№ 6927
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100507441 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 17040/20.10.2023 г., постановено по гр.д. № 65378/2021 г.
на СРС, ГО, 49 състав, ответникът „М..Г“ ЕООД, ЕИК *******, е осъден да
освободи и предаде на К. Г. К., ЕГН**********, на основание чл.233 ЗЗД
следните недвижими имоти: -сграда с идентификатор №68134.8554.938.1 по
кадастралните карти и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-
61/27.09.2010 на ИД на АГКК, последно изменен със заповед:няма издадена
заповед за изменение на КККР, с административен адрес: гр. София, район
„*******, разположена в поземлен имот с идентификатор №68134.8554.938,
със застроена площ 313 кв.м., брой етажи 2, с предназначение:друг вид
производствена, складова, инфраструктурна сграда, стар идентификатор:
няма, номер по предходен план няма; и -сграда с идентификатор
№68134.8554.938.2, по кадастралните карти и кадастралните регистри,
одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010 на ИД на АГКК, последно
изменен със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР, с
административен адрес:гр.София, район „*******, разположена в поземлен
имот с идентификатор №68134.8554.938, със застроена площ 127 кв.м., брой
етажи:1, с предназначение:складова база, склад, стар идентификатор:няма,
номер по предходен план няма.
С определение № 18594/30.04.2024 г., постановеното решение е
допълнено в частта за разноските, като „М..Г“ЕООД, ЕИК *******, е осъден
1
да заплати на К. Г. К., ЕГН **********, сумата от 660 лева – разноски по
делото.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника в
първоинстанционното производство „М..Г“ЕООД, в която се поддържа, че
първоинстанционното решение е неправилно, немотивирано и постановено
при съществени нарушения на материалните и процесуалните разпоредби на
закона. Поддържа, че ищецът в първото о.с.з. е направил изявление да не
твърди, че договорът за наем да е прекратен поради прекратяване на договора
за продажба на движими вещи, но след две открити съдебни заседания
процесуалният представител на ищеца е посочил, че договорът за наем следва
да се счита за прекратен поради прекратяване на договора продажба на
движими вещи между страните. Отделно се поддържа, че били представени
доказателства от куриерска фирма „Спиди“, че ответникът е заплащал всеки
месец дължимия наем, като служител на куриерска фирма „Спиди“ е
уведомявал всеки месец ищеца за паричните преводи, но същият отказал да ги
получи. Твърди се също така, че ищецът е неизправна страна както по
сключения договор за наем, така и по сключения договор за продажба на
движими вещи. Моли се за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на
предявения иск.
Въззиваемият К. Г. К. оспорва подадената възивна жалба. Сочи, че по
делото действително се събрали доказателства за заплащането на наем за
месеците септември и октомври 2021 г., но от доказателствата по делото се
установило, че с посочените суми за заплатени задължения за ток на обекта.
Навежда, че съобразно показанията на свид. К.а сумата, която била заплатена
за м.09.2021 г, за наем тя използвала за заплащане на ток, но не достигнала и
свидетелката доплатила. Поддържа се, че ответникът виновно не е изпълнил
задълженията си заплащане на дължимия наем за посочените месеци.
Въззиваемият навежда, че нямало доказателства и за заплатен наем за месец
09.2021 г. по договора за продажба на вещи. Моли се за потвърждаване на
обжалваното решение и присъждане на сторените разноски.
Постъпила е и частна жалба от 20.05.2024 г. на „М.“ ЕООД срещу
определение № 18594/30.04.2024 г. Въззивникът сочи, че за да присъди
допълнителното адвокатско възнаграждение, първоинстанционният съд се е
позовал на нормата на чл.7,ал.9 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, според която по
защита по дело с повече от две съдебни заседания за всяко следващо
заседание се заплаща допълнително 250 лв. Твърди се, че разпоредбата на чл.9
е приета с изменение, публикувано в брой 88 от 2022 г. на ДВ, докато
настоящото производство било образувано през 2021 г. и съдът не можел да
придава обратна сила на гражданско – правна норма. Моли се за отмяна на
обжалваното определение и отхвърляне на искането за присъждане на
допълнително адвокатско възнаграждение.
Постъпил е отговор на частната жалба от К. Г. К., в който се излагат
2
доводи за неоснователност на същата.
Постъпила е и частна жалба от К. Г. К. от 22.05.2024 г. срещу
определение № 18594/30.04.2024 г.. В жалбата се твърди, че е неправилен
изводът на съда, че адвокатското възнаграждение следва да се присъди в
минимален размер. Поддържа се, че с оглед обема на делото, проведените
заседания, подадените молби и множеството събрани доказателства следвало
да се присъди пълният претендиран размер от 4000 лв. на заплатеното
адвокатско възнаграждение.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно
и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални
норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.
По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от К. Г. К. срещу „М..Г“ ЕООД иск с правно основание
чл.233,ал.1,изр.1 ЗЗД за предаване на следните недвижим имоти, предадени
въз основа на договор за наем от 01.01.2020 г.: сграда с идентификатор
№68134.8554.938.1 по кадастралните карти и кадастралните регистри,
одобрени със заповед РД-18-61/27.09.2010 на ИД на АГКК, последно изменен
със заповед:няма издадена заповед за изменение на КККР, с административен
адрес:гр.София, район „*******, разположена в поземлен имот с
идентификатор №68134.8554.938, със застроена площ 313 кв.м., брой етажи 2,
с предназначение:друг вид производствена, складова, инфраструктурна
сграда, стар идентификатор: няма, номер по предходен план няма; и -сграда с
идентификатор №68134.8554.938.2, по кадастралните карти и кадастралните
регистри, одобрени със заповед №РД-18-61/27.09.2010 на ИД на АГКК,
последно изменен със заповед: няма издадена заповед за изменение на КККР,
с административен адрес:гр.София, район „*******, разположена в поземлен
имот с идентификатор №68134.8554.938, със застроена площ 127 кв.м., брой
етажи:1, с предназначение:складова база, склад, стар идентификатор:няма,
номер по предходен план няма.
По делото е представен договор за наем от 01.01.2020 г., по силата на
който К. К. в качеството на наемодател е предоставил на „М..Г” ЕООД в
качеството му на наемател следния недвижим имот: офис, състоящ се от две
стаи и антре и производствено и складово помещение, разделени с обща
3
стена. В чл.2 е посочено, че договорът се сключва за срок от 60 месеца,
считано от 01.09.2019 г. /т.е. до 01.09.2024 г./, а в чл.3,ал.1 е уговорен дължим
месечен наем в размер от 357,9 евро, платим между 1-ви и 5-ти число на
текущия месец в лева по курса на БНБ в деня на плащане. В чл.3,ал.1 е
предвидено още, че при неплащане на един пореден месечен наем в
уговорения срок, договорът за наем се прекратява без предизвестие и
наемателят е длъжен да освободи имота незабавно. В чл.5,ал.1 е уговорено
задължение на наемателя да заплаща всички консумативни разноски за
ползването на имота и да представя платежните документи на наемодателя
при заплащане на наема ежемесечно при заплащане на наема. В чл.5,ал.2 е
предвидено, че наемодателят има право да заплаща ежемесечно със свои
средства консумативните разходи по ползването на имота и да представя
платежните документи на наемателя, който от своя страна е длъжен да му
възстанови изцяло платената сума. В чл.8,ал.3 е уговорено, че наемателят има
право на достъп до имота през време на наемния период с оглед
осъществяване на контролни функции и изпълнение на задълженията си. В
чл.10,ал.1 е предвидено, че договорът се прекратява с изтичане договорения
срок; при прекратяване на договор за продажба на движими вещи, сключен
между К. Г. К. и „М..Г“ ЕООД. В договора за наем страните не са договорили
изрично по какъв начин ще бъде заплащан наемът – в брой или по банков път.
Не е спорно между страните, че фактическата власт на имота е била предадена
от К. Г. К. на „М..Г“ ЕООД още на 01.09.2019 г. Въззивният съд намира, че
страните са били валидно обвързани от сключения договор за наем.
По силата на договор за продажба на движими вещи от 01.09.2019 г., К.
К. в качеството на продавач е продал на „М..Г”ЕООД в качеството на купувач
9 броя движими вещи –машини при цена в общ размер от 124680 евро,
платима в левовата им равностойност на месечни вноски в размер от по 2078
евро всяка за срок от 60 месеца. С приемо-предавателен протокол от
01.09.2019 са предадени машините от К. К. на „М.Г.”ЕООД.
С телепоща от 27.09.2021 г. ищецът е изпратил изявления до ответника,
че считано то 27.09.2021 прекратява договора за продажба на движими вещи,
поради неплащане на вноската за месец 09.2021, както и поради неполагане на
грижата на добър стопанин за имуществото довело до увреждането на
щанцмашина GRAFOPRESS.
С нотариална покана от 14.10.2021 г. К. К. е поискал от ответника да
освободи собствените му помещения поради прекратяване на договора за
наем в 7-дневен срок от получаване на поканата.
По делото е представена нотариална покана от „М..Г”ЕООД до К. К. от
29.09.2021, връчена на 4.10.2021г. на Д.С. Г.а - К.а - съпругата на К. К.. С
нотариалната покана ответникът е посочил, че заплаща дължимия месечен
наем, като е изградил в наетия имот производствено хале, за което К. К. е
заплатил материалите, но е и стойността на труда в размер от 5232 лв.
Посочено е още, че от 01.09.2019 г. „М..Г”ЕООД заплаща цялото количество
4
потребена електрическа енергия по партида, открита на името на К. К., което
включва и потребената от домакинството на К. К. електрическа енергия. В
поканата е заявено също, че част от продадените по силата на договор за
продажба на движими вещи от 01.09.2019 г. машини са негодни за ползване и
са предадени на посочено от К. К. лице, но все още не са ремонтирани, поради
което и се претендират суми по договора за продажба на вещи, както и
стойността на труда на изграденото в двора хале.
В исковата молба като основание за прекратяване на договора за наема
е посочено неплащането на наемни вноски за месеците септември и октомври
2021 г. По делото е представено платежно нареждане от 07.09.2021 за сумата
от 700 лева, наредена от „М..Г”ЕООД в полза на Д.С. Г.а По делото е
представено платежно нареждане от 30.09.2021 за сумата от 700 лева – наем за
м.10.2021, наредено от „М..Г”ЕООД с получател Д.С. Г.а. Ищецът не оспорва,
че с посочената сума са били погасени дължимите наемни вноски за
посочените месеци, но твърди, че с тях Д.С. Г.а е заплатила дължима сума за
консумирана ел. енергия за наетия имот за периода 03.08.2021 г.-01.09.2021 г.
Това се потвърждава и от разпита на свид. Д.С. Г.а, съпруга на ищеца, която
признава, че до м.10.2021 г. ответникът е заплащал наемната цена по нейна
банкова сметка. В подкрепа на това твърдение е представено платежно
нареждане от 15.10.2021 за сумата от 879,40 лева, наредена от Д.С. Г.а в полза
на „ЧЕЗ Електро България”АД по фактура №**********/12.10.2021 за
ел.енергия за периода от 03.08.2021-01.09.2021, производствен цех.
Въззивният съд намира, че с извършените плащания наемателят „М..Г”ЕООД
валидно е погасил дължимите наемни вноски за месеците 09.2021 г. и 10.2021
г., доколкото плащането на наемната цена посредством банковата сметка на
Д.С. Г.а очевидно е било установена практика в отношенията между страните
по договора за наем. За какво впоследствие са използваните получените
средства няма никакво значение, доколкото процесното задължение е било
валидно погасено. Дали действително е имало непогасено задължения за
консумирана електрическа енергия от наемателя е без значение, доколкото
това обстоятелство не е наведено като основание за прекратяване на договора
за наем. По отношение на посоченото в телепоща от 27.09.2021 г., че
договорът за наем се прекратява и поради повреждането на щанцмашина
GRAFOPRESS, въззивният съд намира следното: предаването за ползване на
посочената машина не е предмет на сключения договор за наем /нито на
договора за продажба на вещи/, поради което и дори при доказване на
твърдяното обстоятелство, същото не би могло да послужи като основание за
прекратяване на сключения договор за наем. По изложените съображения и
съдът намира, че към момента на изпращане на телепоща от 27.09.2021 г. не са
били налице предпоставките за разваляне на сключения договор за наем.
Отделно от изложеното, по делото липсват доказателства за получаване на
телепощата от ответника, поради което и същата не би могла да произведе
никакъв правен ефект.
По отношение на нотариална покана от 14.10.2021 г. са представени
5
доказателства за получаването й от „М..Г”ЕООД – видно от представената
разписка / на л.217 от делото на СРС/, поканата е получена от служител на
дружеството ответник на 21.11.2021 г. В посочената покана отново като
основание за прекратяване на договора за наем се сочи неизпълнението на
задължението за заплащане на дължимата наемна цена за месеците септември
и октомври 2021 г., както и поради неплащането на дължимите вноски за
продажба на движими вещи за същите два месеца. Както вече беше посочено,
по отношение платените наемни вноски въззивният съд приема, че същите са
погасени от ответника. Относно твърденията за дължимите вноски по
сключения договор за продажба на движими вещи от 01.09.2019 г., въззивният
съд намира следното: договорът за продажба е двустранен, възмезден,
консесуален и в общия случай неформален. При индивидуално определените
вещи прехвърлянето на правото на собственост настъпва в момента на
сключване на договора - чл.24, ал. 1 ЗЗД, като за продавача се поражда
задължение за предаването на вещите, предмет на договора. В конкретния
случай вещите са индивидуално определени, като страните не са предвидили
правото на собственост да се прехвърли в последващ момент, поради което и
собствеността е прехвърлена още на 01.09.2019 г. Фактът, че насрещното
задължение на купувача – за заплащане на договорената цена, е разсрочено за
срок от 60 месеца, няма касателство относно вещно – транслативния ефект на
договора за продажба. Предвидено в чл.10,ал.1 от договора за наем основание
за прекратяването му – „прекратяване на договор за продажба на движими
вещи“ следва да се тълкува като хипотеза на разваляне на договор за продажба
на движими вещи от 01.09.2019 г. По делото не са представени доказателства
за отправено изрично волеизявление от К. Г. К. до „М..Г” ЕООД за разваляне
на договора, поради което и съдът намира, че към датата на изпращане на
нотариалната покана договор за продажба на движими вещи от 01.09.2019 г.
не е бил развален. Следва да се посочи, че дори при установяване
неизпълнение на ответника да заплати една или повече месечни вноски по
сключения договор за продажба на движими вещи от 01.09.2019 г., това не
води автоматично до разваляне на договора.
По изложените съображения и въззивният съд намира, че с нотариална
покана от 14.10.2021 г. К. Г. К. не е развалил сключения договор за наем
между страните предвид липсата на материално-правните предпоставки за
това.
Не е спорно между страните, а това се установява и от представено
писмо изх. № SD-5608687-A от „Спиди“ АД и пощенски парични преводи към
него, че периода 01.11.2021 г. – 31.10.2022 г. са издавани товарителници за
пощенски паричен превод с подател К.Г.С. /управител на ищцовото
дружество/ и получател К. Г. К., всеки на стойност от по 700 лв. В писмото е
посочено, че К. Г. К. е бил уведомяван за пощенските парични преводи, но е
отказвал да ги получи.
Съгласно нормата на чл. 95 ЗЗД, забава на кредитора е налице, когато
той неоправдано не приема предложеното му от длъжника изпълнение или не
6
даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни
задължението си. Съгласно константната съдебна практика /решение №
15/04.05.2011 г. по гр. д. № 1575/2009 г. н ВКС, IV г. о., решение №
203/30.01.2012 г. по т. д. № 116/2011 г. на ВКС, II т. о, решение №
155/03.01.2018 г. по гр. д. № 4844/2016 г. на ВКС, III г. о., решение № 229 от
28.01.2015 г. по гр. д. № 4936/2013 г., ГК, ІІІ ГО на ВКС/ изпадането на
кредитора в забава по смисъла на чл. 95 ЗЗД, водеща до освобождаване на
длъжника от последиците на собствената му забава, е възможно в две
хипотези – ако длъжникът неоправдано не приема предложената му престация
и/или ако не окаже необходимото на кредитора съдействие за изпълнението.
Когато дължимата престация е парична, кредиторът изпада в забава в случай
на отказ да я получи, но освобождаването на длъжника от отговорност за
плащане предполага предприемане на действията, предвидени в чл. 97, ал. 1
ЗЗД - депозиране на дължимата сума в банка по местоизпълнението и
уведомяване на кредитора за това. При паричните задължения, какъвто е
процесният случай, местоизпълнението по аргумент от чл. 68, б. „а“ ЗЗД е
местожителството на кредитора. Само тогава, при липса на изпълнение от
насрещната страна, е налице възможност за прилагане на чл. 96, ал. 1 ЗЗД.
В случая съдът намира, че действително ответникът, в качеството си на
длъжник, е опитал да изпълни паричното си задължение като е изпратил
пощенски парични преводи в полза на ищеца. Същевременно липсват други
доказателства за активно поведение от страна на длъжника след като е узнал,
че пощенските преводи не се получават от ищеца – напр. чрез депозиране на
дължимата сума в банка по местоизпълнението и уведомяване на кредитора за
това. С оглед характера на задължението /парично/, същото е носимо и
законодателят определя именно длъжника като активната страна в предлагане
на изпълнение. Предвид това, съдът намира, че не е налице предложено точно
и пълно изпълнение на длъжниковото задължение, още повече ответникът във
всеки момент е имал обективната възможност да се освободи от забавата си
по реда на чл. 97, ал. 1 ЗЗД – чрез депозиране на дължимата сума в банка. Ето
защо не може да се приеме, че кредиторът неоснователно е отказал
предложеното изпълнение, респ. не е оказал необходимото съдействие да
приеме изпълнението, съответно се налага извод, че ответникът е в
неизпълнение по отношение дължимите наемни вноски след 01.11.2021 г. ,
респ. били са налице предпоставките на чл.10,ал.1 от договора за наем за
неговото разваляне от страна на ищеца.
Чл. 87 ЗЗД урежда общите правила за разваляне на двустранните
договори. Тези правила са приложими, когато в особената част на ЗЗД не са
уредени особени правила за различните договори и когато страните не са
уговорили друг начин за развалянето. По общо правилно двустранният
договор се разваля поради неизпълнение по причина, за която длъжникът
отговаря с едностранно изявление от кредитора. Изявлението трябва да
съдържа подходящ срок за изпълнение, независимо от това дали падежът вече
е настъпил, или настъпва по силата на изявлението. Ако посоченият срок е
7
подходящ, ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до
изтичането му, а ако изявлението не съдържа срок или срокът е недостатъчен,
ефектът на развалянето настъпва, ако длъжникът не изпълни до изтичането на
обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. Затова с исковата
молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това
дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок,
или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата
молба, ако длъжникът не изпълни в хода на производството по делото до
изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок
/Решение № 37 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 920/2009 г., IV г. о., ГК/. В
хипотеза когато срочният договор за наем не е прекратен, исковата молба има
характера на предизвестие за прекратяване и на основание чл.235, ал.2 ГПК
съдът е длъжен да съобрази този факт от значение за спорното материално
право / в този смисъл е и постановеното Определение № 60241 от 3.06.2021 г.
на ВКС по гр. д. № 1142/2021 г., I г. о., ГК/. При всички случаи, независимо от
вида на договора, получаването на преписа от исковата молба от ответника
има една и съща последица – прекратяване в бъдеще на облигационното
правоотношение в случай, че са били налице материално-правните
предпоставки за това. Исковата молба съдържа, подразбиращо се, изявление за
прекратяване на облигационното отношение, тъй като със същата се иска
освобождаване на имота от ответника и предаване фактическата власт на
ищеца, а с получаване на препис от исковата молба от ответника това
волеизявление е стигнало до последния и облигационната връзка е
прекратена. Следователно исковата молба има действието на предизвестие за
прекратяване на наемното правоотношение. По изложените съображения,
след получаване на препис от исковата молба от ответника процесният
договор за наем е бил развален с оглед продължаващото неизпълнение от
страна на ответника да заплаща дължимия месечен наем. Ето защо и
предявеният иск с правно основание чл.233 ЗЗД се явява основателен.
За пълнота на мотивите следва да се посочи, че срокът на договора за
наем е изтекъл на 01.09.2024 г., т.е. преди приключване на устните състезания
пред въззивния съд, който факт съдът следва да съобрази на основание
чл.235,ал.3 ГПК. Ето защо и дори при недоказване развалянето на договора за
наем, предявеният иск отново се явява основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По подадените частни жалби срещу определение № 18594/30.04.2024
г., постановено в производство по чл. 248 ГПК:
Частните жалби са подадени в срок и в определената от закона форма
срещу акт, подлежащ на обжалване, поради което са процесуални допустими.
С постановеното по делото решение в полза на К. Г. К. са присъдени
8
разноски в общ размер от 2312 лева, от които 172 лева – държавна такса и
2140 лева – адвокатско възнаграждение /при претендирани 4000 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение/. С молба по реда на чл.248 ГПК
ищецът е поискал допълване на решението и присъждане на пълния
претендиран размер на адвокатското възнаграждение в размер от 4000 лв. С
определение № 18594/30.04.2024 г., постановеното решение е допълнено по
молба на ищеца в частта за разноските, като „М..Г“ЕООД, ЕИК*******, е
осъден да заплати да заплати на К. Г. К., ЕГН**********, сумата от още 660
лева – разноски по делото за аплатено адвокатско възнаграждение.
Въззивният съд намира, че обжалваното определение е неправилно.
Решението на Висшия адвокатски съвет за приемане на наредба за определяне
на минимални размери на адвокатските възнаграждения представлява
съгласуване на цените от всички участници на пазара на адвокатски услуги и
преследваните цели, дори и същите да са легитимни за този сектор, не могат
да се постигат чрез възлагане на задължение на съда възнаграждението да
бъде в посочения в наредбата минимален размер. Въведеното правило, че
съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет
размер без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността
на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при
защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и
представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф
1 ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решението по дело C-
438/22 на СЕС. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че
съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, цената на
предявения иск, характера на извършените процесуални действия пред
първоинстанционния съд, броя на проведените о.с.з. /6 на брой/,
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение от 4000 лв. се явява
прекомерно, респ. основателно се явява възражението на ответника за
прекомерност, като адвокатското възнаграждение следва да се намали на 2140
лв., който размер е бил и първоначално определен от първоинстанцинния съд.
По изложените съображения и постановеното по реда на чл.248 ГПК
определение, с което са присъдени още 660 лева, следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго, с което искането по чл.248 ГПК се
остави без уважение.
По разноските:
С оглед изхода на спора, в полза на въззиваемия следва да бъдат
присъдени торените по делото разноски в размер от 1300 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
9
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17040/20.10.2023 г., постановено по гр.д. №
65378/2021 г. на СРС, ГО, 49 състав.
ОТМЕНЯ определение № 18594/30.04.2024 г., постановено по гр.д. №
65378/2021 г. на СРС, ГО, 49 състав, и вместо това постановява:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Г. К., ЕГН **********, за
изменение в частта за разноските на решение № 17040/20.10.2023 г.,
постановено по гр.д. № 65378/2021 г. на СРС, ГО, 49 състав.
ОСЪЖДА „М..Г“ ЕООД, ЕИК *******, да заплати на основание чл.78,
ал.1 ГПК на К. Г. К., ЕГН **********, разноски в размер от 1300 лв.
Решението в частта, в която е отменено определение № 18594/30.04.2024
г., има характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба в
едномесечен срок от съобщението пред Върховен касационен съд при
условията на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Решението в останалата част подлежи на обжалване в едномесечен срок
от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на
чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10