РЕШЕНИЕ
№ ………./……………..2017 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в публично съдебно заседание, проведено на 01.12.2016 г. , в състав:
СЪДИЯ: ДАНИЕЛА
ХРИСТОВА
При участието на
секретар- протоколист В.П.
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело
№ 667 по описа за 2016 г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Делото е образувано по предявени от
Н.Ц.В. с ЕГН ********** ***, представляван от адв. П.Т.
от ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, бул. „Вл. Варненчик“ № 16 Б, ет.1, ап.
3 против Ц.Й.В. с ЕГН ********** ***
с постоянен адрес *** представляван от настойника М.Н.В., а в съдебното
производство от упълномощеният от нея адв. П.В. от
ВАК с адрес за призоваване и връчване на съдебни книжа – гр.Варна, ул. „П. Волов“ № 18 ет.1, офис 1, в условията на последваща евентуалност,
осъдителни искове за сумата от 25 100 лева от общо задължение в
размер н 69 840 лева, както следва
- главен иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД
- евентуален иск с правно основание чл. 59 от ЗЗД и
- евентуален иск с правно основание
чл. 240 от ЗЗД.
Изменението в поредността на главния и евентуално
съединените искове е допуснато от съда в
съдебно заседание проведено на 01.12.2016 г.
В обстоятелствената част на исковата молба ищецът излага, че през 2014 г.
бащата на ищеца, а именно Ц.Й.В. завел срещу сестрата на ищеца Й. Ц. В. – Г.
т.д. № 1528 по опис на ВОС за 2014 г., по което следвало да заплати държавна
такса в размер на 69 840 лева. Към датата на възникване на задължението, Ц.Й.В.
разполагал със сумата от 200 000 евро, които обаче спестявал в срочен
депозит и не искал да загуби лихвите. Поради тази причина, неговият син –
ищецът в настоящото производство заплатил тази сума. Уговорката за връщането
била направена пред съпругата на ищеца Д. В.. Плащането било осъществено с
платежно нареждане от 15.08.2014 г. по сметка на ВОС. Връщането било уговорено
да се осъществи след изтичане на срока по депозита за сумата от 200 000
евро. Връщането обаче не се осъществило, защото въпросната сума била преведена
по сметка на дъщерята на Ц.Й.В., действал чрез упълномощено лице.
Така последният останал задължен към сина си в размер на 69 840 лева.
Претендира разноски в размер на 5004 лева, от които държавна такса в размер
на 1004 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 4000 лева.
В писмен отговор с вх. Рег. № 15009 от 25.05.2016 г. ответникът оспорва исковете като неоснователни.
Оспорва се твърдението за валидно сключен договор за заем, като се
възразява че преведената по сметка сума от 69 840 лева е собствеността
ищеца. Твърди се, че средствата са собственост на ответника, който на
18.07.2014 г. е наредил от своя сметка в сметката на ищеца сумата от
100 000 лева, а на 31.07.2014 г. е наредена сумата от 750000 лева, на
същата дата били преведени още
100 000 лева. Преводите били извършени от дъщерята на ответника, действаща
по силата на пълномощно с рег. № 6330 от 16.07.2014 г. на нотариус № 116 с
район на действие ВРС. Твърди се че сумите били дадени в заем на
ООД“ЕЛДОМИНВЕСТ“ и това действие било осъществявано и друг път по същия повод.
Твърди се, че с тези суми била платена държавната такса по търговското дело в
размер на 69 840 лева и паричната гаранция в размер на 166 600 лева.В
заключение възражението на ответника се изразява в това, че сумите не се дължат
защото били негови собствени средства.
Твърди се, че към 31.07.2014 г. ответникът бил изписан от болницата и
пребивавал в дома в невъзможност да осъществява лично каквито и да е правни
действия.
На следващо място ответникът прави възражение за нищожност на договора за
заем поради липса на съгласие. Твърди се , че ответникът не е могъл да се грижи
за сее си и за своите интереси, поради което с решение влязло в законна сила на
24.03.2015 г. по гр.д. № 2199 по опис на
ВОС за 2014 г. ответникът бил поставен под запрещение. Твърди се, че са налице
факти от битието на ответника от които може да се направи извода, че
състоянието му към момента на уговорката за даване в заем на паричните средства
от които може да се направи извод, че ответникът е бил в това състояние много
преди влизане в сила на решението за поставянето му под запрещение. Исковата
молба за поставянето му под запрещение била подадена десет дни след сключване
на договора. Според пр. представители на ответника, той не е дал съгласие за
сключване на договор.
На следващо място в условията на
евентуалност е направено възражение за унищожаемост
на договора за паричен заем, на основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД като се твърди,
че към датата на сключване на договора ответникът не е могъл да разбира и
ръководи постъпките си. Излага се, че ищецът сам е заявил тези факти в молба възоснова на която е образувано производство за поставяне
на ответника под запрещение по която е образувано гр.д. № 244/2014 г.
присъединено към гр.д. № 2199/2014 г. Това признание, било направено и в
съдебно заседание по т.д. № 1528 по опис на ВОС за 2014 г. в което ищецът бил
разпитан като свидетел.
Претендират се разноски в размер на 1802.20 лва
от които разноски в размер на 202.20 лева и адвокатско възнаграждение в размер
на 16 000 лева.
Съдът
след като се запозна със становищата на страните, събраните по делото гласни и
писмени доказателства, преценени поотделно и в съвкупност спрямо правните норми
регламентиращи процесните отношения, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Установените по делото факти:
Не е спорно и от представеното по делото, не оспорено от страните платежно
нареждане с уникален регистрационен номер
80800П-БЗ-5118 от 15.08.2014 г. се установява, че ищецът е заплатил по
сметка на ВОС държавна такса в размер на 69 840 лева по „гр дело Ц.Й.В. с ЕГН **********“.
Не е спорно и от изисканото от съда т.д. № 1528 /2014 г. п опис на ВОС, се
установява, че сумата е платена като държавна такса по задължението на Ц.Й.В. с
ЕГН ********** ищец по гр.д. 1962 по опис на ВОС за 2014 г. пробразувано
като търговско дело с горепосоченият номер.
Сумата е платена чрез превод от сметка **** на Н.Ц.В. в ЦКБ.
От тези доказателства пълно и главно ищецът е доказал,
че е заплатил със средства от своя банкова сметка ***, а именно на ответника
който е в размер на 69840 лева.
От представените от ответника документи, приети като доказателства по
делото се установява, че от 03.07.2014 г. до 31.07.2014 г. ответникът е
нареждал по сметка на ищеца различни по размер парични суми, общо
892 766.62 лева, като част от действията е извършвал чрез пълномощник –
неговата дъщеря , свидетелката Й. Ц. В. Г..
На 16.07.2014 г. ответникът е подписал пълномощно пред нотариус № 116 , с
което е дал правомощия на своята дъщеря да се разпорежда с конкретно
индивидуализирани общо шест банкови сметки като прехвърля средства в други две
сметки.
Представена е справка извлечение от ведомост за получено трудово
възнаграждение на ищеца което за 2013 г. е в размер на 22 731.54 лева, а
за 2014 г. е в размер на 33 174.79 лева.
Представен е договор за заем от 05.03.2014 г., от съдържанието на който се
установява, че ищецът е заемодател на дружеството представлявано от ответника,
а именно ООД“ЕЛДОМИНВЕСТ“ за сумата от 411 500 лева.
По възраженията на ответника, относими към
претенцията с правно основание чл. 240 от ЗЗД за нищожност и унищожаемост на договора за заем, поради липса а съгласие и
поради невъзможност да разбира и ръководи действията си представена епикриза
издадена от МБАЛ „Света Марина“ ЕАД –
Варна, от съдържанието на която се установява, че ответникът е бил
хоспитализиран в периода от 23.07.2014 г. до 29.07.2014 г. с диагноза КП № 59,
рецидивираща белодробна тромбоемболя, без споменаване
на остро белодробно сърце, без фибринолиза. Документът ведно с резултат от образно
изследване на главен мозък от 22.08.2014 г. , както и други медицински
документи приложени на л. 84 – 153 от делото, приети като доказателства в
съдено заседание на 27.10.2016 г. са
обект на изследване на СМЕ.
Заключението представено в съдебно заседание от д-р К.К.,
неоспорено от страните, съдът кредитира като обективно и компетентно дадено. От
него се установява, че към настоящия момент, включително и към дата 22.01.2015
г., ответникът няма психическа годност да осмисля поведението си.
Симптоматиката на заболяването е започнала през 2013 г., като постепенно се е
задълбочавала, но заключението неможе да се ангажира с категоричен отговор
какво е било състоянието на ответника към дата 18.08.2014 г. и 29.08.2014 г.
Вещото лице презумира вероятно нестабилни, болестно
интелектуално паметови проблеми, но уточнява, че това
състояние не се явява пречка да разбира свойството и значението на извършеното
и да ръководи постъпките си.
От свидетелските показания, събрани чрез разпит на св. Д.Г., се установява,
че ищецът и ответникът, баща и сив са имали общи бизнес отношения, които в
определени моменти са били като отношения между работодател и служител. От
същите показания и от показанията на св. Й. Ц. В. – Г. – сестра на ищеца и
дъщеря на ответника , се установява, че между роднините са съществували
напрегнати лични взаимоотношения включително и със съпругата на ответника,
както и делови проблеми, свързани с управлението на „ЕЛДОМИНВЕСТ“. Между синът
и дъщерята на ответника, са възникнали непреодолими противоречия, което след
поставянето на ответника под запрещение са ескалирали в нетърпимост и взаимна
неприязън. Извън предмета на делото е установяването на конкретни факти,
отнасящи се до спорните въпроси за бъдещото управление на фирмата.Съдът не
кредитира свидетелските показания на Й. Ц. Влковска,
в частта в която тя описва състоянието на своя баща през м. юли 2014 г. тъй
като те противоречат на непосредствените и в продължителен период от време лични наблюдения на свидетелката С. Б. Г..
Последната свидетелства за обективни факти относно състоянието на ответника
след изписване от болницата и е била очевидец на поведеието
на неговите деца и съпруга. Тези показания не кореспондират с твърденията на
св. Й. Ц. В.-Г. в детайли относно поведението на ищеца спрямо неговият баща.
Свидетелските показания са допуснати с цел установяване на твърденията по
възражението на ответника, че към датата на извършване на плащането по сметката
на ВОС на процесната сума, не е могъл да сключва
договор за заем, поради липсата на воля и поради невъзможност да разбира и
ръководи постъпките си. Като цяло в своята съвкупност, свидетелските показания,
прецени и спрямо писмените доказателства за извършени правни действия –
прехвърляне на парични суми и подписване на пълномощни, главно и пълно не
доказват направените от ответника възражения.
Пи тази фактическа установеност, съдът извежда следните правни изводи:
По главният иск с правно основание чл. 74 от ЗЗД, съдът намира, че ищецът, не установил какъв бил правният му интерес да извърши това
плащане към момента на извършването му, поради което липсва материално правна
предпоставка за уважаване на този иск.
По евентуално съединения иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД, съдът намира следното:
Пълно и главно ищецът е доказал, че е заплатил със средства от своя банкова
сметка ***840 лева. Налице е разместване на блага и не се установява договорно
основание за извършване на действието. Страните са син и баща. Мотивите за
завеждане на делото, по което е платена държавната такса, развити свидетелката Й.
Ц. В. се отнасят до отношения в
семейството по повод спорове за управление на дружеството и не променят факта,
че ответникът е ищец по търговското дело и че ищецът в настоящото производство
е заплатил процесната сума. Наличието на личен
интерес, прикриван зад процесуалното поведение на ответника при образуване на
търговското дело, дори и да бъде доказан, не променя наличието на доказателства за уважаване на
иска с правно основание чл. 59 от ЗЗД.
Възражението на ответника, че сумата е негова лична и преди това е
извършвал плащане по сметка на ищеца е неоснователно.
Установени са фактите, че е налице извършване на парични преводи от
сметките на ответника, към сметките на ищеца, но това е недостатъчно за да се
твърди, че ищецът държи в своя сметка лични средства на ответника. От
представените по делото доказателства се установява, че ответникът е оперирал с
пълномощни до момента на поставянето му под запрещение, като всеки превод преди
и след поставяне под запрещение е имал своето основание, и тези основани не са
прикрити или привидни.
Налице са договорни отношения между дружеството представлявано от ответника
и ищеца. Част от тях са граждански, други трудови, а предвид и пряката
роднинска, част от тях са неопредеяеми. Тази неопределеност наред с твърдението за
липса на доходи у ищеца, е само индиция, но не и доказателство, че в сметката на ищеца
посочена в платежното нареждане паричните суми са лична собственост на
ответника.
Доказването на това възражение може да бъде осъществено само с изявлението
на ищеца направено в писмен вид или с признанието на този неизгоден за страната
факт. Ответникът не е ангажирал съда с такъв документ, а процесуалното
поведение не ищеца не съдържа изявление за такъв факт. Следователно
възражението, че сумата не се дължи, защото е лична на ответника е
неоснователно.
По иска с
правно основание чл. 240 от ЗЗД. Съдът
като първоинстанционен е длъжен да изложи мотиви по
всички евентуално съединени искове, независимо, че намира за основателен
предходен евентуално съединен. Уважаването на иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД зависи само и и единствено от установяване на факта за наличието над
договор за заем, тъй като реалното предаване на средства е доказано чрез
представяне на платежното нареждане. Към този иск ответникът е направил и възраженията
на нищожност и унищожаемост на договора, поради което
следва да бъдат изложени мотиви и по тези възражения. От разпита на
свидетелката Д. Н. В., съпруга на Н.Ц.В., съответно снаха на ответника, се
установява, че отношенията между баща и син са уважителни и последния полага грижи
за него. Съдът кредитира тези показания поради съответствието им с показанията на свидетелката С. Б. Г.. От
показанията става ясно, че са били в доверителни финансови отношения, които са
довели до даване на парична сума в размер на около 70 000 лева.
Свидетелката е присъствала на уговорката за предназначението на сумата, нейното
връщане и на изявлението, че са дадени на заем. Свидетелката е допусната за
установяване на заемното правоотношение. Макар и в семейна връзка, която
обосновава критично отношение при преценката на това доказателство, съдът кредитира
като достоверни нейните свидетелски показания, защото са основани на непосредствени впечатления,
изказът е непринуден и по съдържание възпроизведените факти са непротиворечиви
с останалия по делото доказателствен материал.
Причината посочена от свидетелката
за даване на процесната сума съответства на писменото
доказателство – извършеното плащане по сметка на ВОС във връзка със
задължението за заплащане на определена от съда парична гаранция. В
съвкупността си гласните и писмените доказателства водят до извода за наличие
на заемно правоотношение, което поради наличието на роднинска връзка може да се
доказва с гласни доказателства. Следователно възражението за недоказаност на
заемното правоотношение е неоснователно.
Наличието на възражение относно действителността на договора за заем,
ангажира ответника с доказателствената тежест. Възраженията за недействителност
във формата на нищожност поради липсата на съгласие от страна на Ц.Й.В., на
основание чл. 26, ал.2 пр. 2 от ЗЗД и унищожаемост на
основание чл. 31, ал.1 от ЗЗД са неоснователни. От ангажираните от ответника
доказателства, не се установява факта, че към датата на извършеното внасяне на
сумата по сметка на ВОС, Ц.Й.В. да не е могъл да формира съгласие или да не е могъл да не е могъл да разбира и
ръководи постъпките си. Тези изводи се основават на заключението на СМЕ, на
подписваните лично от ищеца и други документи /пълномощни/ и на извършаните от
него действия по управление на дружеството, което е представлявал. /Обратното становище по идентични факти е
застъпено в решението по в.гр.д. № 423/2016 г. по опис на ВАпСъд./
Настоящият съд не дължи произнасяне с диспозитив по
иска с правно основание чл. 240 от ЗЗД. Наличието на мотиви, не оправдава
тяхната преценка като противоречиви спрямо предходния иск и от там да се
извеждат изводи за неговата неоснователност.
С оглед изхода от спора, в тежест на ответника следва да бъдат присъдени
направените поделото разноски в размер на 5004 лева.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.Ц.В.
с ЕГН ********** ***, против Ц.Й.В.
с ЕГН ********** *** с постоянен адрес *** представляван от настойника М.Н.В. с
ЕГН ********** *** иск за встъпване в правото на кредитор за задължение в
размер на 25 100 лева, част от общо задължение в размер на 69 840 лева, платени
от Н.Ц.В. като задължение за заплащане на държавна такса на Ц.Й.В. по т.д. № 1528 по опис на ВОС за
2014 г., на основание чл. 74 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.Й.В.
с ЕГН ********** *** с постоянен адрес *** представляван от настойника М.Н.В. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.В.
с ЕГН ********** ***, за сумата от
25 100 лева, представляваща част от общото задължение в размер на 69 840
лева, с която неоснователно се е
обогатил като е заплатено негово задължение, представляващо държавна такса за
образуване на т.д. № 1528 по опис на ВОС за 2014 г., на основание чл.59 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Ц.Й.В.
с ЕГН ********** *** с постоянен адрес *** представляван от настойника М.Н.В. с
ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на Н.Ц.В. с ЕГН ********** *** сумата от 5004 лева, представляваща,
направените по делото разноски, на основание
чл. 78 , ал.1 от ГПК.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчване на съобщението до страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: