№ 621
гр. Русе, 10.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Явор Д. Влахов
при участието на секретаря Албена Асп. Соколова
като разгледа докладваното от Явор Д. Влахов Административно
наказателно дело № 20214520201549 по описа за 2021 година
Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Н. СТ. СТ., от гр.Русе, до Русенския Районен съд
против наказателно постановление № 21-1085-001632/21.06.2021г. на
Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение на чл.132, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП на С. било
наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00лв.
Жалбоподателя моли съда да отмени наказателното постановление,
като необосновано и незаконосъобразно.
За административнонаказващият орган, редовно призовани, не се явява
законен или упълномощен процесуален представител.
Русенската Районна прокуратура, редовно призована, не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Жалбоподателя, редовно призован, се явява лично и с упълномощен
процесуален представител. Молят Съда да отмени наказателното
постановление, като излагат аргументи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, както и за недоказаност на обвинението.
Съдът след преценка на събраните доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
1
Към м.април, 2021г. ЕТ“НИСИ-Н.С.“ гр.Русе, представляван от
жалбоподателя Н.С., стопанисвал и експлоатирал атракционно влакче
„WARAN 212“ с инд.№ XB9ED308004212, произведено от „Бриз“АД
гр.Средец, състоящо се от локомотив с прикачени към него два вагона. Въз
основа на Разрешение № 191/28.02.2018г. издадено от Община Русе, влакчето
било ползвано за превоз на пътници, с атракционна цел, на открито – в Парка
на Младежта, в гр.Русе по предварително утвърден от Общината маршрут за
движение. Водач на влакчето бил жалб.Н.С..
На 22.04.2021г., около обяд, група ученици от трети и четвърти клас на
ОУ“Иван Вазов“ гр.Русе, придружени от двамата класни ръководители, един
от които била свид.Д.И., решили да се повозят на влакчето. В първото вагонче
седнали децата от четвърти клас, сред които и П.Г., както и свид.И.. Във
второто вагонче се настанили децата от другия клас, с техният класен
ръководител. Преди влакчето да потегли по маршрута си, жалб.С., в
качеството му на водач, инструктирал децата по уредбата, че не следва да
стават по време на движението, както и да се преместват от една седалка на
друга. В момента, в който влакчето се движело по алея „Перистери“, в
участъка между ресторант „Баба Яга“ и „Вазата“, по неустановена по делото
причина, П.Г. станала от мястото си, а непосредствено след това паднала
извън вагончето, на пътя. Дрехата се закачила на елемент от конструкцията
на вагона, в резултат от което тялото застанало пред едното му колело и се
тътрело по асфалта. Присъстващи в близост граждани се развикали, при което
жалб.С. спрял. Отишъл при делото, взел го на ръце, поставил го в кабината
при себе си и след като стигнали до началната дестинация, с личният си
автомобил го отвел в Спешно отделение на УМБАЛ „Канев“-Русе. При
прегледа били установени голяма охлузна рана в областта на кръста и
предната коремна страна, както и охлузни рани в областта на долните
крайници. Междувременно, по подаден от граждани сигнал на ЕЕНСП 112, на
място били изпратени свид.С.И. и А.Д. – младши автоконтрольори в Сектор
ПП-Русе. След като снели обяснения от водача на влакчето – жалб.С.,
класните ръководители на децата, както и от останалите лица – очевидци на
инцидента, свид.И. преценил, че жалбоподателя е извършил нарушение по
чл.132, т.2 от ЗДвП, тъй като на процесната дата и място, при потегляне и по
време на движението, като водач на атракционното влакче, не осигурил
всички условия за безопасно превозване на пътниците, в резултат от което
2
П.Г. била леко ранена. За това нарушение, свид.С.И. съставил против
жалб.Н.С. АУАН.
Въз основа на акта за установяване на административното нарушение,
било издадено обжалваното наказателно постановление, с което, за
допуснатото нарушение и на осн. чл.185 от ЗДвП на С. било наложено
наказание “Глоба” в размер на 20.00лв.
Тази фактическа обстановка Съдът приема за установена от събраните в
хода на настоящото производство доказателства.
Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от
легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество се явява
основателна.
Съдът констатира, че при съставянето на актът за установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са
самостоятелна предпоставка за отмяна на НП.
Основанията за този извод са следните:
Налице е съществена непълнота и неяснота при описанието на
нарушението, допусната както в АУАН, така и в НП, представляващо
самостоятелно процесуално нарушение на разпоредбите на чл.42, т.3 от ЗАНН
за акта и чл.57, ал.1, т.5, пр.1 от ЗАНН за постановлението, които задължават
административните органи при съставяне на АУАН и изготвяне на НП да
опишат нарушението като посочат всички елементи от състава му, както и
обстоятелствата, при които е било извършено.
Актосъставителят и административнонаказващият орган се задоволили
да посочат при описание на нарушението по чл.132, т.2 от ЗДвП само, че
Н.С., управлявайки състав от ППС- локомотив /влекач/ с два вагона –
атракционен влак, при потегляне и по време на движение, не е осигурил
всички условия за безопасно превозване на пътниците, в резултат от което
причинил ПТП с леко ранено лице – П.Г.. По този начин, в описателната част
на акта и на НП, бил възпроизведен почти буквално само текста на нормата на
чл.132, т.2 от ЗДвП.
При граматически и логически анализ на тази правна норма се налага
извода, че за да е налице деяние, свързано с нарушаване правилата за
безопасно превозване на пътници, трябва да е установено и посочено ясно и
3
недвусмислено в административнонаказателното обвинение, какви конкретни
и нормативно изискуеми условия не е осигурил водача, за безопасното
превозване на пътниците. В конкретният случай обаче, нито в АУАН, нито в
НП текстово е посочено защо административните органи приемат, че жалб.С.
не осигурил тези условия при конкретния превоз, а още по-малко е отразено,
кои са условията, които е следвало да осигури и въз основа на какво е прието
това. Освен това, съобразно цитираната по горе норма, деянието може да бъде
осъществено от водача както при потегляне, така и по време на движение на
пътното превозно средство. Отново, и в двата административни акта, не е
посочено при коя от тези две хипотези е осъществено нарушението. При
такова описанието, очевидно не са намерили отражение съществени
обстоятелства от състава на нарушението, а именно какви според
административните органи са условията за безопасно превозване на
пътниците, които жалб.С. като водач на процесното атракционно влакче е
дължал, какво е следвало да стори, какво на практика не е сторил, както и
защо се приема, че ако е налице виновно неизпълнение, то е в причинно-
следствена връзка с настъпилият вредоносен резултат. Отсъства и
недвусмислено посочване, при коя от двете хипотези на чл.132, т.2 от ЗДвП –
при потегляне или по време на движение е осъществено, според
административните органи, нарушението от жалб.С..
По мнение на Съда, такова описание на нарушението е непълно и не
дава достатъчна яснота за всички елементи от състава му, тъй като липсва
посочване на правно дължимото поведение от страна на наказаното лице, за
което се твърди, че не е изпълнено, в резултат от което не става ясно какво
конкретно задължение било вменено на жалб.С., в качеството му на водач на
превозно средство за превоз на пътници, за да бъде възможно
безпротиворечиво да се установи налице ли е неизпълнение на това
задължение и в какво се изразява деянието на нарушителя.
С това декларативно, непълно и със значителна неяснота описание на
нарушението, съществено било нарушено правото на защита на наказаното
лице, което било лишено от възможността да разбере за какво конкретно
нарушение е ангажирана административнонаказателната му отговорност,
респективно да организира и реализира пълноценна защита. Освен това,
обсъжданите неясноти в АУАН и НП създават значителни затруднения у
Съда да провери материалната законосъобразност на обжалваното
4
наказателно постановление, досежно наличието или отсъствието на всички
елементи от обективната и субективна страна на състава на нарушението и
правилното прилагане на закона.
Изложените процесуални нарушения са съществени, тъй като са довели
до накърняване правото на защита на нарушителя и по конкретно
възможността му да разбере какво е нарушението, което му е вменено и
правилно да организира защитата си, и са опорочили изцяло производството
по ангажиране на административнонаказателната отговорност на Н.С., поради
което като незаконосъобразно обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено.
Извън обсъденото съществено процесуално нарушение, Съдът намира,
че в хода на съдебното производство се събраха безспорни доказателства за
това, че жалб.Н.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава
на нарушението по чл.132, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Основанията за това са следните:
Съгласно разпоредбата на чл.132, т.2 от ЗДвП, при превозване на
пътници водачът е длъжен преди потегляне и по време на движение да
осигури всички условия за безопасното им превозване. С тази норма на
водачите на превозни средства, превозващи пътници, е вменено задължение
да предприемат всички необходими и допустими действия и създадат
условия, с които да осигурят безопасно качване и слизане от превозното
средство на пътниците, както и безопасното им превозване. Доколкото
законодателя не е посочил какви конкретно следва да са тези действия, мерки
и условия, преценката за техният вид и обем, очевидно е предоставена на
всеки конкретен водач на превозно средство, който следва да ги осигури,
съобразявайки нормативните изисквания и конкретните обстоятелства на
превоза, така, че да бъдат осигурени за пътниците безопасно потегляне и
превозване.
В конкретният случай бе установено, че преди потеглянето на
атракционното влакче, жалб.С. се уверил, че всички пътници /децата и
техните класни ръководители/ са седнали на седалките, след което указал по
уредбата, достатъчно ясно и недвусмислено, че пътниците не следва да стават
по време на движението, както и да се преместват от една седалка на друга.
Едва след това потеглил и се движил по маршрута си, с бавна скорост
5
(ненадвишаваща 25км/ч/), според установеното по делото.
От събраните по делото доказателства става ясно също така, че
производителя на процесното влакче не е оборудвал фабрично вагончетата с
обезопасителни колани на седалките, врати за слизане и качване във
вагончетата, нито с други обезопасителни средства, ограничаващи
възможността от самоволно изправяне от седалките, слизане и качване по
време на движение, както и от случайно падане от вагона. В този му вид,
производителя предал атракционното влакче за експлоатация на ЕТ“НИСИ-
Н.С.“ гр.Русе, като го придружил с Декларация за съответствие, в която било
отразено, че то съответства напълно на изискванията на Директива
2006/42/ЕС на Съвета на Европейската общност и отговаря на всички
съществени изисквания за здраве и безопасност приложени към нея.
Посочено било същото така, че при проектирането и производството на
композицията са спазени изискванията на европейските стандарти EN 1726-1
и EN 1175-1. Нещо повече, съобразно цитираната декларация: 1.„Продуктът
не подлежи на допълнителна доработка“ и 2.„Всяко изменение на логистиката
по конструкцията и технологията на Продукта, без писмено съгласуване с
Производителя, обезсилва декларацията за съответствие и снема гаранциите
на Производителя…“.
При така изложеното става ясно, че жалб.Н.С., в качеството му на ЕТ и
водач на процесното атракционно влакче, е имал съзнанието, че същото, в
този си вид, е отговаряло на всички изисквания за здраве и безопасност, както
и, че няма право да извършва конструктивни и технологични промени, от
каквото и да било естество. Т.е., доколкото С. не е разполагал с възможност
да предприеме, по свое усмотрение, други мерки за обезопасяване на
пътниците /а и не е имал законово задължение за това/, очевидно е, че
единствените условия за безопасност, които е следвало да изпълни са
спазване на обичайните и нормативните правила за движение по пътищата
при превоз на пътници, сред които отправяне на предупреждение към
пътниците, че не следва да стават по време на движението, както и да се
преместват от една седалка на друга.
По делото не бяха представени и не се събраха доказателства за това,
при процесния инцидент, С. да е допуснал нарушение на някои от нормите за
управление на ППС при превоз на пътници, като например рязко потегляне,
безпричинно рязко спиране, превишение на скоростта, движение с
6
несъобразена скорост, загуба на контрол над превозното средство и др., които
да са в причинна връзка с настъпилото увреждане на детето П.Г.. В същото
време се установи по безспорен начин, че преди потеглянето на
атракционното влакче, жалб.С. се уверил, че всички пътници /децата и
техните класни ръководители/ са седнали на седалките, след което указал по
уредбата, достатъчно ясно и недвусмислено, че пътниците не следва да стават
по време на движението, както и да се преместват от една седалка на друга.
От така изложеното, по мнение на Съда се налага извода, че по
отношение на нарушението по чл.132, т.2 от ЗДвП са налице изключващи
отговорността на жалб.С. обстоятелства, а именно тези по чл.15 от НК,
съобразно който не е виновно извършено деянието, когато деецът не е бил
длъжен или не е могъл да предвиди настъпването на общественоопасните
последици (случайно деяние).
Както вече бе посочено, няма спор, че по време на движението П.Г.
станала от мястото си и по неустановена причина, непосредствено след това
изпаднала от вагончето на пътя. Тази последица обаче, не би могла да бъде
предвидена от жалб.С., защото причината за падането не е била в начина на
управление на превозното средство или поради отсъствието на условия за
безопасно превозване, а очевидно било поведението на самата пострадала,
както и в липсата на достатъчен контрол от страна на класният
ръководител.
Поради изложеното дотук Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства се установява отсъствието на съществен елемент от
обективната страна на състава на описаното и санкционирано по чл.175а,
ал.1, пр.3 от ЗДвП нарушение, а имено несъздаване на условия за безопасно
превозване на пътници от страна на жалб.Н.С..
Поради това наказателното постановление е неправилно и
незаконосъобразно, поради противоречието му с материалния закон и като
такова следва да бъде отменено.
По делото жалбоподателя Н.С. се представлявал от упълномощен
процесуален представител – адв.М.А. от АК-Русе, на която заплатил хонорар
в размер на 250.00лв., съобразно приложените по делото адвокатско
пълномощно, договор за правна помощ и списък за разноските. В хода на
съдебните прения, адв.А. претендирала присъждането на разноски за
адвокатско възнаграждение в същият размер.
7
Съгласно чл.63, ал.3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс. Съобразно чл.143, ал.1 от АПК,
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде
издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на
жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ. Според легалното определение на §1, т.6 от ДР на
АПК „Поемане на разноски от административен орган" е поемане на
разноските от юридическото лице, в структурата на което е
административният орган.
Административнонаказващ орган в настоящият случай е Началника на
Сектор ПП-Русе, част от структурата на ОД МВР-Русе.
С оглед на изложеното, понастоящем ОД МВР-Русе следва да бъде
осъдена да заплати на жалбоподателя Н. СТ. СТ., от гр.Русе разноските за
адвокатско възнаграждение в претендирания размер от 250.00лв.
Възражението на административнонаказващият орган за прекомерност
на заплатения адвокатски хонорар е неоснователно, тъй като претендираният
и уважен от Съда размер на адвокатското възнаграждение е под размера по
чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Поради това и на основание чл. 63, ал.1, ал.3 и ал.4 от ЗАНН, вр. чл.143,
ал.1 АПК Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 21-1085-001632/21.06.2021г.
на Началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР гр.Русе, с което за
нарушение на чл.132, т.2 от ЗДвП и на осн. чл.185 от ЗДвП на Н. СТ. СТ., от
гр.Русе, ЕГН-********** е наложено наказание “Глоба” в размер на 20.00лв.
ОСЪЖДА ОД МВР-Русе, да заплати на Н. СТ. СТ., от гр.Русе, ЕГН-
**********, направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 250.00/двеста и петдесет/лв.
8
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му
пред Административен съд гр.Русе.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9