Р Е Ш Е Н И
Е
№ 1911 01.12.2021г. гр.Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД–БУРГАС,
първи състав, в открито заседание на десети ноември
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Д. Гальов
Секретар: К. Линова
като разгледа докладваното от съдията административно дело №
2309 по
описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК, вр. с чл.172, ал.5 от ЗДвП. Съдът е
сезиран с жалба от Д.И.Д., с адрес: ***, против
Заповед за прилагане на ПАМ № 21-0302-000183 от 22.09.2021г., издадена от
полицейски инспектор при ОД на МВР-Бургас, РУ-Царево. При уточнение на
оспорването и предмета на делото, с нарочна молба от 04.10.2021г. е заявено от
жалбоподателя, че се иска и спиране на предварителното изпълнение на
обжалваната заповед, с която на основание чл.171, т.2а, буква „а“ от Закона за движение
по пътищата е постановено „прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от 190 дни“, а двете регистрационни табели
и СРМПС са отнети от водача на автомобила и негов собственик, със съставен акт
за установяване на нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, изготвен на 22.09.2021г., по което
съдът се е произнесъл с влязло в сила към настоящият момент Определение № 1960
от 06.10.2021г.
Оспорва се законосъобразността на издадената заповед.
Сочи се, че водачът не е лишен от право да управлява МПС към момента на
издаване заповедта и съставяне на акта от 22.09.2021г., тъй като наложеното му
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец с издадено
предходно наказателно постановление, а този срок на наказанието е изтекъл преди
датата 22.09.2021г., когато се твърди, че водачът управлявал МПС, след като
СУМПС е „отнето/иззето“. Позовава се
на влязло в сила съдебно решение на Районен съд- гр.Царево, с което НП е
изменено и срокът на това наказание е намален от 3 месеца на 1 месец.
Иска се съдът да отмени
оспорената заповед. Ангажира писмени доказателства. В жалбата е направено искане за присъждане
и на сторените по делото разноски.
В съдебно заседание, чрез упълномощен представител, оспорващият поддържа жалбата
и направените искания. Пледира за отмяна на
заповедта.Пълномощникът изрично заявява, че не се претендират разноски за платеното
адвокатско възнаграждение.
Ответникът
– полицейски
инспектор в ОД на МВР- гр.Бургас, РУ-гр.Царево, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Не взема становище по оспорването. Представя се
административната преписка, свързана с издадената заповед. Допълнително са изискани материали от РУ-Царево и
РУ-Приморско, поради непълнота на административната преписка, с оглед
окомплектоването й, включително с посоченото в докладна записка на ответника НП № 21-4635-000102 от
05.04.2021г. издадено от Началника на РУ-Приморско към ОД МВР- гр.Бургас.
Административен
съд- град Бургас, като обсъди доводите и становищата на страните, след преценка
на събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, намери
за установено следното:
Относно допустимостта:
Оспорването е направено от активно
легитимиран субект- адресат на акта, а именно физическото лице- собственик на описаното в заповедта моторно превозно средство, в преклузивния 14-дневен срок за атакуване на заповедта. Същата има характер на индивидуален административен акт
–волеизявление на овластен административен орган, пораждащо конкретни
неблагоприятни последици за адресата, с налагане на ограничения. Следователно, налице са всички положителни кумулативно
изискуеми предпоставки за процесуална ДОПУСТИМОСТ на жалбата, поради което следва да бъде разгледана по същество.
По съществото на спора, от фактическа страна се
установява следното:
Безспорно е
обстоятелството, че жалбоподателят е собственик на описания в заповедта л.а. „Рено
Меган“, с рег. № А ****КТ.
Не са оспорени констатациите, че на
описаната в акта дата- 22.09.2021г. около 08.15 часа на второкласен път на
територията на община Царево жалбоподателят е управлявал собственото си МПС,
като се движил от КПП „Караагач“ в посока гр.Китен, т.е. управлявал автомобила
по част от пътната мрежа на страната, което обстоятелство е и надлежно
удостоверено, с оглед презумптивната доказателствена сила на съставения от
младши автоконтрольор при ОДМВР-гр.Бургас акт за установяване на нарушение
/АУАН/ от същата дата, на основание чл.189, ал.2 от ЗДвП /л.11 от делото/.
По делото не се спори и относно факта,
че жалбоподателят е собственик на процесния автомобил, както и относно факта
въз основа на какъв акт /НП/ оспорващият е лишен от право да управлява МПС. На
страните са обявени тези безспорни обстоятелства с определението за насрочване
на делото, с оглед направените от тях изявления в жалбата и част от материалите
по преписката /докладна записка на
ответника- л.13 от делото/.
Видно
от приложеното по делото заверено копие на санкционния акт, Наказателно
постановление № 21-4635-000102/ 05.04.2021г., издадено от Началника
на РУ-Приморско, връчено на 14.04.2021г. и оспорено пред Районен съд- Царево е влязло в сила на 02.06.2021г. Това е така, защото
постановеното съдебно Решение № 19 от 12.05.2021г. по АНД № 133 от 2021г. на
РС-гр.Царево, с което НП е
изменено в контекста на изложеното /намаляване
продължителността на наказанието „лишаване от право да се управлява МПС“от 3 на
1 месец/ е влязло в сила на 02.06.2021г., видно от направеното отбелязване
на преписа от съдебния акт /л.5-6 от делото/, което напълно кореспондира на
описаното в докладната записка на ответния административен орган /л.13 от
делото/, където също се сочи, че наказанието окончателно е определено в размер
на 1 месец. Следователно, на същата дата, с влизане на съдебния акт в законна
сила е придобило стабилитет и оспореното пред съответния съд наказателно
постановление.
От приетите
по делото писмени доказателства /заверено копие на НП от 05.04.2021г. -л.21 от
делото и др./ се установява по несъмнен начин, че свидетелството за управление
на МПС на водача Д.Д. е отнето фактически на 14.04.2021г., едновременно с
връчване на това НП.
При
положение, че едномесечният срок на наложено на жалбоподателя административно
наказание „лишаване от правото да управлява МПС“ е изтекъл на съответния ден на
следващия месец, т.е. на 14.05.2021г., считано от 15.05.2021г. водачът
не е лишен от такова право.
При така направените фактически
констатации, съдът намира следното от правна страна:
В контекста на дължимата
проверка за законосъобразност
на обжалвания административен акт, съгласно нормата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът следва да провери първо неговата валидност. Това се обуславя от служебното начало в административния
процес, съгласно този основен принцип, обективиран в нормата на чл.9
от АПК. Разпоредбата на чл.146 от АПК сочи основанията за оспорване на
административните актове, които, ако са налице във всяка конкретна хипотеза,
водят до незаконосъобразност на оспорения акт, а именно: липса на
компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни
разпоредби и несъответствие с целта на закона. При преценка законосъобразността
на оспорения административен акт, съдът съгласно чл.168, ал.1 от АПК не се ограничава само с обсъждането на
основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от
страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.
При така извършената
проверка на оспорения
административен акт, съдът съобрази следното:
Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните
административни мерки /ПАМ/ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7 се прилагат с мотивирана
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно
тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със Заповед №
251з-3805 от 26.08.2021г. издалият заповедта служител «полицейски инспектор» има правмощия да постановява актове за прилагане на принудителни
административни мерки, сред които и процесната, за което и по делото липсва
спор. По силата на заемата от ответния
орган длъжност, същият разполага с необходимата материална и териториална
компетентност да издаде такъв административен акт.
В случаят, спазена е и законоустановената писмена ФОРМА /мотивирана заповед/ за издаване на административния
акт, съгласно посоченото в чл.172, ал.1 от ЗДвП.
Съгласно чл.59, ал.2 от АПК заповедта следва да съдържа
фактическите и правни основания за издаването й, т.е. да бъде надлежно мотивирана, включително да
съдържа, както следва: наименование на органа, който я издава,
наименование на акта, адресат, разпоредителна част, определяща правата и
задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение на ПАМ, срокът и реда за
обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо административния орган.
При осъществената служебна
проверка за законосъобразност на заповедта, по отношение спазване на административнопроизводствените правила,
съответствие с материалния закон и неговите цели и в контекста на
наведените в жалбата възражения за незаконосъобразност на заповедта, съдът
намира следното:
Съгласно чл.171, т.2а, буква „а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по
пътищата и за преустановяване на административните нарушения се предвижда «прекратяване
на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно
средство:…буква „А“ „без да е
правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния
кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година.“
Така цитираната и приложима в случая законова регламентация указва изискуемата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката, а именно установяване на управление на МПС от водач, който е
неправоспособен, т.е. към момента на извършеното управление да е лишен от право
да управлява МПС, в случаят по административен ред.
Релевантният за приложението
на чл.171,
т.2а, б.“б“ от ЗДвП юридически факт е наличието на
противоправно деяние /администра-тивно
нарушение или престъпление/, чието извършване следва да е установено по несъмнен начин и да е подведено по
приложимата материалноправна норма за ангажиране на съответната отговорност на жалбоподателя.
По делото е безспорно обстоятелството, че жалбоподателят е годен адресат на
подобна заповед, като собственик на моторното превозно средство описано в
материалите по преписката.
Не се спори и относно факта, че собственикът е бил лишаван във времето от
право да управлява МПС по административен ред. Спорно е дали към момента на
вмененото на водача нарушение- 22.09.2021г. същият е с отнети права или не.
Според тезата на жалбоподателя, наказанието му е изтекло значителен период
от време преди датата 22.09.2021г., когато е установен да управлява собствения
си автомобил, а според становището на ответния административен орган, застъпено
и в изготвената от него докладна записка /л.13
от делото/, към датата на установеното управление, водачът е бил с отнети
права по административен ред, тъй като при извършена съответна проверка в
масивите на „АИС АНД“ издаденото на Д.Д. свидетелство за управление на МПС е
било със статус „отнето“.
Следва да се отбележи, че за нуждите на настоящото производство по налагане
на ПАМ, а и въобще за установяване на подобно административно нарушение /управление на МПС от лице, което е лишено от
това право по административен ред/ вписванията и отразеният в
информационните масиви статус на документа са ирелевантни, т.е. без правно
значение. Това е така, защото лишаването от право да се управлява МПС се
основава на издаден санкционен акт, в случаят на НП от 05.04.2021г., изготвено от
Началника на РУ-Приморско при ОДМВР-гр.Бургас, изменено от съда с влязло в сила
решение на РС-гр.Царево.
Не би могло да се приеме тезата на издателя на оспорения акт, че статусът
на документа в съответната система за въвеждане на данни е „отнет“, поради факта, че считано от
14.04.2021г. до 14.05.2021г. наложеното административно наказание за срок от 1
месец е изтекло. Независимо, дали формално свидетелството е върнато на лицето
или не, неговата правоспособност е ограничена само в периода, в който е изпълнявано
административното наказание, свързано с лишаване от права. Други наложени
административни наказания /глоби/ нямат отношение към съставомерността на
вмененото деяние, доколкото изпълнителното му деяние се изразява в управление
на МПС след лишаване на лицето от това право по административен ред, а не
поради управление на МПС без заплащане на дължими глоби и т.н. Противното
означава да се приеме, че към 22.09.2021г., т.е. на дата, която е настъпила
четири месеца след изтичане срока на наказанието, водачът все още да се счита
за лишен от права, без наличие на друго правно основание, което би било
абсурдно и противоречи въобще на принципите
за законоустановеност и за индивидуализация на наложеното наказание,
отдавна изтърпяно от страна на водача Д.. При положение, че такова основание не
е налице, независимо от факта какъв е въведеният статус на документа в
информационната система на администрацията, която има само регистърен характер,
очевидно на датата 22.09.2021г. жалбоподателят не е бил лишен от право да
управлява МПС, а твърденията на ответника в тази насока не намират опора в
закона, нито в доказателствата по делото. Самият административен орган е
изтъкнал в докладната си записка, че наказанието е изменено от съда и е в
окончателен размер на 1 месец, като за преценката относно издаване на процесния
акт е било необходимо да установи и друго важно обстоятелство, във връзка с
изричното възражение по съставения преди това АУАН, а именно относно изтичане
срока на наказанието, което обаче не е сторено.
Обобщено, в хода на производството се констатираха на съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, доколкото издателят на
оспорената заповед въобще не е установил и взел предвид обстоятелствата кога и
на какво основание водачът е лишен от право да управлява МПС, респективно дали
и кога е изпълнено това наказание. Наред с това, издадената заповед противоречи
на разпоредбите и на материалния закон, както и на неговите цели, поради което
е незаконосъобразна, на три основания, съгласно чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК и
подлежи на цялостна отмяна, респективно жалбата е ОСНОВАТЕЛНА и следва да бъде уважена.
При този изход на спора, следва да бъде уважено и направеното в жалбата искане
за присъждане на разноски по делото, но доколкото пълномощникът изрично заяви в
открито заседание, че не се претендира
адвокатското възнаграждение, следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя само внесената държавна такса за образуване на делото, в размер
на 10 /десет/ лева, съответно ОД на МВР-гр.Бургас следва да бъде осъдена да
заплати на жалбоподателя посочената сума, разноски по делото, тъй като
ответният орган е част от нейната структура.
Мотивиран
от изложеното, на основание чл.172, ал.2, вр. ал.1 от АПК, Административен съд –
Бургас, първи състав,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ изцяло, по жалба
на Д.И.Д., с адрес: ***, Заповед за прилагане
на ПАМ № 21-0302-000183 от 22.09.2021г., издадена от полицейски инспектор при
ОД на МВР- гр.Бургас, РУ-Царево, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-гр.Бургас да заплати на Д.И.Д., с адрес: ***, сумата от 10.00 /десет/ лева,
разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: