Решение по дело №339/2020 на Районен съд - Тетевен

Номер на акта: 260034
Дата: 13 ноември 2020 г. (в сила от 16 декември 2020 г.)
Съдия: Марио Димитров Стоянов
Дело: 20204330100339
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2020 г.

Съдържание на акта

  Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е 

 

   

Град Тетевен, 13.11.2020 година

       

В     ИМЕТО НА   НАРОДА

 

ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-втори състав,в  публично заседание

На деветнадесети октомври,

През две хиляди и двадесета  година,в състав:

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:МАРИО СТОЯНОВ

При секретаря: КАТЯ Х.,

Като разгледа докладваното от Председателя гр.дело № 339 по описа на Районен съд-Тетевен за 2020 година,със страни:

Ищци: А.  К.И. ***,

Ответници: Д.С.В. и К.А.В.,***,

И за да се произнесе,взе предвид следното:

 

         Предявен е осъдителен иск с цена 14 288.80 лева и основание чл.55,ал.1,пр.2 от ЗЗД.

            Ищецът излага,че с ответницата имали граждански брак,прекратен с решение по гр.дело №ххх по описа на ТРС.От съвместното им съжителств о имат две пълнолетни деца-З.А.К. и С А.К..Тъй като бракът им продължил повече от 20 години,ищецът трудно приел раздялата,впоследствие и развода,все още се надявал да се съберат с бившата си съпруга,като бил готов на всичко за нея.

            Ответницата Д.В. сключила брак с другия ответник К.В. на ххх.В началото на м.януари 2020г ответницата В. се свързала по телефона с ищеца и започнала да се оплаква,че има здравословни проблеми,било подложена на постоянен тормоз от страна на втория си съпруг,много била нещастна,търсила вариант да се освободи от този брак,като изтъкнала,че имала желание да се съберат отново.

            Между тях запознал постоянен контакт,като правили планове за в бъдеще.Ответницата В. предложила на ищеца да упражняват заедно търговска дейност,чрез новосъздадена фирма,имала желание да открие магазин за нехранителни стоки,в който да работи,с оглед нейното здравословно състояние.

            Всеки от двамата следвало да участва в дейността на фирмата с дялов капитал.Ответницата следвало да организира регистрацията на ищцовото дружество с ограничена отговорност,като на практика сключили устно предварителен договор по смисъла на чл.66 от ТЗ.

            Във връзка с постигната уговорка за съвместна работа като съдружници и обстоятелството,че ответницата не разполагала с парични средства,ищецът ,който бил на постоянен трудов договор в Германия,започнал да превежда парични средства по нейната банкова сметка.***тва за наемане и оборудване на помещение и закупуване на стока.

            Страните продължавали да провеждат помежду си телефонни разговори,като ответницата упорито твърдяла,че ще работят съвместно,преведените средства са по банкова сметка,***,както и че ще се съберат да живеят заедно.

            За периода м.януари 2020г.-м.май 2020г ищецът превел по банковата сметка на ответницата общо сума в размер на 6 780.00 евро.Отделно от тези пари ответницата В. получила от ищеца и 1 000.00 лева в брой,като парите били предадени от брата на ищеца.

            В началото на м.юни 2020г ищецът опитал да се свърже с ответницата В.,но за съжаление разбрал,че тя е блокирала всичките си контакти с него.Документ  за регистриране на ново дружество,съгласно тяхната уговорка,не са представени за подпис от ищеца.

            Дружество в търговския регистър ,в което ищецът фигурира като съдружник няма регистрирано,при което той разбрал,че договорената съвместна дейност няма да се осъществи.

            Тези обстоятелства му дават основание да иска връщане на преведената сума,като платена с оглед неосъществено или отпаднало основание.

            Моли да бъдат осъдени ответниците при условията на солидарна отговорност,да му заплатят сумата от 6 780.00 евро и 1000.00 лева,като получени с оглед на неосъществено или отпаднало основание,със законната лихва върху тази сума,считано от датата на предявяване на исковата молба,както и направените по делото разноски.

            Позовава се на писмени и гласни доказателства.

            В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата Д.В.,чрез пълномощник адвокат М.М.-САК,в който се твърди,че описаното в исковата молба не отговаря на истината.Излага,че абсолютно неоснователно и неотговарящо на истината е твърдяното за съществуващи договорености между страните за съвместно упражняване на търговска дейност.Паричните средства ,посочени от ищеца не могат да бъдат доказани.Не е налице подготвен договор по чл.66 от ТЗ.Ответницата страда от заболяване,като разбирайки това ищецът сам се свързва с нея и предлага финансова помощ,поради скъпите медикаменти,с които се лекува.Единствено посочената в исковата молба сума от 1000 лева е получена действително,но тя е била предадена на големия им общ син за негови нужди и ответницата не се е възползвала от тази сума,за нейни лични цели.Исковата претенция е неоснователна.

            От ответника К.А.В. не е депозиран отговор на исковата молба.На същия е бил назначен особен представител,на основание чл.47,ал.6 от ГПК,но поради невнисане на определения за същия депозит не е бил изготвен отговор на исковата молба.В първото открито заседание по делото е представен договор за правна защита и съдействие,съгласно който и този ответник е упълномощил адвокат М. за осъществяване на правна помощ и представителство по делото,като при  общо изразено становище на пълномощника на ответниците и пълномощника на ищците,съдът е провел открито заседание по делото.В хода на делото адвокат М. поддържа писмени отговор на исковата молба като пълномощник и на двамата ответника.

            От представените по делото писмени доказателства,показанията на свидетелите Ф С. А и З.А.К.,както и заключението на съд.-счетоводната експертиза,изготвена и защитена обективно и компетентно от вещото лице Р.Х.,съдът приема за установена следната фактическа обстановка по делото:

            Ищецът А.К.И. *** ответницата Д.С.В. ***,са бивши съпрузи,като бракът им е прекратен с решение по гр.дело №ххх по описа на РС-Тетевен/този факт е служебно известен на решаващия състав,след справка в деловодна програма САС „Съдебно деловодство“ на РС-Тетевен,както и по отношение на него не е налице спор между страните/.

            Изложеният факт в исковата молба,че ответниците са сключили граждански брак,респ. че са съпрузи, също не се оспорва от страните.

            От заключението на съд.-счетоводната експертиза се установява,че в периода м.януари 2020г –м.май 2020г, от сметка на ищеца по сметка на ответницата Д.В.,по сметки на ответницата в ОББ АД са били преведени общо средства в размер на 6 780.00 евро с левова равностойност 13 221.00 лева,като постъпилите суми кореспондират с дати  и сметка на представените по делото 10 броя парични преводи,превалутирани в лева.Липсва информация за превеждани суми от ответницата В. по сметка на ищеца И..

            В показанията си свидетелката Ф С. А/сестра на ответницата В./ твърди,че ищеца и сестра и не са имали уговорки за учредяване на търговско дружество между тях,сестра и е получавала пари по банкова сметка,***ие и за тричленно семейство,което имало нужда от парите,не е имало уговорка за съвместен магазин.Ответницата споделила на ищеца за здравословния си проблем и последния казал,че ще и помогне,като парите не са били само за нея,но и за децата.На ответницата били предадени пари и от брата на ищеца-сумата от 800.00 лева или 1 000.00 лева,тъй като синът на страните бил заложил нещо ,което трябвало да се откупи.Здравословното състояние на ответницата В. изисква непрекъснато лечение,същата страда от тежък артрит и не може без медикаменти,като ищецът се е отзовал от човешка гледна точка,той сам си е преценил,че иска да и помогне.

            В показанията си свидетелят З.А.К./син на ищеца и на ответницата В./ твърди,че е получил сума от 1000.00 лева на ръка,от баща му,чрез чичо му/брат на баща му/,от майка си е получавал пари,но те са били от баща му,който пращал на нея и тя му давала,било един път,като получил 200.00 лева или 300.00 лева,други пари не му е давала.Баща му плащал пари на майка му/ответницата В.-бел.съд./, „защото всичко тръгнало от него“.Майка му е болна и не може да работи,постоянно му плащала снимки и плачела и свидетелят казал на баща си да и пратят пари ,като и изпратили 500.00 лева за някакво лечение във Варна.После тя искала много пари,свидетелят знаел,че това е измама,майка му се свързала с баща му  и той пратил 2000.00-3000.00 евро.Тя обещавала да се разведе и че ще се върне при баща му,всяка вечер се гледали,обаждали.Майка му имала заеми към лихвари и до 5 дни трябвало да върне 3 000.00 лева и баща и ги пратил.Целта била майка му за вземе парите и да изчезне,сега го е блокирала „отвсякъде“.Баща му обича майка му,той е добър човек,лишавал се,за да праща пари „и накрая нищо“.

            При така изложената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

            Съобразно фактическите твърдения в исковата молба, съдът е квалифицирал осъдителният иск по чл.55,ал.1,пр./изр./2 от ЗЗД. Както е разяснено в Постановление №1 от 28.05.1979г по гр.д. №1/79г ,Пленум на ВС, при втория фактически състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД престацията се извършва с оглед на очаквано в бъдеще основание, което обаче не е могло да бъде осъществено.Текстът намира приложение при двустранните договори, ако задължението на едната страна се погаси поради невъзможност за изпълнение; при сделки под отлагателно условие, когато то не се сбъдне, и т. н. В този последен случай, ако страната, която има интерес от несбъдването на условието, недобросъвестно е попречила да настъпи то, чл. 55, ал. 1 ЗЗД няма приложение, защото по силата на чл. 25, ал. 1, изр. 2 ЗЗД се счита, че условието се е сбъднало.

Фактическият състав на  чл. 55, ал.1, изр.2 ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо с оглед неосъществено основание, т.е. да е дадено нещо с оглед на бъдещо основание, което не е могло да бъде осъществено. В посочената законова хипотеза /неосъществено основание/разместването на имуществените ценности става въз основа на фактически състав, който не е напълно завършен. Неговото окончателно завършване обикновено е в зависимост от осъществяването на едно бъдещо отлагателно условие и когато това условие не се реализира, основанието като цяло се счита за неосъществено. Плащане при неосъществено основание е налице и когато плащането е извършено с оглед сключването на един бъдещ договор между страните, каквито твърдения са обективирани и в исковата молба,въз основа на която е образувано настоящето производство. При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно главно доказване факта на плащане на процесната сума, а ответникът дължи доказване, че е налице основание за задържане на полученото- чл. 154 ГПК. Съгласно Постановление на Пленума на ВС № 7/79 г. в хипотезата на  чл. 55, ал. 1, предл. 2 ЗЗД /с оглед неосъществено основание/ вземането става изискуемо, респ. срокът на погасителната давност започва да тече от деня, в който е настъпила невъзможност да се осъществи основанието. Втората от хипотезите на чл.55 от ЗЗД винаги предполага частично осъществен състав на правното основание, чието довършване е в зависимост от настъпването на едно бъдещо събитие или правно действие, без което то се счита за изцяло неосъществено. Престираната сума е с оглед очаквано в бъдеще възникване на валидно правоотношение между страните, което не е осъществено.

Институтът на неоснователното обогатяване има приложение, когато между страните не съществува облигационна обвързаност и липсва възможност да реализират правата си по друг ред. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 от ГПК, Решение № 246 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1265/2010 г., IV г. о., ГК. При неоснователното обогатяване е налице разместване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго, без да е налице основание за това. Наличието на договорна обвързаност между страните изключва приложението на този институт.

Основание по смисъла на чл.51,ал.1,пр.2 от ЗЗД е юридически факт, източник на права и задължения, което предпоставя наличие на валидно правоотношение между страните, от което то  произтича. За успешно провеждане на иска по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД ищецът следва да докаже твърденията си, че е дал на ответника претендираната имуществена облага, както и, че основанието за даване не се е осъществило.

Съгласно чл.121 от ЗЗД,освен в определените от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е уговорена.

В предвид твърденията на ищеца,съдът приема,че по отношение на ответника К.А.В. не са налице основания за наличие на пасивна солидарност,заедно с ответника Д.В.,по предявения иск.Дори да се приеме за безспорен факта,че ответниците са съпрузи,то с оглед твърденията за уговорки само между бившите съпрузи-ищеца и ответницата Д.В.,както и липсата на данни ответникът К.В. да се е ползвал от средствата,преведени от ищеца по сметка на ответницата В. или че средствата са били  ползвани за семейни нужди на двамата ответници,то не е налице основание за пасивна отговорност на ответника В..В случая основанието за отговорността на ответниците е извъндоговорно, поради което разпоредбите на чл.32 и чл.36 СК, предвиждащи солидарност между съпрузите за задължения поети във връзка с нужди на семейството, не `+01+`намират приложение / в този смисъл - Решение № 520 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г. о., ГК/. Предвид това ответниците,респ. ответницата В., дължат сумата разделно. Солидарна отговорност е предвидена от законодателя единствено при причиняване на увреждане от няколко деликвента - чл. 53 от ЗЗД. При неоснователното обогатяване няма аналогичен текст, нито има юридически разум такъв да бъде предвиден. При неоснователното обогатяване всяко едно от неоснователно обогатилите се лица отговаря, но само да размера на това, което е получило в своя патримониум. Но не би могъл да отговаря над този размер, защото това би било в пълно противоречие с основния принцип в гражданското и търговското право - за недопустимост на неоснователното обогатяване.

На основание изложеното,съдът намира за неоснователен и недоказан иска срещу ответника К.А.В..

По отношение на ответника Д.С.В.:

Съдът приема,че ищецът е доказал превода на парични средства по сметки на ответницата в ОББ-АД,в размер на 6 780.00 евро с левова равностойност 13 260.57 лева,съобразно и констатациите и заключението на вещото лице по съд.-счетоводната експертиза.По отношение на сумата в размер на 1 000.00 лева се установи,че същата е предадена и ползвана за нужди на сина на ищеца и ответницата В.-свидетелят Замфил К.,поради което  искът за възстановяване на тази сума от ответницата В. е неоснователен.

Останаха недоказани в производството обаче твърденията на ищеца,за сключване на неформален предварителен договор по чл.66 от ТЗ,с оглед сключване на окончателен договор за търговско дружество и развиване на съвместна дейност между бившите съпрузи,респ.откриване на търговски обект-магазин.Както свидетелката Фиданка Асенова/сестра на отв.В./,така и свидетелят З.К./син на бившите съпрузи/ твърдят,че подобни уговорки между страните-бивши съпрузи,не е имало.Безпротиворечиво свидетелите установяват,че ответницата В. страда от сериозно здравословно заболяване,изискващо поддържане на медикаментозно лечение,както и че не може да работи/“…майка ми е болна и не може да работи…“-св.З.К./,като са и били необходими средства за лечението.Именно поради тази причина/основание/ първоначално ищецът е превел парични средства на ответницата В.-според свидетелят К. в размер на 500 лева,а според свидетелката Асенова превежданите от ищеца средства са били за нейното лечение и за нуждите на синовете на бившите съпрузи.

В процеса не е установен факта за размера на преведените от ищеца парични средства,които са били използвани за лечение,респ. за лична издръжка на ответницата В.,респ. дали всичките преведени средства в левова равностойност от 13 260.57 лева са ползвани за лечение или част от тях.

По отношение на основанието за превеждане на средства на ответница,които са били ползвани за нейно лечение,респ.лична издръжка,съдът приема следното:В предвид нормата на чл.140,ал.2,във в-ка с ал.1,т.3 от СК, съдът приема,че за тези средства е налице основание за извършени превод от страна на ищеца,в качеството му на бивш съпруг на ответницата.Действително,както е посочено в цитираното по-горе в мотивите ПП №1/1979г на ВС,правилото на чл.55,ал.2 от ЗЗД е приложимо само при първия фактически състав по чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД,каквато квалификация на спорното право не е дадена в доклада по делото.Съдът приема обаче,че ищецът при превода на паричните средства за лечение на ищцата е съзнавал изпълнението на свое морално задължение към бившата си съпруга и майка на синовете му,като е бил мотивиран да и дари тези средства за провеждане на лечението и,поради и което не може да иска тяхното възстановяване-връщане,като дадени при липса на основание,която хипотеза,с оглед неговите твърдения в исковата молба,не е и налице в случая/иск по чл.55,ал.1,т.1 от ЗЗД/.

В показанията си свидетелят З.А.К. заявява,че баща му/ищецът/ е превеждал парични средства на ответницата В.,тъй като е добър,обича я,а и ответницата му е обещавала да се разведе и да заживее отново с бившия си съпруг/ищецът И./.И тази хипотеза е неприложима към фактическия състав на текста на чл.55,ал.1,пр.2 от ЗЗД. Както вече се изложи,втората от хипотезите на чл.55 от ЗЗД винаги предполага частично осъществен състав на правното основание, чието довършване е в зависимост от настъпването на едно бъдещо събитие или правно действие, без което то се счита за изцяло неосъществено. Престираната сума е с оглед очаквано в бъдеще възникване на валидно правоотношение между страните, което не е осъществено.Евентуално обещание на ответницата В. да сключи граждански брак с ищеца,след като се разведе с втория си съпруг,респ.да заживее с него на фактически семейни начала, то подобно съглашение не обвързва страните със задължителна сила и въз основа на него не би могло да възникне действително облигационно правоотношение, поради явното му противоречие със законоустановените в чл.2 и чл.5 от СК принципи за доброволност на брачния съюз,в т.ч. и приравненият фактически съюз, както и с интересите на обществото, по смисъла на чл.8, ал.2 от ЗЗД.

Предвид изложеното,както  и че искът за неоснователно обогатяване по чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД винаги предпоставя валидна облигационна връзка, основанието за престиране на даденото, по която впоследствие не е било осъществено по вина на този, който е получил облагата за сметка на лицето, което е изпълнило, съдът заключава, че предявената от ищеца на основание чл.55, ал.1, пр.2 от ЗЗД претенция срещу ответницата Д.В. също е неоснователна.

При този изход от спора и на основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответника В. разноски, в общ размер на 1000.00 лева,представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното съдът,

Р    Е   Ш   И  :

 

            ОТХВЪРЛЯ,като неоснователен и недоказан,предявеният с основание чл.55,ал.1,пр.2 от ЗЗД осъдителен иск от А.К.И. *** Д.С.В. и К.А.В.,***,за заплащане на сумата от 14 288.80 лева,като получена от ответниците с оглед неосъществено основание-за учредяване на търговско дружество и извършване на съвместна търговска дейност,като съдружници, между ищеца и ответника Д.С.В..

ОСЪЖДА А.К.И. *** заплати на Д.С.В. ***,на основание чл.78,ал.3 от ГПК,сумата от 1000.00/хиляда/лева,представляваща сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред ОС-Ловеч, в двуседмичен срок от връчването  му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

/Марио Стоянов/