О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 2186
Пловдивският
окръжен съд, гражданско отделение Х-ти състав, в закрито заседание на двадесет
и трети октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: РУМЯНА АНДРЕЕВА
Членове: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия Василев въззивно частно гражданско
дело № 2253/2019 година по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство е по реда на чл.435 ал.1 от ГПК.
Производството е образувано по жалба взискателя
„Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София с ЕИК *********, чрез Р.К. - юрисконсулт срещу Постановление за частично прекратяване от
21.08.2019г. по изпълнително дело № 912/2018г. на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821, район
на действие ОС Пловдив, с което е прекратено частично изпълнителното
производство по това дело само досежно недвижим имот на длъжника Д.С.И.,***,
върху който е вписана възбрана в Агенцията по вписванията гр.П. на 16.05.2018г.
Постановено е след влизане в сила на това постановление да се заличи наложената
възбрана върху този имот.
Взискателя
по делото „Райфайзенбанк България“ ЕАД обжалва акта на ЧСИ Петко
Илиев със съображения базирани на чл.442а от ГПК, сочейки липса на
свърхобезпечаване на вземането си по изпълнителното дело и това, че целта на
възбраната върху имота в гр.Поморие е единствено обезпечителна. Иска запазване
на наложената възбрана върху горния имот, като изрично уточнява молбата му да
се счита такава по чл.435 ал.1, т.3 от ГПК.
ЧСИ Петко Илиев сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна с доводи
по съществото на спора.
Съдът след
преценка на материалите по изпълнителното дело, констатира следното:
Изпълнителното
дело е образувано от взискателя „Райфайзенбанк
България“ ЕАД по изпълнителен лист от 02.04.2018г. по ч.г.д. № 3603/2018г. на
РС Пловдив, с който длъжниците Д.С.И. като
кредитополучател и М.Й.И.-Иванова, като солидарен длъжник са осъдени да платят
на взискателя солидарно 36 545,20 евро главница, 1022,49 евро редовна
лихва, 422,23 евро наказателна лихва, 167,48 евро комисионна, ведно със
законната лихва от 06.03.2018г. и 1 492 лева и 50 лева за разноски по делото
дължими по договор за банков кредит от 28.09.2011г.
Изпълнението
е насочено към ипотекираната за дълга къща №2 с РЗП 310,37 кв.м. и гараж,
находящи се в гр.Пловдив, парк Отдих и култура, местност Прослав, като по
изпълнителното дело има множество неуспешни публични продани на този имот.
Отделно от това върху имота на длъжника Д.С.И.,*** има наложена възбрана, но
изпълнение върху този имот нито се е искало от взискателя, нито е било
насочвано от съдебния изпълнител.
В хода на
делото обаче възникнал спор дали с възбраната и върху апартамента на длъжника Д.С.И.,***
не възниква несъразмерност на обезпечението в сравнение с размера на
задължението по силата на чл.442а от ГПК. В тази насока е имало жалба по ПОС,
който се е произнесъл с решение по в.гр.д. №525/2019г. /л.756, т.4/, с което
приема допустимостта да се обжалва отказа на съдебния изпълнител да вдигне
обезпечителните мерки при свърхобезпечение по чл.442а от ГПК, като се позовава
на Определение № 132/20.03.2018г. по ч.гр.д. №140/2018г. на ПАС. С това решение
на ЧСИ Петко Илиев е разпоредено да изиска или събере доказателства за оценка
на стойността на имуществото на длъжника Д.И., предмет на наложената
обезпечителна мярка.
В изпълнение
на това вменено му задължение от ОС Пловдив ЧСИ Петко Илиев е разсъждавал върху
тълкуването на чл.442а от ГПК и на това какви са предпоставките за да се преме
свърхобезпечение и е стигнал до извода за наличие несъразмерност, макар и не на
изпълнението, а на обезпечението и частично е прекратил изпълнението с
обжалваното постановление.
Така
обжалваното Постановление за частично прекратяване от 21.08.2019г., с което е
прекратено частично изпълнителното производство по това дело само досежно
недвижим имот на длъжника Д.С.И.,*** е безпредметно. Това е така, защото
предмет на изпълнение в казуса е парично вземане, а не непарично вземане
насочено срещу конкретния недвижим имот на длъжника Д.С.И.,***. Поради което
прекратяването на изпълнението частично само спрямо този имот не поражда
никакво правно действие, защото този имот не е предмет на изпълнението. Видно
от т.1 на ТР №2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС възбараната като
изпълнително действие по отношение на непотребими вещи не подлежи на обжалване.
Срещу този имот евентуално би могло да се насочи изпълнението и той да стане
предмет на прилаган изпълнителен способ. Само че за да стане това видно от ТР
№2/26.06.2015г. по т.д. №2/2013г. на ВКС не е достатъчно да се наложи възбрана
върху него, а да се направи опис и да се насрочи публична продан, което по
делото не е извършвано. Тоест по това изпълнително дело срещу този имот не е
започван изпълнителен способ за неговото осребряване, поради което е
безсмислено и прекратяването на изпълнителното производство спрямо него. Нещо
повече дори и да бе започнало насрочването на публична продан за този имот, то
изпълнителното производство по отношение на този имот не би могло да се
прекрати по чл.433 от ГПК, защото изоставянето на един изпълнителен способ не
се осъществява с постановление за частично прекратяване на изпълнителното дело,
както това трябва да е много добре известно на съдебния изпълнител. Ето защо
постановлението, което се обжалва е безпредметно /нищожно/, тоест няма частично
прекратяване на паричното вземане, което се изпълнява по приложения
изпълнителен лист, довел до образуването му. Поради което липсва годен акт на
СИ, който да подлежи на обжалване пред съд. Ето защо жалбата е недопустима.
Създаденото от ЧСИ Петко Илиев постановление за частично прекратяване има
единствено за цел да реализира неговите правомощия по чл.442а от ГПК и да го
обективира в правен акт подлежащ на съдебен контрол по чл.435 от ГПК.
Правния
интерес на жалбоподателя по настоящата жалба не касае постановлението за
частично прекратяване, което като безпредметно /нищожно/ с нищо не му накърнява
правата, а касае неговото следствие заличаването на възбраната върху недвижимия имот в гр.П., в какъвто смисъл е и
жалбата до настоящия съд. По отношение на спора за свърхобезпеченост по чл.442а
от ГПК и неговото решаване от съдебния изпълнител следва са се посочи следното.
Акта на съдебният изпълнител, с който се уважава или не възражението
за свръхобезпеченост по чл.422а от ГПК не е изрично предвиден акт на СИ
подлежащ на съдебен контрол по нормата на чл.435 ал.1 и ал.2 от ГПК по жалба на
взискателя или длъжника. Виждането на ВКС за тълкуването на нормата на чл.435
от ГПК е отразено в т.8 на ТР №2/26.05.2015г. по т.д. № 2/2013г. на ОСГТК, в
която се приема, че новия ГПК е ограничил кръга на обжалваните актове на СИ до
лимитативно определените актове и лица, които могат да обжалват, което изключва
всякакво разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на
действията и отказите на СИ. В тази насока е и актуалната практиката на АС
Пловдив – Определение №305/17.07.2019г. по ч.гр.д. №363/2019г. и Определение №477/31.10.2018г.
по ч.гр.д. №526/2018г. В тази насока е и константната практика на другите
апелативни съдилища в страната. На АС София - Определение №1598/05/15/2019г. по гр.д. № 1773/2019г., Определение
№ 1285/12.4.2019г. по ч.
гр. д. № 919/2019г., Определение № 2189/13.7.2018г. по ч.гр. дело № 3189/2018г. На АС Бургас - Определение №
95/15.03.2019г. по ч. гр. дело № 52/2019г.,
определение №
357/22.10.2018г. по ч.
гр. д. № 318/2018г. На АС Варна - Определение № 439/05.07.2019г. по
ч. гр. д. № 336 по описа за 2019г., Определение № 340/20.05.2019г., по в. ч.
гр. д. № 239/19 г. и Определение № 272/22.04.2019 г. по в. ч. гр. дело № 200/19
г. Поради което настоящият съд няма право да обсъжда по същество доводите на
жалобподателя за свръхобезпеченост в обжалвания съдебен акт, тъй като същият е
необжалваем. Ето защо съдът намира жалбата за недопустима и същата се оставя без
разглеждане, а производството по делото следва да се прекрати.
Водим от горното, съдът:
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ като
недопустима жалбата на взискателя „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр.София с ЕИК
*********, чрез Р.К. - юрисконсулт срещу Постановление за частично прекратяване от 21.08.2019г.
по изпълнително дело № 912/2018г. на ЧСИ Петко Илиев, рег.№821, район на
действие ОС Пловдив, с което е прекратено частично изпълнителното производство
по това дело само досежно недвижим имот на длъжника Д.С.И.,***, върху който е
вписана възбрана в Агенцията по вписванията гр.Поморие на 16.05.2018г.
ПРЕКРАТЯВА производството по образуваното в.ч.гр.д.
№ 2253/2019г. по описа на Окръжен съд – гр.Пловдив, Х гр.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в с частна жалба
пред Апелативен съд гр.Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.