Присъда по дело №157/2021 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 28
Дата: 7 април 2021 г. (в сила от 22 април 2021 г.)
Съдия: Ерна Якова-Павлова
Дело: 20213100200157
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 15 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 28
гр. Варна , 06.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ерна Якова-Павлова
СъдебниВеселин Генчев Тодоров

заседатели:Татяна Кирилова Златева
при участието на секретаря Десислава Ц. Величкова
и прокурора Дияна Иванова Иванова (ОП-Варна)
като разгледа докладваното от Ерна Якова-Павлова Наказателно дело от общ
характер № 20213100200157 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. Х. М. - роден на 13.02.1990 г. в гр. Генерал Тошево,
обл. Варна, живущ в ************** (понастоящем в Затвора Варна), българин, български
гражданин, не женен, средно образование, осъждан, не работи, ЕГН: **********,
ЗА ВИНОВЕН В ТОВА, ЧЕ:
в периода 01.03.2020 г. - 12.06.2020 г. в гр. Варна, при условията на продължавано
престъпление, 15 пъти използвал платежни инструменти, както следва: на 01.03.2020 г. -
банкова карта „Рутекс" с № *************, издадена от „ОМВ България" ООД и с титуляр
„Унипарк лоджистик" ЕООД - 3 бр. транзакции; на 12.06.2020 г. - с банкова карта с
№**************, издадена от "УниКредит Булбанк" ЕАД с титуляр Г. Т. Т. - 12 бр.
транзакции, без съгласието на титулярите, като общата сума от извършените 15 транзакции
е в размер на 2013.79 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление-
престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.373,
ал.2 от НПК, вр.чл.58а, ал.1 и чл. 54 от НК му налага наказание „Лишаване от свобода“
за срок от ЕДНА ГОДИНА И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, което да изтърпи при първоначален
СТРОГ режим, както и наказание ГЛОБА в размер на 2013.79 лв.
На основание чл.68, ал.1 от НК ПРИВЕЖДА в изпълнение наказанието, наложено
с присъда по НОХД№2491/2019 г. по описа на РС-Варна, а именно „Лишаване от свобода“
1
за срок от ЕДНА ГОДИНА, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ режим.
Веществените доказателства:
карта „Рутекс" с № *************, издадена от „ОМВ България" ООД ДА СЕ
ВЪРНЕ на собственика „Унипарк лоджистик" ЕООД .
5 бр. бели пластмасови туби с вместимост 20 литра, 1 брой синя пластмасова туба с
вместимост 20 литра, туба от минерална вода с надпис „Savina" с вместимост 10 литра
и 1 брой туба от минерална вода „Девин" с вместимост 11 литра, намигащи се на
съхранение в „УССД" при ОД - МВР - Варна, след влизане в сила на присъдата на
осн.чл.53, ал.2, б.Б от НК ДА СЕ ОТНЕМАТ В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА.
На основание чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подс.Д. Х. М. да заплати направените
по делото разноски в размер на 409.45 лв. в полза на Държавния бюджет по сметка на ОД
на МВР- Варна.
Присъдата подлежи на въззивна проверка пред Апелативен съд - Варна в 15-дневен
срок от днес.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


M О Т И В И
към присъда по НОХД № 157 /2021 г.
на Окръжен съд гр.Варна
По отношение на подсъдимия Д. Х. М., роден в гр. Генерал Тошево от Окръжна
прокуратура-Варна е повдигнато обвинение за това, че в периода 01.03.2020 г. - 12.06.2020 г. в гр.
Варна, при условията на продължавано престъпление, 15 пъти използвал платежни инструменти,
както следва: на 01.03.2020 г. - банкова карта „Рутекс" с № *************, издадена от „ОМV
България" ООД и с титуляр „Унипарк лоджистик" ЕООД с управители С. Д. И. и А. Н. К. - 3 бр.
транзакции; на 12.06.2020 г. - с банкова карта №**************, издадена от "УниКредит
Булбанк" ЕАД с титуляр Г. Т. Т. - 12 бр. транзакции, без съгласието на титулярите, като общата
сума от извършените 15 транзакции е в размер на 2013.79 лв. като деянието не съставлява по-тежко
престъпление - престъпление по чл.249 ал. 1, вр. чл. 26 ал. 1 от НК.
В съдебно заседание по реда на чл.370 и сл. от НПК подсъдимият М. призна изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласи да не се събират
доказателства за тези факти. Поради това съдът с определение по чл.372 ал.4 вр. чл.371 т.2 от НПК
обяви, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира
доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В пледоарията си представителят на ОП-Варна поддържа обвинението като излага
доводи за неговата доказаност. Поиска съда да признае подсъдимия за виновен и да му наложи
наказания: „лишаване от свобода“ за срок от четири години, а кумулативното - „глоба“ да бъде
определено в размер на инкриминираната сума. Освен това пледира за прилагане на разпоредбата
на чл.68 ал.1 от НК по отношение на наказанието по нохд №2491/2019 г. на РС-Варна.
Защитникът на подсъдимия М. не оспорва фактологията изложена в обвинителния акт.
Акцентира на здравословното състояние на членове от семейството на М. и ролята му в
подпомагането им, с което мотивира искане за определяне на наказанието „лишаване от
свобода“ под минимума, което да бъде редуцирано с 1/3 и неналагане на кумубативното „глоба“.
Пред съда подсъдимият лаконично изрази съгласие с фактите по обвинението, призна
вината си и посочи, че е бил притиснат от обстоятелствата в личен план, като се надявал това да
остане безнаказано. В последната си дума, изрази съжаление за стореното и помоли за
снизхождение.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена
следната фактическа обстановка:
Към м. март 2020 г. подсъдимият Д. Х. М. живеел в гр. Варна, кв. „Виница" и
управлявал лекия автомобил на баща си „Сеат Алхамбра" с peг. № ********.
Свидетелят К. Г. работел в „Унипарк Лоджистик" ЕООД като във връзка с работата му
бил предоставен за управление л. а. „Дачия Докер" с peг. № ********** и карта, с която да зарежда
гориво. Тази карта „РУТЕКС" с №*************** била издадена от бензиностанции ОМV и с
нея можело да се плаща гориво само за горепосочения лек автомобил „Дачия Докер".
В периода между 00:00 ч. – 07:00 ч. на 01.03.2020 г. от горепосочения лек автомобил
били отнети вещи, сред които и картата за зареждане на гориво. По случая е било образувано ДП
срещу неизвестен извършител. По неустановен начин подсъдимият М. се сдобил с горепосочената
карта „РУТЕКС" с №*************** и в 07.40 ч. на 01.03.2020 използвал същата, за да плати
10.46 литра дизелово гориво на стойност 23.95 лева от бензиностанция ОМV, намираща се в гр.
Варна, бул. „Сливница", №184. Около 12:00 часа същия ден подс. М., заедно със свой приятел - св.
П. К. отишли до дома на техен общ познат - св. Д. Т.. Там подс. М. обяснил на свид. Т., че има
служебна карта за отстъпки към бензиностанции ОМV и ако желае ще му продаде нафта на цена от
1,50 лева за литър, тъй като му трябвали пари в брой. Свидетелят Т. се съгласил и заедно с подс.
М. се качили в автомобила на свид. Т. „Санг Ионг Регстон" с peг. № ********** и отишли до
бензиностанция ОМV, находяща се в гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“. Там около 12:40 часа
1
свидетелят М. Н., служител в бензиностанцията, заредил в автомобила на свид. Т. и в туби общо
96 литра дизелово гориво на стойност 219,84 лева. Подсъдимият отишъл на касата на
бензиностанцията и на ПОС терминала там, използвайки карта „РУТЕКС" с №***************
платил горивото. След това свид. Т. закарал подс. М. в кв. „Възраждане", където го оставил.
Малко по късно Д.М. се срещнал със свидетелите В. Р. и А. Й.. Последният искал да си
купи гориво на изгодна цена и тримата с автомобила на свидетеля Й. - „Мерцедес MJI" с per. №
******** отишли до автомивка „Луцифер" от където взели няколко празни туби от вода. След
това отишли на бензиностанция „ОМV", намираща се на бул. „Сливница", №184 гр. Варна. Когато
пристигнали на бензиностанцията около 13:00 ч., заредили общо 204 литра дизелово гориво на
стойност 467,23 лева в туби - 5 бр. бели пластмасови туби с вместимост 20 литра, 1 брой синя
пластмасова туба с вместимост 20 литра, туба от минерална вода с надпис „Savina" с вместимост
10 литра и 1 брой туба от минерална вода „Девин" с вместимост 11 литра. Подсъдимият М. влязъл
във бензиностанцията, за да плати горивото. Той представил на св. П. К. служителка в
бензиностанцията карта „РУТЕКС" с №***************, издадена от бензиностанция ОМV,.
Свидетелката К. сверила номера изписан на картата с този на автомобила, от който били свалени
тубите за зареждане и установила, че същият е различен от посочения в картата. След това тя
поискала от подс. М. да представи пълномощно от работодателя си. След като подсъдимия не
представил никакви документи свидетелката К. подала сигнал в офиса на ОМV. През това време
свидетелите В. Р. и А.Й. с автомобила си напуснали района на бензиностанцията.
От офиса на бензиностанция ОМV се свързали със свидетеля К. Г., охрана в „Унипарк
Лоджинстик" ЕООД, който им казал, че подсъдимия Д.М. не е служител в дружеството и няма
право да притежава тази карта.
Свидетелят Г.Т. притежавал л.а. „Дачия докер", който на 11.06.2020 г. около 19:45 ч.
бил паркиран на ул. „Острава" в гр. Варна. В периода от 19:45 ч. на 11.06.2020 г. до 07:30 ч. на
12.06.2020 г. от горепосочения лек автомобил били отнети вещи, сред които и банкова карта
№***************, издадена от „УниКредит Булбанк" ЕАД на името на този свидетел. За този
случай било образувано ДП. Подсъдимият Д. М. по неустановен начин, се сдобил с
горепосочената банкова карта на св. Г.Т.. Сутринта на 12.06.2020 г. подсъдимият отишъл до ATM
устройство на банка „ДСК", находящо се в кв. Виница на гр. Варна и за времето от 07:47 часа до
07:52 часа извършил 7 транзакции, използвайки горепосочената банкова карта №***************,
представляваща платежен инструмент издаден от „УниКредит Булбанк" ЕАД на св. Т..
Транзакциите били в следната последователност: в 07:47 ч., изтеглил сумата от 10 лв.; в 07:48 ч., -
сумата от 100 лв.; в 07:49 ч., - сумата от 400 лв.; в 07:50 ч.- сумата от 400 лв.; в 07:51 ч.- сумата от
400 лв.; в 07:51 ч., - сумата от 400 лв.; в 07:52 ч. - транзакцията била неуспешна.
След това подс. М. отишъл с л.а. Сеат „Алхамбра" с per. № ******** на
бензиностанция „ЕКО Чайка 1058", находяща се в гр. Варна на бул. „Левски", където заредил
гориво на стойност 141,90 лева. Отивайки на касата, за да плати горивото, той използвал на ПОС
терминала на бензиностанцията три пъти - два пъти в 08:12 ч. и един път в 08:13 ч. банковата
карта №***************, издадена от „УниКредит Булбанк" ЕАД на името на свид. Т., но и трите
транзакции били неуспешни. След като не успял, той платил горивото в брой и напуснал
бензиностанцията.
Малко по- късно подс. М. отишъл до ATM устройство на „ЦКБ" Варна, находящо се в
гр. Варна, кв. „Виница" ул. „Д. Солунски" и в 08:34ч. и 08:35 часа от това устройство извършил 2
транзакции, използвайки платежен инструмент - банкова карта №***************, издадена от
„УниКредит Булбанк" ЕАД на св. Т..Транзакциите били в следната последователност: в 08:34 ч.,
изтеглил сумата от 50 лв., а в 08:35 ч., - сумата от 10 лв.
Видно от заключението на лицево идентификационната експертиза на видеозаписите
от бензиностанция „ЕКО Чайка 1058" на 12.06.2020 г. около 08:12 - 08:13 ч. се установява
влизането в бензиностанцията на л.а. Сеат „Алхамбра" с per. № ******** и подс. М. на касата при
опита си да плати горивото с чуждата карта.
Видно от доказателствата за съдимост подс. Д. М. е осъждан два пъти както следва: с
влязло в сила споразумение на 12.02.2014 г. по НОХД №1492/2014 г. по описа на ОС - Варна, му е
2
наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 2 години, изпълнението на което е
отложено с изпитателен срок от 4 години, за престъпления по чл. 244 ал.1, пр.З, вр. чл.243 ал.2, т.З,
вр. чл.26 ал.1 от НК и по чл. 308 ал.2, пр.З, вр. ал.1, вр. чл.26 ал.1 от НК, а с влязло в сила
споразумение на 05.06.2019 г. по НОХД №2491/2019 г. по описа на РС - Варна, му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено с
изпитателен срок от 4 години, за престъпление по чл. 195 ал.1, т.З и т.4, вр. чл.194 ал.1, вр. чл.20
ал.2 от НК.
Съдът прие, че в събрания обем доказателства по делото няма противоречие, нито
взаимно изключване на факти и обстоятелства досежно времето, мястото и механизма на
извършване на престъпните деяния. Самопризнанието на подс. М., направено пред съда, се
подкрепя от приобщените по делото доказателства. Съдът кредитира като обективни заключенията
на психиатричната и лицево идентификационната експертизи като счете, че са обективни и
кореспондират с другите, събрани в хода на досъдебното производство доказателства.
След преценка на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 14 от НПК
- съдът прие, че подсъдимият Д. Х. М. е осъществил състава на престъплението по чл.249 ал. 1, вр.
чл. 26 ал. 1 от НК тъй като в периода 01.03.2020 г. - 12.06.2020 г. в гр. Варна, при условията на
продължавано престъпление, 15 пъти използвал платежни инструменти по см. на чл. 93, т.24 от
НК без съгласието на титулярите, като общата сума от извършените 15 транзакции е в размер на
2013.79 лв., а деянието не съставлява по-тежко престъпление.
Квалификацията по чл.26 ал.1 от НК - „продължавано престъпление" се определя от
обстоятелството, че в непродължителен период от време - 3 месеца и 12 дни при една и съща
обстановка, подсъдимият е извършил 15 отделни единични деяния (използвал 3 пъти платежен
инструмент - карта „Рутекс" с № ************* и 12 пъти платежен инструмент - банкова карта с
№**************), които осъществяват поотделно състава на едно и също престъпление по
чл.249 ал.1 от НК. Обективираните външни прояви разкриват прекия умисъл за осъществяване на
престъплението, а последващите деяния се явяват от обективна и субективна страна продължение
на предшестващите.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с паричната и
кредитна система.
Изпълнителното деяние е извършено с действие - подсъдимият използвал чужди
платежни инструменти - карта за зареждане на гориво и банкова карта, без съгласието на
собствениците им, и общо 15 пъти извършил транзакции по повод разплащания в търговски обекти
и добиване на различни суми.
От субективна страна престъплението е извършено с пряк умисъл – подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянията и е целял настъпването на противоправния
резултат.
Субект на престъплението е пълнолетно, осъждано, вменяемо лице.
Предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК наказанието следва да се определи по
реда на чл.58а от НК. Отчитайки от една страна отегчаващите наказателната отговорност фактори:
масовостта на подобни прояви и тяхната честота, предходната съдимост на М., користните
подбуди - снабдяване с чужди парични средства и гориво, а от друга смекчаващите вината
обстоятелства – самопризнанието, формално изразеното съжаление за извършеното, и данните за
недобро здравословно състояние на членове на семейството му, съдът определи на подс.Д.М.
наказание в минималния размер на санкцията, визирана в чл.249 ал.1 от НК, а именно „лишаване
от свобода“ за срок от две години, което на осн. чл.58а ал.1 от НК намали с една трета и му
наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок от една година и четири месеца . На осн.
чл.57 ал.1 т.2 от ЗИНЗС съдът определи изтърпяването му да стане при първоначален строг
режим. Освен това съдът наложи и кумулативно, предвиденото в закона наказание „глоба“, като
определи размера й, предвид липсата на доказателства за имотното състояние на осъденото лице,
като съответен на инкриминираната сума - 2013,79 лева. Наказания от посочения вид и размер,
чрез изолиране на дееца от обществото, съдът счете за достатъчни за постигане на целите на
генералната и най-вече специалната превенция на наказанието, визирани в чл.36 от НК.
3
Посочените от защитника обстоятелства - млада възраст на извършителя, направени
самопризнания, и грижи, които полагал за неговите майка и брат съдът счете, че не са
многобройни или от категорията на изключителните, за да обосноват определяне на наказание под
най- ниския предел. Съпоставени с интензивността на инкримираните деяния (от минути до
няколко часа в рамките на 2 различни дни) с факта, че разкриването на подсъдимия като автор на
престъплението е станало след проверка при картоиздателя и преглед на записите от охранителни
камери, както и че той е в трудоспособна възраст, но не работи, единственият извод, който се
налага е за упражнявана целенасочена престъпна дейност, чрез която да си осигурява средства за
живот.
Тъй като престъплението, за което Д.М. е предаден на съд по настоящото дело е
извършено в изпитателния срок, определен със споразумението по НОХД №2491/2019 г. на РС-
Варна, настоящият съдебен състав на осн. чл.68 ал.1 от НК приведе в изпълнение наказанието
наложено с него, а именно „лишаване от свобода“ за срок от една година.
Непостановяването на приложението на разпоредбата на чл. 59 ал.1 от НК се дължи
само и единствено на технически пропуск на съдията при изписване на присъдата.
С присъдата съдът върна на собственика му вещественото доказателство с № 1, и отне
в полза на държавата това с № 2.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът възложи съдебните и деловодни разноски в
тежест на осъдения.
При изложените съображения съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ:
4
Съобщи за изтекли лични данни