Р Е Ш Е Н И
Е
№ …….
Гр. В. Търново, 13.08.2020
г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновския районен съд,
първи състав, в публичното заседание на десети юли през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Районен
съдия: Явор Данаилов
при секретаря Милена Радкова,
като разгледа докладваното от съдията Данаилов
гр.д. № 2032 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415 от ГПК.
Ищецът „БАНКА ДСК” ЕАД гр. София, чрез упълномощения си процесуален представител юрисконсулт Г.П., твърди в исковата си молба, че за сумите, предмет на делото е било образувано заповедно производство - ч.гр.д. № 3917/2018 година на Районен съд – Велико Търново, по което е издадена заповед за изпълнение, срещу която ответникът по делото възразил. Твърди, че с Договор за кредит от 30.01.2004 г. ищецът е отпуснал на Г.А.Г. и Г.И.И., които отговарят солидарно, сумата от 12800 лв. за покупка на жилищен имот, с краен срок на погасяване – 02.02.2024 г. и който е усвоен на 03.02.2004 г. Сочи, че кредитът се погасява с месечни анюитетни вноски, дължими до 02 число на месеца, които следвало да се удържат от разплащателна сметка на ответниците. С договора страните са уговорили както възнаградителна лихва, така и неустоечна клауза. Твърди, че на 16.07.2013 г. поради нередовно обслужване на задължението между страните по договора за банков кредит било сключено допълнително споразумение, с което кредитът е преструктуриран и е договорено, че към датата на подписване на споразумението остатъкът от дълга е 11538.73 лв., като крайният срок за издължаване не се променя. Излага, че внесените от ответниците суми са били достатъчни за погасяване на вноските по кредита до м. август 2018 г., като не са погасени вноските за м. септември, октомври и ноември 2018 г. Въз основа на това, на основание т. 21.2, раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от Допълнителното споразумение от 16.07.2013 г. към Договор за кредит от 30.01.2004 г., ищецът е упражнил правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, което е сведено до знанието на кредитополучателите. До заявения от Г.А.Г. адрес било изпратена Покана-Уведомление с изх. № 07-20-02517/02.10.2018 г. чрез ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, което било връчено на основание чл. 47 от ГПК чрез залепване. До заявения от Г.И.И. адрес била изпратена Покана-Уведомление с изх. № 07-20-02-490/13.11.2018 г., която е получена лично. Твърди, че на 19.12.2018 г. кредитът е обявен за предсрочно изискуем, като от този момент остатъкът от кредита е олихвяван с договорения лихвен процент, увеличен с наказателна надбавка в размер на 10 пункта. Моли да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че Г.А.Г. и Г.И.И. дължи на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София следните суми: 7205.02 лв. просрочена главница, 225.98 лв. договорна лихва за периода от 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г., 6.36 лв. лихвена надбавка за периода 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г., 104.82 лв. такса управление, 71.06 лв. дължими застраховки, 120 лв. разходи при изискуем кредит, законна лихва от 20.12.2018 г. до окончателното погасяване на задължението, по заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 3917/2018г. на ВТРС. Претендира и направените разноски в настоящото производство.
Ответникът Г.А.Г., чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Ж.Д., не спори по допустимостта на иска, но твърди, че същият е неоснователен. Твърди, че ищецът не е обективирал упражненото от него право да обяви договора за кредит в предсрочно изискуем, тъй като процедурата по чл. 47 от ГПК не е била изпълнена, и твърдяното от ищеца уведомяване чрез залепване е нередовно. Твърди, че ищецът е прихващал превежданите от Г.А.Г. суми по свое усмотрение, като е погасявал и друг кредит с тях, както и че е удържал други разноски неправомерно.
Ответницата Г.И.И.,
чрез упълномощения си процесуален представител адвокат Ж.Д., не оспорва
допустимостта на иска, но твъди, че същият е неоснователен. Навежда доводи, че
фактът на неплащането на трите вноски, въз основа на които ищецът е обявил
договора за кредит за предсрочно изискуем, не отговаря на обективната истина,
тъй като са били превеждани средства за погасяването им. Твърди, че ищецът в
разрез със закона е удържал от превежданите средства съдебни разноски и разходи
по друг кредит.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на страните, приема за установено следното:
С
Договор за кредит от 30.01.2004 г. ищецът е отпуснал на Г.А.Г. и Г.И.И.,
отговарящи солидарно, сумата от 12800 лв. за покупка на жилищен имот, с краен срок
на погасяване – 02.02.2024 г. и който е усвоен на 03.02.2004 г. Уговореният
начин на погасяване на кредита е чрез удръжки от разплащателна сметка на
кредитополучателите. На 16.07.2013 г. между страните по договора за банков
кредит било сключено допълнително споразумение, с което кредитът е
преструктуриран и е договорено, че към датата на подписване на споразумението
остатъкът от дълга е 11538.73 лв., като крайният срок за издължаване не се
променя. Променен е начинът на погасяване на кредита, като е уговорено това да
става чрез разплащателна сметка № 02/2035241, открита във Филиал Полски Тръмбеш
на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. Велико Търново
До
заявения от Г.А.Г. адрес било изпратена Покана-Уведомление с изх. №
07-20-02517/02.10.2018 г. чрез ЧСИ Силвия Косева, рег. № 809, което било
връчено на основание чл. 47 от ГПК чрез залепване. Видно от материалите по
делото, връчителят е посетил адреса само веднъж, но в хода на посещението били
събрани данни, че лицето не живее на адреса след справка с живущи в сградата.
На 04.10.2018 г. чрез Уведомление на Г.А.Г. е даден двуседмичен срок за
получаване на Покана-Уведомление от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София, в който срок
лицето не се е явило, за да получи документите.
До
заявения от Г.И.И. адрес била изпратена Покана-Уведомление с изх. №
07-20-02-490/13.11.2018 г., която е получена лично.
И двете Покани-Уведомления обективират идентично волеизявление на ищеца за обявяване на договора за кредит за предсрочно изискуем въз основа на т. 21.2, раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от Допълнително споразумение от 16.07.2013 г. към Договор за кредит от 30.01.2004 г. във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ, поради непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в плащанията над 90 дни, а именно: м. септември, октомври и ноември 2018 г.
На 20.12.2018 г. е подадено заявление от ищеца пред Районен съд – Велико Търново за издаване на заповед за незабавно изпълнение против ответниците и е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
Според заключението на изслушаната съдебно-икономическа експертиза, считано от 03.09.2018 г. е преустановено редовното погасяване на кредитното задължение и към 19.12.2018 г. - датата на обявяване на предсрочната изискуемост, дължимите вноски са както следва: 1) 1.10 лв. с падежна дата 02.09.2018 г., 107 дни в просрочие; 2) 145.42 лв. с падежна дата 02.10.2018 г., 77 дни в просрочие, 3) 145.42 лв. с падежна дата 02.11.2018 г., 46 дни в просрочие, 4) 145.42 лв. с падежна дата 02.12.2018 г., 16 дни в просрочие. Установява се също така и че просрочието при плащането на месечните погасителни вноски е започнало още от месечната погасителна вноска, дължима на 02.05.2014 г., като това просрочие продължава и за следващите погасителни вноски. От датата на обявяването на предсрочна изискуемост – 19.12.2018 г., банката започва да начислява допълнителните наказателни лихви.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Предявен е установителен иск с правно основание чл. 415 от ГПК.
Искът е процесуално допустим, тъй като има за предмет вземания, по повод на които има издадена заповед за незабавно изпълнение, предявен е в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК от заявителя, който има интерес от установяване на процесните вземания, доколкото ответникът е подал в срок възражение по чл. 414 от ГПК.
Налице е валидно сключен между страните договор за банков кредит от 30.01.2004 г., включително и допълнително постигнатото споразумение към него от 16.07.2013 г.
Спорният по делото въпрос е относно законосъобразността на обявяването на кредита за предсрочно изискуем, като следва да се разгледа спазени ли са предпоставките за това от ищеца.
По силата на чл.60, ал.2 Закон за кредитните институции банката може да са поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски. Съгласно ТР 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013г., ОСГТК на ВКС, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й.
Що се отнася до наличието на обективния факт – неплащането от кредитополучателя на уговорените вноски, той се явява изпълнен. В исковата си молба ищецът се е позовал на т. 21.2, раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от Допълнително споразумение от 16.07.2013 г. към Договор за кредит от 30.01.2004 г. във вр. с чл. 60, ал. 2 от ЗКИ. Съдът приема, че посоченото в исковата молба – т. 21.2 от раздел VII „Отговорности и санкции“ от ОУ е техническа грешка, доколкото коректното позоваване би следвало да е т. 21.1, каквото позоваване ищецът е направил при заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 3917/2018 година на Районен съд – Велико Търново. Съгласно т. 21.1, раздел VII „Отговорности и санкции“ от Общите условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, неразделна част от Допълнително споразумение от 16.07.2013 г. към Договор за кредит от 30.01.2004 г., кредиторът има право да превърне кредита в предсрочно изискуем при всяко неплащане в срок на уговорените погашения по лихва и/или главница.
От събраните по делото доказателства и най-вече от заключението по назначената експертиза категорично се установява, че длъжниците не са издължавали месечните вноски по кредита съгласно уговорения погасителен план. Установява се, че кредитополучателите са допуснали забава на следните вноски, преценени към датата на обявяването на кредита за предсрочно изискуем (19.12.2018 г.): 1) 1.10 лв. с падежна дата 02.09.2018 г., 107 дни в просрочие; 2) 145.42 лв. с падежна дата 02.10.2018 г., 77 дни в просрочие, 3) 145.42 лв. с падежна дата 02.11.2018 г., 46 дни в просрочие, 4) 145.42 лв. с падежна дата 02.12.2018 г., 16 дни в просрочие.
Неоснователни се явяват възраженията на ответниците, че ищецът незаконосъобразно е разпределял постъпвалите средства за погасяване на процесния кредит, както и на друг кредит сключен между същите страни. При сключването на договора на 30.01.2004 г. е било уговорено, че кредитът ще се издължава чрез месечни анюитетни вноски, дължими до падежната дата – 02, чрез удръжки от разплащателна сметка на кредитополучателя. Кредитът бива нередовно обслужван, което довежда до сключването на Допълнително споразумение от 16.07.2013 г., с което наред с другите уговорки, са били опростени вземания за наказателни лихви и такса за предсрочна изискуемост. Уговорено е било също така, че кредитът ще се погасява чрез разплащателна сметка № 02/2035241, открита във Филиал Полски Тръмбеш на „Банка ДСК“ ЕАД – гр. Велико Търново. Съгласно т. 10.1, раздел IV „Погасяване“ дължимите месечни вноски за лихви и главница се събират служебно на падежната дата от кредитора от авоара по разплащателната сметка на кредитополучателя. Доколкото няма договорени правила за реда на погасяване, приложима се явява нормата на чл. 76 от ЗЗД.
Видно от Приложение № 4, неразделна част от изготвената съдебно-икономическа експертиза, Г.А.Г. е превеждал ежемесечно суми от чужбина по сметка на банката с основание „egn ********** G georgiev 2 x zaem”, които са били разпределяни от ищеца между два заема – процесния такъв и друг заем сключен с „Банка ДСК“ ЕАД. Така правените преводи обаче се явяват недостатъчни за погасяване и на двете задължения по двата кредита, като в крайна сметка видно от данните в Справка-Приложение № 1 към изготвената съдебно-икономическа експертиза и установено от заключението на вещото лице, допускането на просрочие при плащането на месечните погасителни вноски е започнало още от вноската дължима към 02.05.2014 г. Видно от самите Удостоверения, за постъпилите суми по процесния кредит в периода 01.01.2018 г. до 31.07.2019 г., представени от ответниците, ищецът е погасявал задълженията, представляващи главница и лихва по кредита, като преди датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем няма данни ищецът да е погасявал с внасяните средства други разноски, непредвидени в сключения договор и ОУ. След 19.12.2018 г. банката законосъобразно е започнала да приспада от превежданите суми разноски, водещи от обявената предсрочна изискуемост, съгласно правилото на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, установяващо, че когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после главницата.
Що се отнася до втория елемент от фактическия състав на предсрочната изискуемост – уведомяване на длъжниците за обявената предсрочна изискуемост, това е било сторено законосъобразно. По отношение на Г.И.И. е била изпратена Покана-Уведомление с изх. № 07-20-02-490/13.11.2018 г., която е била получена лично.
По отношение на Г.А.Г. е била изпратена Покана-Уведомление с изх. № 07-20-02517/02.10.2018 г. чрез ЧСИ Сивия Косева, рег. № 809, което е било връчено на основание чл. 47 от ГПК чрез залепване на уведомление на постоянния му адрес. Именно спазването на процедурата по чл. 47 от ГПК се оспорва от ответника Г.А.Г.. На 04.10.2018 г. връчител не е намерил Г.А.Г. на адреса, при което е провел разговор две лица – Петя Антонова (ет. 3) и Стефка Атанасова (собственик на ет. 1), които са посочили, че лицето е живял под наем на адреса преди повече от 10 години, а доколкото имат информация, лицето живее и работи в чужбина (Белгия). Впоследствие връчителят е залепил уведомлението на входната врата на жилищната сграда. Поставено е уведомление, че Г.А.Г. следва в двуседмичен срок, считано от 04.10.2018 г., да да се яви в Деловодството на ЧСИ Силвия Косева рег. № 809, адрес гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски“ № 38, вх. В, за да получи Покана-Уведомление от „Банка ДСК“ ЕАД – гр. София
Съдът приема, че е изпълнена хипотезата на чл. 47, ал. 1, изр. последно от ГПК, а именно, че правилото на изр. 3 на посочения член (установяване на невъзможността лицето да бъде намерено чрез най-малко три посещения) не се прилага, когато връчителят е събрал данни, че ответникът не живее на адреса, удостоверявайки това с посочване на източника на тези данни в съобщението. Следователно, процедурата по чл. 47, ал. 1 от ГПК е спазена и уведомяването е редовно, а от там е налице и втората предпоставка за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Ответникът Г.А.Г. правилно посочва, че съгласно данните по делото, връчителят е посетил адреса само веднъж, но това се явява достатъчно, за да се счита връчването надлежно, при наличието на останалите предпоставки по чл. 47, ал. 1 изр. последно от ГПК.
Относно размера на претенцията.
На база
клаузите, отразени в процесния Договор и Допълнителното споразумение към него и
въз основа на изготвената съдебно-икономическа експертиза се установява, че
претендирания размер на вземането от ищеца се явява частично доказан. Предвид заключението
на експертизата, съдът приема, че искът на ищеца за установяване на вземането
му против ответниците е основателно и доказано, както следва: 7205.02 лв. просрочена главница,
225.98 лв. договорна лихва за периода от 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г., 6.36
лв. лихвена надбавка за периода 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г. – това е размера на задълженията на ответниците
по договора за кредит към датата на изготвяне на заключението. Искът за сумите 104.82
лв. такса управление, 71.06 лв. дължими застраховки, 120 лв. разходи при
изискуем кредит, следва да бъде отхвърлен, предвид извършеното плащане след
20.12.2018г.
Предвид изхода на делото, съгласно правилото на чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК и направеното искане, в тежест на ответника следва да се възложи заплащането на сума в общ размер от 881.21 лв. лв., представляваща сторените в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение. На основание т. 12 от ТР № 4/2014г на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело, съдът следва да осъди ответницата да заплати на ищеца сумата 204.67 лв., представляващи разноските и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Ищецът, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, дължи на ответниците разноски по делото в размер на 94.25 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
Така мотивиран, Великотърновският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК, че Г.А.Г., ЕГН: **********,
адрес: *** и Г.И.И., ЕГН: **********, адрес: *** дължат в условията на
солидарност на „Банка ДСК“ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Московска“ № 19, сумите от: 7205.02 лв. (седем хиляди двеста и пет лева
и две стотинки) просрочена главница, 225.98
лв. (двеста двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки) договорна
лихва за периода от 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г., 6.36 лв. (шест лева и тридесет и шест стотинки) лихвена надбавка за
периода 03.09.2018 г. до 19.12.2018 г., със законна лихва от 20.12.2018 г. до
окончателното погасяване на задължението, за които е издадена заповед за
изпъллнение по ч.гр.д. № 3917/2019г. на ВТРС,
като ОТХВЪРЛЯ искът за сумите 104.82 лв. такса управление, 71.06 лв.
дължими застраховки, 120 лв. разходи при изискуем кредит, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Г.А.Г., ЕГН: **********, адрес: *** и Г.И.И., ЕГН: **********, адрес: ***, да заплатят на „Банка ДСК“ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата 881.21 лв. /осемстотин осемдесет и един лева и давдесет и една стотинки/, представляваща сторените в исковото производство разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и 204.67 лв. (двеста и четири лева и шесдесет и седем стотинки) разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 3917/2018 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА „Банка ДСК“ ЕАД, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на Г.А.Г., ЕГН: **********, адрес: *** и Г.И.И., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата 94.25 лв. /деветдесет и четири лева и двадесет и пет стотинки/ разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.
Районен съдия: