Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 20.03.2019г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, І ГО 7-ми
състав
на
двадесет и шести февруари
година 2019
в
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Христова- Коюмджиева
Секретар:
Ирена Апостолова
Прокурор:
Радослав Стоев
като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 16727 по описа за 2017 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от Закона за отговорността на
държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството
по делото е образувано по искова молба на П.В.И., ЕГН **********, чрез адв. Р.А.
срещу П.на Р.Б., по искове с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ и чл.86,
ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 60 000 лева представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконно обвинение, ведно със
законната лихва, считано от 14.10.2015 г.
до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на
03.01.2013 год., с постановление на прокурор от СГП било образувано наказателно
производство срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.194, ал.1 от НК
и по чл.249, ал.1 от НК вр. чл.26, ал.1 от НК. Образувана била пр.пр.
№10969/2012 год. по описа на СГП и ДП№15001/2013 год. по описа на 02 -ро
Районно управление на Полицията при СДВР.
Навежда твърдения, че на 27.01.2014г. с
постановление е привлечен в качеството му на обвиняем за престъпление по
чл.196, ал.1, т.1 от НК, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр.
чл.29, ал.1, б."А" и б."Б" от НК и по чл.249, ал.1, пр.1,
във вр. с чл.26, ал.1 от НК. Обвинен бил за това, че на 30.11.2012 г. в
неустановен час за времето от около 12:00 ч. до около 13.30 ч. в гр.София, ул.
"*********, в магазин за продажба на обувки отнел чужди движими вещи: 1
бр. портфейл на стойност 80 лв. и сумата от 20 лв. или общо вещи на стойност
100 лв. от владението на Елеонора Иванова, без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои като деянието е извършено при условията на опасен
рецидив - след като И. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване
от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по чл.66 НК, както следва: по НОХД 3640/07 г. на СГС,
20 с-в - с наложено наказание 1 година „Лишаване от свобода и по НОХД 2851/04
г. на СРС, 97 с-в с наложено наказание 3 месеца „Лишаване от свобода" и че
на 30.11.2012 г. за времето от около 13.30 ч. до около 15.10 ч. в гр. София, от
различни ATM устройства, на различни банки при условията на продължавано
престъпление с 13 деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите използвал платежен
инструмент (изтеглил общо 4400 лв., извършил справка салдо и една неуспешна
транзакция от кредитна карта "VISA с № 4218747605614292, издадена от първа
инвестиционна банка АД („ПИБ" АД) без съгласието на титуляря - на Е.И.като
деянието не съставлява по- тежко престъпление и е извършено в съучастие с
неизвестен извършител, като П.И., като помагач - умишлено е улеснил
извършването на престъплението - набавил е средството за осъществяване на
инкриминираното деяние /предоставил му е платежния инструмент/.
С постановление от 15.04.2014 год. за
привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение, предявено на ищеца
на 22.04.2014 год., било извършено ново привличане на обвиняем за следните
престъпления: по чл.196, ал.1, т.1 от ИК, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2,
вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."А" и б."Б" от НК и по чл.249,
ал.1, пр.1, във вр. с чл.26, ал.1 от НК, вр. чл.20, ал.4. На 09.06.2014г. в СГС
бил внесен обвинителен акт и било образувано НДОХ №2508/2014 год., по описа на
30-ти състав. На 20.01.2015 г., съдебният състав обявил присъдата си, с която
оправдал ищеца по така повдигнатите му две обвинения.
На 20.01.2015 г. бил подаден протест
срещу постановената оправдателна присъда, като било образувано ВНОХД №170/2015
г. по описа на САС. С решение №78/2015 год., постановено по ВНОХД №170/2015 .г,
въззивната инстанция потвърдила оправдателната присъда на Софийски градски съд.
С протест от 21.03.2015г. било
образувано к.н.о.х.д №886/2015 год., по описа на ВКС, III - то НО, като с
решение №297/2015 год. от 14.10.2015 год., касационната инстанция оставила в
сила решението на САС.
Релевира
доводи, че воденото наказателно производство се отразило по негативен начин на
личността му, вследствие на което изпитвал емоционален дискомфорт, напрежение и
постоянен стрес от незаконното обвинение, което му било повдигнато. Притеснявал
се, че може да бъде осъден за престъпления, които не бил извършил.
Ответникът П.на Р.Б. оспорва исковата
претенция по основание и размер. Заявява, че обвинителния акт е внесен в съда
на 09.06.2014г., което е 4 месец и 13 дни след предявяването на обвинението
срещу ищеца и е изключително кратък срок за приключване на наказателното
производство от страна на ПРБ, водено за тежки умишлени престъпления, каквото
било процесното. Посочва, че не са ангажирани доказателства за наличието на
пряка причинно-следствена връзка за търпяните неимуществени вреди от ищеца като
пряк и непосредствен резултат от обвинението. Навежда твърдения, че ищецът бил осъжда
9 пъти преди образуване на процесното наказателно производство, като вследствие
на присъдите е изтърпявал наказания лишаване от свобода. Заявява, че на
27.01.2014г., когато му е било предявено обвинението по процесното наказателно
производство, ищецът е бил с постоянна мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по друго наказателно производство и се е намирал в ареста. Посочва, че
ищецът е предявил искова молба срещу П.на Р.Б. за вреди от обвинението по
наказателното производство № 156/2014г. по описа на 02 РУП - СДВР, пр.пр.№
4275/2014г. по описа на СРП, НОХД № 7662/2014г. по описа на СРС, 98 с-в, за
сумата от 120 000 лева пред същия съд, като е образувано гр.д. № 16728/2017г.
по описа на СГС, ГО, 1-13 състав. По това наказателно производство на ищеца му
е било повдигнато обвинение на 22.01.2014г., обвинителния акт е бил внесен в
съда на 11.04.2014г., а оправдателната присъда е влязла в сила на 25.02.2016г. Излага твърдения, че периодите по двете
водените срещу ищеца наказателни производства съвпадат изцяло и твърдените
отрицателни последици и настъпилите неимуществени вреди, ако съдът прецени, че
има такива, имат връзка помежду си, е наведено искане на основание чл.213 от ГПК, съдът да съедини тези две дела в едно производство. Наведено е
възражение за прекомерност на исковата
претенция. Възразява да бъдат допуснати до разпит поисканите от ищеца
свидетели.
В съдебно заседание ищецът чрез пълномощника
си адв. А. поддържа предявения иск.
В съдебно заседание П.на Р България, чрез прокурор – Радослав Стоев от СГП
поддържа възраженията наведени в отговора.
По делото като контролираща
страна е осигурено участие СГП.
Софийски
градски съд, I – 7 състав, като
прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК и доводите на
страните, намира за установено следното
от фактическа страна:
От
материалите на приобщеното в оригинал
НОХД № 2508/2014г. по описа на СГС, 30 състав, се установява, че с
Постановление за образуване на наказателно производство от 03.01.2013г. е образувано
ДП № 15001/13г. на 02 РУП-СДВР по пр.пр. № 10969/2012г. на СГП срещу неизвестен
извършител за това, че на 30.11.2012г. за времето от 13:30 до 15:00 часа в гр.
София, ул.“********* отнел чужди движими вещи – портфейл съдържащ сумата от
20.00 лева, лични документи, 1 бр. кредитна карта и 2 бр. дебитни карти от
владението на Е.Л.И. без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги
присвои – престъпление по чл.194, ал.1 от НК. На 14.03.2013г. ищецът е разпитан
по досъдебното производство. С постановление за привличане на обвиняем и
вземане на мярка за неотклонение от 23.01.2014г. по ДП № 15001/13г. по описа на
02 РУП-СДВР, пр.пр. № 10969/2012г. по описа на СГП ищецът е привлечен в
качеството на обвиняем за престъпление
по чл.196, ал.1, т.1, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.26,
ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК. Със същото постановление спрямо ищеца
П.И. е била взета мярка за неотклонение „Парична гаранция“.
С
Обвинителен акт от 15.05.2014г. спрямо ищеца П.В.И. било повдигнато обвинение
за това, че 30.11.2012 г. в неустановен час за времето от около 12:00 ч. до
около 13:30 ч. в гр.София, ул. *********, в магазин за продажба на обувки отнел
чужди движими вещи: 1 бр. портфейл на стойност 80 лв. и сумата от 20 лв. или
общо вещи на стойност 100 лв. от владението на Е.Л.И., без нейно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои като деянието е извършено при условията
на опасен рецидив — след като И. е бил осъждан за тежко умишлено престъпление
на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е
било отложено по чл.66 от НК и след като е бил осъждан два пъти на лишаване от
свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях
изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 НК, както следва:
-
по
НОХД 3640/07 г. на СГС, 20 с-в - с наложено наказание 1 година „Лишаване от
свобода”, освободен от затвора - гр. София на 04.04.2008 г. по изтърпяване и
-
по НОХД 2851/04 г. на СРС, 97 с-в с наложено наказание 3 месеца
„Лишаване от свобода“, освободен от затвора - гр. София на 30.04.2010 г. по
изтърпяване
- престъпление по чл. 196, ал.1, т.1,
вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. ”А” и б. ”Б” НК.
На
30.11.2012 г. за времето от около 13:30 ч. до около 15:10 ч. в гр. София, в гр.
София, от различни ATM устройства, на различни банки при условията на продължавано
престъпление с 13 деяния, които поотделно осъществяват състав на едно и също
престъпление, извършени през непродължителен период от време, при една и съща
обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явява от
обективна и субективна страна продължение на предшестващите използвал платежен
инструмент (изтеглил общо 4400 лв., извършил справка салдо и една неуспешна
транзакция от кредитна карта “VISA с № 4218747605614292, издадена от „ПИБ“ АД)
без съгласието на титуляря - Е.Л.И., като деянието не съставлява по- тежко
престъпление и е извършено в съучастие с неизвестен извършител, като П.И., като
помагач - умишлено е улеснил извършването на престъплението - набавил е
средството за осъществяване на инкриминираното деяние.
С
Присъда № 11 от 20.01.2015г., постановена по НОХД № 2508/2014г. по описа на
СГС, 30-ти състав, ищецът П.В.И. е признат за невиновен по така повдигнатите
обвинения и е оправдан по повдигнатото обвинение за извършено престъпление по
чл. 196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. ”А” и б. ”Б” НК.
С
решение № 78 от 12.03.2015г., постановено по ВНОХД № 170/2015г. по описа на
САС, НО, І-ви състав, е потвърдена изцяло присъда от 20.01.2015г. на СГС, НО,
30-ти състав, постановено по НОХД № 2508/2014г.
С
окончателно решение № 297 от 14.10.2015г., постановено по КНОХД № 886/2015г. по
описа на ВКС, ІІІ НО, касационният съд е оставил в сила решение № 78 от
12.03.2015г., постановено по ВНОХД № 170/2015г. по описа на Софийски апелативен
съд.
От
представената и приета по делото справка за съдимост от 17.01.2018г. се
установява, че ищецът П.И. е осъждан 9 пъти, като вследствие на тези присъди
ищецът е изтърпявал и наказания „Лишаване от свобода“. /л. 21-24 от делото/
От представената
и приета справка от НСлС се установява, че ищецът е имал повдигнати обвинения и
по пр.пр. № 3096/2001г. по описа на СГП, ДП № С-349/2001г. по описа на Столична
следствена служба за престъпление по чл.214 от НК и пр.пр. № 4239/2003г. по описа
на СГП, ДП № С-521/2003г. по описа на Столична следствена служба за
престъпление по чл.199 НК. От справката се установява още, че ищецът е
изтърпявал мярка за неотклонение 7 пъти в следствения арест, като 6 от тях е
изтърпявал преди образуване на процесното наказателно производство. /л.27-32 от делото/
От ответната
страна е представен препис на искова молба на ищеца П.И. срещу П.на Р.Б. за
вреди от обвинение по наказателно производство, за сумата от 120 000 лева,
по която е образувано гр.дело № 16728/2017г. по описа на СГС, ГО, 13-ти състав.
В исковата молба са наведени доводи, че по наказателно производство №
156/2014г. по описа на 02 РУП-СДВР, пр.пр. № 4275/2014г. по описа на СРП, НОХД
№ 7662/2014г. по описа на СРС, 98 състав, по което ищецът е оправдан на същия му е
било повдигнато обвинение на 22.01.2014г., обвинителният акт е бил внесен в
съда на 11.04.2014г., а оправдателната присъда е влязла в сила на 25.02.2016г.
/л.33-36 от делото/
В хода на съдебното дирене по
настоящото дело са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
свидетеля – С.Д.С.. Същият заявява, че познава ищеца от около 15 години, като
народен човек, темпераментна личност. Оплакал се, че му е повдигнато обвинение
за кражба/грабеж, които не е извършил, обаждал се по телефона, включително и от
затвора. Свидетелят заявява, че наглеждал майка му, тъй като тя била със
счупена ръка. Присъствал на едно от делата му, бил пребледнял, бил депресиран.
Знае, че делото е приключило с оправдателна присъда. Посочва още, че ищецът твърдял,
че е напълно невинен. Знае, че преди години е имал присъди. След излизането му
от затвора бил консервативен, затварял се, не излизал, бил блед. Имали общо
дело през 2002-2003 г., което приключило също с оправдателна присъда. Развалил
си отношенията със сина си. Трябвало да пътува в Гърция, за да работи при него.
Синът му дошъл на свиждане и казал, че не може да се занимава повече с него, с приятелката
си също приключил връзката.
Тези фактически констатации, мотивират следните правни изводи:
Отговорността на държавата по чл.1 и
чл.2 от ЗОДОВ е обективна. Държавата отговоря за вреди, причинени от незаконни
актове, действия или бездействия на нейни органи и длъжностни лица, при или по
повод изпълнение на техни задължения. Съгласно
чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо
ЗОДОВ държавата отговоря за вредите, причинени на граждани от разследващите
органи, П.и съда при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.
І.
По допустимостта на иска по чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ:
Законодателят
е предвидил, че следва да се ангажира отговорността на държавата за вреди,
причинени на граждани от незаконни действия на правозащитните органи. Пасивно
легитимирани да отговарят по иск с пр.основание чл.2, ал.1 т.3 от ЗОДОВ са
държавните органи, които имат правосубектност, и чиито длъжностни лица с
неправилни действия са причинили вреди на граждани. В конкретния случай пасивно
легитимирана да отговаря по претенцията е П.на Р.Б.. С оглед наличието на
правен интерес от предявяване, надлежна активна и пасивна легитимация
предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ, се явява
допустим.
ІІ. По основателността на претенциите:
Относно иска с пр.основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ:
Държавата, съгласно чл. 2, т.3 от ЗОДОВ, отговаря за вредите, причинени
на граждани от органите на следствието, П.и съда вследствие незаконно обвинение
за извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Отговорността на
държавата има обективен характер и се реализира чрез заплащане на обезщетение,
което съгласно чл. 4 от ЗОДОВ се дължи за всички имуществени и неимуществени
вреди, пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение. Доказването
на вредите и на причинно-следствената връзка между тях и незаконното обвинение
е изцяло в тежест на ищеца, сезирал гражданския съд с иск за заплащане на
обезщетение по реда на този закон. Искът за обезщетение съгласно чл. 7 от ЗОДОВ
се предявява срещу държавните органи, от чиито незаконни актове са последвали
вредите.
В настоящия случай ищецът е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 196, ал.1, т.1, вр.чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и б.“б“ от НК и по чл.249, ал.1, пр.3, вр. чл.26, ал.1,
вр. чл.20, ал.4 от НК, като
производството срещу него продължило до 14.10.2015г., когато с решение на ВКС е
потвърдена оправдателната присъда по отношение на ищеца П.И.. Поради това
настоящият състав приема, че е налице хипотезата на чл. 2, ал.1, т.3, предл. първо
от ЗОДОВ.
Незаконността на обвинението, произтичаща от оправдаването на ищеца по
повдигнатото обвинение, съставлява основание за носене на имуществена
отговорност от държавата в лицето на нейните правозащитни органи по чл. 2, т.3
от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпените от ищеца вреди, доколкото такива са
настъпили като пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение.
Анализът на
събраните доказателства обосновава извод, че ищецът е претърпял неимуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконното обвинение и
подлежат на обезщетяване от ответника Прокуратура на РБ, на основание чл. 2,
ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Съгласно утвърдената практика на ВКС, решаващия състав приема,
че на обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна
връзка с увреждането и техният размер се определя според вида и характера на
упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията. Съобразно
разпоредбата на чл. 52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди
трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост. Неимуществените
вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по
вътрешно убеждение от съда. Справедливостта, като критерий за определяне
паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти,
относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. В
този смисъл справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а
тя се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които носят обективни
характеристики-характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които
е получено, последици, продължителността и степен на интензитет, възраст на
увредения, обществено и социално положение./ в този см. Решение № 117 от 4.05.2016 г. на
ВКС по гр. д. № 4754/2015 г., IV г. о., ГК/
При определяне
на размера на дължимото обезщетение, съдът следва да вземе предвид тежестта на
повдигнатото обвинение, продължителността на наказателното преследване, вида и
продължителността на наложената мярка за неотклонение, данните за личността на ищеца, с оглед на това доколко повдигнатото обвинение
за деяние, което не е извършил, се е отразило негативно на физическото здраве,
психиката му, на работата му, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към претърпените морални страдания /Решение № 223 от 04.07.2011 г. на
ВКС по гр.д. № 295/2010 г., ІV г.о., ГК./ . В случая, същинското наказателното производство е
продължило около 21 месеца, като на
ищеца е била наложена мярка за неотклонение "парична гаранция" в
размер на 200 лева. Преценявайки тези обстоятелства, данните за
личността на ищеца, както и тежестта на повдигнатото обвинение и установените
от свидетелските показания негативни преживявания на ищеца вследствие воденото
наказателно производство, настоящият състав намира, че следва да се присъди обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 2 000 лева. При
определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди винаги се
вземат предвид конкретни обстоятелства, които са в доказана причинна връзка с негативни
изживявания на ищеца (така Решение № 242 от 13.11.2012 г. по гр. д. № 19/2012
г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, също Постановление № 4 от 23.12.1968 г., пленум на
ВС). В случая, съдът съобрази, че ищецът
е имал и други обвинения и седемкратно е осъждан за престъпления от общ
характер, включително с наказание „лишаване от свобода“. Събраните по делото
доказателства в съвкупност, сочат извода, че претърпените от ищеца неимуществени вреди – притеснения и
емоционални страдания следва да бъдат
ценени с оглед безспорните данни за предишни ефективно изтърпяни присъди; че
негативните изживявания, свързани с повдигнатото обвинение и задържане под
стража са се отразили в относително по-малка степен - повдигнатото
неоснователно обвинение се посреща различно от лице, спрямо което никога не е
била упражнявана процесуална принуда, в сравнение с лице, което е извършвало
престъпления и е било обект на наказателно преследване няколко пъти. В случая от приетите по делото
доказателства, не се установи твърдението на ищеца, че семейните му проблеми и
притеснения, вкл. откъсване от жена му и възрастната му майка, поради
пребиваването в затвора да имат връзка с
конкретното незаконното обвинение.
Предвид всичко изложено съдът
намира, че справедлив размер на обезщетението за претърпените от ищеца болки и
страдания вследствие на незаконно повдигнато обвинение се явява сумата от 2 000 лв., определена глобално
съобразно задължителните указания по т.11 от ТР №3/22.04.2005г. на ОСГК на ВКС, до която така предявеният иск е основателен и
доказан по размер, като подлежи на отхвърляне в останалата част до пълния
претендиран размер от 60 000 лв.
Основателността на
иска за неимуществени вреди по чл. 2, ал.1, т. 3, предл. първо ЗОДОВ до
посочения размер от 2
000 лв. обосновава уважаване и на акцесорната претенция
за лихва върху тази сума, считано от 14.10.2015 г. - когато е постановено окончателното
решение на ВКС.
По разноските: Съобразно изхода от спора, на основание
чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право на разноски съразмерно на уважената част от
иска, но доколкото не са представени доказателства за сторени разноски, нито
списък по чл.80 ГПК, такива не се присъждат.
По
изложените съображения, Софийски градски съд, I – 7 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА П.на Р.Б., да заплати на П.В.И., ЕГН **********
на основание чл. 2, ал.1, т.3, предл.I от ЗОДОВ, сумата от 2
000 /две хиляди/ лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.
196, ал.1, т.1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал.1, б. ”А” и б. ”Б” НК и престъпление
по чл. 249, ал.1, пр.1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. с чл.26, ал. 1 от НК, за което ищецът
е бил оправдан с Присъда № 11, постановена на 20.01.2015 г. по НОХД № 2508/2014
г. на СГС, НО, 30-ти състав, потвърдена с Решение № 78 от 12.03.2015г. на САС,
НО, І-ви състав, както и с Решение № 297 от 14.10.2015г. на ВКС, ІІІ НО, по к.н.о.д.
№ 886/2015г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.10.2015
г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата от присъдения до претендирания размер от 60
000 лв., като неоснователен.
Присъдената на ищеца сума може да бъде платена по сметка:IBAN ***.
Решението подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: