Делото
е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура гр. Видин, с който е
повдигнато обвинение против подсъдимите-Л.В.Н.,
ЕГН **********, роден на *** г. в гр. Лом, българин, български гражданин,
основно образование, неженен, безработен, с постоянен адрес:*** и настоящ
адрес:***, осъждан за това, че в условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б. „б" от НК, на 03.09.2016г. в с.Макреш, обл.Видин в
сградата на „Младежкия дом" и пред нея в съучастие, като съизвършител с И.Ц.
***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично място бутнал с ръце
Р.В.Л. *** и той паднал на масата и пейката до нея, сбил се с Р.В.Л., Ц.А.М. и Н.Д.Н.,
отправил закани към К.П.В., Г.М.И., Ц.А.М., Б.Б.Н., К.В.И., В.С.М., Г.В.Г., Н.Д.Н.
и Р.В.Л. *** с изразите: „Българи ще ви пребием", като псувал „Вашата
мамица" и не се подчинил на устното разпореждане на Н.Д.В. и Ц.Л.И. ***,
да преустанови своите действия, като деянието по своето съдържание се
отличавало с изключителна дързост и цинизъм – престъпление по чл. 325, ал. 4
във вр. с ал.2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1, б.
„б" от НК и И.Ц.Ц., ЕГН **********, роден на *** г., българин, български
гражданин, основно образование, безработен, с постоянен и настоящ адрес:***,
осъждан за това, че на 03.09.2016 г., в с.Макреш, обл.Видин, в сградата на
„Младежкия дом" и пред нея в съучастие като съизвършител с Л.В.Н. ***,
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, като на публично място се сбил с Р.В.Л., Ц.А.М.
и Н.Д.Н., отправил закани към К.П.В., Г.М.И., Ц.А.М., Б.Б.Н., К.В.И., В.С.М., Г.В.Г.,
Н.Д.Н. и Р.В.Л. с изразите: „Българи ще ви пребием", „Ще ви
изтрепам", като псувал „Вашата мамица" и не се подчинил на устното
разпореждане на Н.Д.В. и Ц.Л.И. ***, да престане да буйства и да преустанови
своите действия, а след като бил изведен извън заведението отправил към Н.В.
думите: „Що не ме пускаш, ти си расист”,
удрял с ръце по стъклата на витрината на входната врата и счупил с ръка
едно от стъклата, като деянието по своето съдържание се отличавало с
изключителна дързост и цинизъм – престъпление по чл. 325, ал. 2, във вр. ал. 1
във вр. с чл. 20, ал.2 от НК.
Представителят на РП - Видин заявил в
с.з че поддържа обвинението,
така, както е внесено с обвинителния акт.
Подсъдимият Л.Н. не се явил в съд.
Заседание.Същият е обявен за ОДИ с мярка“ПРИНУДИТЕЛНО ДОВЕЖДАНЕ“. По делото е постъпило
писмо от ОДМВР – Видин с рег. № 368000-10185/05.10.2017г., с което уведомяват
съда, че подсъдимият Л.В.Н. е обявен за ОДИ с телеграма № 16742/2017г. на ГДНП
– София с мярка „Принудително довеждане”, но към момента на писмото местонахождението
му не е установено.
Спрямо същият производството е протекло
по реда на чл.269, ал.1,т.1 ат НПК.
Назначен му е служебен защитник, който
иска от съда да постанови оправдателна присъда, като е развил доводи в тази
насока.
Подсъдимият И.Ц. е
заявил, че разбира обвинението и признава
се за виновен по повдигнатото обвинение,
съжалява за извършеното и не желае да дава обяснения.
Защитникът му иска от
съда да постанови оправдателна присъда или алтернативно ако бъде признат за
виновен да му бъде наложено наказание при условията на чл.55 от НК.
От
събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка
по делото:
Вечерта
на 02 срещу 03.09.2016 г. подсъдимите Н. *** по случай ежегодния събор на
селото.
В ранните
часове на 03.09.2016 г. Н. и Ц., заедно с компания отишли в сградата на
Младежкия дом, където била организирана дискотека, за да се веселят. В един
момент, без видима причина подсъдимият Н. се приближил към намиращата се в близост
компания, където бил свидетелят Л.. Тогава Н. ударил по масата и повдигнал същата, като
питиетата по масата се разлели. Свидетелят Л. направил забележка на подсъдимия Н.
да спре с действията си, в отговор на което Н. му казал „Кой си ти и на какъв
се правиш, на тарикат ли се правиш". След това, Н. бутнал с ръце свидетеля Л., като последния
паднал на пейката до масата. Използвайки,
че Л. паднал Н. се нахвърлил върху него
да го бие. Ц., както и придружаващите обвиняемите лица, които били наблизо само
това също се нахвърлили върху свидетелите- Л.,
М. и Н.. Последните двама се
опитвали да предпазят Л. от нападащите
го лица. Настанал масов бой като Н. и Ц.
били най-агресивни, а в същия участвали повече от 10 лица, включително и жени,
които се опитвали да предпазят близките си.
Не след
дълго, на местопроизшествието пристигнали служители на МВР – свидетелите- Н.В.
и Цв.И., които започнали да разделят
биещите се и отправили многократни разпореждания за преустановяване на боя.
Въпреки разпорежданията Н. и Ц.
продължили да буйстват и да се държат агресивно. В крайна сметка свидетелите-
Н.В. и Цв.И. успели да изкарат подсъдимите- Н. и Ц. и придружаващите ги лица
извън заведението, като подсъдимите продължили да правят опити да влязат в
заведението и да подновят боя, въпреки предупрежденията на служителите на
МВР.Служителите на реда разделили
условно казано двете групи, като едната група била уставена вътре в
заведението, а другата-тази на подсъдимите изведена извън заведението, за да не
стават нови стълкновения. Наред с това подсъдимите викали и се заканвали към
намиращите се в заведението лица - свидетелите К.П.В., Г.М.И., Ц.А.М., Б.Б.Н., К.В.И.,
В.С.М., Г.В.Г., Н.Д.Н. и Р.В.Л. -,,Българи ще ви пребием", „Ще ей
изколим", „Ще ви изтрепам", „Сега ще видите, кой ще викна",
псували „Вашата мамица" и много други нецензурни изрази. След като
неуспявали да влязат в заведението Н. и Ц.
продължили да буйстват, Ц. започнал да удря стъклата на витрината на входната
врата на сградата и счупил с ръка едно от стъклата, в резултат на което се
порязъл. Това обаче, както и разпорежданията на свидетелите- Н.В. и Цв.И. не го спряло и Ц. продължавал да бие по стъклата, като
оставял кърваВи следи по тях.
След
известно време ситуацията била овладяна от органите на МВР, а Н. и Ц. били задържани за срок до 24 часа.
По делото са разпитани свидетелите – Р.Л., Ц.М.,Б.Н.,В.М., А.К.,Ц.И. и Н.В..
На основание чл. 281, ал.5 във вр. с ал.1,т.5 са
прочетени показанията, дадени на досъдебното производство на свидетелите-Н.Н., К.В.
и Г.И..
От свидетелските показания на свидетелите- Р.Л., Ц.М., Б.Н.,В.М., А.К., Н.Н., К.В. и Г.И. се установява по безспорен и
несъмнен начин възприетата от съда по-горе фактическа обстановка.Всички те представляват
едната група, която се е намирала в дискотеката.Същите свидетелстват, че седели
, пили са алкохол в дискотеката и са се забавлявали до момента , когато
подсъдимият Л.Н. без никаква видима причина ударил силно по масата на
компанията, питиета се разлели и влязъл в стълкновение със свидетеля Л., когото
ударил е последният паднал върху масата, а впоследствие и на пейката до нея,
след което компанията на подсъдимия Н. се включила в стълкновението, като
настанал масов бой.Всеки един от свидетелите дава показания за това, което е
видял и възприел от собствената си позиция, на която се е намирал в
заведението.Но всички са единодушни, че разправията, а впоследствие и боя е бил
инспириран от групата на Н..Част от свидетелите заявяват, че не могат да си
спомнят или не са сигурни дали в боя е участвал подсъдимия И.Ц., но други пък
са категорични, че и той е бил в групата, която ги е нападнала.Част от тях дори
дават показания , че в стълкновението е участвал и свидетеля А.К./чичо на
подсъдимия И.Ц./.Свидетелстват, че дори при пристигането на полицаите, боя не е
бил преустановен, а самите се е налагало да помагат на органите на реда да
потушат конфликта.Част от свидетелите установяват,че впоследствие са видели
именно подсъдимия Ц. да блъска по витрините от вън, като при един от нанесените
удари, счупил една от масивните витрини на сградата, като дори и това не го
спряло, а продължил с кървава ръка да удря останалите витрини, по които оставял
кървави отпечатъци.
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй
като съдържат важна информация, касаеща
главния факт, подлежащ на доказване, а именно наличието на груби, непристойни
действия, нарушаващи обществения ред, които са съпроводени и със съпротива на
органите на властта, респективно –пристигналите полицаи, които са се опитвали
да потушат масовия боѝ.Същите са дадени правдиво, отразяват
непосредствените възприятия на свидетелите, пречупени през собствените им
оценка и емоционално възприятие, различното им местонахождение в момента на
конфликта, както и житейски опит.Безспорно в същите се съдържат противоречия,
които обаче са несъществени, тъй като не променят по никакъв начин показанията
им относно това-кои са лицата провокирали стълкновението и неподчинението на
органите на властта, както и това, че самите те са се включили да помагат за
прекратяването на масовия бой и извеждане на групата на подсъдимите извън
заведението.
Свидетелите -Ц.И.
и Н.В. са полицейските служители, които са участвали в потушаване на
стълкновението.Същите били на работа от 22,00 часа вечерта до 06,00 часа на
03.09.2016 в с. Макреш . Около 1.45 часа както били паркирали служебния автомобил на центъра на с. Макреш пред „заведението
на З.“,което се намира на разстояние 200-300 метра от Младежкия дом,от където
чули писъци.Придвижили се с колата и видели през витрините на сградата вътре
масов бой. Биели се не по -малко от десет човека.Свидетелите дават показания,
че извели групата от роми, те били
най-агресивни и се биели с българите. Извели ромите навън, а другите ги
оставили вътре, за да ги разделят. Свидетелят И. застанал на вратата, за да не
могат отново да влязат вътре, тогава подсъдимият Ц. започнал да блъска по
витрините.Свидетелят И. неколкократно му отправил устни разпореждания да
престане, тъй като се притеснявал, че витрините били масивни и можело да се
случи злополука.Ц. обаче не се подчинил- при един от ударите счупил витрината и
си порязал ръката, като продължил да блъска по здравите витрини, оставяйки
кървави отпечатъци. И двамата са категорични, че И. и Л. били заедно вътре в
заведението. Когато ги изкарали отвън продължили да викат: „Ще влезем вътре и ще ви
изколим”.Подсъдимият Ц. казал на свидетеля В.: „Що не ме пускаш, ти си расист”.
Когато И. счупил витрината имало хора
около него.
Съдът дава вяра на показанията на тези свидетели, тъй
като същите са добросъвестно дадени, възпроизвеждат непосредствените им впечатления,
свързани с работата по случая, съдържат
нужната конкретика, житейски обясними са, конкретния случай по мащабите си и
спецификата е бил такъв, че непосредствените им възприятия са оставили ясни
спомени в съзнанието им.Освен това показанията на тези свидетели се подкрепят
от останалите гласни доказателства, на които съдът е дал вяра и кредитирал
по-горе.
Съдът не дава вяра на показанията на свидетеля А.К. и
не ги кредитира.Същите не се подкрепят от останалите доказателства по делото,
напротив-изцяло им противоречат.Същият е заинтересован от изхода на делото, тъй
като подсъдимият Ц. му е племенник.Не на последно място е и безспорно
установения факт, че самият той е участвал в боя, за което свидетелстват част
от горната група свидетели, както и полицейските служители.Освен това съдът е
констатирал съществено противоречие в
показанията на този свидетел, поради което и са прочетени показанията му дадени
пред органа на досъдебното производство, където е заявил, че е видял И. да
блъска по витрините.Същият в съдебно заседание заяви, че не подържа показанията
си дадени по досъдебното производство.Това обстоятелство буди съмнение в
истинността на дадените показания, тъй като пред Полицията е разпитан
непосредствено след случая, а в съдебно заседание повече от година след
случилото се.Логично е дадените първоначално показания да отразяват
непосредствените му впечатления от случая, докато тези дадени в съд. Заседание
да не са отражение на възприетото от него. Изминалата повече от една година е
достатъчно време, през което последният е могъл да осмисли, прецени и промени в показанията си в собствена
изгода, както и да защити племенника си.
Подсъдимият Ц. се е възползвал от правото си да не
дава обяснения.Заявява, че съжалява за извършеното и се разкайва.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че обвинението
е доказано по един несъмнен и безспорен начин, така както го изисква
нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият –Л.Н. ще следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК осъден
за престъпление по чл. чл. 325, ал. 4 във вр. с ал.2 във вр. ал. 1 във вр. с
чл. 20, ал.2 във вр. с чл. 29, ал.1, б. „б" от НК
От обективна страна на деянието.
Подсъдимият
Н. в условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „б"
от НК, на 03.09.2016г. в с.Макреш, обл.Видин в сградата на „Младежкия дом"
и пред нея в съучастие, като съизвършител с И.Ц. ***, извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото, като на публично място бутнал с ръце Р.В.Л. *** и той паднал на
масата и пейката до нея, сбил се с Р.В.Л., Ц.А.М. и Н.Д.Н., отправил закани към
К.П.В., Г.М.И., Ц.А.М., Б.Б.Н., К.В.И., В.С.М., Г.В.Г., Н.Д.Н. и Р.В.Л. *** с
изразите: „Българи ще ви пребием", като псувал „Вашата мамица" и не
се подчинил на устното разпореждане на Н.Д.В. и Ц.Л.И. ***, да преустанови
своите действия, като деянието по своето съдържание се отличавало с
изключителна дързост и цинизъм.
Безспорно от установената по-горе
фактическа обстановка е, че деянието е извършено при условията на
съизвършителство съгл. чл. 20, ал.2 от НК.Подсъдимият Н. като съизвършител с
подсъдимия Ц. са извършили деянията, предмет на обвиненията им.Двамата заедно
са нападнали другата група и провокирали сбиването.
От
субективна страна на деянието.
Деянието е извършено при форма на вината
пряк умисъл, т.е. подсъдимият –Н. е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези
последици, който умисъл се извлича от конкретното поведение и действия на дееца
преди и по време на извършване на деянието.
Видно от възприетата по
горе фактическа обстановка, че подсъдимият Н. съвсем съзнателно е провокирал и
участвал в сбиването, нападайки без никаква причина свидетеля Р.Л..Не се е
спрял дори при влизането на полицейските служители, напротив –продължил с
действията си на неподчинение дори след като е бил изкаран навън извън
дискотеката.
Всички тези обективно
установени факти от действителността сочат единствено и само, че подсъдимият е
целял настъпилия вредоносен резултат, като е осъществил същия с преки свои
съзнателни действия.
Подсъдимият Н. е
извършил деянието в условията на опасен рецидив- по чл. 29, ал.1, б.“а“ и б.“б“
от НК, като квалифициращо обстоятелство.
Видно от справката за
съдимост, същият е осъждан както следва :
Със Споразумение от
07.12.2012 г. по НОХД № 146/2012 г. по описа на Софийски градски съд, влязло в
сила на 07.12.2012 г. Н. е бил осъден за престъпление по чл. 244, ал. 1 във вр.
с чл. 243, ал. 1 от НК, на лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е било отложено за срок от 3 (три)
години.
С Присъда от 19.05.2015
г. по НОХД № 418/2015 г. по описа на РС-Видин, влязла в сила на 03.11.2015 г. Н.
е бил осъден за престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, на лишаване от свобода
за срок от 3 (три) месеца при първоначален строг режим.
За извършеното престъпление
от Н. към момента на деянието се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“
за срок от една до шест години.
Единственото смегчаващо
отговорността обстоятелство на подсъдимия е относително младата му възраст.
Съдът не отчете
отегчаващи вината обстоятелства също.
Ето защо наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.54 от НК при превез на смегчаващите
отговорността обстоятелства, с оглед изпълнение на целите визирани в чл. 36 от НК. Съдът намира, че на подсъдимия Н. следва да бъде наложено наказание„ЛИШАВАНЕ
ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ при първоначален „СТРОГ” режим.
При така установената фактическа обстановка, съдът
намира, че обвинението е доказано по един несъмнен и безспорен
начин, така както го изисква нормата на чл.303 от НПК, поради което подсъдимият
–И.Ц. ще следва да бъде признат за виновен и на основание чл.303, ал.2 от НПК
осъден за престъпление по чл. чл. 325, ал.2 във вр. ал. 1 във вр. с чл. 20,
ал.2 от НК.
От обективна страна
на деянието.
Подсъдимият Ц. на 03.09.2016 г., в с.Макреш,
обл.Видин, в сградата на „Младежкия дом" и пред нея в съучастие като
съизвършител с Л.В.Н. ***, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като на публично
място се сбил с Р.В.Л., Ц.А.М. и Н.Д.Н., отправил закани към К.П.В., Г.М.И., Ц.А.М.,
Б.Б.Н., К.В.И., В.С.М., Г.В.Г., Н.Д.Н. и Р.В.Л. с изразите: „Българи ще ви
пребием", „Ще ви изтрепам", като псувал „Вашата мамица" и не се
подчинил на устното разпореждане на Н.Д.В. и Ц.Л.И. ***, да престане да буйства
и да преустанови своите действия, а след като бил изведен извън заведението
отправил към Н.В. думите: „Що не ме пускаш, ти си расист”, удрял с ръце по стъклата на витрината на
входната врата и счупил с ръка едно от стъклата, като деянието по своето
съдържание се отличавало с изключителна дързост и цинизъм.
От субективна страна на деянието.
Деянието е
извършено при форма на вината пряк умисъл, т.е. подсъдимият –Ц. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици, който умисъл се извлича от
конкретното поведение и действия на дееца преди и по време на извършване на
деянието.
Видно от възприетата по горе фактическа обстановка, че
подсъдимият Ц. съвсем съзнателно е участвал в сбиването, нападайки без никаква
причина групата на свидетеля Р.Л..Не се
е спрял дори при влизането на полицейските служители, напротив –продължил с
действията си на неподчинение дори след като е бил изкаран навън извън
дискотеката, като е продължил да блъска с ръка по втирините, вследствие на
което е счупил една от тях, без да се подчини на многократно дадените
полицейски разпореждания.
Всички тези обективно установени факти от
действителността сочат единствено и само, че подсъдимият е целял настъпилия
вредоносен резултат, като е осъществил същия с преки свои съзнателни действия.
За извършеното престъпление от Ц. към момента на
деянието се е предвиждало наказание „лишаване от свобода“ за срок до пет години.
Смегчаващи отговорността обстоятелство на
подсъдимия е относително младата му
възраст, съдействието му за разкриване на обективната истина и бърз процес,
признава вината си, съжалява за извършеното.
Отегчаващи вината обстоятелство на подсъдимия, че е
осъждан.
Ето защо наказанието следва да бъде определено при
условията на чл.55, ал.1,т.2,б.“б“от НК-налице са многобройни смегчаващи
отговорността обстоятелства на подсъдимия, като и най-лекото предвидено
наказание се явява несъразмерно тежко, с оглед изпълнение на целите визирани в
чл. 36 от НК. Съдът намира, че на подсъдимия Ц. следва да бъде наложено
наказание „ПРОБАЦИЯ”, като съвкупност от следните пробационни мерки:
1.Задължителна регистрация по настоящ адрес два пъти
седмично за срок от три години.
2.Задължителни периодични срещи с пробационен служител
за срок от три години.
3.Безвъзмезден труд в полза на обществото в размер на
200 (двеста) часа годишно за две поредни години.
Подсъдимите Л.В.Н. и И.Ц.Ц. следва да бъдат осъдени да
заплатят солидарно в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на Районен
съд – Видин сумата от 648.00 (шестстотин четиридесет и осем) лева,
представляваща направени по делото разноски за явяване на свидетели.
Водим от горното, на основание закона Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: