Номер 145128.09.2020 г.Град София
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - София6-ти търговски
На 28.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Иван Иванов
Членове:Зорница Хайдукова
Валентин Бойкинов
като разгледа докладваното от Зорница Хайдукова Въззивно частно
гражданско дело № 20201000502976 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 463 ГПК, вр. чл. 278 ГПК.
Образувано е по две жалби от „Симеоново сити“ ЕООД и от С. Д. А.
срещу решение № 7332/31.10.2019г. по ч.гр.д. 13425/2019г. по описа на СГС,
ГО. С обжалваното решение са оставени без уважение жалбите на
„Симеоново сити“ ЕООД и Н. Г. К. срещу разпределение, обективирано в
протокол за разпределение от 09.09.2019г. по изп. дело 20148440400754 на
ЧСИ С. Я., рег.н. ***, с район на действие СГС.
С жалбата на „Симеоново сити“ ЕООД са изложени оплаквания за
неправилност на обжалвания съдебен акт и обжалваното разпределение.
Излага неправилно съдът да е указал на взискателя С. А., че следва да изплати
сума в размер на 94,30 лв. на взискателя Г. В., след като още в началото на
протокола сумата от 80 лв. за разноски е разпределена на този взискател.
Оспорва като неправилно и извършеното разпределение на сумата 22 329,33
лв. към Столична община за дължими местни данъци, като сочи да не е
зачетено обстоятелството, че част от данъците са погасени по давност, както
и че му е станало известно, че е изцяло отменен актът за установяване на тези
задължения на длъжника, за което представя доказателства. Поддържа да е
неправилно изчислена и дължимата сума като пропорционална такса по
изпълнението на основание т. 26 ТТР към ЗЧСИ. По изложените доводи моли
1
обжалваното разпределение да бъде отменено и съдът да постанови да бъде
извършено ново при съобразяване на оплакванията по жалбата.
С жалбата на С. Д. А. са изложени идентични оплаквания досежно
неправилните указания да изплати на взискателя Г. В. сумата 94,30 лв. и за
неправилно включване в разпределението на сума за данък недвижим имот,
предвид постановеното решение за отмяна на акта за установяване на
данъчни задължения. По изложените доводи моли обжалваното
разпределение да бъде отменено и съдът да постанови да бъде извършено
ново при съобразяване на оплакванията по жалбата.
При предоставена от съда възможност не са депозирани писмени
отговори по жалбите от насрещните страни.
Съдът при извършена преценка досежно допустимостта на сезиралата
го жалба на взискателя С. Д. А. намира същата за недопустима като подадена
от лице без надлежна процесуална легитимация да обжалва съдебния акт. С
обжалваното решение СГС се е произнесъл по жалбите на „Симеоново сити“
ЕООД и Н. Г. К. срещу разпределение, обективирано в протокол за
разпределение от 09.09.2019г. по изп. дело 20148440400754 на ЧСИ С. Я.,
рег.н. ***, с район на действие СГС, като е оставил същите без уважение.
Единствено последните страни, чиито жалби срещу разпределението са
оставени без уважение, с оглед постановения със съдебния акт резултат имат
правната възможност, в случай, че са останали недоволни от решението на
съда, да го обжалват пред САС. С. А. не е подала жалба в срок срещу
разпределението от 09.09.2019г. по изп. дело 20148440400754 на ЧСИ С. Я.,
рег.н. ***, с район на действие СГС, предвид на което и за същата е
преклудирана възможността да обжалва разпределението, включително и да
обжалва решението на окръжния съд, с което жалбите на други страни по
изпълнението срещу разпределението са оставени без уважение, по която
причина и жалбата и ще бъде оставена без разглеждане от настоящия състав
на съда.
Жалбата на длъжника „Симеоново сити“ ЕООД е допустима като
подадена от легитимирано лице в срока по чл. 463 ГПК и срещу подлежащ на
обжалване акт.
2
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Видно от приложената преписка по изпълнително дело 20148440400754
на ЧСИ С. Я., рег.н. ***, с район на действие СГС, същото е образувано по
молба на Г. С. В. срещу „Симеоново сити“ ЕООД, като по делото
присъединени взискатели са С. Д. А. и Н. Г. К..
С обжалваното разпределение от 09.09.2019г. е извършено
разпределение на две суми: сумата 12 960 лв. – задържан задатък по чл. 493
ГПК, и сумата 272 080 лв. - предложената на публичната продан цена за
поземлен имот, находящ се в гр. ***, район ***, местност *** с
планоснимачен номер 1422, с площ 2923 кв.м.
С разпределението в първи ред съгласно чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД са
разпределени средства в размер на общо разноски от 11 922,71 лв., от които
94,30 лв. – разноски по изпълнението в полза на първоначалния взискател Г.
В., а разликата за дължими към ЧСИ прости и пропорционални такси,
несъбрани предварително. Предвидено е последната сума, дължима общо за
разноски да следва да бъде удържана от сумата по задържания задатък.
Във втори ред е разпределена сума в размер на 22 329,63 лв. за
вземането на Столична община за дължим местен данък върху продавания
имот. Сумата е предвидено да следва да бъде погасена с остатъка от задатъка
от 1037,29 лв. и разликата от 21292,34 лв. чрез превод от купувача С. А..
Остатъкът от сумата 250787,66 лв. са разпределени в ред трети съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 3 ЗЗД в полза на взискателя С. А., от които сумата 4 597,50
лв. – разноски, сумата 42867,92 лв. – лихви, и сумата 203 322,24 лв. – за
частично погасяване на главното и вземане.
Жалбоподателят „Симеоново сити“ ЕООД излага оплаквания за
неправилност на извършеното разпределение в частта му за разпределение на
разноските и в частност на сумата 80 лв. от 94 лв. в полза на взискателя Г. В.,
определена за плащане от А., на сумата 9 471,72 лв. – пропорционална такса
по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ за изпълнението върху сумата 272 080 лв. – цена по
проведената публична продан, както и за разпределение на сумата 22 239,63
лв. – дължими местни данъци върху продавания имот.
3
Оплакванията са необосновани.
С нормата на чл. 136 ЗЗД законодателят е определил ред за
предпочтително удовлетворяване на изброените в същата норма вземания,
който е задължителен и за съдебния изпълнител при извършване на
разпределението по чл. 460 ГПК, доколкото събраната сума не е достатъчна
за удовлетворяване на всички вземания на взискателите.
Съобразно последната норма на чл. 136 ЗЗД се ползват с
предпочтително удовлетворяване вземанията в реда, в който са изброени.
В първи ред на предпочтително удовлетворяване съобразно нормата на
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД са вземанията за разноски за принудителното
изпълнение, като при зачитане на задължителното тълкуване на последната
норма с т. 6 от ТР 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, това са разноските, които
първоначалният взискател прави по образуваното изпълнително дело и по
конкретния изпълнителен способ, като ако други изпълнителни способи не са
искани и извършвани по конкретното дело в този ред следва да се включат и
таксите по образуване на изпълнителното дело, както и възнаграждението на
един адвокат. Нормата видно от изготвената в самото разпределение сметка
за разноски от ЧСИ е спазена от съдебния изпълнител, като в този ред са
определени заплатените разходи от първоиначалния взискател за образуване
на изп. дело, изпращане на ПДИ, извършване на справки и налагане на
възбрана в общ размер от 94,30 лв., който размер не се оспорва от
жалбоподателя. В разпределението изрично е посочено, че тази дължима към
взискателя В. сума ще бъде събрана от разпределяната сума на задържания
задатък от 12 960 лв., като противно оплакванията по жалбата липсват
указания към взискателя С. А., че следва да заплати разноски в полза на В..
Неоснователни са и оплакванията по жалбата на „Симеоново сити“
ЕООД за неправилно определена пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.
Съобразно последната законова разпоредба за изпълнение на парично вземане
се събира такса върху събраната сума, като съобразно забележка 1 към
същата разпоредба при частично събиране на паричното вземане, какъвто е
процесния случай, доколкото вземането на взискателя А. не е напълно
удовлетворено, таксата се определя за целия дълг, но се събира част,
съответстваща на събраната сума, като таксата, събрана при частичните
4
плащания, трябва да е равна на изчислената върху общо събраната сума. В
този смисъл и предложения вариант на изчисление на таксата от
жалбоподателя, без да бъде съобразена забележка 1 към нормата, е
неправилен, а оплакванията за неспазването му неоснователни.
Във втори ред по чл. 136, ал. 1, т. 2 ЗЗД е разпределена, както и указва
законът, сума в размер на 22 329,63 лв. за вземането на Столична община за
дължим местен данък върху продавания имот. Противно оплакванията по
жалбата на длъжника сумата е установена, както по основание така и по
размер с представеното по делото и неоспорено от длъжника писмо изх. №
ДСЦ19-ДИ11-516/1//22.08.2019г. по деловодната система на Столична
община. Възраженията за изтекла давност на длъжника не могат да бъдат
обсъждани от ЧСИ в производството по разпределение на събраните от
проданта на недвижим имот суми, като съобразно нормата на чл. 136, ал. 1, т.
2 ЗЗД ЧСИ е длъжен да включи сумата в разпределението, което правилно е
сторил и с обжалваното разпределение. Тези изводи на съда не се променят
от представените с жалбата доказателства и въведени за първи път пред САС
доводи за постановени решения от директор дирекция „Общински приходи“
от 27.11.2019г. за отмяна на актове за установяване на задължения въз основа
на декларация по ДОПК, доколкото на първо място представените решения и
актове не се установява дали касаят процесния имот – същият не е описан в
актовете и решенията, а и установените суми за дължими данъци и такси по
актовете са в различни от установените с горното писмо на СО размери. На
второ място, данъкът върху недвижимите имоти се дължи по силата на закона
- чл. 10 от ЗМДТ, съобразно която норма с данък върху недвижимите имоти
се облагат поземлените имоти, разположени в строителните граници на
населените места и селищните образувания, и поземлените имоти извън тях,
които според подробен устройствен план имат предназначението по чл. 8, т. 1
от Закона за устройство на територията и след промяна на предназначението
на земята, когато това се изисква по реда на специален закон. Данъкът се
начислява върху данъчната оценка на имота и е дължим за всяка календарна
година – чл. 19 ЗМДТ, като се заплаща на две равни годишни вноски – чл. 28
ЗМДТ. В този смисъл и актът по чл. 107 ДОПК за констатиране на дължими
данъци не е правопораждащ за вземането на общината за местен данък, а само
констатира вече възникналото вземане, респективно отмяната му по причина
5
на процесуални нарушения в издаването на акта и връщането на преписката
за издаване на нов акт, дори да се установи, че представените с жалбата
решения и актове касаят процесния имот, няма за последица недължимост на
възникналите по силата на закона задължения за местен данък върху
продавания имот.
По горните доводи и като препраща към подробните мотиви на
обжалвания пред настоящата инстанция акт на СГС, настоящият състав на
съда намира жалбата на „Симеоново сити“ ЕООД за неоснователна.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.н. 159650/27.12.2019г. на С. Д. А.
срещу решение № 7332/31.10.2019г. по ч.гр.д. 13425/2019г. по описа на СГС,
ГО.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх.н. 159647/27.12.2019г. на
„Симеоново сити“ ЕООД, ЕИК *********, срещу решение №
7332/31.10.2019г. по ч.гр.д. 13425/2019г. по описа на СГС, ГО.
Решението подлежи на обжалване в частта, с която жалбата на С. Д. А.
се оставя без разглеждане, с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на А..
В останалата част по жалбата на „Симеоново сити“ ЕООД решението е
окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6