№ 4554
гр. София, 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20211110126894 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл., вр. чл.310, ал.2 ГПК.
Производството по делото е останало висящо по предявени от Д. И. Б. срещу „В.Г.“
ЕООД искове по чл.128, т.2 КТ за сумата от 2130,01 лева – трудово възнаграждение (нето) за
периода 12.03.2019г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (14.05.2021г.) до окончателното плащане, по чл.245, ал.2 КТ за сумата от 374,79 лева
(след допуснато намаляване на размера на иска) – обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху неплатеното трудово възнаграждение за общ период на забавата
31.03.2019г. – 14.05.2021г., по чл.220, ал.1 КТ за сумата от 305 лева – обезщетение за
неспазено предизвестие при прекратяване на трудовия договор, ведно със законната лихва от
подаване на исковата молба (14.05.2021г.) до окончателното плащане и по чл.222, ал.1 КТ за
сумата от 305 лева – обезщетение за оставане без работа за срок от 1 месец след
прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на работа, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (14.05.2021г.) до окончателното плащане.
С влязло в сила определение, постановено в открито съдебно заседание от
22.06.2022г., на основание чл.232 ГПК производството по делото е прекратено в частта
относно иска по чл.224, ал.1 КТ за сумата от 207,95 лева – обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 2019г. за 15 дни.
Ищцата твърди, че работила при ответника в периода 12.03.2019г. - 09.12.2020г., като
със заповед № 20002/09.12.2020г. на ответника трудовото й правоотношение било
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ. Твърди, че в периода 12.03.2019г. –
31.12.2019г. не й е било изплащано уговореното трудово възнаграждение, чийто нетен
размер възлизал в общ размер от 2130,01 лева. Ответникът изпаднал в забава за плащане на
процесното трудово възнаграждение, считано от последния ден на месеца, за който се отнася
плащането, предвид периодичния характер на задължението за плащане на трудово
възнаграждение и липса на уговорен в договора срок за изплащането му. Освен това
ответникът дължал и обезщетение за неспазен срок за предизвестието при прекратяване на
трудовия договор в размер на 305 лева, както и обезщетение за оставане без работа на
ищцата един месец след прекратяване на трудовото правоотношение в размер на 305 лева.
1
От ответника е подаден отговор на исковата молба, с който исковете се оспорват с
възражения за своевременно плащане в брой на трудовото възнаграждение. Исковете за
обезщетение за неспазено предизвестие и за обезщетение за оставане без работа били
недопустими поради изтекъл двумесечен срок за предявяването им.
Съдът приема, че отговорът на исковата молба е подаден в срока по чл.131 ГПК,
защото няма данни за надлежно връчване на ответника на исковата молба заедно с
приложенията. Видно от върнатия отрязък от съобщение, адресирано до ответното
дружество (л.23 от делото), исковата молба заедно с приложенията са връчени с адресат
ответника чрез В.Л.. Според справка относно сключени трудови договори (л.37 от делото) се
установява, че лице с посочените две имена, получило съобщението от името на
дружеството, не е било назначено на трудов договор при ответника. При оформяне на
върнатия отразък от съобщението липсва каквото и да е означение на качеството на лицето,
получило съобщението от името на ответника. При това съдът приема, че съобщението не
удостоверява надлежно връчване на книжата на ответното дружество съгласно изискванията
на чл.50, ал.3 ГПК. При това срокът за подаване на отговор на исковата молба спрямо
ответника не е започнал да тече и подаденият отговор на исковата молба следва да се счита
като подаден в законоустановения срок по чл.131 ГПК.
Сoфийският районен съд, след като взе предвид предявените искове, възраженията
срещу тях и доказателствата по делото, на* следното:
По исковете по чл.128, т.2 КТ и чл.245, ал.2 КТ :
Не е спорно между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства се
установява, че на 11.03.2019г. ищцата е била назначена при ответното дружество по трудов
договор № 001/11.03.2019г. на длъжността „продавач – консултант“ в магазин за цветя –
бул. „Дондуков“ при условията на 4 – часов работен ден с основно месечно трудово
възнаграждение в размер на 283 лева и с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит 0,6 % за всяка година трудов стаж при същия работодател (т.2
от трудовия договор). Страните са се съгласили ищцата да постъпи на работа на 12.03.2019г.
(VIII от трудовия договор).
Не спори, а и от доказателствата се установява, че през периода 12.03.2019г. –
09.12.2020г. страните са били в трудово правоотношение, като трудовият договор е бил
прекратен със заповед на ответника № 20002/09.12.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ.
От приетото основно заключение по съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено
от страните, което се кредитира от съда, се установява, че за процесния период 12.03.2019г.
– 31.12.2019г. размерът на дължимото трудово възнаграждение на ищцата възлиза на сумата
от 2745,10 лева – бруто, а неговият нетен размер е 2130,03 лева.
Спорно е по делото дали дължимото за процесния период трудово възнаграждение на
ищцата е платено. Доколкото ответникът възразява, че е платил дължимото на ищцата
трудово възнаграждение в брой, в доказателствена тежест на ответника е да установи
плащането.
Съгласно чл.270, ал.3 КТ трудовото възнаграждение се изплаща лично на работника
или служителя по ведомост или срещу разписка или по писмено искане на работника или
служителя - на негови близки. По писмено искане на работника или служителя трудовото му
възнаграждение се превежда на влог в посочената от него банка. Изброяването в чл.270, ал.3
КТ на доказателствата, с които се доказва плащането на трудово възнаграждение е
примерно. Освен чрез нарочни писмени документи по чл.270, ал.3 КТ, пряко доказващи
плащането на трудовото възнаграждение, последното обстоятелство може да се докаже и
чрез други доказателствени средства - съдебното и извънсъдебното признание, веществените
доказателства, заключения на вещи лица и др. – в този смисъл е решение № 69 от 20.05.2021
г. на ВКС по гр. д. № 1742/2020 г., III г. о., ГК.
2
По въпроса за наличие на плащане на дължимото трудово възнаграждение за
процесния период по делото е изслушано допълнително заключение по съдебно –
счетоводна експертиза. Вещото лице е направило проверка в счетоводството на ответника и
е установило, че за периода м.01.2019г. – м.12.2019г. съгласно оборотна ведомост по сметка
421 – Персонал и оборотна ведомост на сметка 501 – Каса в лева, изплатените суми на
персонала са в общ размер от 1910,44 лева. Към 31.12.2019г. е останало крайно салдо по
кредита по сметка 421 – Персонал, в размер на 219,59 лева, което показва, че остава
начислено трудово възнаграждение за изплащане през следващата година. Съгласно Главна
книга за 2019г. на ответното дружество начислената сума за персонал е в размер на 2745,10
лева, която включва брутно трудово възнаграждение за периода м.03.2019г. – м.12.2019г.,
както и изплатени на каса нетни трудови възнаграждения в размер на 1910,44 лева за
периода м.03.2019г. – м.12.2019г. Съгласно Годишната данъчна декларация за 2019г. на
ответното дружество и приложенията към нея – отчет на приходите и разходите за 2019г.,
отчет на паричните потоци по прекия метод за 2019г. и отчет на наетите лица, средствата за
работни заплати и други разходи за труд за 2019г., в Годишната данъчна декларация за
2019г. присъстват начислените (2745,10 лева) и изплатени (1910,44 лева) суми за трудови
възнаграждения на персонала за 2019г.
По делото като доказателства са приети фишове за заплати (л.39 и сл. от делото), в
които е посочено, че начислените за процесния период трудови възнаграждения са
изплатени в брой, като върху тях липсва подпис срещу получил сумата, както и
неподписани от ищцата разходни касови ордери (л.71 и сл.).
Предвид горното се установява, че по делото липсват преки доказателства –
документи по чл.270, ал.3 КТ, установяващи пряко и несъмнено плащане на претендираните
трудови възнаграждения. Както се посочи и по – горе обаче, плащането на трудовото
възнаграждение може да бъде установено и с други допустими по ГПК доказателствени
средства. В случая съдът взема предвид установеното от заключението по допълнителната
съдебно – счетоводна експертиза, че в счетоводството на ответника е отразено, че
начислените през 2019г. трудови възнаграждения в оборотна ведомост по сметка 421 –
Персонал съвпадат по размер с изплатени на каса суми по сметка 501 – Каса в лева, в размер
на 1910,44 лева, като за следващата година е останало за изплащане на трудово
възнаграждение в размер на 219,59 лева. Следва да се отбележи, че именно за м.12.2019г.
размерът на нетното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 219,59 лева, което
вземане е изискуемо на 01.01.2020г. Така начисленото за изплащане трудово
възнаграждение за 2019г. (частично платимо през 2020г. за сумата от 219,59 лева) в общ
размер от 2130,03 лева (1910,44 + 219,59) напълно съответства на дължимия нетен размер на
трудовото възнаграждение на ищцата. Отделно от това в Годишната данъчна декларация
ответникът е отразил плащане на трудово възнаграждение през 2019г. на сумата от 1910,44
лева при начислен брутен размер от 2745,10 лева, като последната сума съответства напълно
по размер на дължимото брутно трудово възнаграждение на ищцата за 2019г. При това
съдът приема, че ответникът е отразил в счетоводството си плащане в брой на дължимото
на ищцата трудово възнаграждение за 2019г. Друго косвено доказателство, което
разколебава тезата на ищцата, че претендираното трудово възнаграждение е останало
неплатено, е обстоятелството, че твърдяната липса на плащане на дължимото трудово
възнаграждение (в цялост, а не само на негова част) е от датата на постъпване на ищцата на
работа на 12.03.2019г. в продължение на непрекъснат период от 9 месеца, след който период
ищцата е продължила да работи при същия работодател още една година. Освен това в
рамките на действащото трудово правоотношение ищцата не е потърсила защита на свое
основно право по трудовия договор - да получи трудово възнаграждение срещу положения
от нея труд.
Предвид горното съдът приема, че за процесния период претендираното трудово
възнаграждение е платено. Искът по чл.128, т.2 КТ е неоснователен и следва да се отхвърли.
3
Следва да се отхвърли и обусловеният от него иск по чл.245, ал.2 КТ.
По иска по чл.220, ал.1 КТ:
Правното основание, на което работодателят е упражнил правото да прекрати
трудовия договор – чл.328, ал.1, т.3 КТ, предполага връчване на предизвестие на
работника/служителя. Ищцата твърди, че такова предизвестие не е получавано от нея.
Ответникът е представил предизвестие от 26.10.2020г., адресирано до ищцата (л.38), върху
което две лица - Весела Лаева и Никола Лалев, с подписите си са удостоверили, че
предизвестието е връчено при отказ на 26.10.2020г. Представеният документ, който не е
подписан от ищцата (и съответно не й е противопоставим), е частен свидетелстващ
документ, който не с ползва с обвързваща съда доказателствена сила относно отразените в
него обстоятелства, че документът е предявен за подпис на ищцата и същата е отказала да го
подпише. При това посоченият документ не представлява доказателство за това, че
предизвестие действително е било връчено на ищцата на 26.10.2020г. Други доказателства,
от които да се направи извод за надлежно връчване на предизвестието за прекратяване на
трудовия договор, не са ангажирани по делото. От това следва, че ответникът, който носи
доказателствената тежест, не е доказал да е изпълнил задължението си да връчи
предизвестие за прекратяване на трудовия договор, последица от което е задължението му
да плати на ищцата обезщетение за неспазен срок на предизвестието. Последното е в размер
на брутното трудово възнаграждение за м.11.2020г. – чл.220, ал.1, вр. чл.228 КТ, след като
страните са уговорили 30 – дневен срок на предизвестието (т.VI от трудовия договор). От
приетата като доказателство справка данни за осигуряване на ищцата за периода
01.01.2020г. – 31.12.2020г. – л.17 от делото) се установява, че брутното трудово
възнаграждение на ищцата за м.11.2020г. е в размер на 290,48 лева. При това дължимото
обезщетение по чл.220, ал.1 КТ е в размер на 290,48 лева. Неоснователно е възражението за
погасяването му по давност, защото същото се погасява с изтичане на 3 – годишен
давностен срок съгласно чл.358, ал.1, т.3 КТ, който не е изтекъл към датата на завеждане на
делото – 14.05.2021г., когато давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД).
При това искът по чл.220, ал.1 КТ следва да се уважи до сумата от 290,48 лева, ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се
отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По иска по чл.222, ал.1 КТ :
От установеното по делото, че трудовият договор на ищцата е прекратен поради
намаляване обема на работа следва, че ищцата има право на обезщетение за оставането си
без работа за срок от 1 месец – чл.222, ал.1, вр. чл.228, ал.1 КТ. Оставането без работа за
срок от 1 месец след прекратяване на процесния трудов договор се установява от направена
от съда в открито съдебно заседание констатация по представена в оригинал трудова книжа
на ищцата, от която се установява, че няма вписвания за започване на работа при друг
работодател след процесното уволнение. Съгласно изложеното по – горе размерът на БТВ за
м.11.2020г. възлиза на сумата от 290,48 лева. Неоснователно е възражението за погасяването
на претендираното вземане по давност, защото същото се погасява с изтичане на 3 –
годишен давностен срок съгласно чл.358, ал.1, т.3 КТ, който не е изтекъл към датата на
завеждане на делото – 14.05.2021г., когато давността се прекъсва (чл.116, б.“б“ ЗЗД).
От горното следва, че искът следва да се уважи до сумата от 290,48 лева, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане и да се отхвърли
за разликата до пълния предявен размер.
По разноските:
И двете страни са поискали присъждането на разноски. На ищцата се следват
разноски съразмерно с уважената част от исковете или от платения адвокатски хонорар от
500 лева следва да й се присъди сумата от 102,56 лева. Ответникът претендира разноски за
4
платено адвокатско възнаграждение в размер на 750 лева. Своевременно е направено
възражение за неговата прекомерност. В случая съдът отчита, че делото не се отличава с
висока правна и фактическа сложност на делото и по делото не са събирани многобройни
доказателства, поради което размерът на възнаграждението следва да се намали до сумата от
550 лева, който размер не е под минималния от 448,08 лева съгласно чл.7, ал.1, т.2 (ред. до
изм. ДВ бр.88 от 2022г.) НМРАВ – арг. чл.78, ал.5 ГПК. От така определените разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска на ответника следва да се присъдят разноски от
447,44 лева.
На основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка
на Софийския районен съд дължимата държавна такса и възнаграждение за вещо лице
съразмерно с уважената част от исковете в размер на 97,92 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от Д. И. Б., ЕГН **********, съдебен адрес :
гр. С*** – адв. Е* И., срещу „В.Г.“ ЕООД, ЕИК 20** със седалище и адрес на управление :
гр. С** по чл.128, т.2 КТ за сумата от 2130,01 лева – трудово възнаграждение (нето) за
периода 12.03.2019г. – 31.12.2019г., ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба (14.05.2021г.) до окончателното плащане и по чл.245, ал.2 КТ за сумата от 374,79 лева
– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неплатеното трудово
възнаграждение за общ период на забавата 31.03.2019г. – 14.05.2021г.
ОСЪЖДА „В.Г.“ ЕООД, ЕИК 20** със седалище и адрес на управление : гр. С** да
плати на Д. И. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С*** – адв. Е* И., на основание
чл.220, ал.1 КТ сумата от 290,48 лева – обезщетение за неспазено предизвестие при
прекратяване на трудовия договор на основание чл.328, ал.1, т.3 КТ, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба (14.05.2021г.) до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „В.Г.“ ЕООД, ЕИК 20** със седалище и адрес на управление : гр. С** да
плати на Д. И. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С*** – адв. Е* И., на основание
чл.222, ал.1 КТ сумата от 290,48 лева – обезщетение за оставане без работа за срок от 1
месец след прекратяване на трудовия договор поради намаляване обема на работа, ведно със
законната лихва от подаване на исковата молба (14.05.2021г.) до окончателното плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер.
ОСЪЖДА „В.Г.“ ЕООД, ЕИК 20** със седалище и адрес на управление : гр. С** да
плати на Д. И. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С*** – адв. Е* И., на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумата от 102,56 лева – разноски.
ОСЪЖДА Д. И. Б., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. С*** – адв. Е* И. да плати
на „В.Г.“ ЕООД, ЕИК 20** със седалище и адрес на управление : гр. С** на основание
чл.78, ал.3 ГПК сумата от 447,44 лева – разноски.
ОСЪЖДА „В.Г.“ ЕООД, ЕИК 20** със седалище и адрес на управление : гр. С** да
плати по сметка на Софийски районен съд на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 97,92
лева – разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова
сметка : IBAN : ***72, BIC : STSABGSF, титуляр на сметката : Д. И. Б..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6