че на основание чл. 21.1.7 от договора за
кредит, Банката се е възползвала от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,
отправяйки писмено изявление до ответника М. Р. Б..
Необходимо е да се отбележи, че предсрочната изискуемост представлява изменение на
договора, което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 от ЗЗД настъпва с волеизявление само
на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и
представлява различен юридически факт. Това е моментът, от който кредитът се счита за
предсрочно изискуем. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти,
обуславящи настъпването й /Решение № 64 от 09.02.2015 г. по гр. д. № 5796/2014 г. на ВКС, IV г.о./.
Относно надлежното обявяване на предсрочната изискуемост на ответника – длъжник, съдът
счита, че настоящият осъдителен иск има характер на волеизявление в тази насока с факта на
връчване на препис от исковата молба на ответника, т.е. съдът приема, че ответникът е уведомен
за настъпилата предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора с факта на връчените му
на 22.08.2024 г. съдебни книжа по делото, включващи съобщение по чл. 131 от ГПК, заедно с
препис от исковата молба и приложенията към нея. В този смисъл е и съдебната практика /напр.
Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д. №193/2018 г. на ВКС, Първо отделение/.
Настъпването на предсрочната изискуемост в хода на производството представлява ново
обстоятелство, което следва да бъде взето предвид от съда на основание разпоредбата на чл. 235 ал.
3 от ГПК, съгласно която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска,
които са от значение за спорното право.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдът приема, че ответникът – кредитополучател се
явява неизправна страна по договора, тъй като след 06.01.2024 г. е преустановил плащането на
месечните погасителни вноски по същия, като изискуемостта на вземанията е настъпила с факта на
обявената предсрочна изискуемост на кредита.
При тези данни съдът счита, че предявените осъдителни искове се явяват основателни и
доказани и следва да бъдат уважени за следните вземания по договора за кредит: 4953.23 лева –
предсрочно изискуема главница и 94.69 лева – договорна лихва за периода от 06.02.2024 г. до
датата на предсрочната изискуемост, която следва да се счита 22.08.2024 г. /датата на връчените на
4
ответника съдебни книжа/, като се присъди и законната лихва върху главницата с начален момент
от 22.08.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на претендираното обезщетение за забава в размер на 193.07 лева за
периода от 06.01.2024 г. до датата на предсрочната изискуемост /22.08.2024 г./, съдът намира, че
искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, по следните съображения:
Съгласно чл. 33 ал. 2 от Закона за потребителския кредит, когато потребителят забави
дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната
лихва, т.е. въведен е лимит на обезщетението - до размера на законната лихва /т.е. 10%/. В случая се
установи, че размерът на обезщетението за забава е уговорено в чл. 6.2 от договора за кредит по
следния начин: годишният лихвен процент по просрочен дълг е равен на сбора от годишния лихвен
процент по редовен дълг и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Установи се, че
годишният лихвен процент по редовен дълг е в размер на фиксиран годишен лихвен процент от
7.95 % годишно /чл. 6.1.1 от договора/. При този начин на формиране на обезщетението за забава
/7.95% + 10%/ съдът счита, че то надвишава законната лихва. Следователно, така договореното
обезщетение за забава се основава на недействителна клауза, която противоречи на императивната
норма на чл. 33 ал. 2 от ЗПК, тъй като то надвишава законовия лимит от 10%, поради което не може
да бъде присъдено.
При този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, при съобразяване уважената
част от исковете, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски по делото общо в
размер на сумата 383.46 лева, при изчисляване на които е включена платената държавна такса в
размер на 298.13 лева /102.25 лв. в заповедното производство и 195.88 лв. – доплатена такса в
исковото производство/ и 100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание
чл. 78 ал. 8 от ГПК /изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр.
с чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Предвид отхвърленото изцяло заявление по чл. 417 от ГПК с влязло в сила разпореждане
по заповедното производство - ч.гр.дело № 785/2024 г. по описа на ЛРС, искането на ищеца в частта
на разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство,
следва да бъде отхвърлено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Р. Б., ЕГН **********, с адрес: ***, на основание чл. 430 от ТЗ, да заплати
на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Триадица“, бул. „Витоша“ № 89Б, следните суми по Договор за
потребителски кредит № РК17-00198097 от 15.12.2017 г., а именно: 4953.23 лв. /четири хиляди
деветстотин петдесет и три лева и двадесет и три стотинки/ – предсрочно изискуема главница и
94.69 лв. /деветдесет и четири лева и шестдесет и девет стотинки/ – договорна лихва за периода от
06.02.2024 г. до 22.08.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 22.08.2024 г.
до окончателното изплащане на сумата, а искът в останалата част, за присъждане на сумата 193.07
лв. /сто деветдесет и три лева и седем стотинки/, представляваща обезщетение за забава по същия
договор за периода от 06.01.2024 г. до 22.08.2024 г., ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА М. Р. Б., с горните данни, да заплати на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
5
АД, с горните данни, сумата 383.46 лв. /триста осемдесет и три лева и четиридесет и шест
стотинки/, представляваща разноски в настоящото исково производство, съразмерно с уважената
част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ искането на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД в частта на
разноските за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство.
Банкова сметка на ищеца „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, по която ответникът
може да заплати присъдените суми:
IBAN: BG24UBBS80021082090019, BIC: UBBBGSF
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
785/2024 г. по описа на Районен съд-Ловеч.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
6