№ 175
гр. София, 24.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Камелия Първанова
Членове:Георги Иванов
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Георги Иванов Въззивно гражданско дело №
20241000502723 по описа за 2024 година
Разгледа в съдебно заседание на 03.02.25г. /с участието на секретаря Асенова/ въззивно
гражданско дело № 2723/24г. и констатира следното:
С решение на СГС 1-24 състав от 11.10.2021г. по гр.д. № 2182/19г. са отхвърлени
/изцяло/ искове с правно основание чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 134 от ЗЗД на И.
П. /ищец/ и „Уникредит Лизинг“ ЕАД /съищец/ против ЗАД „Армеец“ АД.
Решението на СГС се обжалва /изцяло/ от И. П..
Предмет на въззивен контрол /във връзка с жалба на „Уникредит Лизинг“ ЕАД/ е и
решение на СГС 1-24 състав от 03.06.22г. по гр.д. № 2182/19г. /постановено в рамките на
производство по чл. 250 от ГПК/.
Съображенията на страните са изложени по делото /в рамките на производствата пред
СГС, САС и ВКС/.
Събраните по делото /в производството пред първоинстанционния съд/ доказателства
/писмени, гласни и експертни - преценени в съвкупност, в контекста на твърденията –
възраженията на страните и правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/
удостоверяват, че:
Страните /И. П. – лизингополучател и „Уникредит Лизинг“ ЕАД – лизингодател/ са
били обвързани от правоотношение /възникнало на основание на договор от 20.11.15г./ за лизинг на
МПС /лек автомобил БМВ/. Посочената вещ е била застрахована /при условията на договор за
имуществено застраховане „Каско“, сключен в полза на лизингодателя и за сметка на
лизингополучателя/ при ЗАД „Армеец“ АД. На 09.11.17г. /в срока на действие на застраховката/
МПС-во е претърпяло ПТП-е /в резултат на което автомобилът е бил увреден до степен „тотална
щета“/. На 22.02.18г. – И. П. /лизингополучател/ е придобила от „Уникредит Лизинг“ ЕАД
/лизингодател/ собствеността върху МПС-во /това, което е останало от същото след процесното
ПТП-е, а именно – останките от вещта/. Преди това /преди бъде сключена посочената сделка/
ищцата е погасила задълженията си към дружеството /страните не спорят, че към момента – всички
1
финансови отношения във връзка с договора за лизинг от 20.11.15г. са уредени изцяло и
окончателно/.
В настоящото производство ищцата претендира да бъде ангажирана имуществената
отговорност на застрахователя ЗАД „Армеец“ АД /при условията на чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД
във връзка с чл.134 от ЗЗД/ до размера на сумите /конкретизирани в диспозитива на обжалваното
съдебно решение; конкретизирани и в молбата на И. П. от 23.03.21г. – изрично посочена и в
решението на ВКС от 03.10.24г./.
Жалбите са неоснователни /исковете са неоснователни; първоинстанционните решения
са постановени в съответствие със закона, съдебната практика и съдържанието на доказателствения
материал/:
От една страна:
Правната легитимация на ищцата /и в процесуално-правен, и в материално-правен
аспект/ се явява надлежно обоснована /от ВКС – в решението от 03.10.24г./ в съответствие с
постановките по чл. 384 от КЗ. Това обстоятелство налага директен извод, че: жалбата на
„Уникредит Лизинг“ ЕАД/срещу първоинстанционното решение от 03.06.22г., постановено в
рамките на производство по чл. 250 от ГПК/ се явява - неоснователна.
От друга страна /относно жалбата на ищцата и по същество/:
Първоинстанционният съдия е изложил конкретни съображения /с които е обосновал
неоснователността на заявените искове/ в контекста на конкретно заявеното от застрахователя
възражение /че процесната вреда е настъпила при условията на т. нар. „груба небрежност“/.
Настоящият съдебен състав препраща изцяло /при условията на чл. 272 от ГПК/ към доводите на
СГС. В допълнение:
Съображенията на първоинстанционния съдия кореспондират с: от една страна -
конкретната клауза от ОУ към застрахователния договор /която изключва отговорността на
застрахователя в хипотезата на причинена имуществена вреда на МПС-во при условията на
проявена „груба небрежност“/; от друга страна – с правилото на чл. 395, ал. 4, изр. 1-во от КЗ във
връзка с чл. 395, ал. 1 от КЗ /преценени във връзка с хипотезата по чл. 408, ал. 1, т. 3 от КЗ/. С
оглед именно: очертаната правна и логическа взаимовръзка между посочените законови текстове и
процесната договорна клауза - възраженията на ищцата /че спорният текст от ОУ е недействителен/
се явяват неоснователни. По същите съображения се явяват неоснователни и възраженията,
обосновани с нарушаване на т. нар. „потребителска защита“.
От друга страна – принципно /което обстоятелство в случая е особено съществено/:
Събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертни – преценени в
съвкупност; в това число и влязлото в сила НП, потвърдено в рамките на съдебен процес/
удостоверяват категорично /еднозначно/, че процесната вреда на вещта е била причинена по
следния начин: водачът на автомобила не е изчакал цяла колона от други МПС-ва, а напротив –
изпреварил е /заобиколил е отстрани/ чакащите водачи и е преминал с много висока скорост през
натоварено пътно кръстовище на червена светлина на светофара; вследствие на това именно е било
причинено процесното ПТП-е, при което са били увредени няколко /общо 5 бр./ МПС-ва,
пострадали са лично /не леко/ и две физически лица. Такова поведение на водач на МПС-во
/преценено не само от гледна точка на нарушаване на конкретно и категорично правило за
движение по пътищата, но преди всичко – съотнесено към описаните последици от инцидента/ не
може да се окачестви по друг начин освен именно като „груба небрежност“. В хипотеза като
процесната /където не става дума за неволно, безобидно, незначително несъобразяване с правна
норма, от което да са произтекли минимални имуществени или неимуществени вреди – лично за
водача на МПС-во или за други лица, а напротив – става дума за дръзко и демонстративно
нарушаване на основно законово правило, предназначено да гарантира безопасността на всички
участници в движението именно на кръстовище – където опасността от пътни инциденти по
дефиниция е най-висока/ не е нито правно, нито /преди всичко/ житейски оправдано – да се
обоснове право на застрахователно обезщетение. Такъв тип поведение /предвид конкретния му вид
и естество - както е описано по-горе/ на практика граничи с дефиницията по чл. 408, ал. 1, т. 1 от КЗ
/преценена в контекста на постановките на наказателно-правната теория за „вината“ като елемент
2
от наказателната отговорност/. Признаването на обезщетение в хипотеза като процесната би
означавало да се дерогира основен правен принцип – че не може да се черпят права /благоприятни
правни последици/ от собствено вредоносно /недобросъвестно, противоправно, злонамерено,
деликтно, престъпно и т.н./ поведение.
Спорната клауза от ОУ към застрахователния договор /изключваща отговорността на
дружеството в хипотезата на „груба небрежност“/ е предназначена /целево и по дефиниция/ да
защитава правата на застрахователя срещу фактическия /физическия/ ползвател на МПС-во
/собственикът – водач или лице, на което собственикът е предоставил доброволно – по своя воля
управлението на автомобила/. В този смисъл: процесната клауза – може да бъде противопоставена
надлежно /валидно/ на всеки от посочените правни субекти /спрямо лизингодателя такова
противопоставяне е безпредметно – доколкото този правен субект не ползва МПС-во/.
Обратната теза /поддържана от ищцата/ няма опора нито в логиката на закона
/конкретно в частта, касаеща т. нар. „имуществено застраховане“; в това число и в хипотеза –
когато обект на защита е лизингова вещ/, нито в житейската логика. Тази теза на практика или
лишава изцяло от смисъл защитата на застрахователя, или я прави много лесно заобиколима.
Изложеното обосновава извод, че застрахователно обезщетение в случая не може да
бъде присъдено /в хипотезата на чл. 405 от КЗ и чл. 86 от ЗЗД във връзка с чл. 134 от ЗЗД; във
връзка и с чл. 384, ал. 2, т. 2, предл. 2-ро от КЗ/ нито в полза на лизингодателя /съищец/, нито в
полза на физическото лице /лизингополучател/.
Предвид горните съображения: атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция – в полза на застрахователя /който
е направил изрично искане в такава насока/ следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение /за двете производства пред САС и за процеса пред ВКС/.
Съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решения на СГС от 11.10.2021г. и от 03.06.22г. по гр.д. № 2182/19г.
ОСЪЖДА /на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК и на основание чл. 294, ал. 2 от ГПК/ И. М.
П. да плати на ЗАД „Армеец“ АД общо 200 лева – юрисконсултско възнаграждение /за двете
производства пред САС/ и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение за производството пред
ВКС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3