Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.06.2018 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава
Манолова, разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д.
№ 14 721 по описа за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./.
В исковата молба на В.Х.П. и С.Х.И. се
твърди, че на 10.01.2015 г., на ПП І-6, в района на гр. Пирдоп е осъществено
ПТП от водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № ********– И.З.И.. В
следствие на ПТП-то пострадали ищците. Твърди се, че С.И. получила четири
средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на диафизарната
част на дясна бедрена кост, счупване на голямопищялната
кост на лявата подбедрица, счупване на голямопищялната кост на дясна подбедрица,
счупване на външния десен глезен – фибуларния малеол. Била приета по спешност в УМБАЛ „Света Анна“ АД със
силни болки, където след извършване на необходимите изследвания й били
направени четири операции за открито наместване на фрактурите с вътрешна фиксация като й били поставени множество винтове. Твърди
се, че на 18.03.2015 г. отново постъпила в болнично заведение – МБАЛ „Еврохоспитал Пловдив“ за оперативно лечение по повод
невъзможност да движи десния си крак, а на 08.07.2015 г. в същото болнично
заведение й била извършена шеста операция за отстраняване на поставените
метални тела. Другата ищца твърди, че с оглед ПТП-то получила открито счупване
на костите на лява подбедрица. Изложени са твърдения
за трикратен престой в болнични заведения, в които й били извършени три
хирургични интервенции. Ищците са заявили твърдения, че са сторили и разходи по
повод проведеното им лечение. Твърди се, че вината на деликвента
е установена от наказателния съд с оглед одобрено постигнато споразумение по нохд 256/2016 г. на РС – Пирдоп.
Предвид тези фактически твърдения ищците са мотивирали правен интерес от
предявяване на исковете и искат от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество, като застраховател по риска „ГО” на водача на лек автомобил
„Фолксваген Голф”, да им заплати следните суми: на ищцата С.И. сумата от 100 000
лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, вследствие нанесените й травматични
увреждания и сумата от 8040, 60 лв. – обезщетение за имуществени вреди, а на
ищцата В.П. сумата от 40 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди и
сумата от 3080, 85 лв.- обезщетение за имуществени вреди. Претендира се законна
лихва и сторени разноски.
Ответникът ЗАД „ОЗК – З.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор в срока по чл. 367 ал.1 от ГПК с релевирани в същия възражения като е наведено и възражение
за съпричиняване. Претендира разноски, съобразно
депозиран списък по чл. 80 от ГПК.
Ищците не са депозирали допълнителна
искова молба респ. допълнителен отговор не е депозиран от ответника.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв.
В.М..
Възраженията на ответното дружество се
поддържат в открито съдебно заседание от адв. С.С..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото е представен съдебен протокол от 04.08.2016 г. по нохд 256/2016 г. на РС – Пирдоп, в който е обективирано определение № 180, с което е одобрено
постигнато споразумение, в което И.З.И. е признат за виновен, в това, че на 10.01.2015
г., в района на гр. Пирдоп, на ПП-І-6 /София – Бургас/, при управление на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ с рег. № ******, е
нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 5 ал.3 т.1 пр.1 от ЗДвП, чл. 20
ал.1 от ЗДвП, чл. 20 ал.2 от ЗДвП, чл. 116 от ЗДвП и по непредпазливост причинил
четири средни телесни повреди на С.Х.И.
и една средна телесна повреда на В.Х. П.като деянието е извършено в
пияно състояние – с концентрация на алкохол в кръвта 1,5 на хиляда.
По делото е допусната и изслушана съдебно автотехническа
експертиза, изготвена от вещото лице инж. В.К.Д., в която вещото лице е
посочило, че ПТП-то е настъпило между лек автомобил „Фолксваген Голф“ с ДКН ******,
управляван от И.З.И., лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с ДКН ********,
управляван от И. В.И. и лек автомобил „Ауди А3“ с ДКН ******, управляван от И.Г.М..
Посочено в заключението е, че ПТП-то е осъществено през тъмната половина на
денонощието, мокра пътна настилка, студено време, нормална видимост от фарове
на ППС. Вещото лице е обосновало извод, че произшествието е настъпило извън
населено място като в района му няма обозначени и сигнализирани места за
преминаване на пешеходци, няма и светофарна уредба. Посочено в заключението е,
че пешеходката П.най-вероятно преди настъпване на произшествието се е намирала
в лявата част зад лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с цел същият да бъде предвижен чрез бутане като ако пешеходките са се намирали
извън пътното платно, те не биха пострадали от ПТП-то. Вещото лице е посочило,
че авариралият автоомобил „Фолксваген Пасат“ не е бил
сигнализиран с поставяне на светлоотразителен
триъгълник като няма данни за наличие и на поставени светлоотразителни
жилетки на пешеходците. Посочено е, че пешеходците са били в положение с гръб
към движещия се автомобил „Фолксваген Голф“ и са имали техническа възможност да
възприемат фаровете на същия. Обоснован е извод в заключението, че няма данни
за препятствия на платното за движение, които да ограничават видимостта на
водача на лек автомобил „Фолксваген Голф“. Вещото лице е посочило, че автомобил
„Фолксваген Пасат“ е бил с изпаднал пистов ремък, задвижващ алтернатора
и хидравличната помпа за управлението и същият е имал техническата възможност
да се придвижи на собствен ход. Обоснован е извод, че при управление на
включени къси светлини зоната на осветеност на фаровете е на разстояние около
70 м, а при включени дълги светлини – разстояние 140 м. Вещото лице по САТЕ е
посочило в заключението си, че скоростта на движение на лек автомобил
„Фолксваген Голф“ преди настъпване на произшествието е била около 74 км/ч, при
която скорост опасната зона за спиране е 67, 66 метра, поради което е обоснован
извод, че при движение с тази скорост опасната зона за спиране е по-малка като
разстояние от разстоянието на осветеност на фаровете, поради което водачът е
имал техническа възможност да спре преди мястото на удара при своевременно
задействане на спирачната уредба. Обоснован е извод, че пешеходката П.не е
имала техническа възможност да предотврати настъпване на произшествието.
По делото е изслушана и тройна САТЕ, изготвена от вещите лица инж. П.Д.,
инж. Х.И. и инж. В.Д.. Вещите лица са посочили, че ПТП-то е настъпило в тъмната
част от денонощието, мокра пътна настилка, студено време, нормална видимост от
фарове на ППС. Посочено е, че автомобилът /“Фолксваген Голф“/ е бил оборудван
със заводски халогенни фарове, при които
пространството пред него се осветява и се възприема облечен в тъмни дрехи
пешеходец или неосветен обект. Посочено е, че при сравняване на осветената зона
пред автомобила с опасната му зона за спиране се вижда, че при скорост от 60-70
км/ч водачът се движи със скорост, която му позволява да спре в рамките на
осветената зона. Вещите лица са посочили, че за да може да спре в зоната за
видимост на късите светлини водачът на автомобила е следвало да се движи със
скорост по-ниска от 58 км/ч. Посочено е, че от техническа гледна точка, за да
се избегне произшествие пострадалите е следвало да осигурят мястото и се
обозначат на пътното платно чрез светлоотразителен
триъгълник и светлоотразителни жилетки или по друг
начин. Обоснован е и извод, че ако пострадалите са се намирали извън пътното
платно, то не би настъпил удар.
По делото е изслушана и СМЕ, изготвена от вещото лице д-р К.А.С.. В заключението
на същата вещото лице е обосновало извод, че в следствие на ПТП-то С.Х. е
получила „счупване на дясна бедрена кост, полифрагментно
счупване на дясна подбедрица, полифрагментно
счупване на лява подбедрица, счупване на лявата малкопищялна кост в областта на глезенната
става, разкъсноконтузни рани в областта на двете
задколенни ямки“, а при ищцата В.Х. са установени
„открито счупване на лява подбедрица, разкъсноконтузна рана в областта на дясната задколянна ямка“. Обоснован е
извод, че при двете ищци е проведено неколкократно
оперативно лечение за наместване на счупванията и
фиксирането им с метална остеосинтеза като освен това
се е наложило и оперативно лечение по повод възпаление в увредените крайници и
отстраняване на част от металната остеосинтеза.
Обоснован е извод, че възстановителният период е продължил около 1 година.
Посочено в заключението е, че при прегледа на ищцата С.Х. е установена
накуцваща подохда, ограничен обем на движение в дясна
глезенна става, деформация на дясна глезенна става, наличие на белег от рана в областта на лява
задколянна ямка с
размери 10/8 см, наличие на белег от
рана в областта на дясна подбедрица в горната й част
отзад с размери 9/6 см, наличие на множество белези с различна големина и
посока от проведени оперативни интервенции. Посочено в заключението е, че при
прегледа на В.Х. е установено наличие на белег от разкъсноконтузна
рана в областта на дясна задколянна ямка с размери 2/6 см и белези от оперативно лечение на
лява подбедрица като с оглед давността на травмите,
описаните последствия и при двете ищци са с траен характер. Обоснован е извод
за търпени болки и страдания като през първите три месеца от лечението същите
са били с висок интензитет.
В съдебно заседание на 26.06.2017 г. са събрани и гласни доказателства чрез
разпит на свидетелите И.З.И., водач на лек автомобил „Фолксваген Голф“ и Н.П.М.–
Х., майка на двете ищци.
При така установеното от фактическа страна,
съдът прави следните правни изводи:
Нормата на чл. 223
ал.1 от КЗ /отм./ установява, че с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" застрахователят се
задължава да покрие в границите на определената в договора сума отговорността
на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, а разпоредбата на
чл. 226 от КЗ/отм./ предоставя право на
увредения, спрямо който застрахованият е отговорен да иска обезщетението пряко
от застрахователя.
Правно
релевантните факти по отношение на предявения иск са установяване на договорно
правоотношение по договор за застраховка, покриващ риска «Гражданска
отговорност», сключен между деликвента и ответното дружество, противоправно деяние на деликвента, от което са настъпили вредни последици, които
са в причинно-следствена връзка с деянието, техният вид. Същите, съобразно
правилата за разпределяне на доказателствената тежест, подлежат на установяване
от ищеца. В тежест на ответника е да обори законоустановената презумпция за
виновност, залегнала в нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД.
Страните не са формирали спор,
че към датата на застрахователното събитие ответникът – застраховател е в
застрахователно правоотношение, покриващо риска «гражданска
отговорност» с деликвента.
Страните не са формирали спор и относно факта на осъществяване на ПТП-то и
неговите участници. Вината като
субективен елемент от фактическия състав на деянието от страна на извършителя
е установена с изводите на вещите
лица, изготвили САТЕ /първоначална
и тройна/ и одобреното от наказателния съд споразумение, което е задължително за настоящия съдебен състав с оглед нормата на чл. 300 от ГПК.
При ангажираните от страните
доказателства съдът намира, че не е разрушена доказателствената сила на
презумпцията, установена в чл. 45 ал.2 от ЗЗД досежно вината.
Настъпилите вреди за ищците, както и причинно-следствената връзка между
деянието и вредите се установяват от изслушаната по делото съдебно-медицинска
експертиза.
Понесените от ищците неимуществените вреди се установяват от заключението
на вещото лице по СМЕ и събраните гласни доказателства, ценени от състава на
съда при съблюдаване правилото на чл. 172 от ГПК.
Доколкото понесените от ищците неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания от нанесените им травматични увреждания, представляват пряка и
непосредствена последица от деянието, същите подлежат на репарация, като
обезщетението следва да се определи от съда по справедливост по арг. от чл.52 от ЗЗД. При определяне на размера на
обезщетението съдът следва да има
предвид възрастта на ищците, степента на увредата, продължителността
на оздравителния период, периодът от време, през който са търпели болки и страдания, които неминуемо се отразяват върху
стереотипа на живот. Настоящият съдебен състав счита, че при съвкупна преценка
на горните обстоятелства и като се вземе предвид, че на ищцата С.И. са нанесени
травматични увреди, покриващи медико-биологичните белези на четири средни
телесни повреди, за преодоляване на неблагоприятните последици, от които същата
е била подложена на шест хирургически интервенции, при продължителен
възстановителен период / 1 година/, съпроводен с болки, страдания и
ограничения, като същите са били с висока степен на интензивност в
продължителен период от време /3 месеца/, значителен период от време на
временна нетрудоспособност, наличните остатъчни последици от тях, които са с
траен характер – накуцваща походка, оперативни белези, ограничен обем движение
на долен крайник, деформация на дясна глезенна става,
предвид възрастта на тази ищца /38 г. към датата на ПТП/ справедливо би било да
се присъди сумата от 100 000 лв. т.е. искът като основателен и доказан следва
да се уважи изцяло. Основателен и доказан е и искът за имуществени вреди с
оглед представените платежни документи, установяващи факта на закупуване на
медицински изделия, необходими за проведеното лечение.
При съблюдаване на горните критерии по отношение на ищцата В.П. – причинена
средна телесна повреда, трикратни болнични престои, при които са извършени три
оперативни интервенции, значителен период на възстановяване / 1 година/, през
който са търпени болки, страдания и ограничения с чувствителен интензитет,
остатъчни неблагоприятни последици искът следва да се уважи изцяло за целия претендиран размер от 40 000 лв. Аналогично
основателен е и искът за репарация на имуществените вреди с оглед изводите на
СМЕ.
При проведено насрещно доказване ответното дружество е заявило възражение
за съпричиняване, същото е общо и неконкретизирано.
Настоящият съдебен състав намира, че не дължи произнасяне по същото по следните
съображения: Възражението за съпричиняване следва да
се въведе в срока за отговор. Този срок е преклузивен
и с факта на неговото изтичане ответникът губи възможност да наведе това
възражение /в този смисъл решение 17/06.03.2015 г. по гр.д. 3174/2014 г. на
Четвърто ГО/. Наведеното общо възражение за съпричиняване
е заявено в писмения отговор на ответника, но същият е депозиран след изтичане
на предвидения в нормата на чл. 367 ал.1 от ГПК двуседмичен срок. Съобщението с
указанията на съда по чл. 367 ал.1 от ГПК е получено от ответника на 19.12.2016
г. Двуседмичният срок с оглед правилото на чл. 60 ал.4 от ГПК изтича на
02.01.2017 г. /понеделник, присъствен ден/. Отговорът е депозиран на 04.01.2017
г., поради което възражението е преклудирано.
По отношение претенцията за заплащане на мораторна
лихва върху обезщетението за неимуществени вреди съдът намира следното: Същата има компенсаторен характер и се дължи от
датата на извършване на деликта като размерът й
подлежи на установяване от страна на съдебния изпълнител, при наличие на влязъл
в сила съдебен акт.
По разноските: В исковата молба процесуалният представител на ищците е
заявил искане да му бъде определено възнаграждение по реда на чл. 38 ал.1 от ЗА
като в съдебно заседание от 14.05.2018 г. е ангажирал доказателства, че е лице,
регистрирано по ЗДДС. С оглед размерите на предявените искове, размерите на
адвокатските възнаграждения, определени в Наредба 1/2004 г., фактическата и
правна сложност на делото респ. факта, че процесуалният представител на ищците
е регистриран по ЗДДС настоящият съдебен състав намира, че на същия се следва
сумата от 7675, 28 лв. с ДДС.
На основание чл. 78 ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
по сметка на СГС в размер на 6 294, 86 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 с-в
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на В.Х.П., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис 9 – адв. В.М. сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3 080, 85 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински изделия, лекарства и
помощни средства, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 10.01.2015 г. на
ПП І-6, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2015 год.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 226 ал.1 от КЗ/отм./ да заплати на С.Х.И., ЕГН **********, със
съдебен адрес:***, офис 9 – адв. В.М. сумата от 100 000 /сто хиляди/ лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 8 040, 60 лв. – обезщетение за
имуществени вреди, изразяващи се в закупени медицински изделия, лекарства и
помощни средства, претърпени в резултат на ПТП, реализирано на 10.01.2015 г. на
ПП І-6, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 10.01.2015 год.
до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** на
основание чл. 38 ал.1 т.2 от ЗА да заплати на адв. В.М.,
адрес: *** сумата от 7 675, 28 лв. с
включен ДДС – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – З.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:*** да
заплати по сметка на СГС на основание чл. 78 ал.6 от ГПК сумата от 6 294, 86 лв. – дължима ДТ и съдебни разноски, платени
от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: