Р Е Ш Е Н И Е 

 

 

Номер ………..                          24.03.2015г.                              град Стара Загора  

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Старозагорски районен съд                               V  граждански състав

На  шестнадесети март                                      Година две хиляди и петнадесета

В публичното заседание в следния състав

 

                                                                              

 

                                                                         Председател: Стела Георгиева

                                                                                               

                                                                                                                                            

 

Секретар: В.П.

Прокурор:

като разгледа докладваното от районен съдия  Георгиева гражданско дело № 4251 по описа за 2014 година, за да се произнесе взе предвид следното :

 

 

 

Производството е образувано по предявени искове за издръжка и намира правно основание в чл. 143, ал. 2 вр. с чл. 149 СК, като производството се разглежда по реда на глава 25, чл. 310 и сл. от ГПК.

 

Производството е образувано по искова молба на В.С.Д., като майка и законен представител на малолетното дете В.Н. Ж. против Н.Ж.Ж.. Ищцата твърди в исковата си молба, че с ответника били родители на малолетното дете В.Н. Ж., което в момента било на тринадесет години. Заявява, че не били сключвали брак.

С Н.Ж. живеели на съпружески начала в периода 2001 – 2003 г. Детето им - В.Н. Ж. се родило на 14.10.2001 г. Като семейство живели почти две години и през лятото на 2003 г. ответникът ги напуснал. Оттогава до настоящия момент ищцата се грижила за малолетното им дете с помощта на своите майка и баба.

Твърди още, че през настоящата учебна година В. бил ученик в седми клас на XI-то основно училище. До момента нямало определена издръжка, която ответникът да заплаща. Ищцата никога не е възпрепятствала срещите на детето с баща му, но за съжаление ответникът не търсил контакт с детето. Един или два пъти в годината се виждал с него и му давал по 50 - 70 лева. Синът им имал нужда освен от средства за месечната си издръжка и от ежемесечни срещи с баща си.

Ищцата твърди, че от пет години работи в ДЗУ като оператор на ел. елементи и получава минимална заплата. Със сина си живеела в жилището на своята майка. Майка й и баба й освен с грижи и топлина към В., й помагали и материално.

Сочи, че ответникът с години не бил плащал издръжка за елементарните житейски нужди на детето им. Инфлационните процеси в страната ни се развивали бурно и нейната заплата била крайно недостатъчна, за да покрива разходите на един тийнейджър. През настоящата учебна година В. щял да посещава допълнителни курсове по математика и български език, за да може в края на седми клас да положи успешно кандидатгимназиалните изпити.

Заявява, че нямала информация къде работи ответникът и какво трудово възнаграждение получава, но той като баща трябвало да поеме своя ангажимент към сина им.

Неплащането на издръжка за минал период от време я мотивира да претендира заплащане на издръжка за период от една година назад на основание чл.149 от Семейния кодекс в размер на 130.00 лв. месечно за изтеклите дванадесет месеца.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща месечна издръжка на малолетното им дете В.Н. Ж., в размер на 150.00 лв. месечно, считано от датата на подаване на исковата молба в съда, със законната лихва, а в случай на забава - до настъпване на законно основание за изменение, респективно прекратяване на издръжката, както да го осъди да заплати издръжка за минало време на основание чл.149 от СК за изтеклите дванадесет месеца, считано от датата на подаване на исковата молба в съда в размер на 130.00 лв. месечно. В съдебно заседание исковата молба се поддържа от адвокат Н. М.. Претендира за направените по делото разноски.

 

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК  не постъпил писмен отговор от ответника по делото Н.Ж.Ж.. Не се явява в съдебно заседание и не взема становище по основателността на предявения иск.

 

Дирекция „Социално подпомагане” -  Стара Загора, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпил социален доклад относно защита правата и интересите на детето В.Н. Ж. в настоящото производство.

 

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното :

           

Видно от представеното като доказателства удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № 1633/18.10.2001 г. на Община Стара Загора, ответникът е баща на детето В.Н. Ж. и следователно е сред кръга на лицата,  дължащи издръжка.

 

От представена по делото ученическа книжка се установява, че детето В.Н. Ж. е ученик в 7-ми клас през учебната 2014г./2015г. в Единадесето основно училище „Н. ***.

От представеното удостоверение изх.№63-642/02.10.2014г. издадено от „ДЗУ” АД – Стара Загора се установява, че ищцата В.С.Д. е получила за периода октомври 2013 – септември 2014г. брутен доход в размер на 3084.60 лева. От представената по делото декларация за гражданство, жителство, гражданско, семейно и имотно състояние се установява, че същата не получава доходи от свободни професии, от наеми и хонорари и не притежава моторни превозни средства и недвижими имоти.

 

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелката  Д.И.С..  От нейните показания се установява, че родителите на В. живели заедно около една година след неговото раждане. В момента детето било на 13 години. През този период от време бащата на детето не е търсил контакт с детето си. Всички грижи по отглеждането на В. се полагали от неговата майка.

 

От изготвения и приложен по делото социален доклад е видно, че родителите на В. са разделени и той живее заедно с майка си В.  Д.,  както и че тя е родителят, който полага грижи за него.

 

Съгласно разпоредбите на чл. 143, ал. 1 и 2 от СК, всеки родител е длъжен съобразно своите възможности и материално състояние да осигурява условия на живот, необходими за развитието на детето. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 1 от СК размера на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка и възможностите на лицето, което е дължи.

