Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………./13.01.2020г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание, проведено на шестнадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СИЛВИЯ САНДЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА
ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от председателя административно дело № 240/2019г.
и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от АПК, във вр. чл.54, ал.6 от ЗКИР.
Образувано е по обща жалба на С.Р.Н.,
ЕГН **********, гр. Балчик, в.з. „Сборно място“, ул. „Девета“ № 6, респ.
гр.Добрич, ул. „Любен Каравелов“ № 11, и П.С.С., ЕГН **********,***, ж.к .
„Младост“ № 1, бл.86, вх.Б, ет.4, ап.25, срещу отказ за изменение на КККР на община Балчик по заявление с вх.№ 01-64240/14.02.2019г.,
обективиран в уведомление за отказ с изх.№ 24-7320/13.03.2019г. на началника на
СГКК – Добрич. Излагат се съображения за незаконосъобразност на оспорения отказ
поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че жалбоподателите са собственици на ПИ
02508.8.253 и ПИ 02508.8.254, и двата по КК на гр.Балчик. На 14.02.2019г. са
подали заявление, с което са поискали да бъде извършена поправка на общата
граница на имотите им с ПИ 02508.8.255 по КК на гр.Балчик. Със заявлението са
представили изискуемите документи за собственост и проект на лицензиран
геодезист, удостоверяващ несъответствието на отразените в КК граници на имотите
им със съществуващите на място граници, както и с правата им на собственост,
поради което неправилно и незаконосъобразно началникът на СГКК - Добрич е
приел, че липсват документи, удостоверяващи основанието за поисканото изменение.
Сочи се, че неправилно в мотивите си административният орган се е позовал на
заповед № КД-08-640/24.09.2010г. на началника на СГКК – Добрич, с която е
извършено изменение на КККР въз основа на влязло в сила решение по гр.д. №
89/1998г. по описа на РС – Балчик. Твърди се, че при постановяване на отказа си
решаващият орган не се е съобразил с представеното със заявлението влязло в
сила решение № 254/11.10.2001г., поправено с влязло в сила решение №
318/04.12.2017г. по в.гр.д. № 289/2000г. по описа на ДОС, с което са отхвърлени предявените от Л.С.Ж.
срещу настоящите жалбоподатели искове за собственост по чл.108 от ЗС. Навеждат
се доводи, че изрично в решението на ВКС, с което е оставено в сила решението
на ДОС, е посочено, че по предявените от Л.С.Ж. искове по чл.53, ал.2 от ЗКИР
правото на собственост на ищеца се установява към един минал момент –
одобряване на кадастралната основа, докато към настоящия момент по силата на
отчуждителното действие на дворищната регулация тези части са собственост на
ответниците – жалбоподателите в настоящото производство. С постановеното от ДОС
решение за поправка от 2017г. със сила на пресъдено нещо е отречено
претендираното от ищеца право на собственост върху процесните части, поради
което неправилно и необосновано началникът на СГКК – Добрич е приел, че е
налице спор за материално право, който вече е разрешен с влязло в сила решение.
Счита се за неоснователен доводът на административния орган за разминаване в
площите, тъй като съгласно постоянната съдебна практика имотите се
индивидуализират с граници, а не с площи. Твърди се, че началникът на СГКК –
Добрич е действал при конфликт на интереси, тъй като в качеството си на
лицензиран геодезист е изготвил проекта за изменение на КК за процесните имоти,
въз основа на който е издадена и горепосочената заповед от 2010г. на тогавашния
началник на СГКК – Добрич. В писмената защита се сочи, че е нарушен принципът
за безпристрастност, установен в чл.10, ал.2 от АПК, тъй като административният
орган е следвало да си направи отвод по реда на чл.33, ал.1 от АПК, а не да
постановява незаконосъобразен административен акт по същество. По тези
съображения се иска отмяна на обжалвания отказ и връщане на
преписката на административния орган за ново произнасяне с указания относно прилагането
на материалния закон, както и присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответникът – началникът на СГКК -
Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва допустимостта на жалбата с
аргумента, че издаденото уведомление за отказ не подлежи на обжалване по
съдебен ред. Алтернативно оспорва основателността на жалбата по съображения, че
оспореният отказ е постановен в съответствие с материалния закон. Счита, че е
налице спор за материално право, тъй като границите на процесните имоти,
предмет на исканата поправка, са изменени на основание влязло в сила решение по
гр.д. № 89/1998г. по описа на БРС, постановено по иск по чл.53, ал.2 от ЗКИР.
Оспорва твърдението за конфликт на интереси с довода, че изготвеният от него
проект за изменение на КККР през 2010 г. в качеството му на правоспособно лице
не е в противоречие с интересите на представляваната от него СГКК. Иска
отхвърляне на жалбата и присъждане на сторените разноски по делото.
Заинтересованата страна – Л.С.Ж., чрез
процесуалния си представител, оспорва основателността на жалбата по
съображения, че представените към заявлението съдебни решения, с които са
отхвърлени предявените срещу настоящите жалбоподатели искове по чл.108 от ЗС не
могат да служат като основание за исканото изменение, тъй като не установяват
собственически права в тяхна полза. Твърди, че настоящите граници на процесните
имоти са заснети съобразно с влязло в сила решение на БРС по чл.53, ал.2 от ЗКИР, като заповедта, с която е одобрено изменението им, е преминала през
съдебен контрол и е влязла в законна сила. Иска отхвърляне на жалбата и
присъждане на направените
по делото разноски.
Добричкият административен съд, като
взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото
доказателства заедно и поотделно, прие за установено следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.140,
ал.1 от АПК, от надлежни страни, срещу годен за оспорване индивидуален
административен акт, съставляващ изричен отказ за допускане на изменение на КК
на гр.Балчик по подадено от жалбоподателите заявление (мотиви за това се
съдържат в протоколно определение на съда от съдебно заседание, проведено на
30.09.2019г. ), поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество обаче, тя е неоснователна по следните съображения:
Не се спори по делото, а това се установява и от приложените по делото
доказателства, че настоящите жалбоподатели С.Р.Н. и П.С.С. се легитимират като
собственици съответно на ПИ 02508.8.254 по КК на гр.Балчик (на основание
договор за покупко-продажба, обективиран в нот. акт № 152, т.ІІІ, рег.№ 2615,
дело № 623/1999г. на нотариус с рег.№ 109 в регистъра на НК) и ПИ 02508.8.253
по КК на гр.Балчик (на основание договор за продажба по ЗСГ от 1978г.,
обективиран в нот. акт № 341, т.І, дело № 376/19878г. по описа на БРС, и
наследяване от родителите си Стоян и Еленка Илиеви). Като собственик на
съседния от север ПИ 02508.8.255 по КК на гр.Балчик се легитимира
заинтересованата страна Л.С.Ж. съгласно нот. акт № 398, т.І, дело № 373 от
26.08.1970г. по описа на БРС.
На 14.02.2019г. жалбоподателите са подали заявление с вх.№ 01-64240 до СГКК
– Добрич, с което са поискали да бъде допуснато изменение на КК на гр.Балчик чрез
изместване на северните граници на ПИ 02508.8.253 и ПИ 02508.8.254 съответно с
80 кв.м. и 65 кв. м. навътре в съседния ПИ 02508.8.255. Към заявлението e приложен проект за изменение, в обяснителната записка към който е
посочено, че е с предмет поправка на явна фактическа грешка на основание чл.55,
т.4 от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. във връзка с чл.53б, ал.2 от ЗКИР, съгласно
която общите граници на имотите с ПИ 02508.8.255 следва да се приведат в
съответствие с материализираните на място огради, границите им по предходен
кадастрален план от 1985г. и регулационен план от 1985г., както и границите им,
описани в документите за собственост. Посочено е, че отразените в КК граници не
съвпадат с установените при геодезическото заснемане северни граници на
имотите, като отклоненията са по-големи от допустимите съгласно чл.18, ал.4,
т.1а от Наредба № РД-02-20-5/15.12.2016г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри.
Към
заявлението са приложени и две влезли в сила съдебни решения на ДОС с №
254/11.10.2001г. и № 318/04.12.2017г., постановени по в.гр.д. № 289/2000г. С
първото от тях, оставено в сила с решение № 1770/16.01.2004г. по гр.д.№
1970/2002г. по описа на ВКС, ІV г.о., са отхвърлени предявените от Л.С.Ж. срещу
П.С.С. и С.Р.Н. искове по чл.108 от ЗС за осъждането на ответниците да предадат
на ищеца владението върху реални части от парцели ІХ – 157 и І-156 в кв.26 по
регулационния план на гр.Балчик, в.з. “Сборно място” съответно с площ от 65
кв.м. и 40 кв.м., като един от мотивите за това е, че спорните части са
включени в парцелите на С. и Н. и по силата отчуждителното действие на
дворищната регулация са тяхна собственост до провеждането на изменение на
регулационния план. С второто решение на ДОС, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 557/13.11.2018г. по гр.д. № 797/2018г. по описа на
ВКС, ІІ г.о., публично обявено на сайта на ВКС, е извършена поправка на очевидни
фактически грешки в първото решение чрез постановяване на отхвърлителни диспозитиви
относно принадлежността на правото на собственост на ищеца върху посочените
части от имотите. Допуснатата поправка е мотивирана с разясненията, дадени в
т.2.А. от ТР № 4/14.03.2016г. по тълк.дело № 4/2014г. на ВКС, ОСГК, съгласно
които по исковете по чл.108 от ЗС се дължи произнасяне с отделни диспозитиви по
двете искания (за установяване правото на собственост на ищеца и за предаване
на владението на имота), като липсата на диспозитив по установяване на
собствеността се преодолява по реда за поправка на ЯФГ.
На 13.03.2019г. началникът на СГКК – Добрич е издал удостоверение №
25-56653 за неприемане на проекта за изменение на процесните имоти. В
удостоверението е посочено, че проектът не съдържа документи, удостоверяващи
основанието за исканото изменение, площите, отразени в комбинираната скица към
проекта, се разминават с площите, описани в представените съдебни решения, и приложените
към заявлението документи не сочат наличието на явна фактическа грешка.
Изложени са мотиви, че със заповед № КД-08-640/24.09.2010г. на началника на
СГКК – Добрич е изменена имотната граница между имотите, предмет на проекта.
Изменението в КККР е извършено на основание чл.53а, т.1 от ЗКИР – влязло в сила
на 29.09.2009г. решение по гр.д. № 89/1998г. по описа на БРС, постановено по
иск с правно основание чл.53, ал.2 от ЗКИР (действаща разпоредба към 2006г.),
респективно чл.32 от ЗТСУ (отм.). Направен е извод, че от представените и
събраните в производството документи се установява наличието на спор за
материално право, поради което не може да се извърши исканото изменение.
С уведомление за отказ с изх. №
24-7320/13.03.2019г. началникът на СГКК – Добрич е уведомил Н. и С., че
проектът им за изменение не е приет, поради което отказва извършване на
изменението на КККР по подаденото от тях заявление. В уведомлението е посочено,
че на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР по искане на жалбоподателите може да се
извърши изменение в кадастралния регистър на недвижимите имоти съгласно
решението за поправка на ДОС.
Уведомлението за отказ заедно с удостоверението за неприемане на проекта са
съобщени на жалбоподателите съответно на 18.03.2019г. и 19.03.2019г., видно от
отбелязването на ръка върху самото уведомление и известие за доставяне на л.41
от делото.
Срещу изричния отказ на началника на СГКК – Добрич е подадена жалба до
Административен съд - Добрич, по която е образувано настоящото административно
дело. Подадена е и жалба по административен ред пред изпълнителния директор на
АГКК, която по-късно е оттеглена и не е налице произнасяне на по-горестоящия
административен орган – така два броя писма съответно с изх.№
20-32860/16.05.2019г. на началника на СГКК – Добрич и с рег. №
94-140/13.05.2019г. на изпълнителния директор на АГКК, както и заявление за
оттегляне на жалба на л. 69 - 71 от делото.
Преди подаване на настоящата жалба е подадена друга жалба от Н. и С. срещу
мълчалив отказ на началника на СГКК -
Добрич да извърши изменение на КККР на гр.Балчик по подаденото от тях
заявление. Образувано е адм. дело № 203/2019г. по описа на АдмС – Добрич, което
впоследствие с влязло в сила определение на съда (публично обявено на сайта на
АдмС- Добрич) е прекратено поради оттегляне на жалбата.
От данните по делото е видно, че кадастралната карта на гр.Балчик е
одобрена със заповед № 300-5-5/04.02.2004г. на изпълнителния директор на АГКК,
по която имотите на жалбоподателите и заинтересованата страна първоначално са
планоснети като поземлени имоти с идентификатори съответно 02508.8.504,
02508.8.253 и 02508.8.255, идентични с бивши имоти съответно с пл.№ 156, пл.№
157 и пл.№ 158 по кадастралния план на гр.Балчик, в.з. “Сборно място”, одобрен
през 1985г., за които са отредени парцели съответно І-156, ІХ-157, VІІІ-158 и
ІІ-158, всичките в кв.26 по регулационния план на вилната зона от 1985г.
Настоящите граници между трите имота са заснети след частично изменение на
кадастралната карта на гр. Балчик от 2004г., одобрено с влязла в сила заповед №
КД-14-08-640/24.09.2010г. на началника на СГКК – Добрич. Срещу тази заповед е
подадена жалба от С.Н., по която е образувано адм. д. № 71/2016г. по описа на
АдмС – Добрич. С протоколно определение на съда от 11.04.2016г., оставено в
сила с определение № 2897/09.03.2017г. по адм. дело № 6486/2016г. по описа на
ВАС, ІІ отд., жалбата в частта й за унищожаемост на акта е оставена без
разглеждане, като производството по жалбата е продължило само в частта й за
нищожност на акта. С решение № 188/12.05.2017г. по адм.дело № 71/2016г.
Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата на Н. за обявяване
нищожността на заповедта. Решението е обжалвано и е оставено в сила с решение №
14097/21.11.2017г. по адм.дело № 8448/2017г. по описа на ВАС, ІІ отд.
Посочената заповед е издадена в
изпълнение на влязло в сила решение № 134/18.10.2006г. по гр.д.№ 89/1998г. на
РС – Балчик, с което са уважени предявените от Л.С.Ж. срещу настоящите
жалбоподатели искове по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.) за установяване на
грешка в кадастралния план на гр.Балчик, в.з. “Сборно място”, одобрен през
1985г., изразяваща се в това, че 70 кв.м. от имота на ищеца с пл.№ 158, за
който е отреден парцел VІІІ в кв.26 по регулационния план на града от 1985г., неправилно
са заснети като част от имот с пл.№ 157 - собственост на ответника П.С.С., а 72
кв.м. от имота на ищеца с пл. № 158, за който е отреден парцел ІІ в кв.26 по
регулационния план на града – като част от имот с пл. № 156, собственост на С.Н..
Решението на БРС е обжалвано и е оставено в сила с решение № 77/24.04.2008г. по
гр.д.№ 42/2007г. по описа на Добричкия окръжен съд, недопуснато до касационно
обжалване с определение № 556/29.06.2009г. по гр.д. № 890/2009г. по описа на
ВКС, І г.о.
Неразделна част от решението на БРС по
чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.) е приподписана от съда скица № В, очертаваща
спорните части, неправилно включени в имотите на настоящите жалбоподатели. Въз
основа на тази скица е изготвен проект за изменение на общите граници на трите
имота по кадастралната карта на гр.Балчик от 2004г., според който южната
граница на имота на Ж. с идентификатор 02508.8.255 се измества със 69 кв.м.
навътре в имота на С. с идентификатор 02508.8.253, съответно със 72 кв.м.
навътре в имота на Н. с идентификатор 02508.8.254. Проектът е изработен от
инженер Веселин Атанасов, който е и настоящият началник на СГКК – Добрич. Именно
въз основа на този проект и подадено от заинтересованата страна Ж. заявление от
2010г. е одобрено изменението на кадастралната карта на гр.Балчик, с което е
променено местоположението на имотните граници между трите процесни имота,
предмет на настоящия проект за поправка на КК.
Въз основа на това изменение на
основание чл.134, ал.2, т.2 от ЗУТ е допуснато изменение на регулационния план
на гр. Балчик, в.з. “Сборно място” от 1985г., по силата на което вътрешните
регулационни граници на УПИ ІІ-158 и УПИ VІІІ-158 в кв.26 съответно с УПИ І-156
в кв.26 и УПИ ІХ-157 в кв.26 са проведени по новите кадастрални граници на ПИ
02508.8.253, ПИ 02508.8.254 и ПИ 02508.8.255 чрез изместването им в южна посока,
като са образувани нови УПИ ХІ-225, ХІІ-225, УПИ Х-254 и УПИ ХІІІ - 253. Изменението
е одобрено със заповед № 1087/27.08.2015г. на кмета на община Балчик, която е обжалвана
по съдебен ред от Н. и С.. С решение № 369/31.10.2016г. по адм. д. № 546/2015г.
Добричкият административен съд е отхвърлил жалбата срещу заповедта. Решението на първоинстанционния съд е оставено
в сила с решение № 6306/19.05.2017г. по адм. д. № 882/2017г. по описа на ВАС,
ІІ отделение.
Видно от приложените към заявлението
съдебни решения, постановени по в.гр.д. № 289/2000г., както и от представените
по делото решение № 106/19.03.2004г. по в.гр.д. № 50/2004г. по описа на ДОС и
решение № 2034/05 от 12.10.2005г. по гр.д. № 1136/2004г. по описа на ВКС, ІV
г.о., предявените от Л.С.Ж. срещу П.С.С. и С.Р.Н. искове по чл.108 от ЗС са били
обективно съединени с установителни искове по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.),
респ. чл.53, ал.2 от ЗКИР (стара редакция), решението на районния съд по които
впоследствие е обезсилено и производството по делото е прекратено с влязло в
сила решение на ДОС, постановено при повторното разглеждане на делото. С
кадастралните искове е твърдяно, че частите, предмет на ревандикационните
искове, са грешно заснети с кадастралния план от 1985г. в границите на
записаните на двамата ответници парцели. С решението си (последното е отменено
в тази си част с решението на ВКС по гр.д. № 1970/2002г. и делото е върнато за
ново гледане от друг състав на въззивния съд) при първоначалното разглеждане на
делото Добричкият окръжен съд е отхвърлил изцяло иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР срещу
С.Н. и е уважил частично иска по чл.53, ал.2 от ЗКИР срещу П.С., позовавайки се
на скица № 3 от заключението на изслушаната по делото тройна СТЕ, съставляваща
неразделна част от решението.
По искане на жалбоподателите по делото
е назначена съдебно – техническа експертиза, която е дала заключение, че процесният
проект за изменение на КК на гр.Балчик е изготвен в съответствие със скица № 3
към заключението на тройната СТЕ по в.гр.д.№ 289/2000г. по описа на ДОС. При
изслушването му в съдебно заседание вещото лице е посочило, че има различия
между кадастралния и регулационния план от 1985г. и изготвения проект относно
площите на имотите, но те са в рамките на допустимото и се дължат на деформация
на материята, върху която е копиран регулационният план.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Оспореният отказ е издаден в
производство по чл.51, ал.3, във вр. чл.51, ал.1, т.3 и чл.54, ал.1 от ЗКИР
(неправилно в проекта за изменение е посочено, че искането е за поправка на
явна фактическа грешка по чл.53б, ал.2 от ЗКИР, във вр. чл.55, т.4 от Наредба №
РД-02-20-5/15.12.2016г.), съгласно които одобрените кадастрална карта и
кадастрални регистри могат да се изменят по заявление от собственик в случаите,
когато съдържат непълноти или грешки, като непълнотите и грешките се допълват
или поправят от СГКК въз основа на писмени доказателства и проект за изменение
на кадастралната карта и КРНИ.
Отказът е издаден от компетентния
административен орган, в необходимата писмена форма, с посочване на
фактическите и правните основания за неговото постановяване. Действително в
самото уведомление за отказ не са изложени конкретни мотиви за издаването му,
но те се съдържат в удостоверението за неприемане на проекта за изменение,
което е допустимо съгласно съдебната практика. Не се споделя становището на
жалбоподателите, че административният орган е действал при конфликт на интереси,
поради което е следвало да си направи отвод по реда на чл.33, ал.1 от АПК, а не
да се произнася по същество, с което е нарушил принципа за безпристрастност,
установен в чл.10, ал.2 от АПК. Обстоятелството, че преди да встъпи в длъжност сегашният
началник на СГКК – Добрич в качеството си на лицензиран геодезист е изготвил
проект, въз основа на който е одобрено предходното изменение на кадастралната
карта на гр.Балчик по отношение на процесните три имота, не може да обоснове
извод, че той е заинтересован от изхода на административното производство или
има с някои от заинтересованите лица отношения, пораждащи основателни съмнения
в неговото безпристрастие, поради което не е могъл да участва в производството
на основание чл.10, ал.2 от АПК.
Не са налице и допуснати съществени процесуални нарушения или нарушения на
материалния закон, които да обуславят незаконосъобразността на отказа по
същество.
За да допусне изменение на кадастралната карта поради непълнота или грешка
в нея, административният орган е длъжен да прецени преди това дали непълнотата
или грешката не са свързани със спор за материално право съгласно чл.54, ал.2
от ЗКИР.
В случая исканото изменение се състои в промяна на общите
граници на имотите на жалбоподателите С. и Н. с имота на заинтересованата страна
Ж. чрез изместването им на север и придаване на площи от имота на
заинтересованата страна към имотите на жалбоподателите съответно от 80 кв.м.
(за имота на С.) и 65 кв.м. (за имота на Н.). Неминуемо коригирането на
имотните граници и отнемането на площи говори за спор за материално право, в
какъвто смисъл са и всички приложени по делото писмени доказателства.
От данните по делото е видно, че сегашното местоположение
на границите между трите имота е отразено в кадастралната карта на гр.Балчик
въз основа на влязла в законна сила заповед №
КД-14-08-640/24.09.2010г. на началника на СГКК – Добрич, която пък е издадена
въз основа на влязло в сила решение на БРС по гр.д.№ 89/1998г., с което са
уважени предявените от Л.С.Ж. срещу настоящите жалбоподатели искове по чл.32,
ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.), като е признато за установено, че кадастралният план
на гр.Балчик от 1985г. не отразява вярно общата имотна граница между имотите на
страните и части от имота на ищеца от 70 и 72 кв.м. неправилно са заснети към
имотите на ответниците.
От съдържанието на обяснителната записка и графичните материали и данни към
проекта се установява, че с него се цели да бъде възстановено положението именно
по този кадастрален план, в който е признато със сила на присъдено нещо, че е допусната
грешка при отразяването на границите и площта на имотите, коригирана впоследствие
в кадастралната карта от 2004г. Поради това правилно административният орган се
е съобразил с решението на БРС и с издадената въз основа на него заповед на
началника на СГКК – Добрич от 2010г. и е приел, че е недопустимо да се извърши
исканото изменение.
Не може да се сподели възражението на жалбоподателите, че началникът на
СГКК – Добрич не се е съобразил с представеното със заявлението решение №
254/11.10.2001г., поправено с решение № 318/04.12.2017г. по в.гр.д. №
289/2000г. по описа на ДОС, с което са отхвърлени предявените от Л.С.Ж.
осъдителни искове по чл.108 от ЗС и е отречено със сила на пресъдено нещо
претендираното от него право на собственост върху площи от имотите на
жалбоподателите. Преди всичко от отхвърлителните диспозитиви по установяване на
собствеността и предаването на владението на двете съдебни решения на ДОС
(първото и това за поправка на ЯФГ) е видно, че отреченото със сила на
пресъдено нещо право на собственост на ищеца върху реални части от имоти е до
размер на 60 кв.м. - от парцел ІХ-157 в кв.26 – собственост на П.С., респективно
40 кв.м. от парцел І-156 в кв.26 – собственост на С.Н., докато предложената със
заявлението промяна на границите и площта на имотите предвижда отнемане на
площи от имота на Ж. и придаването им към имотите на С. и Н. съответно в размер
на 80 кв.м. и 65 кв.м., което съставлява разлика от 20 кв.м. за единия имот и
25 кв.м. – за другия имот. Точно тази разлика е имал предвид административният
орган, посочвайки, че площите, отразени в комбинираната скица към проекта, се
разминават с площите, описани в представените съдебни решения. Неоснователно жалбоподателите
оспорват това становище на органа, като се позовават на скица № 3 към заключението
на тройната СТЕ по в.гр.д. № 289/2000г. по описа на ДОС и заключението на
вещото лице по настоящото дело, твърдейки, че тази скица е неразделна част от
решението по чл.108 от ЗС и с постановените установителни диспозитиви със СПН е
отречено правото на собственост на Ж. върху посочените в нея спорни реални
части. На първо място, никъде в обяснителната записка и в графичните материали
към проекта е налице препращане към решението на ДОС и цитираната в него скица.
В обяснителната записка е възпроизведен просто диспозитивът на решението за
поправка, без да е обосновано, че проектът се изготвя в изпълнение на това
решение, а в комбинираните скици са отразени само съвместените данни от
геодезическото заснемане на границите на място, КП и РП на гр.Балчик, в.з.
„Сборно място“ от 1985г. и КК на гр.Балчик, но не и от скица № 3 към
заключението на тройната СТЕ по посоченото дело. На второ място, нито в
диспозитива на поправеното решение на ДОС, нито в решението за неговата поправка
е посочено, че тази скица е неразделна част от тях. Тя е упомената в първото
решение на съда, но само в частта относно частично уважения иск по чл.53, ал.2
от ЗКИР (стара редакция) срещу П.С., в която част решението е отменено с
решение на ВКС и делото е върнато за ново гледане от друг състав на въззивния
съд. Действително от мотивите към двете съдебни решения на ДОС по в.гр.д.№
289/2000г. е видно, че първоначално предмет на въззивното производство са били
искове по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.), респ. 53, ал.2 от ЗКИР) за
установяване на грешка в кадастралната основа поради неправилно заснемане на
части от имота на Л.Ж. към имотите на С. и Н., както и искове за предаване на
владението на тези части на ищеца на основание чл.108 от ЗС, но това не е
достатъчно да се приеме, че скицата е неразделна част от влязлото в сила решение
по чл.108 от ЗС, защото меродавен за съдържанието му е само неговият диспозитив.
Съобразявайки се с отхвърлителните диспозитиви на съда по исковете по чл.108 от
ЗС, административният орган правилно е преценил, че изготвеният проект не
отговаря на установеното с тях, тъй като е налице разминаване в площите, както
и че не са налице документи, удостоверяващи основанието за исканото изменение.
Неоснователно е становището на жалбоподателите, че
необосновано административният орган е приел, че е налице спор за материално
право, след като от приложените доказателства е видно, че той е разрешен с
влязло в сила решение по чл.108 от ЗС. Самият факт на различие в площите между
съдебно отреченото право на собственост на Ж. и изготвения проект за изменение
е достатъчно, за да обоснове извод за наличие на спор за материално право,
защото със сила на пресъдено нещо се ползва само диспозитивът на влязлото в
сила съдебно решение, а не и мотивите към него. Вярно е становището на
жалбоподателите, че решаващ признак за индивидуализацията на имотите са техните
граници, а не площ, която има производен характер, но в случая само тя е определяща
за обективните предели на СПН с оглед на диспозитива на решението. Най-малко в
правомощията на административния орган е да преценява дали спорните реални части,
предмет на отхвърлените искове по чл.108 от ЗС, са същите, които са били
предмет и на кадастралните искове, съпоставяйки ги със скицата, към която
препраща част от диспозитива на съдебното решение по чл.53, ал.2 от ЗКИР, което
при това е отменено. Затова, за него е било достатъчно формалното
несъответствие в площите между съдебните решения и проекта, за да приеме, че
съществува вещноправен спор, който не може да бъде разрешен по административен
ред и е основание за отказ за изменение на одобрената кадастрална карта.
Неоснователно в писмената защита се оспорва констатацията
на административния орган за наличие на спор за материално право с твърдението,
че заинтересованото лице Ж. не е подал възражение в хода на административното
производство, защото той изобщо не е бил уведомен за започналото административно
производство по реда на чл.26, ал.1 от АПК, за да има възможност да го направи,
но в производството пред съда е заявил изричното си несъгласие с предложеното
изменение, което е в потвърждение на мотивите към оспорения отказ.
По повод на възражението си за незачитане на силата на
пресъдено нещо жалбоподателите неколкократно се позовават в жалбата си и в
писмената си защита на мотивите към решението на ВКС по гр.д. № 1970/2002г., с
които е оставено в сила решението на ДОС в частта относно отхвърляне на
исковете по чл.108 от ЗС, съгласно които дори и да е допусната грешка в
кадастралния план, това е установяване на право на собственост към минал момент
– одобряване на кадастралната основа, докато към настоящия момент по силата на
отчуждителното действие на дворищната регулация тези части са собственост на
ответниците. В тази връзка следва да се посочи, че действително съгласно
съдебната практика кадастралният иск по чл.32, ал.1, т.2 от ЗТСУ (отм.), респ.
чл.53, ал.2 от ЗКИР (стара редакция) има за предмет установяване право на
собственост към минал момент – одобряването на кадастралния план, докато искът
по чл.108 от ЗС има за предмет защита на правото на собственост към момента на
предявяване на иска, респективно на приключване на съдебното дирене в
инстанцията по същество, поради което не е налице зависимост между двата иска, както
и че при отхвърляне на иск за собственост върху реална част на границата между два
съседни имота се приема, че площта е част от имота на ответника и следователно
е негова собственост, което е изключение от общото правило за обективните
предели на силата на пресъдено нещо (така решение № 20/20.02.2017г. по гр.д. №
6179/2015г. по описа на ВКС, І г.о.), но меродавният момент, към който силата
на пресъдено нещо установява, че спорното право не съществува в патримониума на
ищеца, респ. съществува в патримониума на ответниците е денят, когато са
приключени устните състезания. Изрично в мотивите на въззивното решение по
исковете за ревандикация и в определението на ВКС, с което не е допуснато до
касационно обжалване решението за поправка, е прието, че към момента по чл.188,
ал.3 от ГПК (отм.) ищецът е носител на право на собственост върху парцели (УПИ)
ІІ-158 и VІІІ-158 в кв.26 по плана на в.з. “Сборно място”, гр.Балчик, но претендираните
с исковете реални части са извън парцелите, в рамките на които е ограничено
правото му на собственост, и той не се легитимира като настоящ собственик на
двете реални части от 40 кв.м. и 65 кв.м. Прието е, че друго правно положение
може да бъде създадено при провеждане на изменение на регулационния план в
бъдеще време (т.е. след датата на приключване на устните състезания пред
въззивния съд, което в случая е настъпило на 05.09.2001г.) въз основа на влязло
в сила благоприятно за ищеца решение по исковете за грешки в кадастралния план.
По кадастралните искове по това дело производството накрая е прекратено, но
решението по гр.д. № 89/98г. на БРС (заради което производството по горното дело
е прекратено) е влязло в сила след влизане в сила на решението по чл.108 от ЗС и
въз основа на него е одобрено изменение в кадастралната карта на гр.Балчик, а
след това и изменение в регулационния план на гр.Балчик от 1985г. за привеждане
на регулационните линии на имотите в съответствие с изменените им кадастрални
граници, заповедта за което е преминала през съдебен контрол и е влязла в
законна сила на 19.05.2017г. Т.е. налице са нововъзникнали факти и
обстоятелства, които не са обхванати от силата на пресъдено нещо на влязлото в
сила решение на ДОС, с което са отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС, и на които
изрично се позовава в защитата си и заинтересованата страна по настоящото дело.
Обстоятелството, че решението за поправка е постановено на 04.12.2017г. и е
влязло в законна сила на 13.11.2018г. не променя този извод, защото това
решение е едно цяло с поправеното решение, което важи с поправеното съдържание от
деня, когато е било постановено, а не от деня на поправката.
С оглед на изложеното и независимо от факта, че административният орган
неправилно е квалифицирал искането като такова за поправка на явна фактическа
грешка, разглеждайки наличието на хипотеза по §1, т.9 от ДР на ЗКИР,
постановеният от него отказ е законосъобразен по същество и жалбата срещу него
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
В съответствие с изхода от спора
жалбоподателите нямат право на разноски по делото. На основание чл.143, ал.3 от АПК те следва да бъдат осъдени да заплатят на заинтересованата страна направените
от нея разноски в размер на 600 лева съобразно приложения по делото списък. Ответникът
не е представил доказателства за сторени разноски по делото, поради което и
такива не му се присъждат.
Водим
от горното, както и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Добричкият административен
съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Р.Н., ЕГН **********,
гр. Балчик, в.з. „Сборно място“, ул. „Девета“ № 6, респ. гр.Добрич, ул. „Любен
Каравелов“ № 11, и П.С.С., ЕГН **********,***, ж.к . „Младост“ № 1, бл.86,
вх.Б, ет.4, ап.25, срещу отказ за изменение
на КККР на община Балчик по заявление с вх.№ 01-64240/14.02.2019г., обективиран
в уведомление за отказ с изх.№ 24-7320/13.03.2019г. на началника на СГКК –
Добрич.
ОСЪЖДА
С.Р.Н., ЕГН **********, гр. Балчик, в.з. „Сборно място“,
ул. „Девета“ № 6, респ. гр.Добрич, ул. „Любен Каравелов“ № 11, и П.С.С., ЕГН **********,***,
ж.к . „Младост“ № 1, бл.86, вх.Б, ет.4, ап.25, да заплатят на Л.С.Ж., ЕГН **********,***,
сумата от 600 лева, сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба в 14-дневен срок от съобщението до страните пред Върховния
административен съд на Република България.
Административен съдия
: