Решение по дело №1428/2009 на Районен съд - Пазарджик

Номер на акта: 691
Дата: 19 октомври 2009 г. (в сила от 18 декември 2009 г.)
Съдия: Елисавета Йорданова Радина
Дело: 20095220201428
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 17 юли 2009 г.

Съдържание на акта Свали акта

                 Р Е Ш Е Н И Е

 

                      година 2009                            град Пазарджик

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД          НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

НА ПЕТНАДЕСЕТИ ОКТОМВРИ                                     2009 ГОДИНА           

В публично съдебно заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИСАВЕТА РАДИНА

СЪД.ЗАСЕДАТЕЛИ: 1

                                                                             2.

Секретар: В.В. 

Прокурор: СТЕФКА Д.

Като разгледа докладваното от съдия РАДИНА

Наказателно дело АХ № 1428 по описа за 2009 година

 

                                      Р Е Ш И :

 

         ПРИЗНАВА обвиняемите А.И.Г. ***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно образование , неженен, неосъждан , ЕГН ********** и С.С.И. *** живущ ***, български гражданин , със средно образование , неженен, неосъжждан с ЕГН **********  ЗА ВИНОВНИ  в това, че на 07.03.2009 г. в гр. Пазарджик при управление на  МПС, при условията на независимо съпричиняване  са нарушили правилата за движение  както следва : А.Г. при завой на ляво не е пропуснал  насрещно движещото се пътно превозно средство  съгласно чл. 37 ал. 1 от ЗДвП , а  С.И. се е движел със скорост по-висока от означената  със  знак В26  в нарушение на  чл. 21 ал.ІІ  във връзка с ал. 1 от ЗДвП  и по непредпазливост са причинили средна телесна повреда на лицето Т.Д.  Г. ***, изразяваща се в счупване на двете кости , голям и малък пищял на дясната подбедрица, което е довело до трайно затрудняване  движението на десен долен крайник, като и двамата са направили всичко зависещо от тях за оказване помощ на пострадалата  - престъпление по чл. 343 а, ал.1буква „а” предложение ІІ-ро  вр.  чл.343 ал. 1 буква „б” , предложение 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК във връзка с чл. 37 ал. 1 от ЗДвП - за обвиняемия Г. и  по 343 а, ал.1 буква „а”  , предложение ІІ-ро ,  вр.  чл.343 ал. 1 буква „б” , предложение 2-ро във връзка с чл. 342 ал. 1 от НК във връзка с чл. 21, ал.2 вр. Ал.1 от ЗДвП- за обвиняемия И. , поради което   и на основание чл.78 А ал.1 от НК ги ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ, като им  НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА в размер на  по 1000 /хиляда/ лева – за всеки един от тях , платима в полза на държавата по бюджета на Съдебната власт.

         На основание чл. 78А ал.ІV от НК лишава обвиняемите от правото да управляват МПС за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА за всеки един от тях.

         ОСЪЖДА обвиняемите да заплатят съдебно деловодни разноски в размер на по 115 лева за всеки.

         Решението  може да се обжалва и протестира пред Окръжен съд Пазарджик в 15 дневен срок от днес.

 

 

                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                  

 

Съдържание на мотивите Свали мотивите

 

МОТИВИ към НАХД 1428/09г.

 

Производството е образувано въз основа на внесено от РП – Пазарджик постановление с предложение две лица да бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на чл. 78 а, ал.1 от НК и да им се наложат административни наказания глоба:

І. А.И.Г. *** ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НЕГО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.37 ал.1от , а именно за това, че на 07.03.2009 г. в гр.Пазарджик, кръстовището на бул.”Ал.Стамболийски” и ул.”Славянска”, при условията на независимо съпричиняване със С. *** , при управление на МПС – лек автомобил марка ”Фолксваген “модел”Голф ІІ”с ДК№ РА 0419АА с водач А.Г. и  лек автомобил марка ”Фолксваген “модел”Голф ІІІ” с ДК№ РА 9569АХ,с водач С.И., са нарушили правилата за движение както следва:

1.А.Г. – чл.37 ал.1 от ЗДвП-при завиване на ляво за навлизане в друг път /ул.”Славянска”/, след като е бил длъжен не е пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство-лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ рег.№ РА 95 69 АХ с водач С.И.

          2.С.И. – чл.21ал.ІІ във вр.с ал.І от ЗДвП - не е избрал  подходяща скорост на движение на пътното превозно средство, след като е имал задължение да не превишава стойността на скоростта, посочена в пътен знак Б26/забранено движението със скорост по-висока от означената, а именно 40 км / и чл.20 ал.ІІ от ЗДвПпри избраната от него скорост не се е съобразил с характера и интензивността на движението.Не е направил всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато е възникнала опасността за движението и  по непредпазливост са причинили средна телесна повреда на лицето Т.Д.Г. ЕГН ********** ***, изразяваща се в  счупване на двете кости, голям и малък пищял на дясната подбедрица, което е довело до трайно затрудняване движението на десен долен крайник.

ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.37 ал.1от , КАТО МУ СЕ НАЛОЖИ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК.

 

ІІ.  С. *** ДА БЪДЕ ОСВОБОДЕН ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ ЗА ИЗВЪРШЕНОТО ОТ НЕГО ПРЕСТЪПЛЕНИЕ ПО  чл.343 ал.1 б.”б” предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.21 ал.2 във врчл.20 ал.ІІ от , а именно за това, че на 07.03.2009 г. в гр.Пазарджик, кръстовището на бул.”Ал.Стамболийски” и ул.”Славянска”,при условията на независимо съпричиняване с А.И.Г. ***  , при управление на МПС – лек автомобил марка “Фолксваген”модел “Голф ІІІ” с ДК№ РА 9569АХ,с водач С.И.,  и лек автомобил ”Фолксваген “модел”Голф ІІ”с ДК№ РА 0419АА с водач А.Г., тяхна собственост, са нарушили правилата за движение както следва:

          1.С.И. – чл.21ал.ІІ във вр.с ал.І от ЗДвП - не е избрал  подходяща скорост на движение на пътното превозно средство, след като е имал задължение да не превишава стойността на скоростта, посочена в пътен знак Б26/забранено движението със скорост по-висока от означената, а именно 40 км/ч / и чл.20 ал.ІІ от – при избраната от него скорост не се е съобразил с характера и интензивността на движението.Не е направил всичко възможно, за да намали скоростта или да спре превозното средство във всички случаи, когато е възникнала опасността за движението

2.А.Г. – чл.37 ал.1 от ЗДвП-при завиване на ляво за навлизане в друг път /ул.”Славянска”/, след като е бил длъжен не е пропуснал насрещно движещото се пътно превозно средство-лек автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ рег.№ РА 95 69 АХ с водач С.И.

 и  по непредпазливост са причинили средна телесна повреда на лицето Т.Д.Г. ЕГН ********** ***, изразяваща се в  счупване на двете кости, голям и малък пищял на дясната подбедрица, което е довело до трайно затрудняване движението на десен долен крайник - ПРЕСТЪПЛЕНИЕ по чл.343 ал.1 б.”б” предл.2-ро във вр. с чл.342 ал.1 от НК, във вр. с чл.21 ал.2 във врчл.20 ал.ІІ от , КАТО МУ СЕ НАЛОЖИ АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА по реда на чл. 78а, ал. 1 от НК.

В съдебно заседание обвинението се поддържа от представителя на РП Пазарджик с искане за постановяване на решение, с което двамата обвиняеми бъдат признати за виновни по повдигнатите им обвинения.

Защитниците им оспорват съставомерността на деянията на своите подзащитни, обосновавайки изключително виновно поведение само за другия обвиняем. И двамата пледират за оправдаване.

Обвиняемите не се признават за виновни .

  Районният съд, като обсъди и прецени поотделно и в съвкупност събраните доказателства , при спазване на разпоредбите на чл.301 НПК, ръководейки се от закона и по вътрешно убеждение, прие за установено следното:

На 07.03.2009г. обв.А.Г. пътувал с личния си автомобил ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ ІІ с рег.№ РА 04 19АА по бул.”Ал.Стамболийски” посока Градската градина. Движението било през  светлата част на деня ,времето било ясно,видимостта добра. Пътят, по който се движел бил прав, хоризонтален, със сух и запазен асфалт. В района на кръстовището на бул.”Ал.Стамболийски” и ул.”Славянскалипсвала  маркировка.

 На кръстовището с ул.”Славянска” обв.Г. намалил и се приготвил за маневра завой наляво. Непосредствено до знака СТОП, на кръстовището на левия тротоар същата посока се намирали постр.Т.Г.  и св.М.И. ***. Двете възрастни жени разговаряли. Обв.Г. забелязал пешеходките и намалил достатъчно скоростта на автомобила си, за да извърши маневрата.

По същото време по път с предимство на ул”.Ал.Стамболийски”на кръстовището с ул.”Славянска” и в права посока се движил със скорост от 49 км/ч лек автомобил марка „Фолксваген”, модел „Голф 3”, с ДКН РА 9569 АХ,управляван от обв. С.И..В зоната на движение на последния действал пътен знак “В-26,”който ограничавал скоростта на движение до 40 км/ч.Вместо да спре на кръстовището и да осигури предимство на приближаващия И.,  обв.Г.  навлязъл в кръстовището, за да извърши маневра ляв завой. Настъпил сблъсък между управлявания от него и управлявания от И. автомобил. Ударът бил челен за последния и страничен като засегнал дясната предна врата на л.а. ФОЛКСВАГЕН ГОЛФ ІІ с рег.№ РА 04 19АА От удара последният автомобил се отклонил от траекторията си на движение в ляво и ударил стоящата на тротоара пешеходка Г. . Обв.Г. излязъл от автомобила си видял, че св.Г. и св.И. са паднали на земята и веднага слязал да им помогне.Отишъл да види и какво е състоянието на хората в другия автомобил участник в ПТП-то. Спешна помощ била повикана както от обв. Г., така и по настояване на обв. И. от пътуващата заедно с него  негова приятелка св. Ангелова. Св. Гизвода била откарана в МБАЛ Пазарджик , където е настанена за лечение в ортопедичното отделение . на същата в резултат на удара са били причинени следните увреждания: местно счупване на двете кости на дясната подбедрица, травматичен оток и кръвонасядане в същата област. Разместеното счупване на костите ( голям и малък пищял) на дясната подредрица са причинили на пострадалата трайно затруднение движението на десния горен крайник за период от около 7-8 месеца.

Горната фактология съдът възприе след внимателен и обстоен анализ на доказателствата по делото. Възползвайки се от разпределената вина между двамата  и конструкцията на обвинението , приело независимо съпричиняване, всеки от обвиняемите прави опити да прехвърли вината за причинения престъпен резултат  изцяло върху другия.Така и всяка от защитните тези е изградена изцяло само върху онези събрани по делото доказателства, които обслужват извода за виновно поведение на неподзащитния, предизвикало настъпилите престъпните последици.

Според обясненията на обв. Г. неговият съобвиняем И. се движел действително по път с предимство, но с много висока скорост. Г. спрял преди маневрата завой на ляво на процесното кръстовище, за да се увери ,че намиращите се на тротоара две възрастни жени ( пострадалата Г. и нейната спътничка В.) няма да предприемат пресичане. След като се убедил в това, възприел приближаващия по път с предимство лек автомобил на И., но но тъй като същият твърди, че бил далече ,предприел завой наляво. Според Г. автомобилът следва да се е движел много бързо , щом е настъпил сблъсък по между им в района на кръстовището.

  Такива констатации е направил и св. У., който се намирал непосредствено преди инцидента и по време на настъпването му в заведението си и откъдето видял движението на управлявания от И.. Скоростта му на движение на последния е определена на около 49 км/ч  с оглед приетото заключение по изслушаната САТЕ. Един от поставените спорни въпроси е дали тази скорост е била разрешена, тъй като я е рамките на максимално позволената от 50 км при движение в населено място, ако няма допълнителни ограничения за скоростта въведени с пътни знаци.  Липсата на такъв се твърди от защитата на И. с аргументи, че не е бил открит при първоначалния оглед след инцидента. И това е вярно. Причината обаче не е неговата липса. Първоначално разследването е било насочено само против Г.. Едва впоследствие след експертното заключение се формира тезата за независимо съпричиняване на престъпния резултат от страна а двамата обвиняеми. За това действително огледът, който е следвало да отговори на въпросите относно пътния участък, изминат от И. преди настъпване на транспортното произшествие  е извършен три месеца по-късно и на 14 май. Установено при това процесуално-следствено действие наличието на пътен знак В 26, въвеждащ допълнително ограничение на скоростта от 40 км за обв. И. преди процесното кръстовище. Опровергани бяха неговите твърдения за липсата на такъв знак към момента на деянието. Разпитани по делото за проверка на това обстоятелство бяха св. К. и св. Гавазов. Първата продава вестници на метален павилион , разположен на тротоара от страна на пътната лента, в която се е движел И.. Според свидетелката  знакът В 26, с който е въведено ограничение на скоростта от 40 км преди кръстовището на ул.Славянска с ул. Ал. Стамболийски е бил там и към инкриминираната дата. Напълно се потвърждава това обстоятелство и от показанията на св. Гавазов, която е служител в звеноЗнаково стопанствокъм общинското БМ”Паркинги и охрана” . Според представените от това ведомство документи  и показанията на св. Гавазов коментираният знак е поставен там със сигурност още към 2006г. е отразен в схемата на Община Пазарджик за вертикална и хоризонтална пътна маркировка. Като възприе тези напълно съответни доказателства съдът отхвърли частично като недостоверни обясненията на обв. И., показанията на св. Ангелованегова приятелка, която е пътувала в автомобила и  при произшествието и св. Йордановприятел на И., който специално дни след инцидента е проверявал наличието на такъв пътен знак по посока на движение на И. и за пътния участък преди кръстовището . Тези гласни доказателства съдът игнорира в частта, в която с тях се сочи липсата на пътен знак В 26, въвеждащ допълнително ограничения на скоростта от 40 км за обв. И..

Скоростта на движение на последния преди сблъсъка е установена чрез експертно изследване на около 49 км/ ч. Тоест установено е, че обв. И. се е движел със скорост над разрешените стойности.  Само по себе си обаче това умишлено нарушение на правилото на чл. 21 ал.2 вр. Ал.1 от ЗДвп  не би причинило престъпния резултат , ако едновременно с това друг участник в движението не  бе нарушил друга забрана, с което не бе отнел предимството му . Такъв участник в движението е бил обв. Г..  Той е предприел маневра завой на ляво на кръстовището, отнемайки предимството на движещия се в права посока и по път с предимство през кръстовището И.. Установено е при това , че Г. е забелязал И. на известно разстояние. Съвсем неправилна се е казала обаче преценката му относно възможността да премине през кръстовището, изпреварвайки приближаващия червен голф.  Водачът на черния автомобил Фолксваген голф е предприел маневра  завой на ляво,от своята лента на движение към тази на насрещно движещия се червен голф по време, място и начин , когато това не е било безопасно за него.

Установено е от изслушаната САТЕ, че времето за настъпване на сблъсъка от 0.65 сек до 1.6 сек е по-голямо от времето за реакция на водачите и времето за задействане спирачните системи на управляваните от тях автомобили, и е по-малко от времето 2.9 сек, време, необходимо на л.а. Фолксваген голф червен да спре в рамките на дължината на опасната си зона,при условие, че водача на други Ф. Голф черен не е спирал. Движещият се в права посока И. е имал техническа възможност да възприеме завиващия на ляво лек автомобил и да реагира на тази опасност. Имал е също възможност да задейства и спирачките на автомобила , но не е имал възможност да избегне удара чрез безопасно спиране, защото в момента, когато е можел да реагира на опасността , мястото на удара е било дълбоко в рамките на опасната зона за спиране на този автомобил и ударът е бил неизбежен.

Според заключението по допълнителната САТЕ в реалната ситуация И. е възприел опасност за движението си от около 26 метра преди мястото на сблъсъка. При скорост около и под 40 км/ч на този автомобил опасната му зона за спиране в критична ситуация е около 21.2 метра и тя е по-малка като дистанция от 26 метра, което означава, че ПТП е било предотвратимо ( при максимално позволената скорост от 40 км/ч) и автомобилът е следвало да спре на 4.8 метра преди мястото на сблъсъка. Времето за движение на л.а. на обв. Г. от момента на предприетата маневра завой на ляво до момента на удара е максимално 1.6 сек. и като време е по-малко от времето за изминаване на опасната зона при спирането на управлявания от И. автомобил 2.6 сек. При това съотношение , е приел експерта, че ПТП е било предотвратимо, тъй като Г.  е има техническа възможност да се изтегли на ляво и завърши до край маневрата си преди навлизането на автомобила на И.. Г. е следвало с оглед задължението си по чл. 37, ал.1 от да прецени пътната обстановка с оглед приближаващия автомобил по път с предимство на И. и при извършване маневра завой на ляво в друг път , да го пропусне. Преценката му , че може да извърши маневрата преди навлизането на червения голф в кръстовището се е оказала погрешна. Не се е уверил във възможността безпрепятствено да извърши маневрата , след като е възприел движещия се насрещно и с предимство автомобил и по този начин не е избегнал удара с него. Като не е изпълнил задължението да спази правилата при извършваната от него маневра , обв. Г. сам се е лишил от възможността да не съпричини престъпния резултат, поради което няма как за бъде оневинен.

От друга страна обв. И. , управлявайки автомобила с непозволена скорост, също се е поставил сам в невъзможност да избегне сблъсъка с отнелия му предимство автомобил. При ограничението и дори движение с максимално позволената скорост от 40 км/ч от страна на обв. И. ударът между него и Г. е бил предотвратим, тъй като последният би изпълнил докрай маневрата си завой на ляво и преминал кръстовището преди движеният се по път с предимство автомобил да навлезе в него.

Поради нарушаването на визираните горе правила за движение по пътищата (при технически изправни превозни средства)  едновременно от двамата обвиняемия, докато Г. навлиза в пътната лента на И., за да осъществи маневра завой на ляво, последният го блъска от дясно с челен ексцентричен удар за автомобила на И. и страничен кос, централен – за автомобила на Г.. От удара последния автомобил се отклонил от траекторията си на движение и ударил стоящата на тротоара св. Г..

Незабавно след това обв. Г. слязъл от автомобила и проверил състоянието й, като лично се обадил на Спешна помощ. От автомобила слезли и другият обвиняем И. и неговата спътничка св. Ангелова, която по негово настояване също потърсила бърза помощ за пострадалата жена. Същата била откарана в МБАЛ Пазарджик и настанена в Ортопедичното отделение.

В резултат на удара, предвид заключението по изслушаната СМЕ, на същата са причинени следните травматични увреждания: разместено счупване на двете кости ( голям и малък пищял) на дясната подбедрица, травматичен оток и кръвонасядане в същата област. Установено е,че гореописаните увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет със значителна кинетична енергия и добре отговарят да са получени при сблъсък от автомобил, като в момента на травмата пострадалата е била права и обърната полунадъсно към предницата на лекия автомобил , който се е качил на тротоара от посоката на „бампер” фрактурата на дясната подбедрица.  Според заключението на вещото лице разместеното счупване на костите на дясната подбедрица е причинило на пострадалата трайно затруднение на движението на десния крайник за период от около 7-8 месеца. При това и правилно е прието от автора на обвинението, че се касае до причиняване на средна телесна повреда. Резултат, който всеки от обвиняемите не е целял. Същият е в пряка причинна връзка с едновременно допуснатите от тях умишлено нарушения на посочените правила за движение по пътищата при управление на превозните им средства. И двамата обвиняеми обаче като правоспособни водачи на МПС от съответната категория са били длъжни и са могли с оглед на конкретните условия на пътно-транспортния инцидент ( още повече като се има предвид,че и за двамата движението е било в позната пътна обстановка) и с оглед психо-физичните си характеристики да предвидят според обстоятелствата обществено-опасните последици.  От гледна точка на формата на непредпазливост – в случая се касае до несъзнавана непредпазливост, тъй като обвиняемите са могли и са били длъжни да предвидят настъпването на престъпния резултат  и да вземат всеки от тях съответните мерки за неговото предотвратяване, което обаче не са сторили.

Въпреки причинения резултат на място и двамата са предприели действия са оказване помощ на пострадалата, поради което съдът прие , че следва деянието на всеки от тях да получи своята законосъобразна квалификация по леконаказумения състав на чл. 343а, ал.,б.А пр.ІІ вр. Чл. 343, ал.1б.Б пр.ІІ вр. Чл. 342 ал.1 НК и вр. Чл. 37, ал.1 от -0 за обв. Г. и по чл. 343а ал.1 б.А пр.ІІ вр. Чл. 343 ал.1 б.Б вр. Чл. 342 ал.1 от НК и вр. Чл. 20, ал.2 вр. А.1 от ЗДвп – за И., като деянията им са извършени при условията на независимо съпричиняване на престъпния резултат.

 С оглед вида и размера  на наказанието, което е предвидено за такова престъпление, както и липсата на предходни осъждания за всеки от обвиняемите  липсата на причинени имуществени вреди от престъпленията , съдът освободи и двамата от наказателна отговорност като им наложи административни наказания глоба – за всеки от тях. 

При отмерване на глобата за всеки от обвиняемите съдът съобрази и младата им възраст, липсата на предходни противообществени и противоправни прояви ,липсата на данни за други нарушения на правилата за движение по пътищата. Предвид това, както и причинените увреждания на пострадалата съдът прие, че за може наказанието да постигне целите о чл. 12 от ЗАНН към промени в съзнанието на двамата обвиняеми и предупредително-възпиращо въздействие спрямо тях и общопревантивен ефект, следва глобата за всеки от тях да бъде определена в размер на 1000 лв.

Доколкото е предоставено на волята на съда с оглед разпоредбата на чл. 78а ал.4 от НК лишаването от правоуправление съдът се прецени, че липсата на самокритичност за всеки от тях за извършеното престъпление следва да наказана вкл. и чрез превантивното въздействие на лишаването от това право. Така наказанието в своята кумулативна определеност в двете му административни форми ще се окаже в необходимата степен възмездие за извършеното престъпно деяние и целенасочено при реализиране на административно-наказателната отговорност. Поради това съдът лиши всеки от обвиняемите от правото да управление на МПС за срок от по четири месеца.

Предвид изхода на делото съдът осъди всеки от обвиняемите да заплати съдебно-деловодни разноски в размер на по 115 лв.

 

По изложените мотиви съдът постанови решението си.                                                                         

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ: