Р Е Ш
Е Н И Е №
Гр. Велинград,
23.03.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ РАЙОНЕН
СЪД, V-ти граждански състав, в публично заседание на дванадесети март през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
СЕКРЕТАР:
ЦВЕТАНА КОЦЕВА
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 1336 по описа за
2019 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.144 от СК и чл.150 от СК.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца Е.С.М., ЕГН ********** *** против С.М.М., ЕГН **********,***.
Предявени
са ОСОИ за присъждане на пълнолетната Е.С.М., ЕГН ********** на издръжка от по
200лв. месечно до завършване на висшето образование, с предвиден срок на
обучение общо 4 години, или 8 семестъра, от които към настоящия момент са
записани 3 семестъра и остава незавършени 5 семестъра, както и по 150 лева
за минало време за периода
от януари 2019г. до юни 2019г., и от
септември до ноември 2019г., включително - 9 месеца по 150 лв., или общо 1350
лв.
Ищцата
твърди, че ответника по иска и неин баща. Родителите й се разделили след
раждането, като е отгледана от майка си. Връзката й с баща била
непостоянна и епизодична, като се чували по телефон много рядко, а срещите им
били изключение.
Твърди
още, че през лятото на 2018г. е приета за студен-редовно обучение в ПУ
„Паисий Хилендарски“ град Пловдив, специалност „Предучилищна и начална училищна
педагогика“. Успешно е завършила първата година на обучението и сега се е записала във втори курс. Обучението на ищцата било като редовен студент. Установила
се е за постоянно в град Пловдив от септември 2018г. Наела е квартира с още една колежка, за която
квартира плаща ежемесечно
по 150лв. наем. Таксата й за обучение на семестър била 250лв. Лекциите и
упражненията по специалността й били от понеделник до събота и рядко се връщала
в родното място.
Настоява
се на това, че е доволна от избора на специалност, който направила и с
удоволствие ходела на лекции и упражнения. Удовлетворена била и от знанията,
които придобива и се надява това обучение да й даде възможност за добра
реализация, след като го завърши.
Твърди
също, че ежедневната заетост в обучение не й позволява да започне работа за да
може да поема сама разноските си за храна, квартира, семестриална такса, пътни
и други. А и няма недвижимо имущество, което да й носи доходи или друг източник
на средства. За средства за обучението си разчита на майка си и на нейните родители и близки. Много пъти
случайно разбирала, че майка й е вземала
частни заеми за да й даде пари,
което много я разстройвало. Връзката с
баща й, въпреки че не била много добра, не била прекъсвана. Той работел в София
и рядко се прибирал. Баща й имал още две
деца, които са нейни еднокръвни братя – непълнолетни и живеят в
село Света Петка. Потърсила баща си с молба
да й помогне в издръжката.
Първоначално той не отказал, казал че ще й помага, но това останало само на
думи. Ищцата се е обадила отново и той й заявил, че когато има съдебно решение,
тогава ще плаща. Твърди, че живее
изключително икономично, но това че е извън родното си място, плаща квартира и консумативи, има
разноски по пътуване, храна, изисквало да разполагам поне с 450 лв. месечно.
Отчита, че баща й следва да се грижи и за двамата й братя. Грижата му за тях обаче била споделена
с майка им, тъй като те растяли в семейна среда, с двамата си родители. До
завършването на ищцата на средно образование баща й бил изплащал издръжка в
размер на 70 лв. месечно, която издръжка
покривала наполовина повечето
й нужди, тъй като е живяла в с. Света Петка, заедно с майка си
, в едно домакинство. Двамата й еднокръвни братя живеели също в с. Света Петка
под грижите на родителите им и на баба им и дядо им. Поради това и ищцата
предполага, че средствата, които са й
били достатъчни когато е била на тяхната възраст са достатъчни и за тях
и няма да наруши техните нужди с искането си към баща им.
Въз основа на така очертаната обстановка се
иска осъждане на ответника да заплаща издръжка от по 200 лв. месечно до
завършване на висшето си образование, с предвиден срок на обучение общо 4
години, или 8 семестъра, от които към настоящия момент са записани 3 семестъра
и остава незавършени 5 семестъра, както и
по 150 лева за минало време за периода от
януари 2019 г. до юни 2019 г., и от септември до ноември 2019 г.,
включително - 9 месеца по 150 лв., или общо 1350 лв.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен
отговор от ответника. В него изразява следното становище: Иска е допустим, но
неоснователен. Безспорно било, че ищцата Е.С.М. е дъщеря на ответника - С.М.М..
Ищцата твърдяла, че притежава материалното право да получи издръжка на
основание чл.144 от СК, поради което е и процесуално легитимирана да предяви
иска си, което следвало от правното й твърдение в исковата молба. От
представените доказателства - студентска книжка било видно, че същата е приета
да учи в педагогическия факултет на Пловдивския университет и е записана на
19.07.2018 г., държала е изпити през зимния семестър на учебната 2018- 2019 г.,
както и семестър 0 за същата учебна година. Нямало обаче доказателства, че в
момента учи във втори курс, редовно обучение, което е задължителна предпоставка
на чл.144 от СК, въпреки, че е навършила 20 години, видно от удостоверението за
раждане на същата. Безспорно било и, че ответника е плащал определената му
издръжка до навършване на пълнолетие на ищцата; което и именно навършване се
явявало законно установена причина за прекратяване на присъдената издръжка на
дете. Не отговаряло на истината, че ищцата към настоящия момент не може да се
издържа от труда си. Профила на обучение давал възможност за работа в
свободното време, събота и неделя, ако въобще учи редовно. Университета
предлагал и общежитие, където наема бил значително по-малък от плащания от
ищцата за квартира, но тя не направила нищо за да бъде приета в общежитие.
Същата имала възможност да получава и стипендия при добър успех, но видно от
успеха и в първи курс, не отделя и много време за учене, предвид слабите и
оценки. От друга страна, издръжката на пълнолетни деца, които не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си, се дължала само,
ако не съставлява особено затруднение на родителя. Това означавало, че родителя
трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да
му позволят без особени затруднения да отделя средства за издръжка на
пълнолетното си дете. Такава била и съдебната практика. В ППВС № 5/70 г. било
посочено принципно, че възможността за даване на издръжка е винаги обективна и
конкретна и се определя от доходите на задължения родител. Такива били и
съдебните решения със задължителен характер по реда на чл.290 ГПК: Решение №
170/24.07.2013 г. на ВКС по гр.д. №1339/2012 г. на III г.о. и много други. В
тази връзка ответникът твърди, че живее
на семейни начала с Е.М. Бодева и двамата имат две деца - непълнолетния М.С.М.,
роден на *** г., сега ученик в 9 клас и
малолетния Ю. С.М.- ученик в 7а клас в средно училище „Христо Смирненски"
с. Света Петка. Ю. бил със заболяване, изискващо специални грижи и ходене със
специален корсет. Изцяло издръжката на двете деца се поемала от родителите им,
като в отглеждането им помагали и родителите на ответника. Той работел в „Зет и
Ем Прайвит Ко" ООД в гр. София и за последните шест месеца на 2019 г.
получил доход от заплати общо 3396 лева или по 566 лева месечно, а Е.М. Бодева
за същия период получила 2755.94 лева от трудово възнаграждение в „Зет и
Ем" ООД г. София. Живеели в жилище под наем в гр.София и плащали по
560лева месечно наем на наемодателката Елена Димитрова Първанова. Освен това
ответника изплаща потребителски кредит за 10000 лева от 23.03.2018 г.
ежемесечно по 477.45 лева - общо 24 месечни вноски. За да се справят с тежкото
си финансово положение и отглеждането на децата помагали родителите му. Въпреки
това, при срещите си с ищцата, ответника винаги й бил помагал с каквото намери,
пари, ако има в себе си, подаръци и я е взимал на семейни почивки или ваканции.
По този начин, той не бил прекъсвал изцяло грижата си за нея, въпреки липсата
на законово задължение. Задълженията, което ответника имал към малолетното си
дете и към непълнолетното си дете, били безусловни и с предимство пред това към
пълнолетното си такова и следва да бъде отчетено при определяне на
възможностите на родителя да дава издръжка на последното. От гореизложеното
било видно, че предявения иск е неоснователен и поради това се иска да бъде
отхвърлен. Претендира разноски.
В с.з.
ищеца лично и чрез пълномощника си адв.Калпазанова, поддържа изцяло предявените
искове с подробни съображения в писмена защита. Претендира разноски, но не
представя списък тъй като делото се води безплатно.
В с.з.
ответникът, чрез пълномощника си адв.Апостолов оспорва изцяло искове както по
основание така и по размер, подържа възраженията си.
От
събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:
Страните
не спорят, а и видно от представеното Удостоверение за раждане, издадено от общ.Велинград
на Е.С.М., ЕГН **********, родена на ***г., ответника С.М. Ахмед с ЕГН **********
е неин баща, а А.М.М. с ЕГН ********** е нейна майка. На лице е връзката
родител-дете и активна легитимация на ищеца, както и пасивна легитимация на
ответника, като попадащ в кръга на задължените за издръжка лица, съгласно
чл.140, ал.1, т.2 от СК.
От
Уверение № **********/13.02.2020г. издадено от ПУ „Паисий Хилендарски“
–гр.Пловдив, се установява, че ищеца е
записан за студент в това учебно заведение за учебната 2019/2020г., редовна
форма на обучение, втори курс, четвърти семестър по специалност ПНУП с фак. №
**********, като срокът на обучението е 4 години.
От
представеното копие от Студентска книжка издадена от ПУ „Паисий Хилендарски“
–гр.Пловдив на ищеца Е.С.М., ЕГН ********** се установява да е записана за
студент на 19.07.2018г. по специалност „Предучилищна и начална училищна
педагогика“ - редовна форма на обучение, както да преминала обучението
предвидено за първи курс в това учебно
заведение.
От тези
доказателства се установява ищеца да навършил пълнолетие на 08.01.2018г., но
продължава обучението си във висше учебно заведение последна година през
учебните 2018/2019г. и 2019/2020г., което обучение е за срок от 4 години. По делото няма данни за това кога точно ще
завърши обучението на ищеца в посоченото висше учебно заведение, а само срокът
на обучение да е 4 години. До колкото ищеца е роден на ***г. и е записан за
студен 19.07.2018г., тоест на 18 годишна възраст, то при срок на обучение от 4
години следва да завърши преди да е навършила 25 години.
Според
чл.144 СК, родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца, ако учат редовно
в средни и висши учебни заведения, за предвидения срок на обучение, до
навършване на двадесетгодишна възраст при обучение в средно и на двадесет и пет
годишна възраст при обучение във висше учебно заведение, и не могат да се
издържат от доходите си или от използване на имуществото си и родителите могат
да я дават без особени затруднения, като съгласно чл.149 СК, издръжка за минало
време може да се търси най-много за една година преди предявяването на иска.
Искът
за издръжка на пълнолетен учащ се по своята същност е осъдителен иск, с който
се защитава правото на навършилия пълнолетие правен субект да получава месечна
издръжка от своите родители, ако същите не предоставят доброволно такава или
тази, която предоставят е недостатъчна и не покрива изцяло нуждите на
пълнолетния. Ищецът твърди, че не му достигат средства за издръжка, като няма
доходи и няма имущество от което да се издържа.
Не се
установява, като няма доказателства в тази насока дали ищеца притежава недвижими имоти, МПС,
лични влогове, от които да може да реализира доходи.
По
отношение на ответника се установява да реализира доходи от трудово
правоотношение, както работи при
работодател „ЗЕТ И ЕМ Прайвит ко“ ООД – гр. София от 21.01.2016г. при основна
заплата от 545лв. /видно от справка НАП/. А от представено служебна бележка
издадено от този работодател се установява в периода м.юли 2019г. – м.декември
2019г. ответника С.М. да е получавал трудово възнаграждение в размер от по
566,0лв. месечно и общо за периода да е реализирал доходи от 3396лв.
Страните
не спорят, а и от представените 2 бр. Удостоверения за раждане /л.23,24/ и 2
бр.Служебни бележки /л.26,27/ издадени от СУ „Христо Смирненски" с. Света
Петка - се установява, че ответникът е баща на още две негови деца - непълнолетния
М.С.М., роден на *** г., сега ученик в 9 клас
и малолетния Ю. С.М.- ученик в 7а клас и двамата учащи в СУ „Христо
Смирненски" с. Света Петка. От същите доказателства се установява и майка
на двете деца на ответника да е Е.М. Водева.
От служебна
бележка издадено от работодателя ЗЕТ И ЕМ Прайвит ко“ ООД – гр. София се
установява в периода м.юли 2019г. – м.декември 2019г., майката на децата на
ответника – Е. Водева да е реализирала месечен доход от труд от по 560лв.
месечно.
От
представения Договор за потребителски кредит от 23.02.208г., сключен между
ответника С.М.М. и ОББ АД-гр.София и погасителен план към него, се установява
за ответника да съществува задължение за изплащане на кредит от 10000лв. при месечна анюитетна вноска от 477,27лв. за
периода от 15.04.208г. до 15.03.2010г. вкл.
По
делото са разпитани и две групи свидетели – двама на ищеца и един на ответника.
От
показанията на свидетелите на ищеца – Ф.О– приятелка и А.М. –майка на ищеца се
установява следното: Ищцата Е.М. е студентка от м.10.2018г. в ПУ „Паисий
Хилендарски“, редовна форма на обучение.
Живее на квартира в гр.Пловдив и заплаща наем в размер на 150лв.
месечно. Не ползва общежитие, тъй като въпреки да е кандидатствала за такова не
е била одобрена. Ангажираността и в
учебния процес ,според програмите за разпределяне на обучението, са я
ангажирали в дните от понеделник до четвъртък включително по цял ден, а в петък
един път в месеца. Учебната година приключва м.юни и започва на 01 октомври.
През останалите четири месеца студентите са във ваканция. През ваканцията ищцата не работела, тъй като
се грижела за дядо си, който бил болен, според показанията на А.М. –майка .
Специално св.Октай сочи, че не й е известно точно защо ищцата не работи през
лятото, но смята това да е по причината е от това, че майка й заминава да
работи в чужбина, а през другото време не е работела и се грижила за родителите
си, като ищцата я замества през лятото. Същата свидетелка сочи, че е виждала на
няколко пъти ищцата да управлява автомобил, който е на баба й в гр.Велинград,
но са пътували заедно от Пловдив с автобус, когато са се прибирали за почивните
дни. От своя страна св.А.М. твърди, че ходи да работи в чужбина -Англия от
м.май до м.октомври. За това време
реализирала доходи в размер около 4000лв., с които пари издържала себе си и
ищцата. Нейните разходи по време на престоя й в България били общо 100лв., тъй като харчела малко. Останалите
пари давала за издръжката на дъщеря си. Според тази свидетелка разходите за
издръжка на дъщеря й – ищцата Е.М. на месец били в размер на 600лв. Не била
предлагала на Е. да ходи с нея да работи в чужбина, защото трябвало да има
някой в дома им, тъй като бабата и дядото на ищцата по майчина линия били
възрастни и болни и не можели да се обслужват сами. Приз май и юни, когото
свидетелката била на работа в чужбина, а ищцата още ходела в университета, тя
се прибирала за събота и неделя. През другото време един техен близък роднина
посещавал родителите й за по няколко часа, за да ги наглежда. Същата свидетелка
твърди, че ответника има автомобил БМВ, който според нея струва поне 10000лв. С
дъщеря й нямали кола, а ползвали колата на баба й, която карала ищцата, тъй
като само тя имала книжка. На свидетелката не е известно какви доходи има
ответника, но според нея имал повече възможности и финансовото му състояние
било добро, тъй като си позволявали да
ходят на екскурзии и на почивка в Анталия.
От
показанията на свидетеля на ответника Вайде Исмаили – негова сестра се
установява следното: Ответникът работи в
София с настоящата си съпруга, тъй като в с.Света Петка няма работа. Ответникът
работел като общ работник и получавал ниски доходи около 500-550лв. Съпругата
му работела в същата фирма като чистачка. Двамата живеели в София на квартира и
заплащали наем от 600лв., а децата им живеели при баба си, която само помагала
да ги гледа. Средства за отглеждане на децата давали родителите им, които се
прибирали когато получат заплати, а рядко и на две седмици, тъй като нямали
достатъчно средства. Едно им дете имало здравословен проблем – гръбначно
изкривяване, за лечението на което през няколко години /три/ било необходимо да
се закупува специален корсет, които струвал 600лв. Когато имали средства водили
това дете и на плуване, като лечение. Ответникът имал автомобил Опел Астра,
производство 1998г., който бил закупен съвместно от родителите на съпругата му
и ответника и съпругата му. Друг нов автомобил нямал, но имало случай да се
прибере с автомобил, който е нова, но собственост на работодателя му и го
ползва когато му се разреши. Твърди също, че брат има кредит, който е теглил за
посрещане нуждите на детето си. А също така брат и и семейството ходили в Турция
през май 2019г. за 4-5 дни, тъй като имало промоционални оферти на стойност
около 200 до 300лв. на човек. За тази екскурзия брат и заплатил 600лв. През декември отново ходили в Турция пак на
поромоция, но били с автобус, като не й е известно колко е платил за тази
екскурзия. Според свидетелката парите за двете почивки са дошли от тегления
кредит. Същата свидетелка твърди, че ищцата има възможност да работи, тъй като
приятелката й Октай, с която учат заедно е работела през лятото в Германия.
Съдът
кредитира с доверие показанията тези свидетели, тъй като свидетелствата за
факти и обстоятелства възприети лично от тях. Не кредитира доверие показанията
на св. А.М.
–майка на ищеца, в частта в която твърди да дава по 600лв. месечно за издръжка
на дъщеря си, тъй като не само са в противоречие с твърденията на самия ищец
който сочи да са му необходими 450лв. на месец, но и обективно е невъзможно при
сочения за реализиран доход от свидетелката 4000лв., тя да дава такива средства
на месец за период от 8 месеца. Не кредитира с довери и показанията на същия
свидетел досежно наличието на добри доходи на ответника, тъй като не
кореспондират с писмените доказателства и с показанията на другия свидетел.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна
Ищецът Е.М. е пълнолетна, като е навършил е 18 год.
на 08.01.2018г., но не е навършил 25 годишна възраст. Има качеството учащ във
висше учебно заведение –редовна форма на обучение, като е записана за студент
за учебните 2018/2019г. и 1019/2020г. и е притежавала това качество на учащ в
периода за който се търси издръжка за минало време.
Същевременно
ищеца, като пълнолетно лица и в работоспособна възраст и за нея съществува презумцията,
че е в състояние сама да осигурява необходимите й средствата за издръжка. По
отношение на ищеца се установява да учи редовна форма на обучение, което е
пречка да работи и да реализира доходи от труд по трудово правоотношение по
времето в което е заета с обучителния процес тоест за периода от 01 октомври до
м.юни всяка година. Не се установява
обаче за ищеца да са налице пречки да работи и да реализира доходи през
останалите четири месеца, когато е във ваканция. Обстоятелството, че се
ангажирала да наглежда баба си дядо си през това време, не съставлява обективна
пречка за ищеца да работи, тъй като независимо майка й да работи в чужбина, а
бабата и дядото да са възрасти и болни, има период от два месеца май и юни, в
които двамата възрастни се грижат сами за себе си. При което и следва да се
приеме, че и ако ищцата искаше да работи за да осигурява за себе си средства за
собствената си издръжка би могла да го направи през ваканцията, а баба й и
дядото да продължат да се грижат за себе си и през това време.
Хипотезата
на чл.144 от СК предвижда и задължение на родителите да издържат пълнолетните
си деца, ако те учат средно учебно заведение редовна форма на обучение до
навършване на 25 години и ако и не могат да се издържат от доходите си или от
използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения. Действително не се установява ищеца да реализира доходи от труд за
собствената си издръжка до момента. А определено са му необходими средства за
това.
Същевременно
обаче се установи, че ответника работи и реализира доходи от труд в размер на
минималната за страната работна заплата
- 566лв. Освен това и за него съществуват други две приоритетни
задължения за издръжка на неговите непълнолетно и малолетно дете. При което и
съдът намира, че за ответника ще представлява особено затруднение да дава
издръжка на пълнолетната си дъщеря.
Ето
защо дори и да е налице две предпоставка визирана в правната норма даваща право
на ищеца, да претендира издръжка от своя баща, като е пълнолетен учащ във висше
учебно заведение редовна форма на обучение и да няма възможност да реализира
доходи от които да се издържа, то не е налице третата предпоставка - родителя
от който се търси издръжка да може да я дават без особени затруднения.
Ето
защо съдът намира иска за недоказан по
основание. В обобщение на горното, съдът намира иска на Е.С.М., ЕГН ********** ***,
против С.М.М., ЕГН ********** *** - за
присъждане на издръжка в размер на 200 лв. месечно, считано от датата на
завеждане на искова молба –с правно основание чл.144 от СК за допустим, но
неоснователен и като такъв следва да се отхвърли.
Тъй
като същите обстоятелства , че за ответника ще представлява особено затруднение
да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря са налични и за периодите от януари 2019г. до юни 2019г., и от септември
до ноември 2019г., за които се търси издръжка за минало време, то искът по
чл.10 от СК , макар да е допустим, но неоснователен и като такъв също следва да
се отхвърли
Разноски
в настоящото производство са претендирани от процесуалния представител на
ответника, а представени доказателства за направени разноски в размер на 400лв.
за адв.възнаграждение, съобразно списък по чл.80 ГПК. Поради което и на осн.
чл.78, ал.3 ГПК такава направените от ответника разноски от 400лв. ще се
възложат на ищеца, с оглед изхода на спора, като се осъди да ги заплати. С
оглед изхода на спора на ищеца не следва да се присъждат такива, тъй като няма
право на разноски.
Въз
основа на изложените по-горе съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.С.М., ЕГН ********** ***,
против С.М.М., ЕГН **********,***, по
чл.144 от СК и чл.150 от СК -за осъждането му да заплаща ежемесечна издръжка от
200 лева, считано от завеждане на искова молба до завършване на редовното
обучение в висшето учебно заведение, както и за присъждане на издръжка за
минало време за периодите от януари 2019г. до юни 2019г., и от септември
до ноември 2019г., включително - 9 месеца по 150 лв., или общо 1350 лв., като
неоснователни.
ОСЪЖДА Е.С.М.,
ЕГН ********** ***,да заплати на С.М.М.,
ЕГН **********,***, Сумата от 400лв.
(четиристотин лева) –разноски за производството за адв.възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Пазарджик в двуседмичен срок от дата на която
е обявено на страните – 26.03.2020г., а копие от него да им се изпрати със
съобщението.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:.......................................
(Валентина
Иванова)