Р Е Ш Е Н И
Е
№146
гр.Шумен, 27
Юни 2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Шуменският окръжен съд, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: М. Маринов
Членове:1. А. Карагьозян
2. Р.
Хаджииванова
при секретаря Т. Кавърджикова като разгледа
докладваното от съдия Маринов В.гр.дело №151 по описа за 2019 год. на ШОС, за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №149 от 14.02.2019г. по гр.д.№2277/2018г.
Районен съд - гр.Шумен е отхвърлил предявените от "Водоснабдяване и
Канализация - В." ООД срещу В.С.Я. искови претенции по чл.415 от ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 466,29лв., представляваща главница за консумирана и неплатена вода по
партида с абонатен номер *61 за имот находящ се в гр.В., ж.к.»» ... по издадени
и незаплатени фактури по справка извлечение от 02.08.2011г. за периода от
14.10.2015г. – 13.02.2018г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 21.02.2018г. до окончателното ѝ
изплащане, както и сума в размер на 45,42 лв., представляваща стойността на
лихвата за забава върху главницата за периода от 11.12.2015г. до 18.02.2018г.,
за които суми има издадена Заповед за парично вземане по реда на чл.410 от ГПК №
370 от 15.03.2018г. по ч.гр.д.№ 746/2018г. по описа на ШРС, като неоснователни
и недоказани. С решението са присъдени деловодни разноски на ответната страна в
размер на 300 лева.
Недоволен от така постановеното решение останал ищеца,
който обжалва решението на районния, като сочи доводи за неправилност на
решението, и моли съда да го отмени и постанови друго, с което да бъдат уважени
предявените искове.
В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е
депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и
законосъобразно.
Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и
процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите
изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в
съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.
С депозираната пред първоинстанционния съд искова молба ищецът е предявил иск по реда на чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на парично вземане, предмет на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Производството по чл.415, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК съставлява продължение на развилото се пред Районен съд - Шумен заповедно производство по ч.гр.д.№2277/2018 г., а предявяването на установителния иск е законова последица от подаденото в срока по чл.414 от ГПК възражение на длъжника, с което е оспорена дължимостта на отразеното в заповедта за изпълнение парично вземане /както е в процесния казус/, или с връчването на заповедта по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Предметът на спора е очертан с обстоятелствената част на исковата молба, в която е посочено, че във връзка с облигационни отношения между страните ответникът е клиент и потребител на В и К услуга, предоставяна от ищцовото дружество с абонатен номер *61 за имот, находящ се в гр.В., ж.к.»» .... По тази партида към момента на депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК потребителя имал начислени и неплатени следните суми – 466,29 лв. - главница за консумирана, но неплатена вода, по фактури подробно описани в справка за недобора на частен абонат до 18.02.2018г. Предвид неизпълнението на поетите задължения от него, по инициатива на ищеца било учредено заповедно производство по ч.гр.д. № 2632/2018г. по описа на ВРС, прекратено и изпратено по подсъдност на компетентния съд, като по образуваното ч.гр.д. № 746/2018г. на ШРС в полза на ищеца била издадена Заповед за изпълнение № 370/15.03.2018г. по реда на чл. 410 от ГПК. Моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че в полза на дружеството ищец съществува вземане против ответника, в следните размери: за сумата от 466,29 лева, представляваща дължима и непогасена главница за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 14.10.2015г. до 13.02.2018г. на адрес гр.В., ж.к.»» ..., както и сума в размер на 45,42 лв. лихва върху главницата за периода от 11.12.2015г. до 18.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 21.02.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
По делото са представени
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор
на ищцовото дружеството, действащи в процесния период, както и решения на
регулационния орган - Държавна комисия за енергийно и водно регулиране. Представена
е и справка за недобора на частен абонат за периода от 11.11.2015г. до
18.02.2018г. по отношение на абонат В.Я. с клиентски номер 1220061, съдържаща
всички издадени в процесния период фактури, на които се основава вземането. От представената справка за лице от Служба по
вписвания - В. за периода 01.01.1992г. – 10.12.2018г., е видно че ответницата В.Я.
е придобила на 26.08.2002г. процесния имот от М.К.К.и Д.Н.К., на 21.03.2015г.
го е дарила на Д.С.Я., и на 21.12.2015г. имота ѝ е бил продаден от Д.Д.Г.. Представени са страници от карнети, от които е
видно, че за процесния период на ответницата са били начислявани служебни
кубици вода 5, 6 и 7 през различните периоди. Представено е Сведение за ремонт
на водомери, в което е отразено следното: Инкасатор - 105 М., Консуматор - В-во
Бл.33 вх.2 ап.67 Д.Н., засича при показание:836, има подпис за предал съобщение
за повредата, както и за приел съобщение за повредата, без да е отразено, чии
са подписите, и поставена дата 10.10.2012г. От представен талон за пломбиране
на водомери от 19.02.2018г. е видно че е подменен стар водомер на клиент Д.К. с
фабричен №69872, Пломба №2400, и показания 934, с нов с №295797, с поставена на
тази дата пломба.
Съгласно § 1, т.2, б.“а“ и б.“б“ от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, качеството
„потребител“ имат юридически или физически лица, собственици или ползватели на
съответните имоти, на който се предоставят В и К услуги, или са собственици или
ползватели на имоти в етажната собственост. Същото легално определение на
понятието „потребител“ е дадено и в чл.3, ал.1, т.2 от Наредба № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, като аналогична е и
разпоредбата на чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на В и К оператора. Ответницата
не е ангажирала доказателства, че е поискала закриване на партидата съобразно
чл.63 и сл. от общите условия, през правнорелевантния период, поради промяна в
собствеността или ползването на имота. Безспорно е, че сградата на етажната
собственост, в която се намира сочения имот на ответника е била присъединена
към водоснабдителната система и през този период е била предоставяна питейна
вода, съответно отвеждана и пречиствана отпадна вода. Така доколкото
ответницата се явява потребител на В и К услуги по смисъла на чл.3 от Наредба
№4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и чл.2, ал.1 от
общите условия за предоставяне на В и К услуги, то страните са в облигационно
правоотношение, по силата на което ищцовото дружество дължи предоставянето на
услуги, а ответницата заплащането на цената им. За действителността на това правоотношение не се изисква писмена форма. От представените
доказателства е видно, че за по - голяма част от исковия период /с изключение
на два месеца - от 14.10.2015г. до 21.12.2015г./ ответницата е била собственик
на имота, съответно потребител на предоставяната от ищеца услуга.
Във въззивната си жалба ищеца се позовава на
разпоредбите на чл.11, ал.5 от Наредба №4 от 14.09.2004г. на МРРБ, съгласно
която ремонтът на индивидуалните водомери е задължение на потребителите.
Сведението за ремонт било връчено лично на ответницата, и за нея възникнало
задължение да ремонтира или подмени с изправен повредения си индивидуален
водомер. След като не изпълнила задължението си ищеца начислявал служебно
определена консумация на вода съобразно правилото на чл.39, ал.5, т.1, предл.2
от горната наредба. Разпоредбата предвижда по изключение да се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена
вода да се заплаща, по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище за всеки обитател. В настоящия случай жилището на
ответницата е имало монтиран водомер и сочената норма е неприложима.
Хипотезата, уреждаща отношенията между страните при повреден водомер /каквато
се сочи от ищеца/ е предвидена в чл.20 от представените от ищеца Общи условия.
В първата алинея на чл.20 е посочено, че при установяване на повреда в индивидуален
водомер на потребител, представителят на ВиК оператора прави предписание за
отстраняване на повредата на водомера и за срока на отстраняването ѝ,
като демонтира пломбата на холендъра. След отстраняване на повредата
потребителят уведомява оператора и осигурява достъп до водомера за извършване
на първоначално отчитане и пломбиране на холендъра. В ал.3 на чл.20 се сочи, че
през периода на повредата на индивидуалния водомер и до изтичане на срока на
предписанието по ал.1, количествата изразходвана вода, с изключение на случаите
когато е поставен оборотен водомер, се определят по реда на чл.26, ал.2 /според
средномесечния разход за съответния период от предходната година за срока на
предписанието, а след изтичането на този срок потребителя се таксува по чл.25,
ал.8 /по 6 куб.м. за обитател/, и само при липса на данни за средномесечния
разход, по изключение операторът може да начисли за срока на предизвестието по
чл.20, разход по чл.25, ал.8/, а при неизпълнение на предписанието и след
изтичане на срока на предписанието, количеството изразходвана вода се определя
по реда на чл.25, ал.8 и ал.10.
На първо место е необходимо да се отбележи, че
представеното от ищеца Сведение за ремонт на водомери, не е надлежно оформено и
не би могло да удостовери сочените от представилата го страна обстоятелства. Не
е отбелязано кой е подписал документа срещу приел съобщение за повредата. Няма
данни да е изготвен протокол за предписание за отстраняване на повредата на
водомера и за срока на отстраняването ѝ, нито за демонтиране пломбата на
холендъра. Неизпълнение на последното се установява и от представения талон за
пломбиране на водомери от 19.02.2018г. Ищеца не е установил при условията на
главно и пълно доказване, нито че водомера на ответницата е бил повреден, нито
че е отправил предписание за отстраняване на повредата, че е определил срок за
отстраняване на повредата, достигнали до потребителя, или че е демонтирал
пломбата на холендъра. Дори и да се допусне, че горното сведение е било връчено
лично на ответницата, то отново не установява необходимите по общите условия
предписания, срокове и демонтаж на пломба. От друга страна, както бе посочено
по - горе, съобразно чл.20 вр. чл.26, ал.2 от Общите условия, за срока на
предписанието за отстраняване на повредата количествата изразходвана вода, се
определят според средномесечния разход за съответния период от предходната
година за срока на предписанието, а след изтичането на този срок потребителя се
таксува по чл.25, ал.8 /по 6 куб.м. за обитател/, и само при липса на данни за
средномесечния разход, по изключение операторът може да начисли за срока на
предизвестието по чл.20, разход по чл.25, ал.8 от общите условия. В настоящия
случай оператора е пристъпил направо към начисляване на разход по чл.25, ал.8,
без да сочи, че няма данни да предходния средномесечен разход, и без да е дал
предписание и срок за отстраняване на констатирана повреда на измервателното
средство. Ето защо съдът намира предявената искова претенция за неоснователна.
Доколкото изводът на настоящата инстанция съвпада с този на първоинстанционния съд, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено. Въззиваемата страна не е представила доказателства за направени във въззивното производство разноски, поради което и такива не следва да и се присъждат.
Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК,
Шуменският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №149 от 14.02.2019г. по гр.д.№2277/2018г. на
Районен съд - гр.Шумен.
На основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.