Към момента на приключване на съдебното дирене детето В. е на 13 години, т.е. малолетен по смисъла на чл. 3, ал. 1 ЗЛС. Следователно родителите му Н.Ж. и В.  Д. му дължат издръжка.

 

От представения  по делото социален доклад се установява, че  детето е ученик редовна форма на обучение, в по-висока възрастова група, което налага отделянето на доста средства за посрещане на неговите нужди от храна облекло, здравни грижи и др. С израстването на детето образователните потребности и интереси се разширяват. Майката е родителя, който полага необходимите родителски грижи по отглеждането и възпитанието на детето, както и тя е родителят, който осигурява средствата за издръжката на В..

 

По отношение на нейния размер, съдът съобрази следното:

Грижите за детето В. се полагат изцяло от неговата майка В.  Д..

            По делото няма обаче данни за  доходите на ответника Н.Ж., материално състояние и семейно положение. Въпреки това, с оглед вмененото от закона задължение на родителите да дават издръжка на непълнолетните си деца, дори и липсата на доходи не освобождава ответника от задължението му да дава издръжка на сина си В., съобразена с възрастта и нуждите им. Още повече, че Ж. се намира в трудоспособна възраст и няма данни да има здравословни проблеми.

 

Съгласно чл.142,ал.2 от СК минималната издръжка на едно дете е равна е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Размерът на минималната месечна работна заплата за страната е 360 лева., т.е. размерът на минималната месечна издръжка за едно дете е 90 лева.

Както обаче бе посочено, при определяне на размера на издръжката се вземат предвид не само възможностите на този, който я дължи, но и нуждите на лицето, което има право на издръжка. По правната си същност издръжката представлява задължение за доставяне на средства за съществуване на нуждаещия се от издръжка. Ето защо нуждите на детето от издръжка следва да се ограничат до обикновените условия на живот и обикновените потребности, а не с оглед на стандарта, който са поддържали до момента или който искат да поддържат.

 Съдът, счита че за задоволяване на основните нужди на детето В. от издръжка, с оглед възрастта му и правилното му развитие, отглеждане и възпитание, е необходима и достатъчна сумата от 200 лева месечно. От нея ответникът следва да поеме изплащането на ежемесечна издръжка в размер на 130 лева, а останалата част от сумата, следва да се поеме от неговата майка, ведно с непосредствените грижи по неговото отглеждане и възпитание. Над размерите от 130,00 лв. до претендираните размер съответно от 150,00 лв. предявеният иск за издръжка следва да бъде отхвърлен като несъобразен с действителните нужди на детето. В случай, че са налице някакви изключителни нужди на детето, разходите за тези нужди не могат да бъдат причислени към издръжката, а би могло да се иска добавка на основание чл. 137, ал. 4 от СК, както и с  оглед липсата на представени от ищеца доказателства, че ответникът има финансовата възможност да го заплаща.

 

Съдът намира за основателна и претенцията на ищеца за присъждане на издръжката, считано една година преди предявяването на иска, а именно от 08.10.2013г., тъй като грижите за детето, след като родителите му са се разделили, са били полагани преимуществено от неговата майка. По делото липсват доказателства ответника да е давал издръжка на детето си  в пари, или в натура.

 

Тъй като ищеца не дължи заплащането на такси и разноски по производството /чл. 83, ал. 1, т. 2 от ГПК/, дължимата държавна такса в размер на 187,20 лева върху присъдения размер на издръжката.

 

На основание чл.78, ал.1 от ГПК  ответника да бъде осъден да заплати на  ищеца сумата от 300 лева, представляваща направени по делото разноски  възнаграждение за един адвокат.

 

В заседанието за разглеждане на делото съдът е посочил, че ще обяви решението си на 30.03.2015г., от която дата тече и срокът за обжалването му /чл. 315, ал. 2 ГПК/.

 

Предвид вида на присъжданото вземане, съобразно чл. 242, ал.1 от ГПК, следва да се постанови предварително изпълнение на съдебното решение.

 

Воден от горните  мотиви, съдът 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА Н.Ж.Ж., ЕГН ********** ***- среден да заплаща на малолетното си дете В.Н. Ж., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител В.С.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес град Стара Загора, улица „Захари Княжески” №73, ет.1, ап.1 чрез адвокат Н. М. ежемесечна издръжка в размер на 130 /сто и тридесет/ лева, считано една година преди датата на подаване на исковата молба в съда - 08.10.2013г. до настъпване на законни основания за нейното изменяване или прекратяване, заедно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до изплащането й, като отхвърля  предявения иск за присъждане на издръжка в останалата част, над сумата от 130 лева месечно до претендираните 150 /двеста и петдесет/ лева месечно, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Н.Ж.Ж., ЕГН ********** ***- среден да заплати на Държавата по сметка на Районен съд – Стара Загора, държавна такса в размер на 187,20 лева  върху присъдения размер на издръжката.

 

ОСЪЖДА Н.Ж.Ж., ЕГН ********** ***- среден да заплати на В.С.Д., ЕГН ********** ***, съдебен адрес град Стара Загора, улица „Захари Княжески” №73, ет.1, ап.1 чрез адвокат Н. М. сумата от 300 лева представляваща направени по делото разноски.

 

ПОСТАНОВЯВА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на решението за присъждане на издръжка.

 

            Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок, считано от 30.03.2015 г.

 

 

 

 

 

                                                    Районен съдия :