О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. София, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VI – 17 състав, в открито заседание на петнадесети декември две хиляди двадесет и първа година, в следния състав:
СЪДИЯ: ДИЛЯНА ГОСПОДИНОВА
като разгледа докладваното от съдията т.д. № 2197 по описа на СГС за 2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба, подадена от Б.В.И. срещу „М.Е.” АД.
Съдът, като прецени
изложените в исковата молба обстоятелства намира следното:
При съобразяване на изложените в исковата молба и в молбата-уточнение от 02.03.2021 г. факти и формулирания от ищеца петитум се налага извода че предмет на разглеждане в
настоящото производство са предявени обективно евентуално съединени искове,
както следва: 1) главен установителен иск с правна
квалификация чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ за
установяване, че в търговския регистър по партидата на „М.Е.” АД е вписано
несъществуващо обстоятелство по заличаване на Б.В.И. като представляващ
дружеството, в качеството му на изпълнителен член на управителния съвет и 2) евентуален
конститутивен иск с правна квалификация чл. 71 ТЗ за
отмяна на решението на управителния
съвет на „М.Е.” АД, прието на 08.10.2020 г. за освобождаването на Б.В.И. като
изпълнителен член на управителния съвет на дружеството, като незаконосъобразно.
Съдът, разглеждащ един
иск, с който е сезиран, е длъжен във всеки един момент от развитие на
производството да следи служебно за неговата допустимост. Ето защо и с
настоящото определение отново следва да бъде разгледан въпроса за допустимостта
на предявените искове като бъдат съобразени и направените в открито съдебно
заседание нови твърдения на ищеца относно фактите, от които произтича правният
му интерес от предявяване на главния установителен
иск, както и извършените в търговския регистър по партидата на „М.Е.” АД нови
вписвания, които имат значение за извода дали предявените в процеса искове са
допустими или не.
Абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на специалния установителен иск, уреден с нормата на чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, за наличието на която съдът следи
служебно, е съществуването на правен интерес за ищеца от търсената с този иск защита,
който интерес следва винаги да е конкретен.
Правен интерес от предявяване на този иск би бил налице тогава, когато едно
лице, което може да бъде както член на търговското дружество, по партидата на
което е извършено оспореното вписване, така и трето за дружеството лице, твърди,
че за него съществуват права, които са накърнени от извършеното в търговския
регистър вписване на несъществуващо обстоятелство. Освен това доколкото
съгласно чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ правната последица на решението на съда за
уважаване на иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ е да бъде заличено атакуваното порочно вписване,
то трябва да се приеме, че правен интерес от неговото предявяване би бил налице ако заличаването на вписаното в търговския
регистър обстоятелство, би могло да доведе до благоприятни за ищеца правни
последици, до промяна в правното му положение като бъде възстановен статутът
отпреди порочното вписване. Има случаи обаче, в които постигането на такава
положителна за ищеца правна последица е невъзможно, поради извършване след
оспореното на нови вписвания в търговския регистър на последващо
възникнали обстоятелства, които изключват възможността да съществува правното
положение от преди оспореното вписване, което се иска да бъде възстановено. В
тези случаи не би могла да се постигне целената с иска по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ
правна последица по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, което прави този иск недопустим. В
тази насока е произнасянето на ВКС по реда на чл. 290 ГПК в Решение № 234/ 23.12.2016
г., постановено по т.д. № 54/2016 г. по описа на ВКС, І т.о. и Решение № 21/ 07.07.2016 г., постановено по т.д. № 3010/ 2014 г. по описа на
ВКС, І т.о.
При отговор на въпроса дали за ищеца Б.В.И. съществува правен интерес от
търсената с предявения в процеса установителен иск
защита съдът съобразява, че обстоятелството, което се твърди да е
несъществуващо е заличаване на Б.В.И. като представляващ дружеството „М.Е.” АД,
в качеството му на изпълнителен член на управителния съвет, както и това, че от
изложените от ищеца твърдения е видно, че с предявяването на иска по чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ това лице цели да защити субективното
материално право да бъде избран за изпълнителен член на управителния съвет,
което той счита, че има и да възстанови положението от преди порочното вписване
като бъде възстановено неговото вписване в търговския регистър като лице,
представляващо ответното дружество.
При извършена служебна проверка за вписаните в търговския регистър по
партидата на „М.Е.” АД обстоятелства се установява, че след извършване на
оспореното с предявения иск вписване и след предявяване на иска по чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, на 28.04.2021 г. е вписана промяна в
членския състав на управителния съвет на търговското дружество, като лицата Д.Х.К.,
Б.В.И. и М.В.Ц.са заличени като членове
на управителния съвет и като нови членове на този орган са вписани лицата А.С.П.,
Д.Х.К. и С.Е.К.. Това означава, че считано от 28.04.2021 г. ищецът Б.В.И. е
заличен като член на управителния съвет, което е станало въз основа на решение
на Надзорния съвет, прието на 21.04.2021 г. Доколкото ищецът изрично заявява в
съдебно заседание, проведено на 15.12.2021 г., че му е известен факта на взето
решение за освобождаването му като член на управителния съвет, както и че не е
предявявал пред съд друга искова молба, с която да оспорва други решения на
органите на „М.Е.” АД, то съдът счита, че посоченото решение на Надзорния съвет
не е оспорено пред съда като порочно и към настоящия момент не е отменено и не
е предмет на висящо съдебно производство по разглеждане на конститутивен
иск за неговата отмяна. След като считано от 28.04.2021 г. ищецът е освободен
като член на управителния съвет и заличен като такъв в търговския регистър, то
той вече не може да бъде избран за негов изпълнителен член, който представлява
дружеството по силата на закона, защото за такъв може да бъде избиран и вписан
в търговския регистър само лице, което е член на този управителен орган, но не
и лице, което няма това качество. Това означава, че към настоящия момент дори и
да бъде уважен предявения в процеса установителен
иск, въз основа на него не може да бъде възстановено състоянието от преди
порочното вписване, а именно Б.И. да бъде вписан в търговския регистър като
изпълнителен член на управителния съвет и представляващ дружеството „М.Е.” АД, защото към момента това лице вече изобщо
не е член на управителния съвет. Ето защо дори и да бъде обявено за
несъществуващо обстоятелството по заличаване на Б.В.И. като представляващ
дружеството, в качеството му на изпълнителен член на управителния съвет, това
не може да доведе до възстановяване на правното положение на ищеца като
представляващ дружеството поради извършени след това нови вписвания, които са
несъвместими с това, което ищецът цели да бъде възстановено. Следователно
ищецът не може да постигне защита на твърдяното от него субективно материално
право с предявяването на иска по чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ и реализиране на последиците от неговото уважаване по чл. 30, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ,
което налага извода, че за него не съществува правен интерес от търсената с
този установителен иск защита и той е недопустим.
Освен горното, при преценка за това дали ищецът има правен интерес от
търсената с иска по чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ защита с
оглед на направените от него твърдения, че с него той цели да защити субективното
материално право да бъде избран за изпълнителен член на управителния съвет, съдът
съобразява, че при тълкуване на разпоредбите в ТЗ, с които се регламентират правилата
относно възникването, съществуването и дейността на акционерни дружества, се
налага извода, че с тях не е уредено съществуването на субективно право на акционера
да бъде избиран в състава на управителните органи на акционерното дружество,
каквото право има всеки един член на дружество с ограничена отговорност. Различната
уредба на правата на членовете в двата вида търговски дружества произтича от
техния различен характер – акционерното дружество е типично капиталово
дружество, а ООД-то има и персонален елемент.
Правото на акционера да участва в управлението на акционерното дружество
като бъде избиран за член на неговите управителни органи, включително и за
изпълнителен член на тези органи може да е предвидено да възниква с устава на
дружеството, когато в него се съдържа клауза, съгласно която акционерното
участие е необходима предпоставка за участие в органите на управление. В тези
случаи това право се прибавя към общите права на акционера, които са уредени в
ТЗ. В тази насока е произнасянето на ВКС в Решение № 50 от 16.06.2014 г.,
постановено по т.д. № 1087/2012 г. по описа на ВКС, I т.о. и в Решение № 311 от 06.02.2019 г., постановено по т.д. № 2742/2017 г.
по описа на по описа на ВКС, ІІ т.о. Ето защо и когато едно лице, което има
качеството на акционер и твърди, че защитава правото си да участва в
управлението на акционерното дружество, за да се приеме, че то има правен
интерес да предяви иск по чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ
за установяване, че вписването в търговския регистър на обстоятелството по освобождаването
му за член на управителните органи на това дружество или за изпълнителен член
на тези органи, е несъществуващо, трябва да се докаже, че в устава е налице
клауза, в която изрично да е регламентирано възникването на право за акционера
да участва в управлението на акционерното дружество като бъде избиран за член
на неговите управителни органи и за изпълнителен член на тези органи.
От извършената служебна справка за обявените в търговския регистър по
партидата на „М.Е.” АД актове се установява, че в действащия към момента на
извършване на оспореното вписване устав на това дружество липсва разпоредба, в
която да е предвидено, че всеки акционер в него има право да бъде избиран за
член на управителния съвет и за изпълнителен директор, който има правомощието
да представлява дружеството по силата на закона. Следователно за ищеца Б.И. не
е възникнало такова право, което да е част от членствените
права, които той има като акционер. След като за този правен субект не
съществува гарантирано от закона право да участва в управлението на акционерното
дружество „М.Е.” АД и да го представлява пред трети лица, той не може да
обоснове с нарушаването на такова право наличието на правен интерес от
предявяване на иск за установяване, че вписването на освобождаването му като изпълнителен
член на управителния съвет в търговския регистър е несъществуващо обстоятелство.
Това вписване не може да засегне посоченото от ищеца субективно материално
право.
В подадената молба-уточнение от 23.08.2021 г. ищецът се позовава и на това, че сключеният между него и „М.Е.” АД договор
за управление е незаконосъобразно прекратен, от което твърди, че за него е
възникнало право да получи обезщетение за вреди и счита, че тези факти
обосновават правния му интерес да предяви искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ. Така
посочените обстоятелства обаче водят до извод, че за ищеца съществува правен
интерес да предяви иск, който има за предмет право, което е възникнало от
описаното договорно правоотношение между него и дружеството, каквото е правото
да получи обезщетение за вреди от прекратяване на договора, но не и правен
интерес да предяви който и да е от установителните
искове по чл. 29 ЗТРРЮЛНЦ за установяване на порочност на извършеното в
търговския регистър по партидата на „М.Е.” АД вписване. Това е така, тъй като между
едно лице, което е избрано за член на управителен орган на акционерното
дружество и самото дружество възникват два вида правоотношения – едното е органно, което възниква по силата на закона от решението за
избора на това лице за член на съответния управителен орган, а второто е
мандатното, което възниква на основание договор за управление. На вписване в
търговския регистър подлежат само тези обстоятелства, които се отнасят до органното правоотношение, поради което и за да бъде то
осъществено е от значение единствено обстоятелството дали е налице прието решение
на компетентния за това орган на дружеството за избор на това лице за член на
управителния орган или за неговото освобождаване като такъв, както и дали то е
прието законосъобразно, но не и каква е съдбата на сключения договор за
управление. В същото време вписването на обстоятелствата, касаещи органното правоотношение, не може по никакъв начин да се
отрази на развитието на отношенията между страните по мандатното
правоотношение, което е възникнало на основание сключен договор за управление,
включително и на действието на този договор или неговото прекратяване. Ето защо
и вписванията на посочените обстоятелства не би могло да препятства
възникването или упражняването на правата, които са породени от сключения
договор, включително и на правото на лицето, на което е възложено извършването
на действия по управление, да получи обезщетение за претърпените в резултат от
неговото прекратяване вреди. Следователно оспореното с предявения установителен иск вписване не може да засегне правото,
което ищецът твърди, че е възникнало за него от сключения с „М.Е.” АД договор
за управление.
Б.И. не твърди за него да съществува друго материално право, което да е
накърнено с вписването в търговския регистър на обстоятелството по
освобождаването му като изпълнителен член на управителния съвет на ответното
дружество, включително и в молбата, с която са изпълнени дадените от съда
указания в тази насока и в съдебно заседание, проведено на 15.12.2021 г. Ето
защо по така изложените съображения също трябва да се заключи, че за Б.В.И. не
съществува правен интерес от търсената с предявения в процеса главен установителен иск по чл. 29, предл.
3 ЗТРРЮЛНЦ защита и той е недопустим.
Вторият иск, с който съдът е сезиран, който е предявен при условията на
евентуалност с иска по чл. 29, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, е с
правна квалификация чл. 71 ТЗ, и с оглед формулирания петитум
е конститутивен по своя характер. По принцип правният
интерес е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за упражняване на
правото на всеки иск, но при конститутивния иск неговото
наличие се презюмира предвид това, че както потестативното право,
което се упражнява пред съда с този иск, така и самото предявяване на иска, са
изрично регламентирани в закона. Допустимостта на предявения конститутивен иск обаче винаги е поставена в зависимост от
това дали претендираната от ищеца с предявяване на
този иск правна промяна в съществуващото правно положение би могла да настъпи
като последица от обявеното със съдебното решение за съществуващо потестативно право или не. Ако е налице пречка и тази
правна промяна не би могла да настъпи при уважаване на предявения конститутивен иск, то този иск е недопустим, защото не е
възможно да се реализира търсената с него защита. В тази насока е произнасянето
на ВКС по реда на чл. 290 ГПК с Решение
№ 60034/ 08.07.2021 г., постановено по т.д. № 3009/2019 г. по описа на ВКС, I т.о.
С предявения в процеса конститутивен иск се
упражнява правото, което е предвидено да възниква за всеки един член на
търговско дружество по чл. 71 ТЗ, да поиска от съда да отмени като
незаконосъобразно решението на орган на дружеството, различен от общото
събрание, с което се нарушава правото му на членство и отделните негови членствени права, което в настоящия случай е решението на
управителния съвет на дружеството „М.Е.” АД, прието
на 08.10.2020 г., за освобождаването на Б.В.И. като изпълнителен член на
управителния съвет. За да бъде този иск допустим следва да е възможно в
резултат на неговото уважаване да се създаде ново правно положение, към което е
насочено предвиденото в закона потестативно право,
което е лицето Б.В. И.да възстанови отпадналото си качество на изпълнителен
член на управителния съвет, който има правомощието да представлява търговското
дружество по силата на закона пред трети лица. Тази правна промяна обаче към
момента не може да настъпи дори и да бъде уважен предявеният конститутивен иск за отмяна на посоченото решение, защото,
както беше посочено, след неговото приемане от компетентния орган на ответното
търговско дружество е взето ново решение, с което Б.В. И.е освободен и като
член на управителния съвет, от който момент той вече не може да има качеството
на изпълнителен член на този орган и представляващ търговеца, тъй като за такъв
може да бъде избирано само лице, което е член на този управителен орган,
какъвто ищецът вече не е. Това прави предявеният в процеса евентуален иск недопустим.
Предвид всичко изложено трябва да се заключи, че всички искове, с които
съдът е сезиран, са недопустими и исковата молба, с която те са предявени, следва
да бъде върната на основание чл. 130 ГПК.
Така мотивиран съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВРЪЩА искова
молба с вх. на СГС № 287084/ 12.11.2020 г., подадена от Б.В. И.срещу
„М.Е.” АД, поради недопустимост на
предявените с нея искове.
Определението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщаването му на ищеца.
СЪДИЯ: