№ 17
гр. Велики Преслав, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, I СЪСТАВ, НО, в публично
заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Полина Д. Стефанова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Административно
наказателно дело № 20243610200113 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Образувано е по
жалба на Д. П. П. с ЕГН ********** срещу Заповед № 323зз-40/19.04.2024 г. на ПИ „ТП“ в Участък
– Смядово при РУ-Велики Преслав – инсп.И. М. И., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР
е разпоредено задържането му за срок от 24 часа.
В жалбата се твърди, че задържането на жалбоподателя е незаконосъобразно, аргументи за
което се сочат липсата на законовите предпоставки на чл.72, ал.1,т.2 от ЗМВР, несъответствие на
посоченото правно основание с описаната в заповедта деятелност, предвид и което се иска
заповедта да бъде отменена.
В съдебни заседания, жалбоподателят лично и чрез пълномощник, поддържа подадената
жалба, а във фазата по същество моли атакуваната заповед да бъде отменена като излага и
доразвива доводи свързани с незаконосъобразност на същата. Отправя искане и за присъждане на
направените по делото разноски.
Ответникът, ПИ „ТП“ в Участък – Смядово при РУ-Велики Преслав инсп.И. И. се явава
лично в съдебни заседания с процесуален представител - юрисконсулт С., която оспорва жалбата, а
във фазата по същество на същото, видно от депозираното писмено становище моли издадената
заповед да бъде потвърдена като правилна и законосъобразно издадена. Моли за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото
доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от
фактическа страна следното: В РУ-Велики Преслав се получило писмо от ЧСИ Я. Б., с което на
осн.чл.431 ГПК същия искал от полицейските органи оказване на съдействие на 19.04.2024 г. в
16:30 часа за извършване на продажба на движими вещи /животни/ в гр.Смядово в животновъден
комплекс „Смеда“, местност „Керана“, във връзка с ИД № 20197750400365 с длъжник „Хепс Агро“
1
ЕООД. Предвид така постъпилото от ЧСИ искане, на мястото на търга били изпратени инсп.И. И. и
мл.пол.инспектор М. М.. Същите на 19.04.2024 г., около 16.00 часа пристигнали до посочения в
гр.Смядово обект, където извън оградата на обекта, установили жалбоподателя – собственик и
управител на „Хепс Агро“ ЕООД, жената с която живеел на семейни начала – св.С. Х., св.Я. Б. и
св.В. Х.-тогава служител в кантората на ЧСИ Я. Б.. Жалбоподателят П. бил надвесен над ЧСИ Я. Б.
и започнал спор по повод насрочения търг, който според него бил незаконен. Я. Б. бил наплют по
лицето. Преди да пристигнат полицейските служители получили сигнал от Я. Б. на тел.112, че П.
извършва хулигански действия, заплашва го и той не може да проведе търга. Пред животновъдния
обект били и лица, явили се за участие в търга, сред които св.А. Ц.. След подадения сигнал на
тел.112 от ЧСИ Я. Б. от РУ-В.Преслав, ПУ-Смядово бил изпратен на място втори полицейски екип
от св.Ж. Ж. и Д. Ч.. Полицейските служители възприели продължаващия словесен спор между
жалбоподателя и св.Я. Б., освен това видели, че Б. миел лицето си с вода от бутилка, като заявил, че
П. го е наплюл в лицето. Полицейските служители предупредили жалбоподателя да невлиза в
спорове с ЧСИ Я. Б., който пък от своя страна обявил, че няма как да проведе търга. След
няколкократни разпореждания за прекратяване на словесните нападки и пристъпване с тяло към
ЧСИ от полицейските служители към П., които той не изпълнил бил задържан. Преди
полицейските служители да посетят местопроизшествието П. многократно заявявал, че търгът е
незаконен, съжителката му С. Х. направила запис с мобилния си телефон на разправията между Б. и
П.. След задържането му жалбоподателят П., който не оказал съпротива при задържането бил
отведен в РУ-Велики Преслав при ОД на МВР Шумен. Там на жалбоподателя П. била съставена
Заповед № 323зз-40/19.04.2024 г. за задържането му за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т.
2 от ЗМВР. По случая било образувано и досъдебно производство с предмет на разследване
престъпление по чл.269, ал.1 от НК по били иззети телефоните на жалбоподателя ши съжителката
му. В хода на разследването бил извършен оглед на същите, като веществени доказателства, била
снета информацията от тях, включително и направения на процесната дата видеозапис, изготвена
била и техническа експертиза. Приетата фактическа обстановка, съдът изведе въз основа на
анализа на събраните доказателствата - писмени и гласни, събрани в хода на настоящото
производство. Свидетелските показания депозирани от разпитаните свидетели– полицейските
служители св.М., св.Ж., св.Х., както и тези на св.Б., св.Ц. и св.Х. касателно мястото, присъствалите
на същото лица, позиционирането на автомобила, хронологията на събитията и поведението на
жалбоподателя – съдът кредитира в съответните им на описаната за установена от съда фактология
части, доколкото и всеки един от тях е възприел различни моменти от събитията, като в тези си
части същите са взаимно допълващи се и в кореспондираща връзка помежду си, като се подкрепят
и с приложените писмените доказателства. На внимателна преценка съдът положи показанията на
св.Х. с оглед отношенията й с жалбоподателя с който живее на семейна начала, а така и тези на
св.Б. предвид влошените им такива с последния, предпоставени с оглед дейността на двамата в
качествата им на ЧСИ и собственик и управител на дружество, а и лични такива, като
проследявайки последователността, убедителността и логичността на същите, настоящият съд
констатира че няма как да ги цени в пълнота като безпристрастни или напълно обективни,
доколкото на св.Б. съдържат основно лични оценъчни съждения, а тези на св.Х. са оскъдни и
непълни по отношение на обстоятелства свързани с поведението на П. през цялото време на
присъствието им пред обекта. Индиции на заинтеросованост, с оглед направени възражения за
обвързаност у останалите показания на разпитаните свидетели съдът не намери. При така
установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните правни изводи:
2
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е
допустима.Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съобразно
разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната
съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от
компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно производствените
правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.
Липсата на която и да е от визираните по-горе предпоставки води до незаконосъобразност на
административния акт и е основание за отмяната му. В случая оспорената заповед е издадена от
компетентен орган мл.експерт –командир в група "Охранителна полиция" към РУ Велики Преслав
при ОД на МВР Шумен, ПИ „ТП“ в Участък Смядово при РУ-Велики Преслав представляващ
полицейски орган по смисъла на чл.57 от ЗМВР, осъществяващ охранителна дейност по чл.6, ол.1,
т.2 от ЗМВР и притежаващ качеството полицейски орган по чл.72 от ЗМВР. Спазена е предвидената
от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл.74, ал.1 от ЗМВР - издадена е
писмена заповед за задържане, спазена е и разпоредбата на чл. 74, ал. 3 от ЗМВР. Задържаният е
попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не
упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския
орган. Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в специалната норма на чл. 74, ал. 2
от ЗМВР, а именно: вписани са името, длъжността и местоработата на служителя, издал заповедта,
както и данните индивидуализиращи задържаното лице – трите имена, ЕГН и адресна регистрация,
датата и час на задържането. Разяснени са правата на задържаното лице по ЗМВР.
В оспорената заповед са посочени в изискуемата кумулативна наличност по смисъла на чл.
72, ал. 2, т.2 от ЗМВР правните основания за задържането на жалбоподателя и фактическите такива
описани като налични „данни че след надлежно предупреждение, съзнателно пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба“, допълнена и с описание на това, че жалбоподателят
„на 19.04.2024 г. около 17,05 ч. в местност „Керана“ пред животновъден обект „Смеда“ край град
Смядово съзнателно указва съпротива на орган на властта /частен съдебен изпълнител при
изпълнение на служебните му функции – престъпление по чл.269, ал.1 от НК. По случая има
образувано ДП №121/19.04.2024 г.“. В тази връзка следва да се посочи, че фактическите и правни
основания, съдържащи се в оспорената заповед определят и предмета на доказване и само тези
основания следва и могат да бъдат доказвани от ответната страна с допустимите доказателствени
средства. В конкретния случай видно от оспорената заповед, посоченото в нея правно основание е
"чл.72, ал.1,т.2 от ЗМВР". Съгласно посочената разпоредба полицейските органи могат да задържат
лице което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни
задължението си по служба.
Съдът намира, че заповедта за задържане на лице не съдържа всички законови реквизити, в
нея е посочено правното основание за нейното издаване, а именно това по чл. 72, ал. 1, т. 2 от
ЗМВР, който предоставя правото на полицейските органи да задържат лица, за които има данни да
са извършили престъпление. Заповедта съдържа част от реквизитите по чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, но
при издаването е допуснато нарушение на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, свързано с липсата на посочване
на фактическото основание за задържане на жалбоподателя.
Материалното основание за издаването на оспорената заповед не отговаря на
установеното по делото и каквито обстоятелства за изложени в следващото изречение, макар и
непълно „съзнателно указва съпротива на орган на властта/частен съдебен изпълнител/ при
изпълнение на служебните му функции-престъпление по чл.269, ал.1 от НК. По случая е
образувано Д№121/19.04.2024 г. по описа на РУ-В.Преслав/. Съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
3
полицейските органи могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление, а
според т. 2 от същата разпоредба – може да бъде задържано лице, което след надлежно
предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба.
В обжалваната заповед обаче не е посочено каквато и да е информация относно
поведение на жалбоподателя, с което същия след надлежно предупреждение пречи на полицейски
орган да изпълни задължението си по служба, даващо основание за неговото задържане. Не е
посочено, какво предупреждение е било отправено към жалбоподателя, което не е изпълнил и с
какво е попречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба и не на последно
място кое задължение не е могъл да изпълни полицейския орган.
Съдът намира и че фактически доводи за основанието за задържане на лицето не могат
да бъдат изведени и от документите по преписката, а именно докладна записка. Приложената по
делото докладна записка относно задържането на лицето, в която са описани негови противоправни
действия/голяма част от които преди пристигане на полицейските служители на място/, не може да
санира този съществен порок на оспорения акт, тъй като същата не е изготвена от издателя на
заповедта за задържане и не е предявена на задържания за запознаване при връчването на
заповедта за задържане, нито в заповедта е препратено към докладната записка. В този смисъл не
са приложими и доводите на Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, дори да се
приеме, че същото не е загубило своята актуалност по отношение на заповедите за задържане
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР с оглед приемане на Директива 2012/13/ЕС на ЕП и Съвета относно
правото на информация в наказателното производство.
Поради всичко изложено, Съдът намира, че в конкретния случай жалбоподателят не е
бил наясно с фактическото основание за своето задържане, с което е нарушен чл. 146 от АПК.
Липсата на мотиви в издадената заповед грубо е нарушило правото на задържания да разбере
причините за своето задържане и представлява основание за отмяна на индивидуалния
административен акт, без да се налага обсъждане на въпроса за неговата целесъобразност.
Съдържанието на записа от СД –веществено доказателства по досъдебното производство
е ирелевантно за настоящото дело. Ирелевантни са и обстоятелствата относно законността на
проведено изпълнително производство от ЧСИ.
Воден от всичко изложено, Съдът намира, че издадената заповед за задържане на лице
не отговаря на законовите изисквания и следва да бъде отменена като незаконосъобразна.
За пълнота следва да се отбележи, че не се установи от събраните по делото
доказателства жалбоподателя да е получил конкретно надлежно предупреждение и след което
съзнателно да е пречил на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Същият не е
оказвал съпротива при задържането си.
Освен това към момента на предприемане на задържането от една страна поради
непровеждането на търга /обективните данни за което се установиха от събрани гласни
доказателства, поради липсата на представени писмени такива/ ЧСИ реално не е извършвал
действия които да могат да бъдат възпрепятствани, чрез поведението на жалбоподателя и в този
смисъл да се нуждаят от съдействие от страна на полицейските органи. В този смисъл и към
момента на задържане на П. поведението му не е било обективно възможно да препятства
изпълнение на задълженията на полицейските служители по оказване съдействие на ЧСИ а и
отправените разпореждания са били преустановени още преди това, т.е към този момент с оглед
установената по делото конкретика задържането му не е било с нужния за мярката по чл.72 от
ЗМВР преустановителен характер, а и превантивен такъв. Съобразно конкретните факти,
обусловили задържането, същото съобразно с целта на ограничението не се и явява
пропорционално на засягането правото на свобода и сигурност в съответствие с чл. 6, ал. 1 от АПК,
доколкото същото не допринася за постигане на посочените цели и съставлява акт на
неоснователна принуда върху дееца чрез лишаването му от свобода до 24 часа, който противоречи
изцяло на същността и предназначението на принудителните административни мерки, каквито се
явяват заповедите за задържане. В случая издаването на заповедта превишава целта на закона
поради обстоятелството, че наказателната отговорност и нейното реализиране не е обусловено от
4
необходимостта лицето да бъде задържано. Следва да се има предвид, че става въпрос за ПАМ, а не
за наказание. Следователно, процесната ПАМ е наложена в нарушение на закона и при
несъответствие с целта му, без да е доказана необходимостта от задържането на жалбоподателя,
поради което следва да бъде отменена.
В този смисъл се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените от него разноски по делото и на адвокатско
възнаграждение. От представените с жалбата доказателства е видно, че жалбоподателят е заплатил
държавна такса за образуване на делото в размер на 10 лева, която сума следва да му бъде
присъдена.
Претендира се адвокатско възнаграждение в размер на 1500.00 лв. и още 250.00 лв. за
последното съдебно заседание, като са представени доказателства за реалното му заплащане.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на разноските за адвокатска защита, направени
от жалбоподателя, което следва да бъде разгледано от съда. Съгласно чл.8, ал.2, т.3 от
Наредба№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/към датата на
договора/, минималното възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по
административни дела без определен материален интерес: за дела по Закона за министерство на
вътрешните работи, каквото е и настоящото образуваното производство пред ВПРС, е 750 лв.
Съобразявайки посочената разпоредба, сложността и процесуалното развитие на делото, както и
обема на предоставената защита, съдът намира, че следва уговореното и платено от жалбоподателя
адвокатско възнаграждение да бъде намалено до размер от 900,00 лева, явяващ се малко над
минималния такъв и в който размер следва да бъде присъдено, изчислено съгласно чл.8, ал.2, т.3 от
Наредба № 1/2004 г, като настоящият съдебен състав намира че не следва да бъде присъждано
допълнително уговореното и заплатено възнаграждение за провеждането на повече от две съдебни
заседания, тъй като посочената разпоредба на чл.7, ал.9 от Наредбата не намира приложимост при
разглеждане на дела по настоящия ред.
Воден от горното и на основание чл. 172 и чл. 172а от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице № 323зз-40/19.04.2024 г. издадена на основание
чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР от инсп.И. М. И. - ПИ „ТП“ в Участък – Смядово при РУ-Велики
Преслав.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Шумен, ДА ЗАПЛАТИ на Д. П. П. с ЕГН ********** сумата от
900,00 лева представляваща разноски за адвокатско възнаграждение и сумата от 10 лева,
представляваща държавна такса.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба по реда на Глава XII от
АПК пред Административния съд -Шумен в 14-дневен срок от днес.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
5